Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
|
страна на работодателя да не е направено писмено възражение срещу това Р/С да продължи да работи. То може да бъде направено във всеки момент – от първия работен ден, през който Р/С продължава да работи след изтичане на определения срок, до края на 5-я работен ден;
превърне ТД за определен срок в безсрочен. “Превръщането” се извършва по силата на закона и установената в него презумпция - чл. 69 (1) КТ.
особености. Презумпцията по чл. 69 (1) КТ се прилага към срочния ТД за заместване, когато през времето, докато трае заместването, ТД със замествания се прекрати! Без значение е основанието за прекратяване. Разбира се, работодателят има право в тези случаи да прекрати ТД за заместване или изрично да сключи нов ТД. Ако прекратеният ТД със замествания Р/С е бил за неопределено време, то при условията на чл. 69 (2) КТ и ТД за заместване се превръща в ТД за неопределено време. Но ако той е бил срочен ТД по чл. 68, ал. 1, т. 1, 2 или 4 КТ – в тези случаи ТД за заместване ще се превърне в срочен ТД от съответния вид, от който е бил ТД със замествания Р/С. 15 ТД за ИЗПИТВАНЕ Договорът за изпитване (ДИ) се сключва преди сключването на окончателен ТД. неговото основно предназначение е страната, в чиято полза е уговорено изпитването, предварително да провери дали замисленият от нея ТД ще удовлетвори интересите, които влага в един окончателен ТД. ДИ може да предшества сключването на: окончателен ТД за неопределено време; и на срочен ТД. Необходимо е обаче това изрично да бъде указано в договора по чл. 70 КТ, за да знаят страните за какъв окончателен ТД се извършва изпитването. Основната особеност на този договор е уговорката за изпитване. Тя представлява модалитет на ТД – част от неговото допълнително и факултативно съдържание. Уговаря се между страните, когато те намерят това за необходимо и постигнат съгласие. Тя поставя няколко въпроса: Първият въпрос е: страните уговарят в чия полза е установена уговорката за изпитване – чл. 70 (2) КТ. Най-често уговорката е в полза на работодателя. Т.е. работодателят ще преценява дали и кога да прибегне до този договор и когато реши това, да поеме инициативата и да предложи на Р/С неговото сключване. Изискването на закона е към този договор да се прибягва, “когато работата изисква да се провери годността на Р/С да я изпълнява”. Това означава, че ДИ е допустим за всички видове работи и дейности. Необходимо е, в тези случаи, в ДИ да бъде изрично посочено, че уговорката за изпитване е в полза на работодателя, защото от това следват важни правни последици. ДИ може да се сключи и когато Р/С желае да провери дали работата е подходяща за него, ще може ли да я върши, ще му бъде ли интересна като професионална дейност и квалификация, поносима ли е работната среда, в която ще работи и т.н. Тогава уговорката за изпитване е в негова полза. Няма пречка ДИ да бъде сключен с уговорка за изпитване в полза и на двете страни. Необходимо е в тези случаи в договора това да бъде изрично посочено. Ако страните са пропуснали да се уговорят или изрично да посочат в договора в чия полза е уговорката за изпитване, законът установява необоримата презумпция, че уговорката за изпитване е установена в полза и на двете страни – чл. 70, ал. 2, изр. 2 КТ.
Законът определя максимална продължителност за изпитване – “до 6 месеца”. Във всеки отделен случай страните могат да определят и по-малка продължителност – месец, два, три и т.н.
ТПО. Всяка от страните по договора има същите П и З, както при окончателен ТД – Р/С има право на общо основание на трудово възнаграждение, на уговорено работно време, почивки отпуски; той е длъжен да изпълнява трудовите си задължения, да се подчинява на разпорежданията на работодателя си и т.н. ПРЕКРАТЯВАНЕ на ТД ЗА ИЗПИТВАНЕ : Особености съществуват и при прекратяването на ДИ – чл. 71 (1) КТ. В основата им стои уговорката за изпитване и в чия полза тя е уговорена. Страната, в полза на която е уговорено изпитването, може да прекрати трудовия договор едностранно, без предизвестие във всеки момент до изтичане на уговорения срок за изпитване, в който има достатъчно наблюдения, за да направи преценката си: работодателят – че изпитваният Р/С е негоден за съответната работа, и работникът – че работата не е подходяща за него. Волеизявлението трябва да бъде ясно и безусловно изразено и не е необходимо да бъде мотивирано. Не е предвидена специална форма за това волеизявление, но след като договорът е сключен в писмена форма, и волеизявлението за прекратяването му трябва да бъде писмено. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, не подлежи на обжалване и на разглеждане по реда на трудовите спорове. Ако в рамките на уговорения срок за изпитване страната, в чиято полза той е уговорен, не направи заявление за прекратяване на ТД, той се смята за окончателно сключен. От мълчанието на тази страна законът прави предположението, че резултатът от изпитването е положителен и волята на страната е за сключване на окончателен ТД. Тази презумпция е необорима. Окончателният ТД, който е сключен, е договорът, към който страните са се стремели. Ако те са предвиждали, че това ще бъде някой от видовете срочни ТД, окончателният ТД ще бъде този вид срочен ТД.
докато продължава изпитването, ако страната, в чиято полза то е уговорено, сметне, че е преминало успешно и не е необходимо да се изчака протичането на целия срок. В тези случаи сключването трябва да стане изрично и да се извърши в писмена форма.
занаят! Особеното при този договор е неговият предмет: придобиване на определена професия или занаят, уговорени в договора. От това следват две насрещни задължения на всяка от страните: на работодателя – да обучи ученика в процеса на работа, и на ученика – да усвои уговорената професия или занаят. Характерът на ТД на договора за ученичество се изразява в няколко насоки:
работата; ученикът предоставя работната си сила за труд и обучение, а работодателят се задължава да му осигури обучение в процеса на работата по уговорената професия и да му заплаща договореното ТВ, което не може да бъде по-малко от 90 % от МРЗ за страната; по неуредените в специалната уредба на договора за ученичество въпроси се прилагат разпоредбите на действащото трудово законодателство – чл. 233 КТ.
съсредоточени около три основни елемента: Обучението – усвояване на професията в процеса на труда. Той включва определяне на формите, мястото и времетраенето на обучението (не повече от 6 месеца) и произтичащите от него задължения на страните. Обучението завършва с теоретико-практически изпит. С неговото успешно полагане ученикът придобива определена професия, специалност или занаят;
осигури работа на успешно завършилия обучението си ученик съобразно придобитата квалификация за срок до 3 години, а на ученика да работи при работодателя по придобитата професия съобразно уговореното в договора за ученичество;
имуществена. За работодателя тя се състои в обезщетение от работодателя за виновно неизпълнение на задължението да осигури на ученика уговорената в договора работа. За ученика отговорността е за случаите, когато той не е завършил обучението си по неуважителни причини, т.е. виновно, или след като го е завършил успешно, не е постъпил на осигурената му работа или ч е напуснал преди да е “отработил” уговорения срок.
Това е отделна група от особени ТД. общото между тях, което позволява обособяването им в отделна група е, че те предпоставят съществуването на друг вид ТД, или изобщо на друго трудово правоотношение за основната работа. Това друго – основно ПО, поема основните трудови усилия на Р/С и му осигурява по-голяма част от ТВ. Тези договори по своята правна природа са трудови. Тяхното съдържание се определя с оглед на изискванията на чл. 66 КТ. По въпроси, по които липсват специални разпоредби за тези договори, се прилагат общите разпоредби на ТД, установени в действащото право.
основното трудово правоотношение тя не може да надвишава и нарушава установената с чл. 152 КТ минимална междудневна почивка от 12 часа, както и установената с чл. 153 КТ минимална междуседмична почивка от 24 часа. Важно е неговото разпределение по дни, в седмицата, по седмици и в месеца и т.н. Договорите за допълнителен труд са следните ВИДОВЕ : 1) ТД ЗА ДОПЪЛН.ТРУД ПРИ СЪЩИЯ РД (вътрешно съвместителство) – чл.110. Предпоставки: съществуване на ТПО между същите страни за изпълнението на определена трудова функция; ТД за допълнителен труд се сключва от Р/С със същия работодател, с когото той се намира в основно ТПО; този ТД се сключва за извършване на работа, която е извън трудовите задължения на Р/С по основното му ТПО; уговорената работа по чл. 110 КТ трябва да се извършва извън установеното РВ по основното трудово правоотношение със съответния Р/С. И то трябва да бъде изрично уговорено между страните.
сключва между Р/С (който вече работи на основна работа при определен РД) и друг РД– при когото той работи наред с работата, която изпълнява по основното си трудово правоотношение. Мястото и характерът на работата, за която се сключва този договор, се уговарят на общо основание между страните. Трудовите задължения по този втори ТД се изпълняват от Р/С извън установеното за него работно време по основното ТПО. Постъпването на работа се извършва въз основа на сключен от Р/С ТД, “освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му ТД по основното му ТПО” – чл. 111 КТ. Това придава диспозитивен характер на чл. 111 КТ, щом като законът допуска възможността в ТД по основното трудово правоотношение да се предвижда клауза, която ограничава свободата на Р/С сам суверенно да решава въпроса за постъпването на работа при друг работодател. ТД за работа при друг работодател може да се сключва като срочен и като безсрочен. Това е въпрос на договаряне между страните. Действащото законодателство не съдържа ограничения в това отношение.
в случаите, когато е особено важно лицето, на което се възлага изпълнението на определена работа, да притежава освен професионални, още и политически и нравствени качества. И още нещо: когато определени длъжности имат подчертано обществено значение и изискват лицата, които ги изпълняват, да се ползват с обществено доверие при изпълнение на задълженията, които съдържа съответната длъжност.
участие взема един орган, наречен избирателно тяло, който стои вън от ТПО. Но от неговата воля се създава ТПО. А след това той се “оттегля” и не участва в ТПО при предоставянето на работната сила, а като РД по него се явява съответното учреждение.
тяло. Често пъти с И. се възлага изпълнението не само на определена трудова функция – както при всяко ТПО, но и упражняването на политическа и държавна власт, което не е характерно за другите ТПО. И. като основание за възникване на ИТПО получи за пръв път обща правна уредба с КТ от 1986г. И. е само най-общо уреден в КТ (чл. 83 – 88 КТ). Неговата уредба се прилага субсидиарно – само доколкото в закон, акт на МС или устав на обществена организация не е предвидено друго. И. като основание за възникване на ТПО се прилага за платена изборна работа във висшите и местните държавни органи – народни представители, министри, кметове, както и платени ръководни изборни служители в обществени организации, кооперации и т.н. И. е изключително основание за възникване на ИТПО. Това означава, че то може да бъде използвано и прилагано само когато е изрично предвидено в закон, акт на МС или в устав на обществена организация – чл. 83 (1) КТ.
последователно настъпващи и наслагващи се едно към друго правни действия.
на датата и мястото, където ще се произведе. Това се прави по решение на компетентния орган, според съответния специален закон, акт на МС или устав. Компетентният орган може да направи това, когато: изборната длъжност е свободна, предстои да бъде освободена или при продължително отсъствие на лицето, което я заема – чл. 83 (2) КТ. КТ установява срок за изборното ТПО до 5 години. Той се прилага, доколкото в отделен закон не е предвидена друга продължителност – по-кратка (например 4 години е мандатът на кмета) или по-дълга (9-годишен мендат на конституционните съдии). Длъжността, за която се произвежда И, трябва да бъде платена, щатна длъжност. Тя трябва да бъде обособена трудова функция за трайна и постоянна – обикновено целодневна, заетост срещу съответно ТВ; Поставянето на кандидатурите за изборна длъжност (чл. 84 КТ) означава заявяването на името на лицето или лицата, които желаят да участват в избора. Органите и лицата, които са оправомощени да издигат кандидатурите на лицата, които ще участват в И, се определят в съответния закон, акт на МС или устав на обществена организация. Кандидатът може и сам да постави кандидатурата си за заемане на изборна длъжност, доколкото в закон, акт на МС или устав на обществена организация не е предвидено, че кандидатури за изборна длъжност могат да поставят само определени органи и лица, което изключва възможността кандидатът сам да постави кандидатурата си. Участието в И се извършва само със съгласието на кандидата. При това юридическо значение има писменото съгласие на кандидата да бъде издигната неговата кандидатура. Без писмено съгласие И е порочен и неговата недействителност може да бъде оспорена по чл. 76 във връзка с чл. 74 КТ. Броят на кандидатите, които участват в И, е без правно значение за неговото законосъобразно провеждане. И се провежда както при голям брой кандидати, така и когато в него участва само един кандидат;
което се състои от избиратели. Избирателите са тези, които участват в И и чрез своята воля, изразена в гласуването, формират решението за или против И на кандидата. Важно значение за провеждане на И има кворумът, при наличието на който се провежда гласуването. Кворумът представлява минимално необходимият брой от всички избиратели, които трябва да присъстват и участват в гласуването. Този кворум е повече от половината от лицата, които имат право да гласуват. Кворумът, при наличието на който се провежда гласуването, се изчислява, като от избирателното тяло се приспаднат лицата, които участват в И като кандидати за заемане на съответната длъжност. Тези лица не участват в И. Гласуването може да бъде както явно, така и тайно. Принципът е за явно гласуване. Но избирателното тяло във всеки отделен случай може само да реши дали да проведе явно или тайно гласуване. Тайното гласуване може изрично да бъде предвидено в специален закон и в този случай избирателното тяло не може да пререшава въпроса в полза на явното гласуване. Мнозинството при избирането се изчислява от участвалите в гласуването. А броят на участвалите в гласуването се предопределя от кворума. Мнозинството е обикновено, доколкото в специален закон, акт на МС или устав не е предвидено квалифицирано мнозинство. За избран се смята кандидатът, който е получил най-много гласове, но не по-малко от половината от участвалите в гласуването. Ако длъжността е една и за нея има повече от един кандидат, за избран се смята кандидатът, който е получил най-много гласове, но най-малко половината от участвалите в гласуването. За всяка изборна длъжност се гласува отделно, включително и когато кандидатът е един;
оповестяване на данните за участието на избирателите в И, и кворума на избирателното тяло, броя на участвалите в И кандидати, броя на подадените гласове за всеки от тях и заключение за това дали е избран някой от тях и ако е избран – се посочва името му. Изборното ТПО възниква в момента на обявяването на кандидата за избран – чл. 86 (1) КТ. За времето от приключване на И до обявяване на името на избрания кандидат, ТПО още не е възникнало, защото името на кандидата не е обявено. Обявяването на името на избрания кандидат може да стане чрез публично огласяване на резултата от произведения И или чрез депозиране на името на кандидата на определен от закона орган. Резултатът от гласуването с името на избрания кандидат трябва да бъде съобщен на лицето, което е избрано, и на останалите кандидати, които са участвали в И.
постъпи на работа в 2 седмичен срок от получаване на съобщението, че е избран. Този срок се удължава до 3 месеца при наличие на уважителни причини. В 3 – месечния срок се включва и 2 – седмичният срок, който следва получаването на съобщението за резултата от И. Началото на изпълнението започва с постъпването на работа на избраното лице. Ако изборният служител не постъпи на работа в 2 седмичния срок от получаването на съобщението за резултата от И или в 3 месечния срок, ТПО се смята за невъзникнало.
извършва с искова молба на работодателят и всеки кандидат, участвал в И. Компетентен е РС по местонахождение на организацията или учреждението, в което е длъжността, за която се произвежда И. Исковата молба може да се подаде в 2 седмичен срок от получаване на съобщението за резултата от И. по естеството си този иск е конститутивен, защото с него се иска промяна в правното положение, създадено от И. Исковата молба се разглежда по реда на първоинстанционното съдебно исково производство по ГПК. Решението на първоинстанционния съд подлежи на общо основание на обжалване пред ОС и на касационно пред ВКС. Когато съдът отхвърли исковата молба, той потвърждава законосъобразността на И. когато съдът установи, че е произведен в нарушение на закона, той обявява неговата незаконосъобразност.
професионално подготвени и подходящи Р/С; От друга – да служи като основание за възникване на ИТПО. Правното значение на К. по КТ се изчерпва с възникването на ТПО, чието съдържание се доразвива съгласно чл. 107 КТ. А прекратяването му се извършва по реда и на основанията, установени за ТД. К. се прилага за всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор – чл. 89 КТ.
МС, на министър или ръководител на друго ведомство, или от работодателя. Със закон е предвидено възникването на ТПО за заемане на длъжностите директор на държавни и общински училища, детски градини и др. К се обявява. Това означава, че предварително се заявява неговото предстоящо провеждане за учредяване на ТПО. С оглед на правното основание, на което длъжността е определена за конкурсна, чл. 90,ал.2 КТ различава две хипотези за обявяване на конкурса за заемането й: Когато длъжността е определена за конкурсна в закон. В тази хипотеза обявяването на К се извършва по силата на закон, независимо в какво състояние се намира съответната длъжност – свободна, заета и т.н.;
от РД. В тази хипотеза К може да бъде обявен в три случая: когато длъжността е свободна; когато длъжността предстои да бъде освободена; при продължително отсъствие на лицето, което заема съответната длъжност. “Продължителното отсъствие” не е определено по време, но то трябва да бъде достатъчно, за да се проведе К и процедурата по него и да остане достатъчно време след това, през което лицето ще изпълнява съответната длъжност. Пример – отпуск по майчинство и гледане на малко дете; пребиваване в чужбина за дълго време и др. ТПО въз основа на К в тези случаи се учредява до завръщане на отсъстващия титуляр.
се разполага във времето. То не е еднократен акт или действие, а поредица от последователно осъществявани и наслагващи се едно към друго правни действия, разположени във времето. Това позволява да се установи известна етапност.
уредба на К, е идеята за гласност и прозрачност при осъществяването му. Правният израз на тази гласност е К да бъде доведен до знанието на широк кръг лица и да стане общоизвестен. Това се постига чрез неговото обявяване. Задължението за това е възложено на работодателя. Обявяването се извършва чрез печата – във вестници, бюлетини и др., които излизат редовно и са публично достояние. Обявлението на К е предложение към персонално неопределен и неограничен кръг лица за участие в него. То трябва да съдържа един задължителен минимум информация. Тя индивидуализира конкурсната длъжност, конкретизира К. във времето и мястото, като обхваща:
Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|