УВОД
1. Международният правилник на Международната киноложка федерация (FCI) за развъдната дейност е задължителен за всички страни-членки и договорни партньори.
Правилникът на FCI за развъдната дейност се отнася пряко до всички страни-членки, както и договорни партньори, което означава, че развъдната дейност може да се осъществява с кучета, които имат документ за родословие и имат изявени породни белези, физически са здрави и наследствено не обременени, регистрирани са в родословния регистър (племенната книга) или са признати за такива в неговото приложение от FCI. Освен това, те трябва да отговарят на изисквания, определени от действителните страни-членки на FCI или договорни партньори.
Единствено и само кучетата, които не са наследствено обременени, се считат подходящи за развъдна дейност и могат да предадат типичните отличителни белези, отговарящи на стандарта на породата, без да се разпространят съществени наследствени дефекти, които могат да увредят физическото здраве на произхождащото от тях поколение. Страните-членки на FCI и договорните партньори са задължени, в този смисъл, да се ограничат в увлечението си по селективни търсения, които могат да увредят здравословното състояние на кучетата.
Кучета с елиминиращи недостатъци, като, например, породни несъответствия, наследствена глухота или слепота, заешка устна, вълча уста, съществени зъбни или челюстни малформации, прогресираща кокоша слепота, епилепсия, крипторхизъм, монархизъм, албиноси, неспецифична окраска на космената покривка или диагностицирана луксация, не се допускат до разплод.
С цел да се преодолеят явни наследствени дефекти като церебрална пареза или прогресираща кокоша слепота, страните-членки на FCI и договорните партньори, са длъжни да регистрират въпросните животни, като вземат необходимите мерки за преодоляване на тези недостатъци, стриктно описват тяхното развитие и при поискване дават необходимата информация на FCI.
Научната комисия оказва своята подкрепа на FCI, страните-членки и договорните партньори във връзка с оценката, помощта и съдействието за борба с наследствените малформации. При необходимост, Научната комисия може да състави списък на мерките, които трябва да се вземат и които да станат задължителни след приемането им от Генералния комитет на FCI.
Правомощията и отговорността за развъдната дейност се възлагат на страните-членки и договорните партньори на FCI и включват управлението, насоките и контрола на развъдната дейност, както и воденето на родословния регистър (племенната книга).
Дейността за развъждането и развитието на породите кучета трябва да се основава на дългосрочни цели и устойчиви принципи, така че развъдната дейност да не води до заболявания, лоши породни белези и липса на работни умения. Развъдната дейност трябва да има за цел да съхранява и да селекционира генетичното разнообразие на породата.
Само физически здрави кучета могат да бъдат използвани за развъдна дейност. Всеки един селекционер е длъжен да определи физически и психически подходящото куче за разплод.
Селекционерът трябва да осигури за развъдната дейност животни, които са в добро психическо и физическо здраве. По време на грижите за малкото кученце селекционерът е длъжен да осигури подходящата обстановка за правилното психическо и умствено развитие на животното, с което да се гарантира естествената му социализация.
Страните-членки на FCI и договорните партньори са длъжни да изготвят свои собствени правилници за развъдна дейност на базата на Правилника за развъдната дейност на FCI, където са залегнали целите на развъдната дейност. В тези правилници трябва да бъдат набелязани съответните специфични задачи, като се вземат под внимание насоките за работа в определената селекция.
Търговците на кучета и отглеждащите кучета за продажба нямат право да упражняват развъдна дейност в страните-членки на FCI или договорни партньори.
2. Съответните права и задължения на собствениците на мъжки и женски кучета за разплод се регулират по принцип от националното законодателство, правилниците на националните киноложки клубове, техните селекционни клубове или асоциации, както и частни споразумения. В случай, че такива правилници и споразумения не съществуват, в сила е правилникът на FCI за развъдната дейност.
Преди всяка селекция развъдчиците и собствениците на кучета за разплод строго се задължават да сключват в писмен вид договор, в който ясно са.дефинирани финансовите задължения на всяка една от страните.
“Собственик” на куче е този, който законно е придобил животното, който го притежава и който може да докаже притежанието му с валидна официална регистрация и документ за родословие.
“Агент на мъжкото породисто куче за разплод” (селекциониращ агент) e този, който е собственик на породистото куче или този, който е упълномощен от собственика да осигури необходимите условия за извършване на селекцията.
Транспорт и разходи за женското куче
3. Желателно е собственикът на женската или този, който той е упълномощил да се грижи за женската, да доведе и отведе животното до мъжкото куче. Ако женската бъде оставена за няколко дни при селекциониращия агент, собственикът й поема финансовите разноски за пансиона, храната, за евентуалните ветеринарни грижи и щетите, нанесени при настаняването и ползването на кучешка колибка, както и съответните транспортни разходи.
Отговорности
4. Съгласно законите в различните страни, този, при когото кучето е настанено и той се грижи за него, е отговорен пред закона за щетите, нанесени на трети лица през съответния период. Собственикът/агентът на породистото мъжко куче за разплод трябва да има горното предвид, когато попълва застрахователната полица.
Смърт при женската
5. Ако женската почине, докато е под попечителството на селекциониращия агент (развъдчика), последният трябва да уреди формалностите, включително и смъртен акт за причините за смъртта, издаден от ветеринарен лекар. Той трябва да информира възможно най-скоро собственика на женската за смъртта и причините за нея.
Ако собственикът на женската пожелае да види мъртвото животно, селекциониращият агент няма право да отхвърли молбата му.
Ако се докаже, че смъртта е настъпила в следствие на небрежното отношение на селекциониращия агент, последният е длъжен да компенсира притежателя на женската за загубата.
Ако се докаже, че селекциониращия агент не е отговорен за смъртта на женската, собственикът на женската е длъжен да възмезди селекциониращия агент за всички разходи, направени във връзка със смъртта.
Селекциониране на породисто куче за разплод
6. Агентът на породистото куче за разплод е длъжен да чифтоса женското куче единствено и само с определеното по договор мъжко куче. Ако селекционираното мъжко куче не може да се чифтоса, то не може да бъде заместено от друго без съгласието на собственика на женското куче. Изрично е забранено чифтосването на женското куче с повече от едно породисто куче за разплод по време на един размножителен период.
Забременяване по непредпазливост
7. В случай, че женската инцидентно се чифтоса с куче, което не е одобрено за разплод, агентът на расовото куче за разплод, който е поел попечителството, трябва да уведоми и обезпечи собственика на женската за всички разходи, които са в следствие на инцидентното забременяване.
В случай на забременяване по непредпазливост е забранено да се извърши последващо чифтосване с определеното за целта породисто куче за разплод.
При тези обстоятелства агентът на породистото куче ще бъде лишен от полагащото му се възнаграждение.
Удостоверение за извършен разплод (акт за връзка)
8. Агентът на породистото куче за разплод е длъжен писмено да удостовери и с подписа си да потвърди, че оплождането се е извършило с определеното за тази цел породистото куче за разплод и че той лично е присъствал.
Когато организацията, която завежда родословния регистър, където трябва да бъдат вписани новородените кучета, изисква съответните документи, собственикът на женската се задължава да ги предостави надлежно попълнени и заверени с подписа на агента на породистото куче за разплод.
Удостоверението за разплод (акт за връзка) задължително трябва да съдържа следната информация:
а) Име и регистрационен номер в родословния регистър на мъжкото разплодно куче.
б) Име и регистрационен номер в родословния регистър на женското разплодно куче.
в) Име и адрес на агента/собственика на мъжкото разплодно куче.
г) Име и адрес на собственика на женското разплодно куче по време на чифтосването и по възможност датата на закупуване на женската.
д) Място и дата на чифтосването.
е) Подписи на агента на мъжкото куче за разплод и на собственика на женската.
ж) Когато организацията, която завежда родословния регистър, където трябва да бъдат вписани новородените кучета, изисква заверено фотокопие или извадка от родословието на мъжкото расово куче за разплод, агентът на расовото куче е длъжен безплатно да предостави тези документи на собственика на женската.
Заплащане на услугите за разплод
9. Собственикът на мъжкото расово куче за разплод може да откаже да подпише удостоверението за извършен разплод, преди да му бъдат платени уговорените за целта суми. Не се разрешава задържането на женската като гарант.
10. Когато одобреното за разплод мъжко куче поради някакви причини не извърши оплождането или женската откаже да се чифтосва и реално не се е осъществил актът на чифтосване, собственикът на развъдното мъжко куче има правото да му бъдат заплатени разходите, предвидени по чл.2. Но той няма право да иска да му бъдат платени таксите във връзка с разплождането.
11. Освен одобрените такси във връзка с разплождането, собственикът на кучето за разплод няма произтичащи права относно новородените, като тези на собственика на женската, в частност, той няма право да си вземе куче от новородените.
Но ако има взаимно съгласие разплождането да се извърши срещу предоставяне на новородено куче, предварително, още преди да бъде извършено оплождането, трябва да бъде съставен писмен документ със следните данни:
а) Датата, на която собственикът на мъжкото куче може да си избере кученце.
б) Датата, на която собственикът на мъжкото куче може да вземе действително кученцето, което си е избрал.
в) Датата, до която собственикът на мъжкото куче може да си избира кученце (след тази дата той губи правото да получи кученце).
г) Споразумение, отнасящо се за транспортните разходи.
д) Договорености, при случай на мъртвородени кученца, когато има само едно кученце или в случай, че избраното кученце умре преди да бъде взето от собственика на мъжкото куче.
Ако женската се окаже неоплодена
12. След като бъде извършено оплождането съобразно установените изисквания, се счита, че мъжкото куче за разплод е изпълнило надлежно своите задължения и собственикът на мъжкото куче има право на заплащане на разходите във връзка с оплождането, като не е задължително констатирането на бременност при женската. Ако женската се окаже неоплодена, на собственика на мъжкото куче може да се предложи безплатно повторно оплождане при следващото разгонване на женската или да бъде частично възмезден за направените разходи по оплождането. В тази връзка, предварително трябва да бъде направено писмено споразумение към договора за разплод преди оплождането да бъде осъществено.
Определеният срок за безплатното оплождане изтича при смърт или промяна на собствеността на мъжкото породисто куче или при смърт на женската.
В случай, че се докаже (чрез анализ на спермата), че мъжкото породисто куче за разплод е било стерилно по време на оплождането, на собственика на женската трябва да бъдат възстановени разходите, направени в тази връзка.
Изкуствено осеменяване
13. Изкуственото осеменяване не може да се извърши при животни, които преди това не са доказали своята репродуктивност. В случай, че се наложи женската да бъде изкуствено осеменена, ветеринарният лекар, който е осигурил спермата от мъжкото породисто куче за разплод, трябва писмено да удостовери пред организацията, която отговаря за родословния регистър и където трябва да бъдат записани новородените кучета, че спермата, прясна или замразена, принадлежи на одобреното за разплод мъжко породисто куче. Освен това агентът на мъжкото породисто куче е длъжен безплатно да предостави на собственика на женската документите, изискуеми по чл.7 (а-ж). Разходите за събиране на спермата и осъществяване на изкуственото осеменяване са за сметка на собственика на женската. Ветеринарният лекар, извършващ осеменяването, е длъжен да потвърди пред организацията, която отговаря за регистрацията в родословния регистър, че женската е изкуствено осеменена със сперма на предварително определеното мъжко породисто куче. Този сертификат трябва да удостоверява мястото и датата на изкуственото осеменяване, името и регистрационния номер на женската в родословния регистър, както и името и адреса на собственика на женската.
Собственикът на мъжкото породисто куче, което е дарител на спермата, трябва да предостави на собственика на женската заверено удостоверение за родословие към сертификата на ветеринарния лекар.
Прехвърляне на родословни права – споразумение за преотстъпване
14. По правило, собственикът на женската по време на разплождането се счита правоимащ относно малките кученца.
Правата за ползване на женската или на мъжкото породисто куче за разплод могат да бъдат преотстъпени на трета страна чрез договор.
Задължително е такъв договор за преотстъпване/наемане да бъде изготвен в писмена форма преди оплождането да бъде осъществено.
Писменото споразумение за преотстъпване на правата трябва да бъде съгласувано в определения срок с организацията, която извършва регистрацията в родословния регистър и ако е необходимо, с клуба на съответната порода.
Споразумението за преотстъпване на правата трябва да бъде приложено заедно с молбата за регистрация на новородените кучета. Трябва ясно да бъдат посочени правата и задълженията на двете страни по договора.
Правата на собственост върху женската, съгласно договора за наем, са в сила от периода на забременяване до раждането на кученцата.
Общи положения
15. Кученцата, произлизащи от двама чистокръвни родители и двамата приносители на документ за доказано родословие от FCI, признат безусловно и безрезервно без никакво възражение от националната киноложка организация, се считат също така приносители на това родословие и FCI признава техните права на родословие.
По правило, когато кученцата се продават или преотстъпват на частни лица, трябва да им бъде издаден съответният документ за тяхното родословие.
16. Признатите от FCI удостоверения за родословие са предимно удостоверения във връзка с установяване на роднинството, а не на качеството на регистрираното куче.
Родословен регистър на новородените кучета
17. При липса на изрично изготвено споразумение, новият собственик на бременната женска автоматично се счита за собственик на очакваните малки. Кученцата се регистрират в родословния регистър на страната, където живее (постоянен адрес) собственикът на женската и от там получават името си.
18. Постоянен защитен от фалшифициране документ за родословие се издава на всяко новородено куче, родено и регистрирано в страна членка на FCI или договорен партньор. По принцип, новородените кучета се регистрират в родословния регистър на страната, където живее собственикът на женската (постоянен адрес). В случай на съмнение, собственикът е длъжен да предостави документи от съответните власти, че действително живее в посочената страна.
Изключение се допуска, когато собственикът на кучето живее в страна, където няма признат от FCI родословен регистър. В този случай, собственикът може да регистрира новородените кучета в страна, която има признат от FCI родословен регистър.
Всички новородени кучета надлежно се регистрират; подразбират се всички кучета, отглеждани към датата на молбата за регистрация.
Документът за родословие, който всъщност е документ за раждане, трябва да удостоверява само доказания произход. По принцип, женската може да има конкретното поколение само от един мъжки. В случай на отклонение от този принцип, киноложките клубове са длъжни да извършат доказване на родството чрез ДНК тест за сметка на собственика.
Правилник на страните-членки за развъдната дейност
19. Правилникът на страните членки и договорните партньори за развъдната дейност може да излезе извън рамките на изискванията на FCI, но не може да бъде в конфликт с Международния правилник на FCI за развъдната дейност.
Заключение
20. Този Правилник на Международната федерация по кинология за развъдната дейност от 1979 година заменя Правилника от Монако за развъдната дейност от 1934 година. В случай на различно интерпретиране на законовите положения в текста, за меродавен се счита немският вариант на този документ.
Приет от Генералната асамблея на FCI на 11 и 12 юни 1979 г. в Берн.
Преводът повторно е преразгледан от правната комисия във Винтертур, 22 януари 1990 г.
Подчертаните пасажи са одобрени от Генералния комитет през октомври 2003 г. в Мюнхен.
|
