Предмет и обект на изследването Предметът

Последици от Първата световна война и Голямата депресия

Изтегляне 2.96 Mb. страница 5/38 Дата 18.05.2022 Размер 2.96 Mb. #114340

Последици от Първата световна война и Голямата депресия - непосредствено след края на Първата световна война в България се наблюдава увеличаване на броя на акционерните банки. Условие за основаването и развитието на тези банки са не само благоприятните условия за рентабилност на банковия капитал, а и благосклонното участие на Българската народна банка, която все повече усилва кредитирането им. Фактът, че през този период народното стопанство е силно разстроено, предизвиква нарастване на числото на частните банки. От 132 в края на 1926 г., в края на 1927 г. те са вече 140, а в 1928г. – 146. През 1929 година броят на тези банки достига 166. От друга страна, затрудненията в търговията и индустрията скоро довеждат както до невъзвръщане на голяма част от отпуснатите кредити, така и до въздържане от страна на много предприятия да ползват изобщо кредити, поради явилия се застой в дейността им. Това предизвиква известно отрезвяване и банкерите осъзнават, че е прекалено рисково съществуването на толкова много банки в такъв кризисен период. Още през 1930 г. започва концентрирането на банки с цел съществуването на по-малко, но по-годни да се борят с кризата банки. През същата година се извършва сливането на 10 акционерни банки в нови 4 по-големи. Най-голямата от образуваните нови, уедрени банки, е създадената структура „Съединените Български Банки”, която се образува от сливането на Франко-българска банка, Българска банка и Банка за народен кредит с общ капитал 109 100 000 лева. Концентрирането на банковия капитал продължава и през следващите години и в резултат на това през 1933 г. акционерните банки са 113. Продължаващата стопанска и кредитна криза увеличава недоверието към българските акционерни банки, което намира израз в нарастване на фалитите или мълчаливата ликвидация на много акционерни банки, като към средата на 1934 г. действат само 35 банки, а останалите преустановяват дейността си, обявяват се в ликвидация или фалит. Необходимостта от заздравяване на кредита и кредитната система на страната е остър и актуален въпрос. Заздравяването на кредитната система е възложено на БНБ, която съгласно двете изменения на нейния закон от 1928 и 1929 г. (извършени по препоръка на Финансовата комисия към бившето ОН) е превърната в централна банка на банките. Като банка на банките БНБ е натоварена с извънредни правомощия, сред които е и реорганизирането на акционерните банки в страната. За тази цел е изработен специален закон, който е одобрен от правителството на 15 юни 1934 г. с указ № 30. Наредбата-закон, публикувана в Държавен вестник № 59 от същата дата, разрешава основаването на акционерно дружество под наименованието банка „Български кредит”, първоначално с 125 млн. лева основен капитал. По този начин банка „Български кредит” става универсален приемник на активите и пасивите на вливащите се в нея банки. Според протокола всяка една от банките се влива в новосъздаденото дружество с, както следва – Българска народна банка (50,000, 000 лв.), Съединени Български Банки (18,238,000 лв.), Интернационална банка (30,950,000 лв.), Бургаска банка (4,934,000 лв), Пазарджишка търговска банка (3,876,000 лв.), Търновска търговска и кредитна банка(8,552,000 лв), Банка за търговия и кредит(7,202,000 лв), Кредитна търговска банка (4,247,000 лв). След 1935 г. „Български кредит” показва бързо развитие и заема над 80 % от капитала, резервите и влоговете на всички акционерни банки в България. Тази банка е най-големият кредитен институт в банковата система на страната, с изключение на БНБ и БЗКБ, и има ръководна роля в кредитирането на народното стопанство – главно промишлеността и търговията. Изтегляне 2.96 Mb. Сподели с приятели: