Преброяванията на населението в България- резултати, изводи, предвиждания



Дата17.08.2018
Размер425 Kb.
#80291


БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ



  1. “Преброяванията на населението в България- резултати, изводи, предвиждания.

Изготвил:...................... Преподавател:..................


СЪДЪРЖАНИЕ


cтр.

Въведение..............................................................................................3

1. Преброяване на населението в България......................................4

2. Изводи и предвиждания от преброяване на населението............7

Заключение..........................................................................................12

Използвана литература......................................................................12



Въведение

Преброяването на населението е установяването на масово проявяващо се явление и процес в определените териториални и времеви граници в България. С преброяване на населението се фиксират статистична закономерност и тенденция, която се проявява в това явление за определено време и по определени териториални единици и за цялата страна.

В зависимост от фазите на статистичното изучаване, статистичният метод изпълнява две форми - описателна и аналитична.


  • Описателната фаза на изучаване осигурява информация за обекта на изследване - преброяване на населението, самата технология и получаване на резултатите;

  • Аналитичната фаза изучава статистическите закономерности, тенденции, взаимни връзки и зависимости.

Статистическия метод е конкретен метод на познание и има следните особености: 1). приложим е при изучаване на масовите явления, каквото е преброяването на населението; 2). чрез него се изучава количествената страна, наличния ресурс- трудово способно население, интелектуален потенциал и др.; 3). чрез него се проявяват закономерностите и тенденциите при изучаваните процеси и явления за предстоящи събития.

Статистическата практика задоволява информационните потребности на управата държава, а и потребностите на много науки. За управлението са необходими постоянни статистически изучавания на голям брой явления и процеси от демографската, икономическата, социалната области. В България държавната статистика се създава след Освобождението. През 1880 г. е изградени информационно статистическо отделение към Министерство на финансите.



1. Преброяване на населението в България

Информационната система „Демография” в Националния статистически институт е стартирала от началото на 2007 г.. Тя е базирана на по-висок клас технологични решения за поддържане на хранилище на данни (Data Warehouse) за населението и демографските процеси.

Данните за броя и структурите на населението и за неговото естествено и механично движение се публикуват ежегодно в изданията на НСИ - бюлетин „Население”, и публикация „Население и демографски процеси”. В бюлетина информацията за демографското състояние в страната е представена в синтезиран вид, а в публикацията тя е по-подробна.

Данни за населението и демографските събития се съдържат и в общите годишни издания на НСИ - „Статистически справочник” и „Статистически годишник”. Тримесечни данни за раждаемостта и смъртността се публикуват в „Статистически известия".

Информация за демографското състояние в страната се представя веднъж годишно на пресконференция на НСИ. Всички потребители имат достъп до демографските данни за страната и в регионален разрез чрез дирекция „Разпространение на информацията” в НСИ, а така също и чрез Териториалните статистически бюра в страната.

В web страницата на НСИ е предоставена методологията на демографската статистика, както и основни таблици с данни за населението и демографските процеси.



Към 01 март 2001 г. по данни от преброяването общият брой на населението е 7 928 901 души, от тях:

    • мъже – 3 862 465 души (48,7 %),

    • жени – 4 066 436 души (51,3 %).

    • градско население – 5 474 534 (69,0 %), от които мъжете - 48,4 %,

    • селско население – 2 454 367 (31,0 %), от които мъжете - 49,3 %.

Преброяването на населението на България се провежда периодично като последното е от 2001 година, но ежегодно НСИ предоставя данни за демографската статистика. В таблицата по-долу са поместени резултати от 11 преброявания (виж табл. 1).

Таблица № 1


Година

Общо

Мъже

Жени

В града

В селата

1900

3 744 283

1 909 567

1 834 716

742 435

3 001 848

1910

4 337 513

2 206 685

3 130 828

829 522

3 507 991

1920

4 846 971

2 420 784

2 426 187

966 375

3 880 596

1934

6 077 939

3 053 893

3 024 046

1 302 551

4 775 388

1946

7 029 349

3 516 774

3 512 575

1 735 188

5 294 161

1956

7 613 709

3 799 356

3 814 353

2 556 071

5 057 638

1965

8 227 766

4 114 167

4 113 699

3 822 824

4 405042

1975

8 727 771

4 357 820

4 369 951

5 061 087

3 666 684

1985

8 948 649

4 433 302

4 513 347

5 799 939

3 148 710

1992

8 487 317

4 170 621

4 316 696

5 704 552

2 782 765

2001

7 977 646

3 888 440

4 085 231

5 500 695

2 472 976



Източник: Национален статистически институт
Седем милиона и 600 хиляди души е реалният брой на постоянно живеещите в България към 31 декември 2005 г.? “Говорим действително за постоянно живеещи в България, в чието число се включват и българите, временно отсъстващи от страната до една година. При последното преброяване през март 2001 г., в което участваха 40 хил. преброители, населението се оказа 7 млн. 928 хиляди. Въз основа на текущата статистика за всяка година, която отразява демографските събития - раждания и умирания, естествен прираст, имиграция, - стигаме до актуалния брой на населението. И така стигнахме до 7 718 750 души към 31.12.2005 г. В този брой не са включени всичките лица, които са напуснали България за повече от 1 година след 1 март 2001 г.”1
От 7 718 750 население мъжете са 3 743 327 души, а жените 3 975 423 души.

По данни на НСИ населението на България е 7 679 290 души в края на 2006 г., от тях: мъжете са 3 720 932 души, а жените 3 958 358 души.

В общия брой на населението жените са повече (51.5%). През 2006 г. на 1 000 мъже се падат 1 064 жени. В градовете живеят 5 425.3 хил. души, или 70.6 % от населението на страната, а в селата - 2 254.0 хиляди (29.4%).

Според данни на НСИ в края на 2007 г. постоянното население на България е 7 640 238 души. То ще продължи да намалява, независимо от подобряването на някои характеристики на възпроизводствения процес и през 2020 г. ще бъде около 6,953 милиона души, през 2030 г. - 6,436 милиона души, през 2040 г., - 5,971 милиона души, а през 2060 г. - 5,138 милиона души..2

Към 31.12.1880 г. при първото официално преброяване на населението в Княжество България общия брой на населението е 2 007 919 души, в т. ч. :



  • мъже – 1 027 803 души,

  • жени – 980 116 души.

Към 31 декември 1887 г. - Първо официално преброяване на населението в обединеното след Съединението Княжество България Общ брой на населението – 3 154 375 души, в т. ч.:

  • мъже – 1 605 389 души (50,9 %),

  • жени – 1 548 986 души (49,1 %).

  • градско население 593 547(18,8 %), от които мъжете са 51,8 %,

  • селско население 2 560 828(81,2%), от които мъжете са 50,7%.

Към 31 декември 1892 г. общия брой на населението – 3 310 713 души, в т. ч.:

  • мъже – 1 690 626 души (51,1 %),

  • жени – 1 620 087 души (48,9 %).

  • градско население – 652 328(19,7%), от които мъжете са 52,3%,

  • селско население - 2 658 385 (80,3 %), от които мъжете са 50,8 %.


2. Изводи и предвиждания от преброяване на населението


От таблица №1 се вижда, че до 1985 г. прираста на населението в България е положителен, но от тогава започва намаляване му. До 1992 г. населението е намаляло с 461 332 души или около 66 хил. ежегодно (виж графиката на фиг.1).

По данни от края на 2006 г. раждаемостта в България сега е на нивото в редица европейски страни като Италия, Гърция, Унгария, Австрия, Полша и Швейцария. С по-ниска раждаемост са Германия, Латвия, Литва и Словения.

Променя се и качеството на българския генофонд. Налице е трайно застаряване на нацията. Неблагоприятните тенденции в развитието на демографските процеси през последните години водят до значителни промени във възрастовата структура на българите, като непрекъснато се покачва средната възраст на населението Тя се изразява в намаляване дела на населението от възрастовата група до 18 години и чувствително нарастване на дела на лицата над 65 години.


Фиг. № 1. Динамика за изменение на населението на България

Наред с измененията в естествения прираст на населението, настъпват значителни промени в структурата му по местоживеене. Относителният дял на селското население непрекъснато намалява, за сметката на градското, което очевидно се дължи на миграционни процеси. Тези процеси не влияят на абсолютното нарастване на селското население до края на Втората световна война, след което следва период на непрекъснатото му намаляване. От началото на 60-те години, освен на миграционни процеси, това явление се дължи и на масовото обявяване на големите села за градове. В края на 60-те години населението, живеещо в селата се изравнява по численост с населението, живеещо в градовете на България и от тогава непрекъснато намалява, като се забелязва най-голям поток към големите градове и особено към София (виж фиг.2).

Резултатите от последното преброяване свидетелстват, че броят на непълнолетните лица (под 18-годишна възраст) е намалял с 438 000 души в сравнение с 1992 г. и към 1 март 2001 г. те са 1 555 802 души или 19,5 % от цялото население на България. В сравнение с предишното преброяване, това от 1992 г., хората във възрастовата група над 65 г. са се увеличили с около 150 000 души и относителният им дял е нараснал от 14,3 % на 17,1 %. Последните проучвания, базирани на данни от 2003 г., свидетелстват, че техният относителен дял вече е около 21,7 % от цялото население на страната.



Фиг. № 2. Динамика за изменение структурата по местоживеене на населението на България

Посочените промени във възрастовата структура на българите се отнасят както до населението в селата, така и за хората, живеещи в градовете, но тенденцията към увеличаване възрастта на живеещите на село е много по-ярко изразена.

Днес българите са едни от най-старите хора в Европа, защото средната възраст на населението в страната към 2002 г. е 40,6 години, като само две години по-рано тя е 39,9 години. Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължителен процес на остаряване, което естествено води до нарастване на показателя, определящ средната възраст на населението. През 2000 г. този показател е бил 39.9 години, а през 2005 г. - 41.2 години. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41.4 години.

Процесът на застаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е по-висока в сравнение с тази в градовете. В градовете този показател има стойност 39.7 години, а в селата 45.3 години.

Сравнението със съседните балкански държави отново не е в наша полза. Средната възраст на населението на Турция е 26,8 години, а над 27 % от нейните граждани са в детската възрастова група от 0 до 14 години; Румъния – съответно 35,4 години и близо 17 % деца; Сърбия и Черна гора – 36,2 години и 19,3 % деца; Македония – 32,5 и деца 21,9 %. Най-близки до българските стойности по тези толкова важни демографски показатели е Гърция, където средната възраст на населението е 39,8 , а децата са 14,7 % от цялото население на държавата. По отношение на миграцията и смъртността данните отново свидетелстват за по-тежката демографска ситуация в България.

България също е прочута със своите столетници. При първото преброяване след Освобождението през 1881 г. е отчетено, че същата година са починали 122 столетници. От тях 62-ма на възраст от 100-105 години; 24 на възраст - от 106-110 г.; 15 на възраст - 111-115 г.; 8 на възраст - 116-120 г.; 5 на възраст от 121-125 г. В края на ХІХ в. в България са живели 2719 души над 100 годишна възраст (1185 мъже и 1534 жени). През годините столетниците в България са били съответно: През 1910 г. - 2067 души; През 1920 г. - 2161 души; През 1960 г. - 1219 души; През 2001 г. - 1266 души;



В таблица № 2 се вижда основната демографска характеристика на населението в България (виж табл.1).

Таблица № 2

ОСНОВНИ ДЕМОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ

НАСЕЛЕНИЕ към 31.12.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2030 г.

2050 г.

НАСЕЛЕНИЕ общо

7 845 841

7 801 273

7 761 049

6 551 802

5 845 928

мъже

3 816 162

3 790 840

3 767 610

3 162 435

2 837 470

жени

4 029 679

4 010 433

3 993 439

3 389 367

3 008 458

над 65 г.

1 336 301

1 333 730

1 330 817

1 380 787

1 442 312

15-64 г.

5 366 102

5 361 782

5 357 021

4 171 080

3 344 001

над 65 г./15-64 г.

24,90%

24,87%

24,84%

33,10%

43,13%

Продължителност на живот
















-от нулева възраст- общо

71,87

72,07










мъже

68,54

68,68

68,89

71,59

73,66

жени

75,37

75,59

75,90

78,17

79,91

на 60 г.

17,94

17,93










мъже

16,03

15,99

16,18

17,96

19,38

жени

19,70

19,67

19,98

21,88

22,99

на 65 г.

14,45

14,40










мъже

12,99

12,90

13,10

14,69

15,98

жени

15,71

15,66

15,98

17,54

18,79

Източник: Национален статистически институт

Според НСИ населението в трудоспособна възраст към края на 2006 г. е 4 820 хиляди души или 62.8% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население се е увеличила с близо 6 хиляди души.


Заключение


В края на 2006 г. издаваният в Париж американски вестник International Herald Tribune съобщава, че България е застрашена от най-тежката демографска криза в света след Свазиленд. Вестникът пише, че според прогнозите на неправителствената организация Population Reference Bureau, разположена във Вашингтон, населението на България ще спадне с 34% между 2005 и 2050 година от сегашните 7.7 милиона до 5 милиона души. В отговор на тези тревожни констатации и Европейските решения за преброяване на населението през 2011 г. на заседанието си на 09.04.2009 г. Министерският съвет прие проект на Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. Документът регламентира подготовката, организацията и провеждането на преброяването. Установени са общите правила за събиране, обработване и разпространение на данни за населението и жилищния фонд, получени от преброяването. Предвидено е данните да се събират непосредствено от физическите лица, обект на преброяването и от административни източници. В Закона за Преброяване на населението и жилищния фонд са описани данните, които ще се събират в процеса на преброяване на населението - възраст, пол, образование, трудов статус, етническа принадлежност, вероизповедание, майчин език и др. като предоставянето на данни за етническа принадлежност, майчин език и вероизповедание ще бъде доброволно.

Използвана литература


  1. Трифонов, доц. д-р Тихомир Стефанов, Лекционен материал “Статистика” ВУ “Земеделски Колеж”

  2. Специализирани издания на Националния статистически институт.

  3. Специализирани издания на International Statistical Institute (ISI).

  4. www.nsi.bg

  5. www.econ.bg

1 Иван Балев - директор на дирекция “Демографска и социална статистика” в НСИ. Ръководител е на екипа на последното преброяване на населението през 2001 г.

2 Мариана Коцева -Председател на Националния статистически институт в интервю за Агенция „Фокус”: “До 40 години населението на България ще намалее с близо 1,700 милиона души.”



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница