въздействие върху енергийния баланс на страната

Изменението на показателя (по отчетни стойности за 1998 г. и 2000 г. и планови стойности за 2005 г., 2010 г. и 2015 г.) „структура на потреблението на енергия според енергоизточника” е представен в таблица 3.

От таблицата се вижда, че в структурата на енергийния баланс на страната както в настоящия момент, така и в дългосрочен план най-голям относителен дял имат твърдите горива (40-45 %), следвани от другите традиционни енергоизточници – течни и газообразни горива, ядрени горива. С най-нисък относителен дял са възобновяемите източници, които в цялото си многообразие имат 0,2 %. От това може да се направи изводът, че за поддържане на енергийния баланс на страната е необходимо поддържане на съществуващите и инвестиции в заместващи производства, основани на традиционни източници на енергия.

От таблиците се наблюдава, че най-много инвестиции изискват енергоцентралите, използващи ядрено гориво (близо 5 млн. лв.). Следват енергийните мощности, основани на твърди горива (близо 2 млн. лв.) и на водна енергия (1,2 млн. лв.). От представените данни се вижда, че най-благоприятно за повишаване на паричния мултипликатор е изграждането на АЕЦ.

Основните замърсители на околната среда, по които може да се прави сравнителен анализ на използването на различните източници на енергия, са вредните газове, отделяни в атмосферата при производството. В това направление основните вредни емисии, отделяни при производствата, основани на твърди, течни и газообразни горива, са: въглероден диоксид (СО₂); серен диоксид (SO₂), азотни съединения (NO_х), прах и други.

В сравнителен план могат да се проследят отделяните вредни емисии от въглероден диоксид при различните производства (фиг. 3).

Фигура 3. Равнище на вредните емисии от въглероден диоксид (СО₂) на 1 тон условно гориво (т.у.г.)

Източник: Министерство на енергетиката, www.doe.bg/download/dokumenti/press1.pdf

От фигурата се вижда, че намаляването на вредни вещества в атмосферата може да се осъществи чрез съкращаване на енергомощности, основани на традиционните горива – твърди, течни и природен газ.

От макроикономическа гледна точка въздействието на отделните източници на енергия е разнопосочно. От направения анализ може да се твърди, че инвестициите във възобновяеми енергоизточници не се отразяват в голяма степен върху равновесието на макроикономическо равнище. По отношение на невъзнобяемите енергийни източници обаче влиянието може да се разглежда в няколко направления: за поддържане на енергийния баланс най-добре е поддържането и изграждането на нови мощности в ТЕЦ, за поддържане на макроикономическо равновесие – изграждане на нови мощности и рехабилитация на съществуващите съоръжения, основани на традиционни източници, докато за опазване на околната среда е необходимо намаляване на енергогенериращите мощности, основани на традиционни горива.

В заключение: държавата трябва да продължи да разширява инвестициите в производство на енергия от традиционни енергоизточници за запазване на равновесието на макроравнище.

2.2. Оценка на микроикономическите ефекти

При оценката на микроикономическите ефекти от използване на различни енергоизточници трябва да се има предвид целта на използване, а именно: лично потребление или продажба на електроенергия. Следователно като показатели за оценка на ефектите от използване на различни енергоизточници на микроравнище могат да служат: мощността от един енергоизточник, структурата на загубите при производство на енергия, ефективността на получаваната енергия и др.

• 
  Използването на традиционните енергоизточници изисква технологии, които имат висок капацитет на произвеждано количество енергия. Трябва да се отбележи, че технологичните изисквания ограничават производствените мощности, основани на традиционни горива и те не могат да бъдат под 75 MW. Отделните блокове на енергийните комплекси могат да бъдат, както следва:
  

• 
  твърди горива – изграждането на ТЕЦ, основани на твърди горива, имат капацитет от 200–300 MW.
  
• 
  течни горива – 20–50 MW;
  
• 
  природен газ – 25–100 MW;
  
• 
  ядрено гориво – 600–1000 MW.
  

• 
  Използването на възобновяеми енергоизточници е свързано с определени условия. Отсъствието на условия за тяхното използване ограничава капацитета на тези производства:
  

• 
  водна енергия - в естествено състояние природата рядко предлага водонапорни падове и за да се постигат се налага изкуствено строителството на водоеми и др. Това ограничава мощността на водноелектрическите централи до 10 МW. Въпреки това в страната са изградени няколко водни централи с капацитет от 120-160 MW.
  
• 
  хидро-геотермална енергия - използването на хидро-геотермалния потенциал е в зависимост от алтернативните решения на проблемите при добиване на минералните води за използване на геотермалната енергия. В зависимост от прилаганите технологии усвояването на хидро-геотермалния потенциал може да достигне до 47-75 MW, но българските природни условия не предоставят такава възможност.
  
• 
  соларна енергия - в България към момента има инсталирани 20 MW топлинна мощност от слънчеви термични инсталации и няма инсталирани фотоволтаични инсталации.
  
• 
  вятърна енергия - използването на вятърната енергия е в зависимост от силата на вятъра и броя годишни ветровити дни. Възможностите за използване на този източник са лимитирани, като добивът на енергия се ограничава до 100-200 W/м² при максимум от 4–7 MW.
  

Когато фирмата произвежда енергия за продажба на единния енергиен пазар, е необходимо да се използват големи енергийни мощности, основани на традиционни горива, респ. твърди и течни горива и водна енергия.