Предисловие на издателя

Но има един уникален документ, писан от високообразования Приск (Prisco, Excerptia de legatione ad gentes), участник в делегация, изпратена от императора на Източната римска империя Теодосий I при Атила през 448 в неговата столица в Панония. Императорът изпраща приятеля на Приск Максимин, а Приск заминава заедно с него като секретар и съветник на пратеничеството. В единствения запазен до нас разказ на този свидетел, разговарял с Атила и с неговите пълководци, няма нищо гротескно и карикатурно. Напротив, Приск има будно око и любопитен поглед и разказът му е изпълнен с подробности, показващи високоорганизирана държавна структура, нрави и обичаи, разпознаваеми и днес в българските и славянските народи.

Приск е наричан от някои автори „Приск Тракиецът“, тъй като е роден в тракийския град Панион вероятно към 410-420 г. Той се занимавал с философия и реторика. Посещавал е Рим (Priscо, Excerptia de legatione ad Rom). Освен столицата на Атила, пак заедно с Максимин, той посетил през 452 г. Дамаск, където трябвало да се водят мирни преговори със сарацините. Предполага се, че Приск е починал след 472 г. Известен е като съставител на реторически съчинения. Според сведенията на лексикона Свидас той е написал една „История на Бизантия“ в осем книги, където били дадени също и вести за хуните. От това съчинение са запазени само откъси. Вероятно то е обхващало събитията между 411 и 472 г.

Именникът на българските владетели посочва Ирник, от рода Дуло, като един от владетелите на българската държава. Но Ирник е син на Атила. Само това би било достатъчно да се изучава историята на европейските хуни като българска история. Но има и много други причини. Всички стари автори сочат, че българите произхождат от мирмидоните, от които е и Ахил, че са хунски народ, който по-късно под имената на утигури, кутригури или котраги е гръбнакът на армиите на Атила, на аварския кан Боян, на Заберган, на Велика България. Старите автори наричат даже и войските на Крум и Симеон хунски войски.