Правила за поведение в съда и съдебната зала стр. 7 Глава Гражданско производство Предявяване на иск Държавни такси и други разноски



страница1/3
Дата11.06.2018
Размер0.63 Mb.
  1   2   3
За гражданите




пътеводител

в съдебните процедури

съдържание


  1. Глава

Въведение

стр.3

  1. Глава

Структура на съдилищата в България

стр.4

  1. Глава

Правила за поведение в съда и съдебната зала

стр.7

  1. Глава

Гражданско производство

    1. Предявяване на иск

    2. Държавни такси и други разноски

    3. Страни, дееспособност и представителство

    4. Съдебни заседания

    5. Обжалване на съдебни актове

    6. Влизане в сила на съдебни актове

стр.8

  1. Глава

Наказателното производство

1. Обвиняем

2. Частен обвинител

3. Частен тъжител

4. Граждански ищец

5. Граждански ответник

6. Защитник и повереник


стр.12


  1. Глава

Административно производство

    1. Подсъдност

    2. Оспорване на административни актове

    3. Производство

    4. Обжалване

стр.17

  1. Глава

Подаване на книжа в съда. Правене на справки по документи. Снабдяване с копия от документи

стр.20

  1. Глава

Специфични процедури

1. Издаване на съдебно удостоверение

2. Издаване на свидетелство за съдимост

3. Издаване на документи по Закона за обществените поръчки



стр.23

  1. Глава

Приложения

    1. Карта на апелативните райони

    2. Указател на съдилищата в България

    3. Примерно съдържание на молби и документи, подавани от гражданите




стр.25




Жълт разделител

Пътеводител




Оранжев разделител

Карта на съдебните райони




Червен разделител

Указател




Син разделител

Образци от молби




Зелен разделител

Брошури

Глава


1



Глава


2


Съдилищата в България са:
 районни

 окръжни

 административни

 апелативни

 военни

 Върховен касационен съд и

 Върховен административен съд
При първоначално образуване делото се гледа от първоинстанционен съд.

Ако са обжалва решението по първоинстанционното дело, се образува второинстанционно дело.

При обжалване то се гледа на касационна или трета инстанция.
РАЙОННИ СЪДИлИЩА
Районният съд е основен първоинстанционен съд.

В България има 113 районни съдилища.


Подсъдност

На районния съд са подсъдни всички дела, освен тези, които със закон са подсъдни на друг съд.

Районният съд разглежда граждански, наказателни, и административно-наказателни дела. В тях се включват семейни и трудови дела, дела за издръжка, искове по търговски и граждански дела с цена на иска под 10 000 лв. и делби на недвижимо имущество.

Това правило има изключения:




  • Искове за издръжка могат да се предявяват по местожителството на някоя от страните.




  • Искове за вреди могат да се предявяват по :

(1) местоизвършването на деянието или

(2) по местожителството на ответника.


  • Искове срещу ответници от различни съдебни райони могат да се предявяват в съда по местожителството на някой от ответниците.




  • Ако притежаваният имот се намира в различни съдебни райони, искът може да се предяви в един от тях по избор на ищеца.





ОКРЪЖНИ СЪДИЛИЩА
Окръжните съдилища са разположени в областните центрове.

В България техният брой е 28.

.

Подсъдност

Окръжният съд разглежда като първа инстанция:




  • Искове за установяване на бащинство

  • Искове по несъстоятелност

  • Прекратяване на осиновяване

  • Искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв.

  • Искове за промяна на обстоятелствата, вписани в регистъра на окръжния съд

  • Тежки престъпления, включително убийства, придобиване и държане на наркотични вещества, изнасилвания, престъпления против републиката.

В съдебния район на всеки окръжен съд има един или няколко районни съдилища, чийто решения се обжалват пред окръжния съд като втора инстанция

Окръжният съд гледа като касационна (трета) инстанция дела, решени от районен съд по жалби срещу наказателни постановления и по жалби срещу решения на общинските служби по земеделието и горите.

ЗАБЕЛЕЖКА: Окръжният съд може да изземе и да реши дело, което е подсъдно на районен съд от неговия съдебен район.


АДмИНИСТрАТИВНИ СЪДИЛИЩА


АДмИНИСТрАТИВНИ СЪДИЛИЩА
Административните съдилища са нови съдилища в структурата на съдебната система в България. Те са 28 и започват да функционират от 1 март 2007 г.
Подсъдност

На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд.


ВОЕННИ СЪДИЛИЩА
Военните съдилища разглеждат като първа инстанция наказателни дела за престъпления, извършени от военнослужещи или служители на МВР. За тези дела второинстанционен съд е Софийски военно-апелативен съд.
АПЕЛАТИВНИ СЪДИЛИЩА
Апелативните съдилища гледат дела, образувани по жалби срещу решенията на окръжните съдилища като първа инстанция. В страната има 5 апелативни съдилища. Те се намират в Бургас, Пловдив, София, Варна и Велико Търново.
В Република България има две върховни съдилища:
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Той е и последна инстанция по всички граждански и наказателни дела.
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Върховният административен съд осъществява същата функция като Върховния касационен съд, но по отношение на прилагане на законите в административното правораздаване.

Върховният административен съд се произнася и по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове. по оспорвания на актовете на Министерския съвет и на министрите, актовете на органите на Българската народна банка, решенията на Висшия съдебен съвет, касационни жалби и протести срещу първоинстанционните съдебни решения на административните съдилища и други.


Глава

3




  • Всички съдебни заседания са публични с изключение на посочените в закона.




  • Съдът може да разпореди делото да се разгледа или конкретни съдопроизводствени действия да се извършват при закрити врата, когато делото се отнася до интимния живот на страните или може да се накърни обществения интерес. В такъв случай в съдебната зала се допускат само страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите.




  • Заседанията се водят от председателя на състава. Неговите разпореждания относно поведението по време на съдебния процес са задължителни за страните и гражданите. Председателят може да отстрани от залата лицата, които не спазват неговите разпореждания.




  • Всеки гражданин може да получи информация за насрочените за разглеждане за деня дела - номер на залата и час на заседанието от информационното табло в съда.




  • Гражданите следва да заемат мястото си в залата преди започване на заседанието. Влизането в залата след неговото начало е неуважение към съда.




  • Информация за определено дело страните могат да получат в деловодството на съда.




  • Израз на неуважение е влизането в съдебната палата с неприлично облекло, в нетрезво състояние и демонстриране на агресивно или скандално поведение.




  • Тютюнопушенето в съдебната палата е забранено, освен на разрешените за това места.




  • В съдебната палата мобилните телефони следва да се изключват. Забранено е използването им в съдебната за


Глава

4





За защита на лични и имуществени права, съдът е длъжен да разгледа и реши всяка подадена в него молба.


  1. Предявяване на иск

Гражданското дело започва с подаване на искова молба, която трябва да бъде написана на български език и да съдържа следното:




  • Наименованието на съда, до който се подава молбата

  • Името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца, номера на факса и телекса, ако има такива;

  • Цената на иска, когато той е оценяем;

  • Изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

  • В какво се състои искането;

  • Подпис на лицето, което подава молбата.

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.


Към исковата молба се представят:


  • пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник;

  • вносна бележка за платени държавни такси и разноски, когато се дължат такива;

  • преписи от исковата молба и от приложенията към нея, според броя на ответниците.

Ако исковата молба не отговаря на посочените изисквания, на ищеца се праща съобщение да отстрани допуснатите нередовности в седемдневен срок от съобщението. Ако ищецът не отстрани нередовностите в този срок, исковата молба заедно с приложенията се връщат. Ако адресът на ищеца е неизвестен, тя се съхранява в деловодството на съда, където ищецът може да я получи обратно.


Ако исковата молба и останалите документи отговарят на изискванията, преписите от нея и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.
2. Държавни такси/други разноски
Когато се завежда съдебно дело, ищецът трябва да плати държавна такса и да представи квитанция за извършеното плащане.
! Внасянето на държавната такса е условие за придвижване на исковата молба и за даване ход на делото.
Държавни такси не се плащат от ищци - работници и служители по искове, произтичащи от трудови договорим, членове на трудово-производителни занаятчийски кооперации по искове за възнаграждения, лица по искове за възнаграждения, произтичащи от права на изобретения, ищци по искове за издръжка и страни по производства, свързани със социално подпомагане.
Председателят на съответния окръжен или районен съд може да освободи от внасяне на такси лица, които нямат достатъчно средства, за да платят таксите и разноските.

За освобождаване от заплащане на държавна такса, трябва да се представят на председателя на окръжния или районен съд следните документи:




  • молба за освобождаване от държавна такса,

  • декларация за семейно и материално положение и имотно състояние

Декларацията съдържа лични данни за лицето и членовете на семейството му, данни за материалното му положение, включително трудови възнаграждения и други доходи, както и имоти, които притежава.


Държавните такси са определени в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието. Можете да прочетете цялата Тарифа на Интернет страниците на някои съдилища.
По време на съдебното производството ищецът поема разноските за призоваване на свидетели, вещи лица и трети /неучастващи в делото/ лица, които спомагат за установяване на обстоятелства, на които ищецът основава своите искания.
Ако ищецът спечели делото, ответникът възстановява разноските на ищеца и внесените от него държавни такси. Ако искът бъде отхвърлен или решението е в полза на ответника, ищецът възстановява разноските, направени от ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска.
3. Страни, дееспособност и представителство
Страни по граждански дела са лицето или лицата, от чието име се води делото, и лицето или лицата, срещу които се води делото. Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители или настойници. Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на законните им представители – родители или попечители.
Представители на СТРАНИТЕ по пълномощие МОГАТ ДА БЪДАТ:


  • адвокатите,




  • родителите, децата и съпругът,




  • юрисконсултите или други служители с юридическо образование в институциите, предприятията, кооперациите и други обществени организации и юридически лица.

При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.


4. Съдебни заседания

На първото съдебно заседание всяка страна представя и обосновава исканията и възраженията си и дава отговор на твърденията на другата страна. Съдът може да зададе въпроси на страните по отношение на фактическата обосновка на твърденията. На следващото заседание се изслушват свидетели и вещи лица. Когато съдът прецени, че делото е напълно изяснено, съдът приключва заседанието и постановява решение.


5. Обжалване на съдебните актове
Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд.
Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.
Страните подават жалба чрез съда, който е постановил решението, в срок от 14 дни от получаването на обявлението за изготвеното решение с мотивите.
6. ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА съдебните АКТОВЕ
Съдебен акт влиза в сила, когато:

  • не подлежи на обжалване по закон

  • в законовия срок не е подадена въззивна или касационна жалба или подадената жалба е оттеглена

  • Върховният касационен съд откаже да разгледа жалба или, в случай че разгледа жалбата, вземе решение, което не е в полза на страната, подала жалбата.


Глава

5




При извършване на престъпление прокуратурата образува наказателно производство, което протича в две фази: досъдебна и съдебна.
Досъдебното производство може да протече в две форми - предварително производство, при което разследването се води от следовател, и полицейско производство, при което разследващ орган е дознател – служител на МВР. При наличие на достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер, разследващият орган го привлича като обвиняем със съставяне на съответно постановление.

Ръководството и контрола по отношение на всяко досъдебно производство се извършва от съответната прокуратура. Досъдебната фаза приключва с изготвяне на обвинителен акт от органите на прокуратурата.


Съдебното производство се образува от съда, след като прокурорът предяви обвинителен акт. Прокурорът и обвиняемият могат поотделно да представят доказателства преди първото съдебно заседание. Съдът събира и проверява всички относими към делото доказателства. Следват съдебните прения и се дава последна дума на подсъдимия. Съдът решава дали подсъдимият е виновен и постановява присъдата. Ако обвинението се докаже по несъмнен начин от обективна и субективна страна, съдът следва да признае подсъдимия за виновен и да му наложи предвиденото в Наказателния кодекс наказание.

Присъдата подлежи на обжалване или протест от страните пред по-горната съдебна инстанция в 15-дневен срок от обявяването й.


В съдилищата се образуват и наказателни производства въз основа на частна тъжба от пострадалия. Този вид дела се допускат само при престъпленията, определени със закон (такива са делата за обида, клевета, лека телесна повреда, кражба, извършена от съпруг или от роднини). Тук няма досъдебно производство и не участва прокурор.

Съкратено съдебно производство
Съкратеното съдебно производство е ново производство, което може да се проведе по искане на подсъдимия или служебно – по решение на съда. То се състои в предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица. Подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници, могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
При това производство подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е длъжен да разясни на подсъдимия правата му относно това, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата. Ако подсъдимият няма защитник, съдът му назначава такъв. Съдът постановява присъдата си, като в мотивите се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство.
Незабавно производство
Незабавно производство се провежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението, и е посочено от очевидец като извършител на престъплението. Разследващият орган е длъжен да приключи разследването в срок от три дни от установяване на съответното обстоятелство - основание за образуване на незабавното производство. Органът на разследването е длъжен незабавно да уведоми прокурора, а незабавното производство се счита образувано с първото действие по разследването. При повдигане на обвинение от прокурора, делото се внася за разглеждане в съда като прокурорът осигурява явяването на подсъдимия, свидетелите и вещите лица. Съдът разглежда делото и постановява присъдата с мотивите в срок от седем дни. В това производство не се допуска граждански иск.
УЧАСТНИЦИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
1. Обвиняем
Обвиняем е лицето, срещу което е повдигнато обвинение.
Обвиняемият има следните права:


  • да научи за какво престъпление се обвинява и въз основа на какви доказателства;

  • да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението;

  • да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;

  • да представя доказателства;

  • да участвува в наказателното производство;

  • да прави искания, бележки и възражения;

  • да се изказва последен;

  • да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси;

  • да има защитник.

  • да има последна дума




  1. Частен обвинител

Лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител.


Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена и се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Частният обвинител може да поддържа обвинението в съда и след като прокурорът го оттегли.


  1. Частен тъжител

Лицето, пострадало от по-леко престъпление, може да повдига и да поддържа обвинение като частен тъжител.


Подадената тъжба трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. Тя трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.


  1. Граждански ищец

Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.


Молбата за предявяване на граждански иск може да бъде устна или писмена и се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Гражданският иск може да бъде предявен както срещу обвиняемия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.


  1. Граждански ответник

Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на обвиняемия, участвуват в наказателното производство като граждански ответници.




  1. Защитник

"Защитник" може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.


Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:

  • обвиняемият е непълнолетен;

  • обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам

  • делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години;

  • обвиняемият не владее български език;

  • интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;

  • обвиняемият е задържан под стража или е направено такова искане;

  • когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;

  • обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това;

  • производството е пред Върховния касационен съд





Когато участието на защитник е задължително, съответният орган е длъжен да назначи за защитник лице, което упражнява адвокатска професия.


Защитникът може да участвува в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем.

Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдействува за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия.

Защитникът съгласува с обвиняемия основните линии на защитата.


  1. Повереник и особен представител

Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник, който да ги представлява в наказателното производство.

При конфликт на интереси между пострадалия /малолетен, непълнолетен, недееспособен, ограничено дееспособен/ и неговия родител, настойник или попечител, съответният орган му назначава особен представител – адвокат.


  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница