Преди потопа



Дата25.10.2018
Размер41.01 Kb.

Преди потопа


Хавиер Солана

в "Гардиън"

Рисковете от климатичните промени са реални и последиците вече се проявяват. Повечето спешни молби за хуманитарна помощ тази година бяха свързани с именно с тях. Но рисковете далеч надхвърлят хуманитарните кризи. Те не представляват и просто


екологичен проблем, без значение колко спешни или важни изглеждат. Климатичните промени също така създават сериозни проблеми от гледна точка на политиката и сигурността, които пряко въздействат върху европейските интереси. Затова и трябва да се изправим срещу тях заедно, като европейци.
В доклада, представен заедно с Европейската комисия на държавните и правителствени ръководители на ЕС, главната теза е, че климатичните промени вече имат дълбоки последствия върху международната сигурност; че те ще се увеличат в идващите години; и че се нуждаем от бързи действия, за да защитим интересите си.
Най-подходящият начин да погледнем на климатичните промени е като на коефициент на заплахата: тя увеличава напрежението във и между държавите. Тази промяна заплашва да пренатовари онези страни и региони, в които равновесието е крехко и има тенденция към конфликтност. Критичната променлива е в начина на управление. Това как правителствата ще отговорят на въздействието от промяната в климата зависи от това колко добре се справят с конфликтите днес.
Нека бъда ясен: твърдението, че климатичнrите промени представляват риск за сигурността подсилва необходимостта да се придържаме към ангажимента си да намалим емисиите от парникови газове. Не трябва да се отказваме от опити да смекчим или да се адаптираме към неизбежната промяна. Това е изключително важно, но не представлява цялата картина. И смекчаването и адаптирането трябва да вървят ръка за ръка с опитите за борба със заплахите за международната сигурност от страна на климатичните промени. И двете трябва да бъдат разглеждани като превантивна политика за сигурност.
Нека да обърна внимание само на три от заплахите от промяната в климата.
Една от тях са конфликтите за ресурси, особено там, където достъпът до тях е свързан с политиката. Явления като намаляването на плодородната земя, широко разпространеният недостиг на вода, намаляването на хранителните и рибните
запасии, нарастването на броя на наводненията и удължените периоди на суша са тенденция в много части на света. Недостигът на вода, по-конкретно, има потенциала да предизвика граждански конфликти. Африка е най-уязвимият от климатичните промени
континент, заради многобройните райони на напрежение и слабите възможности за адаптация.
Втората заплаха е свързана с увеличаването на миграцията. ООН предвижда, че ще има милиони "екологични" мигранти до 2020 г., като климатичните промени ще бъдат  сред   основните стимули за това. Големите миграционни вълни вероятно ще увеличат броя на конфликтите в районите, през които преминават и към които са се насочили. Те могат да доведат до по-голямо напрежение между различните етнически и религиозни групи и до радикализация на политиката.
И трето, какво ще стане с ресурсите от нефт, газ и риба, ако  границите и териториите се променят или изчезнат под водата? Могат ли правата и задълженията на страните да съществуват без да има територия, каквото е предвиждането за някои острови в
Тихия океан?
Многостранната система е изправена пред риск, ако международната общост се провали в опита си за справяне с тези заплахи. Онези, които ще бъдат поразени най-силно от промяната в климата, не са онези, които са отговорни за причиняването й.
Това може да разпали политиката на негодувание: север срещу юг, но също и юг-юг, изправяйки един срещу друг страните с най-големи емисии на  парникови газове  и най-засегнатите. Накратко, геополитиката, предизвикана от промяната в климата,
далеч ще надвърли проблемите на околната среда и ще свърже стари проблеми по нови начини.
Какво предлагаме?
Първо, да изградим сериозен капацитет в ЕС за справяне с проблемите: от наблюдение и ранно предупреждение, до предотвратяване на конфликти, управление на кризи и реакция на бедствия. Ако в рамките на ЕС стигнем  до  съгласието,  че
влиянието на  климатичните  промени върху сигурността е реално и  ще повлияе на нашите интереси, би трябвало да намерим необходимите финансови ресурси.
Трябва също така да развием и "въглеродна дипломация". Имаме  нужда да правим по-фокусирани изследвания и съвместни анализи с  нашите партньори за това кои ще бъдат горещите точки за сигурността и как можем най-добре да се справим с тях. Във
всичките си отношения - от Африка и Близкия изток до Латинска Америка и Централна Азия, а и отвъд, би следвало да увеличаваме познанията за ефектите на климатичните промени  върху сигурността и да изграждаме капацитет за защита в страните,
които ще пострадат най-много от нея.
Трето, трябва да разберем дали сегашните правила на играта са "климатоустойчиви". С увеличаването на нивото на световния океан и топенето на леда, нуждата от справяне с растящия дебат по въпроса за териториалните претенции, изключителните
икономически зони и достъпа до нови търговски пътища на отделните държави нараства. Може би ще е необходимо да подсилим съществуващите норми на международното право, например тези на морското право. Някои държави, които са особено уязвими от климатичните  промени, от своя страна призовават за международно  признаване на причинената от екологични проблеми миграция.
Научният спор за климатичните промени приключи. Дори и да изключим всички лампи днес, последиците от вредните емисии в миналото ще бъдат почувствани утре и сега трябва да се подготвим  за тях. Това се отнася и до проблемите на сигурността. И Европа е приз вана да ръководи международните действия в тази посока. /БТА/

Назад




2008-03-18










 

“Неизбежно ле е обществена система да достигне разцвета, си преди да се саморазруши? Подобно поведение е чисто академично. То е неприемливо, защото очакването крие риска от отдалечаване на надеждата. Нали Маркс писа през 1857 г. На Д-р Кугелман:”Всяка нощ работя като луд, за да събера основните черти преди идването на потопа”?…(Жак Атали, Марк Гийом, “Икономика на свободата”, Библиотека Идеи, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1994 г., стр. 271)

Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница