Предание за Мрак Сикамор Брайт



страница3/5
Дата10.02.2018
Размер0.85 Mb.
#55949
1   2   3   4   5

36

Накъде трябваше да поемем сега? В квартал Катоплъх нощуваха повечето просяци, а от тях човек често можеше да изкопчи доста информация за случващото се в града (мини на 82, но само ако нямаш кодовата дума „плъх”). Можех да попитам в Северните казарми дали стражите там не знаят нещо за Остриетата или Тайната стража (мини на 68, но само ако нямаш кодовата дума „север”). В богатия квартал Катоцар се намираше странноприемница „Минутка разкош”, където преди обсадата често отсядаха всякакви гости. Може би съдържателят беше подочул нещичко, което можеше да ни бъде от полза (мини на 28, но само ако нямаш кодовата дума „цар”). А можех и да се запътя направо към Двореца, за да се срещна с тези от Седемте крале, които все още бяха верни на Мрак (52). Или трябваше да се върна обратно в южните части на града (13)?


37

Единият от ножовете полетя със смъртоносна точност към гърдите ми. Там, където трябваше да има плетена ризница, острата стомана срещна само избелялата ми туника, разкъса я, проникна със същата лекота през плътта ми и се заби в сърцето ми. Непоносима болка ме проряза и се строполих на пода. През полумрака, който ме обгърна, видях как Сириус се нахвърля на Кинжало, но вече нищо нямаше значение. Умирайки, проклех Сириус и неговите вечни дългове, както и Тайната стража с техните долни и подли трикове. Край на играта.


38

Най-накрая събрах достатъчно сили и кръв в устата си и го заплюх хубавичко в лицето. Подейства дори по-убеждаващо отколкото очаквах. Кинжало избухна, разкрещя се и чак след малко успя да се овладее. Кимна вбесен на двамата стражари.

Колкото и да слушах кървавите закани на Кинжало, май до последно не вярвах, че ще се осмели да ни измъчва. Когато обаче единият от двамата стражари хвана здраво ръката ми, а другият с бърз замах на горещия нож отряза два пръста от лявата ми ръка, болката беше повече от истинска. Крещях с всичка сила, докато не стовариха юмрук върху лицето ми, принуждавайки ме да млъкна. После допряха нажеженото острие до дупката в ръката ми, за да прекъснат шуртящата кръв. Замириса на изгоряло месо, а аз изкрещях отново от болка, почти припадайки в прегръдките на моята стара приятелка тъмнината. Извади една точка от „живот”, запиши кодовата дума „ръкавица” и премини на 43.
39

Развиделяваше се, а аз чаках със стотина нетърпеливи бойци при портата, готов да посрещна изменниците и промъкващите се войски на Непокор. Когато първите лъчи на слънцето ни окъпаха в ярка светлина и все още нищо не се случваше, разбрах, че сме на погрешното място. Избухналият шум от битка от другата страна на града долетя до нас и аз реших, че трябва да поведа поверените ми бойци нататък, за да се включим и ние в сражението. При Огледалната река попаднахме на галери на Непокор, които бяха акостирали на бреговете при Сребристия мост. От тях се изливаха вражески войници. Дадох заповед за атака и войниците ми се хвърлиха срещу не спиращите да излизат от трюмовете на корабите врагове. Премини на 81.


40

Премини на 85.
41

Вратата зад нас изскърца и се затвори с трясък. Ключ изтрака в ключалка. През решетките видях подлата усмивка на монаха, който ни помаха злорадо и се отдалечи бързо.

- Лед и вятър! – изругах аз, хвърляйки се към вратата.

Беше толкова здраво заключена, че чак ми се доплака. Опитах и решетките. Здрави и солидни. Зад нас долетя тих глас:

- Няма смисъл. Попаднеш ли веднъж тук, няма излизане до деня.

- Кой ден? – попита Сириус, който също беше изпаднал в клокочеща ярост.

- Денят, в който те отвеждат на Острова на Прокажените – фигурата се приближи. Светлината от факлите в коридора пропълзя по лицето ѝ. Белезите от проказата не успяха да скрият горчивата ѝ усмивка. Изтръпнах и паднах на колене. Бавно и безмилостно съзнанието за участта ни се впи с ледени пръсти в разума ми. Бяхме обречени. Обречени на отчаяние. Край на играта.
42

Коя порта смятаха да отворят изменниците?

Триглавата порта – мини на 53.

Портата на Последната надежда – мини на 39.

Вратата при Огледалната река – мини на 51.
43

Накрая успях да сподавя виковете и сълзите си на болка. Кинжало ни обърна гръб и отиде в дъното на килията. След малко се върна с чаша в ръка, която ми подаде. Един от стражите свали оковите от дясната ми ръка.

- Чаша вино, за да успокои болката и увеличи разговорливостта ти – каза той.

Трябваше ли да

- приема виното (11)

- да използвам, че дясната ми ръка е свободна, за да се опитам да се освободя (4)?


44

Кръчмата отекна от плача на Пък. Ударите на непознатия бяха безмилостни и лицето на Пък скоро подпухна. Накрая Амбър извади арбалет изпод бара и тогава непознатият разбра какво му се пише, ако продължава да налага Пък. С ругатни на уста той напусна кръчмата, а все още плачещият и подсмърчащ Пък избяга. Вечерта се беше развила доста грозно, а аз не бях направил нищо по въпроса (намали показателя „морал” с две точки). Останалите посетители се надигнаха неудобно от масите си и взеха да се разотиват. Май беше време и ние да се махаме от тук. Премини на 95.


45

Приближихме двамата часовои пред главния вход на двореца. Отново валеше и двамата ни изгледаха мрачно изпод шлемовете си, от които се стичаха струйки дъждовна вода. Бяха подгизнали, премръзнали и уморени от висенето на пост през нощта. Идеалните жертви за подкуп. Заговорих ги и след малко общи приказки небрежно бръкнах в джоба си и изваждайки отново ръката си от там, изпуснах пет жълтици на земята.

- Ех – въздъхнах аз – Сириус, нямаше ли да е хубаво, ако можехме сега да се подслоним от дъжда на топло в двореца? Какво ли не бих дал сега за един хубав огън и чаша чай? Даже и пет жълтици бих дал!

Погледнаха с алчни очи лежащите в калта пари, след което се спогледаха помежду си. Накрая единият от тях се хвърли на земята да събира жълтици. Вторият не закъсня да го последва. Без да чакаме повече, двамата със Сириус ги заобиколихме, влязохме през главния вход и ги оставихме зад гърба си. Скоро стигнахме до централната част на двореца. Извади пет от „жълтици” и едно от „морал” и премини на 74.


46

Дори когато още от войниците на Непокор се включиха в битката и числеността беше на тяхна страна, редиците на Мрак не се огънаха. Знамената на Седемте краля – макар и шестима от тях да бяха предали града – се извисяваха непобедимо над кървавата битка. На войниците на Мрак им стигаше да виждат нас двамата със Сириус отпред, размахващи мечове, за да следват непреклонно флаговете, на които бяха избродирани седемте корони и седемте кралски знака. Премини на 17.


47

Храмът на отчаянието се намираше в най-западната част от града (извади една точка от показателя „време” и по една точка от „живот” за всяка отворена рана, която имаш). Монасите на Отчаянието се грижеха за прокажените в Мрак, чието вкарването в правия път на Отчаянието изискваше известна твърдост. Отнемаха им всички принадлежности и ги оставяха да лежат в тъмни и влажни килии, за да подготвят духа си за последното пътуване. В някоя мрачна и студена утрин болните биваха натоварвани на волски каруци, които ги отвеждаха до Пристана на Последната Въздишка, откъдето с кораби те стигаха до Острова на Прокажените. Стъпилите веднъж на този остров не се завръщаха никога обратно в града. Седемте краля бяха непреклонни в решението си: градът-кралство трябваше да бъде опазен от проказата.

Пред вратата на Храма пазеше Монах на Отчаянието, носещ една от техните двуостри брадви. Държеше я доста уверено. Приближих се.

- Нека Отчаянието ти донесе сила, отче – предпазливо го поздравих.

Леденото кимване, което получих в отговор, казваше повече от всякакви думи. Не бяхме желани. Но все пак бяхме били целия път дотук, нямаше да се откажа само заради някакъв нацупен монах.

- Отче – започнах аз – бихме искали да се допитаме до твоя орден за Остриетата и за Тайната стража. Дали не би ни помогнал?

Монахът присви очи и ни измери с поглед.

- Хм – отвърна той и млъкна отново, сякаш искаше да изчака как ще реагираме.

Огледах го. Едър, с грубовати черти на лицето, изтормозен от висенето в дъжда с брадва в ръце. Ако имаш кодовата дума „пропуск”, премини на 48. Ако не - дали да не му предложа няколко от жълтиците, които носих със себе си, все пак парите купуваха всичко и всекиго (2)? Или да го заплаша с това, че ще извикам подкрепления и ще влезем насила в Храма (29)? Или да си тръгна, докато е време (13)?
48

Бръкнах в джоба си и извадих пръстена, който ми беше дал сержант Въртитруп. Алената корона – гербът на Градската стража – проблесна на светлината на горящите наблизо факли. Монахът трепна като го видя: такива пръстени носеха само по-висшите чинове от Градската стража.

- Какво, това не ти ли е достатъчно? – извика изнервено Сириус. Мини на 12.
49

- Вие сте един от най-уважаваните хора в града – започнах аз.

