Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на Римското частно право /рчп/. Периодиза- ция на римската правна история


Интердикти за възвръщане на владение –



страница3/4
Дата16.10.2018
Размер0.99 Mb.
#89465
1   2   3   4

2.Интердикти за възвръщане на владение


А/ Интр. за връщане на владение, отнето насила от владелеца, когото интерд.защитава. Насилственото изгонване на едно лице от даден имотдавало основание на изгонения да иска и да получи от претора този интердикт.С него претора предписва отнетото да бъде възстановено. Когато владението е отнето с оръжие, влад.защита се дава и на опороченото владение. В тази епоха често явление е било владението на робовладелеца да бъде отнето от робите му. Преторът давал защита на владелеца даже и когато е порочно, за да се запази обществения мир.

Б/ Интерд.който се дава на онзи, който е предоставил една вещ другиму до поискване.Преимуществото на този интерд е била, че не съдържал никаква уговорка относно порочното владение. Следователно защитатава и последното.




  1. Право на собственост.Същност.Съдържание.Видове собственост.

Понятие за собственост – пълно изключително правно господство в/у телесна вещ.

Позитивната и страна – собственикът разполага по най-широк и неограничен начин с вещта, негативната – той може да поиска от всички хора да не въздействат в/у вещта.Собственикът употребява вещта, използва плодовете и и се разпорежда с нея. По време на предкласическото и класическото РП, правото на собственост е абсолютна /т.е. то се разпростира в/у вещта , но и в/у матер.придобивки от нея – плодовете или всичко прикрепено към нея – пристройки към сграда/Това дава правото на собственика да я търси от всеки, в ръцете на който се е намирала. Съгл.обективното право независимо от абсолютната собственост е имало и редица ограничения за собственост – напр. височината на сградите, размера на имота и т.н. – ограничения налагани от обществото или от частни лица. По верме на Домината /в интерес на императора и господстващата класа/ държавата си присвоява правото да отчуждава имоти в публичен интерес.Напр.за обществени сгради, даване на изоставени земи за обработване при принудително възлагане и др.Продажбата и дарението през този период са сделки, прехвърлящи директно правото на собственост, както при древното РП.

Видове собственост :

А/Цивилна /квиритска/ – в полза на един римски гражданин или латин, за придобиване на италийски недвижими имоти по реда на манципацията или традицията. А за движимите вещи – да са в гражданско обръщение.

Б/ Преторска /бонитарна/ - преторът се явява в защита на икон.силните представители на стоп.оборот и допуска неформалното прехвърляне на собственост. Този вид се явила при прехвърлянето чрез манципация. По цивилното право ако не е миниципирана, тази вещ не става собственост. Тя става такава след изтичане на съответния давностен срок – 1 год . за движими и 2 год. за недвижими.До изтичането на този срок той не е собственик и продавача може да я изиска по съдебен ред или ако купувача е изгубил владението на вещта той не може да предяви иск с/у владелеца и да му бъде върната, тъй като не е неин собственик. Преторът давал право и при двата случая на купувача. След изтичане на давностния срок тази собственост ставала цивилна. Най важните случаи на преторска собственост били:

- в наследственото право – преторът не могъл да направи цивилен собственик лицето, на което давал наследство. Той давал само бонитарна собственост.

- при принудително изпълнение в/у имущество на длъжник – лицето, к. Купувало в цялост имуществото на несъстоятелния длъжник, придобива в/у купеното имущество бонитарна собственост.

В/ Перегринска собственост – имат собственост, подчинена на техните правни норми. На ня

Кои в интерес на тъгр.обмен е признато правото да сключват правни сделки. Но произлизащите от тях права са били санкционирани от перегринския претор съссъответните искове. Те се зазоволявали с влад.защита на вещите, придобити по силата на търговията и така собствеността е защитена от кражба. Този вид изчезва през 3 век.

Г/ Провинциална собственост – земята в завладените от Рим провинции се считала за собственост на римската държава.Частните лица не са имали никакво право.Правото на държавата в/у провин.имоти се изразявала в правото да събира определен данък.



  1. Съсобственост. Ограничения на правото на собственост.

Понятие за съсобственост – собствеността може да бъде обща на две или повече лица. В

такъв случай имаме съсобственост. Един от съсобствениците не може да се разпорежда с вещта без съгласието на другите. Ако един направи разноски за запазването и има право да иска от останалалите техния дял от разходите. Всеки съсобственик може да разполага със своето правно положение : да продаде дела си, да го подари и пр., без да се нуждае от съгласието на останалите. Всеки може да поиска по всяко време прекратяване на съсобствеността и делба на имота.

По време на предкласическото и класическото РП правото на собственоста е ясно отграничена от владението. Владението -–фактическа власт, то собствеността – правна власт.По това време правото на собственост е пълнавласт – т.е. господство м/у собственика и принадлежащата му вещ.Собственикът може да прави какавото си иска със своята вещ – да я ползва фактически, както намери за добре и да се разпорежда юридически напълно свободно с нея. Т.е. правото на ползване, прибиране на плодовете и на разпореждане.

Но макаар че правото е абсолютно все пак то е имало известни ограничения Напр:


  • собственикът търпи действия от свои съседи – граници на изораната земя, дървото на

съседа

  • ограничения , установени в публичен интерес – височина на сгради ,разрушаване на

сгради със спекулативна цел, собственицити на сгради били длъжни да ги ремонтират и т.н.

  • ограничения чрез институти –

А/ Обезпечение за нестанала щета – когато една постройка застрашава да рухне в/у

Съседен имот , собственикът на последния има право на иск или сключване на стипулация в по-късен етап. Стипулацията – собственикът на първия имот обещава че ще заплати всички щети ако рухне. Ако откаже склюйчване на стипулация, собственикът на втория имот може да бъде въведен във владение на имота, в който е постройката. Ако въпреки това пак откаже – преторът дава бонитарна собственост в/у имота.



Б/ Предизвестие при нова работа – когато в един имот е започната работа /напр.строителство на постройка/ и собственикът на съседния имот не е съгласен. Той отправя формална покана работата да се спре. Ако лицето към което е поканата не се съгласи, те се явяват пред претора.Отправилият покана се заклева и претора потвърждава предизвестието. Противната стратна може да я обезсили, като престави гаранция за евентуални вреди и загуби, които би претърпял отправилият поканата.Тогава последният не може да ползва предизвестието, води с/у извършителя на новата работа иск.



  1. Правни /оригинерни/ способности за придобиване на правото на собственост.

Правните /оригинерни/ способи нямат за предпоставка съществуване на някакава собственост у някого. Оригинерните способи са:



  1. Завладяването – придобиване на собственост на една никуму непринадлежаща вещ чрез

Придобиване на владението и. Така се придобиват само безстопанствени вещи.Такива са: изоставените, дивите птици и животни, неприятелски вещи /вещи на лица от народи с които Рим не е в мирен договор/

  1. Съединението – когато една вещ се съедини с друга, така че да стане част от нея и да

загуби самостоятелността си, тя става собственост на собственика на главната вещ. Случаи на съединяване на недвижими имоти :

а/ наносът ,който една река наслоява

б/ късове земя, довлечени от реката

в/ острови,които се появяват в реката

г/ постройки – без значение чия е собствостта на материала, принадлежат на собств.на земята

д/ посеви и насъждения – семената и дърветата са на собственика на земята, където са поникнали

Съединяване на движими вещи:

а/ втъкаване

б/ ръкопис –собственикът на хартията е собств.на ръкописа

в/ живопис – собственика на боите



  1. Смесването – съединяване така че не може да има физическо разделение. Сместа е собст

веност на предишните собственици.

  1. Придобиването на съкровища – на този който ги намери, ако са в чужда земя поделят

се м/у двамата. Съкровище – скрито толкова отдавна, че собственикът им не може да се установи.

  1. Плодове – всички увеличаващи имуществото на едно лице постъпления, които се

повтарят периодически. Те са естествени /жътвата, прираста на горите, плодовете на овошките, прираста на стадата/и граждански /лихви, наеми и пр./Когато не са отделени от вещта, те се нейни части. С отделянето те стават отделни вещи. Собственост придобиват – собственика, добросъвестния владелец, плодоползвателя, наемателя и емфитевтът. Добр.владелец – знае че не е собственик, емфитевтът – наел за дълъг период имот, за да го обработва. Собств., добр.влад. и емфитевтът стават собственици в момента на отделяне на плодовете, без да е нужно да са ги прибирали. Плодоползв. И наемателят – не щом плодовете се отделят, а чрез събирането им.

  1. Преработване – една вещ може да се праработи ,така че от нея да се получи нова

вещ.Поради спорове м/у юристите Юстиниан е постановил – ако новата вещ може да се възвърне в старото положение собственик е този който притежава първата, в противен случай – собственик е преработвача.

  1. Давност – при продължително владеене през определено от Закона време. По Закона на

12 таблици условията са:

а/ непрекъснато владеене

б/ юридическо основание - - т.е. да е придобита по манципация или традиция

в/добросъвестност – владетелят си мисли, че собств му е прехвърлена.Добросъв.се изисква в началото на давностния срок т.е. при придобиване на владението.

г/ годна за придобиване – негодни са крадените вещи и насилствено отнетите.

д/предвиденото в закона време – за движими – 1 г., за недвижими –2 г.




  1. Вторични /деривативни/ способи за придобиване на правото на собственост.

Вторичните /деривативни/ способи имат за предпоставка съществуването на собственост у

едно лице, наречено праводател. Те биват :


  1. Манципация – формална сделка , чрез която се прехвърля собствеността. За да е

Действителна се спазва следната процедура: този който я придобива, слага ръка в/у нея в присъствието на стария собственик, 5 свидетеля и човек, който носи медни везни. При това новия собств. Произнася тържествени думи и удря с медно късче по везните и предава метда на стария собств. С това сделката е действителна. Това е вид покупко-продажба – парчето мед е вместо пари /тогава не са познати/С въвеждането на монетите тази сделка стара абстрактна. Манципацията е могла да се извърши не само по повод на продажба, но и дарение, зестра и т.н.Понякога с манц. се пораждат и второстепенни облигационни отношения.Тези случаи са два:

А/ ако се прехвърля от едно лице на друго вещ, като своя /а тя е чужда/, то прехвърлителя заплаща двойната и цена

Б/ ако едно лице манц на друго недв.имот с определени размери, а той се окаже по-малък, то дължи двойна цена за недостигащата част.


  1. Цесия – прехвърляне на собств.чрез привиден процес за собств. Двамата в сделката се

явяват пред магистрата. Приобретателят /който придобива/ заявява че е собств. На вещта, а отчуждителят /който предава/ признава ,че това е така.

  1. Традиция – чрез предаване на владение.Действителна е с факта на самото предаване. Тя

може да се извърши и чрез представител. Тя обикновено изисква фактическо предаване на вещта /може и с действия които описват самия акт/Съществуват и случаи когато собственикът прехвърля собствеността, а запазва владението /собств.на сграда я прехвърля, но остава в нея като наемател/Тогава имаме само съглашение. Друг случай екогато приобретателят държи от по-рано вещта /купува къща, в която е наемател/. Традицията при Юстиниан е заменила манципацията и цесията.

  1. Адюдикация – при съсобственост съдията има власт да раздели общата вещ и да даде

собств.на отделните собств. или да я даде на един, а той да плати на останалите. Придобиването на собств.тук става по силата на съдебно решение.


  1. Вещни права върху чужда вещ.

Вещните права в/у чужда вещ, учредени в полза на собственика на определен недв.имот или в

полза на опр.лице се наричат сервитути. Сервитутът е вещно право, следователно той дава непосредствено правно господство в/у чуждата вещ, така че титулярът на сервитутът може да въздейства пряко в/у вещта. Следователно собственикът на вещта не е длъжен за нищо друго, освен да търпи това въздействие в/у вещта, от него не се изскват действия, а само въздържане от действия.

Видове:


  1. Поземлени – учред. В полза на собств. На определен недв.имот. Тогава следва, че

поземления сервитут предполага един имот обременен със сервитут /служещ имот/ и друт имот, в полза на чийто собственик е учреден сервитутът /господстващ имот/. Ттуляр на сервитутът е винаги собственикът на господстващия имот.За да бъде действително учредяването са необходими следните условия:

  • двата имота да са съседни

  • сервитутът да представлява полза за госп.имот, а не на собственика му /не може да има

серв.за разходки в съседен имот/.

- да се основава на постоянното свойство на служещия имот /напр.там има локва, не може да се учреди за ползване на вода, защото това не е постоянно/

Поземлените сервитути се делят на полски и градски. Те са неделими ,значи ако служещият имот бъде разделен, то сервитутът тежи в/у всяка част от имота. Ако господстващия бъде разделен – съществува в/у всяка част от него.Те са най-различни. Полските са : за проход, за черпене или прекарване на вода иза водопой в чужда земя, градските са: прокарване на канал, допиране до чужда стена.


  1. Лични – учредени в полза на опред.лице. Не могат да се прехвърлят на друго лице или да

се наследяват.Погасяват се най-късно съссмъртта на титуляра.Теса:

а/ плодоползване – право на ползване на вещта и събиране на плодовете и без да се изменя същността и. Собственикът има право да не предава вещта на плодоползвателя, докато последния не даде обезпечение, че ще ползва вещта като добър домакин и ще я върне след плодоползването. То е неочуждаемо, но упражняването му може да се предостави другиму. То се учредява в/у непоребими вещи, защото те се употр.без да се унищожават. В/у потребими по-късно е учредено квази-плодоползване /в/у жито, вино и др/ То не създава сервитут. Лицено в чиято полза е учредено , получава собствеността на потреб.вещи, като се задължава да върне същото количество икачество на вещите.

б/ употребление – без да накърни същността на вещта. Събира и плодове от вещта, но само за лични нужди.Дава обезпечение като плодоползването и за разлика от него упражняването не се пре-

хвърля на друг.

В/обитаване – право да се живее в чужда къща.Не само сам, но и със семейството си. Може да се отстъпва но само възмездно.

Г/ робска работа – правото да се ползва едно лице от работата на чужд роб.Отстъпва се само възмездно.

Сервитутите се пораждат чрез :завет, манипация, цесия, пактове и стипулации, квази-традиция, съдебно дело за делба, по давност. Сервитутите се погасяват : с погиването на вещта, когато собственикът на обременената вещ стане и титуляр на сервитута /има плодоползване на имот и го наследява по наследство/, чрез отказ от страна на титуляра, по давност, при смърт на титуляра или погиване на вещта.



  1. Право на строеж /суперфиция/.

Суперфиция е вещно право, по силата на което едно лице може да използва повърхността на

недвижим имот и да строи в/у нея.Тя е възникнала от дългосрочните договори за наем,с които градовете отдавали на безимотни общ.места за застрояване. По-късно такива договори се склячват и м/у частни лица. Суперфицарят продобива право /суперфиция,която му дава власт да използва най-широко повърхността на наетия имот и специално да строи в/у нея и да използва сградата.Постройката от самото съграждане става собственост на собственика на земята. Суперфицарят може да прехвърля своето право другиму и да го залага. След смъртта му, правото минава на наследниците. Той е длъжен да плаща на собственика наем, неплащането му през две години погасява суперфицията.



  1. Същност, източници и класификация на облигационните отношения

В РП понятието за облигация и за облигац.отношение не било неизменно.В най-древния Рим

При натуралното стопанство обл.от-я още не са ползвани при размяната. Нуждата от обвързване на длъжника се явила при заема /nexum/ и при деликтите.

Облигацията,изразяваща се във физическото обвързване на длъжника- Богатият кредитор искал да има гаранци за дадения от него заем, че ще му бъде върнат, а при деликта –потърпевшия се отказвал от отмъщение срещу откуп. И в единия и в другия случай длъжникът е обвързан с вериги или волски жили, за да е напълно подчинан на кредитора. Оттук и наименованието облигация /обвързвам/.

Облигацията – правна връзка – в по следващ период се явява едно друго обвързаване ,даващо началото на обмена. Резвитието на размяната , колкото и скрамона да е тя , довела до идеята за кредита. Н е било възможно размяната да се осъществи веднага.Едната страна трябвало да предаде своята вещ , без да получи веднага това, което другата страна трябвало да предаде. Първоначално тези връзки били на доверие, но скоро се признават по правния ред.Създалата се по този начин връзка е юридическа.

Облигацията е санкционирано от правото отношение по силата , на което едната страна – длъжникът трябва да извърши по отношение на другата – кредиторът определена престация./сир.определено действие или бездействие/.С термина облигация се обозначава преди всичко самото правоотношение ,което свързва кредитора с длъжника.

Източници на обл.отн-е са контрактите и деликтите.

1. Контракти – съглашение, което поражда обиг.връзка , признато от цивилното право и скрепено с иск/акция/.Те биват :



  • Формални – съгласието се изразява в определена форма

  • Реални – освен съгласието на страните се изисква и предаване на вещта, предмет на договора, за да се приеме сключването му

  • Консенсуални – простото съгласие на страните , под каквато и да било форма е напълно достатъчно за създаване на договорно обвързване

2.Деликти –неправомерни деяния, нарушаващи интересите на частните лица/кражба, повреда на чужда вещ/


  1. Престация, понятие, класификация

Облигационното отношение имало за предмет известно действие или бездействие на длъжника.Терминът престация в превод означава “поръчителствам” исе използва като определение за предмета на задължението. За да е действително едно задължение :



  1. Престацията да бъде възможна

  2. Престацията да бъде определена или определяема. – не може да се построи къще без да се укаже каква и къде

  3. Престацията да е оценима в пари

  4. Престацията да бъде позволена от правния ред




  1. Промяна на страните на облигационното отношение

Облигац.отношение съществувало винаги м/у две страни – кредитор и длъжник. Чрез него се

обвързвала свободата на длъжника в определена насока. Длъжникът трябвало да извършва или не определено действие – напр.да заплати сума ,да предаде вещ и т.н.Кредиторът е тази страна на обл.от-е, която могла да иска изпълнение на задължението.

Възможно е и от двете страни да са едни или повече лица. Има и случаи ,когато договарящият

трябва да сключи договора не за себе си, а за трето лице,когато е овластен по закон или по договор за това.Напр.настойника сключва договор от името на малолетния, пълномощникът – за упълномощителя.Сключването на договора става по два начина:

1. Косвено представителство - настойникът сключва договора от свое име и след това прехвърля породените от договора права и задължения в/у малолетния

2. Пряко представителство- настойникът сключва направо договора на името на малолетния и правата се пораждат направо в имуществото на последния.

РП познава само косвеното представителство.

В древното РП не било възможно да се сменят страните по договора. Н о с течение на времето се появила тази необходимост. Затова се прилагат няколко способа, които променят страните, но водят до същия резултат:


  1. новационна делегация – кредиторът, който иска да прехвърли вземането , поканва

длъжника да обещае, че нова което дължи на него ще бъде издължено на новия кредитор След обещанието задължението към стаиря кредитор се погасява, а на негово място се появява новото.

  1. прокурация за своя собствена работа – кредиторът упълномощава нов кредитор да

събере вземането му по съдебен ред. При този способ не се изисква съгласието на длъжника.Правейки новия кредитор процесуален представител, стария го освобождава от задължението да му даде сметка.Носител на вземането обаче тук си оставал стария кредитор.Затова до процеса, той може да се откаже и да даде права на друг предствител.

3. цесия – истинско прехвърляне на вземането, което преминав от имуществото на стария кредитор в имуществото на новия заедно с всички добавъчни елементи /залози, поръчителства и др./За целта длъжникът трябвало да уведоми. Ако до получаване на съобщението, той си плати задължението –плаща на стария кредитор, а след това – на новия.




  1. Солидарност

Когато две или повече лица извълшат заедно престъпно деяние , вследствие на което са длъжни

да обезщетят потърпевшия за вредите и загубите, които са нанесли или да му заплатят известна сума, те отговарят солидарно за това задължение т.е. всеки един дължи цялото обезщетение. Щом единият изпълни задължението, освобождават се и всички останали.Тя възниква по закон. Когато е по волята на страните говорим за кореалност. Тя бива:

1.Активна – едно лице е задължено за едно и също изпълнение едновременно на няколко кредитора.Ако изпълни спрямо един от тях , освобождава се спрямо всички.

2.Пасивна - - няколко длъжника дължат на един и същ кредитор едно и също изпълнение.Ако един от длъжниците изпълни, освобождават се и останалите.

Разлика между солидарност и кореалност:



  1. Кореалността е по волята на страните, солидарността – по закон

  2. Литисконтестация/завеждане на иск с/у един от длъжниците/при кореалността

освобождава всички останали длъжници/без да се гледа на това дали кредитора ще събере от него цялото си вземане/. При солидарността – не.Там солидарното задължение се освобождава при плащането, а не със завеждането на иска.


  1. Гаранции за изпълнение:лични и вещни обезпечения.Задатък.Наказателни стипулации


Поръчителство –средство за обезпечаване на задължение.. Сключва се договор, като поръчителят се задължава за заплати на кредитора същото,което би заплатил длъжникът. В по-късен етап при поръчителството се създава задължение, което преминава и в/у наследника на поръчителя и дава право на платилия поръчител да предяви регресен иск в полза на платилия с/у останалите поръчители и длъжника. В края на Републиката се прилага и поръчителство под формата на мандат /поръчителят дава мандат на кредитора да брои на длъжника сума/ или под формата на конститут / неформ.пакт, по силата на който едно лице се задължава да изпълни задълж.в нов срок/

Реалните обезпечения са имали за цел обезпечаване на вземането чрез учредяване на вещно право в/у вещ или имот на длъжника в полза на кредитора:

  1. Фидуция – длъжникът прехвърля собственост на своя вещ чрез манципация или цесия, а след погасяване на дълга си възвръща собствеността.

  2. Залог –кредиторът получава владеене в/у вещ на длъжника

  3. Ипотека – придобива владеене в/у вещта /недвижим имот/ след падежа на вземането

Задатък –малка сума пари или някакъв друг предмет, който служи като доказателство за това, че

договорът е сключен. При Юстиниан има и друга функция – служи като стредство за отмятане. Всяка от страните може да се откаже от договора, но тогаваа загубва задатъка, респ.трябва да го върне в двоен размер.



Наказателни стипулации – стип., която санкционира съглашения, нямащи юридическа санкция.

1.Чиста нак.стипулация – създава задължение да се изпълни определене престация в случай, че длъжникът не изпълни нещо, което е обещал, но за изпълнението му не е юридически обвързан.Напр.договор за замяна –кредиторът пита:Ако не прихвърлиш собствеността, ще платиш ли 50 златни монети?Длъжникът обещавал.Така съглашението добивало юрид.санкция.

2.Кумулативна нак.стипулация – сключване на две отделни стип.С Първата - задължава се да извърши определена престация, с втората – да даде или направи нещо, ако не изпълни първата.


  1. Изпълнение на облигационното отношение

Изпълнението на облигационното отно-е римските юристи определяли като – извършване на

действието или бездействието , за което длъжникът се е задължил.Задължен да изпълни бил длъжникът. Когато целта е да се изпълни това ,което се дължи на кредитора на него му е безразлично дали престацията ще се изпълни от длъжника или от трето лице. Ето защо изпълнението може да бъде изпълнено и от трето лице, даже без знанието и съгласието на длъжника.

Трябвало да се престира това което било предмет на задължението. Само тогава престацията погасявала дълга. Небоходимо ли е вещта да е собственост на този, който извършва престацията? Или казано по друг начин онзи , който плаща с чужда вещ освобождава ли се от задължението? Отговорът е да, при условие че получилият плащането стане собственик на вещта.За да се погаси задължението необходимо било да се престира това, което преставлява неговия предмет. Ссъ съгласието на кредитора било възможно и т.нар. даване вместо изпълнение. Това е престиране на нещо друго, вместо дължимото,което крадиторът признава.

Място се определяло от волята на страните . Това е важен момент на изпълнението, тъй като римсаката държава е била разпростряна в рамките на огромна територията,където цените на вещите били различини. Когато вещта, предмет на сделка се намирала на определено място-то това е место

изпълнението на сделката.

Време на изпълнението се определяло от страните по договора. Ако нямало срок, то задължението ставало изискуемо веднага. И все пак последното имало значение от мястото и вида на сделката.


Неизпълнение на облигационното отношение

Облигационното отношение се създавало да бъде изпълнено,,когато това не ставало се поставял

въпросът за отговорността на длъжника. При определянето им се разграничават две хипотези:

а/когато на падежа изпълнението било невъзможно /това е неизпълнение/

б/ когато на падежа изпълнението е възможно, макара длъжникът да не е изпълнил / забава/

За правните последици на неизпълнението е важно дали длъжникът има вина или не.

При виновно неизпълнение длъжникът дължи на кредитора обезщетение. Вината бива:

А/ умисъл – съзнателна противоправна дейност

Б/ небрежност – противопрано поведение, дължащо се на неспазване на нужната грижовност


  • груба небрежност – липса на най-обикновена грижа

  • лека небрежност – поведението на длъжника се съпоставя с поведението на един добър

домакин или се съпоставя с поведението на длъжника когато си спазва работите добре. Ако не е така тогава той е виновен.

За отговоростта на длъжника в класическото право важи следното правило:ако от сделката има полза само кредиторът /договор за влог с който едно лице приема на съхранение една вещ, каго се задължава да я върне без възнагряждение/ длъжникът отговаря само за умисъл и груба небрежност.

Ако от сделката извличат полза и двете страни или само длъжникът /продажба, заем за прослужване-при получаване от длъжника на вещ, която само връща без възнаграждение/ то тогава отговаря за умисъл, груба и лека небрежност.



  1. Невиновна невъзможност за изпълнение.Непреодолима сила,случайно събитие.

Това, което не може да се вмени във вина на длъжника при неизпълнение на обл.от-е се нарича

случайно събитие. От значение при задълженията е и забавата при изпълнението от страна на длъжника или при приемането му от страна на кредитора. За да изпадне в забава длъжника, необходимо е кредиторът да му отправи покана за изпълнение на задължението. Виновната забава по изпълнението на едно задължение се нарича – мора дебиторис. Последствията от виновната забава са, че след нея длъжникът отговаря за случайните събития.След забавата той трябва да обезпечи и кредитора за времето и загубите, нанесени му от забавата.

Когато забавата не е виновна /дължи се на случайно събитие/ тогава не се пораждат неблагоприятни последици. Тя отпада акот длъжникът предложи да изпълни задължението си.

Забавата на кредитора да приеме изпълнението се нарича – мора кредиторис. След такава забава, той отговаря само за умисъл и груба небрежност.





  1. Погасяване на облигационното отношение независимо от изпълнението.

Обикновено обл.от-е се погасявало чрез изпълнение. То може да се рогаси и чрез други способи,напр:

1. Компенсацията – погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото.напр. кредитор дължи 100 на своя длъжник , а длъжника дължи на кредитора 50., погася се изцяло задължението на длъжника , а задължението на кредитора се погасява до 50 и за остатъка от 50 остава да дължи. За да се допусне една компенсация е нужно: наличността на две задължения и тезе задължения да бъдат установени по размер и с настъпил падеж.

2. Новация – погасяването на едно обл.от-е чрез заменянето му с едно вербално задължение, което има същия предмет като старото обигационно, но и съдържало нов елемент.Фактическият състав на иновацията обхващал няколко елемента:

а/ наличие на старо задължение

б/сключване на нов вербален договор – той трябва да е формулиран така, че да докаже връзката м/у старото и новото задължение.

в/ новия договор подновява старото задължение и съдържа нов елемент, който го отличава от старата облигация.

Г/намерение на страните да новират задълженията си

Последиците от осъществяване на новацията били: погасявало се старото задължение/ведно с гаранциите и ипотеките, които го обезпечават/ и на мястото на старото се пораждало ново.



  1. Опрощаване – формален акт за плащане на задължението

  • плащане чрез бронз и везни –длъжникът в присъствие на свидетели заявява, че е платил и

удря с парче бронз везни,а после го предава на кредитора.

  • длъжникът запитвал своя кредитор:това което ти обещах получи ли го?Кредиторът

отговарял: Получих. И с това задължението се погася.

  • съглашение да не се търси дълга .Това ставало по пътя на възражението.

Невъзможност на изпълнението – задълж. се погасявало и тогава когато престацията е невъзможна без вина на длъжника т.е. има погиване на вещтаАко това ставало в момента на сключване на договора – то не възниквало,а след сключване –задълж.се погасявало.

А/при сливане – когато кредиторът и длъжникът се сливат в едно лице

Б/при просто съгласие за разваляне на договора /продажба, мандат, дружество и др./

В/при настъпване на срок или условие /договор за наем/




  1. Договорът в римското облиг.право.Понятие.Историческо значение.

В РП договорът е най-важният източник на обл.отношения. По своята същност той е съглашение,

скрепено с иск, пораждащо облиг.връзка. Договорът в тесен смисъл е съглашение м/у две или повече лица , насочено към пораждане на задължения. В РП важи принципът, че простото съглашение не е достатъчно за пораждане на задължения. Необходимо е волята на страните да е облечена във известна форма.

Развитието на договорите в РПе пряко свързано и обусловено от основните промени в икономиката на рим.общество. Дог.отн-я са юрид. Израз на определени икон.от-я и затова промените в същността, формата и последиците от тях са свързани и с промените в икономиката.

В древния Рим при натуралното стоп-во и слабия икон.обмен договорът отразява примитивната

стоп.структура на общ-то.Тогава съществевята т.нар.формални договори –напр.в присъствие на свидетели и везномерец кредиторът удряйки везната с късче бронз, го предава на длъжника. Този вид договори са имали предимства, тъй като са давали достатъчно време за обмесляне на сделката.

С развитието на рим.държава и на робовладелческото стоково ст-во и оживен стокообмен се появява необходимостта от бързина при сключване на договорите и да могат да се сключват м/у лица от различни градове и провинции.Тези изменения се отразяват в съдържанието на консесуалните и реални договори. Правата и задълженията от тях се изпълняват съобразно изискванията на доброволността.При нарушения на добров. Се прилагат съответните искове.

В следкласическото РП икономич.упадък на робовладението дава отражение и в/у правния регламент на договорите. Става сливане м/у отделните видове и се появяват съглашенията, които пораждат правни последици. Особеното е, че вече договорите са в писмена форма. Това облекчава процеса на прехвърляне на вещта – без традиално прехвърляне.




  1. Класификация на договорите

Старото РП познава само формалните договори. Те са:

  1. nexim,

  2. вербален контракт

  3. литерален контракт

По-късно в РП се включват и четири договора от друга категория –реални договори.Те са:

  1. заем,

  2. комодат

  3. депозит

  4. залог.

Тези договори са действителни, без спазване на определена форма,но вече простото

съглашение не е достатъчно и изисква се един фактически елемент - предаването на една вещ, като след този акт договорът е действителен.Така при договора за заем длъжникът не е длъжен да върне сумата ,преди да я получи.

Като изключение в РП че съгласието не е достатъчно за пораждане на задължение има още четири концесуални договора :


  1. покупко-продажба

  2. наем

  3. мандат

  4. дружество.

Договорите се делят още и на:

  1. Договори при които съдията взема предвид само изрично изразеното в договора /трите формални договора и заемът/

  2. Договори при които съдията взема предвид не само изрично изразеното в договора, но

истинското намерение на страните с оглед на добросъвестността.

Друго деление на договорите:



  1. Едностранни – задълженията възникват само за едната страна /трите формални договора

и заемът/

  1. Двустранни несъвършени – пораждат задължения за една от страните, но могат да

възникнат задължения и за другата страна. Такива са:договор за залог, комодатът,депозитът е мандатът.

  1. Двустранни съвършени – възникват задължения и за двете страни – покупко-продажба, наем и дружество.



  1. Основни и допълнителни елементи на договора

Съгласието м/у контрактуващите е онзи елемент, който отличава договорите от др.източници на

облигационните отношения – квазиконтрактите, деликтите и квазиделиктите. Съгласието се дефинира като съгласуване волята на страните в/у предмета на облигационното правоотношение. Съгласието има два елемента:

1. Предложение –устно или писмено,отправено към един правен субект или към повече лица.Докато не бъде прието то не създавало правна връзка.

2. Приемане на предложението – при формалните договори това ставало под опред.форма, а при реалните - с извършване на една престация.При концесуалните – приемането е било съвсем свободно и въпросът дали има приемане било въпрос на тълкуване.

Когато договорът се сключвал м/у лица намиращи се на различно място, съгласието се изразявало в писмена форма .Това е т.нар.договор м/у отсъстващи.

Случайни елементи на договора са:

1.Срок – едно бъдещо сигурно събитие, в зависимост от което се поставяло изпълнението на задължението.Той е:

а/определен – в зависимост от една определена дата

б/неопределен – времето за бедещото събитие е неизвестно

Друго деление на срока било: срок в полза на кредитора, в полза на длъжника и в полза на двете страни. И на:прекратителни /от бъд.събитие зависи погасяване на вземането/ и отлагателни срокове/отгала изпълнението на задължението/.

2. Условие – бъдещо несигурно събитие, от което зависи пораждането или прекратяването на правните последици на договора.Уловията се делят на:

а/ произволни - сбъдването зависи от волята на длъжника напр.проджба на вещ, при условие че продавача отиде в Гърция

б/ случайни – сбъдването зависи от случайността – продажба на имот, при условие че собственика умре.

В/отлагателни – от сбъдването на събитието зависи пораждането на права и задължения.

Г/прекратителни - от сбъдването на събитието зависи погасяването на права и задължения.


  1. Ритуални,вербални и литерални договори.

Ритулни договори – nexum това е най-старият формален договор зазем. В най-старо време,

когато монетите не съществували ,кредиторът отмервал на везни медта, която дава в заем и произнасял тържествени думи.По-късно с въвеждаен на монетите , тегленето н мед е ставало привидно.Това е била формата за сключване на сделаката и след нея се поражзало задължение за длъжника да върне полученото.



Вербален договор – най-важен е стипулацията. Тя е формален договор,който се сключва чрез задаване на въпрос от страна на кредитора и даване на отговор от страна на длъжника.Въпросът и отговорът се задават в тържествени изрази и с глагола “обещавам”.Ако не се спази формата те се считата за нищожни.През време на империята стипулацията се сключвала с всякакви думи даже и латински. Стипулацията е абстрактна сделка причината и лежи вън от съдържанието.

Видове особени стипулации:

1. Кореална – активна /единият кредитор пита:Обещаваш ли да ми дадеш50 златни монети?,а след това другия кредитор задавал същият въпрос и на двамата длъжника отговаря наведнъж :обещавам/ и пасивна /кредиторът питал последователно двамата длъжници и те отговаряли общо обещавам/

2. Акцесорни -

А/адстипулация – длъжникът се задължава към трето лице да му плати същото, което дължи другиму по друга стипулация

Б/ адпромисия – кредиторът на едно вземане получава възможност да иска изпълнение на задължението и от трето лице, с което сключва тази адпромисия.тя се употребявала за поръчителство.



3.Наказателни – санкциониране на съглашения, които нямат юрид.санкция

4.Новаторна –замяна на едно старо задължение с едно ново



Литерален контракт – формален контракт, който се сключва чрез вписване в касовата книга на кредитора със съгласието на длъжника. Книгата служела за вписване на приходите и разходите на римляните.Когато кредиторът желае да учреди едно литерално задължение, той постъпвал така:

1. Когато длъжникът дължи вече на кредитора и иска да го превърне в митерално , той кредиторът вписва в страниците за приходи като постъпила дължимата по-рано сума.В същото време в страницата на разходите вписва същата сума като броена на длъжника.Така контракта е сключен.

2. Когато се касае за прехвърляне на задължение на един длъжник в/у друг, тогава страницата за приходите се отразява като получена първата сума.В страницата на разходи се отразява като броена втората сума.



  1. Заем.Заем за послужване

Това са реални договори, за чието сключване освен съгласието на страните е необходимо и

предаването на една вещ.

Договор за заем – сключва се с предаването на парична сума или известно количество вещи на едно лице. Обект на договора са само заместимите вещи. Длъжникът получава собствеността на известно количество заместими вещи, като се задължава да върне същото количество и качество вещи. Заемът е едностранен договор, т.е.поражда задължения само за едната страна.Длъжникът не дължи повече от това, което е получил т.е. лихви не се дължат, освен ако не са уговорени със стипулация. Когато заемът е в пари се дължала лихва.

Договор за заем за послужване – Реален договор, при който длъжникът получава държането на една веща, за да си послужи с нея. /напр. Един сарафин получава кесия със златни монети, за да украси с нея своята будка/ Комодатът е двустранен възмезден съвършен договор.От него възниквата задължения за комодаря /лицето ,което получава вещта/. Могат да възникнат допълнително и задължения в тежест на комоданта /лицето, даващо вещта/ -при условие че комодарят е направил разноски за съхраняване на вещта или е претърпял загуби. Комодарят е длъжен да полага грижи като добър домакин относно вещта. Комодантът не получава никакаво възнаграждение за заема, а има право да поиска връщане на заетата вещ.





Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница