Предговор история признателност

В ръцете си държите детска песнопойка с чудесни български песни и стихове, включително два български любими химна (химнът на Р България и химнът на Кирил и Методий) преведени и на английски. Тя нямаше да се появи, ако не бяха станали последователно няколко събития в живота на българската общност в Ню Йорк. Последното от тях беше срещата на учителите от двете български училища в Ню Йорк с представители на Агенцията за българите в чужбина, Димитър Владимиров и Иванка Славчева, на 3 октомври 2011 г. Тогава се реши съдбата на тази книжка.

А първото беше:

В началото на 2004 г. група тукашни български музиканти, сред които Стефка Евстатиева, световноизвестна оперна дива, и Павлина Доковска, известна пианистка и музикална педагожка, организираха кампания сред българската общност в града за набиране на средства за пиано „Стайнуей” – дарение за българското консулство в Ню Йорк. За няколко месеца се събраха 50-те хиляди долара и мечтаното пиано стана действителност. Не след дълго българското консулство приветства началото на редовните месечни камерни концерти в големия си салон. «Българските концертни вечери в Ню Йорк» продължават с голям успех от 2005 г. до днес. Още преди това, през октомври 2004 г., консулството отвори вратите си в неделя и за репетициите на новосъздадения Български детски хор. Дареното пиано обедини тези две уникални и толкова различни по същността си прояви на българския дух в града.

Създатели на Българския детски хор в Ню Йорк, по това време още безименен, бяха две мили дами: джазовата певица Гергана Велинова, първият му диригент, и Стефка Евстатиева – негов несменяем вокален педагог и музикален консултант. Някогашна солистка на известната детска вокална група „Пим-Пам”, Гергана караше децата да чакат с нетърпение репетициите. В екипа дойде и пианистката Даниела Стоянова, майка на едно от първите ни деца, Симона. Дани обгръщаше с много любов всяко дете, пристъпило прага. Това създаде неповторима атмосфера на доверие, близост и обич между деца, родители и учители.

В началото имахме само безкрайния си оптимизъм и 12 мили български деца, а в момента активните хористи и ученици са 50. Имаме вече десетки „дипломирани” деца. Първият ни коледен концерт беше през декември 2004 г. Днес в биографията си имаме 57 концерта.  Първите ни 12 деца не можеха да прочетат сами заглавията на трите си първи песни. Днешните могат да четат, да пишат красиво, да разказват за историята и географията на България, да пишат съчинения и дори печелят награди в литературния конкурс „Стефан Гечев”. И  пеят вълшебно на 3 гласа „Полегнала е Тодора”.

Като хор и училище с история имаме в биографията си и раздели с любими учители и срещи с нови, също обичани. Година и половина след създаването на хора Гергана замина на работа в университет в Канада. От 2006 г. диригент на хора е Красимира Иванчева, музикален педагог с богат опит с детски хорове както в България, така и в Ню Йорк. След заминаването на Дани, която и до днес тъгува за нас, за Чикаго в 2007 г., дойде очарователната Виктория Цоцкова, доктор по музика от Колумбийския университет, концертираща пианистка и преподавателка по теория на музиката в Харвард. Отскоро с нас е чудесната, съвсем млада пианистка Магдалена Душкина.

Нуждата от училище за пеещите деца стана очевидна от първите дни. Бързо преминахме от устното разясняване на думите в песните към четене на малки разказчета и приказки на български. Първите ни училищни занимания през пролетта на 2005 г. напомняха на „взаимоучителната метода” от 19 в., децата между 5 и 15 г. възраст си помагаха едно на друго. През септември 2005 г. беше официалното откриване на първото българско училище в Ню Йорк, при детския хор, с класове според възрастта и езиковата подготовка  на децата. Тогава в САЩ имаше съвсем малко български училища – едно в Бостън, едно във Вашингтон, две-три в Чикаго и нашето в Ню Йорк. В момента българските училища на територията на САЩ са почти 30. В началото на 2006 г. хорът и училището се сдобиха с име – Български детски хор и училище "Гергана”.

Преводачът на стиховете в тази книжка наблюдаваше с много участие, но и с малко скептицизъм, доброволната неделна работа на музикантите и учителите. Чувала съм често въпроса «ама вие още ли сте заедно, не успяха ли да ви разделят?» Този скептицизъм беше преборен окончателно, когато Валентин Хаджийски почна да превежда доброволно всяко поискано стихотворение и песен за нас, да редактира и дописва дето трябва коледните ни и други пиески, накрая се съгласи и да преподава история и български език и литература на по-големите деца. Удоволствието му от тази работа не можеше да се скрие.

Предговорът не може да мине без благодарност към всички, работили с нас през годините. Искам да изразя искрената си признателност към някогашните ни учители – Яна Калинкова, Таня Георгиева и Росица Чилингирова. Благодарност и обич от учителите и децата за Мадден Чолакова, известната българска актриса, която няколко години работи с нас преди всяко училищно представление и на Джина Ди Донато, която сега се занимава със сценичното поведение на децата.

Български детски  хор и училище „Гергана” винаги е бил приеман топло от генералното ни консулство в Ню Йорк. Пръв за нас отвори вратите генералният консул Антон Карлов в 2004 г. Генералният консул г-н Радослав Точев е един от най-големите ни почитатели и ентусиасти. Той стана и „виновник” за официалната ни регистрация по американските закони в 2010 г. Няма да забравя думите му, че в повечето случаи хората правели организация без реална дейност, а ние от години сме имали реална дейност без официална организация. Беше напълно прав. Нашата благодарност и за консул Светлана Стойчева-Етрополска, свидетел на много наши славни концерти като този  на 24 май 2007 г. в централата на ООН, където за първи път химнът на Кирил и Методий звучеше не само на български, но и на английски пред публика от чужди дипломати и гости, и за консул Любомир Грънчаров.

Всички те имат принос в успехите на нашия хор-училище през тези години. Всеки от тях е дал много от себе си, за да може „Гергана” да пее многократно  на 3-ти март на издигането на българското знаме на пл. Боулинг Грийн, в банка UBS (2007 г.), в Чикаго на 24 май 2008 г., на коледния концерт с композитора Хайгашод Агасян (2008 г.), в залата на Симфони спейс на Бродуей (2009 г.), в «Карнеги хол» на концерт, посветен на юбилея на Петко Стайнов (2010 г.), в университета «Пейс» (2012) и др.

Признателни сме на Министерството на образованието, младежта и науката, което вече 4-та година подкрепя финансово нашето и повече от 100 други български училища зад граница. Благодарни сме на нашия неизменен спонсор от 2007 г. насам – Американската фондация за България, ръководена от г-н Тед Василев.

Нели Хаджийска

Съставител,

Ръководител на училището,