Правото на политическо участие на лица с проблеми с психичното здраве и лица с умствени увреждания



страница2/3
Дата30.03.2017
Размер0.51 Mb.
#18084
1   2   3

Констатациите, представени тук, се базират на данни, събрани от мрежата от правни експерти на FRA FRALEX. Допълнителна информация беше събрана посредством обмен с ключови партньори, сред които групата на високо равнище на Европейската комисия по проблемите на хората с увреждания , Европейския координационен форум за Плана за действие на Съвета на Европа по отношение на хората с увреждания (20062015 г.), две основни неправителствени организации (НПО) в тази област, Mental Health Europe и Inclusion Europe,4 както и няколко национални институции за правата на човека, работещи по въпросите на хората с увреждания. FRA изказва своята благодарност за този ценен принос. Агенцията подчертава обаче, че заключенията, съдържащи се в този доклад, отразяват гледните точки на FRA, а не непременно на някоя от сътрудничилите организации.


Настоящият доклад започва с анализ на ключовите международни и европейски принципи, свързани с правото на политическо участие. В раздел 2 е направено обобщение и сравнение на положението в държавите-членки на ЕС. След това докладът представя правното положение в държавите-членки на ЕС и завършва с някои възможности за бъдещи развития.


1. Международни и европейски стандарти



1.1. Общо право на политическо участие

Член 21 от Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.)

(1) Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители. (…)

(3) Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството; Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.

Член 25 от Международния пакт за граждански и политически права (1966 г.)

Всеки гражданин има правото и възможността, без каквато и да е дискриминация, посочена в член 2, и без неоснователни ограничения:

  1. да взема участие в управлението на обществените дела пряко или посредством свободно избрани представители;

  2. да гласува и да бъде избиран в действителни, периодично провеждани избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване, гарантиращо свободното изразяване на волята на избирателите; (…)

Правото на политическо участие има дълга и оспорвана история.5 Тържествено провъзгласено с член 21 от Всеобщата декларация за правата на човека, то стана правно обвързващо, след като бе включено в Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). През 1996 г. Комитетът на ООН по правата на човека (HRC) прие общ коментар по член 25 от МПГПП. При тълкуването на този член HRC призна, че са допустими ограничения на правото на гласуване. Условията обаче за упражняването на тези права „следва да се основават на обективни и разумни критерии“.6 Например според Комитета изискването за по-голяма възраст за избиране за определена длъжност би могло да се счита за законно ограничение. Обаче „не се допуска разграничение между граждани, упражняващи тези права, на основание на раса, цвят, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, собственост, рождение или друг статус.“7

Освен това HRC счита, че е „неоснователно да се ограничава правото на гласуване въз основа на физически увреждания или да се налагат изисквания, свързани с грамотност, образование или собственост“.8 Независимо от това според Комитета по правата на човека „умствената неспособност може да бъде основание да бъде отказано на дадено лица правото на гласуване или заемането на длъжност “.9 Както ще покаже следващият раздел, тълкуването на HRC вероятно ще трябва да бъде доразвито, за да се вземат предвид достиженията на международната защита на човешките права по въпросите на хората с увреждания.



Член 3 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (1952 г.)

Βисокодоговарящите страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни периоди с тайно гласуване и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло.

На европейско равнище правото на свободни избори се гарантира от член 3 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Първоначално не беше ясно дали авторите на Конвенцията са искали да се ограничат единствено до демократичните структури на държавите-членки, страни по ЕКПЧ, или да гарантират индивидуално право на свободни избори за всички.10 Практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) пояснява това. В своето знаково решение по делото Mathieu-Mohin и Clerfayt с/у. Белгия от 1987 г.,11 ЕСПЧ потвърди, че член 3 от Протокол № 1 защитава „субективното право на участие“ (параграф 51) — тоест правото на човек да избира и правото да бъде избиран (наричани също активното и пасивното избирателно право).

Оттогава насам съдебната практика на ЕСПЧ е потвърдила този първоначален подход, като в нея с подчертава, че тези права „са от ключово значение за установяването и поддържането на основите на ефективна и значима демокрация, управлявана от върховенството на закона“.12

В прецедентното дело Hirst с/у Обединеното кралство No. 2, в което е разгледана пълна забрана на правата на гласуване, наложена на осъдени затворници в Обединеното кралство, ЕСПЧ заявява също така, че:

„… правото на гласуване не е привилегия. През двадесет и първи век презумпцията в една демократична държава трябва да бъде полза на приобщаването… Всеобщото избирателно право се е превърнало в основен принцип (…). Всяко отклонение от [този] принцип създава риск от подронване на демократичната законност на така избрания законодателен орган и законите, които изготвя той.“13

Въпреки че няма включени специални ограничения на правото на свободни избори в член 3 от Протокол № 1 (за разлика от членове 8—11 от ЕКПЧ), ЕСПЧ е признал, че правото на гласуване не е абсолютно.14 Допустими са някои ограничения, предвидени от националното законодателство. Но ЕСПЧ винаги проучва дали наложените ограничения не нарушават „свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло“. По този начин ЕСПЧ „търси произволност или липса на пропорционалност“15 в ограничителните мерки, въведени от националните органи. В същото време ЕСПЧ признава, че изборните системи в Европа са много различни. Европейските съдии следователно са подготвени да оставят на държавите-членки голяма свобода на действие („широка свобода на преценка“) по отношение на организацията на изборните процеси.

Член 3 от Протокол № 1 се позовава на „избиране на законодателното тяло“. Така обхватът на този член е ограничен до определени видове избори. Според ЕСПЧ обаче той не е ограничен до избора на национални парламенти.16 Поради това в знаковото решение по делото Matthews с/у Обединеното кралство, ЕСПЧ счита, че изборите за Европейския парламент са включени в обхвата на член 3 от Протокол № 1.17

Хартата на основните права на Европейския съюз (CFR) и договорите за ЕС също са приложими. Член 39 от CFR гарантира на „всеки гражданин“ право да избира и да бъде избиран в изборите за Европейския парламент, докато член 40 от CFR защитава правото на всеки гражданин да избира и да бъде избиран в общински избори. Тези избирателни права трябва да се четат във връзка с член 10 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 22 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (предвиждащи право на гласуване в изборите за Европейски парламент и в общинските избори)18 както и с Директива 93/10919 и Директива 94/8020 (адаптирани няколко пъти, за да се организира участието на гражданите на ЕС от новите държави-членки ).21 При прилагането на принципа на недискриминация тези правни норми създават равнопоставеност между гражданите на ЕС от дадена държава-членка и гражданите на ЕС от друга държава-членка по отношение на правото да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент, както и в общинските избори.

Накрая, Кодексът на добрите практики при провеждане на избори на Венецианската комисия от 2002 г., макар и незадължителен правен документ, предоставя интересни насоки относно правилното провеждане на демократични избори.22 Документът включва насоките на Комисията относно обстоятелствата, при които може да е налице лишаване на гражданите от правото да избират или да бъдат избирани. В Насока 1.1.г от него се заявява, че: „i. може да се предвиди лишаването на лица от правото да избират и да бъдат избирани, но единствено при следните кумулативни условия: ii. това трябва да е предвидено от закона; iii. трябва да бъде спазен принципът на пропорционалност; условията за лишаване на лица от право да бъдат избирани могат да бъдат по-малко строги от тези за лишаването им от правото да гласуват; iv. лишаването трябва да се основава на умствена неспособност или присъда за извършено тежко престъпление; v. Освен това оттеглянето на политически права или установяването на психическа неспособност може да се налагат единствено чрез изрично решение на съда.“23

Накратко, правото на политическо участие е защитено чрез международни и европейски правни инструменти. Неговото значение за правилното функциониране на демократичния процес е видно от текстовете и тълкуването им от страна на различни органи, отговорни за прилагането му.

Съгласно общото право, свързано с правата на човека, правото на гласуване не е абсолютно и в някои случаи може да бъде ограничено, по-специално в случаите на неспособност. Лицата с умствени увреждания и лицата с проблеми с психичното здраве са пряко засегнати от това ограничение. Следващият раздел ще представи неотдавнашните законодателни развития, които защитават специално правата на политическо участие на хората с увреждания.

1.2. Специално гарантирано право на лица с умствени увреждания и лица с проблеми с психичното здраве




Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.)


Член 29 — Участие в политическия и обществен живот

Държавите - страни по настоящата конвенция, гарантират на хората с увреждания политически права и възможности за тяхното упражняване, равноправно с всички останали, като се задължават:

a) да осигурят ефективно и пълноценно участие на хората с увреждания в политическия и обществен живот, равноправно с всички останали, пряко или чрез свободно избрани техни представители, включително правото и възможността на хората с увреждания да избират и да бъдат избирани, между другото и чрез:

i) осигуряване на подходящи, достъпни и лесни за разбиране и ползване процедури, съоръжения и материали за гласуване;

ii) защита на правото на хората с увреждания на тайно гласуване в избори и референдуми, без сплашване и на правото да се кандидатират в избори, да заемат ефективно изборни длъжности и да упражняват всички публични функции на всякакви равнища на държавното управление, като улесняват достъпа им до подпомагащи и нови технологии, където това е подходящо;

iii) гарантиране на свободното волеизлияние на хората с увреждания като гласоподаватели и за целта, при необходимост и по тяхна молба, допускане на лице по техен избор да им оказва помощ при гласуването; (…)
Член 29 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (CRPD) предвижда, че страните следва да осигурят на хората с увреждания ефективно и пълноценно участие в политическия и обществен живот, равноправно с всички останали, пряко или чрез свободно избрани техни представители, включително правото и възможността на хората с увреждания да избират и да бъдат избирани. Gerard Quinn подчертава значението на този член, „тъй като хората с увреждания обикновено нямат политическо влияние (въпреки техния голям брой).“24

Както е показано в предишния раздел обаче, някои ограничения на правото на гласуване са законни, по-специално когато става въпрос за лица с умствени увреждания и лица с проблеми с психичното здраве.



UN Convention on the Rights of


Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.)


Член 1 – Цел

Целта на настоящата конвенция е да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждания, и да способства за зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство.

Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите.

Независимо от тълкуването на член 25 от МПГПП от страна на Комитета по правата на човека или на насоките, приети от Венецианската комисия, при съвместен прочит членове 1 и 29 от CRPD гарантират активното и пасивното избирателно право на лицата с умствени увреждания и лицата с проблеми с психичното здраве. Тъй като липсва авторитетно тълкуване на тези норми от страна на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, все още не е възможно да се потвърди със сигурност обхватът на защитата, предоставена в член 29 от CRPD. Може да се направи единствено заключението, че лишаването на хората с увреждания от право на политическо участие, което се е считало за допустимо преди влизането в сила на CRPD, би следвало да се преразгледа от страните по CRPD.

Този подход се подкрепя от няколко необвързващи правни инструмента, приети единодушно от Комитета на министрите на Съвета на Европа.

Препоръка Rec(2006)5 от 5 април 2006 г.

Участието на всички граждани в политическия и обществения живот и демократичния процес е от съществено значение за развитието на демократичните общества. Обществото трябва да отразява многообразието на своите граждани и да се възползва от техния разнообразен опит и познание. Затова е важно хората с увреждания да могат да упражняват своето право на глас и да участват в такива дейности.25
Препоръка Rec(2004)10 от 22 септември 2004 г.

Член 4 — Граждански и политически права


  1. Лицата с психични разстройства следва да имат право да упражняват своите граждански и политически права.

  2. Ограниченията върху упражняването на тези права следва да бъде в съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и не трябва да се основават единствено на факта, че определено лице има психично разстройство.26




  • Как може да бъде гарантирано политическото участие на хората с увреждания? 2526

  • Възможните ограничения в съответствие ли са с настоящите международни стандарти?

Тези въпроси все още се нуждаят от авторитетни отговори, но следващите параграфи предоставят някои насоки. Първоначално е важно обаче да се обърне внимание на концепцията за правоспособността. Както е показано в раздел 2, тази правна концепция е основополагаща. В действителност развитието на разбирането за правоспособността, както е определенa понастоящем от CRPD, е крайъгълният камък на тази Конвенция.27

Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.)

Член 12 — Равнопоставеност пред закона

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, потвърждават, че хората с увреждания имат право на признаване като равноправни индивиди пред закона.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, се задължават да признават правосубектността на хората с увреждания равноправно с всички останали във всички сфери на живота. (…)

Накратко, член 12 от CRPD постановява, че принципът на равенство между хората с увреждания и всички останали се отнася също до правоспособността. Както ще бъде показано в следващия раздел обаче, в много държави-членки на ЕС лишаването от избирателно право често се свързва пряко, а понякога и автоматично, със загубата на правоспособност.28 Все пак през 1999 г. държавите-членки на Съвета на Европа, препоръчаха лишаването от избирателно право да не се свързва автоматично със загуба на правоспособност или друга защитна мярка (като опекунство).



Препоръка R(99)4 от 23 февруари 1999 г.

Принцип 3 — Максимално запазване на правоспособността

... 2. По-специално дадена защитна мярка не трябва автоматично да лишава засегнатото лице от право да гласува или да изготви завещание, или да предостави или откаже съгласието си за интервенция със здравна цел или да взема други решение от личен характер по всяко време, когато неговата или нейната правоспособност му позволяват това.“29


В този контекст, и за първи път, Европейският съд по правата на човека трябва да вземе решение по дело, в което ищецът се оплаква от автоматичното му лишаване от права поради неговия психичен проблем. В знаковото решение по делото Alajos Kiss с/у Унгария Европейският съд по правата на човека единодушно установява нарушение на член 3 от Протокол № 1. 30 Г-н Kiss е страдал от маниакална депресия и е бил поставен под частично опекунство. Съгласно член 70, параграф 5 от Конституцията на Унгария лицата, поставени под пълна или частична опека, губят избирателното си право. При оценяването на пропорционалността на тази мярка Европейският съд по правата на човека отбелязва, че унгарският законодателен орган никога не се е „стремил да съпостави конкуриращите се интереси или да извърши оценка на пропорционалността на ограничението“ (параграф 41). По-нататък съдът отказва широка свобода на преценка на унгарските органи, тъй като „ако ограничение на основните права се отнася до особено уязвима група от обществото, която е била подложена на значителна дискриминация в миналото, като хората с психични проблеми, тогава свободата на преценката на държавата е значително по-малка и тя трябва да разполага с много основателни причини за налагане на въпросните ограничения (…). Причината за този подход, който поставя под съмнение определени класификации по същество, е че в исторически план такива групи са били обект на предразсъдъци с продължителни последствия, които са водели до тяхното социално изключване. Такива предразсъдъци могат да доведат до законодателни стереотипи, които забраняват индивидуализираната оценка на техните възможности и нужди (…)“ (параграф 42). В процеса на подготовката на своето заключение съдът прави няколко важни изявления, като се позовава по-специално на член 29 от CRPD:

„Съдът счита също така, че третирането като единен клас на хората с умствени или психични увреждания е съмнителна квалификация и ограничаването на техните права трябва да бъде предмет на стриктен преглед. Този подход е отразен в други инструменти на международното право (…). Следователно съдът достига до заключението, че безразборното лишаване от избирателни права без индивидуализирана съдебна оценка и единствено на базата на психични увреждания, изискващи частично опекунство, не може да се счита за съвместимо със законовите основания за ограничаване на правото на гласуване.“31

Значението на това дело не може да се подценява. Въпреки че Европейският съд по правата на човека няма правомощия да тълкува CRPD — отговорност за това носи Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания — това решение вероятно ще има въздействие извън Европа и следователно не само в онези държави-членки на ЕС, които имат законова рамка, подобна на унгарската (вж. глава 2). Освен това,решението ясно осъжда автоматичното лишаване от избирателни права на лицата, за които се прилагат защитни мерки. Съдът изглежда готов да приеме, че „индивидуализираното съдебно решение“ би могло да ограничи правото на гласуване на хората с увреждания. Остава да се реши как ще се изпълни това на практика, тъй като член 29 от CRPD ясно призовава страните, ратифицирали Конвенцията, да осигурят пълноправно участие на хората с увреждания, ако е необходимо чрез удовлетворяване на техните специфични нужди.

По същия начин Комитетът на Съвета на Европа от експерти по участието на хора с увреждания в политическия и обществен живот (CAHPAH-PPL) в момента работи съвместно с Венецианската комисия по подготовката на тълкувателна декларация на Кодекса на Венецианската комисия на добрите практики при провеждане на избори. Този документ ще съгласува Кодекса с принципите, гарантирани в член 29 от CRPD.

Както бе показано по-горе, международното и европейското право в областта на избирателните права на лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания се променя бързо в посока към пълноправно и равноправно участие. Развитието на международните принципи е оказвало и ще продължи да оказва влияние на национално равнище.

В следващия раздел са описани констатациите на FRA относно начините, по които правните системи на 27-те държави-членки на ЕС гарантират правото на политическо участие на лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания. Тъй като е фокусиран предимно върху правната рамка, настоящият раздел няма да разглежда мерките за улесняване, които не са предписани от закона. Въпреки че се признава значението на такива мерки за пълноправното упражняване на правото на гласуване, техният анализ не попада обхвата на настоящия доклад.





2. Спектърът на участие в политическите процеси

Настоящият раздел анализира резултатите от националните проучвания, проведени от FRA в 27-те държави-членки на Европейския съюз, по отношение на лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания. Националните практики в тази област са доста разнообразни. Независимо от това можем да открием три подхода към въпроса. Спектърът на подходите варира от (1) пълно изключване през (2) разглеждане на всеки отделен случай до (3) пълноправно участие. Следващите параграфи обединяват страните в зависимост от тези три подхода. В някои страни обаче се използват специфични решения, адаптирани към двете отделни групи, проучвани в настоящия доклад. Именно по тази причина положението в дадена страна може да бъде отразено от гледна точка на различни подходи. Това обяснява защо дадена страна може присъства в една или в две карти (вж. карти 1 и 2).

2.1. Изключване от политическо участие

Мнозинството от държавите-членки на Европейския съюз свързват правото на политическо участие с правоспособността на лицето. Тези държави-членки имат разпоредба в своите правни системи за автоматично или квази-автоматично изключване. Те отказват правото на политическо участие на всички лица под защитна мярка като частично или пълно опекунство, независимо от тяхното действително и/или индивидуално ниво на фунционална способност или наличието на умствено увреждане или проблем, свързан с психичното здраве. Те са показани на карта 1 по-долу. Допълнителни данни и специфичните правни норми могат да бъдат намерени в приложение I, стр. 28 по-долу. В следващите параграфи са представени примери за този подход.

В страните, в които съществува автоматично изключване, то е залегнало или в конституцията, или е предписано в изборното законодателство.

Един от примерите е България, където изключването от политическо участие е следствие от лишаването от правоспособност. Член 42, параграф 1 от Конституция на България гласи: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение (…), имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа“.32 По този начин лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания, за които се счита, че не могат да се грижат за своите дела и по тази причина са поставени под опекунство („чрез запрещение“) са лишени от тяхната правоспособност. С други думи, политическите права се отказват на всички лица под частично или пълно опекунство, независимо от тяхното действително индивидуално ниво на функционална способност.33

Освен това Законът за политическите партии предвижда, че политически партии могат да се учредяват единствено от български граждани, които имат право да гласуват.34 Следователно изключването от правото на гласуване на хората под опекунство води също така до забрана върху всички останали политически дейности.

Конституция на Унгария предвижда изрично изключване от универсалното избирателно право — единствено лицата с пълна юридическа правоспособност могат да упражняват това право.35 Лица под пълно или частично опекунство, дори в област, която няма отношение (като например родителски права или съгласие за медицинско лечение), са изключени от политическо участие.

Подобни конституционни разпоредби могат да бъдат открити в няколко страни: Чешката република, Дания, Естония, Гърция, Литва, Люксембург, Малта или Полша и Португалия, измежду останалите.

В някои други държави специални закони могат да имат изключващ ефект от изборния процес за определени категории лица. Пример за този подход е германският Закон за федералните избори. Лица, на които е назначен попечител, който да управлява техните дела, не само с временна заповед, автоматично се лишават от право на гласуване.36

Литовската правна рамка предвижда подобен подход: цялото законодателство, имащо отношение към президентските, парламентарните, общинските избори или изборите за Европейски парламент, забранява гласуване от страна на лица, които са обявени за недееспособни чрез съдебна заповед.

Подобни разпоредби се предвиждат от законодателството в други страни включително: Белгия, Чешката република, Дания, Латвия, Португалия, Румъния и Словакия.

Следващият раздел ще анализира положението, при което участието на лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания е станало възможно, но с известни ограничения.


Карта 1: Изключване от правото на политическо участие в Европейския съюз




Бележка: Exclusion = Изключване; Дадена държава-членка на ЕС може да бъде представена на повече от една карта, тъй като лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания могат да бъдат третирани различно съгласно националното законодателство на съответната държава-членка.

Източник: FRA, 2010

2.2. Ограничено политическо участие

Няколко държави-членки на ЕС (Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Словакия, Словения и Испания; вж. карта 2) са приели набор от практики, попадащи между двата края на спектъра, в рамките на който се прави оценка на действителната възможност на лицата да гласуват. Това индивидуализирано решение е причина за нашата класификация, тъй като в някои случаи тези страни са приели или политика на изключване, комбинирана с индивидуализирана оценка (като например Естония и Малта), или политика на пълноправно участие, допълнена от специално решение относно способността за гласуване (Испания и Франция). Освен това между тези страни може да се направи разграничение въз основа на това, че в някои от тях състоянието на лицето се оценява от медицинско лице, а в други оценката се извършва от съдия.



Карта 2: Ограничено политическо участие в Европейския съюз




Бележка: Limited participation = Ограничено политическо участие; Дадена държава-членка на ЕС може да бъде представена на повече от една карта, тъй като лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания могат да бъдат третирани различно съгласно националното законодателство на съответната държава-членка.

Източник: FRA, 2010

В случая на Кипър предвидените в законодателството процедури по лишаване от избирателни права вече не се прилагат на практика. Поради тази причина лицата с умствени увреждания и лицата с проблеми с психичното здраве, които е възможно да бъдат отстранени по закон от списъците с избирателите, не се отстраняват.37

В случай обаче на лице, настанено в психиатрично заведение, лекуващият психиатър решава дали пациентът ще може да упражни своето избирателно право. Пациентите си възвръщат политическите права след изписване от заведението. В момента се провежда дебат дали е възможно пациентите да запазят някои от тези права дори по време на принудително настаняване в такова заведение.38


Както бе отбелязано в предходния раздел, Конституцията на Малта отказва избирателни права на лица „поставени под запрещение или обявени за недееспособни поради умствена слабост от съдилище в Малта или (…) или определени по друг начин като душевноболни в Малта”.39 Сформира се медицинска комисия от лекари, която да реши всеки спор, свързан с изключването на лица „с умствена слабост“ или „душевноболни“ лица, както е предвидено в конституцията.40 Ако няма произнесено решение от компетентен съд относно недееспособността на определено лице, ще бъде необходимо решение на медицинска комисия, преди да бъде отказана регистрация на определено лице като гласоподавател.41

В Естония, както бе отбелязано в предходния раздел, конституцията предвижда изключване от правото на гласуване на лица, лишени от правоспособност. Независимо от това съгласно Гражданския процесуален кодекс дадено лице, чиято правоспособност е само частично ограничена от съдилище, би могло все пак да запази своето избирателно право.42

Франция и Испания имат подобни законодателства. През 2007 г., френският законодателен орган измени Изборния кодекс: когато решава да продължи или поднови защитна мярка, съдията ще решава дали да продължи или не правото на гласуване на лицето.43 По същия начин в Испания изричното ограничаване на правото на гласуване трябва да бъде решено от съдия съгласно Закона за общата избирателна система.44

Положението в Чешката република изглежда се развива в подобна посока. Въпреки че по принцип правото на гласуване е тясно свързано с правоспособността на дадено лице,45 в действителност недееспособните лица нямат нито активно, нито пасивно избирателно право. През 2009 г. Конституционният съд утвърди, че дадено лице може да бъде лишено от неговото или нейното избирателно право единствено в случай на пълна правна недееспособност.46 Ако дееспособността на дадено лице е само ограничена, всички обстоятелства по случая трябва да се разгледат, за да се определи дали тя/той има право да гласува или други политически права. В настоящия случай съдът е решил, че леката форма на „умствена изостаналост“ (да използваме термините на съда) не следва да лишава конкретното лице от неговото избирателно право. В решение от 2010 г. Конституционният съд постановява, че дори при производство, целящо лишаване от правоспособност, съдилищата следва да извършват персонална оценка, за да преценят дали дадено лице, което е вероятно да загуби своята правоспособност, може в действителност да участва в изборния процес. В този случай правоспособността на лицето следва да бъде единствено ограничена и то не следва да бъде напълно лишено от нея.47

Положението в Словения е малко по-особено. В миналото националното законодателство е забранявало участието на лица, лишени от правоспособност, от участие в изборния процес. През 2003 г. обаче Конституционният съд на Словения установява, че свързаните с това разпоредби са неконституционни. Според съда способността на дадено лице да гласува не следва да се отъждествява с неговата правоспособност.48 През 2006 г. парламентът изменя законодателството. Съгласно изменения закон, за да бъде ограничено правото на дадено да гласува лице, съдът трябва 1) да вземе решение за продължаване на родителските права, които в Словения представляват специфична форма на опекунство, и 2) да потвърди, че дадено лице не може да разбира значението, целта и последствията от изборите.49

В последния раздел от настоящия сравнителен анализ се описва положението в страните, които са премахнали всички ограничения върху политическото участие на лицата с умствени увреждания и лицата с проблеми с психичното здраве.

2.3. Пълноправно политическо участие

Малка част от страните са премахнала всички ограничения върху политическото участие; така тези страни са избрали да предоставят на лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания пълноправно участие в изборния процес (вж. карта 3).

В няколко страни правото на пълноправно участие е заложено в националните конституции. Такъв е случаят по-специално в Австрия, Финландия, Нидерландия, Испания и Швеция.



Австрия е една от държавите, в които лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания имат право да избират и да бъдат избирани, както всички останали граждани. Съгласно член 26, параграф 5 от Конституцията на Австрия дадено лице може да бъде лишено от правото си да избира и да бъде избирано, единствено в случай че бъде осъдено за престъпление, което се конкретизира по-нататък в раздел 22 от Закона за парламентарните избори.50


Карта 3: Пълноправно политическо участие в Европейския съюз



Бележка: Full participation = Пълноправно политическо участие; Дадена държава-членка на ЕС може да бъде представена на повече от една карта, тъй като лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания могат да бъдат третирани различно съгласно националното законодателство на съответната държава-членка. Източник: FRA, 2010

Нидерландия също е избрала политика без изключване. Конституционният текст от 1983 г. предвижда, че лицата, които са поставени под грижите на настойник поради проблеми с психичното здраве или умствени увреждания, не биха могли да упражняват своето право да гласуват (член 54, параграф 2 от Конституцията). През 2003 г. Департаментът по административната юрисдикция към Държавния съвет утвърждава, че тази обща разпоредба за изключване нарушава Международния пакт за граждански и политически права.51 След това решение и консултацията с избирателния съвет през 2008 г. Конституцията е изменена и тази разпоредба е отменена. В резултат на тази конституционна промяна лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания понастоящем могат да упражняват правото на гласуване.

Тази промяна е влязла в сила от изборите за Европейски парламент на 4 юни 2009 г. В Италия изборното законодателство в миналото е лишавало лицата, поставени в психиатрични болници, както и лицата, чиято правоспособност е ограничена, от правото да гласуват.52 Тези правила обаче са отменени от т. нар. Закон Basaglia.53 В резултат на това понастоящем няма ограничения върху правото на гласуване на лицата с умствени увреждания и лицата с проблеми с психичното здраве.

В Обединеното кралство Законът за изборната администрация от 2006 г. е отменил правилото от общото право, съгласно което дадено лице губи своята правоспособност да гласува поради проблеми с психичното здраве.54

3. Възможности за бъдещо развитие

Горната дискусия започна с припомняне на международните и европейските стандарти, които защитават пълноправното участие на лицата с умствени увреждания и лицата с проблеми с психичното здраве в изборния процес. Сравнителният правен анализ след това открои разнообразните подходи, приети в държавите-членки на Европейския съюз. В мнозинството от тях, лицата, които са загубили своята правоспособност, автоматично се лишават от своето право на политическо участие. Европейският съд по правата на човека обаче ясно определя, че такова автоматично лишаване е в разрез с Европейската конвенция за правата на човека. Практиката в другите страни е да се организира индивидуализирана оценка на действителната способност на въпросните лица да гласуват. И накрая, трета група страни са приели пълноправното участие на хората с увреждания в изборния процес. При това положение какви са възможностите за бъдещо развитие?

Ръководните принципи следва да бъдат ясно извлечени от член 29 от CRPD. Това бе отново потвърдено неотдавна в Резолюция 1642 (2009) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно Достъп до права за хората с увреждания и тяхното пълноправно и активно участие в обществото.55 Парламентаристите настояха държавите-членки на Съвета на Европа да предприемат необходимите стъпки, „ за да гарантират, че в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и нейния незадължителен протокол, хората, поставени под опекунство, не са лишени от техните основни права (не на последно място, правата да притежават собственост, да работят, да имат семейство, да сключват брак, да гласуват, да сформират и да се присъединяват към асоциации, да водят съдебни производства и да изготвят завещания) и, когато се нуждаят от външна помощ, за да упражняват тези права, да им бъде предложена подходяща подкрепа, без да бъдат подменени техните желания или намерения”.

В действителност в своя общ коментар относно член 25 от МПГПП от 1996 г. Комитетът по правата на човека вече е предложил този подход с известна предпазливост. Той отбелязва, че „следва да се предприемат положителни мерки за преодоляването на специфични затруднения като неграмотност [или] езикови бариери (…), които не позволяват на лицата с право на глас да упражняват ефективно своите права. Информацията и материалите относно гласуването следва да са достъпни на езиците на малцинствата. Необходимо е да се възприемат специфични методи като фотографии и символи, за да се гарантира, че неграмотните избиратели разполагат с достатъчно информация въз основа на която да направят своя избор.”56

Същият аргумент може да се използва и по отношение на хората с увреждания. Изглежда че ограничения върху избирателните права на хората с увреждания следва да се допускат единствено при обстоятелства, при които не могат да се вземат мерки за посрещане на техните специфични нужди, за да се осигури участието им в изборите. Мерките, които биха могли да бъдат предприети, са: предоставяне на ясни разяснения през целия изборен процес; употреба на опростен език и изречения, придружени от илюстрации; гарантиране на достатъчно финансиране за осигуряване на достъпна информация през целия изборен процес; възможност за хората с увреждания да посочат лице по свой избор, което да им бъде личен асистент през цялата изборна процедура (както се предлага по-конкретно от член 29 (a, i) от CRPD); насърчаване на всяка политическа партия да опише своята програма по сходен начин и чрез лесен за разбиране език; провеждане на информационни сесии по време на изборния процес в специализирани институции; обучение на хора, които да отговарят за наблюдението на изборите на местно ниво, за да се гарантира, че те предоставят подходящи разяснения относно процедурата на лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания; гарантиране на изпълнението на мерки за достъпност до бъдещи технологични достижения като електронно гласуване.

Планът за действие на Съвета на Европа по отношение на хората с увреждания за 2006—2015 г. съдържа в своята Линия на действие № 1 относно участието в политическия и обществения живот четири специфични цели, които държавите-членки следва да изпълнят с помощта на осем специфични действия, които трябва да извършат.57

Такова адаптиране към специфичните нужди на хората с увреждания се извършва в редица страни. Ето и само няколко примера: в Дания лицата с проблеми с психичното здраве или с умствени увреждания, които имат право да гласуват, могат да получат помощ, когато правят това. Законът за парламентарните избори, Законът за избор на датски членове на Европейския парламент и Законът за общинските и регионалните избори бяха неотдавна изменени така, че всички хора с увреждания да имат право да посочат лице по техен избор да им оказва помощ при гласуването.58 Оказва се, че и във всеки от трите закона е включена разпоредба, съгласно която двама председатели или членове на избирателни комисии са определени да помагат на лицето с увреждания да гласува. Гласоподавателят има право да избере също така лицето, което да му помага под надзора на изборните служители. 59

В Обединеното кралство Законът за представителството на народа от 2000 г.60 дава на всички избиратели, страдащи от слепота, физическа неспособност или неспособност да четат (което включва редица хора с умствени увреждания), право да гласуват с помощта на придружител.61 Законът за изборната администрация от 2006 г. съдържа разпоредби62, които изискват от местните органи да проверят достъпността на изборните секции за всички лица, включително за хората с увреждания. В тази връзка са осигурени лесни за четене ръководства, които дават информация на хората с умствени увреждания как да гласуват.63 При последните общи избори през 2010 г. основните политически партии предоставиха своите партийни манифести на лесен за четене език.64

Комитетът на Съвета на Европа от експерти по участието на хора с увреждания в политическия и обществен живот (CAHPAH-PPL) подготвя доклад, който прави преглед на консултативните механизми и механизмите за участие, насочени към подобряването на участието на хората с увреждания в политическия и обществения живот в държавите-членки на Съвета на Европа. Докладът ще представи примери за добри практики и иновативен опит. Въз основа на своите констатации CAHPAH-PPL ще разработи препоръки за държавите-членки на Съвета на Европа да насърчават активно участието на хората с увреждания в политическия живот.



В заключение настоящият кратък доклад отправя предложения някои държави—страни по Конвенцията — да изменят съответното си законодателство, за да изпълнят стандартите на CRPD. Тези промени ще трябва да вземат предвид специфичните нужди на хората с увреждания. Включването на тези лица или на техните представителни организации при изготвянето и прилагането на новото законодателство и придружаващите го мерки не само ще бъде в духа на CRPD, но ще бъде също така от основно значение за намиране на практически и ефективни решения. За тази цел вторият компонент от проучването на FRA на основните права на лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания включва участие на тези лица в събирането на данни в осем държави-членки на ЕС с цел да се разбере по-добре как упражняват своите права и какви са ограниченията върху техните права на практика.
В допълнение към настоящия доклад FRA ще публикува следните кратки сравнителни правни доклади в контекста на своя проект относно „Основните права на лицата с проблеми с психичното здраве и лицата с умствени увреждания“:

  • Принудително приемане в институция и принудително лечение

  • Правоспособност




Приложение

Страни

Изключване

Ограничено участие

Пълноправно участие

АВСТРИЯ







Член 26 от Конституцията на Австрия

БЕЛГИЯ

Член 7 1° от Изборния кодекс







БЪЛГАРИЯ

Член 42, параграф 1 от Конституцията на България







КИПЪР







Член 31 от Конституцията на Република Кипър

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

Член 2 от Закон 247 за избор на парламент на Чешката република от 1995 г.

Член 10 от Гражданския кодекс

Член 855 от Гражданския кодекс


Член 10 от Гражданския кодекс член 855 от Гражданския кодекс




DENMARK

Раздел 29, параграф 1 от Конституционния акт на Дания

Раздел 49, параграфи 1 и 4 от Закона за парламентарните избори




ЕСТОНИЯ

Член 57 от Конституцията на Република Естония

Член 5, параграф 3 от Закона за избори на съвет за местно управление



Член 526, параграф 5 от Гражданския процесуален кодекс




ФИНЛАНДИЯ




Раздел 27 от Конституцията на Финландия

Раздел 14 от Конституцията

Раздел 2 от Закона за изборите



ФРАНЦИЯ







Член L3211-3, параграф 6 от Кодекса за общественото здраве

ГЕРМАНИЯ

Член 13 от Закона за федералните избори







ГЪРЦИЯ

Член 51, параграф 3 от Конституцията на Гърция

Член 5 от Президентски указ 96/2007









УНГАРИЯ

Член 70, параграф 5 от Конституцията на Република Ирландия







ИРЛАНДИЯ

Закон за регулиране по отношение на душевноболните лица (Ирландия) от 1871 г. и Заповед 67 от Правилника за висшите съдилища от 1986 г. г.




Член 7, параграф 1 от Избирателния закон на Ирландия от 1992 г.

ИТАЛИЯ







Член 11 Закон 180 от 1978 г.

ЛАТВИЯ

Член 2, параграф 3 от Закона за изборите за сейм







ЛИТВА

Член 34, параграф 3 от Конституцията на Република Литва







ЛЮКСЕМБУРГ

Член 53, параграф 1, точка 3 от Конституцията на Великото херцогство Люксембург

Член 6 -3° от Закона за изборите от 2003 г.









МАЛТА

Член 58, параграф а) от Конституцията на Малта

Раздел 13, параграф 9 и Раздел 27, параграф 3 от Закона за общите избори




НИДЕРЛАНДИЯ







Член 54 -2 от Конституцията на Нидерландия

ПОЛША

Член 62-2 от Конституцията на Полша







ПОРТУГАЛИЯ

Член 49, параграф 1 от Конституцията на Република Португалия

Член 2 от Закона за парламентарните избори









РУМЪНИЯ

Чл. 36 -2 от Конституцията на Румъния







СЛОВАКИЯ

Раздел 2, параграф 2, буква в) от Закона за Националния съвет

Раздел 2-3 от Закона за европейски парламентарни избори на Словашката република от 2003 г.









СЛОВЕНИЯ




Член 7 Закон за избор на национално събрение от 2006 г.




ИСПАНИЯ




Член 3. 1., букви б)-в) от Закона за режима на общите избори

Член 23 от Конституцията на Испания

ШВЕЦИЯ







Глава 1 член 1 от Конституцията на Швеция — Инструментът за управление

Глава 3 член 2 от Конституцията на Глава -—Инструментът за управление



ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО







C2 раздел 13-39 от Закона за изборната администрация от 2006 г.

C22 раздел 73 от Закона за изборната администрация от 2006 г.



Каталог: sites -> default -> files -> fra uploads
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
fra uploads -> Днес е представянето на първия цялостен наръчник по европейско право в областта на дискриминацията


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница