Правила за предоставяне на целева финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация Обект



Дата01.02.2018
Размер69.51 Kb.
#52564
ТипПравила
ГРУПА III по чл.8 от Правилата - насочени към започващи проучвания и проекти, свързани с изграждане на цялостни научни стратегии, за изследване на обекти с недеструктивни методи, като археологически разкопки са допустими, само когато доказано липсват други методи за проучване:





ОБЕКТ, ЗАЯВИТЕЛ И РЕЗЮМЕ НА ОДОБРЕНИТЕ ПРОЕКТИ, СЪГЛАСНО ЧЛ.10, АЛ.1 ОТ ПРАВИЛА

за предоставяне на целева финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация




1.

Обект

„Селище в м. Садина при с. Веселиново, община Смядово” Геофизично проучване

Регионален исторически музей – Шумен
Резюме




2.

Обект

Обект "Каменово", Община Кубрат

Национален археологически институт с музей при БАН
Резюме

Обект "Каменово", Община Кубрат


Проектът предвижда провеждането на археологически разкопки в единствения останал незастроен терен, който е с площ около 600 м2. Чрез сондажи ще бъде установено наличието на погребения и тяхната концентрация, след което районът ще бъде изцяло проучен. Погребенията ще бъдат графично и фотодокументирани, като се приложи методът на фотограметрия, който дава възможност да се получи триизмерно изображение на обекта. Ще се вземат проби за необходимите анализи: ДНК анализ на скелетните останки; палеоботаника; палеопедология.

При откриване на добре запазени погребения с експозиционна стойност те ще вдигнати „en bloc“ и пренесени в РИМ-Разград, за да бъдат експонирани.




3.

Обект

Обект "Антично селище", с. Скобелово, община Сливен

Национален археологически институт с музей при БАН
Резюме

Обект "Антично селище", с. Скобелово, община Сливен

Обектът е разположен северно от съвременното село Скобелево, между Чалъ баир (от юг) и ниски възвишения от масива на Средна гора (от север). Части от него са проучвани спасително в периода 2008-2010 г. по трасето на ЛОТ 3 на АМ Тракия. Тогавашните резултати показват, на това място през античността е съществувало голямо село, животът в което с прекъсвания е продължил от средата на І в. до 60-те / 70-те години на ІV в. сл. Хр. Проучените няколко стопанства, попадащи в сервитута на магистралата предоставят изключително богата информация, както за структурата на селището и на отделните имения, така и за поминъка на обитателите. Площта на обекта е много голяма и магистралата я засяга само в нейната южна периферия.

Предлаганият проект има за цел осъществяването на широкоплощни геофизически проучвания на територията на античното селище в землището на с. Скобелево, община Сливен (240 дка). Проектът предвижда като първи етап от една средносрочна научна стратегия (3-5 години) да бъдат осъществени предварителни широкомащабни проучвания с недеструктувни методи и технически средства.

Теренната работа по време на спасителните проучвания в периода 2008-2010 г. показа, че на археологическия обект съществуват редица благоприятни обстоятелства, които правят извършването на широкоплощно геофизическо проучване много перспективно, а наличните археологически структури – лесно разпознаваеми. Приложените към проекта снимки и схеми показват, че въз основа на геофизическите проучвания на обекта при Скобелево могат да бъдат правени важни изводи както за структурата на отделните стопанства (постройки, план, вътрешна организация), така и за планировката, общата вътрешна организация и евентуалните етапи на развитие на цялото селище.

Планирана е работа с флуксгейт магнитометър модел Grad 601-1 Batrington при едновременна работа с две сонди, което значително ще увеличи коефициента на полезно действие и покриваната площ за единица време.

Ако проектът бъде реализиран античният обект при Скобелево ще бъде един от малкото на територията на страната, на който са извършвани пълни геофизически проучвания. Това би предоставило възможност за сравнителен анализ и паралели с други сходни обекти, при които условията за проучване с недеструктувни методи не са толкова добри.

Планира се абсолютното геодезическо привързване на обследваните площи, с изграждане на своеобразен геофизически кадастър на обекта, позволяващ средносрочно и дългосрочно планиране за проучване на перспеткивно участъци от обекта в бъдеще.

В дългосрочен план, стратегията за проучване предвижда в рамките на няколко сезона (3 до 4) поетапно да бъдат проучени няколко стопанства, за които въз основа на геофизическите проучвания бъде преценено, че са най-интересни от научна гледна точка и са най-добре запазени и по-малко засегнати от съвременната селскостопанска обработка на терена.

Добрата достъпност, инфраструктурната осигуреност, интересната проблематика и богатият и многоброен движим материал правят обекта подходящ полигон за осъществяване на студентски практики и обучение на млади специалисти в работа както с конвенционални, така и с редица недеструктивни методи.




4.


Обект

Праисторически рондели между селата Хаджидимитрово (област Ямбол) и с. Чокоба (област Сливен) Дистанционно картиране на археологически ландшафт.

Нов български университет
Резюме
Досегашните проучвания в м. Казлача между с. Хаджидимитрово (обл. Ямбол) и Чокоба (обл. Сливен) проведени от нашия екип, установиха висока концентрация на забележителни археологически структури - концентрични ровове, сгради и други вкопани структури - разположени на протежение от 1 км успоредно на магистрала Тракия. Сателитни снимки подсказват, че откритите досега структури, вероятно са само част от още по-голяма агломерация, която има потенциала да се превърне в атрактивен археологически парк, разположен на една от най-важните транспортни артерии София-Бургас.

В рамките на предлагания проект, възнамеряваме да получим по-пълна картина на този важен археологически ландшафт чрез прилагане на комплекс от дистанционни методи за проучване - измервания с магнитометър, георадар и електрическо съпротивление и заснемане от въздуха с дронове.

Намерението ни е подробната документация от този проект, да бъде използвана като отправна точка за изграждане на дългосрочна стратегия за проучването и социализацията на обекта преди да бъде унищожен като трите селищни могили в района, споменавани в по-ранни публикации.

Работна програма:


1.Въздушна фотография и фотограметрия от безпилотна летяща система (БЛС) с дистанционно управление (дрон)

Два вида БЛС: мултироторна (тип хеликоптер) и с фиксирано крило (тип самолет) и два вида фотоапарати - снимащи съответно във видимия спектър и с инфрачервен филтър, ще бъдат използвани за търсене и идентифициране на нови линейни обекти в целия район между селата Хаджидимитрово и Чокоба през различни сезони. Самите дронове ще носят миниатюрни ГПС устройства, които ще се използват за приблизително идентифициране на местоположението на снимките, а през определен интервал на земята ще бъдат поставени точки с изключително точно фиксирани координати за прецизно георефериране на получените изображения.

Специализиран софтуер ще бъде използван за извличане на допълнителна информация от получените фотомозайки и изграждане на актуален и високоточен дигитален модел на релефа. В средносрочен план той ще послужи при изграждане на триизмерни модели с реконструкции на археологическите паметници с демонстрационна и популяризаторска цел.

2.Площно магнитно картиране на археологически структури

За амбициозните цели на проекта е осигурено сътрудничеството с Германския археологически Институт, който ще предостави на разположение най-мощната система, състояща се от 16-сензорен магнитометър, окачен на специална рамка с колелца, теглена от специален джип (Обр. 1). Някои перспективни, но недостъпни участъци ще бъдат измерени със собствен магнитометър на НБУ. Предишните измервания с описаните инструменти показват изключителният им потенциал за разкриване на археологически структури.

3. Дълбочинно документиране на археологически структури чрез геоелектрика и георадар

Практиката многократно е доказала, че електро-съпротивителния метод (геоелектрика) дава отлични резултати при характеризирането на почвени профили, разположени напречно на вкопани съоръжения с различна плътност от тази на вместващата среда. Така, чрез серия от профили, разположени напречно на кръговите структури ще може двуизмерно да се характеризират техните дълбочина и ширина.

За разлика от първите два метода, които се използват изключително успешно за получаване на двуизмерни изображения в план и разрез, георадарите имат преимуществото да представят получените данни триизмерно, за да бъдат представяни подобно на компютърната томография в обемното пространство. Недостатъкът им е, че както измерванията, така и изчислителния процес са значително по-трудоемки, а резултатите могат да се повлияят негативно от условията на средата, като напр. висока подпочвена вода. Все пак, решението да се включи този метод е оправдано, тъй като високия контраст на вкопаните структури спрямо вместващата среда, предполага получаването на много ефектни триизмерни данни, които бихадопринесли значително при популяризаторския ефект от публикуването на резултатите.

4. Ядково сондиране за характеризация на почвени профили и извличане на проби за радиовъглеродно датиране

Първите три задачи целят изясняването на пространствените граници и характеристики на археологическите паметници. Представата за тях обаче, би останала, твърде непълна без наличието на макар и предварителни индикации за времето на тяхното създаване и съществуване. Без съмнение най-надеждното решение на тази задача може да се постигне чрез систематични археологически разкопки. В рамките на един ограничен бюджет, този въпрос би могъл да бъде поне частично решен, чрез използването на геоложка ядкова сонда. С нейна помощ могат, както да се характеризират почвените профили, за да се уточни интерпретацията на геофизичните данни, така и да се получат проби от органична материя (гнила растителност) от дъното на рововете. С малко шанс и възможностите на радиовъглеродното датиране тези въгленчета биха могли да подскажат хронологията на запълване на рововете.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница