Правила за контрол на качеството на авиационното гориво и работни процедури при транспортиране, съхраняване и зареждане на въздухоплавателни средства с гсм глава първа



страница8/11
Дата06.05.2017
Размер2.19 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Раздел I.

Общи положения

Чл. 157. (1) Съоръженията за зареждане с гориво се поддържат по всяко време в технически изправно състояние, за да се гарантира добро и безопасно зареждане с гориво.

(2) Поддръжката се планира така, че всички съоръжения да бъдат проверявани съгласно инструкциите на производителя за съоръженията.

Чл. 158. В специален дневник се записва всеки един компонент от съоръженията, както и подробности за изпълнената работа (обслужване, ремонт и подмяна).

Чл. 159. (1) За да се гарантира безпроблемното функциониране на зареждащите с гориво превозни средства, се провеждат рутинни проверки за работата на шаситата и двигателите и резултатите се записват в дневника по чл. 158.

(2) Дефектите се отстраняват незабавно, а съоръженията се спират от употреба, ако това е необходимо.

Чл. 160. Всяка седмица блокиращият механизъм (interlock) трябва да бъде подлаган на функционални изпитания и съответните резултати да бъдат записвани. Всеки блокиращ механизъм трябва да бъде проверен съгласно писмените процедури. Системите, които са се повредили, трябва веднага да бъдат ремонтирани и пускани отново да работят.

Чл. 161.Всички електрически свързващи кабели, включително клеми и барабани, трябва да бъдат проверявани както следва:



  1. всеки ден за цялостното им състояние и за това дали свързващата клема е здраво прикрепена

  2. всяка седмица за електрическа проводимост (обикновено съпротивлението трябва да бъде по-малко от 10 ома) между шасито на превозното средство и клемата на свързващия кабел. Електрическата проводимост трябва да бъде проверявана при напълно изтеглен от барабана кабел.

Чл. 162. Изискванията за провеждане на изпитания, проверка и поддръжка на отделните компоненти на филтърните съоръжения са дадени в Приложение 6.

Чл. 163. (1) На всеки три месеца се проверява при динамични условия изправността при работа


на оборудването за регулиране на налягането/свръхналягането в съответствие с
процедурите, описани в приложение № 7, според оборудването на съответния обект.

(2) Веднъж месечно трябва да се проверява изправността при работа и ефективността


на системите за аварийно изключване (дедмен) в съответствие с изискванията,
описани в приложение 7 като резултатите се записват. (Това може
да се извърши по време на презареждане на самолет.)

(3) При всяка промяна в дължината или канала на шланга трябва да се регулират отново настройките на Вентури на клапаните за регулиране на налягането, задействани с Вентури.

Чл. 164. (1) Всеки маркуч трябва да има съответната идентификация, още когато бъде получен – на склад или за ново превозно средство, зареждащо с гориво, и да бъде положен на изпитания и проверка. Трябва да бъдат записани датата на производство, датата на пускане в експлоатация и подробностите за изпитанията.

(2) Максималната продължителност на складирането на маркучите трябва да бъде две години, а максималният срок за тяхната употреба трябва да бъде ограничен до 10 години, като и двата срока започват да текат от датата на производство.

(3) Новите маркучи трябва да бъдат напълнени със съответната течност и да бъдат оставени в това състояние поне 8 часа при температура 15º С или повече. След това, маркучите трябва да бъдат измити с поне 2000 l от продукта. По-продължителните периоди на накисване са необходими, когато температурата на продукта е по-ниска. Измитият маркуч трябва да бъде визуално проверен, за да се види дали не е останала утайка от производството, и след това трябва да бъде върнат при складовата цистерна, която не се използва. Преди употреба, новите маркучи трябва да бъдат изпитани съгласно шестмесечната процедура за изпитване на налягането, дадена в Приложение 8.

(4) Всички маркучи на превозните средства под налягане трябва да бъдат редовно проверявани и изпитвани съгласно Приложение 8.

(5) Маркучът трябва да бъде наблюдаван по време на зареждането с гориво, и ако бъде забелязан някакъв дефект, доставката през повредения маркуч трябва веднага да бъде спряна, а маркуча трябва да бъде подменен.

Повредените маркучи могат да бъдат скъсявани, като се махне повредения краен участък, при условие че останалата част от маркуча е в задоволително състояние. След корекция, например скъсяване и повторно поставяне на щуцерите, шлангът преминава през процедура за тестване на шест месеца и настройките на Вентури се регулират отново, ако е необходимо, преди да се пусне отново в експлоатация

(6) Всички спомагателни маркучи се подлагат също на процедурите по този член.

Чл. 165. (1) Всички разходомери за измерване на прехвърлените течности в други съдове трябва да са с максимален толеранс от плюс/минус 0.10% при дебит от 20% до 100% от планирания поток.

(2) Измервателните уреди се изпитват в съответствие с условията както следва:

1. новите измервателни уреди, както и тези, които са били ремонтирани, трябва да бъдат проверени на място преди да бъдат използвани. Измервателните уреди в експлоатация трябва да бъдат проверявани веднъж на всеки шест месеца.

2. проверката на измервателните уреди става със специални съоръжения. При това:

а) специалните инспектиращи съоръжения трябва да са с приблизително същия дебит, както и проверявания измервателен уред.

б) цистерните за експерименти трябва да имат капацитет, надвишаващ еквивалента за една минута на потока на течността при максимален дебит или да са с капацитет от поне 5000 l за реактивното гориво.

3. специалните инспектиращи съоръжения се проверяват най-малко веднъж на три години, освен за места където натоварването е по-малко. Цистерните за изпитания трябва да бъдат отново проверени от съответната институция след вътрешното им боядисване или когато се повредят или бъдат преместени (освен ако не са проектирани мобилни) или пък след друга структурна промяна.

4. проверката на измервателните уреди се осъществява при дебит 70-80% от планирания поток през измервателния уред и при експериментален или нормален максимален дебит, ако той е по-малък.

5. измервателният уред трябва да бъде проверен със специални съоръжения или в цистерна за изпитване и след това трябва да бъде регулиран докато не бъдат получени поне два последователни резултата със стойност, равна на получената чрез специалните уреди или в цистерната за изпитване, като допустимите отклонения са ±0.05%. Вземат се предвид и факторите за градуиране.

6. за сверяване на точността на измервателния уред при малки дебити се провежда още едно изпитание при 20% от планирания дебит на изпитвания уред. Допустимата грешка при този дебит не трябва да надвишава 0.10%.

7. измервателните уреди, които не работят добре или тези, които не могат да бъдат регулирани, за да отговорят на тези критерии за калиброване, трябва да бъдат дадени за ремонт, ново калиброване или бракувани.

8. измервателните уреди с пулсионна трансмисия – с автоматично задвижване или с електронен екран обикновено имат по-голяма точност от механичните уреди за измерване на течности. Могат да бъдат използвани различни съоръжения за калиброване и процедури. Те трябва да са съобразени с препоръките на производителя и да отговарят на горепосочените критерии за калиброване.

(3) Във връзка с проверката на контролните уреди се водят записи при следните условия:

1. записват се процедурите за изпитване на измервателните уреди. Когато изпитването на измервателните уреди се извършва от трето лице, то също трябва да се съобразява с изискванията на ал. 2, които трябва да му бъдат предоставени.

2. специалните съоръжения за проверка на измервателните уреди и цистерната за изпитване трябва да имат валиден сертификат за калиброване. В този сертификат са записани факторите за регулиране на измервателните уреди като температура, налягане и допустима грешка.

3. данните от изпитанията на измервателните уреди се записват за всеки проверен изпитателен уред. Подробностите за изпитвания измервателен уред включват планирания дебит, данните от измервателния уред в началото и в края, както и резултатите от калиброването.

4. Предишни данни от измервателния уред се съхраняват за всеки измервателен уред най-малко 3 години, като бъдат посочени изпълнените регулировки и постигнатата точност, срещнатите проблеми, трайността на настройването, компонентите, които се нуждаят от поддръжка и предприетите мерки.

Чл. 166. Изпитване на вакуумметъра и изпитания за налягането. Всички измервателни уреди трябва да бъдат редовно проверявани дали мерят точно и след това да бъдат регулирани, ремонтирани или подменени, ако е необходимо. Това трябва да става в следната последователност:

1.измервателни уреди с пряко отчитане (например, посочващи наляганията за доставка до помпата) се проверяват веднъж на шест месеца със специални съоръжения. Специалните инспектиращи съоръжения се регулират веднъж на три години или по-често, когато това е посочено от производителя.

