Правила за контрол на качеството на авиационното гориво и работни процедури при транспортиране, съхраняване и зареждане на въздухоплавателни средства с гсм глава първа

Чл. 122. (1) Съоръженията за зареждане с гориво се проектират за работа с нефтопродукти и конструират съгласно съответните стандарти за безопасност; като се взема предвид и плана за местоположението на отворите в цистерната, съответните предпазни клапани за налягането, помпите за хидростатичните изпитания, електрическите компоненти, подходящи за съответния район, предпазните механизми на въздушните спирачки, външно монтираните аварийни спирачни бутони и други.

(2) Всички превозни средства, транспортиращи горива, трябва да са с дизелови двигатели.

(3) Всички превозни средства, транспортиращи горива, трябва да пренасят само един вид гориво и вида гориво, трябва да бъде показан на контролното табло, при всички места за зареждане и от всяка една страна на транспортното средство.

Чл. 123. (1) Всички тръби и арматури трябва да бъдат от алуминиева сплав, неръждаема стомана или от мека стомана, защитена вътрешно с горещо калайдисване или подплатяване с одобрен епоксиден материал.

(2) Главните тръби не могат да съдържат медни сплави, кадмиеви пластинки, поцинкована стомана или пластмасови материали. Използването на медни материали за другите компоненти, с които се осъществява допир, се свежда до минимум като не се допуска използване на цинкови материали или сплави, съдържащи повече от 5% цинк или кадмий.

Чл. 124. (1) Всички превозни средства, транспортиращи гориво, се снабдяват със следните филтриращи съоръжения.

1. 
   за реактивните горива:
   

б) сепараторите за филтрите трябва да отговарят на работните изисквания API 1581.

в) всички нови комбинации на съдове и елементи трябва да са в съответствие с последното издание на API/IP Specification 1581.

г) за съществуващите съдове, промените в съдовете трябва да са съобразени, съгласно изпитанията, с последното издание на изискванията API/IP 1581.

2. 
   за авиационни бензини: Трябва да бъде използван микорфилтър от 5 микрона (по номинал) или по-ситен или монитор за филтъра.
   

Чл. 125. (1) Шланговете трябва да са с една и съща дължина, направени от синтетична гума и с гладки отвори съгласно изискванията на последното издание на API 1529 или BS EN 1361 1997 (BS 3158), тип С – полупроводници.

(2) Входните съединители за шланговете трябва да бъдат фабрично производство. Допуска се тези и останалите съединители за доставящия шланг да бъдат разглобявани.

Чл. 126. Към съединителите за зареждане на гориво под налягане, както и към пистолетите за зареждане с гориво, разположени над самолетното крило трябва в края на шланга да бъде монтирана одобрен вид цедка, не по-голяма от 60 мм.

Чл. 127. (1) Всички превозни средства, транспортиращи гориво под налягане, трябва да бъдат оборудвани с блокираща система, която да не допуска потеглянето или заминаването на превозното средство докато се осъществява зареждането на ВС с гориво (interlock система).

(2) Системата по ал. 1 се задейства, когато съединителите за маркучите (включително входните съединители за противопожарния маркуч), платформите и капаците на резервоарите за гориво бъдат преместени от тяхното обичайно положение. Системата трябва да бъде така проектирана, че да не са необходими никакви действия от страна на оператора за задействане и/или използване на блокиращия механизъм.

(3) Аварийният превключвател трябва да бъде обезопасен и поставен на работно положение. Запечатващият щифт трябва лесно да може да бъде счупен в случай на авария. (4) Трябва да има писмени процедури за използването на аварийния превключвател.

Чл. 128. (1) На всички нови превозни средства, на видимо място, трябва да бъде монтирана предупредителна светлина с диаметър 50 mm – жълта на цвят. Тази светлина светва когато компонент от блокиращия механизъм бъде изваден от обичайното си положение.

(2) Аварийна предупредителна светлина – червена на цвят, трябва да бъде монтирана на видимо място при калника. Тя ще светва винаги, когато предпазния механизъм бъде изваден от обичайното си работно положение.

Чл. 129. (1) Пистолетите за зареждане с гориво над самолетното крило, не бива да имат задържащ в отворено положение механизъм. Тези Пистолети трябва да са с надпис за тяхната марка и със специален кодиран цвят (черен за реактивното гориво Jet A-1 и червен за Avgas). Не се допуска боядисване или запушване на отворите на пистолетите. Пистолетите за реактивното гориво Jet A-1 трябва да имат отвор с големина поне 67 мм.

(2) Не всички реактивни самолети имат отвори за зареждане с гориво, които са достатъчно големи за струята, получавана от реактивното гориво Jet A-1. Когато реактивното гориво Jet A-1 трябва да бъде налято с по-малки пистолети, това трябва да става под постоянен контрол, като по-късно тези пистолети да бъдат сменени от по-големи.

(3) Като допълнителна предпазна мярка, на някои места може да се наложи да се смени положението на пистолета, така че спирачната блокираща система да не допусне потеглянето на превозното средство.

Чл. 130. (1) Всички щуцери за зареждане на реактивно гориво (маркучи към кранове) трябва да бъдат снабдени със системи за контрол на налягането за предпазване от повреди на горивната система на ВС при силен поток и от налягане на ударна вълна.

(2) Съоръженията за контрол на налягането трябва да са преминали през официалната експериментална одобрителна процедура.

(3) Минималните изисквания към съоръженията за контрол върху налягането са следните:

1. при максимално достижимо налягане на помпата/ крана – от 3,5 до 5.5 атмосфери (50 – 80 lbf/in²):

а) в щуцера се разполага 1 (един) контролен клапан за налягането;

б) за превозни средства с максимален дебит от 1000 литра на минута или повече на маркуч вътре в щуцерите се монтират два (2) клапана за контрол върху налягането.

2. при максимално достижимо налягане на помпата по-голямо от 5.5 атмосфери (80 lbf/in²) се монтират един (1) контролен клапан за налягането в щуцера и два (2) клапана за контрол върху налягането, монтирани в цистерната.

3. клапаните за контрол върху налягането в края на маркуча се разполагат в щуцера, зареждащ гориво.

Чл. 131. (1) Всички превозни средства, транспортиращи гориво за зареждане и техните ремаркета трябва да носят със себе си поне 2 прахови пожарогасители, тежащи 9 килограма.

(2) Поне един пожарогасител трябва да бъде готов за употреба и лесно достъпен от която и да е страна на превозното средство.

(3) Използват се прахови пожарогасители от клас „В” и „С”. Пожарогасителите клас”А” се избягват, защото причиняват корозия на ВС.

Чл. 132. Осигуряват се свързваща макара и кабели с подходяща клема, които се свързват електрически към шасито на превозното средство.

Чл. 133. Осигуряват се външни аварийни уреди за спиране на двигателя, които се придружават с етикет, обясняващ тяхната функция.

Чл. 134. (1) Всички превозни средства, превозващи гориво под налягане, трябва да бъдат оборудвани със специална контролна система (Dedman control), която да изисква периодичната намеса на оператора на предварително определени интервали, като по този начин се предотвратява автоматично спиране.

(2) Когато специалната система има и авариен превключвател, той се използва само при аварийни случаи. Контролирането на използването на аварийния превключвател се осигурява с писмени процедури.

Чл. 135. (1) Системата за зареждане с гориво се проектира така, че горивото, което преминава през измервателния уред, да бъде доставяно до ВС без да може да бъде отклонявано другаде.

(2) Всички съоръжения за зареждане с гориво се снабдяват с точен измервателен уред за продукта и за предпочитане да имат монтиран дебитометър.

Чл. 136. Монтирано върху подходящо шаси (което може да бъде свободно закупено) оборудването трябва да има:

1. 
   цистерна/резервоар (цистерни/резервоари);
   
2. 
   система за зареждане (помпа, маркуч, барабан за маркуча, и т.н.);
   
3. 
   органи за управление, кранове/клапани и измерватели;
   
4. 
   приспособление за вътрешно промиване на цистерната;
   
5. 
   кран/клапан за източване;
   
6. 
   системи за безопасност.
   

(2) Транспортното средство трябва да може да завива с външен радиус не по-голям от 12 m.

(3) С изключение на шофьорската кабина, транспортното средство трябва да бъде направено от некорозиращ материал или да бъде обработено срещу корозия.

Чл. 138. На предната страна на оборудването трябва да бъде монтирано приспособление с ухо за буксиране. Монтира се и задно прикачно устройство така че за в случай на неизправност на транспортното средство то да може да бъде придвижвано.

(2) За защита на транспортното средство и на цистерната трябва да бъде монтиран предпазен буфер по периферията му.

Чл. 139. (1) Транспортното средство трябва да има по един резервоар за всеки тип гориво, което трябва да бъде транспортирано и доставено.

(2) Цистерните трябва да бъдат направени от мека стомана, която от вътрешната страна да бъде подплатена с епоксидни материали или алуминий, алуминиева сплав или неръждаема стомана.

Чл. 140. Цистерната / резервоарите трябва да имат следните свойства:

1. 
   да могат да бъдат почиствани лесно;
   
2. 
   вътрешните фитинги, заварки, съединения и нитове трябва да имат гладка обработка на повърхността, за да бъде избегнато натрупване на утайки;
   
3. 
   за предпочитане е краищата да бъдат оформени като част от сфера и ъглите да бъдат със закръгление с радиус не по-малък от 75 mm;
   
4. 
   дъното на цистерната (резервоарите) трябва да бъде с наклон от 5° и с кран (клапан) за гравитационно източване. За предпочитане са цистерни с едно отделение, но ако бъдат използвани цистерни с много отделения, тогава, всяко отделение трябва да има отделни канализационни тръби, които не са свързани помежду си. Всички канализационни тръби трябва да са под наклон;
   
5. 
   вътре в цистерната (резервоарите) трябва да бъдат монтирани преградни елементи;
   
6. 
   в горната си част цистерната (резервоарите) трябва да има осигурен срещу теч люк с диаметър не по-малък от 0.5 m, за да може през него да се влиза за почистване и инспектиране;
   
7. 
   цистерната (резервоарите) трябва да бъде оборудвана с отдушник с незапалителни устройства;
   
8. 
   цистерната (резервоарите) трябва да има подходящо защитен и видим към оператора измервател на нивото на течността;
   
9. 
   цистерната (резервоарите) трябва да бъде монтирана към шасито посредством плаващ тип окачване, което да поема ударите и вибрациите по време на работа;
   
10. 
    върху горната страна на оборудването трябва да има пътека с ширина не по-малка от 0.5 m.
    
11. 
    около люка или капаците за пълнене трябва да бъде монтирана работна повърхност;
    
12. 
    в задната част на оборудването трябва да бъде монтирана стълба за достъп от нивото на земята до горната страна на цистерната (резервоарите);
    
13. 
    капаците за пълнене с гориво и капака на люка трябва да имат система за двойно уплътняване и обезопасително заключване.
    

(2) Капачките за пълнене на резервоарите трябва да бъдат с цветен код, както следва:

1. 
   червен за бензин;
   
2. 
   зелен за дизелово гориво;
   
3. 
   бял за вода и охладителни течности;
   
4. 
   жълт за масло и смазочни течности;
   
5. 
   жълт със синя лента за хидравлична течност.
   

(2) Когато помпата (помпите) се задвижва чрез системата за отвеждане на мощност на транспортното средство, отвеждането на мощността не трябва да може да функционира, с изключение на случаите, когато лостът за превключване на скоростите е в неутрално положение и е включена паркинг спирачката.

(3) Помпата (помпите) трябва да могат да подават не по-малко от 30 l за минута.

Чл. 143. (1) Маркучите трябва да бъдат гъвкави и направени от несвиваем материал, и да бъдат съвместими с типа на горивото съдържащо се в резервоарите.

(2) Цветът на капака и / или на накрайника трябва да бъде в съответствие с типа на подаваното гориво:

1. 
   зелен за дизелово гориво;
   
2. 
   червен за бензин.
   

(4) Маркучът трябва да има откъм края за зареждане на гориво стандартен накрайник / пистолет за зареждане с гориво, с автоматично спиране на подаването на гориво.

(5) Всеки маркуч трябва да бъде оборудван с устройство за автоматично навиване.

Чл. 144. Електрическата система на оборудването трябва да бъде направена в съответствие с международните стандарти за горивотранспортни средства като при това:

1. електрическите проводници трябва да бъдат групирани във форма на кабели или оплетка и трябва да бъдат поставени така, че да бъде обезпечена противопожарна защита както и максимална защита от претриване, намокряне от локви на пътя, грес, масло, горива или прекомерно нагряване.

2. електрическите бутони, ключове и т.н. трябва да бъдат водоустойчиви.

3. устройствата за електрическо и електронно управление трябва да бъдат защитени срещу случайно задействане причинено от електромагнитни смущения.

Чл. 145. Осигуряват се :

1. устройство за електрическо разреждане към земя.

2. 2 пожарогасителя по чл. 131.

Чл. 146. Всички изпускателни системи на двигателите трябва да бъдат произведени в съответствие с международните разпоредби.

1. двигателите с вътрешно горене трябва да бъдат оборудвани с ауспух дроселен тип.

2. изпускателната система, след колектора, трябва да бъде закрепена на не по-малко от 3 инча разстояние от горими материали, с изключение на гъвкави монтажни фитинги, и най-малко на два инча разстояние от части на горивната, хидравличната и електрическата системи, и върху нея не трябва да капе гориво, масло или грес.

3. повърхностите и отвора на изпускателните системи трябва да бъдат така разположени, че да не подлагат работниците и/или материалите на опасност от нараняване или повреда.

Чл. 147. По отношение на горивото и зареждането с гориво се спазват следните изисквания

1. горивопроводите трябва да бъдат фиксирани на не по-малко от 5 см разстояние от изпускателната и от електрическата системи.

2. горивният резервоар (и) трябва да бъде разположен и инсталиран така, че горивото от преливане по време на пълнене или от теч от резервоара, тръбопроводи или фитинги да не попада върху двигателя, изпускателните тръби, електрическата система или други източници на запалване, както и да не попада в отсека на оператора.

3. горивните резервоари трябва да бъдат разположени и инсталиран така, че да могат да бъдат максимално защитени при повреда от сблъсък.

Чл. 148. (1) Във всички системи трябва да бъдат монтирани предпазни клапани за защита срещу налягания превишаващи номиналното работно налягане на всеки компонент от системата.

(2) Хидравличните клапани трябва да бъдат оборудвани със система за байпас за ръчно управление в случай на неизправност.

(3) Хидравличните маркучи, в работните зони, които съдържат течност под налягане над 50 бара и /или температури над 50°С, трябва да имат калъфи, както е посочено в ISO 3457.

(4) Налягането на системата трябва да бъде запазено колкото е възможно по-ниско, в съответствие с технологична и икономична конструкция.

(5) Всички тръби/линии трябва да бъдат прекарани така, че да не преминават над или близо до компоненти, които биха могли да причинят запалване в случай на неизправност на тръба. Ако поради конструктивни съображения това не е възможно, между тръбата и източника на топлина трябва да бъде поставен подходящ предпазен екран.

Чл. 149. По отношение на мобилността се спазват следните изисквания:

1.техниката трябва да може да маневрира при лед и сняг и при двигателните колела трябва да има достатъчно свободно място, за да могат да бъдат монтирани и използвани вериги.

2. осигурява се начин за буксиране на неработеща техника, с цел отдалечаване на безопасно разстояние от въздухоплавателно средство.

3. всяка самоходна техника трябва да бъде оборудвана с кормилно управление със серво-усилване.

4. капацитетът на резервоарът за гориво трябва да бъде достатъчен за най-малко осем часа непрекъсната работа.

5. просветът под техниката при пълно натоварване трябва да дава възможност за преминаване през две повърхности пресичащи се под ъгъл от 5°.

Чл. 150. По отношение органите за управление се спазват следните изисквания:

1. органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат групирани и разположени така, че да бъде удобно за оператора намиращ се при нормалната станция или станции за опериране. Там където има повече от една станция за опериране, при всяка станция трябва да има блокировки , за да могат органите за управление на другите станции да бъдат блокирани.

2. органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат правилно и постоянно означени.

3. органите за управление трябва да бъдат конструирани в съответствие с принципите на ергономията.

4. когато е възможно, задействането на органите за управление трябва да става в същата посока, каквато е посоката на управляваната функция .

5. където е възможно трябва да се използват конвенционални автомобилни органи за управление.

7. органите за управление трябва да бъдат конструирани да могат да бъдат използвани дори когато операторът носи дебели ръкавици или топли обувки арктически тип.

8. трябва да бъде осигурено подходящо осветление за органите за управление на оборудването

9. трябва да бъде осигурена блокировка на стартера за предотвратяване на неговото включване при работещ двигател.

10. за всяко оборудване с кутия за отвеждане на мощност трябва да бъде осигурена блокировка, която да предотвратява увеличаване на оборотите на двигателя, когато селекторът на предавките не е в положение паркинг или неутрално и паркинг спирачката не е включена, освен ако изрично не е посочено друго в специфичен документ.

11. при експлоатация с напълно автоматизирано дистанционно управление, трябва да се вземе под внимание следното:

а) системата за дистанционно управление трябва да бъде съставена от преносим водоустойчив предавател със собствено електрозахранване, а в оборудването трябва да има инсталирана съвместима приемателна система.

б) за постигане на оптимални работни характеристики трябва да се използват електрически сигнали за радио предаване или за предаване в инфрачервения спектър.

в) обхватът на разстоянието на предаване между предавател и приемник не трябва да бъде по-малко от 80 м при всички условия на околната среда.

г) неизправности на ръчната станция или смущаване на сигнала трябва винаги да води до незабавно плавно спиране на работата.

д) органите за управление на ръчната станция трябва да бъдат от тип с незабавно връщане в изходно положение след преустановяване на въздействието от страна на оператора (без самофиксиране в работно положение).

е) системата за дистанционно управление трябва да може да избягва всяко електромагнитно смущение.

Чл. 151. Във връзка с околната среда се спазват следните изисквания:

1. техниката трябва да бъде проектирана и произведена от материали, които ще позволяват използване без ограничения при всички климатични условия, с минимални модификации. Техниката трябва да може да се настройва лесно към температурни изменения в интервала от -40° до +60°С (стандарти на ISO) и влажност до 100%.Трябва да бъдат взети мерки по отношение на промени в температурата на околната среда, дъжд и обледеняващ дъжд, сняг, прах, солен морски въздух а значителни изменения на атмосферното налягане.

2. техниката трябва да може да бъде използвана през деня и през нощта.

3. нивото на шума трябва да бъде поддържано на минимума, но не трябва да превишава 85 dBA на разстояние 4.6 m от външната страна на техниката и на 1.5 m над земята.

Чл. 152. По отношение повърхностите за работа на персонала се спазват следните изисквания:

1.платформите и пътеките, на които работи персонала, трябва да имат повърхности с голям коефициент на сцепление.

2.платформите и пътеките, на които работи персонала, трябва да имат подходящи перила и/или предпазни прегради от парапети.

3.стълбите, площадките, стъпенките на подвижните стълби, клиновете или стъпалата трябва да бъдат от материал, който предпазва от подхлъзване.

4.стъпалата на подвижните и на неподвижните стълби трябва да бъдат конструирани да издържат минимум на работно натоварване от 91 kg.

5.площадките на стълбите и работните повърхности трябва да бъдат конструирани за 114 kg на всеки от хората намиращи се едновременно на съответната стълбищна площадка и/или работна повърхност.

6. ако са монтирани повече от две стълби, те трябва да бъдат от препокриващ се тип и между тях да има разстояние не по-малко от 10 cm.

Чл. 153. По отношение на техническото обслужване се спазват следните изисквания:

1. оборудването, компонентите и системите трябва да бъдат конструирани така, че между две съседни технически обслужвания да има минимум 200 работни часа. Периодът между две последователни технически обслужвания може да бъде по-кратък, ако никоя предлагана на пазара част не може да постигне препоръчваните по отношение на техническото обслужване характеристики. Обслужването по отношение на зареждане с гориво, масло, вода, поддържане на налягането в гумите, поддържане на акумулаторната батерия не се счита като планово -предпазно техническо обслужване.

2. всички части на оборудването, за които се изисква планова или периодична проверка, трябва да бъдат леснодостъпни.

3. всички електрически проводници, хидравлични и пневматични тръби и маркучи трябва да бъдат кодирани с маркировка за улесняване на ремонта и техническото обслужване.

4. критериите за проектиране трябва да позволяват сглобяване, разглобяване и техническо обслужване с инструменти и оборудване за общо приложение, които могат да бъдат намерени на пазара.

5. конструкцията трябва да бъде такава, че да елиминира загубването на части, доколкото е възможно. Там, където загубване на такива части е невъзможно да бъде избегнато, те трябва да бъдат закрепени към оборудването, където е възможно, и за тяхното съхранение трябва да бъдат осигурени фиксирани места за прибиране.

6. всички компоненти, агрегати и подагрегати включени в оборудването трябва да останат взаимозаменяеми с оборудване от същия модел. В случаите когато към оборудването се въвежда нов взаимозаменяем компонент и данните за частите в новия компонент са различни, подробностите за измененията ще бъдат показани чрез промени в съответните ръководства.

7. всички компоненти използвани в ново оборудване трябва да бъдат нови и да имат същата гаранция, както оборудването, освен ако няма взаимна договореност между производителя и купувача.

8. капаците или вратичките за достъп до компонентите или системите трябва да се свалят или отварят лесно.

9. компонентите и системите трябва да могат да бъдат сваляни от оборудването без разглобяване на други компоненти.

Чл. 154. Цистерните се снабдяват от двете страни със знаци като следва:

(2) Модификациите, подобренията, измененията на оригиналните резервни части трябва да бъдат представяни на потребителите чрез служебни бюлетини, информация за резервни части или изменения в ръководствата

Чл. 156. (1) Допълнително може да се осигури резервоар и / или място за съхранение на друга работна течност за наземна самолетообслужваща техника.

(2) Помпата (помпите) трябва да имат разходомери за отчитане на количеството на подаденото гориво. Разходомерът трябва да е оборудван с устройство за връщане в нулево положение (нулиране).