Правила за контрол на качеството на авиационното гориво и работни процедури при транспортиране, съхраняване и зареждане на въздухоплавателни средства с гсм глава първа



страница3/11
Дата06.05.2017
Размер2.19 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Чл. 19. (1) Приемането на ГСМ на необорудвани летищни площадки се извършва при следните процедури:


  1. приемащият проверява съпроводителните документи, оглежда външния вид на транспортното средство и вместимостите и проверява за наличие на здрави пломби върху крановете и капачките на варелите.

  2. при приемане се източва от крана на цистерната проба и се прави визуален контрол за качеството на продукта. Доставеният продукт се приема ако съответства на съпроводителните документи и сертификата за качество.

  3. при разтоварване на ГСМ в резервоар или варели на летищната площадка операторът извършва следното:

а) проверява заземяването на автоцистерната и наличните противопожарни средства;

б) проверява чистотата на съдовете, в които ще се разтоварва ГСМ както и за годността им за съхраняване на доставения продукт;

в) запълването на резервоарите и варелите се прави със скрита струя;

г) взема мерки за да не се допусне разлив и замърсяване на разтоварвания продукт,



  1. запълнените варели се пломбират и заделят в отделна група

  2. след разтоварване на ГСМ цистерната на транспортното средство се пломбира от получателя. Поставените пломби след връщане на автоцистерната в склада за ГСМ се снемат само от магазинера на склада.

  3. източения продукт за контролните проби се съхранява в отделна вместимост, специално обозначена, която след напълване се извозва до склада за ГСМ и се използва според приетите правила (било като отпадък, било за подходяща употреба, но не по предназначение).

(2) При приемане на ГСМ се спазват следните ограничения:

  1. авиационните ГСМ, доставени на площадките се приемат само от авиотехник на ВС;

  2. ГСМ, доставени в непломбирани съдове или без съпроводителен сертификат не се приемат.

  3. не се допуска разливане на отпадъчни продукти или изхвърлянето им в не предназначени за това приемни вместимости.



Раздел II.

Общи задължения за безопасност при приемане на ГСМ, транспортирани с жп цистерни
Чл. 20. (1) В района на железопътната гара не се допуска складиране на опасни товари, освен ако има специално подготвени за тази цел складове.

(2) Опасните товари се съхраняват в складовете по такъв начин, че да не застрашават живота, здравето и имуществото на хората и околната среда и при спазване на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност, Хигиенно-епидемиологичния институт (ХЕИ) и районната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), както и при спазване на изискванията, определени в Наредба № I-209 за пожарната безопасност на обектите в експлоатация и в други действащи нормативни актове.

Чл. 21. (1) Товаренето и разтоварването на опасните товари се извършва в специално определени и при нужда специално оборудвани места в района на гарата, съобразени по разстояние и разположение, при което не са застрашени сградите, съоръженията и животът на хората и при спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност и опазване на околната среда, определени в действащите нормативни актове.

(2) Местата за товаренето и разтоварването на опасни товари предварително се определят от собствениците или ползвателите на гарите, съгласувано с ИА "Железопътна администрация", специализираното звено за държавен технически надзор от дирекция "Управление на кризи и подготовка за отбрана" в Министерството на транспорта и органите за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 22. (1) Местата, на които се пълнят или източват опасни течности, трябва да бъдат отдалечени на разстояние най-малко 100 м от жп складове и магазии, гарови съоръжения, общи разтоварища и от жилищни помещения, а от местата, където се пълнят, източват или складират отровни и взривоопасни течности - най-малко на 200 м. Местата по ал. 1 се осигуряват с телефонна или друга връзка със службата за противопожарна охрана и с обектната служба за противопожарна охрана, където има създадена такава.

(2) Местата, на които се пълнят или източват опасни течности, трябва да са маркирани в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 1995 г. за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 77 от 1995 г.).

(3) На местата, където се пълнят или източват опасни течности, се съхраняват достатъчно количество пожарогасители, лопати и сух пясък в сандъци с водонепропускащи капаци.

Чл. 23. (1) Лицата, които пълнят или източват опасни течности, задължително ползват лични предпазни средства за защита от отравяния, задушаване, обливане, пръски от течности и други съобразно вида на обработвания товар и спазват изискванията на Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ, бр. 46 от 2001 г.).

(2) Лицата, които пълнят или източват опасни течности, почистват своевременно и основно местата от всякакви остатъци от опасните течности.

Чл. 24. (1) В местата, на които се пълнят или източват лесно възпламеняващи се течности, трябва да бъдат изградени електрически инсталации и съоръжения, осигуряващи денонощно електрическо осветление или съоръжения за газово осветление. Когато не са изпълнени тези изисквания, пълненето или източването на лесно възпламеняващи се течности в цистерни се извършва само при дневна светлина.

(2) При пълнене или източване на лесно възпламеняващи се течности в цистерни, за което е необходимо използване на светлина до или в самите цистерни, се употребяват само взривозащитени електрически акумулаторни фенери.

(3) При пълнене или източване на спирт източникът на светлина се поставя на разстояние не по-малко от 20 м от цистерните.

Раздел III

Съхраняване и контрол на конденционността на гориво-смазочните материали в складовете за ГСМ


Чл. 25. (1) Гориво-смазочните материали, предназначени за зареждане на въздухоплавателни средства, се съхраняват в подземни или надземни резервоари.

(2) Авиобензинът се съхранява в подземни резервоари.

(3) Варели с авиационен бензин на необорудвани летищни площадки се съхраняват под негорими навеси. Всички варели на авиационни ГСМ /пълни или празни/ се държат винаги затворени и пломбирани.

Чл. 26. (1) Всички люкове на резервоарите трябва да бъдат плътно затворени, за избягване на замърсяването на ГСМ с механични примеси и вода и за намаляване на изпарението.

(2) Люковете на резервоарите с авиационни ГСМ трябва да бъдат пломбирани, а капаците на подземните резервоари - заключени.

Чл. 27. (1) Всеки резервоар и група варели, трябва да бъдат ясно обозначени: За различните ГСМ надписите трябва да бъдат с различен цвят: за авиобензин-червен, за авиокеросин черен и за авиомасла кафяв.

(2) Всички варели за авиационни ГСМ трябва да бъдат пломбирани и обозначени с надпис за вида на продукта, за който се използват.

(3) Резервоарите за съхраняване на авиобензин, трябва да бъдат в отделна група от резервоарите, предназначени за съхраняване на авиокеросин за да се намали опасността от грешки при зареждане с ГСМ.

Чл. 28. (1) На резервоарите в складовото стопанство за ГСМ ежедневно се прави визуална проверка за наличие на свободна вода и при констатиране на такава водата се отстранява;

(2) Когато резултатът от теста покаже наличие на големи количества вода, резервоарът се поставя под специален контрол и пробата се съхранява докато се установи източника на замърсяване.

(3) Визуална проверка за вода и утайки се прави като взема еднолитрова проба от дренажите на филтър, който е под налягане.

(4) Ежемесечно се проверява изправността на поплавъците за засмукване.Резултатите се записват.

(5) Ежеседмично се проверява електропроводимостта на керосина като резултатите се записват заедно с данните за температурата при измерването.

(6) Ежемесечно се извършва проверка на състоянието на вентилациионните отвори на мрежестите филтри. Предпазните филтри (където има такива) се проверяват съгласно указанията на производителя. Резултатите се записват.

Чл. 29. (1) Съхраняваните в склада наличности ГСМ се подлагат на проверка за продължаване действието на сертификата за качеството на горивото (на всеки 6 месеца за керосин и 3 месеца за авиобензин). Ако резултатите са незадоволителни резервоарите се поставят под карантина и се взема решение за следващи стъпки след обсъждане със специалисти.

(2) За варелите се изисква провеждане на тест за подновяване на сертификата на съхранявания продукт първоначално 12 месеца след пълнене, а в последствие на всеки 6 месеца.

Чл. 30. (1) Всички резервоари се почистват основно от механични примеси и вода по определен график два пъти в годината от специално съоръжени и инструктирани групи. В случаите когато е осигурено микрофилтриране на входа на горивото, дъното на резервоара е конусен тип и има вътрешно защитно покритие, почистването може да се извършва веднъж на 2 години.

(2) Утайниците на резервоарите се почистват на 15 дни и преди всяка първо вземане на ГСМ от даден резервоар с ръчна помпа, или чрез отточване на гориво от резервоарите, имащи кранове за долен слив.

(3) Основното почистване на резервоарите и утайниците се отразява в специален дневник. Основното и периодичното почистване могат да бъдат отразени в отделни протоколи (приложение № 1).

(4) Варелите, в които се съхраняват авиационни ГСМ се проверяват и при нужда се почистват след всяко изпразване. Варелите се съхраняват върху дървени поставки, легнали на страни като и двете пробки трябва да бъдат под нивото на течността. С цел гарантиране качеството на съхраняваните течности използваните варели за горивосмазочни материали се подменят с нови на вески три години.

Чл. 31. (1) След напълването на резервоарите ГСМ се утаяват най-малко 24 часа, след което се взема проба за пълен анализ и съставя протокол за качеството им.

(2) На микрофилтрирано гориво след ЖП цистерните, постъпващо в разходните резервоари на склада, както и гориво, съхранявано в епоксидирани или кадмирани резервоари е възможно да бъде намален периодът на утаяване с писмено разрешение на длъжностното лице, отговорно за ГСМ като 1 m стълб течност се утаява 3 часа.

(3) По време на утаяване на горивото, резервоарът е изолиран, а на входящите и изходящи тръбопроводи се поставят табели с надпис „Утаява се”.

Чл. 32. Цистерните, автоцистерните и горивозареждащите машини за ГСМ се проверяват всеки 15 дни, и в зависимост от степента на замърсяването им, се почистват. Резултатите от проверката и операциите по почистването са отразяват в специално заведена книга.

Чл. 33. В складовете за ГСМ не трябва да се съхраняват нестандартни ГСМ. Ако обаче се наложи временно съхраняване на такива, резервоарите им трябва да бъдат пломбирани и ясно обозначени с надпис "ГОРИВОТО Е НЕГОДНО", като за това се уведоми целият личен състав, работещ в склада.

Чл. 34. При всички случаи на повреда на качествените показатели на ГСМ се назначава комисия от ръководителя, отговарящ за ГСМ, като към протокола на комисията се прилага качествения паспорт /сертификат/, констатиращ отклонение от стандарта и преписи от тези документи се изпращат в отдела за снабдяване с ГСМ.

Чл. 35. Забранява се товаренето или раздаването на некачествено гориво за използване по пряко назначение.

Чл. 36. (1) В складовото стопанство се водят записи за приетотите и предадените количества ГСМ, включително с оглед лесно установяване на загуба или фира на продукт. (2) Пределните размери на естествените фири на петролните продукти при транспорт и съхраняване в складовете са посочени в Приложение № 2.

(3) Трябва да се организира такава система на съхранение на ГСМ във варели, при която най-старото гориво да се използва първо според номера на партидата и датата на пълнене.


Раздел IV

Пълнене на горивозареждащи цистерни и автотранспортни цистерни в пунктовете за пълнене

Чл. 37. (1) Всички гориво-смазочни материали, отпускани от складовата база за зареждане на въздухплавателните средства, трябва да отговарят на съответните стандарти. Подаване на продукт от склада за ГСМ може да става само ако са спазени всички процедури по приемане, анализ и съхранение съгласно изискванията.

(2) Пълненето на цистерните за зареждане на въздухоплавателните средства с авиационни ГCМ се извършва само от резервоари с анализирани стандартни горива, като се следи да не се черпи по-ниско от 40 cm от дъното на резервоара; (съответно за вместимости, с обем по-малък от 50 m3 -25 cm). За тази цел се използват ограничители на ниво на засмукващите маркучи. Желателно е отборът на гориво от резервоарите да става чрез поплавкова система.

(3) Всеки път преди началото на работата по раздаване на авиоГCМ се проверява чистота на авиоГCМ в разходните резервоари и утайниците на филтрите. Пробата се взема в чист стъклен съд. Проверката се отрязавя в дневник.

(4) При наличие на вода или утайки същите се източват и отново се взема проба. Не се разрешава раздаване на гориво от резервоар докато не се отстрани наличието на вода или механични примеси.

(5) Извършва се проверка за наличие на вода с „Хидрокит” или водни детектори.

(6) Когато пробата показва големи количества вода, замърсители или утайка или горивото има изменение на цвета, резервоарът се поставя под контрол докато се идентифицира източника на замърсяване и не се проведат възстановителни действия.

Чл. 38. (1) Преди пълнене на горивозареждащ автомобил се изпълнява следната процедура:



  1. цистерната трябва да спре в пункта за пълнене така, че без трудности да може да се присъединят маркучите за пълнене;

  2. двигатели на цистерните се оставят да работят по време на пълненето;

  3. на автомобилната част на цистерната се поставят опорните трупчета и се включва ръчната спирачка;

  4. цистерната се свързва за изравняване на потенциалите. Заземяването на горивозареждащата цистерна става с гъвкав електрически проводник към контактното устройство за заземяване в пункта за пълнене като се осигурява изравняване на потенциалите между корпусите на цистерната и технологичното оборудване. Операторът трябва да се убеди визуално в надеждността на електрическите контакти между тялото на цистерната и точката за пълнене. При отсъствие на надеждни контакти пълненето е забранено;

  5. проверява се наличната свободна вместимост;

  6. проверява се класа на горивото;

  7. накрайникът за централизирано пълнене се присъединява към цистерната и се отваря клапана. Отварят се също необходимите кранове, включва се помпата и се контролира установеният режим за пълнене;

(2) По време на пълнене на зареждащата автоцистерна:

1. проверява се правилната работа на устройството срещу преливане (ако е монтирано такова)

2. ако по време на пълнене се наруши херметичността или се получи разливане на ГCМ, пълненето се прекратява до отстраняване на неизправностите.

2. следи се работата на дихателните клапани (на слух или по показанията на мановакуумметъра);

(3) след напълване на цистерната:

1. горивозареждащата цистерна се оттегля от пункта за пълнене като предварително в обратен ред се откачват маркучите за пълнене и т.н., но заземителните проводници се откачват последни.

2. оформят се документите за зареденото в цистерната количество авиоГCМ. Цистерната може да потегли само след указания на съответния специалист от складовата база за ГCМ.

3. след напълване на горивозареждащата цистерна с авиоГCМ същата се оставя на равна площадка в покой най-малко 10 минути, след което от утайниците и филтрите се източва утайката за визуален контрол. Проверява се за вода и с водни детектори. Отговорността за проверката на чистотата на горивото се носи от зареждащия цистeрната. Резултатите се отразяват в паспорта за качество.

Чл. 39. (1) При пълнене на цистерните през наливните люкове трябва да се използва специална платформа със средства за механизация за вдигането спускането и, които изключват възможността за искрообразуване. Маркучите, използвани за пълнене трябва да са с гладка повърхност с диаметър, не по-малък от 100 мм и оборудвани с вътрешна токоотделяща спирала, която съединява тръбопровода с накрайника на маркуча (последният следва да бъде от цветен метал).

(2) При пълнене на цистерната отгоре операциите по пълненето се изпълняват в същия ред по чл. 38 като:



  1. след подготовката операторът трябва да си почисти обувките от следи на нефтопродукти, кал и пр.;

  2. операторът се изкачва на площадката към гърловината за пълнене, внимателно отваря капака и без удар го поставя в крайно отворено положение;

  3. работещият върху цистерната оператор трябва винаги да стои от подветрената страна;

  4. след изваждане на противовзривната мрежа маркучът за пълнене се избърсва и внимателно се поставя в гърловината като краят му се спуска до дъното на цистерната под слоя остатъчно гориво и при необходимост се закрепва;

  5. включва се зареждащата помпа и след достигане на нужното ниво на запълване зареждането се прекратява, изключва се зареждащата помпа и се изпълняват операциите за разединяване на цистерната в строго обратна последователност;

  6. маркучът за пълнене се изважда внимателнобез допускане на разливане на гориво върху цистерната и площадката за пълнене, поставя се на място противовзривната мрежа, без да се допускат удари се затваря гърловината за пълнене, пристягат се болтовете; пломбира се гърловината; прибират се заземителните проводници и закрепващи трупчета

Чл. 40. За всяка цистерна, запълнена с ГCМ, преди да тръгне към стоянката за зареждане на самолети, трябва да се направи от зареждащия оператор или отговорното длъжностно лице в служба ГCМ препис от протокола за анализ, от който се вижда, че съдържанието на цистерната отговаря на качествените показатели на съответния стандарт. В преписа от протокола задължително трябва да се отбелязва номера на резервоара, от който е напълнена зареждащата цистерна.

Чл. 41. (2) Производителността на помпите при пълнене на цистерните на пунктовете за пълнене не трябва да превишават следните значения:

1. за горивозареждащи цистерни (при централизирано пълнене):

а) с вместимост до 5000 l - 24 m3 за час (400 литра в минута);

б) с вместимост до 8000 l -36 m3 за час (600 литра в минута)

в) с вместимост до 16 000 l -60 m3 за час (1000 литра в минута);

г) с вместимост до 22000 l- 90 m3 за час (1500 литра в минута);

д) с вместимост до 60000 l.- 160 m3 за час (сумарно 2500 литра в минута), при наличие на две точки за пълнене.

2. цистерни за транспорт: с вместимост до 5000 l, както при централизираното пълнене, така и при пълнене отгоре, производителността е до 500 l/min.

(2) Във всички случаи скоростта на движение на горивото по тръбопровада трябва да е по-ниска от 4 m/sec.



ГЛАВА ЧЕТВЪРТА.

ЗАРЕЖДАНЕ НА ВС С ГСМ
Раздел I.

Планиране и организация на работите по зареждане на въздухплавателните средства в авиоГCМ
Чл. 41. (1) Организацията по зареждането на въздухплавателните средства с авиоГCМ се осъществява от оператора по наземно обслужване „Зареждане с ГСМ” („служба ГСМ”) на основа денонощния план на полетите. В плана на полетите за всеки рейс са посочени номера на рейса, типа на ВС, времето на излитане и кацане. Поредността на зареждане се определя от плана за полетите като се вземат предвид изискванията на технологичния график и оперативните указания на службата за организация на дейността на перона.

(2) Cлужба ГCМ на основата на плана за полетите съставя план за организация и осигуряване зареждането, в който трябва да бъдат предвидени необходимите количества авиоГCМ (по видове) и специални течности. Изготвя се също така график за работата на персонала и средствата за зареждане, който осигурява определените срокове за зареждане съобразно технологичния график.

(3) Ръководителят на служба ГСМ осигурява организацията за своевременното информиране на службата за всички изменения в плана за полетите, които влияят върху организацията за зареждане на ВС с авиоГCМ.

(4) В процеса на предполетна подготовка и в случаите на транзитно обслужване командирът на въздухоплавателното средство (клиентът) уточнява необходимото количество гориво, което заявява в служба ГCМ.

Чл. 42. (1) Зареждането се изпълнява стриктно съобразно изискванията на инструкциите за експлоатация на типовете въздухплавателни средства, тези правила и съответни инструкции на служба ГСМ.

(2) Работата по зареждане с авиоГCМ се изпълнява от лице - оператор по зареждане с ГСМ или специализирани групи, включващи оператор по зареждане с ГСМ и шофьор на горивозареждаща машина (според организацията на службата за ГСМ, утвърдена от ГД ГВА при лицензиране на оператора по наземно обслужване), ръководени от отговорно длъжностно лице.

(3) За осигуряване на оперативност по време на зареждането персоналът по зареждане с ГСМ се настанява в помещение обзаведено с радио-телефонна връзка и разположено в близост до местостоянките на въздухплавателните средства.

Чл. 43. (1) Персоналът, изпълняващ операциите по зареждане трябва да е компетентен, добре обучен за процедурите за зареждане на самолети, работа с оборудването за зареждане и действията, които трябва да се предприемат в аварийна ситуация.

(2) Числеността на персонала трябва да е достатъчна, за да се гарантира безопасността на работата и за да могат да се предприемат ефективни мерки в аварийна ситуация. Персоналът трябва да е запознат с местоположението и работата с командните устройства и прекъсвачите за аварийно изключване на оборудването за зареждане и на площадката.
Раздел II

Движение и разполагане на зареждащите машини

Чл. 44. (1) Съгласно чл. 353, ал. 2 от Наредба № 14 За летищата и летищното осигуряване основните правила за безопасност на движението на територията на летището осигуряват:

1. пълно предимство пред всички други транспортни средства на аварийно или противопожарно транспортно средство, придвижващо се към място на авария;

2. транспортните средства, изпълняващи работа на перона, дават път на:

а) аварийно или противопожарно транспортно средство, на рулиращо ВС, на ВС, започващо да рулира или на буксирано ВС;

б) движещи се горивозареждащи машини;

в) други транспортни средства съгласно правилата, определени от летищната администрация и утвърдени от ГВА.

(2) Основните правила за безопасно движение по перона са:

1. скоростта на движение на перона до свободните местостоянки за всички типове автотранспортна техника да не превишава 20 кm/h;

2. скоростта на придвижване при движение към и около въздухоплавателните средства в района на местостоянката е до 5 кm/h;

3. движението на техниката, когато не е свързано с летищното обслужване на конкретно въздухоплавателно средство, се извършва на разстояние не по-малко от 3 m от крайните точки на ВС, освен в случаите, когато зоната на местостоянката е очертана и навлизането в нея е забранено;

4. забрана на движение по перона на автотранспортна или прикачена техника със замърсени колела или с вериги;

5. подхода, установяването и изтеглянето на самолетообслужваща техника в работно положение при летищно обслужване на ВС се извършва в съответствие с утвърдени от ГВА схеми;

6. самолетообслужващата техника се приближава до ВС на разстояние, което изключва повреждането му;

7. при лоша видимост (нощем, при мъгла, обилен снеговалеж) и в аварийна обстановка се ползват звуковите сигнали на самолетообслужваща техника, или се спира движението; разпореждане за спиране на движението се издава от службата, отговорна за координация на дейността на перона;

8. забрана за участниците в движението на територията на летището:

а) да пресичат пътя на рулиращ самолет;

б) да стоят или преминават през зоната на действие на струята на реактивните двигатели на напускащ стоянката или рулиращ самолет;

в) да оставят самолетообслужваща и друга техника без наблюдение, преди да са взели всички мерки, изключващи възможността за самопридвижването й;

9. в случай на повреда водачите вземат необходимите мерки за незабавно изтегляне на управляваната от тях техника от работната площ;

10. движението на самолетообслужваща техника по перона става с включен маяк.

Чл. 45. (1) Цистерните, с които се извършва зареждането на въздухплавателните средства, се движат в района на летището със скорост не по-голяма от 20 km/h. Цистерната се придвижва към ВС съгласно утвърдените схеми и се спира на разстояние не по-малко от три метра от ВС така, че при евентуално потегляне да не засегне ВС.

(2) Цистерната спира до ВС най-малко 5 min след спиране на двигателите му.

(3) Зареждащите машини винаги, доколкото е възможно, трябва да се движат напреден ход при подхожане за зареждане. Ако се наложи някоя зареждаща машина да се придвижва на заден ход, маневрата трябва да се ръководи от стартьор (регулировчик). Забранява се придвижване на заден ход на съчленена автоцистерна.

(4) Cлед спиране, под колелата на влекача трябва да се поставят ограничители на движението (трупчета) за предотвратяване на евентуално самопридвижване.

(5) Зареждащите машини се разполагат безопасно, като се има предвид следното:

1.трябва да се внимава като се вземат всички мерки да не се допусне съприкосновение с коя да е част на ВС или наземната обслужваща техника при подхода или оттеглянето на горивозареждащата цистерна.

2. трябва да има безпрепятствен път за изтегляне на преден ход;

3. върху предното стъкло на автомобила трябва да е поставен достатъчно различим от далече надпис (стикер) „СLEAR EXIT” адресиран към останалите участници в движението;

4. трябва да се спазват зоните за безопасност около изпускателните тръби на двигателите на ВС (в радиус най-малко 3 m), струята изгорели газове от агрегата на ВС или други опасни участъци.

5. захранващите шлангове на зареждащите автоцистерни и смукателните шлангове на сервисерите трябва да се разполагат така, че да се сведе до минимум опасността багажни колички или друга самолетообслужваща техника да ги прегазят и повредят.

6. когато се използват разгънати шлангове под крилото, шланговете трябва да могат да се свържат с точката за зареждане на ВС без да се упражнява страничен натиск, който би могъл да повреди гърловините на ВС. След свързване шланговете трябва да висят свободно и отвесно от точката за зареждане.

7. зареждащите машини, които се използват за зареждане под крилото трябва да са с достатъчно ниски за тази цел;

8. при разполагане на зареждаща машина под крило трябва максимално да се предвиди възможното слягане на крилото на ВС под тежестта на зареденото гориво, така че да се избегне евентуално съприкосновение на крилото на ВС, клапите или други плоскости с горивозареждащата машина.

9. след заемане на положението за зареждане шофьорът не бива да напуска кабината, докато не е натиснал спирачките за паркиране и докато не ги е блокирал в това положение.

Чл. 46. (1) Лицето, отговорно за координация на перонното обслужване на място отговаря за това зареждащите машини да могат да се разположат безопасно спрямо ВС. Това лице предприема действия с летищния оператор или службата за безопасност на летището, ако не е възможно да се спазят всички тези изисквания.

(2) Зареждането на въздухплавателните средства се извършва на разстояние не по-малко от 25 метра от хангар или от работещ бутален двигател на друг самолет и на разстояние не по-малко от 50 m от работещ реактивен двигател.

(3) В случаите, когато дозареждането с гориво на ВС се осъществява по време на качване или слизане на пътници, както и без слизане на пътниците, е необходимо:

1. зареждането да се извършва само в присъствието на противопожарен автомобил;

2. наземното оборудване да се разполага по такъв начин, че:

а) да се използват достатъчен брой изходи за бърза аварийна евакуация;

б) безпрепятствено да се осъществи евакуацията от всеки от изходите, използвани в аварийна ситуация.

Чл. 47. В участъка около хидрантния клапан с цел предпазване от повреди на смукателните шлангове на сервисера, смукателните щуцери и хидрантните клапани летищната администрация осигурява:

1. над отвора на шахтата трябва да се постави правоъгълен флаг с висока видимост;

2. да се осветяват през нощта хидрантния клапан и смукателния шланг. За тази цел
могат да се използват червени или оранжеви сигнални светлини или взривозащитени
прожектори, монтирани на превозно средство.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница