Предизвикателства при настаняването и адаптацията на бежанците мюсюлмани



Дата22.07.2016
Размер251.2 Kb.


ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ НАСТАНЯВАНЕТО И АДАПТАЦИЯТА НА

БЕЖАНЦИТЕ МЮСЮЛМАНИ
Подобно на други бежански групи мюсюлманите се сблъскват с проблеми, свързани с намирането на жилище, осигуряването на доходи, с достъпа до образование, здравеопазване и обезпечаването на сигурността си. Те се сблъскват с предизвикателства, отнасящи се до възстановяването (събирането) на техните семейства, вкл. и фамилии, в страна с традиции и начин на живот силно различаващи се и понякога противоречащи на тяхната вяра и ценностна система. Те трябва да се запознаят и да получат достъп до образование, здравеопазване и социални услуги за себе си и за децата си; да защитават себе си и децата си да не станат жертви на предразсъдъци и враждебност; да се справят с конфликти в собствените си семейства и домакинства, възникващи в резултат от смяната на културната среда, на начина на живот и промяната в ролята на семейството; да се научат да извличат полза от новите възможности на новия им дом.

Мюсюлманите бежанци все повече се запознават с основните си човешки права и със системата, която защитава тези права, но те продължават да се нуждаят от подкрепа в редица области.


История на възникването на ислямската религия
Около 570 г. в семейство, принадлежащо към рода на управляващото тогава Мека племе на Курейшитите, се ражда момчето Мохамед, който впоследствие става пророкът на Исляма, месията на една от трите световни религии.

Мека е разположена в северо-западната част на провинция Хиджаз на съвременна Саудитска Арабия. По онова време Мека първоначално е само място, където се намира древната светиня Кааба, но след настъпилия упадък на Южна Арабия през VІ в. Мека се превръща в голям търговски център, достигайки могъщество, равно на това на Сасанидите и етиопците.

Към 590 г. 20-годишният Мохамед започва да се занимава с търговия, а когато прехвърля 40 години, започва все по-често да се уединява и да размишлява в намиращата се на около два часа пеша от Мека пещера Хира, където се случва и първото от великите събития в историята на Исляма. Веднъж, когато се намирал в пещерата, Мохамед чул глас, който принадлежал, както по-късно се изяснило, на ангела Джибрил (архангел Гавраил).

Вярата в единобожието става върховна в Исляма и от нея произтича всичко останало. Мохамед призовава сънародниците си и всички араби да се откажат от преклонението пред многочислените племенни богове и да вярват в единствения Бог – Аллах, да водят праведен живот и да се готвят за предстоящия Божи съд.

Според Мохамед, и преди Аллах е изпращал при хората свои месии, какъвто е и той самият, но хората не ги слушали и винаги били наказвани за упорството си. Сред предшествениците на Мохамед са основните действащи лица на Стария и Новия завет на Библията – Муса (Мойсей), Юсуф (Йосиф), Закария (Захария), Иса (Исус). Особено внимание се отделя на Ибрахим (Аврам), праотеца на евреите и арабите, първият, който започнал да проповядва вярата в Аллах. По този начин Ислямът е обявен не като нова вяра, а като възстановената вяра на Аврам.

Проповедите на Мохамед предизвикват ненавистта на управляващата Мека върхушка, стремяща се да съхрани традициите и вярванията, правещи властта им свещена. Гоненията срещу мюсюлманите се засилват и в търсенето на изход Мохамед решава да се пресели през 620 г. с последователите си в гр. Ясриб, намиращ се северно от Мека, населяван от враждуващи племена, които се надявали, че с помощта на новия вероучител да възстановят реда.

Кога със сила, кога със слово Мохамед успява да обедини племената на Ясриб, който от тогава се нарича “Ал-Медина” (градът), т.е. “градът на Пророка”.

След редица сражения и нападения срещу кервани, сблъсъци и преговори през 622 г. жителите на Мека се подчиняват на Мохамед, признават неговия бог, а той потвърждава светостта на Мека, прощава на враговете си, които бързо започват да овладяват ръководството на мюсюлманската общност. Мохамед се завръща от Медина в Мека през 622 г. Това завръщане мюсюлманите наричат хиджра и от този момент започва мюсюлманското летоброене, летоброенето на хиджрата. Впоследствие пророкът подчинява и присъединява към своята вяра по-голямата част от родовете и племената на Арабския п-в.

В определен смисъл завръщането на Мохамед в Мека се възприема като връх на мисията му. През 632 г., десет години след завръщането си в Мека, пророкът на Аллах се разболява и на 8 юни в присъствието на грижещата се за него съпруга Айша “почива (умира) в пладнешката горещина”.

След смъртта на Мохамед пред мюсюлманската общност изниква въпросът кой да наследи пророка. Кой да стане новият глава на мюсюлманите? Четирима души претендират за мястото на старейшина на общността:

  • Абу Бакр ас-Сидик, който не само придружава Мохамед в Медина, но е бил определен да замества пророка по време на последното му заболяване;

  • Омар Ибн ал-Хатаб, способен и верен сподвижник на Мохамед;

  • Осман Ибн Афан, уважаван човек и един от първите мюсюлмани;

  • Али Ибн Абу Талиб, роднина на Мохамед, братовчед и зет, съпруг на дъщерята на пророка Фатима.

За бъдат избегнати конфликтите между различните групировки, неочаквано Омар стиснал ръката на Абу Бакр, традиционен за онова време знак на признание на новия лидер. Бързо и останалите последвали примера на Омар и до залез слънце Абу Бакр бил признат от всички за халиф на Мохамед. Халиф означава наследник, но халифът също така има определена роля в историята на Исляма: управлява в съответствие със свещения Коран, изпратен от Аллах и предаден от пророка.

Халифатът (управлението) на Абу Бакр не трае дълго, но има голямо значение за Исляма. Бидейки примерен ръководител, той живял просто, изпълнявал прилежно религиозните си задължения, бил открит и благосклонен с хората. Същевременно бил твърд, когато след смъртта на пророка някои племена се отрекли от Исляма – Абу Бакр бързо ги усмирил. Впоследствие обединил различните племена на Арабския п-в и насочил усилията си за борба с могъщите империи на Изтока – Сасанидите в Персия, византийците в Сирия, Палестина и Египет. Доказал пред света жизнеспособността на мюсюлманската държава.

Вторият халиф, назначен от Абу Бакр, Омар, продължава неговото дело. Приемайки титлата “Емир ал-Муаминин” (Командващия вярващите) Омар разпространява Исляма в Сирия, Египет, Ирак и Персия, което от военна гледна точка представлява изключителна победа на мюсюлманите.

Омар е халиф в продължение на десет години и неговото управление е кулминация на ранната история на Исляма.

След смъртта на Омар е свикан учредителен съвет, съставен от привърженици и последователи на Мохамед, който избира Осман за трети халиф на пророка. Той разширява ислямската държава като прибавя към нея територията на днешна Либия и завладява по-голямата част от Армения. Завършва пълния текст на Корана и записва окончателния вариант на божествената за мюсюлманите книга, приет и съществуващ до днес в целия ислямски свят.

При неговото управление възникват първите сериозни проблеми в мюсюлманското общество. Успехите във военната политика и просвещението се съпровождат от сериозни административни недостатъци и слабости. Осман е обвиняван в пристрастие към близките си роднини от рода на Омеядите, които той назначавал като управители в завладените градове. С цел да се преодолеят обидите започват преговори с представители от Египет, но те скоро са прекъснати и Осман е убит. Неговата смърт води до разкол в ислямската общност, който никога така и не е преодолян.

Разколът се задълбочава още повече, след като Али, братовчед и зет на пророка, е избран за четвърти халиф. Същността на споровете и разногласията се състои главно в правомощията на Али да управлява. Роднините на Осман не признават законността на избирането на Али за халиф, тъй като той идва на власт с подкрепата на отговорните за неотмъстената смърт на Осман. Конфликтът достига връхната си точка през 657 г. в Сифин, град близо до р. Ефрат, и в крайна сметка довежда до окончателното разцепление на мюсюлманите на сунити и шиити (привържениците на Али). Това разцепление дава отражение върху цялата последваща история на Исляма.

Според сунитите след смъртта на пророка Мохамед неговите наследници, халифите, следва да следят хората да живеят в съответствие с предписанията на Корана и съставляващите хадисите глави (сунни).

Четвъртият халиф Али не се радвал на подкрепата на всички мюсюлмани, но същевременно бил не само един от най-близките съратници на Мохамед, но и близък негов роднина – братовчед и зет, мъж на любимата дъщеря на пророка Фатима и баща на Хасан и Хюсеин (Мохамед няма мъжко потомство). Повечето от привържениците на Али, шиитите, считат, че родството с Мохамед дава на него и на потомците му особено право на власт, способност на общуват с Бога, поради което те са имамите (духовните ръководители) на мюсюлманската общност, следователно нейни политически водачи.

В действителност сунитите и шиитите са единодушни по всички основни постулати на Исляма: вярват в Корана и в Пророка, спазват едни и същи принципи на вярата и извършват еднакви ритуали. Въпреки това налице е едно значително разминаване, повече политическо, отколкото религиозно: то има отношение към избора кой да бъде признат за халиф, или за приемник на Мохамед.

По-голямата част от мюсюлманите подкрепят правото на избор, по начина, по който е избран за първи халиф Абу Бакр. Тази група мюсюлмани е известна като “Ахл ас-Сунна уал-Джамаа” – “хората на традициите (на сунната и Корана) и на общността (ислямската)”, или сунити. Те приемат халифа като наследник на Мохамед по въпросите на управлението на мюсюлманската общност.

СУНИТИ - Около 1,2 млрд.

Секти (реформаторски):

  • Уахабити (Саудитска Арабия);

  • Ахмадии или Кадиани (Пакистан) – създадена през 1889 г. от ходжа Гулам Ахмад Кадиани в Пенджаб, в тогавашната британска колония Индия. Той се обявява за реформаторът на ХІV в. (от хиджрата) и създава религиозната “Общност на ахмадиите”. През 1891 г. е признат като новия пророк, приема се от последователите си като месия на мюсюлманите, християните и юдеите и като аватара на индуисткия бог Кришна. Ахмадиите са били с проанглийска ориентация, а след създаването на държавата Пакистан започват да проповядват отделянето на Ахмадийска република, основаваща се на социалното равенство. Основната общност на ахмадиите се намира в Пакистан (над 500 хил. души), по-малки общности има в Индия и в други страни в Азия. Мисии на ахмадиите се срещат в редица страни на Азия, Европа и Америка.

  • Ханафити (Школа по ислямско право);

  • Маликити (Школа по ислямско право);

  • Ханбалити (Шнола по ислямско право);

  • Шафиити (Школа по ислямско право).


От своя страна шиитите са убедени, че халифатът, наричан от тях имамат или “ръководство”, не е изборен пост. Според тях ръководителите на халифата трябва да бъдат членове на семейството на пророка, поради което първият пълноправен халиф е Али.

ШИИТИ - Около 130-160 млн.

Секти:

  • Хариджити - към 0.5 млн.(Оман и др.);

  • Зейдити – към 6 млн. (Йемен);

  • Бабизъм - малка общност (Иран и съседните страни);

  • Исмаилити – около 15 млн. (Индия, Източна Африка);

  • Алауити – към 2 млн. (Сирия, Турция);

  • Бахайци – към 7.5 млн. (Азия и Източна Африка);

  • Имамити – към 105 млн. (Иран и съседни страни);

  • Друзи - 0.3 млн. (Сирия, Израел, Ливан).

Разколът между сунитите и шиитите продължава да се задълбочава, разцеплението между тях става още по-голямо, след като през 680 г. синът на Али – Хюсеин се опитва да превземе халифата от Омеядите, но бил убит заедно с привържениците си в гр. Кербала в Ирак. И днес шиитите всяка година скърбят за неговата смърт и се стичат в Кербала.

В началото на VІІІ в., при управлението на Омеядите (потомците на третия халиф Осман), арабите нанасят поражение на вестготите в Европа, навлизат в Испания и към 713 г. достигат френския гр. Нарбон. През следващите десетилетия техните отряди непрекъснато извършват набези във френските земи и през 732 г. достигат до долината Лувър, намираща се на около 300 км от Париж. Там в битката при Поатие окончателно са отблъснати от френските войски.

Младият омеядски принц (емир) Абдул Рахман достига Испания през 756 г. и основава там нова династия на Омеядите.

По времето, когато Абдул Рахман пристига в Испания, арабите вече са се закрепили на Пиринейския п-в. Те съсретоточават вниманието си върху южната испанска област Андалузия, наричат я Ал-Андалус и изграждат там цивилизация, която дотогава земите на Испания не познават.

Към Х в. Кордова е можела да се похвали с население от около 500 хил. души (тогава жителите на Париж са около 38 хил.). Според летописите от онова време в града е имало около 700 джамии, 60 хил. дворци и 70 библиотеки, в една от които се съхранявали над 500 хил. ръкописа. В Кордова е имало повече от 900 обществени бани, за първи път в Европа се появяват улични фенери.

По времето на Инквизицията на мюсюлманите са отнети всички права, животът им става непоносимо тежък и повечето от тях напускат Испания. В началото на ХVІІ в. и последните останали в Испания мюсюлмани са прогонени със сила.

От ХVІ в. шиизмът става официална религиозна доктрина на Иран, където и днес той се изповядва от преобладаващата част от населението на страната. Шиитите са значителна част от населението на Ирак и на Ливан.

Разклонение на шиизма е зейдизмът, който е религиозна идеология да голяма част от населението в северните части на Йемен.

Най-разпространеното течение в Исляма е бил и продължава да е сунизмът, който претендира, че именно неговите привърженици, а не шиитите, правилно спазват текстовете на сунните и не признават особените права върху властта на роднините на пророка Мохамед.

Сунитски са най-главните мюсюлмански данастии през Средновековието – Абасидите, Селджуките, Аюбидите, мамелюкските династии и т.н. Сунизмът е официална доктрина в Османската империя.

Основните положения на ислямския духовен живот са:
    1) молитвата (салат, намаз);
    2) милостинята (закат);
    3) говеенето, постенето (саум) ;
    4) поклонничеството (хадж);
    5) любовта към Аллах и Неговия Пратеник, любовта към истината и човечеството в името на Аллах;
    6) надеждата и доверието в Аллах по всяко време;
    7) саможертвата в името на Аллах и на искрената безкористност.



Ислямският календар

Мюсюлманите започват своя календар от деня и годината (16 юли 622 г. от Грегорианския календар), когато Мохамед бяга от Мека в Медина. Това събитие, наречено хиджра, в действителност се случва два месеца по-късно от това начало на лунната година. В ислямския календар има 12 лунни месеца от по 30 или 29 дни, което прави времетраенето на една година 354 дни. Поради по-късия период на ислямската една година, месеците се връщат назад през всички сезони, завършвайки цикъла на всеки 32 и половина години.

Ислямските месеци се наричат:

Мухарам; Сафар; Раби І; Раби ІІ; Джумада І; Джумада ІІ; Раджаб; Шабан; Рамадан; Шауал; Зулкада; Зулхиджа
В резултат на всичко това свещеният за мюсюлманите девети месец Рамадан е през различни месеци през различните години. Според преданията именно през този месец на Мохамед било съобщено първото “откровение”.
Трудности пред бежанците-мюсюлмани при установяването им в приемащата страна
1. Настаняване

За мюсюлманите жизнено важна преди всичко е независимостта на тяхната фамилия, а не независимостта на отделния индивид или на отделната семейна единица. Подобно на други общности, в страните си на произход бежанците-мюсюлмани най-често живеят в рамките на многобройни фамилии (родове, кланове), поради което се предполага, че се чувстват некомфортно да се настаняват в самостоятелни апартаменти, пригодени да приютят само отделни семейни единици. Това означава, че бежанците-мюсюлмани следва да се приучат да живеят в наличните за настаняване жилища, т.е. като самостоятелни семейства, а не като родови фамилии. Същевременно приемащата бежанци страна би могла да положи усилия да настанява мюсюлманите от една фамилия в разположени в близост един до друг апартаменти.

Наред с това бежанците-мюсюлмани биха се чувствали по-добре, ако бъдат настанявани в среда, където да са заобиколени от хора с близка до тяхната култура, език и традиции. По този начин ще им се помогне по-лесно да преодолеят чувството на изолираност и на бежанците се предоставя възможност сами да създават нови контакти.

Много мюсюлмани не са свикнали да живеят на един адрес с лица, които не са членове на тяхната фамилия и са от друг пол. Ако на едно място бъдат настанени едновременно мъже и жени, това би предизвикало стресова ситуация и би породило проблеми на адаптирането за много представители-мюсюлмани от Близкия изток, Африка и Азия. Чувствителността на посочения проблем може да бъде преодоляна като самотни мюсюлмани/ки се настаняват само с бежанци/ки от същия пол.

Когато новопристигнали бежанци-мюсюлмани биват настанявани в жилища, трябва да се отчита, че те ще предпочитат да се хранят само с халал – месо от животни, убити според изискванията на исляма, т.е. да им се дава храна, която не съдържа животински продукти и е приготвена с растително олио. Новопристигналите следва да бъдат информирани, че храната е приготвена в новозакупени съдове, или в съдове, използвани дотогава от мюсюлмани. Това би означавало, че в тези съдове не е готвено свинско месо, а само храна халал.

Подобно на други бежанци и мюсюлманите могат да откажат да приемат употребявани дрехи по редица причини – за много от бежанците-мюсюлмани приемането на такива дрехи би означавало, че положението им се е променило, че вече не могат сами да си купуват нови дрехи, както са правили преди. Те могат да считат че употребяваните дрехи не са чисти, някои могат да се опасяват, че същността на предишния им притежател остава в дрехите и може да им донесе нещастие.


2. Намиране на работа

Всички бежанци се надяват да си намерят работа, съответстваща на тяхната професия, умения и интереси с цел да си осигурят достатъчно доходи за задоволяване на собствените си и тези на семейството си нужди. Когато приемащата страна се заема да осигури трудова заетост на бежанците-мюсюлмани, тя трябва да се съобразява със социо-културните и религиозните особености и нужди на всеки индивид, а именно:



  • необходимост от два дохода – видовете работа, достъпни за бежанците, особено за тези с ограничени познания на български език, са ограничени, поради което най-често се налага двама възрастни членове на семейството да се трудят за да покрият основните нужди;

  • някои бежанци-мюсюлмани мъже, най-вече съпрузи и бащи, са против това жени от фамилията да работят извън дома в непозната обстановка; ислямът подчертава ролята на съпруга като изхранващ семейството и мъжете-мюсюлмани от някои социо-културни групи могат да разглеждат необходимостта съпругата да работи като смущаваща, макар че това не е често срещано явление;

  • от друга страна жени-мюсюлманки с определен социо-културен произход могат да се чувстват некомфортно от идеята да работят постоянно съвместно с непознати хора, особено с мъже, които не са членове на фамилията; бежанките-мюсюлманки може да се чувстват доста притеснени на работа, която изисква чести контакти с хора, поради което да изразят желание да си останат в къщи;

  • посочените противоречиви чувства, които могат да изпитват в новата среда мъжете и жените бежанци-мюсюлмани може да бъдат породени не само от религиозни съображения – те може да възникнат в резултат на комплекса от техните културни традиции, от желанието жената да бъде под закрилата на семейството/фамилията, от несигурността на бежанеца, сблъскал се със сериозни опасности; някои фамилии биха приели идеята съпругата и дъщерите да работят извън дома, ако не се налага дълго и сами да пътуват до местоработата си, както и да контактуват с много хора;

  • същевременно има много бежанки-мюсюлманки, които са привикнали да работят извън дома си и те не се сблъскват с горните проблеми.

3. Взаимоотношения в местоработата

За мъжете бежанци-мюсюлмани може да бъде трудно да се адаптират на работно място, където може да имат жена-началник. Може да възникне отпор да се работи под ръководството на жена, ако бежанецът идва от социо-културна среда, където мъжете и жените работят в отделени професионални сфери. Проблемът може да бъде решен по следния начин:



  • служителят бежанец-мюсюлманин би могъл да докладва на друг мъж на ръководна позиция във фирмата, а не на жената-началник;

  • помощ при преодоляването на неувереността да бъде подчинен на жена би могъл да получи от друг бежанец-мюсюлманин, който вече се е приспособил към подобна ситуация успешно.

Жените и мъжете бежанци-мюсюлмани трябва да знаят правата си като мюсюлмани на работното си място, за да могат да се трудят и работодателят им да се съобразява с техните религиозни нужди. Същевременно бежанците следва да разбират, че условията за практикуването на тяхната религия по месторабота ще са ограничени и съобразени с установените норми в България.

Това, което един/една бежанец/ка-мюсюлманин/ка трябва да знае за правата си като служител/работник в български условия е:



  • има право на честен подход при назначаване, уволнение и повишение;

  • има право на невраждебна обстановка на работното място;

  • има право да се жалва, ако е обект на дискриминация без да се страхува от репресивни мерки;

  • има право на разумни условия за практикуване на религията си, което означава:

  • да носи традиционно облекло;

  • да има брада;

  • да отправя молитва на работното си място;

  • да присъства на петъчната проповед в джамията.

Разумните условия варират от работа до работа и от бежанец до бежанец.

4. Примерни ситуации с бежанци-мюсюлмани (не отразяват поведението на всички бежанци, но са срещани в ежедневието)

Подаването на ръка (ръкуването) е европейска традиция. Европейците считат, че ръкостискането казва много за човека насреща: твърдото и стабилно стискане на ръката с прям поглед в очите на човека отсреща говори, че имате работа с честен и самоуверен човек, докато вялото ръкостискане прави недобро впечатление на европейците. Особено важно е впечатлението, оставено по време на интервю за работа.

За много мюсюлмани и представители на други социо-културни общности традиционният начин на поздравяване не е ръкостискането. Наред с това за не малка част от бежанците-мюсюлмани би било неудобно да се ръкуват с представители на противоположния пол и това действие би било едно предизвикателство за тях.

Социалните работници, съдействащи на бежанците-мюсюлмани в търсенето на подходяща работа имат две опции за решаване на проблема с ръкостискането: да проведат предварителен подготвителен разговор по въпроса с бежанеца, или да направят това с потенциалния работодател.

Свинското месо и алкохола

Известно е, че преобладаващото мнозинство мюсюлмани категорично не консумират свинско месо и с по-големи изключения не консумират алкохол. В тази връзка някои бежанци-мюсюлмани няма да се чувстват добре ако работят в ресторант или заведение, където се сервира свинско месо и алкохол. Ако мюсюлманинът приготвя храна, съдържаща свинско месо, докосването до месото би предизвиквало отвращение у него. За някои мюсюлмани решението може да бъде използването на гумени ръкавици, но за други и това не би било решение.



Носене на традиционно за мюсюлманите облекло (хиджаб, куфа) и брада

Работодателят няма право да откаже работа на жена, която носи мюсюлманско облекло, нито да я кара да го свали. Същото се отнася до мъжете, които са облечени в куфа (дълго облекло, подобно на рокля или пола).

Ако бежанецът-мюсюлманин носи брада по религиозни причини, от него не може да се изисква да я обръсне.

Отправяне на молитва и спазване на религиозните празници

Бежанците-мюсюлмани, които спазват практиката да се молят пет пъти всеки ден ще се нуждаят от кратки почивки (паузи) през работно време и от уединено място, където да могат да отправят молитва. При най-масовото работно време от 09 до 17 часа това би означавало почивки за молитвите по обед и късно следобед. Не всички мюсюлмани се молят пет пъти дневно, някои правят това само рано сутрин и вечер (при залез), други въобще не спазват изискването за ежедневна молитва.

Преди всяка молитва се извършва ритуално измиване. Социалните работници биха могли да препоръчат на духовното лице (имама) или на някого от лидерите на мюсюлманите в района да разговарят с бежанците-мюсюлмани да не разливат голямо количество вода на мястото, където се молят, както и да не измиват краката си в умивалниците в тоалетните там, където работят, което е неприемливо за представителите на останалите социо-културни групи. Ако мюсюлманинът извърши ритуално измиване и незабавно обуе чорапите си, не е необходимо отново да извършва такова измиване през следващите 24 часа. Чорапите следва да бъдат обути с мокри ръце. Новопристигналите бежанци-мюсюлмани могат да бъдат посъветвани за тези практични стъпки, свързани с молитвата, от друг бежанец-мюсюлманин, а не от социалния работник или служителя по интегрирането на бежанците.

Петък е свещен ден за мюсюлманите. Някои работодатели позволяват гъвкаво работно време с цел служителите мюсюлмани да имат възможност на напуснат работа в петък сутринта за по-продължително време и да присъстват на петъчната проповед в джамията. Друго решение на въпроса е на служителите-мюсюлмани да се разреши свободен ден в петък, който те да отработват в събота или неделя.

Спазването свещения месец Рамадан може да затрудни служителите-мюсюлмани. Приготвянето на храната за прекратяване на поста при залез слънце всеки ден е важна част от ритуала по време на Рамадана, но работещите бежанки-мюсюлманки ще са затруднени да спазват тази традиция. Повечето бежанци-мюсюлмани успяват да пригодят изискванията на трудовите задължения със спазването на религиозната традиция през Рамадана, най-вече като взаимно си помагат.

Бежанците мюсюлмани могат да срещнат по-сериозни трудности по време на Празника на жертвоприношението (Еид ал-Фитр, Коч-байрям), който продължава обикновено около четири дни и всяка година е в различно време. Работодателите следва да подхождат гъвкаво, като освобождават от работа служителите-мюсюлмани по време на техните религиозни празници, замествайки ги със служители от останалите социо-културни групи, и използвайки ги по време на почивните дни на другите групи, когато те празнуват своите религиозни празници. Рядко се случва религиозните празници на различните групи да съвпадат през годината.



5. Достъп до образование

Образованието за семействата на бежанците включва както образование за възрастните, така и образование за децата на училищна възраст. Що се отнася до образованието на вързастните, то при бежанците-мюсюлмани налице са същите нужди и опит, същите ограничения и трудности както при останалите социо-културни групи. Мюсюлманите с професионална подготовка трябва да се научат как да предложат своите умения в новата заобикаляща среда, в някои случаи те ще трябва да разширят професионалните си познания или да усвоят нови такива.

Пристигащите в България бежанци-мюсюлмани следва да изучават български език с цел да не бъдат възпрепятствани при намирането на работа. Невладеенето на български език може да бъде използвано от някои работодатели като дискриминационна пречка за наемането на бежанци-мюсюлмани на работа. За по-голямата част от бежанците-мюсюлмани в България през началния период е характерна нископрофесионалната заетост докато не усвоят нови професионални умения и не научат български език на необходимото ниво.

Бежанките-мюсюлманки, които предпочитат да си намерят надомна работа, също се нуждаят от образование. Социалните и интеграционните работници трябва да намерят начин те да учат български език, да се приспособяват към живота в България и да участват активно в процеса на образование на децата си.

Често децата се адаптират по-бързо от родителите си към живота в България. В училище, наред с български, те изучават и други предмети, социализират се сред връстниците си с помощта на учителите и сациалните работници как да бъдат приети в новото общество. Същевремонно децата на бежанците живеят в две различни среди – училището и семейството. В къщи те живеят с религиозните и културни норми на страната на произход на родителите си, а в училище и в съседската среда са под влиянието на връстниците си и на учителите, под влиянието на българската социо-културна среда.

Учителите трябва да са запознати с датите на мюсюрманските религиозни празници и да ги използват като повод да обучаване на учениците в търпимост към религията и културата на другите.

Необходимо е да се избягва определянето на дати за основни изпити и тестове по време на религиозните и традиционните празници на представителите на различните социо-културни групи, сред тях на учениците-мюсюлмани, или да им дават възможност да се явяват на тях през друго време.

Нужно училището да насърчава родителите да играят активна роля при образованието на децата си, да им се обяснява какви са очакванията за тяхното участие във възпитанието им. По време на родителски срещи да се осигуряват преводачи с цел привличане на родителите-бежанци и активното им включване в работата с децата на бежанците-мюсюлмани.

На родителите бежанци-мюсюлмани, които консумират само халал-храна, да се обяснява как да четат менюто на училищните столове (където ги има) с цел децата им да могат да се хранят в училище.

Да оказват помощ на учителите да бъдат по-чувствителни към учениците, които спазват поста по време на свещения месец Рамадан. Обикновено децата-мюсюлмани започват да спазват поста при достигане на пубертета, но някои могат да започнат и по-рано.

По време на пост постещото дете не необходимо да посещава с другите деца столовата или бюфета на училището през голямото междучасие или на обяд. По време на Рамадана, ако има часове по физическо възпитание в късния следобед или ако Рамадана е през топлите или горещи месеци на годината, редно е постещите деца да бъдат освободени от тези часове.

Необходимо е да се отчита, че децата на бежанците-мюсюлмани по време на пост често стават рано, преди изгрев за последно хранене преди дневното въздържание, поради което през деня могат да бъдат по-малко внимателни в часовете.

Възможно е по-големите ученици-мюсюлмани да желаят на присъстват на петъчната проповед в джамията по време на Рамадана, която е около 13:00 часа. Подобни желания следва да се обсъдят в контекста на учебната програма за деня, възможностите за осигуряване на транспорт и т.н.

Въпросите на приличието, касаещи децата на бежанците мюсюлмани, може да включват и начина на обличане на момичетата-мюсюлманки за часовете по физическо възпитание. Те могат да се чувстват некомфортно, ако трябва да са облечени с блузки без ръкави и с къси шорти или полички. Учителят може да разреши те да носят вместо или под това спортно облекло да носят фанелки с по-дълги ръкави и шорти с по-дълги крачоли.



6. Достъп до здравеопазването

Подобно на всички бежанци мюсюлманите се сблъскват с необходимостта да се запознаят със сложната за тях система на здравеопазване в Република България – децентрализирана структура, възможности да се избира лечебното заведение, необходимост от здравно осигуряване, изисквания за превантивни прегледи и др. Положението се усложнява допълнително от навиците, придобити в системата на здравеопазване в страната на произход на бежанеца.

Познаването на особеностите на исляма, които оказват влияние върху практиката на здравната помощ може да бъде полезно за разбирането на поведението на бежанците-мюсюлмани и направения от тях избор. Мюсюлманите са силно предразположени да търсят медицинска помощ и лечение. Здравето на всеки индивид представлява грижа за цялата фамилия. Ето защо мъжете-мюсюлмани често придружават жените и децата си, когато имат насрочен преглед при лекаря.

Подобно на представители на други бежански социо-културни групи те не винаги следват определен начин на поведение или взимат решения в зависимост от религиозни и културни съображения. Напр., някои избират лекаря си, водени от неговия опит като специалист, други избират лекарите в зависимост от пола им и етническата им принадлежност и уменията им като специалисти. Индивидуални интерпретации на исляма и влиянието на социо-културните традиции показват, че няма универсално разбиране на практиката на здравеопазването от гледна точка на ислямската религия.



Скромността и благоприличието във всички техни аспекти са особено важни в живота на всеки мюсюлманин. Подобно на много представители на други социо-културни групи жената-мюсюлманка предпочита да се лекува при жени-медицински работници. Присъствието на жени-преводачки би улеснило комуникацията между лекарите и пациентките бежанки-мюсюлманки. Ако не може да се намери преводач от същия пол и присъствието на мъж-преводач притеснява бежанката-пациент, преводачът може да бъде скрит от погледа на пациентката-мюсюлманка или преводът да се извършва по телефона.

Някои мюсюлмани се отнасят резервирано към разкриването на подробности за себе си и за семейството си пред непознати. Те може да се опитат да споделят колкото се може по-малко информация, което да затрудни поставянето на правилна диагноза. Въпроси от личен характер за живота им, за сексуалните им навици и сексуалните им отношения могат да бъдат нетактични и смущаващи за мюсюлманите и е желателно да бъдат избегнати, освен ако не са нужни на лекаря за поставяне на диагнозата. Добро решение би било бежанците-мюсюлмани да бъдат насочвани към лекари-мюсюлмани, каквито вече имат своя практика и в България.

Ислямската религия забранява консумацията на свинско месо и на хранителни продукти с такъв произход, както и на месо от животни, които не са убити според изискванията на исляма, или халал-храна. Ето защо на бежанците-мюсюлмани, настанени в болница, следва да се дава вегетарианска храна или храна, донесена от членове на семейството им.

По време на свещения месец Рамадан мюсюлманите в пубертетна възраст и по-големите постят от изгрев до залез слънце. Постенето включва отказ от храна, вода и лекарства. Изключения за постенето се правят по време на заболяване, менструален цикъл и старост. Чрез метода на убеждението изключенията могат да бъдат разпространени и по отношение на бременни жени и кърмачки, както и на родители на малки деца, които е възможно да не са се възстановили физически от недохранване или други причини, увреждащи здравето им.



7. Други особености, свързани с бежанците-мюсюлмани

Ритуалите, свързани със смъртта и погребенията могат да създадат затруднения, защото неспазването им може силно да засегне ревностните мюсюлмани-бежанци. Ритуалите предвиждат четене на Корана, погребване в мюсюлманско гробище или на обособено за целта място в рамките на немюсюлманско гробище, възможно най-бързо погребение, освен ако законът не изисква извършване на аутопсия. Момчетата-мюсюлмани обикновено биват обрязвани при раждането им или през първите седем дни от живота им. Ислямът не предвижда подобна процедура за момичетата-мюсюлманки.

Повечето от предизвикателствата, заплашващи сигурността на бежанците-мюсюлмани, са сходни с тези, с които се сблъскват и бежанците от другите социо-културни среди и страни на произход. Обикновено те живеят в по-бедните квартали – от една страна, защото нямат пари да си позволят по-скъпи жилища, от друга – защото се стараят да бъдат по-пестеливи. В резултат на това може да бъдат изложени на опасност от физическа и социална заплаха, характерна за тези райони.

Бежанци, които са имали проблеми с властите в страните си на произход, може да се откажат от услугите и помощта на полицията в България.

Необходимо е бежанците-мюсюлмани и техните семейства да се приучат да се обръщат за съвет, помощ и ли съдействие към организации, които оказват подкрепа при разрешаването на конфликти.


НОРМИ НА ИНТИМНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ-МЮСЮЛМАНИ
Аз, ал-хамду-лил-лах, съм мюсюлманин. Имам деца. Бих искал по-добре да познавам религията си и да се защитя от посегателствата на Сатаната. Моля, дайте ми обяснения по въпроса за интимните отношения с жена ми:

Въпроси:

1. Задължително ли е да се покриваме с одеало по време на интимните ни отношения с жена ми?

2. Може ли съпрузите да гледат половите органи на другия?

3. Може ли да докосвам половите органи на съпругата си?

4. Може ли съпрузите да се целуват където и да е по-ниско от пъпа: бедрото, коляно, интимните части?

5. Допустима ли е в сферата на интимните отношения между съпрузите “френската любов”?

6. Отнася ли се семето на мъжа към наджас, т.е. към каноничната нечистота?

7. Може ли жената да се предпазва от забременяване?

Тези въпроси вълнуват повечето мюсюлмани в големия град.

Отговори:

Общото положение на нещата е: “…всичко, което не е забранено, е разрешено…”. Това канонично право се основава на положенията в свещения Коран и в Сунната. В един от хедисите се посочва, че “неотреченото от пророка е милост за вярващите…”.


ОТГОВОРИ
1. Само в хадиса на Ибн Маджа се изисква мъжът и жената да се покриват при интимни отношения, но според мнението на учените-специалисти по хадисите, споменатият хадис е недостоверен. Пълното разголване е нежелателно (макрух), но дали да се покриват с одеало или не, решават съпрузите, важното е да са спуснати щорите и да са заключени вратите.

2. Разрешено е съпрузите да гледат половине си органи, мнението на учените по въпроса е единно.

3. Пряко указание в хадисите дали може да се докосват по половите органи няма, но няма и забрана. Ако съпрузите взаимно считат, че докосването е полезен щрих в интимните ом отношения, няма никакъв проблем да го правят. Известният имам-ханафит Абу Ханифа отговаря на този въпрос с възклицание: “Не е забранено и възнаграждението от това действие е огромно!” Това възклицание мюсюлманските богослови свързват с достоверния хадис, където се казва: “… интимните отношения са милост, въздадена от Всевишния…”

4. Може ли да се целуват под пъпа?” – Може. Според сунната “…започването на половия акт с целувки, с ласки и други подобни действия, които възбуждат, е желателно…”.

5. “Допустима ли е “френската любов”? – В интимния живот на мюсюлманина забрани има само по отношение на менструалния цикъл, следродилния период, по време на поклонение и по отношение на аналния акт. Всичко останало е по усмотрение и взаимно съгласие на съпрузите.

6. Нечисто ли е канонически семето на мъжа?” – Не е – то е възможното начало на нов човешки живот, а човекът, според Корана (17:70) е най-доброто творение на Бога.

7. “Може ли жената да се предпазва?” – Ако това не нанася вреда на здравето на жената или на мъжа, може.

Във всяка книга по въпросите на ислямското право може да се прочете, че основа на шериата е разрешеността, т.е. всичко, което не е забранено от шериата, е разрешено. Това правило се основава на Корана и Сунната.



В Корана е записано: “Вашите жени са вашите ниви и подхождайте към вашата нива както пожелаете…(Свещен Коран 2:223)”.

Лектор: АЛЕКСИ АЛЕКСИЕВ,

Главен експерт в отдел “Специализирана информация”,

Дирекция “Международно сътрудничество и евроинтеграция”,

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница