Правилата на английското забавление (Четвърта част) Кейт Фокс Превод за бг бен: Евгений Кайдъмов



Дата25.06.2017
Размер40.23 Kb.
ТипПравила
Правилата на английското забавление
(Четвърта част)
Кейт Фокс

Превод за БГ БЕН: Евгений Кайдъмов
Тук използвам думата „забавление” в доста по-широк смисъл като в нея включвам всичко, което не означава „работа”. Това са заниманията ни вкъщи, хобитата, ваканциите, туризма, спорта и с една дума – начините, по които прекарваме свободното си време.

***
Домашен любимец вкъщи


„Моят дом е моята крепост” – това е Англия, събрана в няколко думи. Това, което остава извън фразата е, споменаването на истинския крал на тази крепост - кучето, а не човекът, който я обитава. Хората в другите държави купуват спални колибки, облицовани в плюш и коприна. Англичаните предоставят на домашния си любимец цялата къща. На кучето или котката е позволено да се ширят из всички канапета, столове и килими и да окупират най-личните места пред камината или телевизора. Те са редовно обсипвани с повече внимание, разбиране и лиготии отколкото децата, живеещи в същата къща. Само един факт - Кралското дружество за предотвратяване на насилието към животните бе създадено на Острова дълги години преди създаването на Националното дружество за борба с насилието спрямо децата.

Тукашната безмерна обич към животните често пъти озадачава чужденците. Единствено американците ни задминават в тази мелодрама – с техните сърцераздирателни TV сериали за коне и кучета, натруфени гробища за домашни любимци, луксозни играчки и нелепи дизайнерски костюмчета за Фифи или Лулу. Но те така или иначе винаги са ни задминавали в дисциплини като сантиментите и консумацията.

Обяснението на този британски феномен, няма особено да ви изненада. В нас е заложено да общуваме много по-лесно и открито с животните, отколкото със себеподобните. Дори срещата със случаен уличен пес е малък празник за английската душа, защото сваля поне за няколко секунди тегнещите й окови на социалния етикет: „Я гледай ти кой е тук! Как се казваш, бе сладур? Откъде идваш? Гладен си май, искаш ли малко сандвич?”

Една холандка, с която разговарях,
бе гостувала за около седмица в типичен английски дом, управляван от две разпасани кучета, чиито стопани по цял ден им бърборели и гугукали с нежен глас, угаждали на всяка прищявка и се кикотели на всяка тяхна беля.

„Това са ненормални и нездравословни отношения”, се възмущаваше тя.

„Напротив, това са вероятно единствените нормални и здравословни отношения, които тези хора могат да развият” – й отговорих.

Животните са разглезените деца на нашето алтер его и те не могат да грешат. Ако ви ухапе кучето на англичанин, най-вероятно вие сте този, който го е провокирал. Ако атаката е видимо непровокирана и животното внезапно не ви е одобрило, значи сте подозрителна персона. Англичаните твърдо вярват, че техните домашни любимци (кучета, котки, морски свинчета, папагали и пр.) притежават свръхестествен радар за истинския човешки характер. И ако сте от тази категория хора, които имат нещо против да бъдат драскани, олигавяни, катерени или най-общо казано – тероризирани от дадана домашна животинка (която разбира се в случая „просто се е държала приятелски”), значи има нещо сбъркано в самите вас.

Пътят към английското сърце, е контактът ви с домашния му любимец. Хвалете го всеотдайно и при всяка възможност се опитвайте да му говорите директно и инфантилно. Вие не говорите на животно. Вие говорите на любимо дете.
Особеното място на спорта и игрите в Англия
Мнозинството популярни днешни спортове и игри са възникнали в Англия. Футболът, бейзболът, ръгбито и тенисът са били измислени тук. Дори когато не са изобретявали даден спорт или игра, англичаните първи са въвеждали официалните им правила (хокея, конните надбягвания, плувните спортове, гребането, бокса и дори ... спускането със ски). Към тази група можем да добавим и редица по-малко атлетични спортове като дартс, билиард, покер, кегли, та дори и спортната стрелба и риболова.

Още по време на изследванията ми върху английската пъб-култура започнах да разбирам това поголовно национално влечение към спортовете и различните игри. В разговорите ми с различни чужденци изскачаше едно и също твърдение. Те сравняваха английските пъбове с детска площадка, а не с място за възрастни, които искат да се отпуснат на по питие. Един американец обобщи: „Имате табла за хвърляне на дартс, билярдна маса, четири различни вида игри за дъска, места за карти, домино и някакво неразбираемо нещо, което се играе с дървени пръчици, после разбирам че този пъб имал и футболен отбор и крикет отбор, а накрая чета и за седмични викторинни вечери. Вкъщи това го наричаме детска площадка, а не кръчма”.

Да, така е. Но това е единствения начин, по който можем да оттласнем социалното общуване в нашите пъбове - като премахнем спазването на официалния етикет и ги превърнем в игрална площадка за възрастни.
Нашата английска самозаблуда за спорта
Обичаме да повтаряме на всеослушание, че спортуването ни създава страхотни нови приятелства.

Сами по себе си игрите и спортовете са по-освободен акт на общуване, но тяхната популярност на Острова се дължи най-вече на установените правила и схеми, по които то тече. Това е един подкастрен с порядки ритуал и именно затова толкова много си го обичаме. Имаме нужда да споделяме емоциите си, но спортът ни дава успокояващото усещане за контрол над тях. Така имаме официалното извинение да се преструваме, че всички сме там заради самата игра, а социалният контакт е някакъв случаен страничен ефект, произтичащ от нея.

Игрите в английските пъбове дават добра илюстрация на това. Дори в техния, общо-взето, приятелски микроклимат природната ни свенливост се преодолява единствено благодарение на формулите за заговаряне. В билярда и снукъра например, фразата с която се заговаря играещия е: „Победителят остава ли?” (в превод: „Мога ли да се вредя изобщо за игра?”) На което отговорът е „Да, оставят се чипове” (следващият кандидат си оставя чиповете в ъгъла на билярдната маса) или „Не, името е на таблото” (вече си е написал името с тебешир на близкото табло).

След като любезно сме се осведмили за ситуацията, можем да останем край масата и да изчакаме остатъка от играта, като се включваме отвреме-навреме с премерени възклицания. След превъртането на две-три игри вече сме негласно приети от играещото братство и можем да се впускаме в малки безобидни шеги и коментари.


Статията е публикувана в БГ БЕН на 27.03.2011


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница