Правилник за прилагане на Закона за пътищата

Приет с ПМС № 245 от 24.11.2000 г., обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г., в сила от 1.12.2000 г., изм. и доп., бр. 42 от 27.04.2001 г., изм., бр. 62 от 13.07.2001 г.

т. 9, р. 4, № 455
Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I

Предмет и област на прилагане

Чл. 1. (1) С правилника се уреждат условията и редът за прилагането на Закона за пътищата относно собствеността, ползването, управлението, изграждането, ремонта и поддържането на пътищата в Република България, както и правата и задълженията на държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица при неговото прилагане.

(2) Правилникът се прилага за всички пътища, които са отворени за обществено ползване.

(3) Правилникът не се прилага за улиците и пътищата по чл. 1, ал. 2 от Закона за пътищата.

Раздел II

Подразделение на пътищата

Чл. 2. (1) Републиканските пътища са от национално значение и осигуряват маршрути от държавен интерес.

(2) Като маршрути от държавен интерес се определят тези, които отговарят поне на едно от следните условия:

1. представляват част от международен път клас "Е", означен със съответния международен номер;

2. съвпадат с направлението на международни автомобилни превози;

3. представляват част от общоевропейски транспортни коридори, за които има подписани меморандуми за разбирателство между страните, през чиито територии те преминават;

4. служат за транзитно движение на средни и дълги разстояния;

5. осигуряват транспортна връзка за прехвърляне на транзитно движение от едно направление към друго;

6. осигуряват транспортни връзки с пристанища, граждански летища, жп гари, курорти, културно-исторически паметници и местности и други обекти от национално значение;

7. свързват отделни региони или осигуряват транспортни връзки между общинските и областните центрове.

(3) Републиканските пътища образуват държавната пътна мрежа, чиято дължина се променя с решение на Министерския съвет в следните случаи:

1. при промяна на публичната собственост на съществуващите пътища - по предложение на Изпълнителната агенция "Пътища" или на заинтересуваните общини;

2. при изграждане от държавата на нови пътища, представляващи маршрути от държавен интерес;

3. при изграждане на нов път, което води до промяна на функциите и характера на някои от републиканските пътища в района.

Чл. 3. (1) Общинските пътища са от местно значение и осигуряват маршрути от общински интерес.

(2) За маршрути от общински интерес се смятат тези, които отговарят поне на едно от следните условия:

1. свързват населени места в дадена община помежду им или с общински и областни центрове;

2. осигуряват транспортни връзки с други общински пътища, като образуват с тях непрекъсната пътна мрежа, свързана с републиканските пътища;

3. осигуряват транспортни връзки с местности, курорти, жп гари, пристанища, културно-исторически паметници и други обекти от местно значение;

4. свързват населени места с обходни пътища от републиканската пътна мрежа.

(3) Общинските пътища са част от местната пътна мрежа, чиято дължина се променя с решение на Министерския съвет в следните случаи:

1. при промяна на публичната собственост на съществуващите пътища - по предложение на Изпълнителната агенция "Пътища" или на заинтересуваните общини;

2. при промяна на собствеността на съществуващите общински и частни пътища - по силата на взаимна договореност на заинтересуваните общини и на отделни физически или юридически лица;

3. при промяна на характера на съответния маршрут, което води и до промяна на функциите на пътя в транспортната система на страната;

4. при изграждане от общината на нови общински пътища.

Чл. 4. (1) Изпълнителната агенция "Пътища" издава списък с наименованията и номерата на републиканските пътища по класове общо за страната и по области.

(2) Областните администрации издават списък на общинските пътища по общини.

(3) Предложенията за промени на републикански в общински пътища при условията на чл. 2, ал. 3 и на чл. 3, ал. 3 се правят от министъра на регионалното развитие и благоустройството въз основа на споразумителен протокол между Изпълнителната агенция "Пътища" и съответните общини.

Чл. 5. (1) Частните пътища осигуряват маршрути от частни интереси и могат да бъдат отворени за обществено ползване при условията на чл. 9, ал. 2 от Закона за пътищата.

(2) Частните пътища, които са затворени за обществено ползване, се сигнализират с пътен знак В2 и с допълнителна табелка Т17 "Частен път".

Раздел III

Класификация на пътищата

Чл. 6. (1) Републиканските пътища се класифицират според административно-стопанското си значение и функциите си в транспортната система в следните класове:

1. автомагистрали;

2. пътища I клас;

3. пътища II клас;

4. пътища III клас.

(2) Автомагистралите са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават следните характеристики:

1. самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране;

2. пресичане с други пътища, улици, жп и трамвайни линии само на различни нива;

3. вливане и отливане на движението само на определени места;

4. пълна липса на директни връзки към съседните прилежащи територии.

(3) Пътищата I клас са предназначени за осъществяване на транзитно движение на големи разстояния (предимно от граница до граница) и имат следните характеристики:

1. съвпадат с направленията на основните транзитни потоци или директно свързват отдалечени важни административно-стопански региони в страната;

2. обслужват големи прилежащи територии;

3. имат връзки с пътища към прилежащите територии само на определени места.

(4) Пътищата II клас са предназначени за транзитно движение на средни разстояния. Те изпълняват разпределителни функции в транспортната система, като уплътняват мрежата от първокласни пътища, осигуряват оптимални маршрути на транзитното движение към отделни региони в страната и имат следните характеристики:

1. свързват два и повече първокласни пътища, като осигуряват маршрути за прехвърляне на транзитно движение от едно направление на друго;

2. свързват две и повече области или важни административно-стопански райони в тях;

3. осигуряват транспортни връзки със съседни държави, когато няма път от по-висок клас.

(5) Пътища III клас са всички останали републикански пътища, които не притежават характеристиките по ал. 2, 3 и 4. Те уплътняват държавната пътна мрежа и служат за разпределяне на движението във вътрешността на територии, прилежащи към пътищата от по-висок клас, или осигуряват връзка между отделните общини.

Чл. 7. (1) Класифицирането и прекласифицирането на републиканските пътища се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища" след съгласуване със заинтересуваните министерства, ведомства и общини.

(2) Класът на републиканските пътища може да бъде променян само когато даден път промени функциите си в транспортната система и притежава характеристиките за съответния нов клас на пътя.

(3) Степента на техническа изграденост на пътя не води до промяна на неговия клас.

(4) При изграждане на нова автомагистрала или автомагистрален участък съществуващият успореден път запазва класа си.

Раздел IV

Основни елементи на пътя

Чл. 8. (1) Обхватът на пътя включва земното платно по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за пътищата и ограничителните ивици от двете му страни по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 4 от същия закон.

(2) Широчината на земното платно се определя от най-външните линии на пресичане на откосите на насипите (изкопите) или на отводнителните устройства с естествения терен, освен ако в проекта на пътя е предвидено друго решение.

(3) По дължината на мостове, виадукти и тунели широчината на земното платно по ал. 2 се определя от линиите на хоризонталната проекция на най-външните ръбове на съоръжението върху терена.

(4) Широчината на ограничителните ивици е:

1. два метра - при автомагистралите и пътищата I и II клас;

2. един метър - при останалите пътища.

(5) Обхватът на пътя по дължината на пътните връзки в зоните на пътните възли е както при пътищата извън кръстовище, освен ако в проекта на пътя е предвидено друго.

(6) Широчината на обхвата на пътя се увеличава в следните случаи:

1. при автомагистрали - с оглед на подходящото разполагане на оградните мрежи от двете страни на пътя;

2. в зоните на пътни кръстовища и възли - с оглед осигуряване на необходимата видимост;

3. при големи пътни съоръжения и тунели - с цел да се гарантира тяхната цялост и устойчивост;

4. при необходимост от допълнителен терен - за осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Чл. 9. (1) В обхвата на пътя освен съоръженията по чл. 5, ал. 7 от Закона за пътищата могат да се разполагат и съоръжения с друго предназначение (подпорни стени при корекции на реки и изпарителни басейни за осигуряване на отводняването).

(2) Съоръженията по ал. 1 се смятат за част от пътя и тяхното изграждане се извършва с разрешение на администрацията, управляваща пътя.

Чл. 10. (1) Техническите параметри на пътищата извън границите на населените места и селищните образувания трябва да отговарят на параметрите, определени с нормите за проектиране на пътищата, както следва:

1. републиканските пътища - на граничните нормативни стойности за съответния клас път;

2. местните пътища - на нормативните гранични стойности за общински пътища.

(2) При ремонт на пътищата нормите за техническите параметри на пътищата са задължителни само за елементите, върху които се въздейства с ремонтните работи.

(3) Републиканските и общинските пътища могат да бъдат с по-висока степен на техническа изграденост от нормативната при доказана техническа и икономическа целесъобразност. В този случай по-високата степен на техническа изграденост на пътя не води до промяна на неговия клас или на неговите функции и значение в транспортната система.

(4) Участъците от съществуващите пътища, чиито технически параметри не отговарят на нормите за проектиране на пътищата, се сигнализират с пътни знаци, указващи безопасния режим на движение.

Чл. 11. (1) Техническите параметри на републиканските пътища в границите на населените места и селищните образувания трябва да отговарят на граничните стойности, определени с нормите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи в населените места.

(2) Широчината на платната за движение на републиканските пътища по ал. 1 не трябва да бъде по-малка от широчината, определена с нормите за проектиране на пътищата.

(3) По принцип улиците, които са част от републиканските пътища, се сигнализират със знаци за предимство на движението по тях.

Раздел V

Прилежащи зони

Чл. 12. (1) Ограничителните строителни линии определят границите на крайпътните терени с разрешителен режим за строителство, което не е свързано пряко с обслужване на движението.

(2) Ограничителните строителни линии на пътните връзки в зоната на пътните възли се разполагат както при останалите пътища (без автомагистралите). В този случай при застъпване на линиите по главния път и по пътните връзки за действителна се приема линията, която е по-далече от пътя.

(3) В зоната от оста на пътя до ограничителната строителна линия с разрешение, получено при условията на чл. 26 от Закона за пътищата, могат да се изграждат, разширяват или да се извършва реконструкция на следните обекти, предназначени за обслужване на хора и пътни превозни средства:

1. мотели и къмпинги;

2. бензиностанции и газостанции;

3. търговски обекти;

4. сервизи за ремонт и техническо обслужване на пътни превозни средства;

5. площадки на пътна помощ;

6. сгради и съоръжения, свързани с поддържането на пътищата и с контрола на движението.

(4) Техническите условия за изграждане на крайпътните обслужващи обекти по ал. 3 и разстоянията между тях се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за пътищата.

(5) В зоната от края на пътното платно до ограничителната строителна линия могат да се изграждат при условията на ал. 3 подземни технически проводи и съоръжения, представляващи обществен интерес, когато местните теренни условия не позволяват те да бъдат разположени извън тази зона и не застрашават целостта на пътя и безопасността на движението.

(6) Съоръженията по ал. 5 могат да се разполагат в зоната на пътното платно, при условие че е получено разрешение от администрацията, управляваща пътя, в следните случаи:

1. при доказана техническа необходимост от пресичане на пътя или за преминаване през кръстовища;

2. при пътни съоръжения и тунели, при условие че са изградени специални тротоарни кабелни или други кутии.

Чл. 13. (1) Обслужващите зони по чл. 7 от Закона за пътищата определят границите на съседните крайпътни терени, чието ползване има отношение към изграждането, ремонта и поддържането на пътищата.

(2) За земите в обслужващите зони се прилагат ограниченията по чл. 26 от Закона за пътищата.

(3) Ограниченията по ал. 2 се прилагат и за случаите, когато за изграждането на нов или обходен път има одобрен проект и е извършена промяна на предназначението на земята.

(4) Земите в обслужващите зони могат да се ползват за нуждите на пътищата при условията на чл. 38 от Закона за пътищата.

Глава втора

СОБСТВЕНОСТ

Чл. 14. (1) Собствеността на пътищата по чл. 5, ал. 5 от Закона за пътищата се разпростира и върху всички изоставени при реконструкцията на пътя пътни участъци, които са запазени и не е възстановено първоначалното предназначение на земята.

(2) Собствеността на пътищата се променя в следните случаи:

1. при промяна на функциите и значението на пътя по условията на чл. 3 и 4 чрез обявяването им за публична държавна собственост, съответно за публична общинска собственост, по реда на Закона за държавната собственост, съответно по реда на Закона за общинската собственост;

2. при отчуждаване на частни пътища и обезщетяване на техните собственици от общините при условията и по реда на Закона за общинската собственост;

3. въз основа на подадено писмено заявление от физически и юридически лица за прехвърляне собствеността на общински път и решение на общинския съвет за промяна на публичната собственост на пътя в частна собственост.

Чл. 15. (1) Публичната собственост на пътищата се променя от държавна в общинска и обратно с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Предложенията за промяна на собствеността на пътищата се подготвят и се представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството от:

1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища" съгласувано със съответните общини - за промяната в публична държавна собственост;

2. кмета на общината съгласувано с Изпълнителната агенция "Пътища" - за промяната в публична общинска собственост.

(3) Преписката на предложението за промяна на собствеността на пътищата съдържа:

1. решение на Изпълнителната агенция "Пътища", съответно на общинския съвет на съответната община, за промяна на публичната собственост на пътя;

2. решение на общинския съвет за промяна на собствеността на съответния частен път;

3. обяснителна записка с мотиви и обосновка на необходимостта от промяна на собствеността на пътя;

4. писмено съгласие на заинтересуваните от промяната страни;

5. съгласувателни писма;

6. доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството до Министерския съвет.

Чл. 16. (1) Физическите и юридическите лица установяват възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху частни пътища, отворени за обществено ползване, с нотариални актове.

(2) Промяната на собствеността на частните пътища, отворени за обществено ползване, се извършва чрез правна сделка или чрез принудително отчуждаване за държавни или общински нужди.

Глава трета

ПОЛЗВАНЕ

Обществено ползване на пътищата

Чл. 17. (1) Общественото ползване на пътищата се изразява във:

1. превоз на хора и товари с превозни средства, чиито размери, маса и натоварване на ос не надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;

2. временно спиране и престой на превозни средства на определените за това места, разположени извън платното за движение;

3. движение на велосипедисти, земеделска и горска техника, придвижване на пешеходци и прекарване на стада, когато няма въведени забрани за това.

(2) Общественото ползване на частните пътища се осъществява при условията на чл. 9, ал. 2 от Закона за пътищата.

(3) Разрешенията за въвеждане на временни забрани за обществено ползване на пътищата или на отделни техни участъци при условията на чл. 9, ал. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата по искане на трети лица се издават:

1. за автомагистралите и републиканските пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища" след уведомяване на "Направление "Пътна полиция" при Дирекцията на Национална служба "Полиция";

2. за републиканските пътища II и III клас - от директорите на областните пътни управления след уведомяване на сектор "КАТ - Пътна полиция" при Столичната или при съответната регионална дирекция на вътрешните работи;

3. за общински и частни пътища - от кметовете на общините след съгласуване със сектор "КАТ - Пътна полиция" при Столичната или при съответната регионална дирекция на вътрешните работи.

(4) Когато с разрешенията по ал. 3 се въвеждат временни забрани за обществено ползване на пътищата за повече от 8 часа, собственикът на пътя задължително сигнализира и указва обходен маршрут.

Чл. 18. (1) Превозните средства по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата се освобождават от заплащане на такси по пътища с платено преминаване със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се издава ежегодно до 20 декември.

(2) Списъкът на превозните средства по ал. 1 се подготвя от заинтересуваните ведомства и се представя в Изпълнителната агенция "Пътища" до 30 ноември. В списъка се посочват собственикът, видът, марката и контролният номер на превозното средство.

(3) Изпълнителната агенция "Пътища" обобщава получените списъци и ги представя в Министерството на регионалното развитие и благоустройството до 10 декември.

(4) Изпълнителната агенция "Пътища" издава специален пропуск на всяко превозно средство, включено в заповедта по ал. 1. Пропуските са с валидност до края на следващата календарна година.

(5) Пропуските на новозакупените превозни средства през годината се издават със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството въз основа на писмена заявка на съответното ведомство.

(6) Изискванията по ал. 2, 3, 4 и 5 не се отнасят за автомобилите и бойната техника на Министерството на отбраната.

Раздел II

Специално ползване на пътищата

Чл. 19. Специалното ползване на пътищата се извършва при спазване на наредбата на Министерския съвет по чл. 18, ал. 5 от Закона за пътищата.

Раздел III

Концесии

Чл. 20. (1) Концесия върху републиканските пътища или върху части от тях, включително върху такива, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства, се предоставя чрез учредяване на особено право на ползване върху тях във връзка с изграждането и/или експлоатацията и/или поддържането им при условията и по реда на чл. 11 - 17 от Закона за пътищата, на този раздел, както и на Закона за концесиите, и правилника за неговото прилагане.

(2) Концесията може да включва предоставянето от страна на държавата на вещни, облигационни и други права, свързани с предмета й, определен във връзка с изграждането, експлоатацията и поддържането на обекта по ал. 1 заедно и поотделно.

Чл. 21. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството започва процедура по създаване на необходимата организация и изготвяне на предложение до Министерския съвет за предоставяне на концесия служебно или по молба предложение.

(2) Всяко физическо и юридическо лице, регистрирано като търговец, може да направи предложение пред министъра на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне на концесия чрез търг или конкурс.

(3) Молбата се изготвя на български език по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и задължително съдържа:

1. фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца;

2. републиканския път или участъка от републиканския път, за който се иска предоставяне на концесията;

3. предмета на концесията.

(4) Към молбата задължително се прилагат писмени банкови референции, които удостоверяват, че кандидатът е в състояние да финансира предложения от него концесионен проект, и съдебно удостоверение за актуално състояние на търговеца (в оригинал или нотариално заверено копие).

Чл. 22. (1) Молбата се разглежда в 30-дневен срок от подаването й.

(2) В срока по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството преценява съдържащото се в молбата предложение. В случаите, когато прецени, че то може да бъде уважено, министърът на регионалното развитие и благоустройството започва процедура по изготвяне на предложението за предоставяне на концесията, като възлага изготвянето на правен, финансово-икономически, екологичен, социален и технически анализи на концесията.

(3) В случаите по ал. 2 министърът на регионалното развитие и благоустройството внася в Министерския съвет мотивирано предложение за предоставяне на концесията и проект на решение.

Чл. 23. (1) Концесионерът заплаща концесионно възнаграждение по ал. 1 за предоставените му права във връзка с концесията.

(2) Размерът на концесионното възнаграждение по ал. 1 се определя в зависимост от степента на икономическата ефективност на проекта, свързана със стойността на необходимите за реализацията му инвестиции, с равнището на трафика и с размера на таксите за преминаване.

(3) С предложението по чл. 22, ал. 3 министърът на регионалното развитие и благоустройството може да предложи на Министерския съвет да освободи концесионера от задължението да заплаща концесионно възнаграждение за определен срок или за целия срок на концесията.

Чл. 24. Министърът на регионалното развитие и благоустройството провежда конкурсите и търговете при условията и по реда на Закона за концесиите и правилника за неговото прилагане.

Чл. 25. (1) Кандидатите за концесия внасят такса при подаване на заявлението за участие в конкурса или търга по сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Размерът на таксата по ал. 1 се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 26. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него длъжностно лице води преговори със спечелилия конкурса или търга кандидат за участието на държавата във финансирането на проекта в рамките на основните параметри на концесията, установени с решението за нейното предоставяне.

(2) Преговорите по ал. 1 се водят в 6-месечен срок от датата на определянето на кандидата, спечелил конкурса или търга за концесия.

(3) В едномесечен срок от приключването на преговорите по ал. 2 министърът на регионалното развитие и благоустройството сключва концесионния договор.

Глава четвърта

УПРАВЛЕНИЕ

Раздел I

Видове дейности

Чл. 27. Управлението на пътищата включва следните дейности: