Предизвикателства пред социалното предприемачество в българия



Дата06.05.2017
Размер227.55 Kb.
ГОДИШНИК НА МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. ИВАН РИЛСКИ”, Том 59, Св. IV, Хуманитарни и стопански науки, 2016

ANNUAL OF THE UNIVERSITY OF MINING AND GEOLOGY “ST. IVAN RILSKI”, Vol. 59, Part IV, Humanitarian sciences and Economics, 2016



ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
Венелин Терзиев1,2, Нели Бенчева3, Теодора Стоева3, Милена Тепавичарова3,

Екатерина Арабска1
1 Национален военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново, България, e-mail: terziev@skmat.com

2 Русенски университет „Ангел Кънчев“ – Русер България

3 Аграрен университет – Пловдивр България
Резюме. Докладът разглежда ролята и състоянието на социалното предприемачество в България в контекста на съвременните предизвикателства и реалности във връзка със стратегическите приоритети на Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж Европа 2020. Анализирани са различните правноорганизационни форми и възникващите проблеми. Представени са препоръки за насърчаване на развитието на социалните предприятия и социалното предприемачество. Основните изводи са свързани с това, че социалните предприятия имат капацитета да се превърнат в един от най-надеждните партньори на централната и/или местна власт при решаване на въпросите в социалната сфера и да съдействат за социалното включване в обществото на лица от различни уязвими групи. За да бъде обаче това партньорство стимулирано, е необходимо въз основа на сега съществуващата законодателна база, която очертава правната рамка за дейност на социалните предприятия, да се разработят промени, насочени към създаване на по благоприятна икономическа среда, в която да работят социалните предприятия.
Ключови думи: социална икономика, социално пердприятие, социално предприемачество
CHALLENGES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN BULGARIA

Venelin Terziev1,2, Nelly Bencheva3, Teodora Stoeva3, Milena Tepavicharova3, Ekaterina Arabska1

1 Vasil Levski National Military University – Veliko Tarnovo, Bulgaria, е-mail: terziev@skmat.com

2 Angel Kanchev University of Rousse – Bulgaria

3 Agricultural University – Plovdiv, Bulgaria
ABSTRACT. The paper examines the role and status of social entrepreneurship in Bulgaria in the context of current challenges and realities in connection with the strategic priorities connected to the Strategy of smart, sustainable and inclusive growth Europe 2020. It analyzes the various legal and organizational forms and emerging problems. Recommendations are presented for promoting the development of social enterprises and social entrepreneurship. The main conclusions are related to the fact that social enterprises have the capacity to become one of the most reliable partners of the central and/or local authorities to tackle the social sphere and to promote inclusion into society of persons of different vulnerable groups. However, in order to stimulate this it is necessary on the basis of the existing legislative framework, that outlines the legal framework for the activities of social enterprises, to develop changes aimed at creating a favorable economic environment in which to operate social enterprises.
Keywords: social economy, social enterprise, social entrepreneurship


Въведение

Насърчаването на иновационни идеи в публичните поли­тики има решаващо значение за подкрепа на ценностите на една активна, ориентирана към решаване на проб­лемите социална система. Тези възгледи стоят в основата на протичащите социални реформи в различни страни и поставят акцент върху развитието на социалното пред­приемачество и ролята на социалните предприемачи. Изтъква се разбирането, че именно социалните пред­приемачи имат способност чрез локализиране на използ­ваеми ресурси - човешки капитал, сгради и оборудване, да намират гъвкави подходи за задоволяване на неудов­летворените социални нужди (Русанова, 2011).

Социалното предприемачество е идентифицирано на ниво Европейски съюз (ЕС) като ключов инструмент за сближаване на регионите и преодоляване на проблемите бедност и социална изолация. Като част от политиката за насърчаване на социалната икономика и социалните иновации, социалното предприемачество допринася за постигане на стратегическите цели, заложени в Европа 2020, както е посочено в Инициативата за социално предприемачество.

Нормативно задължително определение за социално предприятие на ниво ЕС не е въведено. Въпреки това, според Пътната карта 2015-2020 „Насърчаване и развитие на социалните предприятия в България“ в последните 5 години се забелязва, че водещите стратегически и нор­мативни документи дефинират по еднакъв начин ключо­вите елементи в определението: социалните пред­приятия си поставят нестопански (социално значими) цели; дейността, която извършва е икономическа/ стопанска по своя характер; иеинвестиране на печал­бата от икономическата дейност; институционална независимост и вътрешно самоуправление.

Социалните преприятия са институционално независими от органите на държавна власт на централно и местно ниво (т.е. държавни институции и общини нямат възможността да въздействат във вътрешното вземане на решения в социалните предприятия нито по силата на закон, нито по силата на учредителните му документи). Вътрешното управление на социалните предприятия включва механизми за участие в процеса на вземане на решения на представители на уязвимите групи (като негови служители, потребители, членове), за които то съществува или в основата на механизма на управление е залегнал принципът за социална справедливост. Вътреш­ните механизми за управление се основават на прин­ципите на представителност и прозрачност.

Социалната икономика се развива посредством разно­образни организационно правни форми на предприе­мачество като кооперации, взаимоспомагателни дру­жества, сдружения, социални предприятия и организации, фондации и други съществуващи в различните държави - членки на ЕС правни образувания.

Правосубектност в социалната икономика притежават кооперации, предприятия и организации, надлежно ре­гистрирани съгласно националното законодателство, чийто предмет на дейност има социален и хуманитарен резултат и те реинвестират печалба за социални цели.

Относно критериите за идентификация на субектите в социалната икономика България ще се придържа към индикаторите на Европейския парламент за определяне на стопанските и хуманитарни дейности като част от социалната икономика съгласно Националната концепция за социална икономика: върховенство на общността и на социалния предмет на дейност пред печалбата; защита и прилагане на принципите на солидарност и отговорност; съчетаване на интересите на участниците и общия интерес; демократичен контрол от страна на участниците (един член - един глас); доброволно и открито членство; самоуправление и автономност спрямо държавните власти; влагане на основна част от стопанския резултат; за следване на целите на устойчивото развитие на дру­жеството; за задоволяване на специфични потребности на участниците; в полза на колективния интерес. Тези ин­дикатори способстват за разпознаваемостта на со­циал­ните предприятия и дейности сред стопанските субекти от реалната икономика, но не бива да се възприемат като абсолютни, тъй като могат също така да препятстват тяхната дейност и развитие. Така например автономността спрямо държавните власти може да бъде основателна пречка за държавно субсидиране, ако се приложи по отношение на прозрачността на използването на публични фондове, независимо от техния размер.



Правноорганизационни форми на социалните предприятия в България
Националната концепция за социална икономика разглежда следните правноорганизационни форми, чрез които се развива социалното предприемачество:

1)Социални предприятия - юридически лица с не­стопанска цел: „неправителствени организации, разви­ващи стопанска дейност с изразен социален ефект спрямо лица от уязвимите групи в най-широк смисъл: подобряване на жизненото им равнище, осигуряване на заетост, предоставяне на услуги и/или други форми на пряка подкрепа, чийто краен резултат е активното им социално включване“;

2) Социални предприятия - търговски дружества (ЕООД), собственост на юридически лица с нестопанска цел, като „прихода от дейността на дружеството използват за социални цели“;

3) Социални предприятия по Закона за интеграция на хора с увреждания – кооперации или специализирани предприятия (търговски дружества) на и за хора с увреждания – „прозрачните и демократични принципи на управление ги правят особено подходяща форма на предприемачество в областта на социалната интеграция“;

4) Социални предприятия – кооперации, но само ако „отговаря на индикаторите за социални предприятия“.

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП „РЧР“) обаче разглежда социалните предприятия наред със специализираните предприятия и кооперации на и за хора с увреждания като инструмент за създаване на подкрепена заетост за хора, „които срещат трудности с интеграцията си на пазара на труда“. Това налага извода, че 1) социалните предприятия се разглеждат като отделна група от специализираните предприятия и кооперации на и за хора с увреждания и 2) именно чрез подкрепа за социалното предприемачество се насърчава адресирането на социални проблеми на лица, които не попадат в уязвимата група на хора с увреждания. На определени места „социалните предприятия“ се споменават като типо­ве бенефициенти на подкрепа, наред с НПО, кооперации, доставчици на социални, здравни или образователни услуги.

България не е въвела легална дефиниция на со­циалното предприятие, нито има ясна и изрично дефи­нирана регулаторна рамка. Стратегическите документи в сферата (Национална концепция за социална икономика и ОП „РЧР“) правят разлика между „предприятия на социалната икономика“ и „социални предприятия“, като намерението е първата група да обхваща по-широк кръг лица, част от които са и социалните предприятия. Наред с това, от 2012 г. насам се събира статистическа инфор­мация за действащи социални предприятия в България.

През 2013г. НСИ включва насочващи критерии към респондентите с оглед на това дали се самоопределят като социално предприятие или не. Като основни харак­теристики на социално предприятие са посочени: пости­гането на социална цел; осъществяване на икономическа дейност; преимуществено реинвестиране на печалбата отново в дейността, отколкото разпределянето й между отделните съдружници, акционери, учредители/членове.

Насочващите критерии за респондентите за само­определяне като социално предприятие: 1)над 50% от печалбата регулярно се инвестира за постигането на социални цели: подпомагане на социално уязвими групи и/или лица в изолация; опазване на околната среда с въздействие върху обществото; социална иновационна дейност; осъществяване на други дейности, предоставяне и/или производство на услуги и стоки със социална цел; и/или 2)над 30% от наетия персонал е от социално уязвими групи.

По отношение на типовете правно-организационни форми, чрез които може да се развива социалното пред­приятие, се наблюдава непоследователност и размина­вания между отделни стратегически документи и програми. Липсва единна и общозадължителна рамка на характе­ристиките на социалните предприятия. Това затруднява съотнасянето им във всеки отделен случай към дадено предприятие и преценката доколко то е „социално предприятия или не. Разрешаването на този проблем би имал отношение към по-ефективното планиране и по-ефикасното разходване на публични средства за насър­чаване развитието на социалното предприемачество.

Социално предприемачество може да се осъществява под различни правно-организационни форми. Често сре­щана и подходящи форма (от гледна точка на критериите за определяне на едно предприятие като социално предприятия) в българския контекст е юридическо лице с нестопанска цел - ЮЛНЦ. Причините, които налагат този извод са следните: 1)постигането на нестопанска (вклю­чително и социална) цел е водещо при тази правно-организационна форма и законово изискуемо; 2)ЮЛНЦ имат законово гарантирана възможност да извършват пряко стопанска дейност, която трябва да отговаря на строго определени критерии; 3)по силата на законовите разпоредби приходите от стопанската дейност следва да се използват за постигане на нестопанските цели на ЮЛНЦ; 4) законът забранява разпределянето на печалба, реализирана от извършваната стопанска дейност между учредители, членове, членове на органите или други свързани или несвързани лица в организацията (за разлика от търговците). Съвкупността от тези законово гарантирани характеристики на целите и дейността на ЮЛНЦ определят потенциала на ЮЛНЦ да развиват социални предприятия. На следващо място този потен­циал бива допълнен и от предимствата пред останалите икономически субекти, с които разполагат ЮЛНЦ за тър­сене на социален ефект: съществуването им е обусловено от нуждите на хората в дадена общност, създадени са от тях самите и съответно хората ги разпознават като възможност за преодоляване на даден социален проблем; връзката с общността им помага да идентифицират социални нужди и да подбират подходящите интервенции за тяхното задоволяване; могат да генерират допълни­телни ресурси и да надграждат, като съчетават публични ресурси с дарителски.

Социалното предприятие би могло да бъде обособено и като търговско дружество. Действащото законодателство за търговските дружества не предвижда ограничения относно целите и разпределянето на печалбата, подобни на тези за ЮЛНЦ.



Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са търговски дружества, които отговарят на допълнителни критерии относно осигуряване на заетост на хора с увреждания и следва да бъдат вписани в специален регистър в Агенция на хора с увреждания. Те биват разпознавани като социално предприятие по дефиниция.

Социално предприятие, действащо в рамките на раз­гледаните по-горе правно-организационни форми, само по себе си не изисква специална регистрация, за да бъде „признато” за такова. В различни закони са предвидени редица допълнителни регистрации, които следва да се извършат в зависимост от конкретните стоки и услуги, които ще предоставя социалното предприятие. Такива са например: регистрация като посредник по заетост пред Агенция по заетостта (АЗ), регистрация на доставчици на социални услуги пред Агенция за социално подпомагане (АСП), регистрация на лечебни заведения в регионалната здравна инспекция, регистрация на обучителни органи­зации пред Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО).


Характеристики на социалното предприемачество в България
Постановката на проблема за социално пред­приемачество в България изцяло е обусловена от ико­номическия и културен контекст в страната. Концепцията за социално предприемачество е сравнително млада и като теория, и като практика. Безспорно се забелязва неразбиране не само от обществото, но и от органите на данъчното и законодателно регулиране. В обществените представи битува разбирането, че социалното предприе­мачество е вид трудоустройване на социално-незащитени групи в търговски предприятия. От законодателна гледна точка сам по себе си Закона за юридическите лица с нестопанска цел, макар и позволяващ извършване на стопанска дейност от неправителствените организации, не е достатъчен за стимулирането на подобни инициативи. От една страна липсата на изрично упоменаване на кате­горията социално предприятие води до ситуация, при която действащите социални предприятия, често не се възприемат в такова качество. От друга страна опитът на развитите страни сочи, че по-голямата част от социалните предприемачи стартират бизнес с дарение на социален капитал, под формата на мрежи от взаимоотношения и познанства, свързани от общи ценности и интереси. Набирането на средства от благотворителност, добровол­чески труд и корпоративна отговорност води до раз­растване на капитала, а оттам и до генериране на нови продукти и услуги (Русанова, 2011).

Многократно в различни актове Икономическият и социален съвет (ИСС) е изтъквал, че социалното пред­приемачество има съществена роля за социалното сближаване и създаването на растеж и работни места. ИСС приветства инициативата на Европейската комисия „да разработи методология за измерване на социално - икономическите ползи от социалните предприятия“. Измерването на положителния, социален ефект от дей­ността на социалните предприятия е необходима пред­поставка за насочване на инвестиции в социалните предприятия в контекста на Регламента на ЕП и Съвета за Европейски фондове за социално предприемачество от 17 април 2013 г. и Предложението за Регламент на ЕП и Съвета за Програма на ЕС за социална промяна и социални иновации. Програмата е част от приетия законодателен пакет на Европейската комисия за кохезионна политика за периода 2014-2020 г. Тя обединява три съществуващи програми: Прогрес (Програма за зае­тост и социална солидарност), EURESS (Европейските услуги по заетост) и Progress Microfinance (Програма за микрофинансиране), като увеличава техния обхват. Според ИСС, за да бъдат изпълнени насоките, заложени в посочените по-горе документи, е необходимо да се създаде подходяща стимулираща среда, в рамките на която целевите европейски фондове и финансови инстру­менти да бъдат съчетани по подходящия начин с национални мерки. Това категорично ще допринесе и за повишаване на доверието на инвеститорите.

