Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V

Чл. 276. Киселината (основата) се съхранява в плътно затворени химически устойчиви съдове, положени върху пода на един ред. При такива условия се съхраняват и празните съдове за киселини (основи).

Чл. 277. На съдовете с електролит, дестилирана вода, разтвор от сода бикарбонат, борна киселина или с оцетна есенция се поставят устойчиви надписи за тяхното съдържание.

Чл. 278. Киселината (основата) се излива от съдовете посредством специални ръчни помпи.

Чл. 279. Електролитът се приготвя в съд, в който най-напред се налива дестилираната вода, а след това внимателно и бавно се налива киселината. Забранява се приготвянето на разтвор посредством наливане на вода в киселина.

Чл. 280. Работите с киселини и основи се извършват с ползването на химически устойчиви костюми, със защитен щит на лицето, защитни ръкавици и каска.

Чл. 281. Помещението за акумулаторни батерии се изолира от директна слънчева светлина и проникване на влага. Температурата в помещението да не превишава 40 °С.

Чл. 282. При спояване на плочи в акумулаторни помещения се спазват изискванията:

1. спояването започва не по-рано от два часа след завършване на предшестващо зареждане или подзареждане и преминаване на батерията в режим на разряд;

2. предварително е включена вентилационната уредба, която действа непрекъснато през цялото време на спояването;

3. мястото на спояването е оградено от останалата част на батерията с огнеустойчиви щитове.

Чл. 283. Работата и обслужването на акумулаторни батерии от сух тип, изработени по технология AGM (електролитът в акумулаторния елемент е обездвижен в порест сепаратор от фибростъкло) и от типа VRLA (всеки елемент е снабден с еднопосочен вентил (клапан) за регулиране на вътрешното му налягане), се изпълняват в съответствие с инструкциите на производителя.

Чл. 284. (1) Статичните изправителни устройства за зареждане и подзареждане на акумулаторните батерии се свързват към мрежата за променливо напрежение чрез разделителен трансформатор.

(2) Работата по мотор-генераторните групи за зареждане и подзареждане на акумулаторните батерии се изпълнява при спазване на изискванията в раздел VIII на тази глава.

Чл. 285. Акумулаторното помещение се обзавежда с аптечка, снабдена с разтвори на сода бикарбонат и други средства за оказване на първа долекарска помощ при попадане на основа или киселина върху кожата.

Раздел X.

Кондензаторни батерии

Чл. 286. Изискванията по този раздел се отнасят за работа по кондензаторни батерии за подобряване фактора на мощност (cos j), включени към електрическа уредба (централно компенсиране) и към отделни съоръжения от обзавеждането (индивидуално компенсиране).

Чл. 287. В помещението на кондензаторната батерия се осигуряват:

1. разрядна щанга;

2. диелектрични килимчета и изолиращи поставки;

3. предпазни и предупредителни табели;

4. средства за пожарогасене, определени от обектовите органи по пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 288. Текущ ремонт и работи, при които е възможно допиране до тоководещите части на кондензаторна батерия, се извършват при пълно изключване на напрежението и след разреждане на кондензаторите посредством разрядна щанга.

Чл. 289. Замяна на предпазители се извършва само след изключване на напрежението от кондензаторната батерия или на съответната част от нея и след разреждане на изключените кондензатори с разрядна щанга от едно лице с трета квалификационна група.

Чл. 290. Външен преглед на кондензаторна батерия се извършва от едно лице с трета квалификационна група. При прегледа се забранява сваляне или отваряне на предпазните решетки на включени под напрежение кондензаторни батерии.

Чл. 291. (1) При кондензаторни батерии с вградена индивидуална защита разреждането се извършва чрез последователно свързване накъсо на изводите на всеки кондензатор, влизащ в състава на изключената батерия.

(2) При кондензаторни батерии с групова защита се разрежда всяка група кондензатори, а при една обща защита - цялата батерия.

(3) Разреждането по ал. 2 се извършва при осигурен електрически контакт в разрядната верига с помощта на заземена разрядна щанга.

Раздел XI.

Електролизни уредби

Чл. 292. (1) Изискванията по този раздел се отнасят за работа по промишлени електролизни устройства с воден разтвор и уредби за галванизация с напрежение на шините на токоизправителната подстанция или на шините на серията електролитни вани до 1000 V включително.

(2) За всяка електролизна уредба работодателят утвърждава вътрешна инструкция за безопасност при експлоатация на уредбата, включваща и указания за предпазване от използваните и отделящите се при работа вредности.

Чл. 293. (1) Лицата, които обслужват и извършват ремонт на електролизни уредби, са с трета квалификационна група.

(2) Обслужването се извършва по реда на текущата експлоатация.

(3) Ремонтни работи и измервания в помещенията на електролизните уредби се извършват с нареждане.

Чл. 294. (1) В помещенията на електролизните уредби се забраняват пушенето, работите с открит огън, бензинови лампи, горелки и други, с изключение на случаите, посочени в ал. 2.

(2) Заваръчни работи в помещенията на електролизните уредби се извършват с наряд за огневи работи.

Чл. 295. Допуска се в помещенията за електролиза използването на преносими електрически лампи за напрежение не по-високо от 12 V.

Чл. 296. При работа с електролизни уредби се ползват специални работни облекла и защитни средства:

1. панталон и куртка или костюм от плътнотъкан памучен или вълнен материал;

2. диелектрични ботуши;

3. гумени ръкавици;

4. гумена престилка;

5. шапка с периферия или защитен шлем;

6. предпазни очила/предпазен щит за лице.

Чл. 297. В електролитни цехове за цветни метали персоналът:

1. поддържа чисти, свободни и по възможност сухи проходите и площадките за обслужване;

2. не докосва едновременно двете шини (плюс - минус) под напрежение с ръце или с метални предмети и не доближава заземени съоръжения в полето на ваните и площадките.

Чл. 298. (1) Външен оглед на електролизна уредба се извършва най-малко един път на смяна от лице с трета квалификационна група.

(2) При огледа се следи за отсъствието на къси съединения, причинени от метални предмети, допрени шини или съединяване между анод и катод.

Чл. 299. (1) Ремонтът на шинопроводите, шунтирането и извеждането от работа на част от електролитните вани и почистването на изолаторите под електролизните вани се извършват при изключено напрежение и заземени шини от лица с трета квалификационна група.

(2) Допуска се при непрекъснатост на производствения процес или при наличие на остатъчно напрежение изпълнението на работите по ал. 1 под напрежение от лице с четвърта квалификационна група при използване на защитни средства.

Чл. 300. При ремонт на вана без изключване на напрежението на електролизната уредба, когато ваната е включена последователно в серия, или при ремонт на част от токопровод се използват заместващи ремонтирания елемент проводници, които го шунтират, разчетени за максималния ток на уредбата.

Чл. 301. След продължителен престой и след основен ремонт се извършват:

1. измерване на съпротивлението на изолацията спрямо земя на главния токопровод и съпротивлението на изолацията на всички части на ваните, съединени с анода и катода (в изключено от токопровода състояние);

2. измерване на преходното съпротивление на контактите на електрическата верига при протичане на ток с номинална стойност;

3. проверка за наличността на защитни и противопожарни средства.

Раздел XII.

Електрозаваръчни уредби

Чл. 302. (1) Обслужването на електрическата част от електрозаваръчните уредби и поддържането им в изправно и безопасно състояние се извършват от лица с трета квалификационна група.

(2) Заварчиците са лица от електротехнологичния персонал, които притежават свидетелство за способност за заваряване и втора квалификационна група за електробезопасност по този правилник.

(3) Забранява се на заварчици да извършват дейности по ал. 1.

Чл. 303. При работа заварчиците използват предоставените им специално работно облекло и защитни средства.

Чл. 304. Заваръчни работи във взривоопасна и пожароопасна среда се извършва с писмено разрешение на местните органи по пожарна и аварийна безопасност и с наряд за огневи работи.

Чл. 305. При работа в шахта, тунел, резервоар, цистерна или друго затворено пространство се използва електрозаваръчен агрегат с устройство, което за време до 1,0 s след прекъсване на заваръчната дъга автоматично изключва заваръчната верига или понижава напрежението на празен ход до 12 V.

Чл. 306. При заваръчни работи, извършвани на височина, се вземат мерки срещу падане на искри или горещ метал върху хора или горими материали, намиращи се под мястото на заваряване.

Чл. 307. (1) Преди включване на електрозаваръчна мрежа обслужващият персонал прави външен оглед, като обръща особено внимание на състоянието на контактите, заземяващите проводници и изправността на изолацията на кабелите.

(2) При прекъсване или след завършване на заваръчни работи захранването на електрозаваръчните машини и мрежи се изключва. При заваряване с постоянен ток първо се изключва веригата за постоянен ток, а след това - променливотоковата верига, която захранва електродвигателя.

Чл. 308. Не се допуска последователно свързване на вторичните намотки на два и повече заваръчни трансформатора.

Чл. 309. Подвижните електрозаваръчни уредби преди преместването им от едно на друго място се изключват от мрежата.

Чл. 310. При транспортирането и експлоатацията на електрозаваръчни уредби се вземат мерки за предпазване на кабелите им от пръски на разтопен метал, горещи парчета отрязан метал, прегазването от транспортни средства или други машини и съоръжения.

Чл. 311. Не се допуска използване в качеството на обратен проводник на:

1. металните конструкции на сградите и технологическото обзавеждане, когато по тях не се извършва заваряване;

2. заземителните и защитните проводници.

Чл. 312. (1) Електродържателите, горелките и резачите за електродъгово заваряване и рязане на метали, когато не се работи с тях, се поставят на изолационни подложки или окачват без възможност за допиране до метални изделия, съоръжения или конструкции.

(2) Не се допуска ремонт на електродържатели, горелки и резачи, когато не е снето напрежението от тях.

(3) Електродържателите, горелките и резачите след прекратяване на заваряването или рязането с тях се държат по начин без опасност от протичането на ток през тялото на заварчика.

Раздел XIII.

Електротермични уредби

Чл. 313. (1) Изискванията по този раздел се отнасят за работа по електротермични уредби, включващи електродъгови пещи за индукционно и диелектрично нагряване, съпротивителни и електроннолъчеви уреди.

(2) Оперативното обслужване на електрическата част на електротермичните уредби се извършва от едно лице с трета квалификационна група.

(3) При еднолично обслужване не се допуска влизането в клетки и разпределителни уредби под напрежение, в тунели с токопроводи, както и извършването на операции, забранени за еднолично изпълнение съгласно изискванията на този правилник и вътрешните инструкциите за безопасност.

Чл. 314. (1) Включването/изключването на електрообзавеждането се извършва по нареждане на лицето, отговорно за експлоатацията по време на смяната.

(2) Електрозахранването на електротермична уредба (електродъгова пещ) се изключва без забавяне при:

1. пропуск на вода от охладителната система или от друго място към вътрешността на пещта;

2. счупен (скъсан) електрод;

3. неизправно заземяване на пещта;

4. взрив в пещта;

5. други случаи, посочени във вътрешните инструкции.

Чл. 315. (1) Допуска се при нормална работа на пещта извършването без наряд на работите:

1. заваряване на ламаринени кожуси към електроди;

2. спускане на електроди;

3. пробиване на пещта;

4. зареждане на електродна маса.

(2) Заваряването на ламаринените кожуси на електродите се извършва от обучени за този вид дейност електрозаварчици. Работата се извършва най-малко от две лица.

(3) Спускането на електродите в пещта и заваръчните работи по кожусите на електродържателите се извършват от изолирана площадка за обслужване, снабдена със светлинна сигнализация, указваща, че електродите са под напрежение.

Чл. 316. Забранява се по време на работа по електродите едновременното допиране на два електрода или до един електрод и металните части на термичната уредба.

Чл. 317. (1) Затягането на челюстните контакти към електродите се извършва при изключено напрежение към термичната уредба.

(2) Допуска се по изключение извършването на работата по ал. 1 и под напрежение при ползване от работещия на лични предпазни средства.

Чл. 318. Подмяната на износени, счупени (скъсани) или пробити електроди, както и наставянето на електродите се извършват само при изключено напрежение към пещта.

Чл. 319. Работата с пробивното устройство се извършва от предвидената изолирана площадка.

Чл. 320. Операторът на електродъговите и индукционните електротермични уредби следи за:

1. изправността на блокировките, свързани с електрозахранването на пещта;

2. изправността на осветлението около пещта и особено в района на разливането;

3. плътното затваряне на всички проходи и отвори между пещта и трансформаторното помещение, както и помещението с управляващата апаратура.

Чл. 321. Заваръчните работи по каретките на пещта се извършват при изключено напрежение и поставени заземители на страните ниско и високо напрежение на пещния трансформатор.

Чл. 322. Ремонтите и прегледите на високочестотните уредби се извършват при изключено напрежение от лица с трета квалификационна група и записване в дневника на уредбата.

Чл. 323. При обслужване на промишлени високочестотни уредби в инструкцията за безопасна експлоатация ясно се разграничават функциите на оператора, който експлоатира, и на електромонтьора, който обслужва и поддържа уредбата.

Чл. 324. (1) Работите по настройване и регулиране на апаратурата и на технологическия режим се извършват от обучен персонал съгласно вътрешните инструкции.

(2) Настройването и регулирането при високочестотните уредби се извършват от две лица, едното от които е с четвърта квалификационна група.

Чл. 325. Не се допуска при индивидуални топилни пещи приближаването на хора до индуктора при включено напрежение и допиране до шихтата с неизолирани инструменти.

Чл. 326. (1) Разрешава се включването под напрежение на кондензатори за настройване на трептящи токови кръгове през време на топенето посредством апаратура с дистанционно задвижване.

(2) Не се допуска изключването на кондензаторите по ал. 1 под напрежение.

Чл. 327. (1) Камерните, шахтовите и тунелните съпротивителни пещи, чието зареждане се извършва периодично и не е механизирано, се зареждат при изключено напрежение към пещта.

(2) Не се допуска включване на нагревателните елементи при отворени защитни капаци и мрежи.

(3) Не се допуска зареждането на съпротивителните пещи с материали, които могат да образуват взривоопасна смес с въздуха, ако пещта не е изпълнена за такива материали.

Чл. 328. Всички ремонти на пещите се извършват при изключено напрежение и температура на частите, при които има пряк допир, не по-висока от 45 °C.

Раздел XIV.

Товароподемни и асансьорни уредби

Чл. 329. Изискванията по този раздел се отнасят за безопасност при работа по товароподемни уредби с електрическо задвижване.

Чл. 330. Паспортизирането, пускането в експлоатация и техническият надзор на товароподемните и асансьорните уредби се извършват съгласно действащата нормативна уредба.

Чл. 331. (1) Техническото обслужване на товароподемните и асансьорните уредби се извършва от лица с трета квалификационна група и съответната способност.

(2) Ремонтните работи по електрообзавеждането се извършват с наряд от две лица.

Чл. 332. Пробното изпитване на ремонтирано товароподемно съоръжение се извършва от машиниста (краниста) в присъствието на извършилите ремонта лица.

Чл. 333. Кранистите на товароподемни кранове, освен свидетелство за управление на съответния вид кран, притежават и втора квалификационна група.

Чл. 334. Работата по електрообзавеждането (двигатели, табла, пусково-регулиращи апарати, защити и блокировки и др.) се извършва при спазване изискванията в съответните раздели на този правилник.

Чл. 335. Преди започване на работа кранистът проверява изправността на електрическите блокировки (на врата, люк), крайните изключватели, сигналните устройства и другите средства за безопасност.

Чл. 336. След приключване на работа кранистът изключва напрежението от захранващото електрическо табло и на захранващите кабели (тролейните проводници).

Чл. 337. Не се допуска по време на работа в кабината на крана присъствието на друго лице освен краниста. Изключения се допускат за инспектиращите и лицата, които извършват техническо поддържане на крана.

Чл. 338. Смазването и гресирането на крановете се извършва при изключено захранване от таблото/пулта за управление.

Чл. 339. При допълнително монтиране на грайферна кофа, подемен електромагнит или друго приспособление с електрическо захранване за защита срещу индиректен допир се прилагат защита за токове на нулева последователност (дефектнотокова защита), защитно разделяне или безопасно свръхниско напрежение.

Чл. 340. Забранява се работа с кранове, монтирани на открито, по време на активна атмосферна (мълниеносна) дейност.

Чл. 341. (1) За мостовите кранове местата и площадките за евакуиране на краниста при принудително спиране, извън постоянната площадка, се поддържат достъпни и проходими.

(2) При липса на евакуиращи проходи в кабината на крана се осигурява въжена стълба.

Чл. 342. Поддържането, ремонтирането и преустройството на асансьорите се извършват от лица, които са получили разрешение за извършването на такива дейности от Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН).

Чл. 343. Не се разрешава возенето на хора и материали с асансьор по време на монтаж, настройка на блокировки и ремонт.

Чл. 344. Товарните асансьори за промишлени цели задължително се обслужват от придружител и не се допуска обслужването от външни лица без специално обучение и разрешение.

Чл. 345. Собствениците или ползвателите на асансьори са длъжни да осигурят експлоатация на асансьорите в съответствие с наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите.

Чл. 346. Не се допуска съхраняване на горими предмети, вещества и материали в машинното помещение на асансьора и подемниците.

Чл. 347. Кабините на крановете се обзавеждат с противопожарни уреди съгласно предписанията на органите за пожарна и аварийна безопасност. Не се разрешава отоплението на кабините чрез нестандартни електрически печки, които не са предвидени в конструкцията.

Раздел XV.

Промишлена електроника

Чл. 348. Изискванията в този раздел се отнасят за работа с изделия на промишлената електроника, включващи:

1. токозахранващи устройства;

2. преобразувателни устройства;

3. електромеханични устройства;

4. силови електронни устройства в промишлени уредби;

5. силови електронни устройства в електрозадвижванията;

6. електронни устройства за контрол и управление;

7. оптоелектронни устройства в промишлеността;

8. електронни измервателни преобразуватели;

9. измервателни системи в промишлеността;

10. информационни и управляващи индустриални системи;

11. робототехнически системи;

12. електротермични уредби;

13. електролъчеви уредби;

14. електрохимични уредби;

15. електростатични промишлени уредби;

16. високомощни импулсни уредби;

17. лазерни уредби;

18. електромедицински и рентгенови уредби и др.

Чл. 349. (1) Техническото обслужване на изделията на промишлената електроника се извършва от лица с втора квалификационна група.

(2) Ремонтни дейности, настройки, измервания и изпитвания на изделията на промишлената електроника се извършват само от оторизирани лица с трета квалификационна група.

Чл. 350. За извършването на специфични работи по изделията на промишлената електроника, свързани с повишен риск за персонала, се прилагат инструкциите за безопасна работа на производителя или вътрешни инструкции.

Чл. 351. Не се допуска извършване на ремонт и настройка на системи за промишлената електроника по памет без схеми на производителя и монтажното им изпълнение.

Чл. 352. При ремонт и настройки на електронни системи, управляващи машинно обзавеждане, в случаите, когато е възможно непредвидимо действие на работните органи, настройките се извършват само при изправни системи за аварийно изключване.

Чл. 353. При изпитване за фукционалност и настройка след ремонт на електронни системи персоналът ползва лични предпазни средства.

Чл. 354. Не се допуска работа по изделия на промишлената електроника без предварително отвеждане на генерираните и натрупани от тях статични електрически заряди.

Чл. 355. Не се допуска работа с електронни устройства с изведени блокировки, защити, екранни устройства и други подобни.

Чл. 356. Не се допуска влизането в защитни клетки или свалянето на защитни екрани при работещи устройства, създаващи опасни нива на магнитни и електрически полета.

Раздел XVI.

Средства за измерване, релейна защита, автоматика, телемеханика, вторични вериги

Чл. 357. Работите по обслужването, ремонта, настройката и лабораторните изпитвания на средствата за измерване, релейната защита, автоматиката, телемеханиката и вторичните вериги се извършват от лица с трета квалификационна група по нареждане или по реда на текущата експлоатация.

Чл. 358. Работата по веригите на релейната защита, автоматиката и телемеханиката се извършва само по монтажни схеми. Забранява се извършване на работа по памет.

Чл. 359. Вторичните намотки на измервателните трансформатори са постоянно заземени. В сложните схеми свързаните електрически вторични намотки на токовите трансформатори независимо от броя им се заземяват само в една точка.

Чл. 360. При разкъсване на токова верига на измервателни апарати и релета веригите на вторичните намотки на токовите трансформатори предварително се свързват накъсо. Забранява се извършване на работи по токови трансформатори и включени към тях вериги, които могат да доведат до разкъсване на накъсо съединената верига.

Чл. 361. Работата по напреженовите вериги на апарати и релета се извършва след изваждане на вложките на предпазителите или след изключване на автоматичните прекъсвачи за тези вериги.

Чл. 362. При работа по веригите на релейната защита, автоматиката и телемеханиката на работещо основно съоръжение се предприемат допълнителни мерки срещу случайно изключване на съоръжението.

Чл. 363. По табла с работеща релейна апаратура или в близост до тях се забранява извършването на работа, която може да причини вибрации или сътресения, предизвикващи неправилно задействане на защитите.

Раздел XVII.

Електрически измервания с преносими средства за измерване

Чл. 364. Изискванията по този раздел се отнасят за измервания, извършвани с преносими средства за електрически измервания при напрежение до 1000 V.

Чл. 365. По смисъла на този правилник преносими средства за електрически измервания са тези, които могат да се поставят и преместват в различни точки на измерване, като измерването се извършва с временно присъединяване към съответните вериги или по безконтактен начин.

Чл. 366. (1) Допуска се работа само с преносими средства за измерване, които са одобрени за използване в Република България и са с оценено съответствие със съществените изисквания съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите.