Раздел III. Качествен контрол на авиоГCМ. Тестове с оценка визуалното състояние

(2) Тестът може да бъде извършен или с подходящ чист и сух бял съд (изпитване с бяла кофа), или с чист стъклен съд от доброкачествено прозрачно стъкло.

Чл. 85. (1) Тестът за чистота и яркост е много ефективен за визуално определяне дали в горивото има вода, утайки или суспензирано вещество. Тестът се провежда при следната процедура:

1. 
   взема се чист и сух стъклен съд
   
2. 
   налива се пробата в съда (изследваното количество да бъде 1,89 l (1/2 галона с височина на слоя гориво най-малко 10 cm /4 “/).
   
3. 
   съдът се разклаща за да се завихри течността
   

(3) Горивната проба, свободна от замърсители ще бъде прозрачна и искряща.

Чл. 86. (1) Тестът с бяла кофа се провежда при следната процедура:

1. 
   взема се суха чиста бяла кофа (използва се подходящ чист и сух съд, като бяла, емайлирана кофа с вместимост 3 галона. Не се използват пластмасови кофи защото пластмасата създава статично електричество и драскотините в пластмасата имат тенденция да задържат мръсотия);
   
2. 
   в съда се източва гориво с височина на слоя около 20 cm (8”).
   
3. 
   пробата се оставя да се успокои, за да се освободи от мехурчетата задържан въздух.
   
4. 
   пробата се оглежда за мътно, непрозрачно или обезцветено гориво, а дъното за капчици вода и твърди примеси. При непрозрачна проба няма да се видят капките вода на дъното.
   
5. 
   пуска се една медна монета в кофата и ако може да се различат детайлите на монетата пробата е прозрачна.
   

Чл. 87. (1) За оценка на състоянието на пробата при твърди примеси (замърсители) се използват следните критерии:

1. чисто - отнася се до липса на неразтворени частици, соли или утайка, люспи от боя, ръжда или други твърди вещества в горивото.

2. малко наличие на механични примеси - съдържа няколко фини до средни по размер частици.

3. наличие на механични примеси - проба, в която лесно могат да се видят много на брой малки частици да плуват или да се утаяват по дъното.

4. мръсно - когато има достатъчно частици за да се обезцвети горивото, или когато средни до големи по размер частици са диспергирани в горивото или са утаени на дъното, пробата може да се смята за мръсна.

(2) За оценка на състоянието на пробата за съдържание на влага се използват следните критерии:

1. 
   разтворена вода - това е водата която е разтворена в горивото като количеството, което то съдържа, е функция на температурата;
   
2. 
   свободна вода - тя се проявява по два начина: свободна вода, която се отделя лесно и се вижда лесно като капчици или пласт по дъното на съда; вода в суспенсия, която, ако е в достатъчно количество. може да се вижда като мътилка, но по правило ще бъде невидима.
   
3. 
   ярко - яркостта е качество, което не зависи от цвета на пробата и се отнася за блестящия вид на горивото което няма размътеност или мъглявост. Горивото трябва да бъде без свободна вода.
   
4. 
   мътно - състояние, което произтича от изключително фини капчици влага, диспергирана в пробата и създаващи матов мътен вид. Това обикновено е временно състояние, предизвикано от понижаване на температурата
   
5. 
   размътено - това е резултат от малки капчици вода диспергирани в цялата проба, превръщайки я от полу- до напълно полупрозрачна.
   
6. 
   мокро - всяка форма на свободна вода от капчици до слой вода, намерена на дъното на съда или задържаща се към стените.
   

(4) Тъй като горивата за турбинни двигатели имат свой собствен характерен мирис, значителна промяна на типичната миризма може да показва замърсяване с други продукти и е причина за допълнително изпитване.

Чл. 89. (1) Тестът с водочувствителната паста се използва за откриване наличието на свободна вода в резервоарите за съхраняване на ГСМ. Резервоарите трябва да се проверяват ежедневно за наличието на свободна вода. При работа по този метод трябва да се отчита, че наличието на противообледенителна добавка в горивото може да доведе до грешно отчитане на наличието на свободна вода.

(2) Процедурата при прилагане на метода е следната (вж. Приложение 4):

1. 
   с водочувствителната паста се намазва мерителната пръчка;
   
2. 
   мерителната пръчка се вкарва в резервоара към дъното внимателно без да се докосва дъното и се задържа достатъчно време за да може водочувствителната паста да взаимодейства с водата;
   
3. 
   без да се докосва дъното мерителната пръчка се изважда от резервоара;
   
4. 
   ако не се е променил цвета на водочувствителната паста, то в резервоара няма свободна вода
   
5. 
   ако цветът се е променил, значи в резервоара има свободна вода и е необходимо незабавно тя да се източи от резервоара.
   

(2) Hydro Kit се състои от тръба, съдържаща водночувствителен прах, съд за пробата и цветна диаграма за сравнение. Преди провеждане на теста е необходимо да се провери дали не му е изтекъл срока на годност.

(3) Процедурата при изпълнение на теста е следната (вж. Приложение 4):

1. 
   типовият съд се запълва с гориво с половината от обема. Счита се за добра практика да се направи проверка за свободна вода преди и след филтъра.
   
2. 
   изпитателната епруветка се поставя в устройството за пробиване и се пробива гумената преграда. Вакуумът в изпитателната епруветка ще увлече горивото в епруветката където то ще реагира с водочувствителния прах;
   
3. 
   проверява се дали равнището на гориво е в границите на или извън граничния белег;
   
4. 
   епруветката се разтръсква в течение на около 15 секунди за да се смеси горивото с водочувствителния прах;
   
5. 
   епруветката се оставя спокойно в течение на 2 минути;
   
6. 
   цветът на водочувствителният прах се сравнява с тестовата карта. По-тъмен отенък на розовото показва по-голямо количество на вода в горивото.
   

(2) Комплектът за откриване на вода Aqua-Glo Test се използва за измерване на количеството свободна вода в реактивното гориво. Тестът е много точен и може да се получи отчитане на свободна вода по-малко от 1 ppm.

(3) Тестът работи чрез даване на възможност проверяваната горивна проба да премине през обработен с химикал тампон (вж. Приложение № 4). Ако в горивото има вода то тя ще реагира с химикала. Тестовият тампон е поставен в тестов уред и е осветен с ултравиолетова светлина. Ако водата е реагирала с тампона ще се получи ярко жълт цвят. Осветеният тампон се сравнява със стандартна светлина, която е монтирана в уреда. Използвайки регулатора на светлината на уреда тестовия тампон може да бъде осветен повече или по-малко докато се получи нулиране на уреда. Количеството свободна вода се отчита по скалата на регулатора. Свободното количество вода трябва да се определя редовно преди и след всички филтри водоотделители.

Чл. 92. При използване на детектор за вода на Шел се прилага следната процедура:

1. източва се достатъчно количество гориво в чист и сух съд като се внимава да не се допусне никаква вода в пробата след като веднъж бъде взета.

2. капсулата “Шел” се поставя върху стандартна спринцовка за инжекции.

3. през капсулата на детектора се взема проба от 5 милилитра.

4. виждащата се част от хартията в центъра на капсулата на детектора се оглежда за някаква промяна в цвета. Промяна в цвета ще покаже съдържанието на свободна вода от 30 милионни части, т.е. 30 части вода на милион части гориво, или повече.

Чл. 93. Използването на “Хидрокит “Еххон””включва следната процедура:

1. бутилката за взимане на проба се оглежда за удостоверяване, че е чиста и суха.

2. бутилката се напълва до 1/2 от съдържанието й с проба от горивото като се внимава в бутилката да не влезе никаква утайка или кондензат.

3. вкарва се пластмасовия държач на иглата в бутилката за пробата.

4. вкарва се стъкления флакон със запушалката, насочена надолу, в иглата в пластмасовия държач на иглата. Флаконът се натиска силно върху иглата, така че същата да проникне през запушалката. В това положение се задържа докато спре потокът гориво. Горивото трябва да достигне 12,7 до 19,05 милиметра от върха на флакона.

5. изважда се запушения флакон от пластмасовия държач на иглата и се разтръсква с ръка в продължение на 15 секунди. Прахът се оглежда за промяна на цвета.

6. цветът на праха се сравнява с Еталонната цветна скала.

7. ако прахът промени цвета си в рамките на две минути след като горивото влезе в контакт с него и съответства или е по-тъмен от тъмния цвят (означен “Брак” (Fa)), върху Еталонната цветна скала, пробата гориво съдържа 30 части на милион или повече свободна вода.

8. ако няма промяна на цвета за периода от две минути, или ако цветът на праха е по-светъл от тъмния цвят на Еталонната цветна скала, пробата съдържа по-малко от 30 части на милион свободна вода и се счита за добра.

9. не се обръща внимание на каквато и да е промяна, която става след две минути

10. пробата гориво се изхвърля на безопасно място.

Чл. 94. При използване на индикатор за вода “Мобил” се прилага следната процедура:

1. в чист и сух съд се източва достатъчно количество гориво като се внимава да не се допусне никаква вода в пробата след като веднъж бъде взета.

2. флаконът за изпитване се приготвя чрез вкарване на една гранула оцветител във флакона направо от неговата капсула и чрез поставянето на хартиен диск в капачката на флакона със сухи ръце.

3. флаконът се напълва до знака с пробата гориво, което ще бъде изпитвано и се запушва добре. Следва обръщане на флакона и енергичното му разтръскване в продължение на две минути или докато гранулата оцветител се диспергира напълно като прах.

4. капачката се премахва и се разглежда хартиения диск. Яркопурпурносини петна показват суспендирана свободна вода. Дисковете се сравняват със снимките, дадени като еталон, за да се прецени съдържанието на вода.

Чл. 95. Проверката (по БДС 5075-82 и БДС 5748-82) на керосин или авиационен бензин за наличие на вода и механични промест се извършва в чист, сух прозрачен стъклен съд (цилиндър) с вместимост не по-малка от 0,5 литра и с диаметър 40-55 mm..Горивото след добро размесване на пробата се налива бързо в цилиндъра.

След престояване от 5 до 10 min горивото трябва да бъде прозрачно и не трябва да съдържа суспендирани или утаени на дъното странични примеси. Определянето се извършва при температура (18±3)ºС.

Чл. 96. Зареждането на въздухплавателни средства с гориво, съдържащо свободна вода, кристали лед или механически примеси, е абсолютно забранено! Некондиционното гориво в цистерните се утаява допълнително и след източване на 15 - 20 l се подлага на контролна проверка. При наличие на замърсявания, горивото се разтоварва в складовата база и се извършва извънредно почистване на съдовата вместимост на цистерната, както и промиване на технологичното оборудване.

Чл. 97. Проверка на чистотата на маслото се извършва, като проба масло, взета от утайника на цистерната, се налива в прозрачен стъклен съд и се разрежда с четирикратно количество чист безцветен бензин (например Б-70). В подходяща светлина се наблюдава за наличие на плуващи или утаени частици или капки вода. При наличието на вода маслото се изсушава непосредствено в маслозареждащата цистерна чрез подгряване. Механическите примеси се отстраняват чрез филтриране през филтъра на цистерната или в стационарни филтърни станции. Филтърните елементи се контролират съобразно инструкциите на заводите производители.

Чл. 98. Тестът за определяне на специфичното тегло съдържа следната процедура:

1. налива се проба в чист цилиндър на хидрометъра без плискане, за да се избегне образуването на въздушни мехури.

2. хидрометърът се спуска внимателно в пробата. Когато той спре и плава свободно, се отбелязва точката, в която повърхността на течността пресича скалата. Тази точка се отбелязва като “наблюдавано” тегло.

3. “наблюдаваното” тегло трябва да бъде коригирано, ако температурата на пробата не е при стандартното състояние 15,5° C (60° F).

4. ако температурата не е показана върху вграден термометър се изважда хидрометъра и веднага в пробата се поставя термометър. Температурата се отбелязва веднага след като се стабилизира.

5. наблюдаваното тегло се коригира до теглото при стандартните условия 15,5° C (60° F) като се използват таблиците за превръщане.
Раздел VI.

Лаболаторен контрол на ГСМ

Чл. 99. (1) Лаболаторният контрол на ГСМ цели получаване на оценка и удостоверяване на съответствието на течните горива с изискванията за качество;

(2) Лаболаторният контрол на качеството на ГСМ засяга ГСМ след тяхното производство, при внос - след освобождаване от митнически контрол, при разпространението им, включително на пунтове за зареждане в складови стопанства и в резервоари.

Чл. 100. (1) Контролът на качеството на течните горива, наричан по-нататък "контрола", се извършва, за да се установи спазването на изискванията за качество на течните горива и да се предотврати използването им, когато не отговарят на тези изисквания.

(2) Контролът се извършва чрез проверки, които включват:

1. проверка на документите, които придружават течните горива;

2. вземане на проби от течните горива и изпитване на взетите проби;

3. експертиза на резултатите от изпитване за съответствие на горивата с изискванията за качеството им.

Чл. 101. (1) Течните горива трябва да отговарят на следните изисквания за качество:

1. авиационни бензини: на стандарта ASTM D910 или БДС 5748-82 или други еквивалентни стандарти;

2. реактивните горива: на стандартите DERD 2494 и D116-81 или ASTM D655, или БДС 5075-82 или на други еквивалентни стандарти;

3. авиационните масла и специални течности трябва да отговарят на съответните стандарти.

(2) В Приложение № 5 са дадени основните характеристики на използваните във въздухоплаването ГСМ.

Чл. 102. Пробите от течни горива от резервоари и тръбопроводи се вземат съгласно българските стандарти, въвеждащи EN ISO 3170 и EN ISO 3171 и изискванията на тези правила.

Чл. 103. (1) Представителни проби течни горива от помпени станции и зареждащи автоцистерни или севисери се вземат от щуцера на края на маркучите.

(2) Пробата се разпределя веднага в предварително охладени, чисти и сухи стъклени съдове.

(3) Взетите проби се обработват, етикетират и транспортират съгласно българските стандарти, въвеждащи EN ISO 3170 и EN ISO 3171 и изискванията на тези правила.

Чл. 104. (1) Пробите, изпращани за лабораторен анализ се транспортират в опаковки, подходящ за транспорт на запалителни течности.

(2) Бутилката с пробата се поставя в метална кутия, състояща се от две части, облицована отвътре с подходящ материал, уплътняващ бутилката и предпазващ я от счупване. След затваряне се осигурява херметичност на двете части на кутията. Върху капака се залепва етикет с четливи надписи „Проба” и „Чупливо”.Допуска се едновременен превоз на не повече от пет проби.

Чл. 105. (1) Пробите се изпращат със съпроводително писмо с описание на показателите, по които трябва да се провери качеството на горивото.

(2) Пробата трябва да е етикирана, запечатана и пломбирана.

(3) Неправилно оформени проби не се приемат за анализ.

Чл. 106. (1) Пробите, които постъпват в лабораторията се вписват в регистрационен дневник, а резултатите от анализите се вписват в дневник на анализите.

(2) За всяка проба на гориво, подложена на анализ, лабораторията издава сертификат, който има пореден номер, отговарящ на съответния номер на регистрационния дневник.

Чл. 107. (1) Резултатите от анализите се вписват в сертификата и се сравняват със съответните данни от контролния стандарт.

(2) Задължително се дава заключение за годността на анализирания продукт.

(3) Протоколът от анализа се подписва от изпълнилия анализа химик и отговорното длъжностно лице, отговаряща за работата на лабораторията.

Чл. 108. (1) Един екземпляр от протоколите за анализите на ГСМ се предават на оперативното звено на служба ГСМ за изготвяне на преписи за зареждащите автоцистерни/сервисери.

(2) Протоколите за качеството на ГСМ се съхраняват в срок от два месеца след изразходване на ГСМ, за които са издадени.

Чл. 109. (1) За установяване на качеството на ГСМ се правят различни по обем лабораторни анализи както следва:

1. 
   приемателен анализ-при получаване на ГСМ с жп или автомобилен превоз;
   
2. 
   контролен анализ-прави се периодично на ГСМ, съхранявани в складовете за контрол на качествените показатели;
   
3. 
   пълен анализ-прави се когато:
   

б) в резултат на данните на лабораторен анализ (приемателен или контролен) или по данни на изпращача е установено несъответствие на един или повече показателя.

4. арбитражен анализ. Целта на този анализ е да се реши възникнало различие при оценка на качеството на ГСМ в лабораториите на изпращача и получателя.При изпълнение на арбитражен анализ се определят всички показатели по съотвения приложим стандарт или се определят само показателите, по които е възникнало разногласие. Арбитражният анализ се извършва от неутрална лаборатория.

(2) Пълният анализ по ал. 1, т.3 се провежда на проби гориво, взето от ж.п. цистерни или наливни съдове след източване на горивото в срок не по-малък от едно денонощие.

Чл. 110. (1) Сроковете на анализите са посочени в табл.4, а обемът е посочен в табл. 3.

Таблица 4. Срокове за извършване на анализи за качеството на ГСМ и специални течности при съхраняване

Продукт	Интервали за проверка, месеци
	Контролен анализ	Пълен анализ
Авиационен бензин етилизиран	3	6
Авиационен бензин неетилизиран	6	12
Реактивно гориво	6	12
Авиационни масла	6	12
Хидравлчна течност АМГ-10	-	24
Смазки	-	12
Течност „И”	6	12
Течност „И-М”	3	6
MG-100	6	12
Антилед	6	12

(2) Масла, смазки и специални течности, доставени в запоена или друга херметична опаковка когато се съхраняват при предписаните от производителя подходящи условия се съхраняват и предават за използване по заводските паспорти без да се извършва анализ в течение на установения срок за съхранение (Таблица 5). След този срок на съхранение тези продукти се допускат до експлоатация след извършване на пълен анализ за съответствие с изискванията на съответния стандарт.

(4) Срокът на съхранение на горива в резервоарите на ВС е даден в таблица 6:

Чл. 111. (1) Анализите в лабораториите се изпълняват от специалисти с квалификация „химик”.

(2) Когато операторът по наземно обслужване „Зареждане с ГСМ” или авиационният оператор няма собствена лаборатория се допуска извършване на приемателен анализ от специално подготвено лице, което може да не е с квалификация „химик”.

(3) Когато операторът по наземно обслужване „Зареждане с ГСМ” или авиационният оператор няма собствена лаборатория изпълнението на пълните и арбитражни анализи се извършва от одобрена от ГД ГВА лаборатория.

(4) В случаите по ал. 3 при изпращане на проба за анализ в дневника за изпращаните проби се записват данни както следва:

1. № на пробата;

2. дата на вземане на пробата;

3. вместимост от която е взета пробата;

4. количество гориво във вместимостта;

5. дата на изпращане на пробата.

Чл. 112. (1) В случаите когато се налага арбитражен анализ пробата, взета в двоен размер, се разделя в два съда, които се запечатват и етикират като върху етикета се записва:

1. 
   наименование на продукта;
   
2. 
   марка
   
3. 
   номер на цистерната и резервоара;
   
4. 
   дата
   
5. 
   подпис на лицето, взело пробата
   

(3) Контролните проби се съхраняват в срок от 1 месец след изчерпване на продукта, освен в случай на спор или произшествие, когато се съхраняват до решаване на спора или приключване на разследването.

Чл.114. Мерките в складовото стопанство за ГСМ включват следното

1. през зимата не по-рядко от веднъж на 7 дни се проверява за отсъствие на вода и ледени кристали. Същата операция се изпълнява и преди всяко запълване на горивозареждаща машина в склада за ГСМ.

2. при отрицателни температури не се допуска зареждане на ВС с гориво, което съдържа ледени кристали или, ако е прието в инструкция на авиационния оператор, ако горивото не е обработено с противообледенителна добавка..

Чл. 115. Мерките при горивозареждащите машини включват следното:

1. прегледът, промиването, изсушаването и смяната на филтрите на горивозареждащите машини трябва да се прави в определените регламентни срокове.

2. трябва да се следи внимателно състоянието на крановете на утайниците като не се допуска замръзването им.

3. при отрицателни температури преди излизане на горивозареждащата машина от склада за ГСМ и на всеки 6 часа от утайниците се източва гориво до пълното му изчистване от евентуално появили се снежно-ледени кристали. На горивото се извършва визуална проба за състоянието.

Източеното гориво се събира в отделни съдове и може да се използва по предназначение само след утаяване, филтриране и анализиране.

4. в края на всеки работен ден се извършва преглед и промивка на филтрите, ако през тях през деня не е извършвано прехвърляне на гориво.

5. горивозареждащите машини се запълват с гориво само след внимателна проверка на състоянието им и след почистване на стените на резервоарите от скреж и кондензирала вода.

Чл. 116. (1) Употребата на противообледенителни добавки има по-скоро историческо приложение за по-сари типове самолети.

(2) За борба с образуването на ледени кристали в реактивните горива се използват различни противообледенителните добавки - течностите “И”, “И-М”, “ТГФ”, “ТГФ-М” и техните заместители.

(3) Употребата на добавки може да се извършва само ако авиационният оператор, експлоатиращ съответното ВС е разпоредил това в нарочна писмена инструкция, регламентираща използването и дозирането на противообледенителните течности.

Чл. 117. (1) Ефективността на добавката течност „И” зависи от съдържащата се в нея вода и ако тази вода е повече от 0,8%, то добавката не е ефективна.

(2) Ефективността на течността „И” в горивото се запазва при съхраняване на горивото не повече от 3 месеца, ако в горивото отсъства вода.След този срок ако горивото трябва да се използва към него отново се добавя течност „И”.

Чл. 118. Съхранявано гориво със съдържаща се течност „И” се проверява не –рядко от веднъж на 45 дни. Извънредна проверка се прави винаги когато горивото е било в контакт с вода.

Чл. 119. (1) Смесването на горивото с течност „И” се извършва в складовете за ГСМ като могат да се използват и специално конструирани дозатори. Когато течността „И” се добавя към гориво, в което вече има ледени кристали разбъркването на горивото се извършва докато при тест за визуално състояние в пробата не се забелязват кристали лед.

(2) Резервоарите, предназначени за смесване и съхраняване на течност „И” се маркират допълнително с буквата „И”. При отпускане на гориво, съдържащо течност „И” в паспорта и разходните документи се прави забележка за добавката на течност „И”.

(3) За приготвяне на смес с течност „И” първоначално се приготвя 5% тегловен концентрат от течност „И” в горивото. Разбъркването става в резервоар в продължение на 15 минути. Полученият концентрат се разбърква в резервоара с гориво. Смесването на горивото с концентрата се прави с такъв разчет, че съдържащото се количество гориво и концентрат да премине през помпата не по-малко от два пъти.

(4) Смесването на течност „И” с керосин може да бъде извършено и с използването на стационарен дозатор. Количеството течност „И”, което е необходимо да се смеси с керосина се пресмята по формулата:
,
където V₁ е обемът на добавката в l, V е обемът на горивото в l, k е съдържанието на течността „И” в горивото, %.

(5) Преди смесване на течност „И” с горивото се прави тест за годност на течността. За целта в добре изсушена колба се наливат 250 ml гориво и 2,5 mm от течност „И”. Съдържанието на колбата се разбърква в течение на 5 минути. Ако горивото не помътнее значи добавката е годна за употреба. В противен случай решение за използване на добавката се взема след химичен анализ.

Чл. 120. (1) В зависимост от температурата на приземния въздух концентрацията на добавката течност „И” е както следва (таблица № 7):
Таблица 7. Концентрацията на добавката течност „И” в зависимост от температурата на приземния въздух

Температура на приземния въздух	Обемно количество добавка „И”
От 0ºС до минус 15ºС	0,1%
От минус 15ºС до минус 25ºС	0,2%
По-ниска от минус 25ºС	0,3%

(2) Както е показала практиката за самолети Ту 154 за всички полети независимо от продължителността на полета и температурата на околния въздух трябва да се зарежда гориво, към което е добавена противообледенителна течност в количество:

следните концентрации за добавяне на противообледенителна течност в горивото:

1. 
   0,1 обемни процента “И-М”, “ТГФ-М”;
   
2. 
   0,3 обемни процента “И” или “ТГФ”
   

Чл. 121. (1) Cмесване на противообледенителни течности от различни марки в складовите бази е забранено.

(2) Добавянето на противообледенителни течности непосредствено в резервоарите на ВС е забранено.

(3) Противообледенителните течности тип “И” и “ТГФ” са взаимозаменяеми със следните AL-31 по MIL-J-27686, DERD-2451 и UKAR-600.