Преди да дойде денят, в който Земята ще потъне в боклуци”



Дата02.06.2018
Размер40.02 Kb.
#70851
Преди да дойде денят, в който Земята ще потъне в боклуци”
Веднъж Деси, високо и красиво момиче, се разхождаше със своята приятелка Луси в парка. Времето беше чудесно, слънцето грееше, птичките пееха, навред се носеше мирис на зеленина и свежест. Време само за разходка! Момичетата си купиха сокчета в пластмасови шишенца, забучиха сламките и започнаха жадно да смучат. В такова време ледено студеният сок се изпива за секунди. Скоро шишетата бяха празни и двете приятелки се огледаха къде да ги изхвърлят. Кошче за боклук, както обикновено ,нямаше наблизо. Луси сложи празното шише в чантичката си и каза, че ще го изхвърли, когато намерят подходящо място. Деси обаче , без много-много да му мисли, метна своето шише през оградата на красивата зелена полянка.

  • Деси, как можа да го направиш! Защо го хвърли там? Виж, дори табелка има – да пазим природата чиста. - извика Луси.

  • О, я стига, какво толкова е станало? Ако имаше кошче тук, щях да го изхвърля. Но сега да не съм луда да нося боклука си на друго място! Хайде да тръгваме, всеки изхвърля, да не сме само ние!

Луси не беше доволна от постъпката на приятелката си, искаше да премине през оградата и да вземе шишето, но Деси я дръпна за ръката и продължиха напред.

  • Ето, погледни! Нещо да кажеш? – посочи Деси от двете страни на алеята.

Наистина , Луси с болка видя чашки от кафе, празни шишета, мазни хартии от закуски и много фасове. „Как мога да изчистя сама всичко това?” помисли си тя. „Ако другите не обръщат внимание и не почистват след себе си, мръсотията няма да се изчисти сама!”

Скоро двете момичета забравиха за случката и в смях и шеги продължиха разходката си. Гониха се, пръскаха се с вода, хвърляха солети на лебедите в парка, после лежаха на пейка, докато започна да се смрачава. Май трябваше вече да се прибират?! Не им се тръгваше, но майките им щяха да започнат да се тревожат, щеше да има разправии… Затова двете приятелки бавно тръгнаха към вкъщи. Когато излязоха на главната улица, забелязаха на тротоара едно кошче за боклук. Луси извади шишенцето си и го пусна вътре.

- Колко си глупава!!! Как можа да носиш това празно шише толкова време, за да го пуснеш в някакво си скапано кошче! – каза Деси и ритна толкова силно коша, че той се гътна и боклуците се разпиляха. Луси стоеше като гръмната. Не можеше да повярва, че най-добрата й приятелка е способна на това нещо. Не знаеше какво да прави. Как да събира тези мръсотии с ръцете си. А не можеше да си тръгне просто така.

- Ей, калпазанки! Какво правите вие там! Сега ще дойда да ви издърпам ушите! – чуха те писклив женски глас и видяха една глава с ролки да се подава през терасата. Беше някаква старица от третия етаж на съседния жилищен блок. В това време по улицата бавно запълзя към тях една полицейска кола.

- Сега ще извикам полицаите да ви арестуват, калпазанки с калпазанки! – продължаваше да крещи старицата.Полицаите просто изпълняваха дежурството си, но двете момичета се уплашиха и затичаха към вкъщи. Понеже живееха наблизо, тичаха в една посока, но скоро трябваше да се разделят.

- Деси, моля те, не прави повече така! Аз не харесвам това, което ти направи днес. – каза Луси. - Трябва да пазим чистота, не може така да изхвърляме боклуци, където ни попадне! Пък и не е кой знае какво да изхвърлим отпадъците си там, където им е мястото.

- Ти няма ли да престанеш с твоите глупости? Цял ден ми надуваш главата с тия боклуци! Ще хвърлям, където си искам, разбра ли? А на теб, като не ти харесва, намери си друга приятелка!

Деси се врътна и си замина със сърдита физиономия. Много я дразнеше тази лигла Луси! Все иска по правилата да я карат : да хвърлят боклуци в кошчетата, да пресичат улицата на определеното място, да отстъпват места на стари хора в автобуса.И само за чистота говори! То бива глезотии, ама чак пък толкова!

Вкъщи всичко беше наред, Деси погледа малко телевизия, поседя на компютъра, но бързо й се приспа и тя се мушна под завивките. Беше се изморила от разходката и веднага заспа.

Уж заспа, а изведнъж се намери в една мрачна и тъмна килия, както бе гледала по филмите. Имаше железни решетки, беше тъмно, мокро и студено. Деси започна да трепери от страх и ужас. „Боже, полицаите са ме арестували, задето ритнах онова кошче! Боже ! Какво ще правя сега? За едно никакво кошче да ме пратят в затвора!” – хлипаше момичето.

Изведнъж й се стори, че нещо помръдна в тъмнината.Някакъв огромен черен облак запълзя към нея и тя затрепери още по-силно. В това време през прозореца се показа кръглата луна и освети килията. Да, наистина , пред нея се бе извисило нещо огромно, което стигаше до тавана. Някакво огромно чудовище, направено от празни пластмасови шишета. Деси потърка очите си.Стотици празни шишенца от безалкохолно бяха се съединили, за да образуват тялото на това чудовище. Огромни очи гледаха право към момичето.Но това не бяха очи, а две черни грамофонни плочи, каквито Деси бе виждала в къщата на баба си. На главата му имаше дълга коса. Но каква коса – от скъсани найлонови пликчета. Чудовището отвори огромната си уста, от която се разнесе ужасна воня. На Деси й се зави свят. Тя си помисли, че сигурно никога повече няма да види милата си майка и заплака.

- Защо плачеш, моето момиче! Не се ли радваш, че ме виждаш? – прогърмя гласът на страшилището.

- Н-н-не! К-к-кой си ти?

- Как кой? Аз съм твоето бъдеще. Бъдещето на децата ти. Ти нали ще пораснеш, ще се ожениш и ще имаш деца. Аз ще посрещна твоите деца и ще бъдем мноооого щастливи.

- Какво говориш, чудовище? Ти си много страшно и миришеш ужасно! – едва промълви Деси.

- Да, и това е благодарение на вас, хората. Вие се грижите аз да ставам все по-голям и по-могъщ. Много съм ви благодарен! Ще дойде време , когато няма да ги има досадните дървета, птици и животни. И тази вода най-после ще изчезне. И ще останат моите любими пластмасови шишенца, чашки и найлончета. А вие ще ми се подчинявате и аз ще властвам над цялата земя.

- Не! – извика Деси. – Как така няма да има дървета, птици и животни? Как така ще изчезне водата? А какво ще правим ние, хората?

- А, не знам! Оправяйте се, както можете!

- Не!Не! Не! – крещеше Деси.

Майката бързо влезе в стаята, седна на леглото и нежно прегърна дъщеря си.

- Деси, какво става, миличка? Защо така крещиш?

- Мамо, ти ли си? Има ли в стаята едно чудовище?

- Какво чудовище, миличка? Няма никакво чудовище. Сами сме – само аз и ти. Успокой се, моето момиче! Нещо страшно си сънувала.

- Мамо! Трябва нещо да направим!



- Какво да направим, Деси?

- Трябва да направим нещо, мамо, преди да дойде денят, в който Земята ще потъне в боклуци!


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница