"правни отношения"



страница1/3
Дата13.10.2018
Размер0.5 Mb.
#86068
  1   2   3
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, СПЕЦИАЛНОСТ "ПРАВО"


Курсова работа на тема:
"ПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ"
ИЗГОТВИЛ:

Десислава Красимирова Борисова, фак. № 217062

СПЕЦИАЛНОСТ: “Право”, I курс

1. Понятие и обща характеристика на понятието “отношения”


1.1. Постановка на въпроса
Проблемите, свързани с категорията “отношение” имат фундаментално значение за
правните науки. Създадената в началото на XX в от Айнщайн теория на
относителността показва, че са относителни характеристики на действителността като
едноврeмeнност, пространствeна протежност, редоразположеност, временна
продължителност, течение на времето, маса, разделяне на масата и енергията и др.
Категорията “отношение” противоречиво е била обект на човешката мисъл още от
Античността. Тя за пръв път е била изследвана от Аристотел.
Хегел смята, че “ същественото отношение е определен съвършено всеобщ начин на
явлението”. Той смята, че “ всичко, което съществува, се намира в отношение и това
отношение е истината на всяко явление”.
Самите категории и закони отразяват съществени реални отношения, а изучаването им
разкрива съдържанието на обективната реалност.
В съвременната наука категорията “отношение”е спорен проблем. Преобладава тезата,
че категорията “отношение” е основна, първоначална, основополагаща, определяща
всички останали философски категории и на тази основа структурират категориите.
В теорията няма единство по този проблем. Някои автори отъждествяват отношението
с връзките и взаимовръзките, което е неправилно. Категорията “отношение” включва
тези понятия, без да се покрива с тях. Този извод има важно методологическо
значение при разграничаване на връзките и отношенията в правото.
Отношението не е непосредствено отражение на процесите, а разкрива особената
взаимозависимост на техните аспекти, на крайните резултати. Отношенията са
опосредствени връзки на обектите – явления, процеси, свойства, връзки. Различните
отношения – органически, социални, правни, психически, пространствени, временни,
логически, икономически, математически определят взаимозависимостта между
явленията и техните свойства.
В определени отношения се намират страни, които са свързани с общ процес. Без
процес няма отношение. Всички явления и страни в действителността се реализират
във взаимоотношения.
Отношението в онтологичен смисъл е опосредствена взаимозависимост на състояние,
свойства и връзки за основата на движението на материята и на нейните свойства.
Различните форми на движение на материята – физически, химически, биологически,
социални, правни и други имат свои закони, а всички закони отразяват съществените
отношения между обектите, процесите, свойствата, връзките и отношенията.
За разлика от законите, понятието е отчитане на отделните страни на движението.
Понятието “отношение на отношението” означава съотношение между отношения.
Диалектическият закон за отрицание на отрицанието е система от пет всеобщи
отношения, които в единство отразяват именно “отношението на отношениeто”.
Диалектиката е обща теория за движението и развитието, респективно на всеобщите
отношения, които се обуславят от движението и развитието. Понятието “отношение”
се изяснява с отношението му към процесите, свойствата и съществените връзки

(Vinculum substantiale).


1.2 Характеристика на обществените отношения
Категорията “обществено отношение” е цялостна система на конкретни особености на
взаймодействието, взаимозавсимостта и взаимната обусловеност на предметите,
процесите и явленията в обективната реалност на различни равнища на обобщение –
от всеобщите връзки и отношения, които имат глобална характеристика, до
конкретното им реализиране в процеса на развитието.
На равнището на всеобщите връзки и отношения в природата (in rerum natura),
обществото и познанието, категорията “отношение” разкрива и съдейства за
изясняването на определеността и устойчивостта на реалната битност на развиващите
се отношения в действителността. Степенувани на съответните равнища на
конкретните условия се реализират специфичните форми на всеобщите отношения,
каквито са правоотношенията. На съответното йерархическо равнище съответства
реализацията на специфичните, органичните, социалните, правните, пространствените,
логичните, математическите и други отношения отразяват конкретно своеобразно
взаймодействие жду явленията, респективно между свойствата на тези явления.

Природата, обществото и познанието са именно проявление на взаимносвързаните


и взаимнообусловение форми на движение и развитие на материята. Отношенията са
подчинени на общите закономерности на движението и развитието на материята.

Всеобщността на отношенията в природата, обществото и съзнанието е свързвана


в древността със стихийната диалектика и представи за отношенията като родово
понятие с богато видово разнообразие (Аристотел – Соч., т. I ).

Хегел разкрива във всеобщото родово понятие “отношение” видовата определеност


на качеството, количеството, мяра, просто и абсолютно тъждество, причина,
взаимодействие и други. В своите обобщения то стига до извода, че “...всичко, което
съществува, се намира в отношение и това отношение е истинността на всичко
съществуващо. Благодарение на отношението, съществуващо не абстрактно, не само
по себе си, а само в другото, но в това друго то е отношение със себе си и отношение
като единство на отношение със себе си и съотношения с другите. Той стига до извода,
че същността на отношенията между хората трябва да се търси не в самите
отношения, а в нещо друго, “трето”, като не стига до пълно изясняване на
спецификата му.
2. Възникване на човешките отношения изобщо
Много и разнообразни са отношенията, които възникват в живота между хората и
между хората и предметите на външния свят. Тези отношения се създават от
дейността на хората, те могат обаче да се предизвикат и от проявленията на природни
сили и значи независимо от волята на човека. Всички те съставят сложната система на
обществения живот и са насочени към задоволяване на най-различни човешки
интереси. Ние наблюдаваме навсякъде тяхната даденост в действителността на
обществения живот и установяваме, че се появяват винаги като грижа на човека да
постави предметите на външния свят под властта си или да установи необходимите
връзки между себе си и другите, за да създаде и осигури възможност за задоволяване
на сетивните си и духовните си нужди.

2.1 Принципи за това възникване


Отношенията, които се създават по този начин в живота, могат да се обяснят по
най-различен начин. Винаги обаче те са така сложни и преплетени, че е невъзможна да
се посочи само една причина за тяхното възникване. Разглеждането на което и да е
отношение разкрива редица причини и най-разнообразни съотношения между тях като
начало на техния живот и като основание за продължителността на тяхното
съществуване. Могат да се отбележат само някои от по-съществените, които
правната наука посочва, когато разглежда възникването на обществените отношения
във връзка със заниманията си с отношенията на правото.

1. Пол и възраст. Външните или обществените отношения на хората се определят


до голяма степен най-напред от различия в пола и възрастта на хората. Някои
посочват и влиянието на законите за наследствеността за създаването на физически и
духовни прилики, за създаването на естествени групи, които се намират в постоянна
взаимна зависимост или съподчинение помежду си.

2. Икономически условия. От голямо значение за създаването на такава


зависимост и съподчинение между хората са и най-разнообразните форми на тяхната
икономическа дейност. С тази дейност могат да се обяснят, ако не напълно, то
достатъчно добре, отношенията в съвременния обществен живот. Икономическият
фактор е имал и ще има голямо значение за неговото създаване и за промените, които
настъпват във взаимнте отношения между хората.

3. Духовен живот. И накрая, във връзка с това е и духовния живот на хората.


Сложният механизъм на обществения живот в цялата история на неговото създаване и
развитие е немислим без участието на духовното начало в него. Ние не бихме могли да
си обясним нито един момент от този живот, нито една страна на зависимостта и
сътрудничеството между хората, ако не потърсим въздействието на човешкия дух като
основа на този живот. Тази основа определя формата на подвижната ватерия на
живота в обществото и дава по този начин образ на зависимостта и съподчинението
между хората.
2.2 Превръщане на обикновените отношения в правни отношения.
Заедно с възникването на обществените отношения е вървяло и тяхното
организиране. Със създаването на нормите на правото те стават все повече и повече
предмет на уреждане от страна на организираната власт на обществото. С времето
правният ред си поставя за цел да уреди и осигури онези от тях, които представляват
интерес за него. Това става със системата от норми на неписаното и писаното право,
които започнали да определят условията, които обществения живот е трябвало да
спазва в своето развитие, за да отговаря на изискванията на правото. Така
първоначално само фактически дадената взаимна зависимост и съподчинение между
хората се превръщат в правни и отношенията в обществения живот – в правни
отношения.

3. Обществени отношения и правни отношения


3.1 Обществена зависимост и правна зависимост
От тези изяснения става ясно, че правоотношенията не са изкуствени образувания
на обществения живот. Тяхното възникване следва от само себе си възникването на
много отношения в живота на хората в обществото съгласно с известната максима в
науката на правото, че няма общество в човешката история без право.

С превръщането на обикновени отношения между хората в правни отношения


обикновената обществена зависимост се превръща за едни в правно задължение, а за
други в права. Така правото става елемент от обществения живот, който не само
урежда този живот, но често се превръща и в стимул за създаване на нови
обществени форми на зависимост и сътрудничество между хората. Чрез тази си
дейност правото се превръща и в принцип на обществено сцепление.
3.2 Правните отношения като част от цялостния обществен живот.
Там, където нормите на обективното право признават известни отношения в
обществения живот за правни, възникват правни отношения между хората. При тях
правото определя границите на властта на хората в отношенията им с предметите на
външния свят, като признава на едни права, а на други – задължения. Така
правоотношенията съставят в действителност сложният механизъм на
общественоправния живот.

Общественоправният живот е само част от цялостния обществен живот.


Следователно отношенията, които представляват интерес за правото, не могат да
изпълнят цялото съдържание на живота в обществото. В действителност измежду
многото правният ред подбира само онези от тях, които могат да имат някакво
отношение към правото и неговия дух. Правото по своето понятие е принцип на ред,
този ред обаче трябва да отговаря на изискванията на справедливостта, защото само
така ще може да се приеме за задължителен. Със закона за личното равенство като
съдържание на справедливостта правото ограничава практическата възможност на
интересите на хората до условието да се съобразяват с чуждите интереси, които се
засягат от техните постъпки. Излизайки така от мисълта за правността на човешките
отношения, сложната система на действащото или позитивното право със своите много
и разнообразни норми съдържа най-подробни предписания, които му помагат да отдели
от другите онези отношения в обществото, които трябва да въздигне в правни, за да ги
уреди и защити. Естествено тук не се включват връзките на приятелството или други
подобни връзки, които дори и да са от значение за човешкия живот, по същината си
нямат никакво отношение към правото.

4. Произход на термина “правни отношения”


Учението за правните отношения и правните институти е научно обосновано
сравнително неотдавна. Теорията и паметниците на римското право нито са познавали
понятието, нито пък са оперирали с термина “правоотношение”. Въпреки че Puntschart
се стреми да установи, че римляните с термините juris nexus, juris vinculum, obligatio и
др. са визирали понятието “правни отношения”. Учението за правните отношения и
правните институти за първи път научно се обосновава от Фридрих Карл фон Савини
(1779 – 1861). Основните си възгледи Савини излага в своята полемична книга
“Възникване на позитивното право” (1841). Творчеството му понякога е доста
противоречиво, доколкото самият той в по-късните си произведения сам се отрича от
някои свои принципни идеи. Оттогава терминът и понятието “правоотношение” стават
едни от най-популярните правни понятия и най-употребими правни термини. Правните
отношения бързо заемат централно място в класификацията и систематиката на
правните дисциплини и в това отношение примерът на Савини, който изгражда цялата
система на римското право върху правните отношения и очертава всички аргументи, за
да се строи върху тях систематиката на каквато и да било друга правна дисциплина,
намира много скоро многочислени и талантливи привърженици, особено сред
цивилистите и теоретиците на общата теория на правото.

Според Ханс Келзен отношението между право и общество, особено между право и


икономика, трябва да се схваща като отношение на форма към съдържание, а
правното отношение, дадено в рамките на социалното като едно “житейски
отношение”, което получава чрез правото своето външно определение. Едно особено
направление в традиционната правна наука, което се представя като “социологическо”,
в действителност с това разбиране преследва само естественоправни тенденции. И в
същата посока, както дуализма между обективно и субективно право, е насочено
разделянето на правните отношения на лични и вещни, с оглед на това дали се касае
за едно отношение между субекти или за едно отношение между правен субект и
правен обект, между личност и вещ. Вещното правоотношение, смята той,
вещно-правното отношение par exellence е собствеността, върху нея е пригодено
цялото разграничение. Тя се определя като изключително господство на дадена
личност върху една вещ и с това се отличава съществено от правата на вземане,
които създават само лични правоотношения. Това различие, важно за систематиката
на гражданското право, има също така подчертан идеологически характер. Ако то се
поддържа въпреки постоянно изтъкваното въэражение, че правното господство на едно
лице над една вещ не се сътои в друго, освен в едно определено правоотношение на
един субект към други субекти, именно в тяхното задължение да не пречат на
собствника в неговата възможност да се разпорежда с вещта, в правната възможност
на единия да изключи всички останали от ползването на вещта, то това става очевидно
затова, защото определянето на собствеността като отношение между личност и вещ
прикрива неговата социално-икономическа функция. Една функция, която
социалистическата теория означава, с право или без право, като “експлоатация”, една
функция, която именно се състои в отношението на собственика към всички останали
субекти, които са изключени от посегателство върху вещта на собственика и са
задължени от обективното право да зачитат изключителната власт на разпореждане на
собственика. Традиционното учение за правото, обаче, най-решително се
противопоставя, да се схваща субективното право, т.е правото на единия, само като
отражение на правния дълг на другите. Неговите представители подчертават отново и
с най-голямо наблягане първичния характер на правомощието, те дори го
отъждествяват с правото, с правото в субективен смисъл.

5. Теории въру характера на правното отношение


Обстоятелството, че правото се интересува само от човешките постъпки като
такива, без да държи сметка за това, дали те призлизат от добри намерения или не,
изяснява значението, което то има за обществените отношения на хората. Като
обществени правните отношения се интересуват от постъпките на хората, като правни
те разграничават сферата на дейност на хората, като признават на едни задължения, а
на други – права.
5.1 Правното отношение като отношение между лица.
Това изяснение на правните отношения като отношение между лица води своето
начало още от Савини, за когото се казва, че за пръв път в науката за правото се е
занимавал обстойно и задълбочено със същината на правоотношението. Проф. Венелин
Ганев подкрепя това становище. В своето учение за правното отношение Савини не
излиза от римското право, тъй като то не му дава съответен термин; със своето “jus”
римляните не са могли да предадат специфичното в правното отношение за разлика от
субективното право. Това схващане, което се споделя и от Виндшайд, Бирлинг,
А.Меркел и други, изхожда от мисълта, че понтието за правното отношение
представлява съвкупност от права и задължения. При тази предпоставка
заключението, което дава и Буркхард, че отношение между право и дълг може да
съществува само между разумни същества, идва само от себе си. Само такива
същества могат да бъдат помежду си правно овластени или задължени. Неразумни
същества или неодушевени предмети не могат да имат нито права, нито задължения.
Това схващане, разбира се, се противопоставя на приемането, че правни отношения
могат да съществуват и между хора и вещи. Изразът, където той се употребява, не
може да означава, че между човека и вещта имаме отношение на право и дълг, още
по-малко, че такова отношение може да съществува между две и повече вещи.
Мисълта в случая може да бъде само, че вещта е предмет на поведение, за което
отделни лица са правно задължени или овластени помежду си. От което следва, че
според това схващане правните отношения и тук са отношения между лица, вещта е
само посредствено предмет на правното отношение, тъй като поведението, към което
тези лица са задължени или овластени, се отнася до една вещ.
5.2 Правното отношение като отношение между лица и между лица и безлични
предмети.
На схващането, че правното отношение е отношение само между лица, се
противопоставят Регелсбергер, Дембург, Гирке, Кроме, Енексерус и др. Според тях това
разбиране не отговаря напълно на естеството на правното отношение, защото не
взема предвид отношенията, които лицата могат да имат към вещта във външния свят
и най-вече към вещите. Забелязва се, че правното уреждане на тези отношения не се
изчерпва с това, какво другите не бива да вършаг, а определя и отношението на
правоимащия към нещата извън него, като отбелязва мярката на неговата правна
власт върху тях. Неестествено е, забелязва Кроме, вещните права да се разглеждат
само от онази своя страна какво според тях други лица трябва да вършат или да не
вършат. Затова това схващане за правното отношение намира, че не е правилно да се
изключват отношенията на лицата към предметите извън тях и да се ограничаваме при
понятието за правоотношението само до отношение между лица. По-правилно би било
да се говори и за правно уреждане и значи за правоотношение между лица и безлични
предмети, като например вещи и чужди права.
5.3 Правното отношение между хора и животни
Тук следва да се отбележи и едно друго схващане за правното отношение. То се
изяснява от Нелсон и от неговите привърженици от гледището на философията на
правото и приема, че правни отношения може да съществуват и между хора и
животни. Според Нелсон разбирането на това схващане предпоставя строго
разграничаване на понятията за субект на задължение и субект на право ; защото не
може априорно да се изключи вюзможността да има субекти на права, които не са
субекти на длъжности.. В изследванията си върху съдържанието на нравствения закон
Нелсон показва, че субекти на права са всички същества, които имат интереси ;
субекти на задължение, напротив, са всички онези, които и извън това са и способни
да разберат изискванията на дълга. Това разбиране е възможно само за разумни
същества. Според това могат да се разделят всички задължения, които остават, след
като се изключат задълженията към самите нас, които посредствено са винаги такива
към други лица, на задължения към разумни и задължения към неразумни същества.
Ако наречем животното същество, което наистина е субект на права, но според
природата си не може да достигне до разумно самоопределение, а човек – същество,
което е субект на права и в същото време според природата си има заложбите на
разума, можем да кажем накратко, че всяко задължение е или към животни, или към
хора. С това Нелсон твърди, че има задължения към животни и че тези задължения са
непосредствени, че те значи не могат да се извлекат например от задълженията към
хората, т.е към разумни същества.

В осветлението на това схващане правните отношения между хора и животни


отбелязват хората само като носители на задължения, а животните – само като
носители на права.

6. Характерни особености на правното отношение


Теоретичните трудности, свързани с различното определение на субектите на
правното отношение, се обясняват най-вече с обстоятелството, че законите
обикновено употребяват термина правоотношение, без да го дефинират. Други
трудности се срещат и затова, че понятието и терминът “правоотношения” се
използват не само от юристи по професия, по образование и култура. Това понятие,
както и терминът са еднакво познати, популярни и употребявани и сред работниците от
другите области на науката, на обществените дисциплини, както и в обикновения
всекидневен живот.

Въпреки тази популярност и може би именно заради нея понятието


правоотношение, дори и сред самите юристи се схваща най-разнообразно и неговото
съдържание не винаги се отличава с яснотата и прецизността на другите правни
понятия.
6.1 Активна и пасивна страна на правното отношение.
Всяко правно отношение между лица представлява само по себе си отношение
между две страни – активна и пасивна. Активна е страната на правно овластения,
пасивна – страната на правно задължения.. Когато правното отношение е отношение
между лица и вещи, страната на вещта се определя непосредствено от лицето, от
което се иска да извърши или да се въздържи от извършването на едно действие.
6.2 Едностранно и двустранно правно отношение.
Правното отношение може да бъде едностранно и двустранно. То е едностранно,
когато, както това най-добре се разбира от правното отношение между лица, едната
страна е правно овластена, а другата - правно задължена. То е двустранно, когато и
двете страни са едновременно правно овластени и правно задължени.

Бекер например систематизира различни значения на термина “правоотношение” и


също го разделя на едностранно и двустранно, но по друг класификационен критерий.

Според него с думата “правоотношение” се обозначава всяко държание –


Verhalten, към което държание обективното право прикрепя известни последици. И в
тези случаи според Бекер могат да се проследят по-нататъшни разграничения:

* Това държание може да бъде или едностранно на едно правно тяло, личност или


вещ – възраст, пол или движимост, делимост

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница