Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V

(2) Машините и съоръженията, включително и кабелите, се преместват при изключено захранващо напрежение независимо от разстоянието.

Чл. 429. Изпробването на машини и съоръжения след ремонт или профилактика се извършва от машинистите им. Допуска се изпробване от електротехническия персонал само когато е способен за работа със съответната машина.

Чл. 430. (1) За захранване на машините и съоръженията на временни уредби се използват кабели без увреждания по външната изолационна обвивка и механично защитени.

(2) Съединяване на гъвкави кабели, изискващи в процеса на работа чести разединявания, се изпълняват със специални щепселни муфи, като розетката се монтира откъм страната на източника на захранване.

Чл. 431. (1) Кабелите за захранване на временните уредби се полагат по начин, изключващ механичните въздействия върху тях.

(2) Кабелите, захранващи преносими (мобилни) машини, се полагат и защитават срещу механични въздействия по начин, изключващ възможността за тяхното повреждане или затрупване.

(3) Забранява се полагането на захранващи кабели върху или под строителни материали, по проходи, пътеки и други места, където е възможна повредата им.

Чл. 432. (1) Забранява се използването на нестандартни електрически табла за временни електрозахранвания.

(2) След приключване на работата на обекта електрозахранването се прекъсва, а електроразпределителните и командните (пусковите) табла и принадлежащите им кабели и инсталации се демонтират.

Чл. 433. (1) При извършване на взривни работи в района на временна уредба напрежението се изключва.

(2) Повторно включване на напрежението се извършва след оглед на уредбата и измерване на изолационното съпротивление, когато при огледа са открити неизправности.

Глава седма.

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА В СПЕЦИАЛНА СРЕДА

Раздел I.

Работа в среда с повишена и особена опасност от поражения от електрически ток

Чл. 434. Този раздел се отнася за работа по електрообзавеждането, разположено в помещения със среда с повишена и особена опасност от поражение от електрически ток.

Чл. 435. За помещение с повишена опасност се приема помещението, в което тя се създава при едно от следните условия:

1. влажност - относителната влажност на въздуха, по-голяма от 60 %, но не повече от 75 %;

2. токопроводим прах - прах, отделян при технологичния процес, който може да полепне или проникне в съоръженията;

3. повишена температура - температурата на въздуха, която постоянно или периодично (за повече от едно денонощие) надвишава 35 °С;

4. токопроводим под (метален, земя, стоманобетон и др.);

5. възможност за едновременен допир на човек до неизолирани от земята метални конструкции и металния корпус на електрическо съоръжение.

Чл. 436. За помещение с особена опасност се приема помещението, в което тя се създава при едно от следните условия:

1. влажност - относителната влажност на въздуха достига почти 100 % (таван, стени, под, предмети са мокри);

2. химически активна среда - наличието за постоянно или за дълъг период от време на агресивни пари, газове или течности, които действат разрушаващо на електрическата изолация и тоководещите части;

3. наличието едновременно на две и повече условия от характеризиращите помещението с повишена опасност.

Чл. 437. Работата в среда с повишена опасност или в среда с особена опасност по отношение на поражения от електрически ток се извършва от обучен персонал, който е запознат със:

1. характерните за средата опасности от поражение от електрически ток и методите за безопасна работа в нея;

2. мерките, които се прилагат за защита срещу поражение от електрически ток, и практическите начини за прилагането им.

Чл. 438. (1) При работа в среда с повишена опасност или с особена опасност се спазват изискванията на производителя на електрообзавеждането, отразени във вътрешните инструкции на обекта, и предписанията на контролните органи по безопасността.

(2) Мерките за защита срещу поражение от електрически ток се избират съобразно условията, които характеризират помещенията, посочени в чл. 435 и 436. За защита срещу индиректен допир с предимство се използват защитното изключване (от токове на нулева последователност) и безопасното свръхниско напрежение.

Чл. 439. (1) В среда с повишена опасност за поражение от електрически ток без изключване на напрежението могат да се извършват:

1. измерване на напрежение;

2. измерване с измерителни клещи;

3. присъединяване на отделни консуматори към шинопровод при наличие на специални предпазни приспособления;

4. почистване на изолатори на шинопроводи.

(2) Работите по ал. 1 се извършват от лица с трета квалификационна група с ползване на лични предпазни средства.

Чл. 440. Забранява се извършване на всякаква работа по съоръжение, намиращо се под напрежение, в помещение, в което се образува токопроводим прах, както и в помещение с особена опасност за поражение от електрически ток.

Раздел II.

Работа в пожароопасни и взривоопасни зони

Чл. 441. Този раздел се отнася за работа по електрообзавеждането, разположено в пожароопасни и взривоопасни зони.

Чл. 442. Пожароопасната зона включва пространството вътре или вън от помещение, в границите на което постоянно или периодично се ползват горими (изгарящи) вещества за нуждите на нормалния технологичен процес или попадат там при неговото нарушаване, с класификация, както следва:

1. зона клас П-I - зоната в помещение, в което се ползват горими течности с пламна температура над 61 °С;

2. зона клас П-II - зоната в помещение, в което се отделя горим прах или влакна с долна граница на концентрацията на възпламеняване над 65 g/m3;

3. зона клас П-IIа - зоната в помещение, в което се ползват твърди горива;

4. зона клас П-III - разположената извън помещението зона, в която се ползват горими течности с пламна температура над 61 °С или твърди горива.

Чл. 443. Взривоопасната зона включва помещение или ограничено пространство в помещение или съоръжения, разположени на открито, в които има или могат да се образуват взривоопасни смеси (смес с въздуха на горими газове, пари на лесно възпламеняващи се течности, горими прахове или влакна с долна граница на концентрацията на възпламеняване не по-голяма от 65 g/m3, която смес при определена концентрация се взривява при възникване на източник, предизвикващ взрива). Взривоопасни смеси могат да се получат освен при смесването с въздуха, така и с кислорода или други окислители (например хлор).

Чл. 444. Взривоопасните зони в зависимост от вида на взривоопасната смес се класифицират на класове, както следва:

1. за смес от газове и пари - клас В-I, съответно с подкласове В-Iа, В-Iб, В-Iг;

2. за смес от прахове и влакна - клас В-II и В-IIа.

Чл. 445. (1) За взривоопасна зона в помещение се смята целият обем от помещението, ако взривоопасната смес запълва над 5 % от свободния му обем.

(2) Когато взривоопасната смес е до 5 %, взривоопасната зона се ограничава в границите до 5 m по хоризонталата и вертикалата от габаритите на технологичното съоръжение, разположено в помещение, от което могат да се отделят горими газове или пари. Извън тези граници помещението се смята за невзривоопасно.

Чл. 446. Работата по електрообзавеждането в пожароопасни и взривоопасни зони се извършва от персонал, които е запознат със:

1. свойствата на отделяните при производствения процес газове, пари, аерозоли или прахове, които могат да образуват с въздуха или други окислители пожароопасни или взривоопасни смеси;

2. класа на зоните с пожарна и взривна опасност;

3. защитните и конструктивните изпълнения на електрообзавеждането.

Чл. 447. При работа в пожароопасни и взривоопасни зони се спазват изискванията на производителя на електрообзавеждането, отразени във вътрешните инструкции на обекта и предписанията на органите за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 448. Забранява се подмяната на елементи или съоръжения от електрообзавеждането с такива, които не съответстват на класа на опасната зона и проектното ниво на защита.

Чл. 449. (1) Работите по профилактика и поддържане на електрообзавеждането в пожароопасни и взривоопасни зони се извършват с пълно изключване на напрежението.

(2) Основните ремонти на електросъоръженията, имащи експлозивна защита, се извършват само от лица, освидетелствани от упълномощена изпитвателна организация.

Чл. 450. (1) За работа във взривоопасни зони се използват инструменти, които не образуват искри при ползването им.

(2) При наличие на ацетилен се забранява използването на медни и помеднени инструменти.

(3) Не се разрешава използването на облекло, което натрупва електростатичен заряд за работа във взривоопасни зони.

Чл. 451. Влизането в кабелен тунел, колектор, канал и др. в район с възможност за обгазяване се извършва със специални защитни средства (изолиращи противогази) или след предварителна проверка за отсъствие на газ с газов анализатор и записване на данните в наряда или оперативния дневник.

Чл. 452. (1) Забранява се използването на електронагревателни уреди в нормално изпълнение в пожароопасни и взривоопасни зони, в които се съхраняват горими материали, чиято температура на самозапалване е по-ниска или равна на температурата на нагретите части на нагревателния уред.

(2) В изключителни случаи с разрешение на местните органи на пожарната и аварийната безопасност в пожароопасните зони могат да се използват електронагревателни уреди, като се вземат специални мерки.

Чл. 453. Забранява се:

1. поставянето на лампи с по-голяма мощност от указаната в табелката на осветителното тяло;

2. използването на натриеви лампи;

3. използването на живачни лампи с високо налягане в осветителни тела с експлозивна защита "е".

Чл. 454. (1) Изгорелите електрически лампи се подменят само при изключено напрежение. Осветителните тела се изпробват в напълно затворено състояние.

(2) Пренасянето и подмяната на луминесцентни лампи във взривоопасни зони се извършва с повишено внимание и с предприемането на мерки срещу тяхното счупване.

Чл. 455. (1) При счупване на защитно стъкло на осветително тяло то се подменя само с оригинално.

(2) В случай че подмяната по ал. 1 не може да се извърши веднага, осветителното тяло се изключва и отделя от инсталацията, а получените отвори се уплътняват.

Чл. 456. (1) Електрически измервания с преносими средства в зони с взривоопасна смес се извършват по безконтактен начин или без опасност от образуване на искри с уреди, имащи маркировка за експлозивна защита, съответстващи на класа на зоната, групата и температурния клас на експлозивната среда.

(2) Изискванията по ал. 1 се отнасят и за всички преносими средства за измерване със самостоятелно батерийно или мрежово захранване, използвани за контрол на работната среда като микроклимат, шум, осветеност, електромагнитни полета, лъчения, чистота на въздуха и др.

(3) Допуска се използването на средства за измервания в нормално изпълнение при доказана концентрация на взривоопасната смес под 20 % от долната граница на взривяемост (възпламеняване).

Чл. 457. Лицата, отговорни за електрообзавеждането, са длъжни в сроковете, предвидени във вътрешните инструкции, да извършват огледи и без забавяне да предприемат мерки за отстраняване на откритите дефекти по съоръженията в пожароопасните и взривоопасните зони.

Раздел III.

Работа в среда с електростатични заряди

Чл. 458. Работата по машини и съоръжения, които генерират електростатични заряди, се извършва от обучени лица с трета квалификационна група, запознати със:

1. механизмите на образуване на електростатичните заряди;

2. вредните и опасните прояви на електростатичните заряди;

3. мерките за намаляване на вредното и опасното влияние на електростатичните заряди.

Чл. 459. Средствата и методите за защита от електростатичните заряди се определят от характера на възникване на зарядите, технологията на работа и вида на съоръженията чрез вътрешни инструкции.

Чл. 460. (1) Защитните мерки срещу появата на електростатични заряди и техните полета се изпълняват в съответствие с изискванията на Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

(2) Най-общите мерки за защита от електростатични заряди включват едно или повече технически решения, като:

1. заземяване на металните и токопроводимите части на машините и съоръженията;

2. използване на токопроводими подови настилки в помещенията и на токопроводими обувки и облекла от работещите;

3. изравняване на потенциалите между отделните части на съоръженията и на помещението.

Чл. 461. Съпротивлението на заземителните инсталации за защита само от статично електричество е не по-голямо от 100 W.

Чл. 462. (1) Забранява се наливането на горими течности в съдове чрез свободно падаща струя. Наливането в празен съд се извършва чрез тръбопровод (шланг), спуснат на разстояние до 0,2 m от дъното на съда.

(2) Когато условието по ал. 1 е неизпълнимо, струята на течността се насочва така, че да се стича по стените на резервоара.

Чл. 463. Преди пълнене или изпразване автоцистерните за горими течности и газове се свързват електрически с резервоара (цистерната) посредством гъвкав меден проводник със сечение най-малко 10 mm2 и се заземяват.

Чл. 464. Горимите течности се транспортират по метални заземени тръбопроводи или по шлангове от антистатични материали.

Чл. 465. Преносимите метални съдове се пълнят на площадки, свързани със заземителната уредба.

Чл. 466. Забранява се наливане на горими течности с пламна температура до 61 °С в съдове от изолационен материал без маркировка за антистатичност.

Чл. 467. Не се допуска работа и пребиваване на хора в зони с електростатично поле с интензивност над 25 kV/m без специални защитни средства.

Чл. 468. При работи, свързани с разкъсване на фланцови съединения на тръбопроводи за горими течности и газове, двете им части предварително се шунтират с гъвкави проводникови връзки.

Чл. 469. Не се допуска във взривоопасни зони с опасност от генериране на електростатични заряди:

1. замяната на ремъчни предавки на задвижванията с материали, които не са антистатични;

2. използването на материали и метал за технологичното и транспортното обзавеждане със специфично обемно съпротивление, по-голямо от 105 W.m.

Чл. 470. (1) Не се допуска измерването на ниво в резервоари с горими течности посредством потапяне на метални измерителни сонди (пръти) веднага след пълнене, източване или транспорт.

(2) Измерването по ал. 1 се разрешава при спиране движението на течността след време не по-малко от:

1. за течности с една течна фаза - 10 min;

2. за течности с втора течна фаза (вода/допълнителни примеси) - 30 min.

Чл. 471. Натрупаните горими прахове от електро- и технологичното обзавеждане се почистват само с прахосмукачки с неметални накрайници. Не се допуска почистване посредством издухване със сгъстен въздух.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този правилник:

1. "Работодател" е понятието, определено в допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

2. "Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се извършва производствена и непроизводствена дейност.

3. "Работно място" е мястото, където се извършва или се предвижда извършване на работа, както и мястото, до което работещият има достъп, във връзка с изпълняваната работа.

4. "Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).

5. "Потребител на електрическа енергия" е всяко предприятие по смисъла на т. 2, което използва електрическа енергия и електрообзавеждането му е присъединено към електрическа мрежа.

6. "Електрообзавеждане" е съвкупност от електрически машини, апарати, устройства, линии, предназначени за производство, преобразуване, разпределение и потребление на електрическа енергия.

7. "Действащо електрообзавеждане" е електрообзавеждане или част от него, което се намира под напрежение или на което напрежение може да се подаде с включването на комутационни апарати (прекъсвачи, автомати, разединители и други подобни).

8. "Електротехнически персонал" са лицата, на които е възложено да ръководят, контролират, извършват работи и/или оперативно обслужване на електрообзавеждането.

9. "Лица с електротехническа специалност" са лицата с образование и квалификация по електротехника.

10. "Оперативен (дежурен) персонал" са лицата, които извършват непосредствени манипулации с органи за управление и осъществяват оперативен контрол и обслужване.

11. "Ремонтен персонал" са лицата, които извършват техническо обслужване, ремонти, настройки и изпитвания.

12. "Оперативно-ремонтен персонал" са лицата от ремонтния персонал, които са специално обучени и подготвени да извършват манипулации с органите за управление на зачислените им за обслужване и ремонт съоръжения.

13. "Безопасност при работа" е осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите лица с цел защита на живота, запазване на здравето и работоспособността им.

14. "Инструктаж за безопасност при работа" е указания по основните изисквания за безопасност и правила за безопасна работа, целево разширяване на познанията и усвояването на навици за безопасно извършване на работите, както и посочването на рисковите места и операции, при които е възможно допускането на грешки.

15. "Квалификационна група за безопасност при работа" е степен за оценяване на квалификацията на персонала по придобити знания и практически умения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

16. "Професионална квалификация" е квалификация по електротехника, придобита по професия или част от нея след завършено основно образование или завършено/незавършено средно образование без техническа насоченост, в професионално учебно заведение, професионално-учебен център или в курсове за квалификация и преквалификация, по програми, утвърдени/съгласувани на национално ниво.

17. "Наряд" е писмено нареждане, с което се възлага извършване на конкретна работа по определен ред и правила, както и с определяне и изпълнение на мерки за безопасност.

18. "Нареждане" е устно възлагане на конкретна работа с уточняване на мястото и условията за нейното извършване, както и с указание за безопасност.

19. "Работа по реда на текущата експлоатация" е постоянно разрешена работа по утвърден списък, за която не се изискват допълнителни указания, нареждания и целеви инструктажи.

20. "Стажуване" е подготовка за изпълнение на работа след обучение с цел придобиване и усвояване на практически умения и навици на определено работно място.

21. "Дублиране" е носене на дежурство в смяна с оперативен персонал от лице, подготвяно за оперативен дежурен, което не може да извършва оперативни превключвания и е под наблюдение и ръководство на дублираното лице, отговорно за подготовката му.

22. "Издаващ наряд" е лицето, което писмено нарежда извършването на работа с наряд, определя отговорните лица и необходимите технически мерки за безопасно извършване на възложената работа.

23. "Изпълнител на работата" е лицето, на което е възложено с наряд или с нареждане да организира и ръководи трудовия процес при извършване на работа от бригада в състав от двама и повече работници.

24. "Допускащ до работа" е лицето от оперативния/оперативно-ремонтния персонал, което извършва обезопасяване и допускане на работно място.

25. "Наблюдаващ" е лицето, което извършва наблюдение и постоянен контрол над членовете на бригада/бригади, без да изпълнява каквато и да е работа.

26. "Консуматор на електрическа енергия" е изделие (устройство), в което електрическата енергия се преобразува от един вид в друг при нейното използване.

27. "Разпределителна уредба" е устройство, предназначено за приемане и разпределяне на електрическа енергия на едно напрежение, съдържащо комутационни апарати.

28. "Техническо обслужване" е комплекс от операции за поддържане в изправност, готовност и работоспособност на електрообзавеждането при използването му по предназначение.

29. "Защитни средства" са колективните средства за защита и личните предпазни средства, които, използвани самостоятелно или в комбинация помежду си, предпазват персонала от поражение на електрически ток, от въздействие на електрическа дъга и от продукти на нейното горене, от въздействие на електромагнитно поле, както и от други опасности, произтичащи от извършваната работа.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Този правилник се издава на основание чл. 276, ал. 1 КТ.

§ 3. Правилникът влиза в сила от 1 юни 2005 г.

§ 4. Квалификационните групи за електробезопасност, придобити по изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения (Д-01-008), са валидни и по този правилник до изтичане на сроковете им за валидност.

§ 5. Указание за прилагане на правилника дават министърът на енергетиката и енергийните ресурси и министърът на труда и социалната политика, по компетентност.

Приложение № 1а към чл. 24, ал. 1