Типологичните характеристики на социалното пред­приемачество в България не се отличават в голяма степен от тези на подобните предприятия в останалата част на Европа (Куманова и Шабани, 2013): Първо- има ясно изразен социален ефект - при осъществяване на ос­новната дейност на предприятието съществува баланс между стремежа към реализиране на печалба и прякото подпомагане на социалния статус на определени групи лица. Второ- има ясно определена целева група- основно лица от социално уязвими групи – онези, които се нуждаят от помощ за изравняване на техния жизнен или социален статус с този на останалите членове на обществото. Трето- има специфично предназначение на стопанската дейност- насочена е към подобряване на жизненото равнище, осигуряване на заетост, предоставяне на услуги и други форми на пряка подкрепа с цел преодоляване на социалната изолация на съответната целева група. Важна особеност на всички социални предприятия е особената симбиоза, която носят a priori- между финансовата жизнеспособност и способността да оказват социално въздействие. Така те постигат едновременно реализи­рането на икономически, финансови и социални цели, с което придобиват още по-голяма ценност и стойност за обществото.

Социалните предприятия биват различни типове в зависимост от основните им характеристики: Първо- в зависимост от сферата, в която работят, те са: социални предприятия като доставчик на социални и здравни услуги; социални предприятия като тренинг и обучителни организации; социални предприятия като работодател на лица от маргинализирани групи или хора с увреждания; социални предприятия, занимаващи се с производство и търговия. Второ- в зависимост от целевите групи- со­циалните предприятия биват ориентирани към: социално слаби лица; лица с физически или психични увреждания; деца и семейства в риск; младежи, които не са интег­рирани в обществото (като сираци); етнически малцинства; жени - жертви на насилие; възрастни хора. Трето- в зависимост от целите си социалното предприятие може да има за цел: икономическо развитие – чрез създаване на заетост и създаване на благосъстояние на целевите групи; трудова интеграция на социално слаби или хора с увреждания, на маргинализирани групи; Бизнес ориенти­раност и предприемачество; Социална защита.

Една особена проява на социалното предприятие е социалната отговорност на бизнеса. Трудно може да се говори за припокриване на тези две понятия- социално предприятие и социално отговорен бизнес, но все пак в проявленията на тази отговорност може да бъдат открити характеристики, които го доближават до социалното пред­приемачество.

Проблемни области и предизвикателства в развитието на социалното предприемачество
Докладът „Социални предприятия в България“, изготвен по Проект „Партньорство за социални предприятия в България", представя изследване на проблемите на различните типове социални предприятия идентифицира широк кръг от проблемни области, които са обусловени преди всичко от типа предприятие.

Ресурсно обезпечаване: липса на подходящо финан­сиране, подкрепящо социалните предприятия- това е проблем, който засяга на практика всички социални предприятия и се отнася до първоначалното и оборотно финансиране на дейността на социалните предприятия; липса на ресурси за стартиране на бизнес; липса на мениджърски и маркетингов опит.

Недостатъци на проектния подход: Това е проблем, който засяга най-вече предприятията с доминираща социална кауза. Мотивацията на тези предприятия, които са кандидати за проектно финансиране е различна от тази на самостоятелните предприемачи. Може да се каже, че последните са по-адекватно бизнес ориентирани, докато при първите често липсват мениджърски умения и визия за развитие. Проектният модел на финансиране страда от хронична липса на устойчивост: Налице са бавни, тромави процедури при администрирането на проекти.

Проблеми със средата: липса на системна и целенасочена политика на национално ниво; липса на нормативна база; проблеми с институциите- няма реално разбиране на ролята на социалните предприятия, липса на сътрудничество от страна на ангажираните институции:

Кадрови проблеми: Действащите предприятия от пред­приемачески тип (най-често специализираните предприя­тия за хора с увреждания), често имат проблеми свързани с намирането и обучението на подходящи кадри- от една страна заради нагласата им да имат завишени очаквания към работодателя да им осигурява работа, без от своя страна да са мотивирани да защитават работната си позиция със съответна квалификация и желание за работа.

Капан на помощите- интервюирани работодатели на хора с увреждания описват случаи, при които лица с увреждания, които кандидатстват за работа нямат мотивация и се отказват. Причината е, че получават достатъчно помощи и затова нямат стимул да работят.

Предизвикателствата за България по отношение раз­витието на социалното предприемачество са формулирани по следния начин в Пътната карта 2015-2020 „Насър­чаване и развитие на социалните предприятия в България“:



  • Широко разбиране за социално предприятие: В България към този момент има широка правна рамка, или по-скоро липсва изрична такава, и това позволява свободно самоопределяне. В същото време следва да отчетем, че широките критерии за дефиниция не предлагат реална възможност за насърчителна политика, ориентирана към конкретни резултати.

  • Необходимост от секторни реформи: Со­циалните предприятия в България действат и се развиват традиционно като средство за осигуряване на заетост и в сферите на, образование, социални услуги и в редки случаи образование, здравеопазване и култура. Затова ключов фактор за тяхното бъдещо развитие са над­граждащите реформи в тези области, либерализиране на пазара и осигуряване на бърз и лесен достъп до услугите за потребителите.

  • Приоритизиране на една целева група: Единствените по-сериозни преференции са насочени към една определена група социални предприятия- коопе­рациите и специализираните предприятия на хората с увреждания които са par excellence социални предприятия. Причините за това са две: а) целевата група – хората с увреждания, за които има най-систематични и последо­вателни интеграционни политики са активни самозастъп­ници, и б) исторически причини. Затова, за да се използва социалното предприятие като инструмент за преодоляване на социални проблеми и за други уязвими групи, които трудно се представляват и самозастъпват за собствени инициативи (например бежанците), е необходимо ли­дерство от страна на държавата и междусекторно плани­ране на политики, за да се развие насърчителна политика за социалното предприемачество.

  • Възможности за изграждане на капацитет: Липсват адекватни и последователни програми, финан­сирани с публични средства, за изграждане на капацитет за развитие на социалните предприятия като такива. От­деляните средства за развитие на социалните предприя­тия по различни национални инициативи и механизми налагат извода, че се заделя съществен финансов ресурс, но в същото време получилите подкрепа социални пред­приятия не успяват да постигнат финансова устойчивост и остават проектно ориентирани. Това пречи от една страна социалните предприятия да изградят собствен имидж в бизнес средата и да станат разпознаваеми сред об­ществото, а от друга – да се наложат като успешен инстру­мент за постигане на целите в националните социални политики.

  • Възможности за достъпно стартово финан­сиране: Липсват финансови стимули за първоначално започване на дейността на социалните предприятия; инвестициите в малки и средни предприятия са значително по-целенасочени и последователни, включително чрез осигуряване на специфични финансови инструменти, които да помогнат на бизнес предприятието да се развие като такова.

Друго проучване определя следните предизвикателства пред социалните предприятия в България (Тодорова, 2013): липса на нормативно регламентирана правна рамка, свързана с дефиниция на социалните предприятия с цел правилно насочване на политиките в областта; по-голямата част от социалните предприятия в България са насочени към предоставяне на различен вид услуги (пасивни), докато социалното предприемачество би трябвало да се развива в посока активно ангажиране на целевите групи в процеса; проблеми, срещани в процеса на дейност на социалните предприятия: материална база, административни дейности, персонал, оборудване; липса на достатъчни преференции, свързани с предлагането на продуктите на социалните предприятия на пазара; шзаимодействия с други фирми, организации, админист­рации; необходимост от обучение и мотивация на хората, работещи в социалните предприятия и на тези, които имат желание да постъпят на работа в тях.

На база на идентифицираните проблеми, докладът за социалните предприятия в България формулира серия от препоръки за подобряване на средата за социално предприемачество у нас:

1.Ресурсите за подкрепа на социалните предприятия се изразходват недостатъчно ефективно. Наред с това, лип­сата на предприемачески умения и култура у предста­вителите на неправителствения сектор, които дават все още основния кадрови ресурс от социални предприемачи изисква нов, модерен подход за финансиране на възник­ващите или съществуващи предприятия, при който пре­доставянето на средства не изчерпва ангажимента на донора, а е съпроводено с дългосрочно подпомагане и проследяване на развитието на предприятието.

2.Мобилизиране на наличните вътрешни и външни ресурси (възможностите на алтернативните форми на туризъм, привличане на млади и предприемчиви българи от страната и чужбина за каузата на социалното предприемачество), може да осигури много по-широка база за развитие на сектора. Активната работа с местния бизнес, за популяризиране на социалното пред­прие­мачество и социалните предприятия, също е стъпка в тази посока.

3.На практика възможностите на интегрирания европейски пазар и развитите практики във водещите икономики в Европа са ресурс, който може да бъде използван много поефективно.

4.Оптимизирането на законодателството и създаването на гъвкава правна среда е необходимо условие за развитие на сектора.

5.Както показва европейската практика, едно проверено решение за подкрепа на социалното предприемачество е създаване гражданска организация, която да изпълнява ролята на орган, който защитава интересите на сектора „социално предприемачество”, генерира и поддържа база данни от социални предприятия, лобира на политическо ниво, промотира социалното предприемачество като дей­ност в полза на обществото, следи и мониторира об­ществените поръчки и схемите за финансиране.

Според Пътната карта 2015-2020 националната поли­тика за насърчаване на социалните предприятия следва да предвиди конкретни мерки, които независимо от своя характер (правен, финансов, административен) трябва да спазват и да постигат като резултат посочените принципи:



Насърчаване и устойчивост: подкрепата за социалното предприемачество следва да включва и отделянето на публичен ресурс за подпомагане дейността на социалните предприятия за справянето със социални проблеми; планирането на целите, реда и очакваните резултати при предоставяне на публичен ресурс за подкрепа на социалните предприятия трябва да става на основата на периодична оценка на средата, като отчита особеностите на установени към даден момент практики и модели, и потенциала им да работят за постигане на социални цели.

Равно третиране и намаляване на администра­тивната тежест: осигуряване на пакет от насърчителни мерки, достъпни за всички форми на социални пред­приятия; предвиждане на бързи и финансово достъпни административни процедури.

Ефективност и ефикасност: реализиране на програми и мерки след анализ на потребностите, съгласуваност и адекватност на целите; съотносимост на вложения ресурс към получения резултат – ясна оценка на финансовия и на социалния резултат.

Координация и децентрализация: изграждане на меха­низми за участие на социалните предприятия при пла­ниране и оценка на политиката за социално предприе­мачество на национално ниво; създаване на условия за развитие на социалното предприемачество на местно ниво, съобразно спецификите и нуждите на съответната територия чрез въвличане на общините в този процес (през местни и регионални стратегии).

Солидарност и партньорство: създаване на условия за взаимодействие, консултации, открит диалог и споделяне на отговорността между всички заинтересовани страни.

Към настоящия момент в българското законодателство липсва нормативен акт, който да дава правна регламен­тация на дейността на социалното предприятие или социалното предприемачество. Съществува разпокъсана правна регламентация на отделни сектори (доставчици на социални услуги, специализирани предприятия на хора с увреждания), където субектите, осъществяващи дейност, попадат в обхвата на социалните предприятия, но този подход по-скоро се отразява негативно върху развитието на единна и последователна държавна политика за подкрепа на социалната икономика и социалните пред­приятия, което в крайна сметка рефлектира върху тяхната устойчивост и ефективност. Според Платформата за развитие на пазарната икономика в България за ясно структуриране на сектора на социалната икономика в България е необходимо предприемане на законодателни промени и усъвършенстване на нормативната уредба, които да създадат предпоставки за адекватно юридическо и статистическо признаване на субектите на социалната икономика. Практиката от страните членки на Европейския съюз с развита социална икономика показва, че следва да се даде законово определение на понятието социално предприятие, в което превес да има не регламентацията под каква форма ще бъде организирано социалното предприятие като субект на правото, а на това какви цели си поставя и какъв ефект преследва. Водеща роля в този процес трябва да се даде на ясната идентификация на социалната полза от дейността на социалното пред­приятие с конкретни измерения на траен социален ефект спрямо лица в неравностойно положение. Необходимо е законовата дефиниция да поощрява развитието на раз­лични предприемачески инициативи със социален ефект, като не ограничава социалните предприятия само до една правна форма.

Независимо от обстоятелството, че в българското законо­дателство няма легално определение на понятието „социално предприятия“ от направеното изложение е видно, че у нас съществуват и развиват дейност социални предприятия (Петрова и др., 2013). Като основно поле на дейност на тези предприятия се очертават различните видове публични услуги в социална сфера, здравната сфера и образованието. Чрез социалните предприятия юридическите лица с нестопанска цел успяват да постигнат определен социален ефект по отношение на лица от уязвими групи с цел повишаване на качеството им на живот и преодоляване на социалната им изолация.
Заключение

Социалните предприятия и социалното предприе­мачество са изправени пред редица предизвикателства, свързани с тяхната по-добра разпознаваемост, създаване на по-благоприятна правна и институционална среда за функционирането им, както и предоставяне на по-добри финансови възможности за тяхното развитие. Важно е да се отбележи, че възможностите за развитие на сектора на социалната икономика в България са свързани най-вече с въвеждане на определение за социално предприятие и ясна правна регламентация на реда за придобиване на статут и функциониране на социалните предприятия. Дейността на социалните предприятия може да се опре­дели като изключително важна в подпомагането на държавата в политиката по социално включване на уязвимите групи.



Литература
Доклад – социални предприятия в България. Проект „Партньорство за социални предприятия в България":

Куманова, М., Шабани, Н. Анализ на социалното пред­приемачество в България. Проект „Инициатива за иновации в социалната икономика” с финансовата подкрепа на Европейския социален фонд и Република България чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, схема „Без граници – Компонент 1”, изпълняван от Сдружение „Знание” – Ловеч.

Насърчаване и развитие на социалните предприятия в България - ПЪТНА КАРТА (2015 – 2020). Български център за нестопанско право и Фондация Помощ за благотворителността. Проект "Укрепване на Форум „Социални предприятия в България“.

Национална концепция за социална икономика. Минис­терство на труда и социалната политика, София 2011.

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020.

Петрова А., Трифонова Д., Бурнев Д., Мишкова Д., Димитрова М., Шабани Н., Димов Т. Социално пред­приемачество и контрол на социалните услуги в България и в Европейския съюз. Български център за нестопанско право.

Платформа за развитие на социалната икономика в България. София 2014.

Русанова, Л. Концепцията за социално предприемачество и българския опит. Научни трудове на русенския университет - 2011, том 50, серия 5.1, 28-32.

Социалното предприятие и социалното предприемачество. София, 2013. Република България. Икономически и социален съвет. ИСС/3/009/2013.

Статистически формуляр към нестопанските организации през 2013. Национален статистически институт.

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите. Инициатива за социалното пред­приемачество. Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност {SEC(2011) 1278 окончателeн}.

Тодорова, Т. Социалните предприятия в България – ино­вативен модел за заетост и социално включване. База данни. Проект „Създаване на национална база данни на МТСП за социалните предприятия в България (НБДСП-БГ)“.

Social Entrepreneurship Funds: http://ec.europa.eu/internal_market/investment/social_investment_funds/index_en.htm.

Препоръчана за публикуване от Редакционен съвет.








Каталог: sessions
sessions -> Изследване чистотата на слънчогледово масло за производство на експлозиви anfo
sessions -> Laser “Raman” spectroscopy of anglesite and cubanite from deposit “Chelopech” Dimitar Petrov
sessions -> Св иван рилски
sessions -> Modeling of
sessions -> Управление на риска от природни бедствия
sessions -> Oценка на риска от наводнениe в елховското структурно понижение в района на гр. Елхово красимира Кършева
sessions -> Гравиметрични системи използвани в република българия и оценка точността на системи igsn-71 и unigrace при точки от гравиметричните и мрежи
sessions -> Toxicological assessment of photocatalytically destroyed mixed azo dyes by chlorella vulgaris
sessions -> Field spectroscopy measurements of rocks in Earth observations


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница