Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
|
Максимални норми за физическо натоварване. Те са норми за максимално допустима тежест за пренасяне. Диференцирани са според физиологическите възможности на Р/С и според пола.
преустанови изпълнението на работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска само след отстраняване на опасността по нареждане на работодателя или непосредствения ръководител. Това право се упражнява при наличието на определени предпоставки:
опасността, при която възможността от настъпването на отрицателни последици е реална и с висока степен на вероятност за осъществяването й. Непосредствена е опасността, чието настъпване е близко и предстоящо. Тези два белега на опасността трябва да съществуват кумулативно;
значи тя да се е появила, да съществува, а не да е възможно или предстоящо нейното появяване.
прекия си ръководител. Уведомяването може да бъде извършено както писмено, така и устно. То трябва да бъде извършено “незабавно”, т.е. веднага щом възникне сериозната и непосредствена опасност. Уведомяването на прекия ръководител има важно значение. От тук нататък възникват задължения и за работодателя, и за прекия ръководител, които установява чл.22 ЗЗБУТ. Те са:
обстановката, да направи своето заключение за наличието на предпоставките за упражняване на правото на отказ и да я съобщи на работника; да предприеме необходимите мерки за отстраняване на опасността; да осигури възможност на работника сам да участва в предотвратяването й. Продължаването на работата се допуска само след отстраняване на опасността по нареждане на РД или на непосредствения ръководител.
правомерен, когато се упражнява при наличието на предвидените в закона предпоставки. От правомерното упражняване на това право настъпват две основни ПП: а) спиране на действието на ТПО; б) право на обезщетение на работника за времето, през което е преустановил изпълнението на възложената му работа. Размерът на дължимото обезщетение се определя на базата, от която се изчислява, и продължителността на времето, за което се дължи. Базата, от която това обезщетение се определя, е брутното ТВ, което Р/С е получавал през месеца, предхождащ месеца, през който е направил отказа и е преустановил работата (арг. чл.228 КТ).
негово субективно право. Той може да го упражнява по своя преценка, когато са налице предпоставките за това. Правото на отказ по чл.283 има важно социално съдържание и предназначение. То е право на индивидуална самозащита на Р/С срещу нарушаването на неговото право на БЗУТ и реакция срещу неизпълнението на основното задължение на РД по ТПО да му осигури такива условия.
една страна, тя е засилена и повишена закрила на труда на съответните Р/С. “Засилена и повишена” е, защото установява по-високи норми за закрила и по-благоприятни условия на труда от установените за останалите Р/С. От друга страна, тя е специална по отношение на общата закрила на труда на останалите Р/С. Тя измества общата закрила на труда и се прилага вместо нея.
Р/С е тяхното по-уязвимо и изобщо по-неизгодно положение, в което се намират и което изпъква при участието им в труда.
различно: възраст, пол, намалена работоспособност. То определя и различното съдържание на специалната закрила на трите категории Р/С. Но има и нещо общо в нея. А то е, че и в трите случая присъства закрилата от тежки, вредни и опасни условия на труда и видове работи.
императивни!!! СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА ЖЕНИТЕ : Основанието за специалната закрила на труда на жените е от двояко естество. От една страна, това е по-деликатната костна, мускулна и опорно-двигателна система на жената поради нейната анатомична и биологична природа, които я правят физически по-малко издръжлива. От друга страна, природата е направила от жената уникално човешко създание – да бъде майка, да дава и да отглежда нов човешки живот. КРБ поставя майчинството под закрилата на държавата и обществото (чл.14 КРБ), а жената-майка – под “особената закрила на държавата, като й осигурява платен отпуск преди и след раждане, облекчаване на труда и други социални помощи” – чл.47, ал.2 КРБ. Източници – КРБ, КТ, Наредба № 7 за вредните и тежки работи за извършване от жени от 1993г. и др. Кръгът на Р/С, към които се прилага специалната закрила, обхваща две групи:
закрила на всяка от тези групи е различно. 1) СЗ на всички трудещи се жени се изразява в: Забрана за извършване на тежки и вредни работи. Тя е установена в чл.307 КТ. Тежките и вредни работи са изброени изчерпателно в списък, утвърден от министрите на труда и социалната политика и на здравеопазването. Периодично списъкът се преразглежда и осъвременява; Стаи за жени съгласно чл.308 КТ. Тези стаи са за лична хигиена на жените. Обзавеждането им е задължение на работодателя. Стаи за жени работодателят е длъжен да създаде, когато при него работят 20 и повече жени.
Трудоустрояване на бременни жени и кърмачки. То е предвидено в чл.309 КТ. Изразява се в преместването на бременните жени и кърмачките на друга подходяща работа или преместването им при облекчени условия на труд. Прилага се за бременните жени и майките кърмачки, които изпълняват неподходяща за специфичното им състояние работа. Тази закрила се предоставя за времето, през което трае бременността или кърменето на детето и ТПО реално функционира. Трудоустрояването се извършва по предписание на здравните органи и е задължително за изпълнение както от РД – да я премести на съответната друга подходяща работа, така и от бременната жена или майката кърмачка – да преустанови изпълнението на досегашната си работа и да премине на работата, на която е трудоустроена; Забрана за бременните и майки с деца до 6-годишна възраст (относителна забр.), както и за майки, които се грижат за деца-инвалиди, да полагат нощен и извънреден труд. Тази забрана отпада, ако майките дадат съгласието си да полагат нощен и извънреден труд – чл.140, ал.4, т.3 и чл.147, ал.1, т.3 КТ;
3-годишна възраст, без тяхно писмено съгласие – чл.310; Стаи за бременни жени. Това са стаи за почивка на бременните Р-ки/С-ки; Различни видове отпуски за бременни и майки на малки деца, установени в чл.163-165, 168; Надомна работа. Майка на малко дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето има право съгласно чл.312 КТ да работи надомно при същия или друг РД. Това право се предоставя за работи и дейности, изпълнението на които може да бъде извършвано и в дома на Р-ката/С-ката; Закрила при уволнение – предоставя се съгласно чл.333, ал.1, т.1 КТ – на бременни от началото на бременността и на майки на деца до 3-годишна възраст. Закрилата е предварителна, защото се прилага преди извършване на уволнението. Състои се в необходимостта от искане и получаване на предварително разрешение от Инспекцията по труда за всеки отделен случай на уволнение на бременната Р-ка/С-ка или майката на дете до 3-годишна възраст на някое от изчерпателно изброените основания за уволнение.
години, които в редки изключения се допускат на работа. Основанието за специалната закрила е неукрепналото възрастово състояние и процесът на физическо и умствено израстване, което преживява през това време юношата. Специалната закрила на труда на непълнолетните е съсредоточена около няколко основни въпроса: а) минимална възраст за приемане на работа; б) работи, на които могат да бъдат приемани непълнолетните; в) ред за приемане на работа на непълнолетните; г) специални закрилни правила по време на съществуването на ТПО. Минималната възраст за приемане на работа е установена на 16 год. С ратифицирането на Конвенция 182 на МОТ от 1999г. се промени чл.304 КТ, който определя работите и дейностите, които поради “своята природа или условия, в които се извършват, са от естество да увредят здравето, сигурността и/или морала на детето”. Това са работи, които са: извън физическите или психическите възможности на лицата до 18-годишна възраст, свързани с излагане на вредно физично, биологично или химическо въздействие, с радиация и с други вредности, извършват се при изключително ниски или високи температури и т.н. Изброяването на чл.304 КТ е изчерпателно.
им:
длъжности в цирковете и за участия във филми, театрални и други представления по чл.301, ал.3 КТ; Непълнолетните от 15 до 16-годишна възраст съгласно чл.301, ал.2 КТ могат да бъдат приемани на работи, които са леки, не са опасни и не са вредни за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие;
да бъдат приемани на работи, които са тежки, вредни или опасни. Те са забранени за тях. Законът предвижда установяването на тези работи чрез списък, утвърден от министрите на труда и социалната политика и на здравеопазването.
продължителност на работното време е не повече от 4 часа дневно, която се прекъсва най-малко с една почивка, чиято продължителност не може да бъде по-малка от 30 минути. А за Р/С от 15 до 18 години максималната продължителност на работното време е 7 часа дневно при 5-дневна работна седмица и 6 часа при 6-дневна работна седмица; Непълнолетните Р/С (ненавършили 18 години) имат право на платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години;
подходящо за възрастта и растежа на непълнолетните Р/С оборудване на работното им място и на съоръженията, с които работят;
непълнолетните Р/С (чл.305, ал.1 КТ). Те се изразяват във включването на непълнолетните Р/С в курсове и школи за ПК за придобиване на професия или занаят, сключване на ученически ТД и др. 45 СЗ на ЛИЦА С НАМАЛЕНА РАБОТОСПОСОБНОСТ Основанието за въвеждане на специалната закрила тук е намалената работоспособност на тези лица. Източници – КТ, Наредба за трудоустрояване и др. Специалната закрила на лицата с намалена работоспособност обхваща няколко основни момента: 1) Трудоустрояване. То се извършва в две форми. Едната е преместването на друга подходяща за Р/С работа. Това е работа, изпълнението на която не се отразява неблагоприятно върху здравето на Р/С и не води до неговото влошаване и по-нататъшно намаляване на остатъчната му работоспособност; Другата форма е трудоустрояването при облекчени условия. При нея Р/С продължава да изпълнява същата работа, но при по-леки за неговата намалена работоспособност условия на труд. Облекчаването в условията на труда може да се изразява в намаляване на работното време, увеличаване на междинните паузи в него и т.н.
на преценка на здравния орган, който извършва трудоустрояването. В предписанието се определя и срокът на трудоустрояване. Предписанието за трудоустрояване е задължително за изпълнение от РД. Неговото задължение е двояко. От една страна, той е длъжен да премести трудоустроения Р/С на посочената в предписанието на здравния орган подходяща работа при облекчени условия. От друга страна, той е задължен и да не допуска трудоустроеният да изпълнява работата, от която е трудоустроен, защото по преценка на здравния орган тя е вредна за неговото здраве.
забрана е относителна и може да бъде преодоляна при кумулативното наличието на две предпоставки – Р/С да даде съгласие; полагането на нощен и извънреден труд не се отразява неблагоприятно на здравето на Р/С. Това се удостоверява от здравните органи;
Р/С по чл.155, ал.2 КТ. Размерът на отпускът за тези Р/С е не по-малко от 26 работни дни;
възнаграждение за изпълняваната работа – чл.320, ал.1 КТ; Предварителна закрила при уволнение на трудоустроените съгласно чл.333, ал.1, т.2 КТ. Тя се изразява в изискването за предварително разрешение от ИТ за уволнение на трудоустроен Р/С.
на ТД. Прекратяването на ТПО е обратен акт на неговото възникване. То се извършва при наличието на определени основания. Това са ЮФ, които водят до прекратяване на ТПО. Те са нови ЮФ в смисъл, че настъпват след учредяването на ТПО. Голяма част от тези юридически факти са от категорията н юридическите действия, защото съдържат в себе си волята на едната или на двете страни по ТПО. Друга по-малка част от тях са от категорията на юридическите събития, които настъпват независимо от волята на страните. Това са случаите на смърт на Р/С или на работодателя, на болест и др. Една голяма група основания за прекратяване на ТПО се състоят в наличието на предварително определени и формулирани в закона ЮФ и техните състави (чл.325, 327, 328, 330). В друга група от случаи такива основания не са предварително установени. При тях е необходимо и достатъчно само волеизявлението на съответната страна, за да се предизвика прекратяването на ТПО (чл.325, 326, 331, 334, 337). Правната уредба на прекратяване на ТПО е законова. Тя се съдържа в КТ – глава XVI, чл.325-340. В частта си относно прекратяването на трудовия договор тя е изчерпателна.
чл.325-331. При тях прекратяването на трудовия договор не се извършва по едностранната воля само на една от страните. То е резултат на съгласуваната им воля или изразява юридически събития или други обстоятелства, които правят неизбежно и за двете страни прекрятването на ТД. Страните не си дължат предизвестие било защото знаят за прекратяването на ТД (чл.325, т.1, 3-5 КТ), било защото причината за прекратяването стои вън от тяхната воля и желание и прави прекратяването на ТД неизбежно и за двете страни (чл.325, т.2, 6, 8, 11 КТ).
РД и Р/С, или тази воля е игнорирана от от обстоятелства правят прекратяването на ТД неизбежно и за двете страни. Изцяло е отнета възможността за едностранна преценка на Р/С или на РД за прекратяването на ТД. Общите основания са закрепени в чл.325, а от 2002г. и в чл.331, където се установи особена норма на взаим.съгласие – по предложение на РД с/у определено възнаграждение, т.е. отново имаме съгласуване волята на страните. Неоснователно е извадена от общите основания разпоредбата на чл.328,ал.1,т.12 – ПТД поради обективна невъзможност за изпълн.ТД (неработосп.). Обективна невъзможност е обстоят.,което прави прави по-нататъшното изпълнение на ТД невъзможно (пр.не е подновен срокът за носене на оръжие на охранител). Това обстоятелство не зависи от волята на страните, а обективната действителност го налага на страните! Затова това основание е в групата на общите, а не в основанията за уволнение! Общите основания за ПТД могат да се открият и сред основанията за уволнение без предизвестие (чл.330,ал.2,т.1- РД може да прекрати ТПО…), защото съгласно КТ РД може да прекрати ТД без предизвестие, когато Р/С бъде лишен с присъда или по админстр.ред да упражнява определена професия, или да заема определена длъжност, на която е назначен. Но възможно е да не се прекрати ТД, а само да се изм.ТПО по взаимно съгласие на страните за определено или неопределено време, като не се препятства наложеното наказание (пр.на друга длъжност временно). Общи основания налагащи ПТД могат да се открият и в случаите на едностранно ПТД от Р/С – чл.327,т.4 (пр.преминаване на на платена изборна длъжност или постъпване на научна работа въз основа на конкурс). Р/С придобива ново трудово качество на основание възникнало ново ТПО! Така изпълнението на старата заемана длъжност става невъзможно!
невъзможността за продължаване на ТД е юр.действие или юр.събитие! Групата от прекратителните ЮФ които представляват ЮДействие могат да се разделят на действия представляващи: Действия представл.обективна невъзможност за изпълн.ТД; Действия при които прекрат.на ТД е толерирано от законодателя в интерес на Р/С, тъй като е налице несъвместимост със запазване на съддадената трудово-правна връзка и налагаща ПТД.
схематично : 1) ПТД по взаимно съгласие 2) ПТД поради неизбеж.необходимост по чл.325,т.1 и чл.331,ал.1 (игнорирана е волята на страните) ПТД поради ЮСъбития: По чл.325, т.3-5, 8, 10-11 изтичане на уговорения срок; завърш.на опред.работа; завръщане на заместв.; постъпване на спечелил конкурс; смърт на Р/С, който е назначен с оглед личните му; смърт на Р/С. ПТД поради ЮДействия: Обективна невъзможност за изпълнение на ТД: чл.325,т.2,6, 8 пр.1, 9,12 Чл.328,ал.1,т.1-2, 5-9, 11-12 Чл.330,ал.2, т.2-3, 5, 7-8 когато уволнен.бъде приз. за незаконно и не се яви да заеме предишната работа чл.345,ал.1; когато длъжност. е определена за бременна/ трудоустроен и се яви кандидат за заемане; с постъпване на Р/С по избор; при невъзм.Р/С да изпълнява възложената му работа поради болест – трайна нераб. (ТЕЛК); поради определяне заемането на длъжност. от държ.служител;_____________________ закриване на предприятие или съкращаване на щата; липса на качества у Р/С да изпълнява ефективно длъжността; Р/С не притежава необх. образование; Когато откаже да последва предпр.,когато се мести в др.нас.място или местност; Заеманата длъжност трябва да е освободена за възстанов.на незаконно уволнен Р/С, заемал тази длъжонст преди това; При промяна изискв.за заемане на длъжността, ако не отговаря на тях; При обективна невъзм.за изпълн.на ТД (правоспос);_________________________ Отнемане на научно звание/степен, ако тД е с оглед тяхното наличие; Служителя е заличен от регистъра на съслов.организации; Когато откаже да приеме предложена работа при тдрудоустрояване; Когато не уведоми РД за несъвмес/ст при изпъл.на тр.зад. (за работа в държ.адм.); Когато не яви несъвмест/ст по чл.107а,ал.1. Несъвместимост за задов. на определени интереси на Р/С с възможност да се запази ТД: Чл.327, т.4, 7 и 9 Преминаване на платена изборна работа или на научна работа въз основа на конкурс;
неопределено време;
договорната същност на ТД: възникнал по общата воля на страните, които са пожелали да го сключат, най-естественият начин за неговото прекратяване е наличието на тяхната съгласувана воля за това. Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях ТД да престане да съществува в бъдеще. Те изразяват волята си чрез едностранни волеизявления. Предложението за постигане на взаимното съгласие може да бъде направено от всяка от страните – от Р/С или от РД. Не е необходимо неговото мотивиране. Волеизявленията на страните се правят в писмена форма. Тя е необходима за тяхната действителност. Не може да има устно прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Взаимното съгласие е постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор.
взаимно съгласие, има 2 задължения: а) да се произнесе по него, като заяви дали го приема или отхвърля; б) да уведоми страната, която е направила предложението, за своето становище. Вземането на отношение към направеното предложение трябва да бъде извършено в 7-дневен срок от получаването на предложението. Този срок включва и задължението за уведомяване по взетото становище. Срокът се брои в календарни дни и започва да тече от деня, който следва деня на получаване на предложението, и изтича в края на седмия ден. Поначало Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|