Пределна Полезнoст

Величината полезност е способността на дадена стока да задоволява определена потребност на човека. В процеса на потреблението на блага индивидът задоволява някакво усещане, вкусове, оценки и желания..Полезността се проявява само тогава, когато желанието се пробуди и изчезва щом то угасне. За потребителя полезността е индивидуализирана, отразява личните му вкусове, т.е. има субективен характер. Ето защо полезността на една стока ще е различна за отделните индивиди. Субективния характер на полезността да дадена стока изразява интензивността на желанието, което потребителят изпитва към нея. Например историкът- изследовател оценява високо полезността на архивните документи в сравнение с тясно-специализираната книга по корабостроене и обратно.

Полезността се превръща във фактическо задоволяване на конкретна потребност едва в акта на потреблението, което предполага не само желанието на потребителя. Металите и другите природни ресурси, които се съдържат в недрата на планетите от слънчевата система, могат да са обект, на желанието на хората, но докато станат тяхно достояние нямат реална потребителска стойност. Пратка компютри, доставени на общност с племенно устройство на живот и всеобща неграмотност на населението, няма полезност за тях, защото не познават предназначението им, нито са в състояние да ги използват. Следователно при равни условия потребителското поведение се реализира чрез платежоспособното търсене, ако са налице няколко условия: първо, желанието на потребителя и благо, което да го задоволи; второ познаване свойствата и качествената характеристика на благото; трето, възможност реално да се използва даденото благо.

И така величината на полезността на благата е винаги конкретна и във всеки даден момент зависи от съотношението между интензитета и важността на потребностите, от една страна и количеството разполагаеми блага, от друга страна.

Основната идея на субективния характер на полезността е следната: Потребителя сам знае какво му е нужно, той има суверинитет при вземане на решения за конкретното поведение на пазара. Към това ще доставим и важното положение: полезността на стоката(и услугата) е мерило, критерий за избора на потребителя.

Полезността и търсенето на едно благо е единство от качествена и количествена определеност.Привържениците на кардиналния подход да изразяват полезността чрез количествени измерители.За измерване на полезността на благата е необходимо наличието на следните условия:

-да разглеждаме и оценяваме дадено благо самостоятелно и изолирано от другите;

-да приемем, че благата в процеса на потреблението са делими на части, каквото са преобладаващите потребителски блага. Оценката за полезността на благата се извършва в процеса на тяхното потребление.

Общата полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление. Всеки потребител се стреми да получи по-голяма обща полезност и тя представлява сумата на удовлетворението, което получава при използването на дадено благо. В условията на ограничените ресурси степента на задоволяването на потребителите от блага се определя чрез рационалните норми на потребление. Потребителя получава по-голяма обща полезност, колкото повече неговото потребление се доближава до тези норми. Категорията обща полезност позволява да се установи пределът на засищане на потребностите с различни блага.

Изборът на потребителя рефлектира върху разменното му отношение с продавача, което се основава на категорията пределна полезност.

Да приемем, че едно благо се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата потребителят получава определено равнище на удовлетвореност. И използването на втората част се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е.полезността на втората част спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или маржинална полезност. Тя представлява удовлетворението, което потребителя получава от потреблението на една допълнителна единица от благото.

Според една от концепциите за потребителското поведение полезността на благата може и трябва да се измерва, т.е. да се определя количествено както общата , така и пределната полезност. Съществува разбирането измерването да става с помощта на парични единици, парите, които купувача е готов да даде за всяка допълнителна единица от благото. Въпросът с измерването на полезността се мотивира с необходимостта да се облекчи рационалността на избора на потребителя. Нужно е да се изясни също така и значението на цената.Те имат основно значение в системата на икономиката.Чрез тях се разпределят ресурсите формират се доходите и се определя икономическото положение на субектите.В най-общ смисъл цената е това, което се дава в замяна на друго.Най-често тя е определено количество пари, разменяно за дадена стока.Но една стока може да се придобие не само срещу пари, а и срещу друга стока , т.е. като се прави размяна.Когато имаме пряка размяна на стока срещу стока, говорим за разменна стойност на стоката.Това е количественото отношение (пропорцията), в която една стока се разменя срещу друга.Ако пределната полезност на която и да била стока е по-голяма от цената, заплатената за нея, потребителя подобрява благосъстоянието си като купува допълнителни единици от нея. В обратния случай губи от сделката.

Единицата за измерване на полезността се нарича утил, то тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от потребяваното благо. Общата полезност има тенденция да нараства заедно с увеличаването на потребяваните стоки. Тя нараства със забавени темпове, защото пределната полезност намалява и нашето удоволствие става по-малко с увеличаване на потребеното количество от съответното благо. С нарастване на количеството на потребяваното благо се съкращава пределната полезност, получавана от потреблението на всяка следваща единица от това благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потреблението на всяка следваща допълнителна единица. Тази зависимост е известна като закон за намаляващата пределна полезност и се обвързва с името на Госен.

Първият закон на Госен гласи:

С увеличаване на задоволеността на потребителя намалява пределната полезност. Общата и пределната полезност за разнопосочни, защото общата полезност измерва натрупаната полза с потреблението на всяка следваща част, а пределната полезност измерва намаляващия прираст. Механизмът на ценообразуването следва логиката на пределната полезност. Съответно ако полезността на едно благо е ниска, то и цената му ще бъде такава, и обратното, независимо от неговата обща полезност. Съответно при, ако пределната полезност е по-висока от цената се увеличава консумацията на благото, ако е обратното то се намалява консумацията, а ако пределната полезност е равна на цената , то се получава потребителско равновесие.

При закупуването на стоките от потребителя има една особеност- т.н. максимизиране на полезността и изравняване на пределната полезност. Накратко това може да се обясни така:За всяко изразходвано средство за закупуване на благо потребителят се стреми да получи равна пределна полезност от всяко благо, което води до сравняване на отделните стоки. Анализът веднага излиза извън предела на определената стока. Така максимизирането представлява изравняване на полезността на двойка стоки е полезността на изразходвания доход с цените на потребяваните блага.

Правилото за максимизирането на полезността е закон за равните пределни полезности. Той се извежда от съотношението между пределната полезност и цената на една двойка стоки. Максималното задоволяване на потребностите е налице, когато при определен паричен доход пределните полезности на разполагаемите блага се изравняват. От тук може да изведем и вторият закон на Госен, който гласи , че потребителят максимизира полезността, когато пределната полезност на потребяваните стоки се изравнява.

Рационализирането на потреблението означава, че всяка парична единица от доход( лев, долар, евро и др.) да се използува така, че потребителят да максимизира съвкупната полезност, която получава. Рационалният потребител трябва да държи сметка както за пределната полезност на предлаганите блага, така и за техните цени. Целта на рационалния потребител е да максимизира брутната полезност, която получава, т.е. да достигне най-висока степен на задоволеност в потреблението. Но количеството на придобиваните и потребявани стоки и услуги, а следователно и получаваната брутна полезност , зависи и от цените. И рационалният потребител винаги съпоставя полезността и цената на стоките и услугите. Всъщност съпоставя се пределната полезност и цената на последната придобивана единица стока и услуга. В тази съпоставка ако пределната полезност е по-голяма от цената , то стоката или услугата следва да се закупи.Защото в подобна сделка, от гледна точка на полезността, потребителят получава повече от колкото дава. Обратно, ако пределната полезност на последната единица стока е по-малка от нейната цена, тази единица стока не бива да се закупува, тъй като потребителят ще понесе загуба. В този смисъл за потребителя е изгодно за закупува дадена стока до момента , в който достига до т.нар. потребителско равенство, когато пределната полезност, получена за единица парични средства(напр. лев) е равна на пределната полезност на един лев, изразходван за закупуване на което да е друго благо.

Намаляващата пределна полезност рефлектира и върху продавача. Той също е принуден де се съобразява с обстоятелството, че може да увеличава обема на производството, като намалява цената.Именно пределните разходи като фактор на стойността и на предлагането на стоките изразяват гледната точка на производителя(продавача).При продажба те искат цена, която би им осигурила покриване на разходите и възможност за развитие на производството.От тези позиции полезността на стоките е само условие на стойността-иначе хората не биха купували стоките.В определен смисъл всички разходи могат да се сведат до разходи на труд.Но също става въпрос и за стоки, които трябва не само да бъдат произведени,а и продадени на потребителите, е ясно, че фактор на стойността е и пределната полезност на стоките, която ги свързва с потребностите.Такъв подход прилагат икономистите. Според тях стоките придобиват стойност не защото струват труд, а защото са полезни и само доколкото са полезни.Така гледат на стойността на стоките купувачите(потребителите).Оттук става ясно, че стойността на стоките е в права зависимост от полезността им, но в обратна от разполагаемото количество(спрямо запаса).Това ще рече че, непосредствения фактор, определящ стойността на стоките от гледна точка на купувачите, е тяхната пределна полезност, т.е. полезността на пределната част от даден запас блага..

Изводът е , че и двата случая(т.е. от гледище на купувача и на продавача) Намаляващата пределна полезност предопределя низходяща крива на търсене.С други думи намаляващата пределност е в основата на обратната връзка между цената и търсената стока.

Използването на парични единици за количествена характеристика на пределната полезност обслужва икономическия анализ, но паричния измерител не изключва противоречиви оценки. Например, когато запасите от пари намаляват, би трябвало индивидът субективно да преценява, че тяхната пределна полезност се увеличава каквато оценка два в аналитичен случай за всяка друга стока. Никой обаче не преценява по този начин пределната полезност на парите.

Пример за пределна полезност са магазините от веригата’ Техномаркет”. Веригатa” ТЕХНОМАРКЕТ” е търговска верига за битова електроника, офис оборудване и телекомуникации, създадена през 1999 г. Веригата е собственост на фирма “К&К Електроникс” ООД, официален дистрибутор на Samsung, Panasonic, Kenwood, Toshiba, Yamaha, Jamo и TDK за България. Основен приоритет на магазините “ТЕХНОМАРКЕТ “е да се задоволи потребителското търсене като се предоставя на клиентите богат асортимент от продукти, с гарантирано качество, конкурентна пазарна цена, осигурена сервизна поддръжка и отговарящи на най-новите тенденции в света на бялата и черна техника.

Във веригата “Техномаркет Европа” се предлагат над 6000 артикули от водещи марки в областта на битовата електроника като: SAMSUNG, PANASONIC, LOEWE, AIWA, KENWOOD,YAMAHA, NЕО, WHIRLPOOL, ZANUSSI, ELECTROLUX, PIONEER, JAMO, THOMSON, SONY, TOSHIBA, PHILIPS, LG, BEKO, SHARP, JVC, TDK и много други.
За удобство на своите клиенти “Техномаркет ” предлага безплатна доставка по домовете в района на града, а в определени дни от седмицата и до близки градове в съответната област. Освен това “Техномаркет ” разполага и с удобни демонстрационни зали за предварително изпитване качествата на предлаганата техника.
За да задоволи търсенето на пазара от висококачествена техника с атрактивни цени през 2003год. "ТЕХНОМАРКЕТ " създаде своя собствена марка NEO, предлагаща на крайния потребител голямо разнообразие от черна и бяла техника. Факт е , че продуктите NEO доста добре се наложиха на българският пазар, като за това спомогна идеалното съотношение качество - цена.а и черна техника. Като една от най-големите български търговски вериги за дистрибуция на потребителска електроника ,"ТЕХНОМАРКЕТ " се стреми да задоволи пазара на този род стоки и изделия в страната. Основна им цел да подобрява качеството на електрониката във всеки български дом.
Многообразието от предлаганите от тях стоки може да се заплатят освен в брой, така и чрез дебитна или кредитна карта, посредством наличните разплащателни ПОС терминал.

Много от предлаганите стоки могат да се закупят и на изплащане.

Препоръките, които бих дала са:

Веригата “Техномаркет “ да имат On-line магазин.Това

Много би улеснило работата както на потребителите, така и на продавачите

Детски кът с възпитател където могат да оставят децата си докато пазаруват.

Да има наличие на стационарен телефон.

На входа да има кафе автомат.

Освен транспорт да предлагат и услугата монтаж на електроуреди.

Всичко това показва , че принципът на потребителското поведение е най-радикален когато се изравни пределната полезност на всяка изразходвана единица време, т.е. ще бъде безразлично с кое от алтернативните занимания може да се запълни свободното време. Това правило за максимизиране на изгодата от направения разход не се отнася само до сферата на потребителското поведение.То важи за всяка сфера на живота и се приема като универсална закономерност, като закон за рационалния избор.
Използвана литература:

http://www.technomarket.bg

Микроикономика Проф. д-р М. Кънев и колектив

издателство Мартилен-София 1995г.

Микроикономика Б. Копринаров издателство Колеж по туризъм Бургас 1999г.