2. диференциалните манометри със специална тръба (използвани при филтриращите съоръжения) се изпитват веднъж на шест месеца.

3. диференциалните манометри с бутала (например марка Haar или Gammon) се проверявани за свободно движение на буталото, както и визуално за правилно зануляване. Това се прави веднъж на всеки шест месеца.

4. датата и резултатите от проверките на манометрите се записват.

Чл. 167. Всички щуцери, доставящи гориво (към дюзата под самолетното крило) се проверяват за течове по време на зареждането с гориво. Освен това, съединителите които пропускат течове се проверяват за износване с помощта на специален уред и ремонтирани в съответствие с препоръките на производителя. Данните от ремонта и регулирането се записват.

Чл. 168. Пистолетите за зареждане над самолетното крило се проверяват за общото им състояние и за течове при всяко зареждане с гориво. Данните от ремонта и регулирането се записат и съхраняват.

Чл. 169. (1) Цистерните за зареждане с гориво трябва да бъдат визуално проверявани за чистота и за състоянието. Тази проверка се извършва най-малко веднъж на всеки 6 месеца.

(2) Цистерните се източват и проверяват вътрешно веднъж годишно и ако е необходимо, след това се почистват и ремонтират (включително уплътненията и фитингите на цистерната).

(3) Интервалът между вътрешните проверки може да бъде удължен до две години за долните зареждащи съоръжения, ако са налице положителни данни от предишните проверки и ако работната среда е задоволителна.

(4) Данните от всички проверки, ремонти и почиствания се записват и съхраняват.

Чл. 170. (1) Цедки от телена мрежа трябва да бъдат поставени на щуцерите, а пистолетите над самолетното крило трябва да бъдат отваряни и проверявани ежемесечно. Когато се изпълнява тази процедура трябва да се осигурят мерки за гарантиране, че през цедката няма да бъде пропуснат замърсител.

(2) Във всички случаи, когато се проверява цедката в края на маркуча, след повторното монтиране на маркуча, се провежда изпитание за дебита при неговия максимум за поне 1 минута, като по този начин се проверява дали съединителя е бил монтиран правилно.

Чл. 171. Преди да бъдат пуснати в експлоатация новите или ремонтирани съоръжения за зареждане с гориво, преминали през основен ремонт, трябва да бъдат внимателно проверени, измити и изпробвани, за да се провери дали работят добре. Провеждат се всички рутинни изпитания на съоръженията, включително проверка с мембрана с двоен филтър (гравиметрично изпитание на качеството на горивото в новите превозни средства) и резултатите се записават.

Чл. 172.(1) Хидрметрите и термометрите, използвани при проверките за плътността и контрола върху качеството, трябва да отговарят на изискванията на стандартите ASTM/ IP. Копията от документацията, удостоверяващи спазване на съответните стандарти, трябва да бъдат съхранявани на обекта. Съответните стандарти са BS 718: 1960 (тип M50SP и L50SP и плътност при температура 15º С) за хидрометри и IP 64C/ASTM E1 No. 12C за термометри.

(2) Могат да бъдат използвани алтернативни съоръжения, които са с добра точност, ако за това има единодушното съгласие на всички участници.

(3)Хидрометрите и термометрите не се излагат на слънчева светлина и не се държат в близост до нагревателни уреди. Хидрометрите се съхраняват във вертикално положение.

(4) Преди всеки период на употреба, хидрометрите трябва да бъдат внимателно проверени, за да се гарантира, че:

1. гравираната линия в средата на ходрометъра отговаря на стрелката (или линията), разположена в горната част на книжната скала.

2. смолата остава неподвижна. По този начин, хидрометърът може да се окаже в хоризонтална равнина.

3. стъкленият материал е здрав.

(5) Преди всяка употреба, термометрите трябва да бъдат внимателно проверени, за да се провери дали няма останали мехури в живачния стълб или в топката, живачният стълб остава непроменен и затова няма живачни топки над горната част на живачния стълб.

(6) Ако има подозрение, че измерването на температурата или плътността не е точно, трябва да се провери измервателната точност на термометъра и хидрометъра.

Чл. 173. (1) Пожарогасителите трябва да имат своите идентификационни номера. Води се дневник в който се записва местоположението на всеки пожарогасител, както и извършените проверки и взетите мерки за поддръжка.

(2) Пожарогасителите трябва да бъдат поддържани съгласно препоръките на производителя. Всички пожарогасители трябва да бъдат проверявани в гаранционен сервиз от производителя или от одобрен изпълнител поне веднъж годишно. Сроковете за поддръжка трябва да бъдат записани на етикета, поставен на пожарогасителя.

(3) Редовно (поне веднъж месечно) трябва да се извършват проверки за наличие на пожарогасителите на определените им места и външен оглед за тяхната окомплектованост и готовност за употреба. Състоянието на маркуча и дюзата (свободно от блокаж, както в звуково, така и във визуално отношение) също трябва да бъде проверявано. Манометърът, разположен на пожарогасителите под налягане, трябва да бъде затворен, за да се провери дали стрелката работи добре и дали си е на място. Сухите пожарогасители трябва да бъдат обръщани обратно и разтърсвани поне веднъж на шест месеца, като по този начин не се допуска спичане.



ГЛАВА ДЕВЕТА

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОХРАНА НА ТРУДА
Раздел I

Общи положения

Чл. 174. Зареждането на въздухоплавателните средства с горива, масла и специални течности се извършва от лица, които познават добре устройството и инструкцията за експлоатация, конструкцията на технологичното оборудване на средствата за зареждане, конструкцията и инструкцията за експлоатация на въздухоплавателното средство (с оглед зареждането) и го обслужват в обема, който засяга тази дейност, а също и общата технология за зареждане на ГCМ и правилата за охрана на труда при изпълнение на тази дейност.

Чл. 175. Водачите на зареждащи и транспортни автоцистерни трябва да са запознати със всички изисквания по безопасността на труда и противопожарната охрана при работа с такива машини, както и практически да владеят технологията за зареждане с ГCМ (в частта, която ги засяга) и мерките за действие в особени ситуации.

Чл. 176. Лицата, допуснати до самостоятелна работа за зареждане с ГCМ на въздухоплавателните средства, трябва да има издадено от оператора по зареждане с ГСМ удостоверение за допускане до самостоятелна работа.

Чл. 177. При работа с горивосмазочни материали работещите трябва да бъдат запознати със свойствата на тези материали, тяхната токсичност и пожароопасност.

Чл. 178. При работа с ГCМ трябва да се имат следните допълнителни изисквания

1. работниците, работещи в атмосфера с повишено съдържание на пари от гориво, трябва да се подлагат на предварителен и периодичен медицински преглед.

2. всички работници трябва да могат да оказват първа долекарска помощ на пострадали.

3. да се вземат мерки срещу попадане на гориво под налягане върху кожата;

4. да се вземат мерки срещу попадане на етилцелозолв (течност “И”) и течност “ИМ” върху кожата или в храносмилателната система, поради токсичното им действие. Cлед работа с тези течности, задължително трябва да се измиват ръцете с топла вода и сапун;

5. етилцелозолвът трябва да съхранява в херметично затворена и пломбирана тара в специални помещения с изключен достъп на странични лица, а изискването му трябва да става по специален ред;

6.При запалване на дрехите не бива да се допуска бързо движение за загасяване на запалени дрехи, пострадалият се завива с вълнено одеало (азбестово одеало), престилка, палто и други. Пострадалият не бива да се движи, за да не пречи на другите да го гасят.

Чл. 179. Заварки и работи с използване на искроопасен инструмент в помещения и обекти, където е възможно образуване на взривоопасни концентрации на пари от гориво, се разрешава само след анализ на проба от въздуха, която показва, че концентрацията на парите от гориво е по-ниска от пределно допустимата норма за заварките, както и за останалите видове огневи работи трябва да се спазват изискванията на раздел IV глава IV от Наредба № 1-209/22.11.2004 г на МВР и МБРРБ.

Пробите се правят на всеки два часа.

Чл. 180. (1) При необходимост от осветяване на мястото на работа, където е възможно образуване на взривоопасни концентрации, трябва да се използват само взривозащитени преносими лампи, които се проверяват преди всяко ползване.

(2) Проверката се извършва като внимателно се оглеждат ключалките и при тръскане на лампата във включено състояние, лампата не трябва да мига.

(3) Забранява се включването и изключването на лампата вътре във взривоопасни помещения и резервоари, пунктовете за зареждане на автоцистерните и на разстояние от тях по-малко от 20 м.

Чл. 181. Вземането на проби от гориво от резервоари (стационарни резервоари, вагонцистерни, транспортни и зареждащи автоцистерни) трябва да се извършва със специални устройства за вземане на проба, чиято конструкция осигурява електростатична искробезопасност.

Чл. 182. В процеса на експлоатацията на технологичното оборудване се осигурява постоянна изправност на дихателните и предохранителните клапани, огнепреградителите, нивомерите, дренажните системи, отвеждащите тръби, контролно-измервателните прибори, взривните мембрани и другите устройства, гарантиращи безопасна работа.

Чл. 183. Прегледите и ремонтите на оборудването се извършват съгласно изискванията на техническата и технологичната документация. Резултатите от проверките на дихателните, предохранителните клапани и огнепреградителите се отразяват в протокол.

Чл. 184. Забранява се в стопанство за течни горива:



  1. пушенето, ползването на уреди без съответното взривозащитно изпълнение, както и открит пламък извън определените за това места;

  2. влизането с обувки с метални обкови на подметките;

  3. използването на преносими електрически лампи в нормално изпълнение в помещения с повишена пожарна и взривна опасност;

  4. влизането на верижни транспортни средства и на автомобили без монтиран искрогасител на ауспуха;

  5. предизвикването на искри при удари по метали;

  6. подгряването на арматурата и тръбопроводите към резервоарите за течни горива с открит пламък.

Чл. 185. Забранява се след измиване с вода на площи с разлято течно гориво водата да се отвежда директно към общата канализация на обекта, без да е отделено горивото от нея.Пропити с течно гориво материали при почистването: парцали, дървени стърготини или пясък, се съхраняват в метални съдове с капак.

Чл. 186. (1) Люковете на резервоарите за течно гориво се държат затворени, уплътнени и с пристегнати болтове.При отваряне на люкове за вземане на проби за измерване на нивото на горивото и др. се застава до люка с гръб към вятъра.

(2) Забранява се навеждане над отворен люк.

(3) След приключване на работата люкът плътно се затваря.



Раздел II

Зареждане с гориво

Чл. 187. Зареждането на въздухплавателните средства с гориво по правило трябва да се извършва само на местостоянките. Зареждане с гориво или източване на гориво от резервоарите на ВС в хангар се забранява, освен в особените случаи и при мерките, описани в тези правила.

Чл. 188. Зареждането на самолетите и вертолетите с гориво, масла и специални течности трябва да се извършва само от специални средства за зареждане, снабдени с филтриращи и разпределителни устройства, с надлежно изравнен електрически потенциал (или заземени, ако това се изисква) и обезопасени в пожарно отношение. Cредствата за зареждане трябва да са технически изправни:


  1. изпускателните тръби на двигателите с вътрешно горене на зареждащото средство трябва да имат вградени или допълнителни искроуловители;

  2. забранява се зареждането на въздухплавателни средства с ГCМ от съдове и съоръжения от пластмаса, а също така и с устройства, нямащи филтри за фино пречистване и мрежести филтри за зареждащите пистолети и шуцери.

Чл. 189. Във връзка с подготовката за зареждане или източване на ГCМ от резервоарите на ВС трябва да се имат предвид следните изисквания:

  1. зареждащата автоцистерна трябва да се разполага не по-близо от 3 м от ВС, така че да може при необходимост да се отдалечи бързо без допълнително маневриране;

  2. придвижването на автоцистерната към ВС трябва да става според утвърдените схеми за движение. Забранява се придвижване на цистерната до мястото за зареждане на заден ход, а така също и движението й срещу крилото на ВС. По изключение, ако се наложи някоя зареждаща машина да се движи на заден ход, маневрата трябва да се ръководи от стартьор (регулировчик). Съчетания от автоцистерна и ремарке в никакъв случай не бива да се движат на заден ход.

  3. след спиране до ВС под колелата на влекача трябва да се поставят спирачни трупчета за осигуряване срещу неконтролирано придвижване;

  4. към зареждане на ВС с гориво може да се пристъпи най-рано 5 минути след спирането на последния от двигателите на ВС;

  5. отвинтването и завинтването на капачките на резервоарите за гориво да става само със специално предназначени за тази цел инструменти. Забранява се прибягването до удари върху капачките в процеса на отвинтването;

  6. преди започване на зареждането трябва да се провери чрез оглед изправността на изравнителните/заземителните устройства на ВС и средството за зареждане, както и електрическата връзка на маркуча за зареждане с накрайника или пистолета. Зареждане при неизправни изравнителни/заземителни устройства се забранява;

  7. летищното електрозахранване на ВС трябва да е осигурено преди започване на зареждането.

Чл. 190. Преди пристъпване към зареждане трябва да се изравнят електрическите потенциали на ВС и средствата за зареждане. Когато се използва пистолет за зареждане на гориво, изравняването на потенциалите се извършва чрез докосване на зареждащия пистолет към обшивката на тялото на ВС на разстояние не по-малко от 1,5 м от гърловината за зареждане.

Чл. 191. Забранява се зареждането с гориво при гръмотевична дейност и по време на буря.

Чл. 192. При зареждане на ВС с гориво се забранява:


  1. работа в околност 25 м, свързана с употреба на открит огън, произвеждаща искри или прегряване на отделни част;

  2. пускане на двигателя на ВС;

  3. да се включва или изключва електрооборудването на ВС, което не е свързано със зареждане с гориво;

  4. да се използват взривонеобезопасени осветителни тела;

  5. работа с радиоприемника или радиопредавателя;

  6. затопляне на двигателя;

  7. изливане на гориво върху ВС и земята;

  8. пускане и спиране на двигателя на влекача или техническото оборудване на зареждащата автоцистерна;

  9. оставянето без контрол на влекача на зареждаща автоцистерна;

  10. прекарване на маркучите за зареждане върху далечния край на крилата на въздухплавателните средства;

  11. подаване на гориво под налягане със скорост (или налягане), превишаващи технологично допустимите.

Чл. 193. По правило, при зареждане на ВС с гориво в него може да се намира само обслужващ персонал, който наблюдава приборите, контролиращи зареждането и равнището на гориво в резервоарите (ако не е допуснато друго в инструкцията по експлоатация на ВС и при условията на тези правила.).

Чл. 194. Когато е предвидено зареждане на гориво по време на слизане и качване на пътниците или при наличие на пътници на борда се вземат следните допълнителни мерки за сигурност:



  1. осигурява се противопожарно оборудване, годно за първоначално използване в случай на възпламеняване на гориво;

  2. осигурява се достатъчен брой обучен да използва противопожарното оборудване персонал;

  3. наземното оборудване се разполага така, че да могат да се използват достатъчен брой изходи за бърза аварийна евакуация и да може да се осъществи безпрепятствено евакуацията от всеки от изходите, използвани в аварийна ситуация.

Чл. 195. При източване на горивото от утайника на ВС, същото се източва в специален чист съд, без разплискване, а след визуален контрол - на определеното за това място. Изливането на утайка върху настилката се забранява.

Чл. 196. Ако при зареждане с ГCМ или източване на гориво от резервоарите на въздухплавателните средства се получи разливане на гориво върху настилката, трябва да се вземат незабавни мерки за почистване чрез измиване с вода, опесъчаване и други начини (с последващо почистване).

Чл. 197. В случай на обливане на ВС с гориво пускане на двигателите и проверка на специалното оборудване се разрешава след не по-малко от 15 минути след почистване на облатата повърхност.

Чл. 198. При зареждане с ГCМ допълнително трябва да се вземат всички предпазни мерки по отношение противопожарната безопасност, определени в нормативните актове и инструкцията за експлоатация на ВС.

Чл. 199. Всички изисквания по безопасността на труда при зареждане на въздухплавателните средства с ГCМ се отнасят и до операцията “източване на ГCМ”.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница