Правилник за прилагане на закона за митниците



страница1/51
Дата23.07.2016
Размер6.38 Mb.
#2423
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   51
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ

В сила от 01.01.1999 г.

Приет с ПМС № 270 от 10.12.1998 г.

Отразена деноминацията от 05.07.2000 г.

Обн. ДВ. бр.149 от 17 Декември 1998г., попр. ДВ. бр.154 от 28 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.25 от 19 Март 1999г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.4 от 12 Януари 2001г., доп. ДВ. бр.82 от 25 Септември 2001г., доп. ДВ. бр.79 от 16 Август 2002г., изм. ДВ. бр.94 от 24 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.96 от 30 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.17 от 19 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.100 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г.

Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ


Дял първи.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА


Глава първа.
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО


Раздел I.
Общи разпоредби

Чл. 1. (1) За прилагане на митническото законодателство и предвид разпоредбите на чл. 18 и 70 във връзка с чл. 202 от Закона за митниците, наричан по-нататък "закона", представителството може да бъде:

1. пряко - когато представителят действа от името и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъдат посочени обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното, или

2. косвено - когато представителят действа от свое име и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъде посочен обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното.

(2) Когато представителят е юридическо лице, той посочва със заповед служителите с точните им паспортни данни и длъжностите им, на които се делегират правата по осъществяване на представителната власт на юридическото лице за съответното, посочено в същата заповед, пълномощно.
Чл. 2. Когато представителят е упълномощен от чуждестранно лице, той трябва да представи на компетентните митнически органи заверен и легализиран превод на актовете, от които произтичат както неговите представителни права, така и представителните права на чуждестранното лице, подписало пълномощното, и които дават възможност за точна идентификация на тези лица и на техните правомощия.
Чл. 3. (1) Митническите учреждения водят регистри на представителите, в които съхраняват копие от съответното пълномощно и приложенията към него.

(2) Всяка промяна в правния статут на представляваното лице или на представителя трябва да бъде съобщена в 7-дневен срок от настъпването й в митническото учреждение, в което е регистърът по ал. 1, за да бъде вписана в него.


Чл. 4. (1) Представителят е длъжен да се легитимира с пълномощно и с документите, от които произтичат неговите представителни права.

(2) Представителите се подписват, като прибавят към имената си от чие име, за чия сметка и в какво качество действат.

(3) Митническото учреждение следи за представителната власт служебно и може по всяко време да иска удостоверяване на представителната власт от представителя.
Чл. 5. При изключителни обстоятелства, ако представителят не е в състояние да изпълни задълженията си, да защити правата и законните интереси на представлявания или представителството бъде прекратено, началникът на митническото учреждение може по искане на заинтересуваното лице да удължи срока за извършване на съответното действие или процедура, ако това е допустимо от митническите разпоредби.
Раздел II.
Митнически агенти

Чл. 6. Лицата, които желаят да осъществяват пряко или косвено представителство пред митническите органи като митнически агенти, трябва да получат разрешение от министъра на финансите.


Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Разрешението за митнически агент се издава от министъра на финансите на физически лица, търговски дружества и еднолични търговци по предложение на директора на Агенция "Митници", съпроводено със становище на комисия, определена със заповед на министъра на финансите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Комисията по ал. 1 се състои от нечетен брой членове. В състава й се включват най-малко трима представители на Централното митническо управление, един представител на данъчната администрация, един представител на Министерството на финансите и по един представител на Българската търговско-промишлена палата и на Българската стопанска камара. В комисията могат да бъдат включени и други лица - представители на браншови организации на митническите агенти. Комисията се председателства от представител на Централното митническо управление.

(3) Комисията по ал. 1 заседава веднъж на 3 месеца, като при необходимост може да заседава и по-често. Тя приема решенията си с обикновено мнозинство на присъстващите, а при равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

(4) В разрешението на министъра на финансите се определят едно или няколко митнически учреждения - митници, митнически бюра и митнически пунктове - основни изпълнители на митническия надзор и контрол, съгласно чл. 7, ал. 6 от закона, за които е валидно разрешението и в които митническият агент може да осъществява своята дейност.

(5) Разрешението се издава и за лицето, желаещо да осъществява дейност като митнически агент. В случаите, когато се издава разрешение на търговец, то обхваща и физическите лица, които го представляват съгласно Търговския закон.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Разрешенията се издават от министъра на финансите в двумесечен срок от датата на постъпване на предложението от директора на Агенция "Митници" и влизат в сила от деня на издаването им.

(7) Министърът на финансите уведомява заинтересуваното лице за решението си.

(8) Разрешенията на министъра на финансите могат да бъдат временни - за срок до 1 година, или безсрочни.

(9) Министърът на финансите може, при спазване на процедурата по чл. 20, да отменя дадените от него временни или безсрочни разрешения.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Всяко лице, което желае да осъществява дейност като митнически агент, трябва да подаде искане до директора на Агенция "Митници", като приложи към него следните документи:

1. когато искането се подава от търговец:

а) удостоверение от съда за актуалното състояние на търговското дружество или едноличния търговец;

б) копие на документ за Единния идентификационен код (ЕИК) по Единния държавен регистър на стопанските и други субекти "Булстат" в Република България;

в) удостоверение от териториалното управление на данъчната администрация по местоседалището на лицето, че то няма задължения към държавата;

г) свидетелство за съдимост - за физическите лица, представляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;

д) копие от диплома за завършената последна степен на образование на физическите лица, представляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;

е) документ за платена такса по чл. 22;

2. когато искането се подава от физическо лице, към него се прилагат:

а) копие от документ за самоличност;

б) документ за адресна регистрация;

в) свидетелство за съдимост;

г) копие от диплома за завършената последна степен на образование;

д) документ за платена такса по чл. 22.

(2) Физическите лица по ал. 1, т. 1 и 2 представят професионална автобиография, придружена с документ за квалификация и преквалификация в областта на митническата дейност - ако притежават такива.

(3) В искането трябва да бъдат посочени и митническото учреждение, където се намира седалището на търговеца, или адресът на физическото лице, както и митническите учреждения - митници, митнически бюра и митнически пунктове - основни изпълнители на митническия надзор и контрол, съгласно чл. 7, ал. 6 от закона, в които лицето желае да осъществява дейност като митнически агент.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Исканията се регистрират в Централното митническо управление, разглеждат се по реда, по който са постъпили, и ако искането и приложените към него документи отговарят на изискванията, се представят за разглеждане на комисията.

(5) При вземане на решенията комисията по чл. 7 взема предвид професионалния опит и квалификация на лицата в митническата дейност.


Чл. 9. (1) Разрешението се издава временно - за срок 1 година, когато лицето не е било титуляр на постоянно разрешение за митнически агент, както и в случаите, когато разрешението е било отменено на основанията, посочени в чл. 18, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и чл. 19.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Два месеца преди изтичане на срока по ал. 1 митническият агент подава искане до директора на Агенция "Митници", ако желае да продължи дейността си в митническите учреждения, за които е имал временно разрешение.

(3) Към искането по ал. 2 лицето следва да приложи:

1. за търговци - документите по чл. 8, ал. 1, т. 1;

2. за физически лица - документите по чл. 8, ал. 1, т. 2.
Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Искането за получаване на постоянно разрешение се изпраща за проучване и становище на съответните началници на митници, в чийто състав са митническите учреждения, за които агентът е имал временно разрешение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Министърът на финансите издава постоянно разрешение, като се спазва процедурата, предвидена в чл. 7, или прави мотивиран отказ в двумесечен срок от датата на получаване на предложението на директора на Агенция "Митници". Постоянното разрешение и отказът влизат в сила от деня на издаването им.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) До вземане на решение от министъра на финансите по ал. 2 действието на временното разрешение не се преустановява. Митническият агент може да осъществява дейност въз основа на временно съгласие, което се издава от директора на Агенция "Митници".
Чл. 11. (1) Митническите агенти, които искат да осъществяват дейност и в други митнически учреждения, които не са включени в разрешението на министъра, трябва да подадат искане, придружено от документите по чл. 8, ал. 1, за да им бъде издадено разрешение за митнически агент за конкретните митнически учреждения.

(2) Искането по ал. 1 се разглежда по реда на чл. 7.


Чл. 12. (1) Всеки митнически агент е длъжен в срок до 2 месеца, считано от датата на издаване на разрешението, и за всяко митническо учреждение, за което това разрешение е издадено, да представи на началника на всяко съответно митническо учреждение писмено:

1. адреса, на който ще се съхраняват документите, посочени в чл. 13;

2. телефони, телефаксове, електронна поща и други средства за комуникация;

3. образец от печата му и спесимен(и) от подписа(ите) на лицата, които го представляват, съгласно Търговския закон.

(2) Митнически агент, който не е изпълнил задължението по ал. 1, няма право да започва извършване на дейността си.

(3) Митническият агент е длъжен в срок 3 дни след промяната на средствата за комуникация по ал. 1, т. 2 да представи писмено на началника на всяко митническо учреждение, за което има издадено разрешение, данните за новите средства за комуникация.


Чл. 13. (1) Всеки митнически агент е длъжен да съхранява в помещение, намиращо се в района на действие на митница или митническо учреждение, за което е издадено разрешението, следните документи:

1. дневник за отчитане на извършената дейност като агент;

2. документите за всяка операция, свързана с митническото оформяне, като:

а) документ за възлагане на митническото оформяне на стоката;

б) копие на митническата декларация;

в) копие на транспортния документ;

г) копие на опаковъчен лист, ако има такъв;

д) фактура или друг равностоен документ за заплащане на извършената услуга;

е) други документи, ако има такива, както и цялата кореспонденция, свързана с митническото оформяне на стоката.

(2) Документите по ал. 1, т. 2 се съхраняват за срок, определен в чл. 84, ал. 4 от закона.


Чл. 14. (1) Митническият агент изготвя митническата декларация, представя стоките и всички необходими документи за проверка и при необходимост обезпечава митните сборове съгласно действащите разпоредби.

(2) Когато митническият агент действа от името и за сметка на друго лице, той трябва да представи пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.

(3) Когато митническият агент действа от свое име и за сметка на друго лице, той депозира пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.
Чл. 15. (1) При промяна в съдебната регистрация митническият агент е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това началника на митническото учреждение. Ако до 2 месеца след уведомяването митницата не предприеме никакви действия, тази промяна се счита за мълчаливо приета.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) В случай на промяна на представителите на търговеца по съдебна регистрация митническият агент в 7-дневен срок подава искане с новите лица. В този случай митническият агент получава временно съгласие за упражняване на дейността от директора на Агенция "Митници", ако това е допустимо според обстоятелствата. Временните съгласия се отменят с вземане на решение от министъра на финансите по искането.


Чл. 16. Митническите агенти - титуляри на временни разрешения или на временни съгласия, имат същите права и задължения, както и агентите, които са получили постоянни разрешения.
Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" може да предложи общо или частично, окончателно или временно отменяне на разрешението.

(2) Частично отменяне е изменение на разрешението, с което се ограничава териториалният обхват на действие на митническия агент, а временно отменяне е изменение на разрешението, с което се спира дейността на митническия агент за определен период.


Чл. 18. (1) Министърът на финансите отменя даденото разрешение в следните случаи:

1. по искане на митническия агент;

2. при смърт или поставяне под запрещение на одобрените лица;

3. при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на търговеца;

4. когато е констатирана липса на дейност като митнически агент в продължение на 1 година.

(2) Министърът на финансите може да отменя издаденото разрешение и частично, когато то е дадено за няколко митнически учреждения и в едно или няколко от тях не е осъществявана дейност в продължение на 1 година.


Чл. 19. Издаденото разрешение може да бъде отменено и:

1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) когато директорът на Агенция "Митници" не е информиран за настъпили промени в дружеството по чл. 15, ал. 2, ако е изминал 1 месец от тяхното настъпване;

2. когато са констатирани нарушения на закона, на правилника за неговото прилагане, както и на други нормативни актове, прилагани или възложени за изпълнение на митническите органи.
Чл. 20. За отменяне на издаденото разрешение се прилага следната процедура:

1. (изм. - ДВ,бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) при настъпване на обстоятелства по чл. 18, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и по чл. 19, т. 2 началникът на митницата, където митническият агент извършва дейност или където е неговото седалище или адрес на управление, в месечен срок от констатирането им уведомява директора на Агенция "Митници";

2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) директорът на Агенция "Митници" след проучване изпраща предложението си на комисията по чл. 7; той информира заинтересувания митнически агент с препоръчано писмо, като му предлага да даде писмено обяснение пред комисията в случаите по чл. 18, ал. 1, т. 4 и по чл. 19, т. 2;

3. председателят на комисията уведомява заинтересувания за датата, на която комисията ще разглежда предложението, най-малко 15 дни преди заседанието й;

4. заинтересуваният има право да се запознае с досието си;

5. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) комисията разглежда постъпилото предложение и приема решение, което изпраща на директора на Агенция "Митници";

6. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) директорът на Агенция "Митници" изпраща на министъра на финансите своето предложение и становището на комисията;

7. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) министърът на финансите взема решение в двумесечен срок от датата на уведомяването му от директора на Агенция "Митници". Решението на министъра на финансите влиза в сила от деня на издаването му;

8. министърът на финансите уведомява писмено заинтересувания за решението си.
Чл. 21. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) (1) В Централното митническо управление се води специален регистър на митническите агенти.

(2) Регистърът по ал. 1 е публичен.

(3) Справки за данни, съдържащи се в регистъра, се правят по писмено искане и след представяне на документ за платена такса съгласно чл. 12 от закона в размер 10 лв.
Чл. 22. За покриване на административните разходи, свързани с процедурите по този раздел, се събира такса съгласно чл. 12 от закона в размер 200 лв.
Раздел III.
Косвено представителство

Чл. 23. Косвеният представител може да извършва само действията, за които е овластен с пълномощното.


Чл. 24. За извършване на действията в рамките на представителната власт е необходимо митническите органи да впишат в регистъра си пълномощното.
Чл. 25. Номерът от регистъра се вписва от митническия орган върху оригинала на пълномощното, който се връща на представителя, а заверено от митническия орган копие на пълномощното се прилага към регистъра.
Чл. 26. Вписването и заверката по чл. 25 се извършват с личния митнически печат, подпис и посочване на името и презимето и длъжността на митническия орган.
Глава втора.
РЕШЕНИЯ

Чл. 27. (1) Решенията по прилагането на митническите разпоредби са писмени индивидуални административни актове на компетентните за издаването им митнически органи.

(2) Решението трябва да бъде издадено в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството, с изключение на изрично посочени други срокове в закона или в правилника.
Чл. 28. Решенията се връчват на лицата, за които се отнасят, или на този, който има право да представлява получателя.
Чл. 29. В решението за обезсилване, отменяне или изменение на вече взето решение следва да се посочи по какви причини е станало обезсилването, отменянето или изменението.
Чл. 30. Когато в закона или в правилника не е определен точно компетентният за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение.
Глава трета.
ИНФОРМАЦИЯ

Чл. 31. (1) В искането за предоставяне на информация относно прилагането на митническото законодателство се посочват обстоятелствата, които обосновават интереса на съответното лице от получаване на информация, и се предоставят документите, които удостоверяват действително предстоящите вносни или износни операции.

(2) Митническите органи имат право да поискат допълнителни данни във връзка с удостоверяването на действително предстоящите вносни или износни операции.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Директорът на Агенция "Митници" определя условията и реда за заплащане на направените разходи за извършване на анализ, специализирана експертиза, връщане на стоките на молителя и други.


Глава четвърта.
ОБВЪРЗВАЩА ИНФОРМАЦИЯ


Раздел I.
Процедура за предоставяне на обвързваща информация

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) По инициатива на заинтересуваните лица директорът на Агенция "Митници" или упълномощено от него лице издава обвързваща информация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Искането за обвързваща тарифна информация трябва да се отнася само за един вид стоки, а искането за обвързваща информация за произхода - за един вид стоки и конкретните обстоятелства за придобиване на нейния произход.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Искането за обвързваща тарифна информация съдържа:

1. име на титуляря, адрес на управление, телефон и факс, код БУЛСТАТ;

2. име на молителя, адрес, телефон и факс, код БУЛСТАТ в случаите, когато молителят не е титуляр;

3. митническата номенклатура, определена в чл. 2, ал. 2 от Постановление № 289 на Министерския съвет от 2001 г. за приемане на комбинираната номенклатура и въвеждане на Интегрираната митническа тарифа на Република България (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 84 и 117 от 2002 г., бр. 55 и 109 от 2003 г., бр. 46, 104 и 109 от 2004 г.; попр., бр. 115 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2005 г.), в рамките на която трябва да бъде определено класирането; когато молителят желае класирането да бъде определено по една от номенклатурите, определени в чл. 20, параграф 3, буква "в" и параграф 6, буква "в" от Регламент № 2913 на Съвета от 1992 г., тя трябва да е изрично посочена в искането;

4. търговското наименование и производителя на стоката, подробното й описание с цел нейното идентифициране и определяне на класирането им в митническата номенклатура;

5. състав на стоките и методите за изследване, използвани за установяването му, когато класирането зависи от това;

6. мостри, снимки, планове, чертежи, каталози или всякаква друга документация, която би улеснила митническите органи при определяне на правилното класиране в митническата номенклатура;

7. предполагаемото класиране;

8. съгласие за предоставяне в превод на български език на приложените документи, ако това бъде поискано;

9. посочване на данните, които са поверителни;

10. посочване от молителя дали по негова информация вече е подавана молба или е издавана обвързваща тарифна информация за идентични или сходни стоки;

11. съгласие предоставената информация да се включи в базата данни на Агенция "Митници" и на Европейската комисия и за разпространяване чрез интернет на елементите от обвързващата тарифна информация, в т.ч. фотографии, скици, брошури, с изключение на информацията, която молителят е определил за поверителна, при спазване на разпоредбите относно защита на информацията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Искането за обвързваща тарифна информация се подава в Централното митническо управление по образец съгласно приложение № 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Искането за обвързваща информация за произхода трябва да съдържа:

1. име на титуляря, адрес на управление, телефон и факс, код БУЛСТАТ;

2. име на молителя, адрес, телефон и факс, код БУЛСТАТ и пълномощно от титуляря в случаите, когато молителят не е титуляр;

3. посочване от молителя областта на прилагане или целите, за които ще се използва обвързващата информация, с оглед уточняване на конкретните правила за произход, които следва да се приложат (непреференциален, преференциален - обща система на преференции, споразумение за свободна търговия);

4. подробно описание на стоката и нейното класиране в Митническата тарифа;

5. състав на стоката и методите за изследване, използвани за установяването му, цената на производител, когато това е необходимо;

6. условията, които позволяват определянето на произхода на стоката, използваните материали и техния произход, тарифното класиране, съответстващите стойности и описание на обстоятелствата (правила за смяна на тарифното класиране, добавена стойност, описание на операции или процеси или всякакви други специфични правила), които дават възможност тези условия да бъдат изпълнени; по-конкретно - посочване на точното правило за произход, което следва да се приложи, и предполагаемия произход на стоката;

7. мостри, снимки, планове, чертежи, каталози или други документи по състава на стоката и съдържащите се в нея материали, които улесняват описанието на производствените процеси или извършената обработка;

8. съгласие за предоставяне в превод на български език на приложените документи, когато това бъде поискано;

9. посочване на данните, които са поверителни;

10. посочване от молителя дали по негова информация вече е подавана молба или е издавана обвързваща тарифна информация или информация за произхода на стоки или материали, идентични или сходни на посочените в т. 4 и 6.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато Централното митническо управление прецени, че молбата не съдържа всички данни, необходими за издаване на решение, то приканва писмено молителя да предостави нужната информация.

(7) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Данните от обвързващата тарифна информация, в т.ч. фотографии, скици, брошури и други, могат да се разпространяват чрез интернет с изключение на поверителната информация, посочена в клетки 3 и 8 на издадената информация.
Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Обвързващата информация се издава от директора на Агенция "Митници" или упълномощено от него лице в срок не по-дълъг от 90 дни от датата на получаване на молбата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) В случаите по чл. 32, ал. 5 срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който Централното митническо управление е получило необходимата информация за издаване на решението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Обвързващата информация се издава на формуляр съгласно приложение № 1а (обвързваща тарифна информация) или приложение № 2 (обвързваща информация за произхода).




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   51




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница