Предизвикателства пред интеграцията на България в евроатлантическите структури

/военнополитически аспекти и динамика на армейското обществено мнение/

- преходът от геополитически към геоикономически подходи и решения в международната политика, като първите използват военнополитическия инструментариум на отминалата „студена война”, а вторите – не са разработили механизмите на по-справедливото разпределение на световното богатство и формулата на отношенията между световните икономически центрове;

- тенденцията към интеграция като средство за преодоляване на проблемите и като посока, противоположна на тенденцията на фрагментация;

- тенденцията към задълбочаване на регулационната криза в международните отношения, която е изключително неблагоприятна за по-слаби страни.

- северноатлантическата интегарция и НАТО. България се нуждае от всички гаранции за националната си сигурност, в т.ч. и НАТО като най-мощния военнополитически съюз в света, имащ в своята зона за отговорност (по устав – б.а.) и европейския континент. Членството в Алианса е най-добрият начин да се получат исканите гаранции за сигурност от единсвената ефективна военнополитическа организация на континента;

- европейската интеграция и Европейският съюз. България няма нито потенциала, нито интереса да противостои на доминиращата тенденция към европейска интеграция. Освен това, страната не е нито Швейцария, нито Норвегия. ЕС е привлекателен, защото има универсален обхват и освен като потенциален фактор на сигурност, действа и като фактор на развитието на държавите-членки;

- руският фактор. Наличието на концептуална криза за бъдещата роля и развитие на Русия лишава България и останалите страни от съществени перспективни ориентири на политиката. Интересите на страната налагат руската роля в Европа и в света да се разглежда в нейната цялост и отвъд хоризонта на сегашния кризисен етап като не се допуска участие във външнополитическото маргинализиране на руската държава.

- субрегионалната роля на България на Балканите. Балканският фактор е решаващ за сигурността на страната, още повече, че е осъзната формулата, че грижата за собствената сигурност включва отчитането и на сигурността на съседите.

НАТО, европейската архитектура на сигурност и България
Процесите на трансформацията в НАТО безспорно е сред предизвикателствата в областта на сигурността, които следва да се отчитат от българска страна. Проблемите на трансатлантическото сътрудничество предизвикват периодични дебати в Алианса с оглед променените реалности в международните отношения. На първо място, в исторически план те засягат позициите за степента на американското участие в европейската сигурност. Намаляващата роля на „интегристите”, т.е. на застъпниците на по-голямата роля на САЩ в общата отбрана и нарастващата роля на европейските съюзници намери израз в Стратегическата концепция на НАТО, предвиждаща значително снижаване на американското военно присъствие на континента. По-голямата европейска роля се очерта от концепцията за „многонационалните съвместни операции” (CJTF), формираща гъвкави командни структури и щабове, които да се ползват, както за операции на НАТО, така и за ЕС. На второ място – политиката на прием на нови страни-членки от Източна Европа. Това се разглежда и през призмата на засилването т. нар. „европейския стълб” на пакта. На трето място, механизми като САСС и инициативата „Партньорство за мир” като най-ярка проява на стремежа за изграждане на нови общи подходи в областта на сигурността и оформянето на съответните практически рамки за тяхното осъществяване по пътя за членство в НАТО. На четвърто място, формирането на общи европейски политики: от европейското политическо сътрудничество през общата политика по външните работи и отбраната до европейската политика по сигурността и отбраната.
НАТО и ЕС: предимства и недостатъци на модела за сигурност
Моделът за сигурност в Европа търси решение чрез съществуващите структури – ОССЕ, НАТО, ЕС. Всяка от тези структури е в процес на търсене и реализиране на формули за развитие в сектора на сигурността. Опитът показва различна динамика на приспособяване към международните реалности. Това произтича от различния характер и формат на тези организации. Предизвикателствата пред тях са и предизвикателства и пред България, доколкото тя е член за първите две и бъдещ член на третата. От гледна точка на реалните ефективи в сферата на сигурността (наличието на силови компоненти – б.а.) особено значение имат НАТО и ЕС. Те разполагат с уникални възможности и определен опит в онези области на сигурността, които представляват предмет на дейността им. Същевременно следва да се отчетат техните налични предимства и недостатъци.
А. НАТО

Предимства

- Мощни въоръжени сили, въоръжения и техника, действащи на основата на общи военни доктрини;

- Интегрирана военна структура, единно командване, система за команден контрол и комуникация;

- Налични правни, организационни, институционални и научни механизми;

- Високоразвита инфраструктурна мрежа: транспорт, комуникации, бази, летища, пристанища, тръбопроводи, радарни и навигационни инсталации и т.н.;

- Комплексна ресурсна осигуреност;

- Опит в непосредствени действия по поддържане на сигурността.

Недостатъци

• 
  Необединява всички европейски държави;
  
• 
  Ограничена по устав зона на отговорност;
  
• 
  Цялостна трасформация на структурите с оглед политиката на разширяване;
  
• 
  Интеграционни проблеми с комплексен характер с новоприетите страни-членки от Източна Европа;
  
• 
  Не покрива всички аспекти на сигурността;
  
• 
  Не предоставя гаранции за сигурност на страни – нечленки на алианса.
  

• 
  Силна и динамична структура;
  

- “Европейски стълб” на НАТО (на основата на ЗЕС, опит във формирането на войскови обединения на многостранна основа, EUFOR).

- Организация с високи изисквания за членство;

- Процес на развитие на конституционна, законова, организационна и институционална уредба;

- Процес на формиране на общоевропейска политика по сигурност и отбрана;

- Липса на интегрирана съюзна военна структура с единно командване и системи за команден контрол и комуникация;

- Трупа опит за непосредствени действия по поддържане на сигурността /EUFOR/.

• 
  „членство в ЕС и неутралитет” и
  
• 
  „членство в ЕС и НАТО.
  

- действия по реформата на Българската армия. Те обхващат действия по цялостното реформиране на армията като бяха предложени два подхода за постигането на тази цел. Тези два подхода могат да се обозначат съответно като План 2010 и План 2004. Видно е, че първият подход е плавен, изискващ по-продължителен период от време, докато втория е радикален. План 2004 е утвърждаван като подход на политическото ръководство на Българската армия и в следствие с препоръките на бъдещите съюзници от НАТО (т. нар. „Доклад Кивенаар” – б.а.). По същество с План 2004 се изпълниха основните военни критерии за членството на България в пакта. Фактически плана се явява основа за План 2015, който следва да изгради и модернизира новата българска професионална армия по стандартите на Алианса.

Предизвикателствата пред реформата на Българската армия изискваха преодоляването на следните етапи за постигане на набелязаните цели:

- Провеждане на корпусно-бригадната реорганизация на БА и съответното предислоциране;

- Приемане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Концепцията за националната сигурност и Военната доктрина и др.;

- Реформа в кадровия подход (възприемане на ротационния и мандатния принцип; професионализация на армията; “смесен” принцип на комплектуване; професионална, гражданска и езикова подготовка);

- Преминаване на военно-промишления комплекс към натовски тип производства от ноу-хау до пазарна реализация;

- Съвмествяване на оперативното планиране, на уставите и наставленията, регулиращи конкретни военни дейности, на уравлението и свръзките, на ПВО, авиацията и т.н.;

- Стартиране на система за управлението и развитието на въоръжените сили.

Първите два етапа са преминали (вторият ще бъде предефиниран като ЗОВСРБ ще заменен от пет устройствени закона в рамките на материята на националната отбрана – б.а.), а останалите са в процес на реализация или им предстои такава. Предизвикателства отправя старта на цялостната система за управление на развитието на въоръжените сили. Тя има четири подсистеми. Първата е системата за планиране, програмиране и бюджетиране и тя действа вече няколко години. Началните стъпки не рамкират особени проблеми, като разбираемо тя се нуждае от корекции в оптимизиращ аспект. Втората система е за придобиване а материални средства, въоръжение и техника. Тези две системи работят. Те обаче не са водещи. Водеща ще е системата за необходимите отбранителни способности. Тя определя потребностите и приоритетите и чрез останалите системи се реализира. Тази система липсва в момента. Разработена е, но все още не е започнала да работи, а необходимо това да стане възможно най-скоро. Четвъртата система е за кадрите. Понастоящем усилено се работи по изграждането на нов модел за тяхното развитие. С този последен елемент цялата система за отбрана ще се затвори като цикъл. Степента на нейното функциониране, както и действията в другите области на армейската реформа ще дадат най-добрият отговор на отправените предизвикателства пред нормативното и структурното равнище на евроатлантическата интеграция на страната в сектора на сигурността.

(в % от положителните отговори)

Изследването на информираността и нагласите към процеса на интегриране в НАТО и ЕС в сравнителен аспект дава по-голяма яснота за реалните предизвикателства пред управленския фактор и институциите. Това най-релефно се откроява при 84,0% от кадровите военнослужещи и гражданските лица и 75,5% от наборните военнослужещи, които заявяват, че получават информация по проблемите на присъединяването към НАТО и ЕС от електронните СМИ.

По-голямата част от личния състав на армията има положително отношение към предстоящото членство на страната ни в евроатлантическите структури (графика 2).

графика 2

(в % от положителните отговори)

графика 3

(в % от анкетираните)


Налице е и положителна оценка относно създаването на Европейски сили за бързо реагиране (ЕСБР) и участието на България в тях (графика 4).


графика 4

(в % от положителните отговори)

графика 5

(в % от анкетираните)


Същевременно преобладаващата част от военните не могат да отговорят дали ОЕПСО дублира дейността на НАТО. Само около 15% отговарят утвърдително на този въпрос. За 17,8% от кадровите и 11,5% от наборните военнослужещи ОЕПСО и НАТО се допълват и обогатяват. Категорични, че това са две различни организации със специфични функции, са 17,0% от кадровите и 7,8% от наборните военнослужещи. Близо 60% от войниците и 43,3% от офицерите и сержантите не дават оценка по въпроса.

Според армейския състав България трябва да участва активно в ОЕПСО. Положително мнение са изразили 72,2% от кадровите и 53,9% от наборните военнослужещи. На този етап обаче при непознаването на основните принципи на ОЕПСО близо 1/3 от войниците и 1/5 от офицерите и сержантите се въздържат от точен отговор. Около 1/4 от военнослужещите са за това България да изчака приемането си в ЕС и тогава да се занимава с проблемите на ОЕПСО. Всеки четвърти от офицерите и сержантите обаче счита, че участието ни в този процес е гаранция за успешно членство и в ЕС, докато при войниците – този процент е 11,2%. За 16,3% от кадровите ОЕПСО е процес, който спомага за евроатлантическата сигурност и независимо от това дали е свързан с членството ни в ЕС, България трябва да участва в него. Членството ни в ЕС се приема като положителен елемент в цялостната политика на страната и поради тази причина повече от половината от военнослужещите посочват, че участието на България в ОЕПСО е важен фактор за бъдещото й членство в ЕС.

1. 
   Решаването на проблемите на националната сигурност се търси основно чрез интеграцията на България в евроатлантическите структури.
   
2. 
   Предизвикателствата пред евроатлантическата интеграция, произтичат и от степента на адекватност на отговорите, давани от вътрешнополитическите фактори в областта на сектора по сигурността.