Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп



страница7/26
Дата16.10.2018
Размер1.4 Mb.
#89868
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   26

преминаването към непълно РВ, трябва предварително да съгласува това с

представителите на Р/С. В зависимост от обхвата на намаляването на обема

на работата, преминаването на непълно работно време може да се отнася до

всички Р/С или само до заетите в определено звено – цех, отдел или

служба. Непълното работно време се въвежда за срок не по-дълъг от 3

месеца в една година.
Втора класификация на РВ :
Според установената продължителност в ТПО от страните, се дели на

редовно или извънредно:


Редовно е РВ, чиято продължителност е определена между страните –

обикновено при възникването на ТПО или макар и впоследствие, но все по

тяхно съгласие;
Извънредното РВ (извънредният труд) е работно време извън рамките на

установеното работно време.


Трета класификация на РВ е според това, в коя част от денонощието се

осъществява труда – дневно и нощно работно време:


Дневно е РВ, при което трудът се полага през денната част на

денонощието;


Нощно е РВ, при което трудът се полага през нощната част на денонощието

(от 22.00 до 6.00 часа, а за непълнолетните – от 20.00 до 6.00 часа).

Нощното РВ е по-кратко от дневното. Нормалната продължителност на

седмичното РВ през нощта е до 35 часа, а за едно денонощие – до 7 часа.

Нощният труд, поради повишената му вредност, е забранен за някои

категории Р/С. Те са изчерпателно изброени в чл.140,ал.4. С оглед на

правната сила на забраната тези категории Р/С могат да бъдат разделени

на две групи:


а) Първата обхваща Р/С, за които забраната има абсолютен характер –

непълнолетни Р/С, бременни, майки с деца до 3-годишна възраст;


б) Втората група обхваща – майки с деца от 3 до 6-годишна възраст, Р/С,

които продължават образованието си и т.н. Забраната за тях е

относителна, което ще рече: със съгласието на закриляния Р/С той може да

полага нощен труд.


Работодателят е длъжен да осигури на Р/С, които работят нощно време:
топла храна;
ободряващи напитки; и
краткотрайни паузи за почивка – чл.140, ал.3 КТ.
Положеният нощен труд се заплаща увеличено в сравнение с дневния (чл.261

КТ). Увеличеното заплащане се изразява в плащането на допълнително ТВ

към основното трудово възнаграждение за дневния труд със същата

продължителност.


Класификация на работния ден: според това дали РВ в работния ден протича

непрекъснато или се разделя на части, работният ден се дели на:

непрекъснат и прекъснат – чл.139 (3) КТ:
Непрекъснат раб.ден, при който работното време протича непрекъснато, без

да бъде разделян на отделни части. Особеното при него е, че в рамките на

работния ден няма паузи и почивки;
Прекъснато РВ. Това е времето, което е прекъснато в рамките на работния

ден с една или повече почивки. Най-разпространен е работният ден, в

който работното време е прекъснато с една почивка. Това е обедната

почивка за хранене.


Пета класификация на РВ - Според организацията си РВ се дели на:

фиксирано и променливо (чл.139, ал.2 КТ):


Фиксирано е РВ, чието протичане е определено в своите граници – начало,

прекъсване или без прекъсване и край;


Променливо е РВ, при което в една точно фиксирана част от него Р/С е

длъжен да бъде на работното си място и да изпълнява трудовите си

задължения в рамките на общоустановеното РВ за съответното предприятие,

учреждение или организация. То се определя от работодателя. Другата част

от него – до запълване на установената продължителност на РВ, се

определя от самия Р/С. Това са неговите променливи граници.


Шесто деление на РВ е на: същинско и време на разположение:
Същинско е РВ, което е предвидено за пряко и непосредствено изпълнение

на трудовите задължения на Р/С по ТПО;


Време на разположение – чл.139 (5) КТ. Това е времето, през което Р/С е

длъжен да бъде на разположение на РД и в готовност да пристъпи към

непосредствено изпълнение на трудовите си задължения. То е време на

изчакване за работа, а не време на фактическа работа. Мястото, където се

намира Р/С на разположение на работодателя, може да бъде извън

предприятието и се уговаря между страните. Категориите Р/С, за които се

прилага това време, се определят в колективния или ИТД. Това са: лекари,

инженери в производството и др. Времето на разположение вън от

територията на предприятието не се включва в РВ и не се отчита като

работно време. Това време се заплаща в намален размер, защото все пак

Р/С е длъжен да бъде на разположение на работодателя. Ако през времето

на разположение Р/С бъде повикан да изпълнява реално трудовите си

задължения, положеният от него труд в тези случаи е извънреден, с всички

произтичащи от това последици за неговото заплащане и отчитане като

реално работно време.
24
ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД
Понятието за извънреден труд е легално определено в чл.143, ал.1:
О. Извънреден труд – който се полага по разпореждане или със знанието и

без противопоставянето на РД или на съответния ръководител от Р/С извън

установеното за него РВ.
От това определение следват основните белези на правното понятие за ИТ.

Те са:
* Извънреден е трудът, който се полага от Р/С в повече от установеното

за него РВ. Установеното за Р/С е работното време по неговото ТПО с

работодателя.


* Извънредният труд се полага от Р/С по волята на работодателя. Преди

всичко това става с разпореждане на работодателя. То е едностранно

негово волеизявление, адресирано към съответния Р/С. Волеизявлението на

работодателя може да бъде направено както писмено, така и устно. Законът

не предвижда изрично формата.
* Може да се извършва и със “знанието и без противопоставянето на

работодателя или на съответния ръководител” това е друга форма на

работодателско поведение. Тя се състои от два елемента:
а) знанието на работодателя или съответния ръководител. Това значи той

да знае, че Р/С работи повече от установеното за него работно време;


б) след като е узнал това, работодателят или съответният ръководител да

не се е противопоставил на полагането на извънреден труд. Т.е. той не е

отдал устно или писмено заповед за преустановяването на полагането на

извънреден труд, а е отминал този факт без изява на воля за неговото

прекратяване.
Чл.143 (2) КТ гласи: “Извънредният труд е забранен”. Изключенията от

това правило са изчерпателно изброени:


работи по отбраната на страната;
предотвратяване, овладяване и преодоляване на кризи;
неотложни общественонеобх.работи по възстанов.на ВиК, ел.,канализ/я,

съобщения и др.;


за аварийно-възстан.работи и поправка на помещения, машини или

съоражения;


извършване на усилена сезонна работа.
довършване на започната работа, ако прекъсването може да доведе до

опасност за живота, здравето, повреждане на машини или материали.


В случаите и за категориите Р/С, за които ИТ е по изключение допустим, е

установена неговата максимална продължителност. Тя е разпределена в

периоди от календарно време. Идеята е: да не се позволи прекомерно

натрупване на извънреден труд през определени календарни периоди, което

би имало засилено вредно въздействие.
Нормите на максимална продължителност на ИТ са установени в чл.146 :
150 часа – в рамките на една календарна година;
30 часа дневен и 20 часа нощен извънреден труд – през един календарен

месец;
6 часа дневен и 4 часа нощен – през една календарна седмица;


3 часа дневен и 2 часа нощен извънреден труд през два последователни

работни дни.


Поради особената важност на случаите на някои от основанията, при

наличието на които се допуска полагането на извънреден труд (например

работи във връзка с отбраната на страната), посочените ограничения за

максималната продължителност на ИТ, както и на общата продължителност на

ИТ не е ограничена и тя може да бъде толкова, колкото се налага от

действието на съответните основания за полагането му.


Полагането на ИТ по разпореждане на работодателя съгласно чл.143 (1) КТ

е задължително за Р/С. За положения извънреден труд се води отчетност.

Това е задължение на работодателя. Тя се изразява в:
а) воденето и поддържането на специална книга за извънреден труд;
б) редовно вписване в нея на ИТ по дни и часове, когато е положен, както

и Р/С, от които е положен;


в) отчитане на общата сума на положения ИТ по часове пред Инспекция по

труда.
25


ПОЧИВКИ – понятия и същност и видове
О. ПОЧИВКА – време, през което Р/С е свободен от задължението да

предоставя работната си сила на РД и да изпълнява трудовите си

задължения по ТПО.
П. е производна от РВ в двоякия смисъл на това понятие. От една страна,

житейски и логически за П. може да се говори само при работа, след

работа и от работа, т.е. след като вече е имало работно време. От друга

страна, по действащото право, П почивката е относима към РВ. Тя винаги е

почивка след определена продължителност на РВ. П не се включва в

работното време – чл. 151(2) КТ. Но има кратки физиологични почивки,

които на практика се вкл.в РВ!
Социална значимост на П е да се възстанови работоспособността на Р/С.

Правото на П е едно потестативно право, защото в този интервал от време,

работникът не е длъжен да работи. Основното предназначение на П е да

осигури време за краткотраен отдих на Р/С в интервала между периоди от

време, наситени с изпълнение на трудови задължения.
Правото на П е въздигнато в конституционно право на Р/С – чл. 48,ал.5

КРБ. В текущото законодателство неговата правна уредба се съдържа в КТ

(чл.151–154). Правото на П е субективно трудово право на Р/С.

Задълженият правен субект по него, който трябва да осигури реализирането

му, е РД по съответното ИТПО. Правото на П и насрещното задължение

следва пряко от закона.


РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ПОЧИВКАТА от други труд.институти:
от отпуската – П не е отпуск, тъй като при отпуск Р/С не е длъжен да

работи;
от престой – П не е престой, макар Р/С също да не работи, но е длъжен да

е на раб.място;
от стачка – П не е стачка, защото също не работи по време на стачка.
ВИДОВЕ П. - Действащото право установява три вида П:
П в работни дни – чл. 151 - Те представляват прекъсване на работния ден,

неговото разделяне на работни части с време за кратка почивка. Правните

въпроси, които поставят тези П, са относно техния брой и

продължителност.


При определяне броя на П действащата правна уредба не е последователна.

Съгласно чл. 139(3) КТ работният ден “може да бъде разделен на две или

три части”. Това значи, че може да бъде прекъснат с една или две П,

защото така се получават две или три части. А според чл. 151(1) КТ

работният ден “се прекъсва с една или няколко П”. Различието е очевидно.

Все пак, би могло да се приеме de lege lata, че “няколко почивки” в

рамките на работния ден означават не повече от две почивки в един

работен ден.


Правната уредба не определя и продължителността на П в работния ден.

Този въпрос следва да бъде решен в Правилника за вътрешния трудов ред.

Все пак и тук са необходими две уточнения. Първото е, че една от тези

почивки трябва да бъде за хранене и тя не може да бъде по-кратка от 30

минути (чл. 151, ал.1, изр.2 КТ). Другата почивка, която не е за

хранене, може да бъде и с по-малка или по-голяма продължителност.

Второто уточнение е с оглед на общата продължителност и разположение на

тези почивки: те трябва да бъдат така разположени, че да не нарушават

12-часовата непрекъсната междудневна почивка.
Допустимо е и работният ден да не бъде прекъснат с П. Това може да стане

в два случая:


при производства с непрекъсваем процес на работа; и
в предприятията, в които се работи непрекъснато. В тези случаи

работодателят е длъжен да осигури само време за хранене на Р/С, заети в

тези производства. Неговата продължителност се определя в Правилника за

вътрешния трудов ред. То се включва в работното време и е част от него

(чл.151, ал.3 КТ).
Междудневна П. Това е П между два последователни работни дни. Тя обхваща

времето от края на РВ на предходния ден до началото на работното време

на следващия ден. Тази П осигурява време за възстановяване на силите и

работоспособността на Р/С през всяко денонощие, за да може на следващия

ден да продължи пълноценно работата си.
Минималната продължителност на междудневната почивка е 12 часа

(чл.152 КТ). Тя трябва да бъде осигурена и при работа на смени – след

всяка смяна. Законовото изискване е тя да бъде непрекъсната.
Седмична П. Това е П между 2 последователни работни седмици. Тя обхваща

времето от края на последния работен ден от предходната седмица до

началото на работното време на първия работен ден от следващата работна

седмица. Тази почивка има за предназначение да осигури по-продължително

време за П от натрупаната през работните дни умора и за задоволяване на

личните и семейни интереси и занимания на Р/С.


По своята продължителност тя обхваща часовете и дните, които включва.

Установени са като минимални изисквания при единствено съществуващата

5-дневна работна седмица. Седмичната П включва два последователни

календарни дни. Но продължителността на седмичната почивка се измерва и

в часове. Минималната продължителност на седмичната П е най-малко 48

часа.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Минималната седмична почивка от най-малко 24 часа се прилага

в някои изключителни случаи. Те са предвидени в чл.153(2) :
а) сумирано изчисляване на РВ – в тези случаи е възможно и допустимо

през последния работен ден от работната седмица Р/С да работи повече от

нормално установеното работно време, което може да доведе до намаляване

на реалната седмична П, но тя в никой случай не може да слезе под

минимума от 24 часа;
б) при работа в производства с непрекъсваем процес на работа, когато Р/С

не може да преустанови работата си, докато не дойде и постъпи на работа

сменящият го Р/С;
в) при промяна на смените по установения график в случаите на

преминаване от една смяна в друга.


Според социалното предназначение, П биват:
П за хранене;
П за възстановяване на раб.сила.
ПРАЗНИЧНИ ДНИ – чл.154. Те са особен вид П. Те са П, защото през тези

дни Р/С е освободен от задължението да предостави работната си сила по

ТПО и да изпълнява трудовите си задължения по него. Но се различават от

разгледаните дотук П по предназначението си. Празничните дни са дни за

отдаване на признателност, уважение и почит към определени важни

исторически, културни и други събития.


Празничните дни се делят на няколко вида:
Постоянните официални празници - установени са в закона – чл.154(1) КТ.

Те са национални празници, които се всяка година се честват и празнуват

от всички Р/С. Те обхващат 10 празника с 13 дни и са изброени в

чл.154(1) КТ. Според събитието, на което са посветени те могат да бъдат

разделени на три групи: а) универсални – общочовешки празници: 1 януари

– Нова година и 1 май – Ден на труда; б) български национални празници:

3 март – Ден на освобождението на България от турско робство (в КТ е

визирано “османско иго”); 6 май – Ден на храбростта и българската армия;

24 май; 6 септември; 22 септември; 1 ноември – Ден на народните будители

(само за учебните заведения; в) религиозни празници – 24, 25, 26

декември и Великден – два дни – неделя и понеделник, които в съответната

година са определени в календара за празнуването.


МС може еднократно да обяви и други дни за официални празници – за

ознаменуване на важни исторически, културни и политически събития. Те се

празнуват за годината и датата, за която са обявени.
Дни за честване на отделните професии. Те се определят от МС – чл.154(2)

КТ. Тяхното значение се свежда до отдаване на признателност към

съответната професия. Например 16 април – денят на приемането на

търновската конституция през 1879г. – Ден на Конституцията и на юриста.


Правните последици от празничните дни варират според вида на

празниците.


За постоянните и еднократно обявените официални празници тези последици

са:
а) те са почивни дни, т.е. през тези дни не се работи;


б) положеният по изключение труд през дните на официалните празници се

заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на

трудовото възнаграждение (чл.264 КТ); в) положеният извънреден труд през

тези дни се заплаща с увеличение 100 % (чл.262, ал.1 КТ).


За празниците за честване на определени професии не се предвижда

специални ПП.


26
ОТПУСКИ – понятие, правна х-ка, видове
Отпуск – временно освобождаване на Р/С от изпълнение на трудовите си

задължения.


О.е подчинен на разрешителен режим, но лицето, което разрешава О.не

винаги е РД, може да е и лекар или лекар.комисия. В ед.ч.се казва

“отпуск”, а в мн.ч. – “отпуски”!
Правото на отпуск (О) е въздигнато в основно право на Р/С в чл. 48(5)

КТ. Неговата законова правна уредба се съдържа в глава VIII – чл.155–

78. Правни разпоредби относно О се съдържат и в някои специални закони

(например ЗМСМА) и в подзаконовите нормативни актове (НРВПО). От

наличната правна уредба могат да извлекат признаците на правното понятие

на О:
О е период от време, през който Р/С е освободен от задължението да

изпълнява трудовата си функция и произтичащите от нея трудови

задължения;


О води до съществена промяна във функционирането на ТПО: то

преустановява своето активно и пълноценно съществуване;


През времето на О ТПО на Р/С продължава да съществува между страните;
Работодателят дължи надлежно поведение към Р/С, който е в О. Той запазва

работното му място. Когато О е субективно право на Р/С, работодателят е

длъжен да осигури реалното му ползване. Когато О е правна възможност на

Р/С – да прецени дали да му го разреши или не, когато го е поискал, и да

го уведоми за своето решение;
Предназначението е разнообразно - то зависи от вида на О и може да бъде

както време за почивка и отдих от натрупаната умора, така и време, през

което лицето е неспособно да се труди поради временна

неработоспособност, причинена от заболяване, трудова злополука и т.н. Но

то може да бъде и време за изпълнение и удовлетворяване на негови лични,

професионални и обществени задължения.


В редица случаи правото на О е въздигнато в субективно право. Това е

най-високата степен за правно признаване и утвърждаване на О като

социално благо, обградено със солидна правна защита. В други случаи на О

е отредена по-ниска степен на правно утвърждаване. Той е уреден само

като правна възможност на Р/С. Предоставянето и ползването му в тези

случаи зависи от преценката на работодателя. Тази форма на правна защита

се използва най-често при неплатените О.
РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ОТПУСКЪТ ОТ ДРУГИ ИНСТИТУТИ :
Разграничение от ПОЧИВКАТА. Между О и почивките има известна близост:

както О, така и почивките са време за отдих, през което Р/С е освободен

от задължението да изпълнява трудовата си функция по ТПО. Но различията

между тях са повече отколкото приликите:


* Почивката е време за краткотраен отдих на Р/С и за освобождаване от

изпълнението на трудовата му функция в рамките на непрекъснато

протичащото астрономическо време и интервалите на неговите периодично

сменящи се мерни единици – денонощие и седмица. А О е поначало време за

по-продължителен отдих и възстановяване.
* Почивката се предоставя в рамките на денонощието и седмицата. А

правото на О възниква периодично или инцидентно при наличието на

специални предпоставки. О е преди всичко освобождаване на Р/С от

задължението за изпълнение на трудовата функция през работни дни, т.е.

през време, което е работно за останалите Р/С.
* Правото на О възниква при наличието на строго и точно определени

предпоставки, които са специфични за различните видове О. А почивките не

познават такава детайлна уредба.
* Различно е и предназначението им. Почивката се дава винаги и само за

отдих и възстановяване. О има много по-богати и разнообразни функции и

предназначение.
Разграничение от ПРЕСТОЯ. Престоят е спиране на работата. При него Р/С е

в състояние на бездействие, на неизпълнение на трудовите задължения. И

по това той напомня О. Но различията между тях са съществени:
При престоя бездействието е последица от спирането на работата поради

липса на необходимите организационни-технически условия за изпълнение на

трудовата дейност. Той е ненормално, инцидентно и нежелано явление и за

Р/С, и за работодателя. Срещу него работодателят има различни средства

за противодействие, които му предоставя законът, включително и като даде

платения годишен О на Р/С без негово съгласие по време на продължителен

престой – чл.173(4) КТ. А правото на О е благо за Р/С. Разрешава се по

искане на Р/С. Неговото ползване е част от нормалното протичане и

използване на работната сила. При престоя Р/С е длъжен да бъде на

работното си място и работодателят “разполага” с него. А при О Р/С е

свободен от задължението си по трудовата функция.
О служи за задоволяване на интересите на Р/С. В това е голямото му

социално значение.


ВИДОВЕ ОТПУСК:
Те могат да бъдат обхванати в две основни класификации: според

заплащането и според предназначението.


“Заплащането” тук означава дали Р/С получава или не определена парична

сума, съразмерна с неговото ТВ за времето, през което е в О. Според този

заплащането, О. се делят на две големи групи – платени и неплатени:
Платен О. – през тях Р/С получава определено плащане в пари. То се

съразмерява с получаваното от Р/С ТВ през времето, когато ефективно е

работил по ТПО. Платени са и О, по които се изплаща обезщетение по

обществено осигуряване: при ВНераб.(чл.162 КТ), по майчинство (чл.163,

164 КТ) и др. Плащането в тези случаи е от името и за сметка на

осигурителния орган със средствата на общественото осигуряване, защото

по силата на закона върху него е прехвърлен рискът от непредоставянето

на работната сила от осигурения Р/С;


Неплатен О. – при тях Р/С не получава ТВ или друго плащане, което

замества липсващото ТВ граждение. Правното благо, което Р/С получава в

този случай, е преди всичко запазване на ТПО, а в някои случаи и

признаване на съответното време или част от него за трудов стаж. Към

тези О се отнасят: отпуските за отглеждане на малко дете до 2 г.;

неплатени отпуски на учащите се и т.н.


Втората класификация - според предназначението си О. могат да бъдат

разделени на следните видове:


1. Платени годишни О;
2. Учебни О;
3. Служебни О;
4. Творчески О;
5. О за изпълнение на граждански и обществени задължения;
6. О за временна неработоспособност;
7. О за майчинство.
27
Редовен платен годишен отпуск
Платени годишни О. Това е основната група от О. Те са най-масово

разпространените и прилагани в практиката. Характеризират се със своята



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница