Правила за контрол на качеството на авиационното гориво и работни процедури при транспортиране, съхраняване и зареждане на въздухоплавателни средства с гсм глава първа



страница9/11
Дата06.05.2017
Размер2.19 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Раздел III

Складове за ГСМ и пунктове за пълнене

Чл. 200. За избягване образуването на взривоопасни смеси във всички разходни резервоари капаците на люковете трябва да имат уплътняващи подложки и да са плътно затворени всички болтове. Отварянето и затварянето на капаците трябва да става внимателно за да не се допусне възникване на искри (при хврляне, удряне при отваряне с инструменти и др.).

Чл. 201. Не се допуска съхраняване на гориво смазочни материали и специални течности в неизправни резервоари, варели и дрйги вместимости.

Чл. 202. Площадките за съхраняване на ГСМ трябва да бъдат оборудвани с противопожарни табла, снабдени с уреди и средства за гасене на пожар - пожарогасители, негорими противопожарни одеяла, кофпомпи и кофи с вода, пясък и др., а при наличие на противопожарни кранове и хидранти - шлангове.

Чл. 203. При извършване на строителна и ремонтна дейност в складовете за ГСМ, помпените станции и технологичните шахти се забранява ползването на открит огън и нагрети предмети (поялници, прътове и др.)

Чл. 204. Всички осветителни и електро инсталации трябва да са във взривозащитно изпълнение и за гаранция на тяхната изправност трябва да се намират под постоянен контрол на съответните специалисти.

Чл. 205. Тръбопроводите и другите елементи от комуникациите, по които се транспортира гориво (помпи, филтри, маркучи, сепаратори, огневи предпазители, мрежи, корпуси на кутии, зареждащи агрегати и др.) трябва да са заземени независимо едни от други. Поплавъците в резервоарите се замасяват с гъвкав проводник за стената или дъното на резервоара.

Чл. 206. За изключване на опасността от разряд на статично електричество освен задължителното замасяване или заземяване на стационарното и подвижното оборудване и хората трябва да се има предвид и следната информация:



  1. авиационните горива натрупват статично електричество при триене, разпръскване и удар в твърда повърхност на струята;

  2. заострени предмети на дъното на съда (болтове, гайки, окалина), както и плаващи на повърхността на горивото предмети (листа, клонки и др.) също натрупват статичен заряд електричество.

  3. при промиване на резервоарите с вода под високо налягане и при пропарване се образуват заряди на статично електричество в накрайниците на маркучите, стените на вместимостта и в други метални части, което създава опасност от взрив ако вместимостта е пълна с пари от горивото;

  4. незамасени/незаземени електропроводящи обекти се наелектризират и при движение в слой нефтопродукт, какъвто е случая при ръчно вземане на проба нефтопродукти от резервоари или при измерване на равнището с незамасени предмети.

Чл. 207. При работа в складовете за ГCМ трябва да се спазват допълнително следните изисквания:

  1. при работа на височина над 3 m когато липсва предпазна ограда, трябва да се работи само с предпазни коланни пояси;

  2. работа на височина над 3 m се разрешава само за лица, които са медицински освидетелствани за работа на такава височина;

  3. преминаването през стените на обваловки както и през тръбопроводи на територията на складовото стопанство трябва да се извършва само по специално изградени и обезопасени срещу плъзгане стълбищни пасарелки;

  4. на територията на складовото стопанство трябва да се вземат всички необходими мерки по правилата и нормите по пожарна и аварийна безопасност за работа с леснозапалими течности.

Чл. 208. На пунктовете за пълнене транспортните и зареждащите цистерни и агрегати трябва да се заземяват за отстраняване на статичното електричество преди започване на пълнене или изпразване на горивото.

Чл. 209. По време на пълнене трябва да се спазват следните допълнителни изисквания:



  1. двигателите на зареждащите и транспортните автоцистерни трябва да работят на малки обороти. Cпирането на двигателите се забранява;

  2. зареждащите автоцистерни трябва да се подреждат в един ред, така че при необходимост да могат бързо да се отдалечат. Обръщане на движението и маневриране в района на пункта за пълнене се забранява;

  3. ако по време на пълненето се появят неизправности по автоцистерната, трябва да се прекрати незабавно пълненето и автоцистерната да се изтегли на безопасно място за отстраняване на неизправността;

  4. пушенето в кабината на автоцистерната или сервисера, зареждащата станция както и в близост наоколо, се забранява;

  5. при пълнене на автоцистерните те трябва да се разполагат така, че ауспуха на двигателя да е обърнат в посока обратна на тази, в която се намира устройството за наливане на нефтопродукти;

  6. ако двигателят спре, автомобилът се изтегля на буксир;

  7. зареждането на резервоара за автомобилно гориво на автоцистерната в пункта за пълнене се забранява;

  8. ауспухът на двигателите трябва да е снабден с искрогасител.


Раздел IV

Помпени станции

Чл. 210. По отношение помпените станции по чл. 203 трябва да се спазват следните допълнителни изисквания:



  1. помещението и оборудването на помпените станции трябва да се поддържа чисто. Подът трябва да бъде от негорим материал, който не попива нефтопродукти и да има оттичане в канализацията за промишлени води през хидравличен затвор;

  2. вратите на помпеното помещение трябва да се отварят навън. Прагове не се допускат;

  3. движещи се части на помпите и другите механизми на местата с възможен достъп до тях трябва да са оградени. Пускането на помпите със снет предпазен кожух и ограждане не се допуска;

  4. в помещенията на помпената станция на видно място трябва да са изложени правилата за пускане и спиране на помпите, вентилацията, правилата за безопасна работа и инструкцията за противопожарна безопасност;

  5. забранява се в помпените станции да се поставят взривонеобезопасени прибори и апарати, да се вършат работи, нямащи пряко отношение към обслужването на помпите, да се поставят върху горещите части на помпите и тръбопроводите парцали, конци и други предмети, намокрени с нефтопродукти, да се затрупват проходите между помпите с материали, оборудване или други предмети, миенето с гориво на пода, стените, помпените агрегати и оборудването;

  6. в помещенията на помпената станция се поставя необходимото противопожарно оборудване.

Чл. 211. Преди извършване на ремонт (оглед) в помпената станция, технологичните шахти, резервоарите и другото оборудване, където е възможно образуване на взривоопасни концентрации от пари на горивото, се извършва газов анализ за определяне на взривна опасност и се вземат необходимите предпазни мерки.

Чл. 212. (1) Всички преливания и прехвърляния на ГCМ трябва да се извършват с безопасни от гледна точка на електризацията скорости, пълненето трябва да се извършва отдолу под слой гориво, като се избягват падащи струи, да не се допуска промиването на тръбопроводите с вода трябва да се изключи засмукването на въздух през всмукателната магистрала на помпената станция.

(2) Безопасните от гледна точка на статичното електричество скорости, трябва да съответстват на препоръчаните от проектанта на обекта или от производителя на изделието скорости.

Чл. 213. Помещения, в които се извършват работи с горива, трябва да имат нагнетателна и всмукателна вентилация. При почистване и ремонт на складовите вместимости, цистерните, автоцистерните и варелите, те задължително трябва да се продухват с въздух или суха пара.


Раздел V

Обслужване и ремонт на резервоари за ГСМ

Чл. 214. Обслужването, прегледите и ремонтите на резервоарите, съоръженията, арматурата, контролно-измерителните прибори и др. в стопанствата за течни горива, разположени на височина над 1,5 m от пода, се извършват от обезопасени стационарни стълби/площадки.

Чл. 215. Техническото обслужване и ремонта на резервоари за ГСМ, както и на маслени и хидросистеми трябва да се извършва в съответствие със специално изготвена инструкция за съответния вид дейност.

Чл. 216. За осигуряване на безопасността при обслужване на резервоари за ГСМ е необходимо да се спазват следните изисквания:



  1. при преглед на резервоарите се разрешава ползване на взривообезопасени преносими електрически лампи, защитени с предпазна мрежа. Напрежението трябва да бъде 12 волта, а захранващият кабел да отговаря на противопожарните норми за работа във взривоопасна среда. Вслючването и изключването на лампата трябва да се извършва извън резервоара.

  2. Преди работа по резервоарите от тях се източват нефтопродуктите, промиват се с вода, продухват се с водна пара или се вентилират до достигане концентрация на взривоопасни газове или пари 50% от долната концентрационна граница на възпламеняване. Кoнцентрацията се определя чрез вземане на проба за анализ и важи за време от 2 часа, след което се взема нова проба;

  3. След изпразване на горивото резервоарът се изолира от свързващите го тръбопроводи чрез глухи фланци.

  4. Не се разрешава влизане в резервоар без дихателна маска, със съответно подбран газов филтър в зависимост от условията на работа, при наличие на вредни пари и газове, надвишаващи санитарните норми, както и при температура на въздуха в резервоара над 40 градуса С.

  5. Работата в резервоар за гориво се изпълнява с наряд от бригада в състав най-малко от трима души, като на един работещ в резервоара се оставят двама души отвън за наблюдаване и оказване на помощ при необходимост. Последните нямат право да се отдалечават от входния люк на резервоара.

  6. Aко работникът, работещ в резервоара почуства неразположение или мирис на гориво, трябва незабавно да излезе от резервоара. В случай на прилошаване или нараняване на работещ вътре в резервоара наблюдаващите незабавно го изтеглят навън.

  7. Забранява се влизане в резервоар или цистерна за гориво без използване на стълба.

  8. не се допуска да влиза в резервоара работник, който има у себе си запалка, кибрит, запалителни вещества, хранителни продукти, както и инструменти, които биха могли да предизвикат искра;

  9. инструментите за работа в резервоара трябва да бъдат помеднени, със закръглени ръбове и в процеса на работа трябва да се поставят върху мека подложка.

  10. не се допуска едновременна работа в резервоара на двама или повече лица;

Чл. 217. При ремонтни и други работи по резервоари за ГСМ и други пожароопасни течности, когато се налага извършване на огневи работи, задължително трябва да се вземат мерки за намаляване на концентрацията на парите в резервоара под допустимите граници.

Чл. 218. Огневи работи в резервоари за ГСМ могат да се изпълняват само в съответствие с изискванията на Наредба № I-209 от 22 ноември 2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация, издадена от министерство на вътрешните работи и министерство на регионалното развитие и благоустройството.(обн. дв. бр.107 от 7 декември 2004г.)


Раздел VI

Изисквания по охрана на труда в химическите лаборатории
Чл. 219. (1) Персоналът, работещ в химическите лаборатории, трябва да има необходимата квалификация изисквана за заеманата длъжност.

(2) Всички работещи в химическите лаборатории трябва задължително да знаят основните правила за даване на първа помощ при отравяне, нараняване или попадане на горива или химикали върху тялото.

Чл. 220. При работа с отровни, лесно запалими, експлозивни и други подобни вещества в помещението трябва да се намират най-малко двама души.

Чл. 221. При лабораторни опити или дейности, които са свързани с потенциална опасност от изпръскване, възпламеняване, експлозия и други, се използват при всички случаи предпазни средства за очите, лицето и ръцете.

Чл. 222. В помещенията на химически лаборатории не се разрешава:

1. съхраняването на вещества с неизвестен произход или съдове с реактиви без етикети с наименованието им;

2. храненето и пушенето на работното място. Пиенето на вода трябва да става само със специална за целта чаша и в никакъв случай от лабораторен съд.;

3. използването на органични разтворители за измиване и почистване, освен тези, разрешени от вътрешна инструкция;

4. затрупването или затварянето на проходи и коридори за евакуация или към противопожарни средства.

Чл. 223. (1) В лабораториите всеки реактив трябва да се поставя точно на определено място в съответствие със съвместимостта му с другите химически вещества. Не е позволено складирането и съхраняването на вещества, които могат да си взаимодействат и могат да предизвикат пожар или експлозия.

(2) Cилно отровните и лесно запалимите реактиви се съхраняват поотделно в добре затворени съдове и на места без достъп на слънчева светлина.

(3) Всички съдове с химикали и реактиви се надписват с трайни обозначения, съдържащи наименование, степен на чистота и концентрация. Ползуването на съдове със стари етикети за съхраняване на химикали е недопустимо.

(4) Всички отровни вещества трябва да се съхраняват в добре затворени съдове и специални метални шкафове (сейфове), които се заключват. На съдовете се поставя етикет с надпис “Отрова”.

(5) Пожароопасните вещества се съхраняват в специален шкаф с надпис “Огнеопасни вещества” . Тяхното количество не може да бъде повече от 3 - 4 kg.

Чл. 224. При работа в химически лаборатории:


  1. реактивите се съхраняват в заводските им опаковки или в опаковки, устойчиви на съответния реактив;

  2. лесноизпаряващите се вещества се съхраняват в стъклени съдове с шлифовани гърловини и запушалки;

  3. флуороводородната киселина се съхранява само в полиетиленови или парафинирани стъклени съдове;

  4. леснозапалимите, летливите или отровните вещества и реактиви, които се използват при анализи, са в количества само за ежедневни нужди; остатъчните количества се връщат и съхраняват на определените за това места;

  5. преливането на киселини и основи от туби/бутилки се извършва с помощта на сифон или ръчна помпа;

  6. преливането на отровни и радиоактивни течности се извършва с помпа или специална пипета; засмукването с уста е абсолютно забранено;

  7. стъклениците с киселини и основи се пренасят само в специални сандъци или мрежести опаковки;

  8. при работа с бензоли, полихлорирани ароматни въглеводороди, огнеустойчиви турбинни масла се ползват лични предпазни средства и дихателна маска с газов филтър.

Чл. 225. (1) В лабораториите се разрешава съхранение на органични вещества в количества, които не превишават денонощните нужди от всеки вид вещество. Cъхранението става в специално помещение (склад) или метален съд в помещението на лабораторията.

(2) При необходимост от съхраняване на по-голямо количество запалителни вещества, длъжностното лице, отговарящо за лабораторията трябва да взема писмено разрешение от ръководителя на звеното, към което е лабораторията, като при това и изготвена специална инструкция за вземане на допълнителни мерки за безопасност.

Чл. 226. (1) Всяка лаборатория трябва да е оборудвана с пожарогасителни средства - сандък с пясък, пожаропредпазно одеало, пожарогасители с прах, въглероден диоксид, кофпомпа и др.

(2) Работещите в лабораторията трябва да са запознати с начините на работа с пожарогасителните средства.

Чл. 227. (1) Работата с отровни, леснозапалими и летливи вещества в химически лаборатории се извършва в камини с принудителна вентилация, а съхраняването на опасните вещества - в сейф. Всмукателната вентилация се включва 30 min преди започване на работния процес. При неизправна вентилация работата е забранена.

(2) Работните маси и камините, на които се работи с пожаро- и взривоопасни вещества, трябва да бъдат покрити с негорими материали, а при работа с киселини, основи и други химически вещества - с материали, устойчиви на тяхното действие. Масите и камините трябва да имат бордове от негорими материали за задържане на евентуално разляни течности.

(3) Камините трябва да бъдат от взривозащитна арматура, включително и електрическото осветление. Ключовете за електрическото осветление трябва да са изведени извън камината.

Чл. 228. (1) Забранява се в мивки да се изливат киселини и техните разтвори, живачни соли, метален живак, етер, бензин, керосин, хлороформ, както и да се хвърлят в тях късчета калай, натрий, калциев карбид, калциев хидрид, калциев фосфат, жълт фосфор, проби от масла и други подобни вещества.

(2) Отпадъците от веществата, посочени в ал. 1, се събират в керамични или стъклени съдове на специално определено за целта място съгласно Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци (ДВ, бр. 29 от 1999 г.).

(3) Третирането, транспортирането и обезвреждането на отработени масла и консумативи се извършват съгласно Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (ДВ, бр. 59 от 2001 г.).

Чл. 229. Миячното помещение трябва да има промишлена канализация и сборник - отделител за леснозапалими и горими течности от водата.

Чл. 230. За миене трябва да има две миячни маси - едната с камина за отстраняване на отровните вещества и пожароопасни газове, а другата - за измиване на съдовете със содов разтвор и чиста вода.

Чл. 231. (1) При вземане и съхраняване на проби от леснозапалими и запалителни вещества, вместимостите за тяхното съхранение трябва да се съхраняват на хладно място. Бутилките трябва да са плътно затворени (количеството на пробата не трябва да надвишава 80% от обема на съда). Cъхраняването става в метален сандък (шкаф), който също трябва да бъде затворен.

(2) Съдовете с проби, необходими за анализ, се разполагат извън сградата, в проветряем метален шкаф, защитени от пряко слънчево нагряване.

Чл. 232. (1) При вземане на проби и манипулиране с лесно запалими вещества не бива да се допуска разливането им по пода.

(2) Вземането на проби на горива се извършва само от обучени и инструктирани лица.

Чл. 233. В химическите лаборатории се забранява:


  1. поставянето на стъклен съд за нагряване непосредствено върху открит огън;

  2. оставянето на горещи съдове непосредствено върху стъкло, поставено върху масите или фаянсовите плочки, когато под съдовете няма топлоизолационни подложки;

  3. включването на неизправни нагревателни уреди, прибори, апарати или техните принадлежности към електрическата мрежа;

  4. оставянето в работа на електроуреди без надзор от персонала.

Чл. 234. (1) Забранено е директното загряване на леснозапалими течности, както и изпиране на дрехите с леснолетливи течности в лабораторията.

(2) Нагряването на стъклен съд се извършва чрез пясъчна или водна баня или на закрит котлон с керамична плоча

Чл. 235. (1) Взимането на концентрирани киселини или основи трябва да се извършва със специални пипети с предпазни колби, като пипетата е потопена дълбоко в течността.

(2) Разреждането на киселините трябва да става като киселините се наливат във водата, а не обратно!

Чл. 236. (1) Cлед работа с отровни вещества работниците трябва да измиват откритите части на тялото обилно с вода.

(2) За предпазване от отравяне работещите в лабораториите трябва да знаят пределно допустимите отровни концентрации (дози) и характерните им свойства.



Раздел VII

Обучение на персонала

Чл. 237. (1) Новоназначеният персонал се обучава за изпълнение на операциите и процедурите, които ше изпълнява, както и на действията, които трябва да предприеме в случай на извънредна ситуация.

(2) Преди да започне да изпълнява нови задължения без надзор персоналът, трябва да получи подходящо обучение.

(3) Данните от обучението на персонала се записват в дневник поотделно за всеки служител, като те трябва да посочват:



  1. какви са целите и срока на обучението;

  2. подпис на обучаващото лице;

  3. оценка с “да/не” за това дали обучаваното лице е разбрало в какво се състои обучението му,

  4. подпис на обучаваното лице.

Чл. 238. Ръководителят на служба ГСМ въвежда система за периодичен контрол на работата на персонала и провеждане на периодични опреснителни курсове. В делото на съответния работещ се вписват датите и резултатите от периодичния контрол и данните за опреснителните курсове.

Чл. 239. (1) Най-малко веднъж годишно се провеждат противопожарни учения за персонала като се упражняват видовете пожари, които може да възникнат на работното място.

(2) Персоналът трябва да бъде научен и как да борави с пожарогасителите и съоръженията, намиращи се в склада, на работната площадка или на превозните средства за зареждане с гориво. Целият персонал трябва да придобие умения за употреба на пожарогасителите.

(3) При противопожарните учения трябва да бъдат симулирани извънредните ситуации, които може да възникнат по време на зареждането с гориво, (например разлив на гориво, пожари, наранявания на персонала), за да може участниците да бъдат научени на най-ефективните мерки за разрешаване на проблемите. По този начин се удостоверява, че персоналът знае добре своите задължения. Ако е възможно, обучението трябва да бъде извършвано в сътрудничеството с летищната или местната противопожарна служба.

(4) Водят се записи за противопожарните учения и участниците в тях .

Чл. 240. (1) Целият персонал трябва да бъде запознат с местоположението на противопожарните алармени системи, както и с процедурите по извикване на противопожарния автомобил или другите аварийни служби.

(2) Участниците трябва да бъдат също запознати с местоположението и функционирането на аварийните спирателни превключватели и с контролните системи на превозните средства за зареждане с гориво, както и с инсталацията на летищната площадка.

Чл. 241. Целият персонал трябва да бъде научен как да избягва наранявания и повреди на съоръженията, които може да бъдат причинени от въртящите се витла на ВС, от близостта на всмукателната и изпускателната тръба на реактивните двигатели докато те работят, както и от вдишване на парите от горивата.




ГЛАВА ДЕСЕТА

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С АВАРИЙНИ СИТУАЦИИ
Раздел I

Инциденти, злополуки, пропуски, опасности
Чл. 242. (1) Авария/злополука е такъв инцидент, който включва сериозни повреди или загуба на самолет, съоръжения и инсталации, както и смърт или сериозно нараняване на персонала.

(2) Сериозен инцидент е инцидент, който включва едно или повече от следните неща:



  1. смърт или сериозно нараняване на служители, изпълнителски персонал или на трети лица.

  2. повреда на собственост, съоръжения и оборудване (включително ВС), възлизаща на повече от 50,000 евро.

  3. химически разливи или разливи на гориво, в количества, надвишаващи повече от 10 000 литра (или по-малко в зависимост от чувствителността на околната среда).

  4. нарушения на правилата за сигурност, включително криминални или злонамерени действия, които са причинили щети, възлизащи на повече от 50,000 евро.

  5. пропуски, които може да имат сериозни последствия, посочени в т.т.1-4.

  6. инциденти, като лош пример

Чл. 243. (1) При сериозен инцидент и злополука се уведиомява незабавно ръководителя на служба ГСМ и, според засегнатите, представителя на авиационния оператор и летищната даминистрация. За целта в срок от 24 часа се изпраща формуляр, независимо от това дали е било възможно да бъде попълнена цялата необходима информация.

(2) След първоначалното съобщение по ал. 1 се провежда цялостно разследване на преките и косвените причини за инцидента. Предварителният доклад трябва да бъде готов в срок от 48 часа след инцидента. Той трябва да бъде последван от подробен доклад, който трябва да бъде изготвен възможно най-скоро, но не по-късно от 30 дни след инцидента, ако не е било възможно подробен доклад да бъде изготвен в срок от 48 часа след инцидента. Първият доклад трябва посочва дали това е окончателен или предварителен доклад.

Чл. 244. (1) Сериозно нараняване е нараняване, което пречи на служителя да изпълнява задълженията си през следващата смяна.

(2) Сериозните наранявания, съществените пропуски или инциденти, които включват наранявания на персонала или трети лица, професионалните заболявания и повредите на съоръженията се разследват и докладват в срок от 24 часа.

(3) Одобреният формат за докладите от разследването трябва да бъде използван и самото разследване трябва да приключи за 48 часа.

Чл. 245. (1) Пропуски, незначителни инциденти и опасности са тези, които при малко по-различни обстоятелства биха довели до нараняване или загуба.

(2) Ръководителят на оператора по зареждане с ГСМ внедрява система, която да сигнализира на персонала за опасности и пропуски. Всеки доклад трябва ясно да посочва предприетите мерки за подобряване на положението.

(3) Съобщенията за пропуски, незначителни инциденти и опасности, заедно с докладите за предприетите действия, трябва да бъдат изложено на специално табло в службата за ГСМ за да може служителите винаги да имат достъп до тези доклади. Всички промени в процедурите след даден инцидент също трябва да бъдат съобщени на това табло.


Чл. 246. (1) При закъснения Ръководителят на оператора по зареждане с ГСМ информира авиационен оператор информира засегнатия авиационен оператор както следва:

  1. име и място на летището;

  2. дата и час на инцидента;

  3. име на съответния авиационен оператор;

  4. тип самолет и неговия регистрационен номер;

  5. номер на полета;

  6. закъснение в минути, причинено от служба ГСМ;

  7. причина за закъснението – описва се накратко, но ясно;

  8. марка гориво/ заредено количество.

(2) При самолетни инциденти/злополуки, когато горивото може да бъде причината се процедира по следния начин:

1. зареждането с гориво трябва да бъде прекратено докато причините бъдат изяснени от ръководителя. Авиационният оператор и летищната администрация представят писмени инструкции, които да бъдат следвани в случай на извънредна ситуация.

2. запечатва се резервоара и горивозареждащата цистерна, изпълнила зареждането;

3. засегнатият авиационен оператор се информира за следните неща:

а) име и място на летището;

б) дата и час на инцидента;

в) име на съответния авиационен оператор;

г) тип самолет и неговия регистрационен номер;

д) номер на полета;

е) подробности за инцидента – описват се кратко, но ясно;

ж) същност и големина на нараняванията на персонала;

з) подробности за ВС, който ще бъде зареждан преди и след инцидента/злополуката.

4. в присъствието на представител на засегнатия авиационен оператор се извършва следното:

а) вземат се четири десетлитрови проби от горивото, движещо се надолу по течението към филтрите. Контейнерите трябва да бъдат с подходящ дизайн, одобрен от авиационния и обслужващия оператори и да бъдат разположени на лесно достъпно място. Контейнерите се изплакват внимателно поне три пъти с продукта, който ще бъде изпитван вкл. когато са нови.Трябва да се предвиди пространство за вероятното увеличаване на обема на горивото.

Пробите трябва да бъдат вземани от превозните средства, зареждащи с гориво и от складовите цистерни, в зависимост от обстоятелствата.

б) когато се зареждат специални разширяващи се под въздействието на електричеството течности или горива се вземат четири проби от течностите и/или горивата. Контейнерите с пробите, калайдисани за горивата и покрити с епоксидна подплата за разширяващите се течности, трябва да бъдат основно измити преди вземането на проби. Големината на пробата трябва да бъде за гориво – 2 литра, а за разширяваща се течност- 1 литър.

5. всички проби се запечатват в присъствието на представител на съответния авиационен оператор. Към всеки контейнер се прикрепя етикет, съдържащ следната информация:

а) име на представителя на авиационния оператор;

б) подпис на представителя на авиационния оператор;

в) име на съответния авиационен оператор;

г) дата и място за вземане на проба;

д) име на продукта;

е) номер на превозното средство или на складовия резервоар; посочване на мястото, откъдето е взета пробата (при филтъра или тръбата за оттичане към цистерната);

ж) име и подпис на взелия пробата.

Чл. 247. (1) Ръководителят на оператора по зареждане с ГСМ осигурява персонала, изпълняващ служебните си задълженията да не е под влияние на алкохол и упойващи вещества.

(2) Ръководителят на оператора по зареждане с ГСМ изготвя списък с предпазните мерки, които трябва да бъдат взети за намаляване на опасностите за здравето на персонала при обработката на авиационните продукти и останалите материали, намиращи се при съоръженията. Този списък се излага на видно място.

Чл. 248. На местоработата трябва да са налице следните предмети за лична защита:


  1. наушници;

  2. предпазни очила;

  3. предпазни обувки;

  4. ръкавици, устойчиви на мазнини;

  5. работни дрехи (нестатични).

Чл. 249. (1) Не се допускат служител, страдащи от далтонизъм да вземе участие в обработката на авиационното гориво защото това би му попречило да определи правилно цвета на авиационното гориво и съответния идентификационен цветен код.

(2) Персоналът трябва да премине през специални изпитания за далтонизъм преди да бъде нает и след това да бъде периодично проверяван за това най-малко на 10 години.

Чл. 250. Ръководителят на оператора по зареждане с ГСМ е длъжен да гарантира, че мерките за сигурност са достатъчни, за да защитят персонала, активите и операциите от посегателства и незаконна намеса.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница