Правилата на английското забавление (Tрета част) Кейт Фокс Превод за бг бен: Евгений Кайдъмов
Изтегляне 41.71 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Четенето на вестници
- Правилото за икономичното пазаруване
- Класовите правила на пазаруването
- Ако искате да се осведомите малко по-елегантно за социалната принадлежност
- Статията е публикувана в БГ БЕН на 18.03.2011
| Правилата на английското забавление
(Tрета част) Кейт Фокс Превод за БГ БЕН: Евгений Кайдъмов Тук използвам думата „забавление” в доста по-широк смисъл като в нея включвам всичко, което не означава „работа”. Това са заниманията ни вкъщи, хобитата, ваканциите, туризма, спорта и с една дума – начините, по които прекарваме свободното си време. ***
Говорейки за вродената страст на англичаните към думите – 80% от нас прелистват поне по един вестник дневно. Но грешка ще бъде ако си представим една нация от интелектуалци, погълната в анализи на прочетеното от страниците на The Times, The Guardian или друг достолепен вестник. Всъщност, не повече от 15% от нас четат т.нар. „качествена” преса. Тази преса е известна и с името broadsheets (големите листи) заради големия формат на страниците си. Така и недоумявах какво е предназначението на подобни хартиени чаршафи, докато не понатрупах впечатления от пътуващите в градския ни транспорт. Неудобството на тези разпънати broadsheets е всъщност така желания от нас параван - достатъчно голям, за да ни скрие напълно. Психолозите наричат това „бариерен сигнал”, който неволно подаваме към останалата част на човечеството, че желаем точно в този момент тя да не съществува или по-скоро – да не ни занимава със съществуването си. Голямоформатните вестници дискретно загатват и за политическите пристрастия на четящия. The Times и The Daily Telegraph имат забежки надясно от центъра, The Independent и The Guardian пък се опитват да балансират по-наляво. Да не забравяме обаче, че това е Англия, където позициите не трябва ясно да се изразяват и където не се говори за цветове, а само за нюанси. Англичаните се гнусят от крайностите повече от всички други нации, защото те са в разрез с основното ни неписано правило - „да-не-бъдеш-сериозен”. Наред с другите си качества, личности като например Сталин, Хитлер, Мусолини и Франко никога не са умеели да самоомаловажават позициите си по един или друг въпрос. Поради тази причина и никога не биха успели да направят кариера в държава като Англия. Таблоидите Известни още и като „народната” преса (The Sun, The Daily Mirror и т.н.) те са по-малки по размер (все пак достатъчни за да скрият поне главата и рамената) и по-малко предизвикателни физически и интелектуално. Често забелязвам в метрото как четящите голямоформатни „бариери” уж случайно ги понавеждат, за да огледат четящите таблоидите. Рядко наблюдавам обратния ритуал. Когато в Англия някой се оплаква от „ужасното възпитание”, което ни дават днешните вестници, обикновено има предвид таблоидите. Тяхната сензационност и паникьорство наистина досаждат, но и са лесно предвидими при конкуренцията на поне още десетина заглавия на пазара, които се борят за внимание. Едно нещо трябва да им се признае. Брилянтните попадения в заглавията на таблоидите са живата илюстрация на английската обсебеност от думите. Всеки случаен преглед на страниците им ще изкопае дузини игрословици, каламбури, умни неологизми, иронични рими и т.н. Да – и те ще ви писнат рано или късно и ще закопнеете да прочетете някъде заглавие, което ще ви каже с няколко прости думи за какво става въпрос, без да се опитва да го иронизира. Но пък от друга страна - няма да намерите английския характер по-добре дестилиран отколкото в това майсторско шикалкавене с думите. Другите национални вестници могат да ни съперничат по нивото на написаното в тях, но трудно могат да се мерят със словесния пилотаж в заглавието на редовия английски таблоид. Правилото за икономичното пазаруване Пазаруването през деня е тема на почти всеки социален разговор на дамската половина на Острова. Англичанките, включително и по-заможните, обичат да говорят за шопинг-уменията си една на друга, но ... при едно важно условие. Етикетът диктува, че „добро пазаруване” означава не какво си закупил, а колко пари си спестил, закупувайки го. В случая не се подразбира, че трябва задължително да сте купили най-евтините стоки, а да сте се сдобили с най-доброто, без да сте платили в пълен размер за него. Пазаруването в тези разговори не е акт на харчене, а акт на спестяване. Можете да се гордеете публично каква оферта сте намерили, но тежко ви ако се похвалите, че сте закупили нещо скъпо! Това правило е общовалидно за различните социални слоеве. По-високите слоеве определят хваленето за похарчени пари като вулгарно, а по-долните – като надуто. Класовите правила на пазаруването Разходете се до някой от универсалните магазини на Marks & Spencer. Там продават предимно дрехи, обувки, мебели, завивки, тоалетни принадлежности, храна и напитки, които носят техния „M&S” бренд. В това толкова английско място можете да се препънете на всеки метър в невидимите класови бариери. Как се пазарува в M&S? - Горната средна класа купува качествените, но много скъпи M&S храни, охотно ще купи бельо, някоя обикновена тениска или детска дрешка, но никога няма да закупи оттам дреха или обувки, които да носят емблемата M&S. По същата логика биха закупили, хавлиени кърпи или завивки, но не и M&S дивани, завеси или възглавници - Средната класа също пазарува храни оттам, но не редовно, а после винаги се оплаква от „ужасно скъпите храни на M&S”, но бърза да допълни, че си струвало заради качеството им. Пазаруват без особено притеснение от цялата гама дрехи и артикули с емблемата на M&S, включително и от гарнитурите за стая. Децата им тийнейджъри обаче инстинктивно ще набърчат нос при вида на дреха с щампата на M&S - Долната средна класа и отчасти работническата класа пазаруват храните от M&S при по-специални поводи. За някои семейства с деца готовите менюта на M&S са алтернатива на вечерянето в ресторант, която могат да си позволят веднъж седмично. „Снаха ми си купува всички зеленчуци и перилни препарати от Маркс. Глупачка – мисли се за нещо повече от нас”, сподели една от анкетираните англичанки. Дрехите, завивките, възглавниците и повечето артикули се считат за прилична придобивка, която колкото и да е скъпа, все пак е по джоба, когато даден повод го налага. Ако искате да се осведомите малко по-елегантно за социалната принадлежност на англичанката срещу вас, не водете разговора към стресиращи я теми като доход, работа, семейна среда, жилище и ипотека, а съвсем невинно я попитайте какво си пазарува от Marks & Spencer. В случая става въпрос за „нея”, а не за „него”. Тестът дава надеждни резултати единствено за жените. Мъжете обикновено са в блаженно неведение относно социалната пропаст, която лежи между един чифт M&S гащи и една рокля с избродирания символ на M&S. Статията е публикувана в БГ БЕН на 18.03.2011 Каталог: katefox katefox -> Как говорят различните социални слоеве във Великобритания ? (Първа част) katefox -> Правилата на английското забавление (Четвърта част) Кейт Фокс Превод за бг бен: Евгений Кайдъмов katefox -> Втора част Кейт Фокс Превод за бг бен: Евгений Кайдъмов При всяка обмяна на думи – любезно! katefox -> Начинът ни на обличане Изтегляне 41.71 Kb. Сподели с приятели:
|