Предговор



страница1/13
Дата25.08.2017
Размер2.53 Mb.
#28742
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
Психическа самозащита

Дайън Форчън
ПРЕДГОВОР

Поставих пред себе си задачата да напиша книга за психичната атака и най-добрите методи за защита от нея с пълното осъзнаване на сериозността на проблемите, които разглеждам. Пътят към осъществяване на подобна идея винаги е осеян с много клопки. Едва ли е възможно да се даде практическа информация за методите на психична защита, без в същото време да се обяснят методите на самата психична атака. Не без причина посветените винаги са пазили зад заключени врати своето тайно учение. Моят проблем възниква от стремежа ми да направя разкрития, едновременно достатъчно обосновани и без да провокират евентуални опасни прояви. Но тъй като е направено вече твърде много в изследванията на езотеричното, а кръгът от занимаващи се с окултизъм се разширява буквално всеки ден, дойде времето нещата да бъдат казани открито. Задачата не се изчерпва само с моите търсения, но заемай­ки се с нея, аз ще положа максимални усилия да я изпълня с чест, като предоставя знанията и придобития си опит след дългогодишно следване на странните обиколни пътища на разума, където мистичното си дава среща с безумното и ексцентричното. Такива знания се постигат не без запла­щане на определена цена, нито, подозирам, ще бъдат раз­пространявани даром.

Преднамерено съм избягвала, доколкото е било въз­можно, използването на косвени доказателства. Всички знаем за човека, който има приятел, чиято приятелка е видяла призрака със собствените си очи. Подобни доказа­телства не са от полза за никого. Това, от което имаме нужда, е очевидец под кръстосан разпит. По тази причина не съм цитирала натрупаната в голям обем напоследък литература по въпроса в илюстрация на моята теза, а предпочетох да използвам случаи, с които съм се сблъс­квала сама и съм имала възможност да изследвам.

Мога съвсем основателно да заявя, че имам познания не само на теория, но и такива, прилагани в практиката. Първоначално вниманието ми беше приковано от психо­логията, а по-късно - от окултизма като отключващ меха­низъм към психичните явления. Използвам своя опит с психичната атака, която разклати здравето ми за значите­лен период от време. Запазила съм за себе си ужаса, поро­ден от това преживяване, неговите хитри завои, мощ и разрушителен ефект върху разума и тялото.

Не е лесно да накараш хората да свидетелстват за атаки върху психиката им. Първо, защото те знаят, че е малко вероятно някой да им повярва. Много по-възможно е да ги обявят за умствено увредени. Второ, защото всяка една намеса в основните личностни процеси предизвиква такъв специфичен и неописуем страх, че разумът започва да отбягва мисълта за него и индивидът не е способен да говори за това.

Аз съм на мнение, че психичните атаки са много по-разпространени, отколкото обикновено се приема дори от самите окултисти. Със сигурност голяма част от хората нямат никаква представа за нещата, които се правят от тези с достатъчно познания за мощта на човешкия разум и за начина да я използват умело. Убедена съм, че този фактор е играл важна роля в култа към вещиците и е истинската-причина за всеобщия ужас и ненавист към тях. Тези сили на злото винаги са били познати на окултистите, но в наши дни те се използват от хора, които биха се изненадали, ако откриеха кои са техните съмишленици. Госпожа Еди, осно­вателка на "Християнската наука", гледа на тези методи чисто емпирично, без да е достигнала определено рацио­нално обобщение за начина на действие. Тя се старае да ги преподава по начин, позволяващ да се използват най-вече за добро, като умишлено скрива тяхната сила за причиня­ване на зло. Госпожа Еди е била добре запозната с възмож­ностите за злоупотреба. Съдим за това от ужаса, породен от това, което тя нарича "зловреден животински магнети­зъм", помрачил целия й живот.

Методите на "Християнската наука", без нейната сурова дисциплина и стройна организация, са развити и прилагани от безбройните школи и секти на движението "Нова мисъл". В много от тях се губи религиозният аспект и те стават просто проводници на мозъчна манипулация, преследваща чисто егоистични цели, макар и не непременно користни и зли. Техните водачи прокламират, че проповядват изкуст­вото да се лансираш, да станеш популярен, желан, домини­ращ, успяващ и богат. Изненадващият брой реклами за провеждане на такива курсове показва тяхната висока поп­улярност. В едно американско списание аз преброих 63 различни курса за усъвършенстване на силата на разума. Едва ли рекламите биха се радвали на такъв успех, ако не бяха налице и съответните резултати. Нека разгледаме ня­кои реклами, като направим опит да четем между редовете:

"Прехвърлете своите мисли на другите! Намерете сво­боден приемник! Телепатия или Ментално радио."

"Проблеми със здравето, любовта, парите? Нека да ви помогна. Следват инструкции как да избегнете неудачите. Строго лични и професионални. Грижовни като домашен лекар. Трябва да приложите към запитването си пет дола­ра. Връщаме парите, ако не сте доволни."

"Хипноза. Искате ли да притежавате тази странна мистериозна сила, която очарова и привлича мъже и жени, влияе на мислите им, контролира техните желания и ви прави върховен господар на всяка ситуация? Животът е пълен с изкусителни възможности за онези, които развиват своите магнетични сили. Може да научите това вкъщи - да изцелявате болести и пороци без лекарства, да спечелите приятелството и любовта на другите, да повишите доходи­те си, да задоволите амбициите си, да изхвърлите от ума си тревогите и безпокойството, да подобрите паметта си, да се справите с трудностите у дома, да изпитате най-въл­нуващите и приятни изживявания и да развиете магнетич­ната мощ на вашата воля, която ще ви помогне да преодо­леете всички спънки към вашия успех."

"Вие можете да хипнотизирате хора веднага - бързо като светкавица. Можете да заспивате или да накарате някой друг да заспи, по всяко време на деня и нощта, и да премахнете болката и страданието. Нашата безплатна кни­га ви разказва тайните на това чудесно познание. Тя дава точни обяснения как да използвате тази сила, за да подоб­рите жизнения си статус. Посрещната е с ентусиазъм от духовници, юристи, лекари, бизнесмени и общественички. Дава преимущества на всеки. Не струва нищо. Ние я пода­ряваме, за да популяризираме нашата институция."

Това са само няколко примера, подбрани сред шест­десет и трите сходни рекламни обяви в един-единствен брой на популярно седмично списание. Те са дадени мно­гословно, като по никакъв начин не се пести място чрез дискретно изпускане на адресите за контакти.

Нека сега обсъдим какво означават тези реклами за всички онези, към които те НЕ СА адресирани, хората, над които се очаква да властва читателят. Какво ще бъде тях­ното поведение, ако той наруши Десетата Божа Заповед и пожелае жената на ближния си, неговия вол, магаре или каквато и да е ценност? Защо не предположим, че усърд­ният ученик пожелае нещо, което не трябва да има? А ако приемем, че той премине от другата страна на закона? Или че развие чувство за нанасяне на вреда и желание за отмъ­щение? Или че обича властта заради самата цел? Каква е съдбата на пушечното месо, което доставя за изучаващия силите на разума материал за неговите експерименти? Какво ли е чувството да бъдеш управляван чрез тези мето­ди и какви крайни резултати могат да бъдат постигнати от умел експериментатор?

Нека да ви разкажа собствените си, макар и болезнени, преживявания, тъй като все някой трябва пръв да излезе и разкрие тези заблуди, така процъфтели поради общото неосъзнаване на тяхната значимост.

Когато бях на двадесет години, започнах работа при жена, която, сега отчитам, че е имала значителни познания по окултизъм; придобила ги е по време на дългия си престой в Индия и имаше навик да намеква за тях. На времето аз не се вълнувах от това и едва в светлината на по-късно наученото започнах да го осъзнавам. Жената имаше обичай да контролира персонала си чрез своите познания за силите на разума и носеше вината за честите особени разстройства сред хората, работещи за нея.

Скоро след като започнах работа при нея, тя поиска от мен да дам показания пред съда. Поради буйния си нрав бе уволнила работник - без предупреждение и без да му зап­лати, заради което той я даде под съд. Тя поиска от мен да заявя, че неговото поведение обуславя и оправдава начина, по който е бил уволнен. Нейният метод да ме накара да свидетелствам се състоеше в следното: Тя се взираше съсредоточено в очите ми и казваше: "Случи се това и това." За щастие на всички засегнати аз си бях водила дневник и имах ежедневни записки за развоя на събитията. Ако не беше това, аз нямаше да осъзная пред какво съм изправена. До края на разговора аз бях окончателно изто­щена и замаяна и си легнах облечена, като в пълна изнемога спах до следващата сутрин. Предполагам, че сънят ми е продължил близо петнадесет часа.

Скоро след това тя отново поиска да свидетелствам. Желаеше да се освободи от прекия ми началник и търсеше убедителни причини, за да оправдае постъпката си. Отново повтори предишните си похвати, но този път аз нямах дневник, на който да разчитам, и за моя пълна изненада открих, че се съгласявам с всички неоснователни обвине­ния срещу човек, в чието достойнство и почтеност нямах и капка съмнение. Същото изтощение и мъртвешки сън се спуснаха над мен веднага след края на разговора, но сега се появи и един допълнителен симптом. На излизане от стаята имах странното усещане, че краката ми не са на мястото си. Всеки, който е ходил по килим, който не се опира на пода, ще разбере какво искам да кажа. Окултистите ще разпознаят този симптом като присъщ на проек­цията на етерното тяло.

Следващият инцидент, който възникна в тази странна среда, не засягаше самата мен, а едно друго момиче -сираче със значителни средства. Моята работодателка водеше това момиче постоянно със себе си и накрая я насили да вложи целия си капитал в нейните проекти. Веднага след това разгневени пристигнаха попечителите на момичето и поискаха обратно откраднатото. Те принудиха работодателката да върне всичко, като отведоха момичето със себе си с уговорката личните й вещи да бъдат опаковани и изпратени по-късно.

Веднага след този последва нов инцидент. Сред пер­сонала имаше жена, която всички имаха за малко "мръд­нала", една мила стара дама, инфантилна и ексцентрична. Сега вниманието на работодателката ми беше съсредото­чено върху нея. Започна съшият процес на доминиране, а в случая нямаше попечители, които да се намесят и бедната стара дама бе насилвана да изземе от ръцете на брат си своя дял в семейните имоти и да ги преотстъпи на любез­ното внимание на шефката. До този момент бях окончател­но събудила своите подозрения и не беше по силите ми да наблюдавам безучастно как мамят "леличка", така че се намесих. Разкрих пред нея ситуацията, нахвърлих в един сандък личния й багаж и я изпратих при нейни роднини по време на едно кратко отсъствие на работодателката ни.

Надявах се, че никой няма да узнае за намесата ми в този случай, но скоро бях разочарована. Една нощ секре­тарката на моята шефка дойде в стаята ми след "изгасянето на светлините" и ме предупреди, че "надзирателката" е разкрила кой е организирал бягството на "леличка" и вече трябва да очаквам неприятности. Тъй като познавах изклю­чително отмъстителната й природа, аз знаех, че единстве­ното спасение за мен бе незабавното бягство, но това не беше толкова лесно. Институцията, в която работех, беше образователна и се изискваше подаване на заявление за напускане един семестър предварително. Не горях от же­лание да работя през целия този срок под безконтролното управление на една злобна жена. Така че аз трескаво се оглеждах за възможност, която да оправдае напускането ми. Поради необуздания нрав на работодателката ми не се наложи да търся дълго. На следната нощ опаковах багажа си, възнамерявайки да бягам, когато в стаята ми влезе момиче от персонала, не особено разговорливо, без прия­тели, което вършеше работата си като автомат. Не бях имала никакви взаимоотношения с нея и естествено се изненадах от посещението. Скоро дойде и обяснението:

"Ти възнамеряваш да напуснеш?" - запита тя.

Аз признах, че това е така.

"Тогава заминавай, без да те види надзирателката! Няма да успееш да заминеш, ако те види. Аз съм опитвала няколко пъти и досега не успях да замина."

Обаче аз бях млада и уверена в неизпробваните си възможности и нямах реална представа за силите, изпра­вени срещу мен, така че на следващата сутрин, облечена за пътуване, с куфар в ръка, слязох и се хвърлих срещу моята страховита работодателка в нейната бърлога, решена да й кажа какво мисля за нея и нейните методи. Не подозирах, че е в ход нещо друго освен обикновено измамничество и заплахи.

Ето защо не ми бе позволено да започна предварител­но подготвената си реч. Щом разбра, че напускам, тя каза:

"Много добре - ако искаш да си отидеш, трябва да го направиш. Но преди това трябва да признаеш, че си неком­петентна и неуверена."

На това аз отвърнах, все още борбено настроена, че ако съм некомпетентна, защо не ме е уволнила самата тя, и че все пак аз съм продукт на нейната собствена школа. Тази забележка, естествено не подобри нещата.

Последва най-необичайната литания. Тя приложи ста­рия си трик да ме фиксира напрегнато и произнесе:

"Ти си некомпетентна и знаеш това. Нямаш никаква увереност и трябва да го признаеш!"

На което отвърнах: "Не е вярно. Аз си познавам рабо­тата и вие знаете, че аз я познавам."

Тук без съмнение може да се каже много относно моята компетентност на първата ми служба, където, едва двадесетгодишна, вече носех отговорността на раменете си, току-що въведена в един хаотично организиран сектор. Нищо не би могло да се каже само по адрес на моята увереност, с изключение на това, че имах в излишък от нея.

Бях почти готова да се втурна там, където и архангелите биха се отдръпнали назад. А моята работодателка не се караше и не ме ругаеше. Тя продължи да повтаря тези две твърдения, сякаш в отговор на някаква молитва. Бях влязла в стаята й в десет часа, а я напуснах в четиринадесет часа. През това време трябва да е повторила двете фрази няколкостотин пъти. Аз влязох като силно и здраво момиче. Тръгнах си като умствена и физическа развалина и бях болна в течение на три години. Някакъв мой инстинкт предупреждаваше, че ако призная своята некомпетентност и неувереност, енергията ми ще бъде сломена и няма да мога да се захвана с нищо след това. Осъзнах, че точно тази маневра от страна на надзирателката е акт на отмъщение. Не знам защо не потърсих очевидния лек да избягам неза­бавно, но до момента, когато човек осъзнава, че нещо неестествено се проявява в такива случаи, той повече или по-малко е в плен и както птицата не може да разпери криле пред змията, така и човек не може да се обърне и да избяга.

Постепенно всичко започна да ми изглежда нереално. Това, което осъзнавах, беше, че с всички сили трябва да запазя целостта на духа си. Ако веднъж се огънех пред нейните внушения, бях загубена. Ние продължихме с наша­та литания.

Но силите ми се изчерпваха. Имах странното усещане, че полезрението ми се стеснява. Това, уверена съм, е харак­терен симптом на истерията. С ъгълчетата на очите си аз можех да видя как две стени от мрак се промъкваха край мен, като че стоях с гръб към края на някакъв екран и той бавно се затваряше... Знаех, че когато тези две стени от мрак се срещнат, с мен ще бъде свършено.

Тогава стана нещо странно. Аз отчетливо чух един вътрешен глас да казва:

"Преструвай се, че си победена, преди наистина това да стане! Тогава тя ще спре атаката и ти ще можеш да избягаш."

Никога не узнах какъв беше този глас.

Веднага последвах неговия съвет. Неискрено и през зъби аз поисках прошка пред работодателката ми за всичко, което някога съм направила или ще направя. Обещах да остана на поста си и да изпълнявам безпрекословно всичко до края на живота ми. Спомням си, че паднах на колене пред нея и тя самодоволно се надвеси над мен, доволна от сутрешното си дело, защото имаше всички причини да бъде. След това ме остави да си ида и аз се качих в стаята си и легнах върху леглото. Но не можех да почивам, докато не й написах писмо. Какво съдържаше това писмо, не знам. Веднага след като го бях написала и оставила на място, където ще го намери, аз изпаднах в някакъв ужас и лежах в това състояние на временна забрава до следващата вечер - от два следобед до осем вечерта на другия ден, цели тридесет часа! Беше студен пролетен ден. Земята беше покрита със сняг. Прозорецът над леглото ми стоеше от­ворен, а стаята ми не се отопляваше. Не бях покрита със завивки, но не чувствах нито студ, нито глад. Всички про­цеси на тялото ми бяха силно забавени и останаха така няколко дни.

Накрая ме откри икономката, която ме съживи, като ме раздруса силно и разтри със студена гъба. Аз бях зама­яна, нямах желание нито да се храня, нито да се движа. Бях оставена да лежа на легло, като зарязах работата си, докато икономката идваше да ме наглежда понякога, без да комен­тира състоянието ми. Моята работодателка изобщо не се появи.

След около три дни приятелката ми, която мислеше, че съм напуснала къщата, като научила за удължения ми престой, ме посети. Това бе акт, изискващ много смелост, тъй като общата ни работодателка беше ужасяващо враж­дебна. Тя ме попита какво се е случило по време на срещата ми с надзирателката, но аз не можах да й кажа. Умът ми беше празен и споменът за срещата беше изцяло заличен, като че паметта ми беше дъска, изтрита с гъба. Всичко, което знаех бе, че от дълбините на моя разум се надигаше ужасен страх, който ме обсебваше. Не страх от нещо или от някого. Просто обикновен страх, без някаква насоче­ност, но не по-малко ужасяващ от това. Аз бях на легло с всички физически симптоми на силен страх. Пресъхнала уста, потни длани, думкащо сърце и плитко, забързано дишане. Сърцето ми биеше толкова силно, че при всеки удар една месингова топка на леглото тракаше върху рам­ката. За щастие моята приятелка видя, че нещо сериозно не е в ред и повика семейството ми, което ме отведе. Роднините ми изпитаха силни подозрения. Надзирателката беше силно обезпокоена, но никой нищо не можеше да докаже, а и те нищо не коментираха. Умът ми бе празен. Бях напълно уплашена и много отпаднала, затова един­ственото, което исках, бе да се махна надалеч.

Не се съвзех скоро, както всички очакваха. Силата на симптомите намаля, но аз продължих да се уморявам из­ключително лесно, като че ли цялата ми жизненост бе изцедена от мен. Знаех, че някъде в дълбините на ума ми е скрит спомена за ужасно преживяване, но не смеех да мисля за него, защото ако го направех, шокът и напреже­нието щяха да бъдат толкова силни, че разумът ми щеше да откаже да работи изцяло. Моята най-силна утеха бе една стара училищна аритметика. Добих навика час след час да прекарвам в събиране на суми, за да предпазя ума си от разпадане. Това щеше да стане, ако се замислех какво ми е направено. Приближавах се близо до спомена, после се отдръпвах от него като подплашен кон. Накрая постигнах известно спокойствие, като направих заключението, че просто съм имала срив вследствие свръхнатоварване, а всичко това е плод на моето въображение. И все пак, у мен заседна чувството, че всичко е било реалност, чувство, което не ми даваше покой.

Около година след срива, все още с разклатено здраве, заминах в провинцията, за да се възстановя, и там попаднах на приятел, който беше на мястото на събитието по време на моя срив. Изглежда събитието бе предизвикало много коментари, защото той ми задаваше най-различни въпро­си, макар и неспособен да ми обясни моето преживяване. Друг скорошен приятел се заинтересува от моя случай и ме заведе при домашния си лекар, който направо каза, че съм била хипнотизирана. Това се случи преди времето на пси­хотерапията и неговата помощ към умствено заболелите се състоеше в потупване по гърба и предписване на укреп­ващо средство и бромид. Тонизиращото средство беше полезно, но не и бромидът, който отслаби съпротивител­ните ми сили и набързо приключих с него, като предпоче­тох сама да се справя с неразположението си, вместо да се чувствам беззащитна. През цялото време бях обсебена от страха, че тази непозната сила, която имаше такъв ефект върху мен, ще ме връхлети отново. Но въпреки че се боях от тази мистериозна сила, днес така широко разпростра­нена по света, не мога да опиша какво облекчение бе за мен факта, че цялата ситуация е не халюцинация, а реалност. Реалност, срещу която човек може да се изправи и да победи.

Аз постигнах освобождение от примката на този страх, като се изправих с лице срещу цялата ситуация и реших да разкрия какво точно е било приложено върху мен и как мога да защитя самата себе си от повторно такова изживяване. Това бе изключително неприятен процес, всъщност реак­цията, причинена от възстановяването на избледнелите спомени бе само малко по-слаба от първоначалната; но накрая аз успях да се освободя от състоянието на страх, в което бях въвлечена от тази вещица, макар че мина много време преди физическото ми здраве да се нормализира. Тялото ми бе като напълно изтощена електрическа бате­рия. Зареждането му отново отне дълъг период от време и всеки път, когато го използвах, преди пълното му зарежда­не, то отново бързо се изтощаваше. За дълго време аз нямах енергийни запаси и след най-малкото усилие изпадах в мъртвешки сън по всяко време на деня. На езика на окултизма моят етерен двойник е бил повреден и от него изти­чаше прана. Нещата не се нормализираха, докато не приех инициация от един окултен орден, в който се бях включила. В рамките на един час от началото на церемонията аз почувствах промяна и оттогава само в най-редки случаи, само след физическо нараняване, аз имам временно завръ­щане на тези изтощителни пристъпи и изнемога.

Разказах тази история с подробности, защото тя е полезен пример за начина по който малко известните сили на разума могат да се използват злонамерено от безскру­пулни хора. Личните преживявания са много по-ценни от каквито и да е примери, взети от исторически източници, колкото и автентични да са те.

Ако такова нещо бе станало през Средновековието, енорийският свещеник щеше да организира лов на вещици. В светлината на моите собствени преживявания изобщо не съм учудена от начина, по който хора, придобили репута­ция на магьосници, били линчувани с ужасяваща методич­ност. Сега можем да смятаме записките по процесите срещу вещици за абсурдни с техните разкази за восъчни фигури, топящи се над бавен огън, или за разпъването на кръст на жаби (предварително кръстени), или за произна­сянето на кратки заклинания като: "Кон и прилеп, бягай, бягай!" Но ако ние разбираме използването силата на ра­зума, скоро осъзнаваме, че тези неща са просто помощни средства на концентрацията. Няма съществена разлика между пробождането с игли на восъчната фигура на някой враг и паленето на свещи пред восъчния образ на Дева Мария. Може да считаме и двата метода за изключително суеверие, но едва ли ще приемете единия за истински и резултатен и в същото време ще отхвърлите реалността и ефективността на другия. "Оръжията на нашето войнство не са плътски." биха могли да кажат с еднаква достовер­ност и практикуващите черна магия, и служителите на църквата.

Моят собствен случай принадлежи повече към сфера­та на психологията, отколкото към окултизма, тъй като използваният метод е прилагане на хипнотична сила с непочтени цели; изложих го обаче, защото съм убедена, че методите на хипнозата са много широко използвани при черната магия и че телепатичното внушение е ключът към голяма част от нейните феномени. Цитирах собственото си преживяване, макар това да ми причини болка, защото един грам опит е равен на тонове теория. Точно това преживяване ме накара да се заема с изучаването на ана­литичната психология и слей това на окултизма. Щом като се докоснах до по-дълбоките аспекти на практическата психология и наблюдавах дисекцията на разума при психо­анализа, аз осъзнах, че по отношение на разума има далеч повече неизследвани страни, отколкото обясняваха утвър­дени психологични теории. Видях, че ние стоим в тесен кръг светлина, хвърлена от точните научни познания, а наоколо ни се простира обширен и заобикалящ ни кръг от мрак и в него се движат неясни очертания. Първопричина­та да се заема с изучаване на окултизма бе стремежът ми да разбера скритите аспекти на разума.

По пътя на собственото си познание съм минала през цяла палитра приключения; познавала съм мъже и жени, които без съмнение могат да се определят като адепти; виждала съм феномени, които не са ставали в нито една стая за сеанси, и сама съм имала дял в тях; участвала съм във вражди на психическа основа и съм заемала своя пост в списъка на окултните полицейски сили, които, подчинени на Учителите на Голямата Бяла Ложа, бдят над нациите, всяка според своята раса; спазвала съм окултно бдение, когато човек не смее да спи, докато слънцето е под хори­зонта; отчаяно съм се борила, равнявайки силите си с психичната атака, докато се сменят фазите на луната и изгасне мощта на ожесточеното настъпление.

Чрез всичките тези изживявания аз се учех да интегри­рам окултизма в светлината на психологията и психологи­ята в светлината на окултизма - едното противодействащо и обясняващо другото.

Поради моите специализирани познания хората идва­ха при мен, когато имаше съмнение за окултна атака и техните преживявания подкрепяха и допълваха моите соб­ствени. Още повече, има обширна литература по въпроса, която може да се открие на най-малко очаквани места -във фолклора и етнологията, държавни документи за про­цеси срещу вещици и дори под маската на белетристиката. Тези независими доказателства .от хора, които по никакъв начин не се интересуват от психични феномени, потвърж­дават становищата на онези, претърпели окултни атаки.

От друга страна, ние трябва много прецизно да отде­ляме психичните преживявания от субективната халюцинация; трябва да сме сигурни, че тези, които се оплакват от психични вмешателства, не чуват екота от своите собстве­ни дисоциативни комплекси. Разграничителната диагнос­тика между истерията, лудостта и психичните атаки е мно­го деликатна и трудна задача, тъй като много често даде­ният случай не е ясно изразен и са налични повече от един елементи; жестоката психична атака, която причинява умствен срив и умствено разстройство оставя жертвата си отворена за инвазия от страна на Невидимото. Всички тези фактори трябва да се имат предвид при изследването на предполагаема окултна атака и моята задача тук е не само да покажа методите на окултна защита, но и начините за разграничителна диагностика.

Необходимо е при сериозни окултни познания хората да разпознават окултната атака, когато я видят. Тези неща са много по-разпространени, отколкото обикновено се осъзнава. Скорошната трагедия в Айона1 дава основания за това твърдение. Нито един окултист не храни илюзията, че тази смърт е резултат от естествени причини. Лично аз съм се сблъсквала с подобна смърт.

В моя роман, "Тайните на доктор Тавърнър", под маската на белетристиката са представени известен брой случаи, които илюстрират загадките на окултното учение. Някои от тези истории са измислени, за да покажат дей­ствията на невидимите сили; други са извлечени от истин­ски случаи; някои от тях са по-скоро адаптирани, отколкото усложнени, за да са разбираеми за по-голям кръг от хора.

Толкова много непосредствени преживявания, пот­върдени от независими доказателства, не бива да остават незабелязани, още повече, че е трудно да се дадат разумни обяснения, освен с понятията на окултните хипотези. Веро­ятно може да се обясни всеки отделен случай от тези страници чрез потвърдена халюцинация, измама, истерия или обикновена лъжа, но не е възможно техният цялостен сборен ефект да бъде обяснен по този начин. Не може да има толкова гъст дим без някакъв огън. Не е възможно репутацията на магьосниците от античността и ужасът от вещиците през Средновековието да възникнат без да се основават на някакъв автентичен опит. Изпаренията от казана на мъдрата старица щяха да бъдат забелязани не повече от дрънканиците на местния идиот, ако не предхож­даха болезнени последствия. Мотивът на тези гонения е бил страхът, и то страх, основан върху горчив опит, защото не официалните власти са подбудили кладите за вещици, а цели провинции са се надигали и искали линч. Трябва да има някаква причина за всеобщия ужас от вещиците.

Криволичещите завои на Пътя на Лявата ръка са кол­кото пространни, толкова и измамни; но докато ги отдава­ме на нещо, най-малкото на ужасът от тях, аз все пак поддържам, че Пътят на Дясната ръка за посвещаване и окултно познание е начинът за постигане на най-възвишени мистични преживявания и средство за отнемане на бреме­то на човешкото страдание. Не непременно всеки изучаващ тази наука злоупотребява с нея, има много практикуващи, дори по-голямата част от тях я прилагат самоотвержено за благото на човечеството, като я използват за изцеление, благославяне и възвръщане на вече загубеното. Тук може също да запитате, ако с това познание може да се злоупот­реби толкова пагубно, защо трябва да повдигаме неговото було? Как ще се отговори на този въпрос, зависи от тем­перамента. Някои ще поддържат тезата, че всеки вид поз­нание има стойност. Други могат да кажат, че е по-добре злото да спи под камък. Проблемът обаче е, че спящото зло има, за нещастие, навика да се събужда внезапно. По света има толкова много окултни знания; толкова много са нещата, подобни на описаните на тези страници, свързани с непознатото и неподозираното в нашата среда, че е необ­ходимо хора с добри намерения да изследват силите, които злонамерени люде са изопачили за своите собствени цели. Тези неща са патологията на мистичния живот и ако са по-добре разбирани, могат да се избегнат много трагедии.

От друга страна, не е за предпочитане всеки да се впусне в изучаване на учебниците по патология. Комбина­цията от живо въображение и слаб ум е разрушителна.

Тези, които са чели бестселъра "Трима души в една лодка" ще си спомнят какво се случва с човека, който прекарал един дъждовен неделен следобед, четейки учебник по ме­дицина. Накрая той бил дълбоко убеден, че има всяка отделна болест, описана в книгата, с изключение на вода в коляното.

Тази книга няма за цел просто да накара човешката раса да тръпне, а е написана като сериозен принос към малко познатия аспект на психологията на анормалното, изопачена в някои случаи за престъпни цели. Това е книга, предназначена за сериозно изучаващите окултизма и за онези, които се сблъскват с проблемите, описани в нея и които се стремят да ги разберат и намерят изход от тях. Моята главна цел да говоря толкова откровено е да отворя очите на мъже и жени за природата на силите, които са в действие под повърхността на всекидневния живот. На всеки от нас може да се случи да прониже крехката кожа на нормалното и да се озове лице в лице с тези сили.,Като разгледаме случаите, цитирани тук, можем също да кажем, че те, с Божието благоволение, засягат всеки един от нас. Ако на тези страници аз ви дам познания за защита, ще съм изпълнила задачата, която си поставих.
ЧАСТПЪРВА

ТИПОЛОГИЯ НА ПСИХИЧНАТА АТАКА


Каталог: mag5 -> wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Предупреждението
2010 -> Холографската вселена
2010 -> Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение
2010 -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
2010 -> Конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste Walter-Verlag ag, Zurich, Schweiz, 1959, 1976 ea-плевен, 1999
2010 -> Ефективна сетивна проекция за всеки ден Хосе Силва Младши и Ед Бернд Младши
2010 -> То, Аз и Свръх-Аз То – това са инстинктивните импулси. То действа в съответствие с принципа на удоволствието
2010 -> Суфизмът не е възникнал в някакъв определен момент от човешкото развитие. Той винаги е съществувал, защото е част от стремежа на човека да намери отговор на най-важните въпроси, които стоят пред него
2010 -> Изкуството на сънуването


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница