Обикновен заем Заем за послужване

Обикновен заем Заем за послужване

/пари, жито, вино/ /животни, роби, оръдия/

количество

32. 
    Влог.Залог
    

предаването на една вещ.

Договорът за влог е реален договор, при който длъжникът получава държането на една вещ, като се задължава да я съхранява и да я върне на кредитора. Кредиторът се нарича депонент /влогодател/, а длъжникът депозитар /влогоприемател/.Депозитарят не бива да си служи с вещта.Ако вещта погине при бедствие и той не може да я върне , дължи двойния размер на стойността и.Особени видове влог –

1.Необходим влог – влогът по време на някакаво тежко бедствие –пожар, заметересение, наводнение.Поради извънредни събития влогодателя предава своята вещ на първото срещнато лице.

2.Секвестърът – предмет на влога е една спорна вещ, която се поверява на трето лице до

разрешаване на спора. Вещта по уговорка се предава на спечелилия спора.

3. Нередовният влог – едно лице влага у другиго не индивидуални , а заменими вещи напр.пари.

Получилият парите или заменимите вещи връща не същите пари, а същата сумаи вещи от същия вид и количество.

Договорът за залог- договор,при който кредиторът по едно задължение може да получи в залог една вещ за обезпечаване на свое вземане.В такъв случай той придобива вещно право -заложно правов/у вещта.Кредиторът се задължава да върне вещта ,когато се удовлетвори вземането, като няма право да я използва.Ако залогоприемателят има разноски за запазване на вещта или протърпени вреди, има право на иск с/у залогодателя.

32. 
    Покупко-продажба
    

вещ с/у заплащането на определена цена. Предмет на продажбата е всяка телесна и нетелесна вещ, в гражданско обръщение.Цената трябва да бъде определена, действителна и в пари. Определена – изрично посочената от страните така и тази за която са дадени необходимите данни в договора. Действителна - сериозна цена, а не уговорена привидно. Продажбата е двустранно-съвършен договор.Продавачът е длъжен:

1. 
   Да пази вещта до предаването и
   
2. 
   Да предаде на купувача полезното владение на вещта. Ако е бил собственик – предава и собствеността.
   
3. 
   Да гарантира на купувача, че никой няма да му я отнеме по съдебен ред.
   
4. 
   Да гарантира за скритите недостатъци на вещта. При откриване на недостатъци купувача може да заведе два иска:
   

Б/ иск за разваляне на продажбата.

Купувачът е длъжен да предаде цената и да приеме вещта.

32. 
    Наем – Договорът за наем е концесуален договор.Договорът за наем се среща в три вида:
    

1. 
   Наем на вещи – сключва се с постигането на съгласие в/у наетата вещ и
   

2. 
   Наем на труд – концесуален, съвършен двустранен. Наемателя наема труда на едно лице
   

3. 
   Наем за извършване на определена работа – двустранен, съвършен, концесуален. Едно
   

32. 
    Поземлени аренди
    

Емфитевт – лицето, което е взело един имот, за да го обработва срещу дългосрочен наем в натура. Той получава вещно право, което отчуждава, залага и е наследимо. Собственикът на имота има право да получава наем. Ако не го получи 3 години, то правото на емфитевта се погася. Когато емфитевтът продаде правото си е длъжен да уведоми собственика, който има право на предпочитание, т.е.да го купи сам на продажна цена. Ако не желае да направи това той има право на 2% от цената,уговорена м/у емфитевта и трето лице купувач.

32. 
    Дружество.Мандат
    

установят имуществена общност, за да извлекат печалба от нея. Дружеството може да обхваща всички имоти или само някои от тях. Това е двустранен съвършен договор. Всеки съдружник е длъжен : да направи своята вноска, да се грижи за общите работи.Участието в печалбата се определя от договора, ако няма клауза делят се по равно.Не може да се уговаря едно лице да участва само в загубите. То се прекратява със смъртта на един от съдружниците и с настъпване на срока , за който е образувано.

Ако е без срок, то може да се прекрати по желание на един от съдружниците. Ако искането е добросъвестно. В противен случай дължи обезщетение за загубите, които нанася на съдружниците с оттеглянето си.

Мандат /договор за поръчка/ - концесуален договор , с който едно лице поема задължение да извърши безвъзмездно нещо по поръчка на друго лице. По този договор задължение има само за мандатаря – той трябва да извърши работата, за която се е заел.Може да възникнат задължения и за другата страна – манданта. Това е възможно, ако мандатаря извърши разходи или претърпи вреди, той има право да предяви иск.

С течение на времето в Рим е допуснат и платения мандат.Той прилича на договор за наем, но заплащането е хонорар и се изисква по особен ред. Платеният мандат се употребява при ангажирането на услуги от лица, упражняващи свободна професия.

Договорът се прекратява със смъртта на една от страните.Наследниците на мандатаря са длъжни да довършат договора. Договорът се прекратява и със съгласието на страните.

Друг вид мандат е този за поръчителстване. Лицето, което поръчителства дава мандат на кредитора да заеме на длъжника известна сума. То обезщетява мандатаря за разноските, които е по-

несъл при изпълнението на поръчката.

32. 
    Ненаименувани договори.
    

Прости съглашения , насочени към създаването на двустранни задължения, но не са ги

пораждали.Страната, всъпила в такова съглашение /може и да го е изпълнила/ не може да предяви иск от другата страна да го изпълни.Единствено може да предяви иск да и се върне това, което е дала без причина. При Юстиниан тези договори са вече реали т.е.ако едната страна изпълни и другата е длъжна.Изпълнилата страна има право на иск – за изпълняване на задължението и иск –ако не желае от отсрещната страна да изпълни дължимото и да поиска да и се върне изпълненото.

Юстиниан е признал за реални контракти всички съглашения поподащши в схемата:

Давам, за да дадеш

Давам, за да направиш

Правя , за да направиш

Правя, за да дадеш

Видове ненаименувани договори:

1. 
   Замяна-една вещ се заменя с друга,договорът става задължителен едва след предаване на вещта
   
2. 
   Дарение с тежести – една страна прехвърля на друга собствеността на една вещ с/у задължението другата страна да извърши престация в негова полза
   
3. 
   Договор чрез който едно лице предава на друго една вещ с/узадължението да му я продаде.
   
4. 
   Спогодба – две лица слагат край на един спор чрез взаимни отстъпки т.е погасявает се известни задължения ,но могат да се породт и нови.
   

32. 
    Пактове – неформални съглашения, които пораждат правни последици.Делят се на три
    

1. 
   Пактове, сключени към контракт – напр. Уговорка при пок-продажба, че купувачът
   

2. 
   Пактове, на които преторът е признал качеството да пораждат задължения
   

произнесе решението си се наказва от претора с глоба.

съдържателят е отговарял за повреждането им даже когато това поради случайно събитие, но не икогато се дължи на непреодолима сила.

3. 
   Пактове, снабдени с правни последици от императорските конституции –
   

съда.Юстиниан го е отменил за дарение на стойност по-малка от 500 златни монети.

32. 
    Водене на чужда работа без поръчка
    

Освен от договорие , задължения възникват и по силата на закона от някои фактически

състави, където няма съгласувания на воли.Това са квази-контрактите. Те биват:

1. Водене на чужда работа – когато едно лице започне извършване на чужда работа, без да е получило поръчка за това , от този факт възниква задължение за него да довърши започнатото с грижа на добър домакин./напр. Плащане на дълг на отсъстващ приятел или поправяне на покрива му вдигнат от вятър/ Ако то направи разноски по тази работа, може да иска обезщетение за тях /може работата да не е довършена поради случайни събития/.

2. Имуществена общност – от имущ.общност на няколко лица възниква правото всяко от тях да иска делба или обезщетяване на разноски по поддръжка на общата вещ с искове. Тези искове зависят от вида и произхода на общата веща – при наследяване, при сливане границите м/у два имота и в останалите случаи. Съдията при тези искове прехвърля собственост – адюдикация.

3.Настойничество – настойникът е длъжен да управлява имуществото на маоллетния с

грижа на добър стопанин и дава сметка за управлението след свършване на настойничеството.Ако е направил разноски, може да иска обезщетение за тях.

32. 
    Плащане на недължимо.Други отношения, уредени с кондикция.
    

Когато едно имуществено благо е преминало от едно имущество в друго без правно оправдание, говорим за неоснователно обогатяване. /нпр.лице заплатило погрешка несъществуващо задължение/.Като ср-во за премахване на неоснователното обогатяване в РП се използва кондикцията.Тя е абстрактен иск, чрез който се обхаващат и санкционират различните случаи на неоснователно обогатяване.

може да иска връщане на платеното.Условието е платеното да не е дължимо.

някакава причина, но тя не се осъществи, то може да иска връщането на даденото или освобождаване на поетото задължение чрез този иск. За да бъде упражнена тази престация са необходими две неща: първо –да е извършена престация и второ – целта, с която тя е извършена да не се е осъществила /напр.едно лице предава на друго своя роб, за да го замени с роба на второто лице/.

32. 
    Настойничеството като квезиконтракт.Отговорност на настойника
    

състави, където няма съгласувания на воли.Това са квази-контрактите.

грижа на добър стопанин така както се грижи за собствените си имоти. Настойникът можел да очуждава неговите имоти, да сключва от негово име правни сделки и да води вместо него правни процеси. Той придобивал в резултата на сделките права и задължения, като прехвърлял в последствие резултата от правната сделка в имуществото на непълнолетния.

Настойникът е длъжен да даде сметка за управлението след свършване на настойничеството.Ако е направил разноски, може да иска обезщетение за тях. Тъй като той върши работа за чужда сметка, поради това е длъжен за се отчете за извършеното. Ако е бил ощететен малолетния има право на искове с/у настойника за причинени вреди и загуби от виновни действия. Настойничеството се прекратява със смъртта на една от двете страни , с навършване на години от малолетния или при смяна на настойника от властите поради небрежност.

32. 
    Деликти:инюрия,противоправно увреждане на чужда вещ
    

1.Посегателство с/у личността

2.Кражба

3.Противоправно увреждане на чужда вещ

4.Умишлено евреждане на кредиторите.

В резултата на тези деликти се пораждат следните искове:

1.Наказателни –налагат наказание на виновния.Те се погасяват със смъртта на виновния, а част от тях, /целящи отмъщение/ и със смъртта на потърпевшия.

2.Реиперсекуторни –дават обезщетение на потърпевшия за имуществени загуби, които е понесъл .Те са наследими активно /от страната на виновния/ и пасивно /и от двете страни/.

3. Смесени – и двете по-горе

Инюрия /посегателство с/у личността/ – този деликт се състои от незачитане на чуждата личност.Това може да е с думи или действия.Законът на 12 таблициуреждал отделните слечаи:

1. Ако едно лице е осакатено от друго,то има право да осакати по същия начин и виновния

2.Ако се касае само за счупване на кост, дължи се обезщетение от 300аса

3.При по-лека обида чрез удари-обезщетение 25 аса

Преторът е уредил тази материя ,като заместил исковете по таблиците с един общ иск, по който

потърпевшия може да получи обезщетение,чийто размер съдията определя по справедливост.

аквилиа”:

1.При убийство на роб или животно –виновния плаща най-високата ст-ст , която са имали през последната година

2.Унищожаване или повреда на чужда вещ-най-високата ст-ст през последните 30 дни

За де се породи предвидената отговорност, било необходимо за има неправомерно увреждане на чужда вещ ,причинена чрез телесно въздействие в/у самата веш с вина или лека небрежност.По-късно под влияние на чуждите практики било прието, че не е необходимо телесно въздействие.

32. 
    Кражба,деликти по преторския едикт
    

намерение да се извлече облага от това. От нея възникват следните искове:

1.Ако крадецът бъде заловен на местопрестъплението–осъжда се да заплати 4–ен размер на ст-тта

2.Вещта е намерена у крадеца, след тържествено претърсване-същата присъда

3.Ако крадеца откаже претърстване –съшата

4.Вещта е намерена при неформално претърсване-троен размер

5.Ако лицето, у когото е вещта не е крадеца, плаща 3 размер и предявява иск с/у крадеца в 3-ен

6.Във всички останали случаи – 2-ен размер на стойността.

Освен тях от кражбата възниква и едни реиперсекуторен иск-иска се от крадеца връщане на вещта.
Умишлено увреждане на кредиторите –преторски деликт,създаден да се отстрани опасността длъжникът да разпилява своето имущество и да осуети удовлетворението на своя кредитор.ВЮстиниановото право е съдаден един иск, с/у този деликт –акция “паулиана”Чрез тази акция се искало унищожаването на правните актове,чрез които длъжникът създавал или увеличавал своята несъстоятелност.За да се упражни този иск:

1. Извършване на акт за обединяване от страна на длъжника-чрез отчужд.на имот или поемане на задължение т.е. той се стреми към увелич.на несъстоятелността си

2.Длъжникът осъзнава, че ощетява кредитора

32. 
    Квазиделикти
    

Произтичащи от преторското право задължения, наподобяващи дилктните.За възникването им не

винаги се е изисквало да бъде проявена вина.Като квазиделикти у Юстиниан се разглеждат:

1. 
   Когато съдията по небрежност ощети една от страните, дължи обезщетение
   
2. 
   Когато от една сграда бъде изхвърлено нещо на улищата, лицето което живее в сградата,
   

3.Когато на една сграда се поставени вещи, така че заплашват да падната на улицата, всяко лице може да заведе иск за 10 000 сестерции с/у този, който живее в нея.

4.Когато в един кораб, гостилница или хан са откраднати ли повредени вещи на клиентите от служещите – дават се искове с/у капитана или съдържателя в 2-ен размер на вредата.

32. 
    Наследства,наследяване.Принципи на римското наследствено право
    

наследодателя преминавали в/у наследника.То представлява съвкупност от имущ.права и задължения, не включва лични –право на патронат, на настойничество. Не всички имущ.били включени в наследството.Пожизнените права /плодоползване/, истрого личните /деликти/ и тези породени от поръчителство също не се наследявали.Не преминавали в/у наследника и права и задълж.по договори, сключени с оглед личността на наследодателя /мандат и дружество/.

Наследството се откривало в момента на смъртта на наследодателя и се предлага на наследника.След като бъде придобито от наследника, той ставал общ правоприемник на наследодателя.

Принципите на основата на които ставало разпределянето на наследството в римското наследствено право са:

1. 
   Принципът на кръвното родство /когнатство/-разпределя се имуществото на наследодателя м/у членовете на фамилията му.Тези, които са били под властта му.
   
2. 
   Принципът на агнатското родство – при липса на когнати имуществото се разпределя м/у най-близките родственици /братя на наследодателя, чичовци или братовчеди/
   

32. 
    Наследяване по закон
    

Ако едно лице умре без завещание, по Закона за 12 таблици се призовават за наследство:

1. При домашни наследници - лицата, които са в цивилното семейство на наследодателя – синове, неомъжени в брак с”манус” дъщери,жената при брак с”манус”/заема мястото на дъщерята/внуците /ако бащата е умрял преди това/ Не влизат еманципираните синове и жената при брак без “манус”

Наследството се дели м/у наследниците по глави. Ако се намират в различини степени на близост /син и внуци/ -подялбата е по колена – т.е.внуците получават дела, който е трябвало да получи баща им –или сина ½ ,а внуците общо ½

3. 
   Ако няма домашни наследници –призовава се най-близкия агнат
   
4. 
   Ако няма и агнати – пада се на лицата от един и същи род с наследодателя.
   

По Юстиниановото право – отменя таблиците и съдава нови категории:

1.Низходящи /както при домашните/

2. Ако няма низходящи, наследяват възходящи /баща, майка, дядо/Разпределя се по глави или колена, ако има и деца

3.Ако няма наследници от втората категория –братя и сестри /при общ баща или майка/

4.Ако няма такива –кръвните роднини

32. 
    Наследяване по завещание
    

на последната воля на наследодателя за назначаване на наследник. За да е действително, завещателят трябва да е способен да завещава и да е дееспособен.Неспособни са:

1.Лицата, които не са римски граждани /освен латините/

2.Подвластните лица – нямат имоти

3.Недееспособни

Завещанието трябва да съдържа непременно назначаване на наследник. За да се получи завещание трябва, лицето което го получава:

1.да има надлежна способност –римски гражданини или латин

2.лице,за което завещателят да знае че съществува

Завещанието е минало през два стадия:

1. Когато едно лице се разболявало смъртно /в старото право не може да направи завещание.Такова се правело в първите 2 дни от годината пред нар.събрание/, манципирал зялото си имущество на лицето, което желае да го наследи и го натоварвал да предаде нещо от него на лицата по завет.

2. Същинското завещание –завещателят е манципирал имуществото си пред 5 свидетели с мед и медни везни.Наследникът тържествено заявявал че получава имота. Завещателят тържествено заявявал, че го прави наследник.Първоначално това било устно, а после с връчване на писмен документ.Свидетелите са подпечатвали с печатите си документа.По-късно се появява преторското завещание –преторът признавал действителността на писменото завещание, ако е подписан от 7 свидетели.При Юстиниан са известни и завещание направено в съда и вписано в протоколите и завещание поверено на императора за съхранение.

Прекратяване на завещание ставало:

1. 
   Съставяне на ново,по преторското право и ако завещателят унишожи писмения акт.
   
2. 
   На завещателя /след изготвяне на завещание/ се роди син
   
3. 
   В момента на наследяване, наследникът се оказва неспособен да наследява.
   

32. 
    Легати и фидеикомиси
    

Наследодателят,назначавайки наследник е установявал универсално правоприемство.При смърт

това правоприемство е установено и сингуларно, това ставало с особено завещателно разпореждане /т.е.разпорежда се с не сцялото наследство, а с отделни права-това е завет/.В РП има два вида разпореждания: легати и фидеикомиси. В Юстниановото право те са изравнени.
Легати – учредяват се с формарни изрази в завещанието и са в тежест на наследника.Биват:

1. 
   Учредява се с думите “давам и завещавам”.Предмет –само вещ в цивилна собственост или цивилно вещно право в/у чужда вещ.Прехвърля се собственост.
   
2. 
   Учредява се с думите “да бъде осъден” има облигационно действие:наследодателя има право да иска от наследника извършване на нещо-плащане на сума, прехвърляне на собственост и др.
   
3. 
   Учредява се с думите “да позволи”наследникът да позволи на наследодателя да вземе нещо за себе си.
   
4. 
   Учредява се с думите “да вземе нещо предварително”при няколко наследника, може да се разпореди само един от тях да получи насл.имоти и само останалото да се разпредели м/у всички
   

в завещание или извън него без спазване на строги форми./устна декларация,, писмо/Те могат да се правят и в полза на лица,неспособни да получават чрез легати или завещание наследство в тежест на всяко лице /наследник/, което получава наследство. За да бъдат правно задължителни,обаче те трябва да са направени от лице, способно да завещава.В по-късен етап се въвежда универсалният фидеикомис – наследодателя възлага на наследника да предаде цялото или част от наследството на дадено лице – универсален фидеикомисар.В Юстин.право е регламентирано, че унив.фидеикомисар на наследството се третирал като истински наследник, а за редовния наследник се запалзвала1/4 от наследството.

32. 
    Приемане и отказ от наследство
    

особена сделка /при външни наследници/.При втория случай,наследникът трябвало да изяви волята си за това.Това волеизявление ставал по три начина:

1.Тържествено изявление пред свидетели

2.Мълчаливо изявяване чрез действия, от които личи волята.

3.Изрично,но неформално изявяване на волята за приемане

С приемането на наследството ,наследникът става продължител на личността на наследодателя и встъпва в правното му положение, като става носител на правата и задълженията му.

Домашните наследници /тези които са от фамилията и са били под властта на наследодателя/ придобиват наследството по право.Преторът им давал право да се откажат още преди да се пристъпи към приемането му. Това се правело, когато наследодателя имал големи задължения.

Правото да се въздържат от наследство ставало:

1. Когато наследникът не се намесвал в работите на наследството – не ставал наследник.Кредиторите на наследодателя са имали право да го питат, дали желае да приеме или не.Срокът за отговор е 100 дни.Ако не отговори в срок, губи правото за наследство и кредиторите го продават.

2. Наследникът е можел да приеме на следството по опис /заявява го в 30 дневен срок/.Описът се извършва в 60 дневен срок.Наследникът отговаря за дълговете на наследодателя само до размера на наследството.

3.Ако наследникът е несъстоятелен –кредиторите могат да бъдат удовлетворени с наследеното имущество, което се държи отделно от собственото му имущество.

4.Когато няколко души са сънаследници – м/у тях има имуществена общност-всеки може да иска делба.

32. 
    Дарение.Дарение по повод на смърт
    

част от своето имущество в полза на друго лице, на което искало да окаже щедрост.Извършеното от дарителя дарение трябвало да бъде прието изрично и мълчаливо от надарения. Изисквало се и обедняването на дарителя и обогатяването на дарения да имат своето оправдание в дарственото намерение на дарителя.Дарението в Рп не било правна сделка, имаща собствена обособена форма и специфични последици..Дарението като акт на щедрост можело да се извърши ,както чрез акт на прехвърляне на собствеността,така и чрез договор за поемане на задължения или чрез опрощаване на дълг.