Предание за Мрак Сикамор Брайт


Ако показателят „морал” е равен на нула и имаш кодовата дума „перачка”, премини на



страница2/5
Дата10.02.2018
Размер0.85 Mb.
#55949
1   2   3   4   5

Ако показателят „морал” е равен на нула и имаш кодовата дума „перачка”, премини на 26. Ако не отговаряш на тези условия, премини на 79.
11

Колебливо поех чашата и отпих. Не бях пил нищо откакто нощният ни патрул със Сириус беше започнал и изведнъж почувствах колко съм жаден. След първите глътки усетих леко тръпчив вкус в устата си, който се опитах да отмия с още вино.

Кинжало ме гледаше с насмешка.

- Чувал ли си за мойрите, ефрейтор?

- Не – отговорих аз. Всички люти дяволи, определено не харесвах подлата усмивка на лицето му. Можеше да означава само, че знае нещо, което аз не знам.

- Три са на брой – отвърна той – и според някои древни легенди те се разпореждат с човешката съдба. Най-старата от тях се казва Атропос и тя е тази, която прерязва нишката на човешкия живот.

Погледнах го неразбиращо. Кинжало въздъхна отегчено, но усмивката не слезе от лицето му.

- Atropa belladonna е името на растението, от което Тайната стража прави понякога една много специална отвара, ефрейтор. Отвара, която беше примесена с виното ти.

Вцепених се. Беладона беше смъртоносна отрова и аз току-що бях изпил цяла чаша от нея. Сладникаво-тръпчивият вкус в устата ми се усили. Опитах се да преглътна, но устата ми беше пресъхнала. Едната ми ръка обаче оставаше свободна. Може би трябваше вече да помисля как да се измъкна от тук. Запиши кодовата дума „беладона” и премини на 4.
12

- Добре де – измрънка монахът, а в очите му се появи колебание – няма какво да кряскаш толкова. Не знам нищо за Остриетата или Тайната стража, но един от новите прокажени е бил от Остриетата. Видях ножа му, когато взимахме принадлежностите му. Мога да ви заведа при него.

Монахът отключи вратата зад себе си и ни поведе. След известно време стигнахме до тъмничното помещение, от двете страни на което бяха наредени килиите. Монахът се спря пред една, извади връзката си с ключове и ни отвори вратата.

- Аз ще чакам тук – сухо каза той.

Поколебах се. Все пак реших

- да оставя Сириус да пази отвън (запиши кодова дума „коридор”)

- Сириус да влезе с мен в килията, за да ми помогне, ако на прокажения му хрумне отчаяната идея да ме нападне (запиши кодова дума „килия”)

Мини на 72.
13

Накъде трябваше да поема? Монасите, служещи в Храма на Отчаянието, се грижеха за болните от проказа в града. Грижата се състоеше в това да ги издирват и ловят, за да не се разпростира заразата. Можех да очаквам, че Братството на Отчаянието знае доста за местоположението на хората в Мрак. С малко повече късмет монасите там биха ми помогнали - мини на 47, но само ако нямаш кодовата дума ”отчаяние”.

Можех да отида в кръчмата „Наздраве, простако!”, където винаги имаше достатъчно клюки и бира – мини на 5, но само ако нямаш кодовата дума ”простак”.

А може би трябваше да прекося Сребристия мост, за да отида в някоя от северните части на града - мини на 55.

Или беше по-умно първо да отида в Южните казарми, за да доложа на сержанта ни какво се е случило - мини на 90, но само ако нямаш кодовата дума ”казарма”.
14

Замахнах, но Кинжало успя да предвиди какво ще направя и отскочи още по-назад. Изсмя се на жалкия ми опит и заповяда на стражите отново да ме оковат.

- За съжаление, ефрейтор, няма да успеете да ни арестувате тази вечер. Нито която и да е било друга вечер.

След това Кинжало излезе от килията. Двамата стражари го последваха, като изнесоха и скарата с ножовете. В тъмнината останахме само аз, все още намиращият се в безсъзнание Сириус и горчивият вкус на загуба, който заля съзнанието ми. Каквото и да се случеше с града и обсадата, Тайната стража нямаше да ни пусне никога живи от килиите си. Край на играта.


15

Светкавично изстрелях дясната си ръка към Кинжало. Сграбчих го за косата и го дръпнах към себе си. Челото ми се вряза в лицето му и се чу изпукване. Топла кръв обля главата ми, а Кинжало изстена, пристъпи назад и се хвана за счупения си нос. Добре. Кинжало временно беше отстранен от сцената. Огледах се към двамата стражи. Те ме позяпаха невярващо секунда-две и накрая сграбчиха по един нож от разпалената скара зад тях и ми се нахвърлиха. Напрегнах мускулите си и

- посрещнах първия с ритник в гърдите (97)

- направих крачка встрани, оставяйки първия да профучи покрай мен (30)


16

Приближихме двамата часовои пред главния вход на двореца. Отново валеше и двамата ни изгледаха мрачно изпод шлемовете си, от които се стичаха струйки дъждовна вода. Показах им пръстена, който носех в джоба си, и изръмжах, че имаме спешна работа в двореца. Те погледнаха пръстена, после алената корона на плащовете ни, която обозначаваше ефрейторския ни чин. Накрая се спогледаха помежду си. Тъкмо когато се бях отегчил от цялата тая размяна на погледи, единият от тях кимна и се отдръпна, за да ни направи път да минем. Без да се колебаем двамата със Сириус влязохме през главния вход. По коридорите на двореца се разминавахме от време на време с някой ранобуден слуга, който ни поглеждаше учудено, но никой не ни спря. Скоро стигнахме до централната част на двореца. Премини на 74.


17

Скоро успяхме да обърнем голяма част от армията на Непокор в бяг. След поредния удар с меча спрях за секунда, поех си дълбоко дъх и погледнах на юг, накъдето бягаха частите на Непокор, готови да се престроят и да отвърнат на атаката ни. На хоризонта се появиха черни точки, които скоро нарастнаха и се превърнаха в бясно препускащи ездачи. Усмихнах се изтощено – това трябваше да е очакваната подкрепа от кралство Раздор. Десет хиляди конници от Раздор, готови да смажат армията на Непокор. Дори и заговорниците да са успели да отворят някоя от другите порти на града, вече нямаше значение. Непокор щеше да бъде разбит. Премини на Епилог.


18

- Бихме искали да се срещнем с един от вашите гости – продължих аз.

- Уверявам Ви, че моите гости са само почтени хора, господа стражари...

- Не се съмняваме в това – твърдо го прекъсна Сириус – но въпреки това бихме искали да си поговорим с един от тях. Името му е Сат’Ър Блъд.

Притесненото лице на Рубин Смарагдойл пребледня, а дребните му страхливи очички замигаха бързо.

- Аз... няма такъв гост в странноприемницата, господа стражари. Откакто започна обсадата, не са идвали нови гости. Останаха единствено почтените дами и господа, които имаха нещастието да пристигнат в Мрак преди Непокор да нападне града. Те все още намират подслон и минутка разкош под скромния ми покрив. Но ако ми позволите отново да Ви предложа от чудесния ми греян ром...

Рубин млъкна. Погледът му се стрелна над рамото ми към нещо зад нас. По лицето му отново се изписа страх. Дали беше видял нещо или някого? Реших

- да се обърна веднага назад, за да проверя какво е видял Рубин зад гърбовете ни (98)

- да остана на мястото си (1)
19

Събудих се в тъмна, влажна килия. Металният привкус в устата ми със сигурност беше кръв, студеното желязо около китките ми – окови, а тъмната купчина до мен – най-вероятно Сириус. Болките в челюстта и главата ми говореха за това, че съм отнесъл поне няколко удара, докато съм бил в безпомощно състояние. Поне краката ми не бяха оковани. Може би имаше някакъв шанс да се измъкна.

- Двамата с ефрейтор Сириус ни търсите упорито вече цяла нощ из Мрак, ефрейтор. Интересно защо е това любопитство от ваша страна?

Надигнах глава и съзрях изкривеното от проклета усмивка лице на Кинжало. Значи копелето наистина беше от Тайната стража. Помъчих се да събера достатъчно кръв и слюнка в устата си, за да се изплюя в лицето му. Не се получи. Замълчах упорито.

- Така и предполагах – скръсти ръце лейтенантът – но нищо, тъкмо така ще е по-забавно.

Без да дочака отговора ми Кинжало плесна с ръце и от мрака изплуваха двама стражари. На дясната ръка на всеки от тях имаше татуирана червена змия. Влачеха желязна скара и няколко ножа със зловеща, създадена да причинява болка форма. Трудолюбиво се заеха с разпалването на скарата. Кинжало закрачи из килията, скръстил ръце пред гърдите си.

- За последен път, ефрейтор – защо търсите Тайната стража?

Погледнах скарата, под чиито решетки вече тлееха въглени. Остриетата на ножовете върху скарата започваха да се нажежават. Реших

- да издам, че знаем за планираната измяна (88)

- да го пратя да върви по дяволите (38)?


20

Непознатият с кожената ризница беше висок, здрав тип с белези по лицето, които можеха да означават, че се бръсне, когато е пиян. Или пък че е преживял завидно число битки. По вида на износената му ризница и острия нож, с който дълбаеше нещо по дървената маса, бях готов да заложа по-скоро на второто.

Вървейки към него, не видях Пък, който се беше запътил с кофа вода и парцал в същата посока. Беше прегърнал кофата с две ръце пред гърдите си и едва я носеше. Пък също ме видя в последния момент и за да избегне сблъсъка, се закова на място. Рязкото спиране разлюля обаче съдържанието на кофата. Мръсна вода плисна по обувките на непознатия, който скочи на крака, ругаейки.

- Лютият дявол да те вземе дано, идиот слабоумен! – изкрещя той – какви ги вършиш?

Пък пребледня и остави кофата на земята. Сграбчи парцала с две ръце и го вдигна пред себе си, сякаш да се предпази с него от гнева на непознатия.

- Аз... аз ей сега ще изчистя обувките Ви, господине – заекна Пък – много съжалявам...

- Няма да е достатъчно – процеди яростно през зъби човекът, който изведнъж се беше оказал с две мокри обувки в повече – смятам да ти хвърля един пердах, за да внимаваш повече следващия път.

Реших


- да си затрая и да не се бъркам там, където не ми е работата (44)

- да се намеся (25)


21

Заповядах на стрелците да задържат стрелите си. Над стената се възцари мълчание, нарушавано само от долитащия до нас плясък от греблата на приближаващите галери. Когато наближиха решетките, преграждащи входа към града, корабите не успяха да спрат навреме - явно бяха очаквали решетките да са вдигнати. Изпращяха гребла, някои от палубите се врязаха една в друга, разнесоха се гневни викове. Изкрещях заповед за стрелба и върху екипажа на галерите се изсипа дъжд от стомана. Палубите се покриха с тела. От трюмовете на галерите изскочиха войници от армията на Непокор. За разлика от моряците те бяха защитени от брони и шлемове и много от тях имаха арбалети и лъкове. Стрелите им полетяха към крепостните стени и няколко от бойците на Мрак около мен паднаха, поразени смъртоносно. Противникът използва краткото объркване в редиците ни. От трюмовете излязоха още войници, които бутаха пред себе си заредени балисти. На върха на огромните им стрели имаше не обикновени остриета, а железни куки. За другия край на стрелите бяха завързани здрави корабните въжета, Двадесетина стрели полетяха във въздуха и куките се впиха между бойниците на стената. Скоро на въжетата увиснаха войници на Непокор, които не носеха тежки брони, и бързо се закатериха нагоре към нас. На палубите се строиха отново вражеските стрелци, готови за нов смъртоносен залп към нас. Обърнах се към останалите на стената и заповядах


- стрелците ни да се целят в катерещите се по въжетата войници, докато останалите се опитват да прережат самите въжета (69)

- стрелците да се целят в противниковите стрелци на галерите, преди поредният облак от вражески стрели да е застигнал стените (продължи да четеш този епизод)


Стрелците на Мрак опънаха тетивите на лъковете си. Стрелите прорязаха въздуха и отново засипаха галерите, поваляйки заелите позиция там вражески войници. Между корабите и крепостната стена полетяха облаци от стомана, носейки болка и смърт и на двете страни. В това време войниците на Непокор успяха да изкатерят въжетата и двадесетина от тях се озоваха с извадени мечове и ножове сред нас. Аз, Сириус и още няколко от бойците ни се спуснахме върху тях, опитвайки се да ги изтласкаме назад през крепостната стена. Отекна звън от стомана, мечове просветнаха на лъчите на изгряващото слънце. Докато кръстосвах мечове с един брадат гигант, който въртеше огромен двуостър меч, друг от бойците на Непокор ме атакува в груб и само благодарение на това, че го видях с крайчеца на окото си, успях да отскоча встрани. Ножът, който беше предназначен за врата ми, ме улучи в плешката (намали „живот” с две точки). Докато падах, чух гласът на Сириус, крещящ кръвожадни закани към нападателите ми и след малко до мен на земята се стовариха труповете на двамата врагове. Сириус ми помогна да се изправя на крака. Огледах се и видях, че сме успели да отблъснем противника от крепостната стена. Оцелелите ни стрелци отново засипаха галерите със стрели и сред вражеските редици настъпи смут. Бавно греблата на галерите се раздвижиха и корабите започнаха да се оттеглят. Сириус извика възторжено. Обърнах се, за да видя какво беше видял. На хоризонта се бяха появили черни точки, които скоро нарастнаха и се превърнаха в бясно препускащи ездачи. Усмихнах се изтощено – това трябваше да е очакваната подкрепа от кралство Раздор. Десет хиляди конници, готови да смажат армията на Непокор. Дори и заговорниците да са успели да отворят някоя от другите порти на града, вече нямаше значение. Непокор щеше да бъде разбит. Премини на Епилог.
22

Извадих меча си. Непознатият ме изгледа с насмешка. Замахнах с надежда да изтрия глупавата и подигравателна усмивка от лицето му. Той отскочи назад и мечът ми се вряза в една от дървените маси. Малка кръчма с много маси и столове – това изобщо не беше място за въртене на дълги мечове. Тук непознатият определено имаше предимство с ножа си. Ударите му бяха бързи и неочаквани, а моите – тромави и бавни. На няколко пъти ми се налагаше да вадя със сила меча си, който се беше забил в някоя от масите. В един от тези моменти копелето ме издебна и ножът му улучи крака ми. Топла кръв обля ботушите ми (извади две точки от „живот” и прибави една точка към „отворени рани”). Възползвах се, че проклетникът се хилеше тържествуващо и го фраснах по главата с една от дървените халби на масата. Няколко избити зъба и отминали секунди по-късно той вече лежеше овързан с въжета до бара, а Сириус обясняваше на Пък как да стигне до Южните казарми и да каже на някой от нашите момчета да дойде да прибере току-що арестувания за хулиганство и нападение над страж тип. Премини на 99.


23

- Здрасти, Мандрейк – поздрави ме Амбър, докато нареждаше дървени халби зад бара. Единственият човек в целия проклет град, който ме наричаше със собственото ми име.

- Здрасти – отвърнах аз и както винаги, когато говорих с нея, речникът ми се изчерпа дотам. Не можех да откъсна очи от лицето ѝ. Тъмните ѝ очи сякаш ме поглъщаха, а косите ѝ бяха черен водопад, който се спускаше по раменете ѝ. Гърдите ѝ...

Ох. Сириус ме срита под бара и се усмихна на Амбър за поздрав.

- Амбър – започнах аз, а езикът ми беше натежал като след дълъг и тежък махмурлук – случайно наскоро да си чувала нещо по-интересно?

Тя ме погледна сякаш гледаше Пък, полуидиота, който бършеше масите.

- Мандрейк. Мрак е под обсада. В град, заобиколен от чужди войски, постоянно се случват интересни неща.

- Да де – отговорих, а мислено вече се ругаех и се напъвах да измисля нещо по-оригинално – ама, ъъъ, такова...

- Мани иска да те пита дали случайно не знаеш нещо за Тайната стража или за Остриетата. Трябва спешно да си поговорим с някой от тях – намеси се Сириус, като не пропусна отново да ме срита под бара.

Амбър сви рамене.

- Съжалявам, момчета. Нищо не знам за тях освен обичайните слухове, че се подвизават най-вече някъде из северните части на града. Искате ли да пиете по една бира?

Сириус поклати глава и каза с ехидна усмивка:

- Този път не. Нямаме време. Но пък съм сигурен, че Мани иска да те черпи една бира.

Погледнах го с отворена уста.

- Струва една жълтица – намигна ми Сириус – нали помниш, вдигнаха цените, откакто сме под обсада.

Амбър ме гледаше с очакване. Нямах друг избор, освен да извадя една жълтица и да я оставя на бара (намали „жълтици” с една точка). Амбър си наля една халба, вдигна я към мен и каза „Наздраве, Мандрейк!”. Смутено измърморих едно „Наздраве!” и се врътнах преди да е забелязала как се изчервявам. Лед и вятър! Бях видял не една и две страхотии през живота си, почти всеки ден ми се налагаше да използвам юмруците или меча си, за да оцелея на улицата, бях флиртувал с почти толкова жени, с колкото беше преспал Сириус, но тази проклета жена ме караше да се изчервявам като малко дете. Ако преживеем обсадата...

- Хайде – дръпна ме Сириус – стига си се помотвал. Нямаме време.

Премини на 35.


24

Казах своя отговор, при което магьосникът избухна в тържествуващ смях.

- Не, уважаеми градски стражарю, Вашият отговор е грешен! Отговорът на гатанката е буквата „м“: има я веднъж в „минута”, два пъти в „момент” и нито веднъж в „година”.

Сириус изпръхтя презрително. Да, определено не си падаше по гатанки. И аз започвах вече да ги мразя. Магьосникът прибра парите ми (намали „жълтици” с две точки), обърна бирата си на една глътка и стана. Поклони се с усмивка, пожела ни приятна вечер и изхвърча през вратата. Останалите посетители също взеха да се разотиват. Май беше време и ние да се махаме от тук. Премини на 95.


25

- Хей – подхвърлих аз – остави момчето на мира. Аз бях виновен.

Непознатият се извъртя бавно към нас. Лицето му беше цялото червено.

- Значи – изръмжа той – ти ще си понесеш последствията.

Преди да успея да му кажа да не се впряга толкова за някакви си два мокри ботуша, той беше сграбчил ножа си и го размахваше към мен. Сириус беше зад гърба ми, а пространството беше прекалено тясно, за да застанем двамата рамо до рамо срещу непознатия. Няколко маси и столове бяха наредени около нас, което допълнително затрудняваше движението. Трябваше ли да извадя меча си (22) или да разчитам на ножа, който висеше на колана ми (77)?
26

- Славата на тези двамата е доста съмнителна, Ваше благородие – продължи капитанът – напуснали са поста си, освободили са арестант без разрешение от началника си, извършили са и други не дотам почтени неща. Проникнали са в двореца с измама!

- Истина ли е всичко това, войнико? – попита ме кралицата.

- Да, но... Не! Ваше Величество, позволете да обясня! Ние... – объркано запелтечих аз.

Кралицата скръсти ръце пред гърдите си.

- Достатъчно – отсече тя – не мога да понасям лъжци и измамници. Капитане, погрижете се тези двамата да бъдат хвърлени в тъмница.

Капитанът даде заповед на гвардейците и докато ни извеждаха от стаята, аз хвърлих последен поглед на кралицата. Бяхме опитали да спасим Мрак от гибел, но явно дори и самите му владетели бяха против нас. Отчаяно се хвърлих към кралицата, за да обясня какво всъщност се е случило, но движението ми беше изтълкувано погрешно от войниците. Няколко гвардейски пики се впиха безмилостно в тялото ми. Остриетата им разкъсаха вътрешностите ми и аз се строполих безпомощно на земята. През кървавата мъгла, която забули света около мен, дочух виковете на Сириус, който беше отведен от стражите. Когато пристъпих в очакващия ме мрак, дори и те се изгубиха. Край на играта.
27

Премини на 85.
28

Намали „време” с една точка и извади по една точка от „живот” за всяка отворена рана. Запиши кодовата дума „цар”. В Катоцар калдъръмът беше запазен, къщите – красиви и уютно осветени, а уличните фенери хвърляха мека светлина. Ако не беше все още продължаващият далечен тътен на битката при крепостните стени, човек никога нямаше да разбере, че градът е под обсада. Макар и да не можеха да си позволят същото разточителство, с което разполагаха преди обсадата, тук хората все още не умираха от глад, жажда или болести.

Запътихме се към странноприемница „Минутка разкош”. Почукахме и съдържателят - малко, притеснено човече на име Рубин Смарагдойл - ни отвори масивната дъбова врата. Въведе ни в странноприемницата, като загрижено обясняваше, че не е разпалил огън, но ако почакаме само минутка, ще ни донесе греян ром.

- Сърдечно благодаря – отвърнах аз – но се опасявам, че няма да имаме време да се насладим на прочутия Ви греян ром, господин Смарагдойл...

- Но как? Само минутка! Минутка разкош и след това нощният Ви патрул ще бъде много по-лек, господа стражари!

- Господин Смарадойл – прекъснах го аз – бихме искали да Ви зададем няколко въпроса.

- Разбира се, разбира се – с припряна готовност отговори Смарагдойл – винаги съм щастлив да помогна на Градската стража.



Ако имаш кодовата дума „сатър”, премини на 18.

Ако не, мини на 49.
29

Прокашлях се и си придадох сериозен вид.

- Виж сега какво – започнах аз с глас, който използвах само, когато хванех някое хлапе да краде ябълки от пазара - изпълняваме важна военна задача и имаме нужда от информация, тъй че все още учтиво ще те помоля...

- Абе к’во го молиш тоя – скръцна със зъби Сириус и пристъпи напред – или казваш каквото знаеш за Остриетата, или тук след малко ще довтаса цяла рота от Градската стража и първо ще арестуваме теб за това, че пречиш на разследване, а после ще хвърлим в килиите и всички останали, които са също толкова глупави и упорити колкото теб.

Добрият стар Сириус. Случката определено щеше да стигне до ушите на сержанта, а и на доста други от Стражата, но нямахме избор. Извади две точки от „морал” и премини на 12.
30

Отдръпнах се, оставяйки първия да профучи покрай мен и да се спъне в ботуша ми, който ловко подложих пред него. Не успях обаче да избегна удара на втория и нажежената стомана се вряза в плътта ми. Изревах – за кой ли път днес! – от болка и се хвърлих с цялата си тежест върху него. Явно не очакваше толкова открита атака, защото залитна и падна назад, повличайки ме и мен. Веднъж оказал се върху него, не срещнах затруднения да увия веригата около врата му и да стискам, докато загуби съзнание. Взех ключа от колана му и само след секунда стоях вече свободен срещу Кинжало, чиито нос не спираше да кърви. Подхвърлих ключа от веригите на Сириус, който вече беше в съзнание. След като и той се освободи, двамата сграбчихме по един нож от скарата. Преди Кинжало да успее да избяга от килията, преградихме пътя му. Извади една точка от „живот” и мини на 50.


31

Сетих се за противоотровата, която взех със себе си от Южните казарми. Бързо изгълтах отварата на Лечивар и зачаках въздействието ѝ. Скоро симптомите на беладоната започнаха да отслабват и аз се почувствах отново достатъчно добре, за да вървя. Премини на 6.


32

Премини на 85.
33

Все още усещах сладко-тръпчивия вкус от отровното вино в пресъхналата си уста. Погледът ми се замъгли и ми беше все по-трудно да различа Сириус. Виждах всичко двойно, светлината от въглените на скарата сякаш хвърляше безпощадни огнени копия, които изгаряха очите ми и ме караха да отвърна поглед. Сърцето ми заби лудо, дишането ми се ускори. Отровата от беладона беше започнала да действа. Ако имаш кодовата дума „калабар”, мини на 31. Ако не – премини на 64.


34

Мълчаливо замахнах към краката на противника си, което той май изобщо не очакваше. В мрака се чу вик на болка, когато острието ми срещна плътта му, и гадът се строполи на пода. Приближих се. Не очаквах битката да свърши толкова лесно. Ако този беше един от Остриетата, със сигурност нямаше да се даде толкова лесно. И наистина, копелето ме изчака да се приближа, за да извади къс метателен нож и да го запрати към мен. С мъка успях да го избегна, хвърляйки се настрана. След това светкавично се обърнах отново към неочаквания ни нападател. Видях как Сириус стои над него със забито острие в гърдите му.

- Имаше още ножове – сви рамене той, сякаш почувствал обвинителния ми поглед в мрака – ако не го бях убил, щеше да продължи да ги мята. Премини на 70.
35

Огледах отново помещението. Къде все още не бях опитал да събера информация за Тайната стража и за Остриетата - при непознатия с кожената ризница (20), при групата от търговци и занаятчии (8) или при чудака с червените дрехи и синята шапка (59)? Или беше време вече да си тръгвам (95)?





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница