Предизвикателства пред сътрудничеството индустрия-академия в Европа Елисавета Гурова, Карина Ангелиева, Резюме

Понастоящем знанието, притежавано от отделен индивид или интегрирано в нови продукти, процеси и услуги, се превръща в стратегически ресурс и средство за успех, конкурентоспособност и икономически растеж. Развитието на новата икономика зависи от създаването на нови знания, усвояването им в процеса на обучение, широкото им разпространение и приложение в индустрията и обществото. Съвсем естествено е в тази връзка научните изследвания, иновациите и ученето през целия живот да предизвикат широк интерес на политическо ниво в световен мащаб. Редица инициативи са насочени към укрепване и подпомагане процеса на създаване на иновации, сътрудничеството между индустрията и научните организации, както и обмена на знания между тях, обръщайки особено внимание на ролята на човешкия фактор [2, 3, 13]. Широко признато е, че мобилността на учените допринася за научните изследвания и технологичното развитие чрез трансфер на знания и засилено сътрудничество между двата сектора. Привличането на таланти съдейства съществено за увеличаване на иновативността, предприемачеството и креативността в приемащата страна [11, 15, 17]. Така например, гостуващите учени ускоряват иновациите в индустрията, осигурявайки поток от нови знания и така допринасят за подобряване на конкурентоспособността [13].

В рамките на новото Лисабонско партньорство за растеж и заетост, Европейският съвет разглежда знанията и иновациите като една от трите основни области на действие [4]. Дейностите за НТР са определени като хоризонтален стълб, обхващащ пълния спектър от проблеми, политики, идеи, комерсиализация и експлоатация. Държавите-членки следва да предприемат мерки на национално ниво за НТР и да ги интегрират в националните си планове за развитие. Наред с това е очертана необходимостта от укрепване на обществената система за наука и иновации, както и улесняване на публично-частни партньорства чрез създаване на благоприятна правна рамка, въвеждане на данъчни стимули за бизнеса и атрактивни условия за образование, обучение и кариера [5]. Този интегриран подход провокира също така транснационален поглед към проблема и в тази връзка насърчаване не само на междусекторната мобилност на учени и висококвалифицирани специалисти, но и транснационалната (трансрегионалната) мобилност на хора, идеи и услуги. Това ще допринесе за развитието на единен европейски пазар на труда за учените, което от своя страна е предпоставка за разширяване на водещата роля на ЕС в областта на науката, технологиите и иновациите [10].

Иновационната стратегия за ЕС от 2006 г. и обновяването й от септември 2009 г. са основани на Европейската политика за общество на знанието [7, 9]. Специално внимание се обръща на образованието като предпоставка за иновации и като основен елемент на т. нар. "триъгълник на знанието". Необходимостта от изграждане на ИКТ и е-бизнес умения, предприемачески и иновационни и творчески способности следва да намерят място не само във формалното образование, но и в програми за обучение през целия живот - на работното място, самостоятелно или в рамките на професионалния опит и развитие [16]. Новите умения се разглеждат в по-широк смисъл, включвайки грамотност, научна и математическа компетентност, владеене на чужди езици, широка компютърната грамотност и ползване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

Промени в средата за НТР в Европа настъпиха след създаването на Европейски съвет за научни изследвания и Европейски технологичен институт (ЕИТ). Концепцията на ЕИТ е подкрепена от Европейските технологични платформи и съвместните технологични инициативи, стартирани по 7РП през 2008г. От своя страна индустрията в Европа предприема сериозни действия за изграждане на партньорство с академичната общност, участвайки активно в изготвянето на Стратегически планове за научни изследвания в ключови икономически, социални и свързани с опазване на околната среда области. Крайъгълен камък в насърчаването на сътрудничеството индустрия-академия е Кодексът на добрите практики за университетите и другите публични научноизследователски организации, свързан с управлението на интелектуалната собственост в дейностите по трансфер на знания [3, 12]. Независимо от различните конкретни мерки, заложени в този документ, липсата на Общностна система на патентоване остава съществена пречка за растежа и извеждането на европейската индустрия на равни конкурентни начала със САЩ, Япония и Китай.

