Предизвикателства и възможности за изграждане на нови производствени енергийни мощности ст ас. Николай Щерев, Димитър Благоев унсс, катедра „Индустриален бизнес и предприемачество”
Изтегляне 0.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фигура 4. Равнище на загуба на енергия при производство и пренос
- Фигура 5. Ефективност на енергоизточниците
- производството на енергия от твърди горива . 2.3. Изводи от оценката на ефектите на микро- и макроравнище В заключение трябва да се направят следните изводи
- Фигура 6. Енергиен баланс на страната по типове енергоизточници
- 3. Инвестиции в нови енергийни мощности, основани на твърдо гориво
- 1. Формиране на гаранционен фонд за енергийно подпомагане изграждането на нови производствени мощности
- 2. Облекчаване на достъпа до финансиране
- 3. Сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия
- 4. Увеличаване на бюджетното финансиране за иновационен трансфер в управлението на енергийната ефективност
- 5. Разумни данъчни облекчения при изграждане на нови енергогенериращи мощности
- 6. Инфраструктурно подпомагане
Второ, разпределението на загубите на енергия при производството може да се оцени по показателя ефективно използвана енергия. В съпоставителен план загубите на енергия от използването на различни енергоизточници са представени на фигура 4. Фигура 4. Равнище на загуба на енергия при производство и пренос  
Източник: Министерство на енергетиката, www.doe.bg/download/dokumenti/press1.pdf От фигурата се вижда, че енергията, основана на твърди горива и ядрено гориво, дава най-големи загуби – близо 80 %, а използването на природен газ – най-малко (10 %). Следователно е препоръчително използването на природен газ за получаване на енергия. Трето, ефективността на използване на различните енергоизточници може да се определи чрез изчисляване на съотношението  . Трябва да се подчертае, че поради различното равнище на разходите при разнообразните технологии, е необходимо да се направи осреднена стойност за всички производства, основани на даден енергоизточник. В съпоставителен план ефективността на различните източници на енергия (към септември 2004 г.) може да се проследи на фигура 5.
Фигура 5. Ефективност на енергоизточниците 
Разходи в лв. за 1GCal енергия, септември 2004г. Източник: Агенция по енергийна ефективност, http://www.seea.government.bg/inner.jsp?page=vei От фигурата се вижда, че за собствено потребление най-ефикасно е използването на твърди горива, а по-малко ефективно е използването на течни горива и природен газ. Фигурата не отчита ефективността на възобновяемите енергоизточници поради факта, че разходите за получаване на единица енергия от тях са сравнително ниски, но са високи инвестициите, изразени в единица получавана енергия. Препоръчва се производството на енергия от твърди горива. 2.3. Изводи от оценката на ефектите на микро- и макроравнище В заключение трябва да се направят следните изводи: 1. Различните енергоизточници имат сравнителни предимства и недостатъци при използване на различни критерии за оценка. Възобновяемите енергийни ресурси имат сравнителни предимства по отношение на цената на инвестицията, екологичния ефект и енергийната ефективност на потреблението. 2. Държавата трябва да стимулира изграждането на нови мощности, основани на традиционни и възобновяеми източници, за да се постигне макроикономическо равновесие на пазара на енергопродукти. От тази гледна точка възможните действия са: - гарантиране на минимална цена на изкупуване на енергията от фирмите, свързани в националната електрическа система; - държавни гаранции и подпомагане създаването на клъстери за изграждане на мощности, основани на възобновяеми ресурси.
Източник: Агенция по енергийна ефективност, http://www.seea.government.bg/documents/Informacia/EE/EB-2002.GIF 3. Инвестиции в нови енергийни мощности, основани на твърдо гориво От направения в предходната точка анализ се показа необходимостта от изграждане на нови енергийни мощности, основани на използването на твърди горива за поддържане на макроикономически баланс в страната, както и поради наличието на достатъчна осигуреност на страната с тези източници в сравнение с останалите - възобновяеми и невъзобновяеми. Но в същото време изграждането на подобни нови мощности изисква значителен финансов ресурс. Това налага държавата да предприеме определени действия, които ще стимулират корпоративните инвестиции в нови енергийни мощности на основата на използване на твърди горива.
Това не е нов държавноадминистративен инструмент за стимулиране на целеви инвестиции. Той се използва в редици области като земеделие, насърчаване създаването на МСП и др.; също и в областта на енергийната ефективност за насърчаване на фирмите и гражданите да инвестират в енергоспестяващи дълготрайни активи. 2. Облекчаване на достъпа до финансиране. Запазването на макроикономическото равновесие предполага финансирането на инвестиционните проекти като цяло и на нови енергогенериращи мощности в частност да се основава на пазарния принцип. Този вид подпомагане се изразява в институционална подкрепа при намиране на финансови източници (банкови и небанкови) при запазване на риска, включен в инвестиционните проекти. В тази насока могат да се използват вече познати инструменти за управление на европейски и други фондове (ФАР, ИСПА). По този начин държавата в по-голяма степен има възможност да използва големи международни финансирания, които да бъдат пренасочвани към инвеститорите в подобни нови енергийни мощности. 3. Сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия. Обосновката на подобен лост се изразява в продължителността на периода на възстановяване на инвестициите. Подобни договори трябва да гарантират минимално количество закупена енергия от страна на държавата при точно установяване на процедурата по формиране на цената на това изкупуване. Не трябва да се пропуска, че самото договаряне трябва да става на пазарен принцип и да защитава интересите на потребителите и на държавата. В същото време договорите трябва да гарантират, че производството на енергия се намира в своята крива на производствените мощности, т.е. производството е по най-ефективния начин в дългосрочен план. За мнозина този инструмент не се включва в концепцията за пазарно ориентирано стопанство. Целта на неговото използване е да се гарантира постигането на енергиен баланс. Същевременно подобни договори трябва да са обвързани с възможността държавата да изисква използване на най-добрите практики за управление на разходите в енергийния сектор. 4. Увеличаване на бюджетното финансиране за иновационен трансфер в управлението на енергийната ефективност. Поставя се от изискването за преминаване на енергоуправлението от „Енергетика на ресурсите” към „Енергетика на знанието”. Изразява се в бюджетно подпомагане на българските висши учебни заведения при подготовката на специализирани за енергийния сектор студенти в бакалавърска и магистърска степен на обучение, и най-вече по енергийна икономика. В настоящия момент, както в повечето сфери, държавните институции, бизнесът и образователните институции работят на „собствени честоти”, т.е. няма съгласуване между тези институции по отношение на проблемите на използването на енергийните ресурси. Този инструмент е насочен за увеличаване на изследванията на университетите към разработване на енергоспестяващи технологии или към по-ефективно управление на производството. 5. Разумни данъчни облекчения при изграждане на нови енергогенериращи мощности. Подобни данъчни инструменти могат да се използват в различни насоки, но по-важните от тях са: - въвеждане на диференцирана (по-ниска) данъчна ставка при реинвестиране на печалбата в разширяване на енергогенериращите мощности; - въвеждане на диференцирана (по-ниска) данъчна ставка на данък печалба при изграждане на нови енергогенериращи мощности до възвръщане на инвестицията; - признаване на разходите за обучение на персонала и най-вече за обучение по енергийна икономика. Авторите на статията разбират, че въпросът с данъчните облекчения е свързан с политиката на държавния фиск и въвеждането им трябва да е съобразено с рисковете на Държавния бюджет по разходната му част. Подобни инструменти са залегнали и в предизборната програми на някои от парламентарно представените партии.
- Изграждане и поддържане на разпределителна и преносна мрежа. Необходимо е разпределението на енергията от производителя в цялата енергийна система на страната да става по най-ефективен начин, съпроводен с минимални загуби при преноса на енергия. - Комунално-битова инфраструктура. В това направление е необходимо да се подпомогне достъпът до ресурси на фирмата – твърди горива и персонал. - Изграждане на технологични паркове на територията на българските ВУЗ или на територията на самото предприятие. Тези паркове трябва да помогнат за иновационния трансфер в сектора и да осигурят преминаването на отрасъла от етапа на „Енергетика на ресурсите” към етапа на „Енергетика на знанието”. Заключение Проблематиката по въпросите за развитие на енергийния сектор в страната и за повишаване на енергийната ефективност на българската икономика е многопластова и съществуват много възможни пътища за нейното изследване. От тази гледна точка в статията са обхванати само някои основни проблеми и перспективи на производството на електроенергия. Акцентът на статията е поставен върху аргументация на необходимостта от инвестиране в изграждането на нови енергийни мощности, основани на твърди горива чрез технологията на ТЕЦ, и най-вече върху препоръчителните инструменти за подпомагане от страна на държавните институции за осъществяването на подобни инвестиции. В тази насока е направен сравнителен анализ на различните източници по разнообразни критерии на микроравнище (за фирмите и индивидите) и на макроравнище (енергийния и макроикономически баланс на страната).
1. Илиев Й., За опорните точки на индустриалната политика на страната, сп. „Икономически алтернативи”, бр.1, 2005. 2. План за развитие на енергийния сектор на Р България с минимални разходи за периода 2004-2020, НЕК, София. 3. Бяла книга, сектор „Енергетика”, http://www.doe.bg/download/bqlakniga.doc 4. Енергийна стратегия на Р България, МЕРР, www.doe.bg/cgi-bin/i.pl?l=1&p=288 5. Резултати от инвестиционната политика в енергетиката 2001-2004 г., http://econ.bg/analyse.html 6. Резултати от приватизацията на енергийни дружества, http://econ.bg/analyse.html 7. Енергийна ефективност, http://www.seea.government.bg/inner.jsp?load=info&page=ee 8. Възобновяеми енергийни източници, http://www.seea.government.bg/inner.jsp?page=vei 1 За целите на настоящата статия, за да бъдат улеснени читателите и за избягване на дългите наименования в Класификатора на икономическите дейности (http://www.nsi.bg/Classifics/NKID_2003.doc), авторите използват понятието „енергиен сектор” вместо сектора „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода” в раздела „Производство и разпределение на електрическа енергия, газообразни горива и топлинна енергия” (код по НКИД – Е 40). – б.а. 2 Програма за прилагане на Директива 2001/80/ЕС относно ограничаване на определени замърсители на въздух от големи горивни инсталации. 3 България преглед „Енергетика – околна среда”, 2001г. 4 България преглед „Енергетика – околна среда”, 2001г. 5 Програма за прилагане на Директива 2001/80/ЕС относно ограничаване на определени замърсители на въздух от големи горивни инсталации. 6 План за развитие на електроенергийния сектор на Р. България с минимални разходи за периода 2004-2020 г., С., 2004, НЕК. Каталог: alternativi -> br5 alternativi -> Корпоративното управление: от правна норма към управленска практика относно етапите в еволюцията alternativi -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост alternativi -> Основни информационни източници за социалната статистика доц д-р Никола Чолаков, унсс, катедра „Труд и социална защита” br5 -> Гл ас д-р Мая Ламбовска alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов br5 -> Иконометрична характеристика на динамични редове br5 -> Икономически растеж и финансово (банково) посредничество гл ас д-р Екатерина Сотирова, унсс, катедра „Икономикс” br5 -> Резюме: в статията се анализира един от ключовите проблеми на фамилния бизнес: унаследяването и осигуряването на приемственост в бизнеса br5 -> Георги Павлов, унсс, катедра „Национална и регионална сигурност” Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|
