Правна уредба на правата на пациентите в различни държави на европа

1. 
   Източници на информацията
   

http://www.senate.be/doc/const_fr.html - Официален интернет-сайт на Белгийския сенат;

http://www.lexadin.nl/wlg/legis/nofr/eur/lxwefra.htm - Международен интернет-сайт за правна информация.

http://www.dh.gov.uk/en/Publicationsandstatistics/Legislation/Actsandbills/index.htm - сайт на министерството на здравеопазването

http://www.opsi.gov.uk/legislation/uk - официален сайт със законодателството на Великобритания и Северна Ирландия
http://www.who.int/genomics/public/patientrights/en/ - Сайт на Световната Здравна Организация

http://dip.bundestag.de/btd/14/068/1406871.pdf - сайт на германския парламент със заключение на експертна комисия по здравеопазването.

http://www.bag-selbsthilfe.de/archiv/jahr-2002/patientencharta/patientenrechte-in-deutschland/ - сайт на пациентските организации.

(Закон за статуса и правата на пациентите, 17.08.1992г.)

http://www.euro.who.int/document/e72475.pdf - Health system in transition, health system review. Преглед на системата на здравеопазването.

2. 
   Правна уредба – нормативни актове и други
   

• 
  La Constitution Belge – Конституцията на Кралство Белгия;
  

• 
  Code civil Belge – Граждански кодекс на Кралство Белгия.
  

• 
  Loi du 22 août 2002 relative aux droits du patient - Закон от 22 август 2002г. свързан с правата на пациента;
  

• 
  Loi sur les hôpitaux coordonné le 7 août 1987 - Закон за болниците от 7 август 1987 г.;
  

• 
  Loi du 29 avril 1999 relative aux pratiques non conventionnelles dans les domaines de l'art médical, de l'art pharmaceutique, de la kinésithérapie, de l'art infirmier et des professions paramédicales - Закон от 29 април 1999 г. свързан с неконвенциалните лечения в медицината, фармацията, кинезо- терапията и парамедицината;
  
• 
  Loi du 15 mai 2007 relative à l'indemnisation des dommages résultant de soins de santé - Закон за обезщетяване на вреди причинени при извършване на медицински грижи от 15 май 2007 г.
  

• 
  Arrete royal n° 78 du 10 novembre 1967 relatif а l’exercice des professions des soins de sante - Кралско постановление №78 от 10 ноември 1967 свързано с упра- жняването на професии свързани с грижите за здравето;
  

• 
  Решение на Федералната комисия „Права на пациента” № CFDP/MED/3 във връзка с невъзможността да се изпълняват едновременно функциите на посредник в отделите по медиация и други упражнявани функции в същата здравна институция;
  

• 
  Решение № CFDP/17 NOVIES/2 от 1 януари 2006.
  

предоставяне в Уелс на цялостни здравни услуги, предназначени да осигурят

National Health Service Act 2006 CHAPTER 41 - Закон за Националната Здравна Система 2006 Глава 41 - предоставяне в Англия на цялостни здравни услуги, предназначени да осигурят подобрение:

Health and Social Care Act 2008 ch14 - Закон за Националната Здравна Система 2008 Глава 14 – Да създаде и уреди структурата на здравната система, да уреди здравеопазването

Access to Medical Reports Act 1988 – Закон за достъп до медицинските доклади 1988 -

Един закон за установяване на правото достъп до документи и информация на лица , предоставена от практикуващи и свързани с това въпроси.

Access to health records act 1990 - deceased people – Закон за достъп до здравните картони 1990 – починали хора –

Един закон за установяване на правото на достъп до здравни и за свързани с това въпроси.

The National Health Service (General Medical Services Contracts) Regulations 2004 – Наредба на Националната Здравна Система за общите медицински услуги 2004 – да определи стандарти и да уреди материята относно общите медицински услуги.

• 
  Федерален закон за защита на данните от 20.12.1990 (Federal law on data protection);
  

• 
  Закон за донорството от 01.08.07
  

• 
  Закон за осигуряването на ембрионална защита във връзка с въвеждането и употребата на човешки ембрионални клетки (Act for ensuring of embryonic
  

• 
  Закон за аптеките от 18. 03. 1968 г. (Pharmacies Act);
  

• 
  Закон за лекарствата посл. редак. от 12.12.05 г. (Law on Medicines), Gesetz über den Verkehr mit Arzneimitteln (Arzneimittelgesetz – AMG);
  

• 
  Закон за медицинските професии от 16. 07 2003 г. (Law on medical professions).
  

• 
  Инструкции за здравната карта
  

• 
  Законопроекти и инструкции за генна диагноза (Bills and regulations for gene diagnosis);
  

• 
  Харта за правата на пациентите от 10.06.1999 (Charter of the Rights of Patients);
  

• 
  Харта за правата на нуждаещите се от лекарски грижи пациенти с посл. редакция от 2005 г. (Charter of the Rights of Patients deprived of medical care).
  

Наредба за Борда за национален надзор над медицинското обслужване (15.5.1998; 333/1998)

• 
  Code de la santé publique – Кодекс за народното здраве;
  
• 
  Code de la sécurité sociale – Кодекс за здравното осигуряване;
  
• 
  Code de l’action sociale et des familles et aide sociale – Кодекс за социалната политика, семейства и социалната помощ;
  
• 
  Code pénal – Наказателен кодекс;
  
• 
  Code civil – Граждански кодекс;
  
• 
  Code du travail – Трудов кодекс.
  

• 
  Loi n° 2002-303 du 4 mars 2002 relative aux droits des malades et à la qualité du système de santé - Закон за правата на болните лица и качеството на здравната система от 04 март 2002 г.;
  

• 
  Loi n° 2005-370 du 22 avril 2005 relative aux droits des malades et à la fin de vie – Закон за правата на болните лица в края на живота от 22 април 2005 г.;
  

• 
  Loi n° 94-654 du 29 juillet 1994 relative au don et à l'utilisation des éléments et produits du corps humain, à l'assistance médicale à la procréation et au diagnostic prénatal – Закон за донорството и използването на органи и продукти от човешкото тяло, за медицинската помощ при раждане и за предварителна диагностика на плода от 29 юли 1994 г.;
  

• 
  Loi n° 75-534 du 30 juin 1975 d'orientation en faveur des personnes handicapees - Закон за закрила на инвалидизираните лица от 30 юни 1975 г.;
  

• 
  Loi n° 78-17 du 6 janvier 1978 relative à l’informatique, aux fichiers et aux libertés – Закон за информатиката, картотекирането и правото на информация от 6 януари 1978г.;
  
• 
  Loi n° 78-753 du 17 juillet 1978 portant diverses mesures d’amélioration des relations entre l’administration et le public et diverses dispositions d’ordre administratif, social et fiscal – Закон за подобряване на връзките между администрацията и обществото, и подобряване на административните, социалните и фискалните мерки от 17 юли 1978 г.;
  
• 
  Loi n° 83-634 du 13 juillet 1983 relative aux droits et obligations des fonctionnaires – Закон за правата и задълженията на служителите от 13 юли 1983 г.;
  

• 
  Loi du 4 juillet 2001 relative à l’interruption volontaire de grossesse et à la contraception – Закон за доброволното прекъсване на бременността и за контрацепцията от 4 юли 2001г.
  

1. 
   Подзаконови нормативни актове свързани с поемане на отговорност в здравните заведения:
   

• 
  Arrêté du 7 janvier 1997 relatif au contenu du livret d’accueil des établissements de santé – Заповед свързана с книгата за прием в здравните заведение от 7 януари 1997 г.;
  
• 
  Circulaires DH/DAS n° 93-33 du 17 septembre 1993 (BO 93/42) et n° 95-08 du 21 mars 1995 (BO 95/16) relatives à l’accès aux soins des personnes les plus démunies – Циркулярно писмо DH/DAS № 93-33 от 17 септември 1993 г. и Циркулярно писмо № 95-08 от 21 март 1995 г. свързани с достъпа до медицински грижи на социално слабите лица;
  
• 
  Circulaire DH/AF1/97/n°29 du 17 janvier 1997– Циркулярно писмо DH/AF1/97/№29 от 17 януари 1997 г.;
  
• 
  Circulaire N° DH/AF1/99/18 du 14 janvier 1999 relative aux chambres mortuaires des établissements de santé – Циркулярно писмо N° DH/AF1/99/18 от 14 януари 1999 г. свързано с моргите в здравните заведения;
  
• 
  Circulaire DHOS/O1/2003/195 du 16 avril 2003 relative à la prise en charge des urgences (BO 2003/20) – Циркулярно писмо DHOS/O1/2003/195 от 16 април 2003 г. свързано с поемането на спешните случаи;
  
• 
  Circulaire N°DHOS/SDE/E1/2004/471 du 4 octobre 2004 relative à la convention définissant les conditions d’intervention des associations de bénévoles dans les établissements de santé et comportant une convention type (BO 2004/43) – Циркулярно писмо N°DHOS/SDE/E1/- 2004/471 от 4 октомври 2004 г. свързано със споразумението между пациентските асоциации за доброволна помощ и здравните заведения.
  

• 
  Circulaire DGS/DH n° 94-3 du 7 janvier 1994 relative à l’organisation des soins et à la prise en charge des douleurs chroniques (BO 94/5) – Циркулярно писмо DGS/DH n° 94-3 от 7 януари 1994 г. свързано с полагането на медицинските грижи и поемането на отговорност за хронични болки;
  
• 
  Circulaire DHOS/O2/DGS/SD5D/2002/98 du 19 février 2002 relative à l’organisation des soins palliatifs et de l’accompagnement – Циркулярно писмо DHOS/O2/DGS/- SD5D/2002/98 от 19 февруари 2002 г. свързано с организиране на палиативните грижи и придружаване;
  

• 
  Ordonnance n°2003-850 du 4 septembre 2003 portant simplification de l'organisation et du fonctionnement du système de santé ainsi que des procédures de création d'établissements ou de services sociaux ou médico-sociaux soumis à autorisation – Заповед n°2003-850 относно опростяване на организацията и дейността на системата на здравеопазване, както и на процедурите по учредяване на здравни заведения, обществени или медико-социални служби подлежащи на разрешение от 4 септември 2003 г.
  

• 
  Circulaire DHOS/E2/DGS/SD5C/2004/21 du 22 janvier 2004 relative au signalement des infections nosocomiales et à l’information des patients dans les établissements de santé (BO 2004/6) – Циркулярно писмо DHOS/E2/DGS/- SD5C/2004/21 от 22 януари 2004 г. свързано със сигнализирането за заразни инфекции и информирането на пациентите в здравното заведение.
  

• 
  Circulaire n° 684 bis du 28 octobre 1987 relative au dépistage du virus immunodéficience humaine auprès des malades hospitalisés (BO 87/46) – Циркулярно писмо № 684 (2) от 28 октомври 1987 г. свързано с откриване на вируса на СПИН в хоспитализирани болни лица;
  
• 
  Circulaire DGS/DHOS/ n° 2001-467 du 28 septembre 2001(BO 2001/43) – Циркулярно писмо DGS/DHOS/ n° 2001-467 от 28 септември 2001 г.
  

• 
  Circulaire DGS/SP n° 48 du 9 juillet 1993 portant sur le rappel des principes relatifs à l’accueil et aux modalités de séjour des malades hospitalisés pour troubles mentaux (BO 93/35) – Циркулярно писмо DGS/SP n° 48 от 9 юли 1993 г. свързано с приема и всекидневните грижи на хоспи- тализираните лица с ментални проблеми;
  

• 
  Le décret n°2005-213 du 2 mars 2005 fixe les missions, composition et modalitйs de fonctionnement des "commissions des relations avec les usagers et de la qualitй de la prise en charge" - Декрет n°2005-213 от 2 март 2005 г. установяващ предмета на дейност, устройството и функ- ционирането на комисии за връзка с потребителите на медицински услуги и (размера на) поемането на разноските.
  

• 
  Circulaire DHOS/G/2005/n° 57 du 2 février 2005 relative à la laïcité dans les établissements de santé (BO 2005/2) – Циркулярно писмо DHOS/G/2005/n° 57 от 2 февруари 2005 г. свързано със светския характер в здравните заведения.
  

• 
  Circulaire DGS/DH n° 83-24 du 1 août 1983 relative à l’hospitalisation des enfants (BO, fascicule spécial 83/9 bis) – Циркулярно писмо DGS/DH № 83-24 от 1 август 1983 г. свързано с хоспита- лизацията на деца;
  
• 
  Circulaire DH/EO3/98 n° 688 du 23 novembre 1998 relative au régime de visite des enfants hospitalisés en pédiatrie (BO 98/50) – Циркулярно писмо DH/EO3/98 № 688 от 23 ноември 1998 г. свързано режима за посещение на хоспитализирани деца в педиатрията;
  
• 
  Circulaire DHOS/01/2003/195 du 16 avril 2003 relative à la prise en charge des urgences (BO 2003/20) – Циркулярно писмо DHOS/01/2003/195 от 16 април 2003 г. свързано с приемането по спешност.
  

3. 
   Субекти – титуляри на права и задължения при предоставяне на медицинска помощ
   

В горепосочения закон са обособени два типа правни субекти (титуляри на права и задължения) при предоставяне на медицинска помощ: I. главни субекти на правоотношението; II. второстепенни субекти на правоотношението.

1. 
   пациентите – посочени в чл.2, ал.1 от Закона свързан с правата на пациентите;
   

Други субекти на права и задължения при предоставяне на медицинска помощ са общопрактикуващият лекар – GP, други лекари и помощен персонал и болниците в качеството си на юридически лица

здравни служби: предоставят основна медицинска помощ, специализирани медицински услуги и зъболекарски услуги

Въпреки наличието на специален закон, във френското законодателство липсва точна дефиниция на понятието „пациент”. Самото понятие за пациент се извлича чрез дедуктивен подход на тълкуване на чл. 3 от Закона за правата на болните лица и качеството на здравната система (Loi n° 2002-303 du 4 mars 2002 relative aux droits des malades et à la qualité du système de santé), във връзка с чл.чл. 1110-1 и 1110-4 от Кодекса за народното здраве (Code de la santé publique).

Според замисъла на законодателят, всеки гражданин придобива качеството „пациент” от момента на получаване до момента на прекратяване на специално медицинско обслужване от лекари, стоматолози и други медицински работници.

II. Видове правни субекти.

Изхождайки от нормите на френското законодателство мога да обособя два типа правни субекти (титуляри на права и задължения) при предоставяне на медицинска помощ: А) главни субекти на правоотношението; Б) второстепенни субекти на правоотношението.

От другата страна на право- отношението стоят: 1. практикуващите лекари; 2. стоматолозите; 3. кинезо- терапевтите; 4. медицинският персонал; 5. здравните заведения.

4. 
   Видове права
   

1. 
   Право на качествено обслужване.
   

Според чл. 5 от Закона свързан с правата на пациента (Loi du 22 août 2002 relative aux droits du patient), всеки пациент има право да получава възможно най-доброто медицинско обслужване според развитието на медицината и техническият прогрес. Полагането на грижи за пациента се основават на спазването на човешкото равенство, достойнство и лична свобода.

Пациентите в Кралство Белгия, които имат ниски доходи и не са здравноосигурени се ползват от правото на безплатен пакет от медицински услуги (нар. „OMNIO”), в който се включват: 1. безплатно лекарско лечение, 2. безплатни медикаменти и 3. безплатно настаняване в здравно заведение.
2.   Право на свободен избор на практикуващ лекар.
В чл. 6 на Закона свързан с правата на пациента (Loi du 22 août 2002 relative aux droits du patient) е посочено, че пациентът винаги има право да променя своя практикуващ лекар.

Но в определени случаи (напр. от организационно естество) неговото право на избор може да бъде ограничено (напр.: при наличието на временна или трайна невменяемост на пациента или в случаите, когато необходимият специалист е само един и той практикува в друго населено място).

3. 
   Правото на информация свързана със здравословното състояние на пациента.
   

Според чл. 7 от Закона свързан с правата на пациента (Loi du 22 août 2002 relative aux droits du patient), всеки пациент има право на вярна и лесна за възприемане информация относно своето здравословно състояние. При поискване от пациента, лекарят е длъжен да предостави информация за: 1. неговото здравословно състояние (т.е. информация свързана с диагнозата, дори и тя да е негативна); 2. естеството на интервенцията (респ. дали е болезнена или безболезнена); 3. нивото на спешност; 4. продължителността на интервенцията; 5. цената на интервенцията; 6. противопоказанията и евентуалните странични ефекти върху неговото здраве; 7. възможните алтернативи.

Лекарят е длъжен да информира пациента устно, на чист и разбираем за него език.

Пациентът има право да изисква писмено потвърждаване на постановената диагноза от лекаря. Пациентът може да привлече трето „благонадеждно” лице като свидетел. В горепосочените случаи, лекарят отбелязва в здравния картон на пациента третото лице, което е било свидетел при поставянето на диагнозата.

Третото лице може да бъде: 1. член на семейството, 2. приятел, 3. друг пациент или 4. всяко друго лице посочено от пациента като благонадеждно.

Това лице има правото: 1. да изисква от лекаря информация за здравословното състояние на пациента; 2. да изисква от лекаря професионално мнение; 3. да копира здравното досие на пациента и 4. да подава жалби от името на пациента.

За да бъде третото лице легитимен представител / свидетел, пациентът трябва да попълни формуляр-образец, който се издава от Федералната служба за правата на пациента. При липса на такъв формуляр-образец, той може да състави друг подобен по съдържание образец.
3.1. Пациентът има право да не бъде информиран за поставената му диагноза – т.е. лекарят е длъжен да уважава желанието на пациента да не бъде информиран за поставената му диагноза, с изключение на случаите, в които евентуалното незнание би довело до сериозно увреждане на неговото здраве или здравето на околните (например: заразна болест).
3.2. Лекарят има право да пази временна лекарска тайна свързана с диагнозата, ако прецени, че това сериозно ще навреди на пациента. В този случай практикуващият лекар трябва: 1. да се консултира с друг практикуващ лекар; 2. да обоснове своето решение в здравното досие на пациента; 3. да информира затова третото (доверено) лице.

4. Задължение на лекаря да получи съгласието на пациента за всяка медицинска интервенция (респ. право на пациента да приема или отказва медицинска интервенция).

В чл. 8 от Закона свързан с правата на пациента (Loi du 22 août 2002 relative aux droits du patient) се постановява, че преди започването на всяко лечение, лекарят трябва да получи личното съгласие на пациента. Това означава, че лекарят трябва да информира по ясен начин пациента за особеностите на посочената медицинска интервенция, т.е. за: 1. целта на медицинската интервенция, степента на неотложност, нейната продължителност, страничните ефекти, рисковете,  последващото наблюдение и пр.; 2. цената на медицинската интервенция (хонорара на медицинския екип, консумативите и др.); 3. наличието на евентуални алтернативи.

В Закона свързан с правата на пациента (Loi du 22 août 2002 relative aux droits du patient) е предвидено даването на специално съгласие от пациента при наличието на определени условия – например спиране на неуспешен цикъл на химиотерапия. В този случай, пациентът трябва да писмено да изяви своето съгласие. Неговото съгласие се добавя към здравния картон (досие) на пациента.

Практикуващият лекар трябва да уважи отказа или оттеглянето на вече дадено на съгласие от пациента. По всяко време пациентът може да промени своето решение. При все това, практикуващият лекар е длъжен да продължи да оказва нужната грижа и внимание на своя пациент.

Пациентът или лекарят имат право да изискват вписването на отказа от съгласие или оттеглянето на съгласие в здравното досие на пациента.

Пациентът може да посочи трето лице – пълномощник (практикуващ лекар или друго лице), който да направи нужната справка. Молбата за справката и самоличността на лицето, което прави справката се добавя към досието на пациента.

Лекарят е длъжен да предостави информация по досието на пациента в 15-дневен срок от получаването на молбата. Изключение правят: 1. личните анотации на лекаря; 2. сведения свързани с трети лица; 3. сведения, които могат да причинят сериозни вреди на здравето на пациента.
5.2. Право да се копие здравното досие.
Пациентът има право да копира своето досие върху хартиен носител, като цената на всеки лист копие е максимум 10 евро цента. За снимка максимумът е 5 евро.

Копието на цялото досие не може да струва повече от 25 евро. Всяко копие носи шрифта „строго лично и конфиденциално”.

Лекарят не предоставя копие на пациента, в случаите на видим натиск върху него от трети лица (напр.: работодател, застрахователна компания).

5.3. Право на достъп на близки роднини до досието на пациента.
След смъртта на пациента, преживелият съпруг и неговите роднини до второ коляно могат да извършват справки по медицинското досие чрез посредничеството на лекаря. Справката се извършва когато: 1. не съществува изрична забрана на пациента; 2. молбата за справка е добре мотивирана (в този случай се допуска изключение от правото на защита на личния живот на починалия); 3. съществуват информация или сведения, които пряко засягат членове на семейството.

6. 
   Право на защита на личния живот.
   

В чл. 10 от Закона свързан с правата на пациента (Loi du 22 août 2002 relative aux droits du patient) се защитават правото на личен живот и правото на лични убеждения на пациента.

Без съгласието на пациента, само предварително предвиденият персонал може да присъства при изследване и лечение на пациента.

Информацията засягаща здраво- словното състояние на пациент не може да бъде споделяна с трети лица, освен в предвидените от закона случаи. 

В случай, че пациентът е на мнение, че едно от неговите законни права е нарушено, той може да подаде жалба пред съответна местна или федерална служба. Жалбата може да подаде и всеки негов представител (довереник).

8. 
   Право на информация относно естеството на трудовоправните отношения между болницата, практикуващите лекари и застрахователните компании.
   

Според Закона за болниците от 7 август 1987 г. (Loi sur les hôpitaux coordonné le 7 août 1987), глава пета, пациентът има право да получава от болницата информация относно есте- ството на трудовоправните отношения между болницата и практикуващите лекари.

Хората, които са обичайно пребиваващи във Великобритания, включително и хора от други страни, ЕИП и в чужбина, имат право да бъдат регистрирани при GP. Могат да изберат към кое GP искат да са регистрирани. GP-то може и да не приеме съответния пациент да се регистрира. Все пак, ако откаже регистрация, трябва да има основателни причини за това, и трябва да даде обясненията си в писмена форма.

Може да се получи списък на местните лекари от т.нар. (PCT) Primary Care Trusts (Тръст на Първичните Грижи). Списъкът ще съдържа следната информация за всяко GP:

• 
  хирургия адрес и телефонен номер
  
• 
  пол на GP-то
  
• 
  езици, говорени от общопрактикуващия лекар, ако GP-то е съгласен/на това да бъде включено
  
• 
  дали GP-то извършва леки операции
  
• 
  дали GP-то предлага контрацептивни и / или услуги свързани с майчинството
  
• 
  дали GP-то има заместник
  

Деца под 16 години нямат право да избират GP. Те трябва да го направят със съгласието на родител, настойник.

Някои GP практики са създали своя собствена практика- харти, в които се описват правата на пациентите и договореностите за определени услуги, например, повторно предписване на рецептата и др. Съответната харта може да бъде изложена в кабинета на съответното GP.

Ако не може да се намери подходящо GP, пациентът има възможност да се допита до своя PCT.

Регистриране при GP

Пациентът трябва да носи медицинската си карта, за да се регистрира при GP. GP-то може да поиска да се види с пациента преди да даде съгласие за регистрация. GP-то изпраща медицинската карта на местното PCT, което изпраща нова медицинска карта.

Деца под 16 трябва да бъдат регистрирани от техните родители (родител), но не се изисква да се регистрират при същото GP.

Ако престоят на пациента във Великобритания е за по-малко от три месеца или няма постоянен адрес, то може да се поиска регистриране при GP на временно основание.

Освен ако GP регистъра е пълна, или GP-то има практика твърде далече за домашни посещения, е малко вероятно, GP-то да откаже регистрация.

Въпреки това, ако GP-то откаже регистрация, то те трябва да имат основателни причини за това. Тези причини не трябва да имат нищо общо с раса, пол, социална класа, възраст, религия, сексуална ориентация, външен вид, увреждане или медицинско състояние. GP-то трябва да даде мотивите за решението си в писмен вид.

Ако пациентът не е успял да се регистрира при общопрактикуващ лекар, трябва да се свърже с местното PCT. Трябва да изпрати своята медицинска карта и името на всички лекари, които са отказали регистрация, и всички лекари, при които пациентът би предпочел да не бъде регистриран. След като РСТ намери на пациента практикуващ лекар, то GP-то не може да откаже регистрация освен в изрично изброените случаи – виж – „Премахване на пациента от регистъра”.

Право на лечение от GP

Пациентът има право да получи съответно лечение от общопрактикуващия лекар, при когото е регистриран, но от това не произлиза автоматично правото да види своето GP.

GP-то трябва да предостави медицинска помощ незабавно при спешни случаи, дори пациентът да не е регистриран при него.

Право на лечението извън часовете за лечение

GP-то трябва да е осигурило заместник или друго GP, което да може да осигури на пациента правото на непрекъсната медицинска помощ. GP-то трябва да остави телефон за връзка.

Пациентът няма право да настоява GP-то да го посети у тях. GP-тое длъжно да го направи в случаи, че състоянието на пациента го изисква.

Ако състоянието на пациента драстично се е влошило след отказа на GP-то, пациентът може да отправи жалба до NHS.

Ако не e спешен случай, на пациента ще му бъде записан час, в който ще бъде посетен от GP.

При нужда GP-то предписва лекарства и в случаи на отдалеченост на пациента, от място от където да си ги набави, те могат да бъдат доставени и от GP-то

GP-то трябва да предостави всички лекарства, необходими за незабавно лечение при спешни случаи. Пациентът не заплаща такса за предписването им.

Право на алтернативно лечение

Някои лекари са квалифицирани да предписват алтернативни терапии и могат да предлагат тези като част от лечението на пациента

Пациентът може да изиска от GP-то си да осигури второ мнение или от общопрактикуващ лекар или друг специалист. Въпреки това, GP-то не е длъжно да изпълни молбата ако не види необходимост да го направи.

Ако GP-то се съгласи на второ мнение,то пациентът не може да настоява за конкретно GP. Въпреки това, пациентът не трябва да бъде отнесен към някой, когото не желае да види.

Ако GP откаже второ мнение то пациентът има право да смени своето GP

Ако пациентът не е било дадено правото на второ мнение и е пострадал в следствие на това, то той може да подаде жалба до NHS.

Право на лечение освободено от GP такси

Не се таксуват пациенти, които живеят във Великобритания и отиват за базово лечение или преглед.Подлежат на таксуване чужденците освен в случай на спешност.

Право на промяна на GP

Пациентът може да смени своя общопрактикуващ лекар по всяко време, който желаете, без да е необходимо да се даде повод, без съгласие на GP-то.

Проблеми във връзка с промяна на GP

Ако пациентът желае да промени своя общопрактикуващ лекар, но не може да намери нов общопрактикуващ лекар, който ще го приеме, то той трябва да се свържете с PCT, който трябва да намери алтернатива

Премахване на пациент от регистъра на GP-то

В някои случаи GP-то може да откаже на пациента регистрация, например:

Защото пациентът напуска областта на практиката или обижда персонала на съответната практика.

В повечето случаи, GP-то трябва да даде предупреждение, и обяснение за причините довели до отписване от регистъра. GP-то информира PCT, който след това известява пациента. Премахването от регистъра влиза в сила на осмия ден след това известие, или от датата, на която пациентът е включен в друг регистър, ако това е възможно най-бързото решение. Докато пациентът не е записан при друго GP, може да продължи лечението си, изискващо присъствие при общопрактикуващ лекар повече от веднъж седмично, или да получава спешни медицински мерки при което и да е GP.

Ако пациентът е агресивен спрямо неговия общопрактикуващ лекар, персонал и полицията е информирана, то има възможност пациентът да бъде премахнат веднага от регистъра на GP-то. Пациентът ще бъде приеман само за спешно лечение от общопрактикуващия лекар, който го е отстранил,само в случай че GP-то се е уверило, че това е клинично необходимо.

Ако пациентът смята, че отстраняването от регистъра е несправедливо, то той може да подаде жалба до NHS.

В случай, че пациентът напусне областта на практиката на GP-to

Ако пациентът промени адреса си, но той не е твърде далеч от практиката, може да запази сегашното си GP, но само с негово съгласие.

Право на болнични и други услуги

Право на услуги свързани с майчинството

Бременни пациенти имат право на следните услуги:

• 
  акушерки, намиращи се в болница или в местния здравен център или клиника, които да следят всичко свързано с бременността. Не е нужно GP-то да дава съгласие за това.
  
• 
  общопрактикуващ лекар. Не всички лекари могат да предоставят предварителни грижи свързани с раждането и подходящата техника. Ако GP-то не предоставя тази услуга, пациентът може да се регистрира при друг общопрактикуващ лекар за съответната услуга.
  
• 
  Акушеро-гинекологичен преглед в кабинет в съответна болница. Като цяло, акушер може да бъде ангажиран, в случай на усложнения. Въпреки това, пациент може да поиска да се види с акушер, дори и ако акушерка или GP предлагат всички необходими грижи и услуги.
  

• 
  пълно болнично лечение. Това ще се случи, на практика, ако е нужна във висока степен медицинската интервенция
  
• 
  споделени грижи между GP-то и болничните служители
  
• 
  Раждане в домашни условия в присъствието и предварителни грижи на "акушерка" и вероятно, и на GP.
  

Право на болнично лечение

Пациент не може да получи болнично лечение, без да бъде рефериран от неговия общопрактикуващ лекар, освен ако не става въпрос за специализирана клиника, например, за лечение на полово предавани болести, или ако се нуждае от спешна медицинска помощ при спешни случаи.

Агресивни пациенти

В случай на насилствено или обидно поведение, на пациент може да му бъде отказано лечение.

Насилствено или обидно поведение би могло да включва словесни обиди, заплахи, насилие, злоупотреба с наркотици или алкохол в болница и унищожаването на имущество. Всяко PCT определя границите на това поведение. Въпреки това, лечението не може да бъде отказвано в продължение на повече от дванадесет месеца. Ако пациентът е агресивен,но има тежки психически проблеми, свързани със здравето или са живото-застрашаващи, няма да бъде лишен от лечение.

Спешни случаи

В случаи на нужда от спешна медицинска помощ, пациент може да отидете директно в съответно спешно отделение без да има нужда от препращане от своя общопрактикуващ лекар.

Ако пациент има нужда от линейка, с която да стигне до болницата, в спешни случаи, то линейката трябва да пристигне в рамките на няколко минути. Целевите планове на NHS дават максимално време за пристигане на линейка, което се различава между градските и селските райони.

Задължение е на болницата предоставяща спешно лечение да посрещане разходите за лечение.

Достъпът до някои форми на лечение, например, при ин витро оплождане, може да бъде осигурен във района на пациента. В тези случаи РСТ дава информация за възможните места, където се предоставят тези услуги.

Доставчиците на здравни услуги, не трябва да дискриминират пациентите на основа на раса, пол, увреждане, религия или вяра, или сексуалността, когато те решават какво лечение да определят. Но не е против закона, за да се дискриминира на основа на възрастта на пациента.

Право на избор на болница и право на обслужване

В Англия пациентът има право да му се предложи избор от най-малко четири болници, когато има нужда от специалист за по-нататъшно лечение.

списъци с чакащи

Пациент може да бъдете в състояние на изчакване. Има максимален срок на изчакване на болнично лечение по NHS план.

Списъкът на чакащи се води на базата на нуждата от лечение и степента на опасност при изчакване на лечението.

Права при приемане в болница

При спешен случай, пациентът трябва да бъде обслужен веднага.

Ако пациент чака по-дълъг период, отколкото е посочено в NHS плановете, има право да подаде жалба.

Отказ от операция

В случаи на отказ от операция трябва да се насрочи друга в рамките на 28 дни от отказа, а в случаи на спешни случаи, съобразно случая. Ако това не се случи пациентът има право на жалба.

Пациентът има право да бъде информиран дали при постъпване в болничното заведение ще бъде в общо отделение. Пациентът няма право на женско/ мъжко отделение, но има правото на съответните тоалетни, лични места и използването на параван при преглед .

Ако пациентът почине в болницата, NHS служителите трябва да информират близките на пациента и неговото GP, веднага щом е възможно, и да посъветват близките за мерките и действията, които трябва да бъдат направени.

Права при изписване от болницата (Англия, Уелс и Шотландия)

Пациент може да бъде изписан от болница, само когато е получил нужното лечение. Пациентът има право на информация за всичко, което се случва с неговото здраве и лечение и трябва да бъде информиран за възможностите на изхода от лечението.

• 
  трябва да остане в болницата за по-нататъшното лечение
  
• 
  не е доволен от услугите, които са му били предоставени
  
• 
  не желаете да бъде изпратен да се грижи сам за себе си в къщи.
  

Право на съгласие

Правото на съгласие е законово уредено, и при неизпълнение на задълженията, пациентът може да се удовлетвори по общия предвиден в закона ред, а именно: подава жалба, с която се иска преустановяване на нарушението. В случай на продължаване на нарушението жалбата може да се доведе до знанието на горестоящ орган или съд.

Изследване и лечение

На пациент няма право да се изисква изследване или преглед без негово съгласие освен ако:

• 
  пациентът не е носител на болест, за която трябва да се знае, че е носител
  
• 
  е задържан по силата на Закона за психичното здраве, при определени обстоятелства
  
• 
  неговият живот е в опасност, в безсъзнание е и не може да се разберат желанията или исканията му
  
• 
  пациентът е дете, което с определение на съда се изисква специфично лечение, в интерес на детето
  

Младите хора на възраст 16 или повече, но под 18 години могат да дадат независимо съгласие за собственото си лечение. Не е необходимо да се получи съгласието на родител или настойник.

Деца под 16 могат да дадат своето съгласие за лечението си при условие, че те са в състояние да разбират свойството и значението на съгласието си и допитани от GP,PCT или NHS. Няма критерий за решаване на тези въпроси, и за всеки случай ще бъде взето решение по усмотрение на лекаря или на съответния тръст, NHS.

Ако едно дете под 16 не разбира свойството и значението на съгласието, родителско съгласие (или определение на съответен съд), ще се изисква за всяко лечение, освен при спешни случаи.

В Шотландия, едно дете под 16 може да приеме или откаже лечение, ако квалифицирано медицинско лице присъства и му вярва, че е способно да разбере свойството и значението на съгласието, което ще даде.

. В Северна Ирландия, родителско съгласие се изисква винаги, когато детето е под 16 години. Въпреки това, на практика, ако младият човек разбира последиците от лечението, могат да дава съгласие за това лечение.

Всеки има право да откаже лечение освен в предвидените случаи

Ако съществуват различни по вид лечения за вашия случай, то лекарят е длъжен да ви осведоми за всяко едно от тях.

В случай, когато човек откаже да лекува детето си

Когато лекарят смята, че детето има нужда от лечение, то лечението трябва да бъде осъществено. Ако родителят попречи това да се осъществи се образува наказателно производство.

Право на пациента да иска спиране на лечението, дори и ако това ще доведе до неговата смърт.

Пациентът има право да откаже или да спре лечението си по всяко време, дори ако това означава, че може да умре. Въпреки това, е незаконно, лекар да не извърши лечение с конкретното намерение да доведе до смърт на пациента. Ако пациентът смята, че ще стане толкова зле, че ще иска да прекрати лечението си, то той трябва още преди това да каже на лекуващия си лекар на кой етап желае лечението му да спре. Ако в писмен вид заяви на кой етап желае лечението му да спре, то той има законово гарантирано право това да стане.

Премахване на органи след смъртта. Донорство.

Освен ако пациентът не е казал изрично, че не желае да му бъдат премахнати органи след смъртта му с цел донорство, то лекарите имат право да му ги вземат, само след настъпване на мозъчната смърт на пациента и след издаване на удостоверение за настъпилата смърт.

Достъп до медицински доклади и здравни досиета

Пациентът има право, при спазване на определена процедура, да види всички медицински документи, които се намират или са издадени от и за неговия работодател, бъдещи работодател или осигурител, от медицинско лице, което носи отговорност за текущото му обслужване, например, лекар или консултант и всяко медицинско лице, което е свързано с пациента в миналото.

Информация за медицинското състояние и история на пациента трябва да се пазят в тайна и не следва да бъдат давани на хора други хора без съгласието на пациента.

Право на информация за лекуващите лекари и предоставяни услуги

Пациентът има право на цялата информация която му е нужна свързана с нуждата му от лечение

Лицето, което е здравно осигурено има право да избира между посочените в осигуровката лекари. Правото на лечение обхваща методите на лечение, покрити от застраховката.

Пациентът има право на сведения за всички лечения, които са подходящи в неговия случай.

Пациентът има право на информацията относно сериозността и неотложността на лечението. Лекарят не е длъжен да изяснява лечението в детайли. Информацията се свежда до най-важните моменти от лечението и начина на живот на пациента след това: 1. ефект от лечението; 2. рискове от лечението; 3. странични ефекти от лечението; 4. спазване на определен режим на живот; 5. положително и отрицателно влияние на различни лекарствени средства.

Пациентът трябва да бъде уведомен от работещите в лечебното заведение, когато разходите за лечението не се поемат от здравната каса. Пациентът сам решава дали да проведе лечението и сам да заплати за него.

Пациентите с говорни и слухови увреждания имат правото да бъдат информирани по начин, който е разбираем за тях. Лекуващият лекар е длъжен да се увери, че пациентът е разбрал информацията.

По свое усмотрение, пациентът има право да одобри или да откаже предоставянето на информация за неговото здравословно състояние на трети лица. Лекарят е задължен да осведоми само посочените от пациента лица.

Лечението се обвързва с правото на качествени грижи и защитена лична сфера.

Съгласието е валидно тогава, когато на пациента е дадена пълна информация за лечението и заболяването и той е в състояние на обективна преценка.

В случаите, когато пациентът не е в състояние да разбере естеството на заболяването и значението от лечението, решение се взима от неговия родител или законен представител.

При лечение на чуждестранни граждани лекарят трябва да се увери, че пациентът го разбира и неговата воля (съгласие) е правилно изразена. При нужда от преводач, трябва да се осигури такъв.
6.2. Право на отказ от лечение.
Пациентът има право да приеме или да се откаже от лечение. Отказът се приема, ако други органи като полиция или съдебна власт не налагат изрично лечението на пациента. Той има право да избира от няколко подходящи метода за лечение.

7. Право на документиране на лечението.
Данните за здравословното състояние и лечението на пациента подлежат на документиране. Документацията обхваща данни по: 1. превенция; 2. диагностициране; 3. терапия; 4. след болнични грижи.

8. Право на достъп до информация за здравното състояние на пациента.
Пациентът има право на достъп до документацията свързана с неговото лечение. Той може да прави копия на официалните документи и да взема (временно) рентгеновите снимки за консултация.

9. Право на запазване на поверителност на информацията. Задължение за запазване на лекарска тайна.
Информацията за здравословното състояние на пациента е поверителна и достъпът на лица до нея е ограничен.

Лекарското задължение за запазване на професионална тайна включва и нейното запазване от други лекари, които не са пряко ангажирани от конкретния случай. След изтичане на срока за съхранение на информацията, пациентът има право да поиска нейното унищожаване. Това искане влиза в сила, когато други органи като полиция и съд, не забранят унищожаването.

Тук се включват следните права:

Пациентът има право на спешна помощ,както от местните здравни служби, така и от специализирани здравни заведения. Това право се прилага само за случаите, когато се очаква пациентът да се подобри от предоставената му медицинска помощ и разходите са в разумните граници що се отнася до ефекта, който се очаква. Съответното медицинско заведение ще представя на всяко лице, на което ще се приложи лечение, информация относно неговото здраве и лечение, за да не се наруши неговото право.

Специализираните медицински заведение могат да предоставят срок, в който пациентът може да бъде приет за конкретното специализирано лечение и в случай до изтичане на този срок той все още не е бил приет за лечение, то незабавно му се осигурява.

Ако на пациентът не може да се осигури необходимото му лечение на територията на страната, пациентът има право да получи нужната му медицинска помощ извън Норвегия, като това се извършва в определения за това срок.

Състоянието на здравето на пациент, който е насочен към болница или специализирана клиника, която се намира в обсега на раздел 2-4 от Закона, трябва да бъде оценено (прегледано??) за периода от 30 работни дни от издаване на направлението. Този преглед ще се отнася до въпроса- дали даденото лечение е необходимо и ако да- задължително се дава информация кога то ще бъде извършено.

Пациентът има право да избира болницата или местния психиатричен център, или лечение, ако такова е необходимо в такава институция. Пациентът не може да избира нивото на лечение.

Всеки пациент, който се нуждае от дълготрайно лечение при координация на няколко медицински заведения, има право на индивидуален план.

В случай на нужда от транспортиране на пациента (заедно с негов придружител), той/тя имат право на покриване на разноските по пътуването, като сумата се определя на базата на най- евтиния вид транспорт, освен ако състоянието на пациента не изисква по- специфичен и спешен метод на придвижване (например самолет, хеликоптер) или в случай, че най- евтиният метод на транспортиране е резервиран.

В глава трета са уредени правата, свързани с информацията, касаеща пациента.