Достъпът на малките и средни предприятия (МСП) до европейските финансови инструменти е друг въпрос, който изисква допълнителни мерки на национално и регионално ниво. В тази връзка, университетите имат важна роля за създаване на програми за партньорство с индустрията за развитие на човешкия капитал, трансфера на технологии и достъпа до центровете за върхови постижения. Целта е академичната общност да окаже подкрепа за поемане по иновационен път на растеж от страна на бизнеса. В подкрепа на сътрудничеството на научните организации с МСП са финансови инструменти по Седма рамкова програма (7РП), насочени към създаване на региони на знанието, и по-специално, осигуряване на подкрепа за транснационално взаимно учене и сътрудничество между научно-насочени клъстери. Като сериозна стъпка в това отношение е и една от първите дейности, заложена в Пътната карта за по-иновативна Европа, а именно: Програмата за модернизация на университетите: образование, научни изследвания и иновации [6].

Освен 7РП ЕС предоставя редица други финансови инструменти, насочени към иновации и разработване на нови технологии, продукти и услуги [7]:

• 
  Кохезионната политика осигурява стабилно и стратегически насочено финансиране на иновации в рамките на Оперативните програми на Структурните фондове.
  
• 
  В рамките на политиката на ЕС за регионално развитие сериозни средства се отделят за финансиране създаването на нови продукти, процеси и технологии в селското и горското стопанство, хранително-вкусовата индустрия, за развитието на широколентови комуникации в отдалечени и слабонаселени региони и др.
  
• 
  Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (CIP) е друг специфичен инструмент, насочен към МСП и иновациите извън 7РП. Наличието на рисково финансиране в тази програма дава възможност на МСП в Европа за достъп до финанси за иновационните им дейности.
  

Проектът E*CARE цели да подобри нивото на услугите, предоставяни от членовете на европейската мрежа EURAXESS (преди ERA-MORE), да подпомагане мобилността на учените и да засили сътрудничеството в рамките на мрежата посредством споделяне на опит, практика и инструменти. Определени са следните по-специфични подцели:

• 
  събиране на структурирана информация чрез проучване на съществуващите бариери пред кариерата и мобилността на учените
  
• 
  разработване на ръководство с най-добрите практики, свързани с предлаганите на учените услуги от други организации
  
• 
  обогатяване на компетентността на персонала на EURAXESS посредством съчетаване и размяна на най-добри практики и опит
  
• 
  повишаване на популярността на EURAXESS и нейните национални центрове за мобилност сред широка група заинтересовани лица и институции.
  

• 
  Въпросник за учени (докторанти, пост докторанти, опитни учени, университетски преподаватели) – включва четири раздела: налични бариери (правни, административни, социални, културни, практически и т.н.), междусекторна мобилност (мобилност от публичния към частния сектор и обратно), подкрепа за мобилността на учените, и административна информация
  
• 
  Въпросник за заинтересованите страни (представители на индустрията, изследователски организации, неправителствени организации, държавни органи и т.н.) – включва два раздела: налични бариери и административна информация.
  

Проучването по проекта E*CARE в началото обръща внимание на изпълнението на Европейската стратегия за мобилност и Европейската харта за учените и Кодекс за поведение при наемане на учени (C&C), както и на популярността на някои европейски инициативи (фиг. 2). Резултатите показват, че дейностите Мария Кюри по програма ‘Хора’ на 7РП са с най-голяма популярност сред анкетираните от осемте страни, взели участие (60%), следвани от целите на Лисабонската стратегия (27%). Създаването на Европейски трудов пазар за учените и въвеждането на пакет от мерки за ‘научна виза’ са най-слабо известни (съответно 8% и 7%). Проучването показва, че порталът за работни места и центровете на EURAXESS не са особено популярни сред учените (9%), и само 7% от анкетираните са ги ползвали като източник на информация. Оказва се, че учените разчитат повече на информация, предложена им от колеги или приятели (60%) или от собствената им организация.

