1.2.2. По времето на социализма (1944 – 1989) След 9 септември следва етап на установяване на еднозвенна банкова система в България. Официално тя започва с провеждането на първата парична реформа, осъществена на 6 март 1947г., и с национализацията на банките. През това време българската банкова система премина през няколко етапа на развитие:
Парична реформа през 1947г. - целта на реформата е да се намали количеството на парите в обръщение и да се преустановят инфлационните последици от войната, както и да се изземе икономическата власт на капиталистическата класа. Извършва се обмяна само на част от старите парични знаци срещу нови. Като резултат количеството на парите в обръщение намалява от 76 024 млн. лева на 25 280 млн. лева. Също така от обръщение се изтеглят и емитираните от държавата съкровищни бонове в размер на 31 567 млн. лева.
Национализация на банките - на 27 декември 1947 г. се национализират частните банки, в резултат на което се слага началото на еднозвенната банкова система. Законът за банките обявява банковото дело и всички банкови сделки за държавен монопол. Създават се две банки – Българска народна банка и Българска инвестиционна банка. Наред с тях остават да съществуват и Пощенска спестовна каса и популярните банки. На Българската народна банка се възлага организирането на покупко-продажба на ценни книжа.
След национализацията на банките банковата система придобива следния вид: БНБ с 130 клона, Българска инвестиционна банка с 5 клона, популярни банки с 255 клона, банкови представителства при земеделски всестранни кооперации с 3021 клона и влогонабирателна мрежа с 4368 пункта.
Централно място в банковата система заема БНБ, на която се възлагат ръководни и контролни функции в страната. Тя се превръща в единствен емисионно-касов център, център за краткосрочно кредитиране, за разплащане между предприятията, организациите и учрежденията и за касово-счетоводното изпълнение на държавния бюджет. С чл. 39 на закона за банките се забранява взаимно стоковото и парично кредитиране между предприятията. На БНБ се възлага да организира привличането на всички свободни парични средства в обществото, в това число и спестяванията на гражданите.
Като новосъздадена банкова институции, Българската инвестиционна банка започва да осъществява специфични функции– от една страна да финансира и предоставя дългосрочни кредити за създаване на дълготрайни материални активи и от друга да упражнява контрол върху авансирането на средства в капиталното строителство. Тя организира жилищната спестовност и кредитирането на жилищното строителство след закриването на спестовно-строителните дружества.