- О, тук преувеличавате, уважаеми господин сержант – нагло ме повиши той в чин и махна с ръка – просто се старая да задоволя всеки един гост на скромната ми странноприемница.

- Именно – продължих аз – поради факта, че от тук поне преди обсадата минаваха доста хора, би трябвало да знаете доста за случващото се в града. Случайно да сте чували нещичко за Тайната стража или за групата на така наречените Остриета?

Нещо в очите на Рубин като че ли трепна, но гласът му остана непроменен:

- Знам само това, което се говори по принцип из града, господин сержант: Тайната стража е подчинена директно на Седемте крале, а Остриетата... с Остриетата е по-добре да не се срещаш.

- И нищо друго? – разочаровано се намеси Сириус.

- Нищо друго, господин сержант – повиши и него в чин Рубин, взирайки се с нас с малките си очички. Имаше нещо странно в погледа му, но не можех да разбера какво.

Всякакви други опити да го накараме да изплюе някаква информация завършваха с любезно отклоняване от темата и повторено предложение за греян ром. Накрая се отказахме, сбогувахме се и излязохме от странноприемницата. Премини на 36.

50

Кинжало вдигна помирително ръце във въздуха, сякаш да покаже, че се предава. В следващия момент свали рязко ръцете си и от ръкавите на туниката му излетяха два метателни ножа, които явно до тогава бяха закрепени с ремъци за китките му. Мръсен, копелдашки трик, точно какъвто човек би трябвало да очаква от някого от Тайната стража.


- ако имаш кодовата дума „червей”, премини на 37.

- ако не, продължи да четеш този епизод.
Единият от ножовете бе запратен със смъртоносна точност към сърцето ми, но ризницата ми спря острата стомана. Преди Кинжало да успее да ни изненада с още някой долен номер, скочих към него и го халосах с лакът в лицето. Отново нещо изхрущя и Кинжало изрева, падайки на земята с вече наистина съсипан нос.

Докато Сириус оковаваше другите двама във вериги, аз хванах Кинжал за косата и повдигнах лицето му към мен.

- Такааа – проточих аз – значи. Имаш точно пет секунди да ми кажеш кои от кралете са замесени в заговора.

Кинжало се усмихна подигравателно през кървавата маска, в която се беше превърнало лицето му.

- Познавам хора като теб, ефрейтор – изграчи той – не би убил човек, който не може да се защити. Не би могъл и да изтезаваш хора. Какво ще ми направиш?

- Прав си – съгласих се аз – аз нищо не мога да ти направя. Но не познаваш Сириус.

С мрачна усмивка Сириус придърпа скарата с все още тлеещите въглени към нас. Няколко минути по-късно, в които Кинжало се увери, че Сириус не би се поколебал да използва похвати не по-лоши от тези на самата Тайна стража, лейтенантът започна да разказва. От приказките му разбрахме, че всички крале освен Слънчевия крал са част от заговора, целящ да отвори портите на града пред Непокор. Други важни сведения не можахме да изтръгнем, затова накрая оковахме Кинжало и след като запушихме устата му, напуснахме килията. Ако имаш кодовата дума „беладона”, мини на 33. Ако не – премини на 6.
51

Колебливи вълни набраздиха повърхността на Огледалната река. Вятърът довя със студения си повей миризмата на влага. Взрях се в тъмнината на нощта и видях първите стъпки на зората, която приближаваше. Бяхме хванали неколцината изменници от Остриетата и от Тайната стража, които се бяха опитали да проникнат в охранителните кули при вратата на Огледалната река. Тук бяха колелата на механизмите, повдигащи тежките решетки, които пречеха на плавателни съдове да влязат в града по Огледалната река. Това можеше да означава само едно – че Непокор готвеше изненадваща атака с кораби.

- Там – хвана рамото ми Сириус и посочи мрака пред нас.

Напрегнах очите си и различих очертанията на няколко десетина галери, които се носеха по реката. До нас долетя и плясъкът от греблата им.



Ако имаш кодовата дума „пъкъл”, премини на 87.

Ако не, премини на 21.
52

Дворецът на Седемте беше гордостта на града-кралство. Седемте кули, които се издигаха гордо в небесата, се виждаха от всяка една точка на града. На върха на всяка от кулите се вееше огромно знаме с герба на Мрак. Седем корони и седем кралски знака украсяваха знамената: черните капки на Дъжда, сивата пелена на Облака, сребърните нишки на Луната, златните проблясъци на Звездата, млечнобелите кълбета на Мъглата, небесносините линии на Вятъра и червените лъчи на Слънцето.

Заслушах се в битката при крепостните стени, която продължаваше с пълна сила. Сред тътена и грохота на катапултите като че ли долавях и донесени от вятъра далечни крясъци. Това щеше да бъде още една кървава нощ, нямаше съмнение. Нещо обаче ми подсказваше, че утрото ще бъде още по-кърваво. Някъде зад тези стени се спотайваха кралете, които искаха да предадат собственото си кралство на Непокор. Някъде там бяха и кралете, които не подозираха нищо за заговора и най-вероятно щяха да бъдат сред първите жертви на измяната.

Малко преди да излезем на площад Седмокрон Сириус ме попита как ще влезем в двореца. Едва ли щяха да ни пуснат само защото искаме непременно да си поговорим с някои от кралете.

Ако имаш кодовата дума „перачка”, мини на 63.

Ако имаш кодовата дума „пропуск” или „змия”, мини на 16.

Ако нямаш нито една от посочените кодови думи, но имаш поне 5 жълтици, мини на 45.

Ако нямаш нищо от тези неща, извади една точка от „време” и премини на 36. Май ще се наложи да потърсиш нещо, което може да ти помогне да проникнеш в двореца.
53

Премини на 39.

54

Извадих една жълтица (намали „жълтици” с една), пъхнах я в ръката на хлапето и му казах да вземе от Старата Буламачка

- коприва (92)

- борова кора (100)

- брезова кора (58)
55

Ако имаш кодовата дума „мост”, намали „време” с една точка, извади една точка от „живот” за всяка отворена рана, която имаш, и премини направо на 36. След известно време стигнахме до Сребристия мост, който прекосяваше Огледалната река и свързваше северните с южните части на града (намали „време” с една точка; извади една точка от „живот” за всяка отворена рана, която имаш; запиши кодовата дума „мост”). Над реката се стелеше мъгла, която правеше въздуха още по-хладен. Въпреки дебелия войнишки плащ от време на време потрепервах от студ. Направо ми стана жал за красивото момиче, което срещнахме на моста. Беше облечено в оскъдни дрешки и придружавано от двама войници от Градската стража. Двамата стражари разпознаха алената корона на плаща ми, обозначаваща ефрейторски чин и отдадоха чест. Кимнах в отговор, а Сириус попита:

- Какво става тук? Накъде я водите?

Двамата се спогледаха и после единият отговори:

- Ами хванахме я... ъъъ... такова....

- Леко поведение. Проституция де. Сър. – поясни другият, който явно беше по-уверен – Водим я към килиите. Наказанието за леко поведение е една седмица в тъмница.

Момичето нацупи устничка. Лютият дявол да я вземе, така ставаше даже още по-привлекателна. Къдриците на златната ѝ коса потрепериха, когато тя поклати глава:

- Нищо му няма на поведението ми. Аз съм перачка в двореца, а не проститутка. Моля Ви, кажете на тези два охлюва да ме пуснат.

По-увереният се усмихна:

- Не я слушайте, сър. Всички разправят така.

Бях ефрейтор, а те – обикновени войници. Трябваше ли да заповядам на двамата да я пуснат (96) или да не се меся там, където не ми е работата (66)?


56

- Знам, че някога си бил от Остриетата – започнах аз – кажи ми къде да ги намеря и ще се погрижа последните ти часове тук да са по-приятни.

Фигурата стана от нара и ме доближи. Светлината от факлите в коридора пропълзя по лицето ѝ. Белезите от проказата не успяха да скрият горчивата ѝ усмивка.

- Последните часове винаги са последни, независимо дали са приятни или не – отвърна прокаженият.

- Може би искаш да опиташ още веднъж кана вино преди да заминеш за Острова – свих рамене аз – или пък да вкусиш печено пиле.

- Три жълтици. По време на обсада всичко е изключително скъпо – отсече болният. Изненадващо бодър търговски дух за болен от проказа и осъден на заточение.

Бях ли готов да му дам три жълтици (76) или смятах, че не си заслужава и трябваше да потърся другаде информация (89)?
57

Конниците връхлетяха копиеносците на Непокор. Те обаче бързо стегнаха редиците си и посрещнаха ездачите с вдигнати копия и прибрани щитове. Проклех глупостта си, когато видях как дългите копия на враговете свалят конниците от седлата им. Конница срещу копиеносци – може би Слънчевата кралица наистина направи грешка, като ме избра да водя атаката? Събрах мечоносците и изревах заповед за атака. Врязохме се в редиците им и успяхме да обърнем тези от тях, които не паднаха под мечовете ни, в бяг, но още от войниците на Непокор се включиха в битката. Скоро врагът ни превъзхождаше поне двойно, а сред нашите редици се прокрадна отчаяние. Ако показателят „морал” е равен на нула и имаш кодовата дума „охлюв”, премини на 81. Ако отговаряш само на едно от двете или на никое от двете условия, премини на 3.



58

Хлапето се върна след малко с покупката си. Накарах го да разпали огнището и когато отварата беше готова, дадох на малкото братче да я изпие. Скоро треската му премина и то заспа дълбок, здрав сън. Двамата със Сириус се спогледахме ухилени.

- Наистина му помогнахте! – възкликна хлапето.

- А ти спомена нещо за Тайната стража – отвърнах аз, мислейки за времето, което изтичаше.

Хлапето кимна в съгласие.

- Да. Лейтенант Кинжало от Северните казарми е от тях.

Макар и да беше на не повече от десет години, на ум хлапето беше отдавна надраснало възрастта си. Видя подозрителните ни погледи и бързо допълни:

- Няма защо да ви лъжа. Ние, момчетата от квартала, често разнасяме съобщения из града. Веднъж трябваше да предам едно на Кинжало.

Тук хлапето се поколеба за момент и после продължи:

- Преди да почукам на вратата на лейтенанта, погледнах през ключалката. Беше с навити ръкави. На дясната му ръка имаше татуирана червена змия. Когато почуках, покри толкова бързо ръцете си, че беше ясно, че не иска да видя татуировката.

Явно все още гледахме невярващо, защото хлапето накрая каза:

- Кълна се в брат си, чиито живот току-що спасихте.

Май наистина нямаше защо да се съмняваме в думите му. Сбогувахме се с хлапето и излязохме на улицата. Запиши кодовата дума „кинжал” и премини на 36.
59

Странната шапка на непознатия беше синя, с несръчно избродирани звезди по нея. Червените му одежди бяха мръсни, а рядката му брадица беше потопена в бирата му, което той обаче явно не забелязваше. От устата му висеше смачкана и изгаснала цигара. Погледна ме с особен блясък в очите.

- Градската стража? – ухили се той.

Кимнах.


- Селският идиот? – ухилих се на свой ред аз.

- Хаха. Тц. Магесник.

Магесник? Сбърчих вежди за секунда, после се усетих. Магьосник. Хм. Ако този наистина беше магьосник, то тогава беше най-жалко изглеждащият, който е съществувал някога.

- Да изиграем една игра? – изграчи той.

„Защо пък не?”, помислих си аз.

- Каква игра? И какъв е залогът?

- Ами да поиграем на гатанки – изкиска се магьосникът – залогът за теб е две жълтици, щото така като те гледам, сигурно имаш пари. За мен пък, щото нямам пари, е ей това.

Бъркайки в потайните дебри на червените си одежди, той извади от там малка стъкленица с подозрително плацикаща се в нея зелена течност. Ухилвайки се широко за пореден път, той разкри кафяви зъби:

- Дяволски огън. Може да подпали всичко. Гори и върху вода.

Бях ли готов (и имах ли) да заложа две жълтици, за да поиграя с магьосника (71), или не трябваше да се поддавам на изкушението (86)?


60

Бъди честен, читателю – ако отговорът, който си беше намислил, е буквата „м“ (има я веднъж в „минута”, два пъти в „момент” и нито веднъж в „година”), премини на 73. Ако е друг – на 24.


61

Грубият глас на сержанта се извисяваше над Площада на Зората. Опули се, когато ни видя.

- Вие, нехранимайковци, не знаете ли, че наказанието за неподчинение е бесилка? Защо сте напуснали патрула си?

Във времената на обсада всичко се наказваше с бесилка.

Когато чу, че Тайната стража и Остриетата замислят да отворят портите пред Непокор и че зад това най-вероятно стоят поне няколко от кралете на града, в кръвясалите му и недоспали очи пламна ожесточена ярост.

- Лед и вятър! Планински лисугер да им изяде червата дано! Само да ги хвана, лично ще им изтръгна ушите и ще им ги набутам в... – избухна в ругатни и проклятия той. Тук беше време да го спра.

- Знаем прекалено малко, сержант. Не знаем колко и кои от кралете са замесени в това. Не знаем през кои порти заговорниците ще пуснат Непокор. Много неща не знаем.

- К’во търсите тук тогава?! – изригна в облак от плюнки и ярост сержантът.

Сириус се почеса зад ухото:

- Ами ние мислехме, че не е лошо да доложим първо, преди да забегнем нанякъде, сержант...

- Ха! – спря за малко ругатните си Въртитруп, огледа се наоколо и после продължи с по-тих глас. Наведохме се към него. Сега думите почти се губеха в грохота на битката при крепостните стени – преди малко дойде заповед от Двореца да съберем най-добрите конници и мечоносци тук на площада. Явно кралете ще се опитат да пробият обсадата на Непокор. И ако това, което разправяте, е вярно...

Изтръпнах.

- Ако най-добрите бойци на Мрак са тук, на площада, и Непокор влезе през някоя от другите порти... – прекъснах го аз.

- Или по море. Или през канала на Огледалната река – мрачно допълни Сириус.

- ... ще ви връхлетят в гръб призори, докато вие излизате през Главната порта. Ще сте заклещени между две остриета.

Въртитруп замлъкна, а лицето му посивя. Помълча малко, после свали пръстена с герба на Градската стража от ръката си и ми го подаде:

- Опитайте да научите възможно най-много и после отидете направо при Кралете. Постарайте се да са правилните крале. Пръстенът ще ви осигури пропуск на доста места. Поне това мога да направя за вас. Не мога да ви дам хора, нито да дойда с вас. Заповедта ми е да чакам в готовност за битка тук на площада.

Прибрах пръстена. Сбогувахме се мълчаливо със сержанта и докато размишлявахме накъде да поемем, с умиление чухме така добре познатите ни ругатни, с които сержантът отново обсипваше войниците си. Запиши кодовата дума „пропуск” и премини на 13.


62

Огледах отново помещението. Къде все още не бях опитал да събера информация за Тайната стража и за Остриетата - при непознатия с кожената ризница (20), при Амбър, която стоеше зад бара (23) или при чудака с червените дрехи и синята шапка (59)? Или беше време вече да си тръгвам (95)?


63

Докато умувахме как да влезем в двореца, покрай нас мина млада жена, която бързаше към огромната сграда. За моя голяма изненада разпознах привлекателните черти на Моли Перачката, която бях освободил от арест при Сребристия мост. Тя също ни видя и се спря учудена:

- Вие пък какво правите тук?

Сириус отвърна припряно:

- На работа сме. Не виждаш ли? Все пак сме стражари, патрулираме.

- И затова се криете зад ъгъла и надничате към двореца? – разсмя се Моли – да не би да искате да влезете в двореца?

- Не – побърза да отговори Сириус и целият пламна. Не го бях виждал толкова изнервен от много отдавна. Май присъствието на Моли го смущаваше

- Да – поправих го аз – можеш ли да ни вкараш в двореца по някакъв начин?

Моли помисли, после се озърна и ни каза да я последваме. Поколебах се, но накрая реших, че нямаме друг избор, освен да ѝ се доверим.

- Тъкмо отивах на работа – каза тя, докато ни водеше през тесните улички около двореца. Заобиколихме площад Седмокрон и излязохме на гърба на двореца. Там, между две от малките пристройки към кралския дом, имаше ниска врата, която беше пазена от самотен стражар, въоръжен с копие и щит.

- Това е входът за прислугата – посочи Моли малката врата – вървете с мен и не казвайте нищо.

Стражът, който стоеше на пост пред вратата, се намръщи, когато Моли му каза, че имаме работа в двореца. Май не беше във възторг от идеята да пусне двама въоръжени мъже, било те и ефрейтори от Градската стража, да влязат в двореца. Моли обаче се наведе към него, плъзна ръка по бронирания му нагръдник и му прошепна нещо в ухото. Лицето му се втрещи и очите му се изцъклиха. С увиснало чене той отстъпи встрани и ни пусна да минем. За него сега на света не съществуваше нищо друго освен Моли. Тя прошепна още нещо в ухото му, махна му закачливо с ръка и ни последва през входа на прислугата.

- Държа да отбележа, че наистина съм перачка и само от време на време танцувам в „Кристална сълза” – с леден глас ни осведоми Моли – нищо повече. Това, че повечето мъже са глупаци и ние, жените, можем само с приказки да им завъртим главата, е друг въпрос.

- Никога не бих си и помислил нещо друго – побързах да я уверя аз.

Скоро се озовахме в централната част на двореца, където Моли се сбогува с нас. Сръчках Сириус да престане да се пули в отдалечаващата се перачка и продължих на (74).
64

Скоро не виждах почти нищо освен неясната мъгла, простряла се пред очите ми. Сърцето ми биеше толкова бързо, че бях сигурен, че всеки момент ще изскочи от гърдите ми. Не можех да си поема въздух и хриповете ми бяха единственият отговор на отчаяните въпроси на Сириус какво се случва и как може да ми помогне. Малко след това почувствах странна тръпка, която премина през цялото ми тяло и дишането ми спря изцяло. Лежах на пода на тъмничната килия, сред миризма от изгоряло месо и пръски кръв, разширените ми зеници се взираха в тавана, сърцето ми препускаше в последните си изтормозени удари, а животът бавно ме напускаше. Съвсем скоро мракът отново ме погълна, за да не ме пусне никога повече. Край на играта.


65

Кимнах на хлапето да води и скоро се озовахме на Окаяната уличка. Там то ни вкара в една от многото схлупени къщички, където в една мизерна стаичка на тясно легло лежеше момченце на не повече от пет годинки, което се мяташе в пламъците на обхваналата го треска.

- Вие сте от другата страна на града, нали? Там хората живеят повече. По-дълго. Трябва да знаете как се лекуват болести – обясни хлапето с желязна логика.

Спогледах се със Сириус. Той мърдаше устни замислено и размишляваше. След малко каза:

- Баба ми едно време бъркаше всякакви смеси. Помня, че когато някой от нас имаше треска, вареше някаква специална отвара. Само че не помня от какво... От коприва ли беше... Или пък от борова кора... Или беше брезова кора?

- Старата Буламачка продава всякакви гадории на Уличката на Карантиите. Тя има всичко – отвърна хлапето – само че всичко, което има, струва пари.

Разбрах намека. Имах ли (и исках ли) да му дам една жълтица (54) или нямаше как/не исках да помогна и беше време да подновя издирването на информация на друго място (36)?
66

- Добре правите – студено казах аз – особено сега, когато сме под обсада, нравите на хората са повече от разюздани. Трябва да се поддържа дисциплината. Една седмица в тъмницата ще ѝ се отрази добре.

Момичето ме изгледа с презрение, което можеше да накара даже и крепостна стена да се огъне като червей. Двамата стражари се издуха от гордост, отдадоха чест и се отдалечиха в мъглата. Сириус ме изгледа невярващо:

- Какви ги плещиш? Обсада е, а тия двамата се разправят с някакво момиче!

Нямах желание да се карам със Сириус, затова замълчах и тръгнах напред по моста, не му оставяйки избор, освен да ме последва. Неловкото мълчание продължи, докато не стигнахме другия бряг. Запиши кодовата дума „охлюв” и премини на 36.
67

Останах на място, вглеждайки в посоката, откъдето идваха стъпките. Тихо извадих меча си и докато стъпките приближаваха, очите ми постепенно свикнаха с мрака. Различих едра тъмна фигура, която беше вече само на няколко крачки от мен. Сириус се беше втурнал да преследва Рубин, но го чух как изохка, когато се блъсна в маса или стол, изпречили се на пътя му. Фигурата с рязко движение извади нещо, което на слабата лунна светлина, влизаща през прозорците, разпознах като нож с широко острие. Приближи се към мен и предпазливо започна да ме обикаля в кръг. Реших да не я чакам повече и да пристъпя към атака. Хвърлих се напред,

- вдигайки меча високо над главата си, готов да съсека врага от главата до кръста (78)

- замахвайки подло към краката на противника си (34)

- опитвайки се да го намушкам смъртоносно в корема (80)
68

Северните казарми бяха близо до Пристана на Ледения вятър. Тук шумът от стрелбата на катапултите едва се долавяше, но в морето отвъд кея се виждаха платната на корабите на Непокор. Поне двадесетина вражески кораба бяха разположени от тази страна на града и само бойните кули около пристана не им позволяваха да акостират на брега.

Часовоите на входа на Северните казарми бяха от Градската стража. Когато разпознаха униформите ни, ни поздравиха. Ние отвърнахме на поздрава и...

...ако имаш кодовата дума „кинжал”, премини на 93. Ако не, премини на 84.


69

Стрелците на Мрак опънаха тетивите на лъковете си. Стрелите прорязаха въздуха и от въжетата, по които вражеските войници се опитваха да изкачат крепостните стени, се разнесоха викове на болка. Една дузина от улучените падна в Огледалната река или върху палубите. Другите продължиха да се катерят упорито нагоре. Аз, Сириус и още няколко бойци на Мрак се опитвахме да разсечем с мечовете си здравите корабни въжета, на които се държаха куките, когато стрелите от вражеските галери ни застигнаха. Една от тях ме улучи в рамото (намали „живот” с една точка) и аз се строполих на земята. С мъка извадих стрелата, а кръвта се стече по ризницата ми, обагряйки я в червено. Опитвайки се да не обръщам внимание на бликащата от раната кръв, се изправих и с нов приток на сили се захванах да разсичам близкото до мен въже. Около мен поверените ми войници продължаваха да умират, улучени от изпратените от палубата на галерите стрели, но скоро всички въжета бяха отсечени и стената беше спасена. Повърхността на Огледаната река беше покрита с мъртвите тела на войниците на Непокор. Оцелелите на крепостните стени на свой ред отново засипаха галерите със стрели и сред вражеските редици настъпи смут. Бавно греблата на галерите се раздвижиха и корабите започнаха да се оттеглят. До мен Сириус извика възторжено. Обърнах се, за да видя какво беше видял. На хоризонта се бяха появили черни точки, които скоро нарастнаха и се превърнаха в бясно препускащи ездачи. Усмихнах се изтощено – това трябваше да е очакваната подкрепа от кралство Раздор. Десет хиляди конници от Раздор, готови да смажат армията на Непокор. Дори и заговорниците да са успели да отворят някоя от другите порти на града, вече нямаше значение. Непокор щеше да бъде разбит. Премини на Епилог.


70

След като се бяхме разправили със Сат’Ър Блъд, решихме, че е време да се погрижим и за Рубин. Намерихме го в кухненското помещение на странноприемницата, свит в един ъгъл.

- Интересни гости намират подслон във Вашата гостоприемница, господин Смарагдойл – бавно пристъпих аз към него.

- Нищо не знам – прошепна той, докато целия се тресеше от страх – нищо не знам, аз не съм замесен.

Сириус го сграбчи за яката и го вдигна към себе си.

- Замесен в какво? – изръмжа той в лицето му.

По челото на Рубин избиха ситни капчици пот. Сириус можеше да изглежда доста кръвожадно, когато искаше.

- Не знам – изписка Рубин – Блъд посрещаше различни хора в стаята си, но аз не знаех с какво точно се занимава, кълна се!

Наклоних глава и попитах тихо:

- А какво знаете, господин Смарагдойл? Може би знаете нещо, което ще Ви спаси от бесилката, която иначе ви очаква? Спомагателство за измяна... Наказва се по същия начин както и самата измяна.

Очите на Рубин се завъртяха лудешки. Той прехапа устни и накрая каза:

- Знам само, че Блъд пази нещата си в стаята. Сред тях има и няколко карти.

Потупах Сириус по рамото и той пусна Рубин обратно на земята.

- Заведете ни в стаята на Вашия гостенин, господин Смарагдойл.

В стаята имаше малък шкаф с ключалка, която издържа цели три удара от меча на Сириус, но поддаде на четвъртия. Вътре имаше подробни карти на града. На една от тях каналът на Огледалната река, по който плавателни съдове можеха да влязат директно в града, беше маркиран с червен цвят. Разгледахме и останалите карти, но не успяхме да открием нищо полезно. След кратко колебание решихме да оставим Рубин завързан в кухненското помещение, откъде нямаше как да избяга. Премини на 36.
71

Съгласих се и седнах срещу него. Извадих две жълтици и ги сложих пред нас. Подпрях се на масата и зачаках въпроса му.

- Отлично! – изкиска се отново той – аз ще питам, а ти ще отговаряш. Не отговориш ли правилно, печеля двете жълтици. Отговориш ли правилно обаче, взимаш адския огън. Готов ли си? А, и големият ти приятел, дето гледа лошо, няма право да помага.

Сириус си взе бира от бара и седна на съседната маса. Май не си падаше много по гатанки, но слушаше какво си приказваме.

- Всяка една минута има го – започна магьосникът – а всеки момент два пъти дори. И въпреки това в нито една година го няма. Кое е това нещо?

Намисли отговора си и мини на 60.


72

Влязох в килията. Факлите, които висяха от стените в коридора, хвърляха някаква оскъдна светлина и тук, но въпреки това ми отне известно време преди да свикна с мрака. Празна килия, в дъното на която се беше свила някаква фигура. Приближих предпазливо. Ако имаш кодовата дума „коридор”, мини на 56. Ако имаш кодовата дума „килия”, мини на 41.


73

- Буквата „м” – гордо казах аз. Стара гатанка, знаех я още от дядо си, с когото често играехме на гатанки или на хаш, когато бях малък.

Магьосникът ме изгледа кръвожадно, после се обърна към Сириус.

- Подсказа ли му? Да не му подсказа? – извика той отчаяно.

Сириус поклати отрицателно глава. Магьосникът прехвърли нервно изгасналата цигара от единия край на устата си в другия, погледна ме и накрая ядосано стана да си върви.

- Една игра на гатанки да не може да изиграе човек както трябва в тоя скапан град!

Прибрах внимателно стъкленицата с адския огън (запиши кодовата дума „пъкъл”). Останалите посетители взеха да се разотиват. Май беше време и ние да се махаме от тук. Премини на 95.
74

Намирахме се в широко кръгло помещение, от което седем коридора водеха в седем различни посоки. Достолепен старец, облечен в безупречно чисти дрехи и с вид на иконом, ни посрещна.

- Какво търсят господата тук посред нощ? В тази част от двореца външни хора не се допускат през нощта.

- Знаем – излъгах аз – но имаме неотложна работа. Трябва да се срещнем със Седемте крале. Много е важно.

Старият иконом присви подозрително очи. Май беше чувал и преди това оправдание.

- Спешен въпрос от държавническо естество – продължих аз, след което допълних – въпрос на живот и смърт. Кралете няма да останат доволни, ако разберат, че не си ни допуснал до тях.

- Така да бъде – отсече накрая той, след като помисли малко – ще Ви заведа при един от кралете, но на Ваша отговорност. Седемте благородия се намират в покоите си, така че няма как да се съберат, за да Ви посрещнат заедно. С кое от Седемте величества искате да говорите?

Намръщих се. Колко и кои от Седемте бяха останали верни на Мрак? Помислих още малко и накрая казах на стареца:

- Заведи ни при...




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница