Правни аспекти на идентифицирането и въздействието на риска при управлението на радиоактивните отпадъци

ПРАВНИ АСПЕКТИ НА ИДЕНТИФИЦИРАНЕТО И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА РИСКА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ

Категорично заявената институционална подкрепа за ядрената енергетика, като беземисионен ресурс за електропроизводството в енергийната стратегия на Република България до 2030година, не изключва, а напротив -признава и отчита неопределеността, като елемент на средата, която неопределеност е източник на опасности, включително и на такива, чиято реализация става възможна в резултат на вземане на рисково решение.

Характеризирането на опасностите, дава възможност да се разкрият абстрактните възможности при управлението на радиоактивните отпадъци да се случи нещо лошо, вредно, дори фатално.

Настъпването на нежелано събитие е продиктувано от причини, които трябва да бъдат своевременно разкрити и обяснени, за да не се допуска реализиране на вредни последици при евентуално настъпване на нежелано събитие.

Идентифицирането и въздействието на риска при управлението на радиоактивните отпадъци изисква подробен анализ на законодателната основа, регламентираща функционирането на всеки един от елементите в системата за управление на РАО и характеризиране на възможните проблеми при практическото реализиране на нормативните разпоредби.

Липсата на точно дефинирани определения или непълнота на използваните формулировки в правната материя уреждаща управлението на РАО, може да доведе до спекулация с понятийния апарат и текстове от законовите и подзаконовите нормативни актове, което от своя страна дава възможност за оспорване на издавани административни актове, допълнителни непредвидени разходи, забавяне или спиране на процесите по реализация на проекти с управлението на отделни категории РАО, допълнително въздействие върху околната среда с натрупване на големи количества радиоактивни отпадъци, неспазване на приети от Р.България международни задължения, дискредитиране на отношения с международни организации и др..

I. ПОНЯТИЕН АПАРАТ
I.1. Понятията риск, заплаха и опасност, като част от теорията за сигурността

С приемането на страната ни за пълноправен член на Европейския съюз на 1 януари 2007 година се повишиха и отговорностите за поддържане на възможно най-високите стандарти за ядрена безопасност, ядрена сигурност, неразпространение на ядрения материал и опазване на околната среда.

Разбирането за сигурност при управлението на РАО може да се определи, като постигане на защита на ценности (опазване здравето на работниците и на населението), отчитайки неопределеността, като елемент на средата, която неопределеност е източник на опасности, включително и на такива, чиято реализация става възможна в резултат на вземане на рисково решение.

По смисъла на Закона за безопасното използване на ядрената енергия (обн.ДВ, бр.63 от 28.06.2002г.), Допълнителни разпоредби §1.34:

Радиоактивният отпадък (РАО) е продукт от използването на ядрената енергия в енергетиката, индустрията, за медицински и научни цели.

Категоризацията на видовете РАО е нормативно уредена в глава II чл.5÷7 на Наредбата за безопасност при управление на РАО, приета с ПМС №198/03.08.2004г., обн. ДВ, бр.72 от 17.08.2004г.

• 
  Твърди радиоактивни отпадъци
  
• 
  Течни радиоактивни отпадъци
  
• 
  Газообразни радиоактивни отпадъци
  

1. 
   пожар и/или експлозия;
   
2. 
   нарушаване на физическата цялост на въртящите се механизими;
   
3. 
   въздействие върху съоръжения, системи и компоненти в резултат на падане на тежки предмети, летящи детайли, удар и др.;
   
4. 
   отказ на съоръжения, системи и компоненти в резултат на вътрешни процеси, като корозия и стареене;
   
5. 
   събития, включително човешки грешки, водещи до загуба на контрол върху технологичния процес;
   
6. 
   събития, водещи до резки отклонения в налягането или температурата на технологичните процеси;
   
7. 
   вътрешни наводнения или реактивни струи в резултат на скъсвания и течове на тръбопроводи, помпи, клапани и други невключени в списъка.
   

1. 
   екстремни климатични условия;
   
2. 
   земетресения;
   
3. 
   външни наводнения;
   
4. 
   падане на среден пътнически самолет;
   
5. 
   индустриални дейности и транспорт в близост до площадката;
   

1. 
   Методите за оценка на риска, като опасност от вътрешносистемен характер, могат успешно да се прилагат и при оценка на заплахите, в качеството си на опасности от извънсистемен характер.
   
2. 
   Опасностите, независимо от своя характер, вътрешносистемен или външен трябва да бъдат своевременно и ефикасно идентифицирани и контролирани за да се обезпечи сигурността на системата.
   
3. 
   Субектите, които извършват дейности по управлението на радиоактивните отпадъци, са длъжни да извършват оценка на ядрената безопасност и радиационната защита на ядрените съоръжения и на източниците на йонизиращи лъчения и да предприемат действия и мерки за повишаването им при отчитане на собствения и международен опит и научните постижения в тази област. (Закон за безопасното използване на ядрената енергия, чл.16, т.3)
   

• 
  Субекти осъществяващи дейности по генериране на РАО
  
• 
  Субекти организиращи управлението на РАО, в обектите в които се генерират (за което са получили лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение по чл. 35 от ЗБИЯЕ)
  
• 
  Централен оператор на РАО е ДП „РАО” – управляващ РАО извън обектите в които се генерират (чл.76 ал.1 ЗБИЯЕ)
  
• 
  Инфраструктурни съоръжения за управление на РАО
  
• 
  Национална законодателна уредба (ЗБИЯЕ...... и подзаконовите нормативни актове)
  
• 
  Източници на финансиране (Фонд РАО и фонд ИЕ)
  
• 
  Човешки ресурси
  

Юридически и физически лица, които генерират радиоактивни отпадъци, в резултат на дейността на лицензианти и титуляри на разрешения по смисъла на ЗБИЯЕ както и лица, които са обявени в несъстоятелност или ликвидация, но са генерирали РАО в резултат на дейността си на производители на радиоактивни отпадъци.

Можем да разрешим кръга, като добавим и радиоактивни отпадъци, чийто собственик не е известен или са резултат от предишни практики, радиоактивни отпадъци, внесени на територията на РБългария и които не могат да бъдат върнати обратно. (Наредба за условията и реда на предаване на РАО на ДП „РАО”, приета с ПМС №164 от 14.07.2004г., обн.ДВ, бр.64 от 23.07.2004г. чл.2, ал.1).

Редът за предаване на тези видове радиоактивните отпадъци на централния оператор ДП “РАО” е определен в Наредба за условията и реда за предаване на радиоактивни отпадъци на ДП “РАО”, като “особен случай” и е различен от този по който се предават радиоактивните отпадъци генерирани в резултат на дейността на лицензианти и титуляри на разрешения по смисъла на ЗБИЯЕ.

По отношение разрешителния режим за управление на радиоактивните отпадъци чл.14.ал.2 от ЗБИЯЕ указва, че:

Управлението на радиоактивни отпадъци и на отработено гориво се извършва от юридически лица само след получаване на разрешение и/или лицензия за безопасното осъществяване на съответната дейност в случаите, определени в този закон.

Наредбата за безопасност при управление на РАО, приета с ПМС №198/03.08.2004г., обн. ДВ, бр.72 от 17.08.2004г. в чл.3, ал.1 конкретизира:

Лицата, в резултат на чиято дейност се генерират РАО, носят отговорност за безопасното им управление от тяхното образуване до момента на предаването им на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” или освобождаването им от регулиращ контрол и предприемат мерки за осигуряване на безопасното им управление.

Дейностите по управление на радиоактивните отпадаци от АЕЦ, като субект генериращ и управляващ радиоактивни отпадъци включват:

1. 
   Предварително преработване и временно съхраняване на течни и твърди РАО в специални съоръжения (могилници) в централните зали на реакторите спецкорпусите (СК) към енергийните блокове на централата.
   
2. 
   Предаване на ниско и средно активните РАО (течни и твърди) в специализираното поделение СП”РАО” на ДП “РАО”, което е ситуирано на площадката на “АЕЦ Козлодуй”.
   
3. 
   Освобождаване на течни и газообразни радиоактивни изхвърляния в околната среда в съответствие с одобрени от регулиращия орган лимити.
   

Съгласно същата наредба, те разработват програми за управление на РАО, в които описват и обосновават предприетите и планирани дейности по управление на всички генерирани РАО до тяхното погребване или освобождаване от регулиращ контрол. Като задължително съдържание на тези програми, съгласно чл.14.ал.2.т.7 са: „основните рискове и неопределености при разработване на програмата и оценка на тяхното влияние върху нейното изпълнение”.

Наличието на рискове и неопределености при управлението на РАО не подлежи на коментар и предмет на настоящото изследване ще бъде именно правната регламентация на опасностите при управление на радиоактивните отпадъци, етапите и дейностите на които се идентифицират, тяхната оценка и контрол.

Съзнателно разглеждаме субектите осъществяващи дейности по генериране и субектите организиращи управление на РАО, не само по повод на това, че частично се препокриват.

С Наредбата за условията и реда за предаване на радиоактивни отпадъци на ДП “РАО” между тях се създава ефективен механизъм за отчитане на взаимовръзките в управлението на РАО в условията на съществуващите различни организации, участващи в отделните етапи на управление на отпадъците.

Наредбата изисква лицата, генериращи РАО подлежащи на предаване в ДП „РАО” да разработят програми, съдържащи технически спецификации на генерираните РАО, график за предаване, описание на мерките по осигуряване на ефективно управление и контрол от тяхното генериране до предаването им на държавното предприятие.

Предприятието е със статут на държавно предприятие по чл.62, ал.3 от Търговския закон, и на основание на същия закон не е търговско дружество.

По силата на чл.80, ал.1 и ал.2. от Закона за безопасното използване на ядрената енергия предприятието може да извършва дейности и да сключва сделки само във връзка с осъществяване на предмета му на дейност по чл.79, ал.1.

Предприятието не може да участва в търговски или граждански дружества.

Предметът на неговата дейност е:

1. 
   Управление на радиоактивни отпадъци, което включва всички дейности, свързани с манипулирането, предварителната обработка, преработката, кондиционирането, съхраняването или погребването на РАО, включително извеждането от експлоатация на съоръжение за управление на РАО;
   
2. 
   Изграждане, експлоатация, рехабилитация и реконструкция на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци;
   
3. 
   Извършване на превоз на радиоактивни отпадъци извън площадката на съответното ядрено съоръжение, ако е получило разрешение или лицензия за превозване по ЗБИЯЕ.
   
4. 
   Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения:
   
   • 
     когато ДП „РАО” е собственик или титуляр на вещни права върху съоръжението или
     
   • 
     въз основа на договор с лицето, което е собственик или титуляр на вещни права върху съоръжението.
     

За гарантиране спазването на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита при избор на площадка, проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци се издават разрешения от председателя на АЯР, а за експлоатацията на подобно съоръжение или извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение е задължително издаването на лицензия.

Инфраструктурните съоръжения в които се обработват, съхраняват или погребват радиоактивни отпадъци трябва да осигурят изолация на съдържащите се в отпадъка радионуклиди и опасни вещества от населението и околната среда за целия предвиден срок на съхранение.

От своя страна инфраструктурните съоръжения включват в себе си Системи съоръжения и компоненти (ССК), които следва да съответстват на проектните спицификации, изисквания и характеристики. ССК подлежат на задължителна класификация на базата на тяхната важност за безопасността. Те се проектират, изработват, монтират, изпитват, експлоатират и поддържат по начин, който осигурява тяхното качество и надеждност в съответствие с тяхната класификация.

По време на експлоатация на съоръжение за погребване, включително и след неговото затваряне трябва да се осигури защита на здравето на персонала и на населението, както и неконтролирано разпространение на радиоактивни вещества в биосферата.

Начинът на погребване на радиоактивните отпадъци се определя въз основа на вида, категорията, активността и радионуклидния състав на РАО и е уреден в чл.22 на Наредбата за безопасност при управление на РАО.

Жизненият цикъл на съоръжение за обработване и съхраняване на РАО включва етапите на избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация.

Жизненият цикъл на съоръжение за погребване на РАО включва етапите на избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и затваряне.

Изискванията за безопасност на съоръженията за управление на РАО, касаят целия им жизнен цикъл, а за съоръженията за погребване –и за периода след тяхното затваряне. Тяхната нормативна уредба е в част Втора на глава Седма на Наредбата за безопасност при управление на РАО, приета с ПМС №198/03.08.2004г., обн. ДВ, бр.72 от 17.08.2004г.

Дефинирайки понятието “безопасност”, като ситуация, състояние на реалността, при която не съществуват реални опасности или ако такива се появят, са налице необходимите ресурси да се предотврати нежеланото събитие или явление и да се неутрализират негативните последици, които то евентуално би причинило, интерес представлява практическата реализация на постигането на това състояние при инфраструктурните съоръжения, в които се съхраняват или погребват радиоактивни отпадъци.

Според чл.26 ал.1 от Наредбата за безопасност при управление на РАО, приета с ПМС №198/03.08.2004г., обн. ДВ, бр.72 от 17.08.2004г. безопасността на тези съоръжения се основава на прилагането на концепцията на дълбоко ешелонизираната защита, която се основава на едновременното прилагане на система от физически бариери и административни мерки.

Наличието на дълбоко ешелонизираната защита в случая е ресурс, който следва да предотврати нежелано събитие или явление или да неутрализира негативните последици, които то евентуално би причинило.

Концепцията за дълбоко ешелонизираната защита, осигурява следните нива на защита:

1. 
   Система от последователни физически бариери (инженерни или естествени), служещи за защита на околната среда при разпространение на радиоактивни вещества и предпазване на РАО от вътрешни и външни неблагоприятни въздействия;
   

2. 
   Административни мерки (технически и организационни) за защита на физическите бариери, за запазване тяхната ефективност, както и защита на населението и околната среда.