• 
  Несигурност в новата работна среда, липса на сигурност и стабилност, висока степен на риск в сферата на индустрията (Австрия, България, Гърция, Кипър, Унгария)
  
• 
  Липса на изследователски позиции и значителна изследователската дейност в частния сектор (България, Гърция, Словакия, Унгария, Чехия)
  
• 
  По-ниска заплата в индустрията (Гърция, Кипър, Словакия, Унгария)
  
• 
  Възрастова бариера (Гърция, Унгария, Чехия)
  
• 
  Притеснение за възможността да се върнат на текущата си позиция (Австрия, Словакия, Унгария)
  
• 
  Слаба заинтересованост на индустрията от основни теоретични и хуманитарни изследвания (България, Гърция, Унгария)
  
• 
  Ниско ниво на научноизследователската инфраструктура в частния сектор (Гърция, Унгария)
  
• 
  Проблеми в здравното осигуряване, пенсионното и социалното осигуряване (Австрия, Гърция)
  
• 
  Различията в културата и манталитета на двата сектора (Кипър, Унгария)
  
• 
  Липса на гъвкавост на работното време, по-лоши условия на труд в индустрията (Гърция)
  
• 
  Свободата на публикуване е ограничена в частния сектор (Унгария)
  
• 
  Трудности при трансфера на знания от академичния към частния сектор (Швейцария).
  

• 
  Стажовете на докторанти и учени в компаниите са доста интензивни в Австрия, Унгария, Чехия и Швейцария, докато в други страни те са на много ниско ниво.
  
• 
  Индустриални експерти участват активно в научно-изследователски комисии / съвети в Австрия и Швейцария, а в Югоизточна Европа – в много малка степен. На средно ниво е този тип сътрудничество в Чехия и в Словакия.
  
• 
  Сътрудничество в обучението на индустриални експерти е на много ниско ниво в Унгария, Гърция и Кипър, докато в България, Словакия и Чехия - то е на средно ниво. Не е изненадващо, че отново в Австрия и Швейцария този вид сътрудничество е най-добре развито.
  
• 
  Съвместните изследователски проекти са доста интензивни в Австрия и Швейцария, докато в другите страни – са необходими много усилия за подобряване на тази област на сътрудничество.
  
• 
  Съвместни научни форуми характеризират взаимодействието между двата сектора в България, Словакия и Чехия, и не са толкова изразени в други страни.
  
• 
  Консултации от / за академични институции е сравнително интензивна форма на сътрудничество в Австрия, Швейцария и Чехия. Интересно е да се отбележи, че в Кипър нивото е също сравнително високо, докато в останалата част от страните, участващи в проучването, академичните институции играят второстепенна роля като консултанти за индустрията.
  

Други области, които се нуждаят от по-интензивно сътрудничество във всички страни, участващи в проучването са:

• 
  Промишлени стипендии / спонсори за специализации на преподаватели (учени)
  
• 
  Материална и техническа подкрепа от страна на индустрията за академични институции
  
• 
  Въвеждане от индустрията на интелектуални продукти, създадени от академични институции.
  

• 
  Вътрешната мобилност да се разглежда като "предимство" при оценката на учените за постъпване на академична длъжност или за развитие на кариерата им (Австрия, България, Швейцария);
  
• 
  Осигуряване на повече информация за съществуващите възможности и за особеностите на съответния сектор (България, Унгария);
  
• 
  Хармонизиране на различните системи за пенсионно осигуряване (Австрия);
  
• 
  Насърчаване на иновативни компании (Гърция).
  

Засилване на сътрудничеството индустрия-академия с цел обучение на учени, развитие на кариерата и знанията, споделяне на умения и услуги, като се взима предвид защитата на правата върху интелектуалната собственост, трябва да бъде допълнително насърчавана и развивана, особено на национално равнище. Разбира се, върху политиците пада основната тежест за интегриране на конкретни мерки в рамките на Националните планове за развитие и Националната стратегическа референтна рамка в съответствие с определянето на оперативните програми по Структурните фондове. Но университетските и индустриалните партньори трябва също да вложат усилия, особено в посока включването на млади хора, модернизация на образователни програми, културно и етично приспособяване на нови глобални тенденции и др.

Статистическите и социални анализи показват, че 2010 година ще бъде една от най-трудните за националните индустрии в Европа и по-специално за малките и средни предприятия. Това също ще се отрази върху финансирането на НТР и политиките, намалявайки нивото на финансова подкрепа. Ето защо е изключетилно важно повишаване на инвестициите в иновации в период на икономически спад и насърчаване в рамките на Европейския план за възстановяване на икономиката "необходимостта от преки действия за интелигентни "инвестиции" и по-специално по-нататъшното развитие на научните изследвания на производстените и бизнес сектори.



Благодарност

Авторите изразяват благодарност за подкрепа от страна на партньорите в рамките на проекта по 7РП E*CARE.

Библиография

1. 
   E*CARE Project, Deliverable 1.2: Comparative Survey Analysis on researchers’ mobility and career obstacles, November 2009
   
2. 
   Gourova, E., A.Antonova, Y.Todorova, Industry-academia collaboration in Bulgaria – the case of Sofia University, Proc. of International Conference for Entrepreneurship, Innovation and Regional Development ICEIRD 2009, Thessaloniki, 24-25 April 2009, pp. 157-166
   
3. 
   European Commission, C(2008)1329, Commission Recommendation on the management of intellectual property in knowledge transfer activities and Code of Practice for universities and other public research organisations, 2008
   
4. 
   European Commission, COM (2005) 24, Communication to the Spring European Council: Working together for growth and jobs. A new start for the Lisbon Strategy
   
5. 
   European Commission, COM (2005) 488 final, Communications from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of Regions: More Research and Innovation – Investing for Growth and Employment: A Common Approach
   
6. 
   European Commission, COM (2006) 2008, Delivering on the Modernization Agenda for Universities: Education, Research and Innovation
   
7. 
   European Commission, COM (2009) 442 Reviewing Community innovation policy in a changing world
   
8. 
   Veugelers, Р., M. Mrak, Catching-up Member States and the Knowledge Economy of the European Union, Knowledge Economists Policy Brief n° 5,May 2009, http://ec.europa.eu/invest-in-research/monitoring/knowledge_en.htm
   
9. 
   European Commission, COM(2006) 502 final, Communications from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of Regions: Putting knowledge into practice: A broad-based innovation strategy for the EU
   
10. 
    European Commission, COM(2008)317 Final, Better Careers and More Mobility: A European Partnership for Researchers
    
11. 
    European Commission, DG Research, Evidence on the main factors inhibiting mobility and career development of researchers, Brussels, 2008
    
12. 
    European Commission, SEC(2008)1911, Communication from the Commission to the Council and the European Parliament: Better Careers and More Mobility: A European Partnership for Researchers
    
13. 
    Herrera, L., M. F. Munoz-Doyague, M. Nieto, Mobility of public researchers, scientific knowledge transfer, and the firm’s innovation process, Journal of Business Research, 63 (2010), pp. 510-518
    
14. 
    Иванчева, Л., Е. Гурова, Кариерно развитие и мобилност на българските учени, Стратегии на образователната и научната политика, 2009, бр.1, стр. 64-77
    
15. 
    Mahroum, S., Highly-skilled Globetrotters: The International Migration of Human Capital, IPTS, Seville, 2000
    
16. 
    Nisheva, M., E.Gourova, P.Ruskov, Y.Todorova, A.Antonova, ‘Strategic framework for IT education and research at Sofia University’, International Journal of Education and Information Technologies, Issue 4, Volume 2, 2008, pp. 213-225
    
17. 
    OECD, The Global Competition for Talent: Mobility of the Highly Skilled, 2008, http://www.oecd.org
    
18. 
    European Commission, DG Entreprise and Industry, PRO INNO Europe, European Innovation Scoreboard (EIS) 2009, European Union, 2010