Предмет на Общото учение за държавата 1 Теоритично държавознание
Изтегляне 1.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2) Предмет на държавознанието
- 3) Общото учение за държавата като научна дисциплина
- Общото учение за държавата и другите науки 1) Критерии за разграничаване на ОУД от другите науки
- 2) Деления на обществените науки > общи
- > философски
- > каузални
- > теоритични
- > теоритико-обяснителни . 3) Науки, които изучават държавата > политология
- Система на правните науки >> теоретико-исторически (ОУД): >>> исторически правни науки
- Историческо развитие на държавата. Изследвания в България 1) Историческо развитие на държавата
- 2) Изследвания в България
- Историческо развитие на понятието за държавата. Терминология
- Методология на изучаване на държавата. Метод в курса 1) Същност и цел на познанието
- 2) Начини и средства на познанието
- 3) Същност на научния подход
- 4) Видове научни подходи спрямо опознаването на държавата
- 6) Научен метод и научна методика
- Общество и етнос. Индивид и колективност 1) Етнос и общество 1.1) Възникване и особености
- 2) Индивид и колективност
- Структурно-фукционален подход към етно-социалната общност. Закон за социалната достатъчност
| Въпрос 01:
Предмет на Общото учение за държавата 1) Теоритично държавознание Човешката дейност е два вида: - приложна; - познавателна: >> житейско >> научно >> художествено >> религиозно >> паранормално познания. Нивата на осмисляне на действителността са две: - емпирично (непосредствено възприятие, опит, без да се достига до същността на явленията и процесите - познание за повърхността); - теоритично (навлиза по-дълбоко, обяснява същността). :arrow: Съвкупността от теоритични знания, които са систематизирани е науката като форма на обществено съзнание. Обектите на научното познание са двата вида обективна реалност - > природна и > обществена. Държавата е обществено и социално явление => правните науки за държавата имат за свой обект социалната (обществена) реалност. Тя се изучава от общотеоритичните и отрасловите правни науки, ето защо ОУД е теоритична правна наука. 2) Предмет на държавознанието В рамките на обекта всяка наука си има свой предмет - част от обекта и включва явления и процеси, изучаващи се от една наука. :arrow: Организираността на отделно явно явление като проявление на конкретна форма на движение. Явлението е: > организирана даденост - то е самоорганизирано само по себе си; > организираща даденост - то се проявява и като организиращ фактор. :arrow: Държавознанието изучава най-общите закономерности на държавата като организирано социално явление. Съвременното теоритично държавознание се представя от научната дисциплина Общо учение за държавата - същността на държавата като явление, възникването и развитието на държавата като социална даденост, начините на нейното проявление и формите й на съществуване. 3) Общото учение за държавата като научна дисциплина Учението и теорията са две форми на теоритично познание, които се различават: > учение - обхваща обекта в неговата цялост; широка степен на обощеност; > теория - разглежда отделна страна на явлението. :arrow: Учението представлява съвкупност от теории, обединени около един център. Наименованието "Общо учение за държавата" се възприема в началото на XIX в. в Германия. Немският учен Георг Йелинек обособява ОУД като теоритична част от държавознанието и го отделя от "особените" (тези, които имат за предмет изучаването на отделни държавни институции)учения за държавата. Въпрос 02: Общото учение за държавата и другите науки 1) Критерии за разграничаване на ОУД от другите науки > предметът на науката; > съпоставка с други сродни науки; > ОУД - обществена и правна наука. 2) Деления на обществените науки > общи - изучават обществото в неговата цялост (социология); > частни - изучават отделни страни на обществото или отделни обществени явления (политология). > философски - включват въпрсите за възникването на изучаваното явление и неговата обусловеност, търси се отношението между битие и съзнание (философия, теология); > нефилософски - има относителен характер, може да включва философско направление, но не това е нейната съшност (ОУД, ОТП). > каузални - изучават явления, при които е налице причинно-следствена връзка (ОУД); > нормативни - изучават явления, които на нормативната кауза съществуващо-дължимо (НП, ГП). > теоритични - косвено обслужват социалната практика; > приложни - пряко обслужват социалната практика; > фундаментални - дават най-общо теоритично обяснение; > теоритико-обяснителни. 3) Науки, които изучават държавата > политология - в средата на XX в. е "институционализирана" като самостоятелна наука. Според проф. Н.Неновски ОТД трябва да се развива като "самостоятелна или евентуално като основна интегрална част на формиращата се у нас политология". Така се извежда схващането, че ОУД е по-скоро политическа, отколкото правна наука. > право - връзката между правото и държавата е органична; ОУД дава теоритична основа на редица институти в Конституционното, Административното и Международното публично право; държавата има и своите юридически измерения.  Система на правните науки
>> теоретико-исторически (ОУД): >>> исторически правни науки (ИБДП, ВИДП) - те изучават държавата в историческото й развитие, докато ОУД изучава държавността като ниво на проявление. - история на българската държава и право - изследва развитието на бг държавност; - история на политическите учения - изследва държавата като отражение в идеите, които я обясняват. >> отраслови: - Конституционно право - Административно право; - Финансово и Данъчно право; - Международно публично право; - Общо държавно право - наука, алтернатива на ОУД, но изучава общото в конституционната уредба на различните държави, сравнително-правна наука, предполага юридически подход на изучаване. >> приложни - ОУД дава теории на приложните науки, които те да прилагат пряко. Въпрос 03: Историческо развитие на държавата. Изследвания в България 1) Историческо развитие на държавата  Още в Древността (Египет, Асирия, Китай и Индия) теоритичното обяснение на явлението държава е занимавала мислителите; те по-скоро търсят отговор на въпроса каква трябва да бъде "добрата" държава, как да бъде съвършено устроена.
Начало на научното държавознание: в Древна Гърция; след Пелопонеската война се налага да се смени държавния модел; Сократ, Платон и Аристотел последователно формират една рационална концепция за държавата, основана върху анализ на социалната практика.
>> Аристотел: изучава множество гръцки държави, за да извлече необходимите знания, които да постигнат най-добрия модел на управление. Той е първият, който изследва систематично държавата и поставя началото на държавознанието. Въвежда термина "политика" - науката за най-доброто управление на държавата. В началото на Средновековието: духовният климат на християнския свят не позволява развитие на науката за държавата (заради теоцентричния дух на поставяне на пиедестал е божественото и то определя земното; държавният порядък е непроменим). След разпадането на Римската империя упада значимостта на държавата като социален фактор.
В следствие на борбата между духовното и божественото се появяват първите средновековни светски учения за държавата - Фридрих II, Данте Алигери, Марсилий Падуански. През Възраждането: разграничаване на политиката като наука за държавата от етиката.
>> Н.Макиавели: "Князът" (1516) - обосновава тази идея; политиката става наука за полезното практическо поведение, за "изкуството" да се управлява държавата. Преоткрива се връзката между държавата и правото - с основаването на Университетите в Европа се възобновява интереса към правната наука. Навлизат нови идеи (изучването на корпорациите - различните общности - обяснява и държавата като такава); разглеждат се социалните общности като правни образувания. Публичното право започва да се разглежда отделно от политиката. Немският юрист Липсиус прави първите стъпки в тази посока, тезата е доразвита по-късно от холандския правник Улрих Хубер. Естественото право: представителите на естествено-правната школа поставят в центъра на обществения живот на човека неговите естествени права - обуславят се двата типа обществено състояние: естествено и гражданско. В рамките на естествено-правната доктрина държавата се обяснява като правен институт, тя поставя договора (договорна теория).
В течение на времето се налага схващането, че науката за държавата не е само юридическо учение, а и самостоятелна наука, която е натоварена със задачата да обясни "битието" на държавата и извън правото и отделно от политиката (първите разработки по темата се появяват в Германия под заглавие "Общо учение за държавата" на Роберт фон Мол и Макс Зайдел, успоредно с това Шолцер, Гербер, Блунчи излагат тезата и в "Общо държавно право" - този труд е издаден от Йелинек в началото на XX в.). 2) Изследвания в България Началото на систематичното изучаване на юридическата наука се поставя със създаването на Юридическия факултет на Софийския университет през 1892 г. Още от самото начало ОУД е отделена като самостоятелна научна дисциплина, а първият учебен курс е издаден от проф. Ст. Киров: част първа "Теория на държавата" и част втора "Организация на модерната държава".
Проф. К. Соколов: "Общо учение за държавата" (първа част от "Държавно право", което не успява да завърши поради ранната си смърт); Проф. Ст. Баламезов: "Общо държавно право" - първа част "Общо учение за държавата или философия на държавата" и втора - "Организация на модерната държава". Проф. Л. Владикин: обособява "Общото държавно право" на "Общо учение за държавата" и "Организация на модерната държава". През XX в. се въвежда дисциплината "Обща теория на държавата и правото". Теоритични проблеми за държавата разработват Я. Янев, В. Цонев, М. Михайлова, Н. Неновски, Г. Бойчев, Д. Милкова.
Въпрос 04: Историческо развитие на понятието за държавата. Терминология >> Термините в историята накратко: Теоритичното познание означава понятията чрез определени думи - термини. Те се развиват едновременно с разширяването на познанието за обекта. Въвеждат се съответно и нови термини. Първите възникнали държави (в Древен Египет, Асирия, Вавилон, Древен Китай и Древна Индия) са наложили изграждането на първите понятия за тях и съответните думи за тяхното отразяване. Предходният им характер обаче не позволява приемственост и във времето са наложени други термини, които се употребяват днес. >> Древна Гърция: Първите трайно възприети понятия и техните термини: от древногръцката политическа мисъл. Родовото понятие за държавата гърците означават с термина "полис". За разлика то останалите региони, в Древна Гърция държавата се ограничава териториално до неголям градски център. Полисът е човешка общност, в зависимост от това кой властва и идват различните понятия за формите на държавата (в повечето случаи образуват думата като взимат за корен управляващия и добавят наставката "кратос" - власт или "архос" - господство).
>> Древен Рим: Рим възниква като град-държава, която първоначално се означава с термина "civitas", идентичен на гръцкия "полис". След завоеванията Рим се простира на обширни територии, които се управляват от свободните граждани (publica), държавата се именува "res republicae". От времето на Гай Юлий Цезар демократичната форма на управление постепенно се замества с автократична. Консулът се нарична Princeps, а държавата - Principat. С установяване на неограничената монархия - "император", а държавата - "империя". >> Средните векове: Използват се термини от Древна Гърция и Древен Рим - "цивитас" и "регнум" ("За божия град" на Аврелий Августин); "император" (Карл Велики); "монархия" (Данте Алигери в съчинението си "Монархия"); "република" (Жан Боден с "Шест книги за Републиката"). Класификацията на термините прави Николо Макиавели с "Князът" - разграничава родовто понятие държава от нейните видове - република и принципат; за определяне на родовото понятие се използва термина "Status"; той бележи границата между средновековното и новото мислене; от неговото Stato идват и думи като Staat, State, Etat, Estado и Stato. >> В България: В началото - "земя", "хора", "краище"; Средновековна България - държавата е patrimonium на владетеля; "кесар" - от Византия, >> "цар" (общоупотребяван след Симеон; "самодържец" - да отрази напълно концепцията на управление; "император" - Калоян; от самодържец идва глаголът държа -> "държава Въпрос 05: Методология на изучаване на държавата. Метод в курса 1) Същност и цел на познанието Познанието е процес на отражение на обективния свят в съзнанието на човека. Резултат на познанието е знанието за отделните предмети, за отделните явления. Теоретичното познание се получава чрез мисленето и отразява света в определени логически форми. Съществува специална наука за познанието, наричана гносеология. Според гносеологията се достига до познание на същността на изучавания обект чрез критичен анализ на съществуващите обяснения и така да се изгради ново научно обяснение. 2) Начини и средства на познанието Като цел научното познание винаги изисква да се определят предварително начините и средствата за постигане на целта. Определянето на начините и средствата е задача на ОУД. В изучаването на държавата и правото се използуват няколко начини и средства. Начините определят как да се постигне целта, а средствата - с какво да се постигне. 3) Същност на научния подход Най-важен начин за постигане на теоретичното познание за държавата е подхода. Това е начин за конкретизиране на обекта и предмета на научното изследване. Посредством подхода се определят една или няколко страни, връзки, отношения и обекта и той се изучава от гледна точка на тяхното проявление. Така към държавата може да се приложи социологическия подход и тогава тя ще се разглежда като вид социална общност, вид колективност, отделно държавноорганизирано общество. Към държавата може да се приложи и политологическия подход, като държавата се разглежда като политическо общество и елемент на политическата система, като поле на действие на политическите сили. Към държавата може да се приложи и юридическия подход, т. е. да я направим правномислима, да я обясним чрез съответствието й на юридическите конструкции (правоотношение, субективно право, правен субект и пр.). Прилага се също и системен подход. 4) Видове научни подходи спрямо опознаването на държавата Възможни са два основни подхода:  монистичен – обектът и предметът на научното изследване се възприемат само от един единствен аспект;
плуралистичен – обектът и предметът на научното изследване се определят от много аспекти, към обекта и предмета се подхожда от различни аспекти.
Правилно е към държавата да се подхожда едновременно от различни аспекти. В историята на изучаване на държавата са прилагани различни подходи. До началото на ХХ век държавата се изучава в рамките на монистичен по своя характер подход, т. е. само като социално явление или само като юридическо явление. В началото на ХХ век Йелинек въвежда плурализма на подходите. След него е еднакво опасно да се твърди, че единствено правилно е неюридическото (социологическото, историческото и пр.) обяснение на държавата, както и обратното - да се твърди, че само юриста с неговите методи на изследване може да реши проблемите, свързани с изучаването на държавата. Йелинек обединява двата подхода и разглежда държавата едновременно и като социологическо явление, и като правна институция. В "Правото на модерната държава" той прилага този плурализъм като формулира едно правно и едно социологическо учение за държавата. От началото на ХХ век плурализмът се възприема и дава добри резултати, макар че предпоставя и опасности: неблагополучията идват от това, че съчетавайки двата подхода се губи логическия център на обяснението на явлението държава.
очертават се противоборство между двете разделени социално и юридическо учение, като се стига до създаване на чисто юридическо учение за държавата (Х. Келзен "Чисто учение за правото");
възможно е да се търси и друго съчетание на двата подхода, като се приеме единия подход за водещ, а другия да е допълващ. Така се прави в българското ОУД. Водещ е социологическия подход, като държавата се разглежда преди всичко като социално явление, а юридическият подход е последващ.
5) Научните категории Вторият начин за постигане на теоретично познание е свързан с изграждането на различни типове понятия, които отразяват родови категории. За разлика от природните явления, обществените явления никога не са тъждествени, а само сходни. Затова се извършва типизация на социалните явления и различните аспекти на държавата. Категорията “тип” включва подбрани общи белези на отделни характеристики на държавата като еднородни явления. Чрез типизацията се създава събирателен образ, обособен предмет, който включва общите родови черти на отделната страна на явлението държава. 6) Научен метод и научна методика Методът е средство за научно знание. Той е различен от методиката. Методиката е средство за постигане на практически умения. Методите и методиките са средства в методологията на ОУД. Проф. Владикин - наличието на метод е критерий за разграничаване на науката от квазинаучните занимания. Науката използува само научни методи. 7) Видове научни методи Научните методи биват общонаучни, частнонаучни и специфични. Средствата за научно познание са логически операции, чрез които се образуват съответните научни понятия - анализ, синтез, сравнения, абстрахиране, обобщения. Основен научен метод е логическия. Логическите методи, използувани при систематизирането на понятията и работата с тях чрез съждения и умозаключения. Такива са индуктивния, дедуктивния, сравнителния и историческия метод. ОУД няма специфични методи за разлика от ОТП. Въпрос 06: Общество и етнос. Индивид и колективност 1) Етнос и общество 1.1) Възникване и особености Най-общото и основно човешко обединение. Първата естествено възникнала общност. Обществото изобщо е съвкупност от етно-социални общности. Отделни устойчиви реални човешки обединения, заемащи определена територия, всяко от които представлява сложна ограничена система. Етносът е първата и оригинерна характеристика на всеки човек. Племе - първият исторически възникнал вид етническа общност. За развитието на етноса значение имат: общ език и писменост, обща религия, обща територия, обща материална и духовна култура, етническото самосъзнание, разграничаването от другите етнически общности. 1.2) Дискусии Относно характера на етноса: или е билогично явление или е само с природен характер, според трети - обществен характер. Всяка етническа общност има две страни: природна (етнос) и обществена (societas). В рамките на етноса протичат етноеволюционни и етнотрансформационни процеси. В исторически аспект голямо значение имат етнообединителните процеси. Държавните обединения могат да породят и полиетническа общност. Етническото обединяване се осъществява в няколко форми: консолидация (обединение на близки етноси), асимилация (поглъщане на един етнос от друг), миксация (обединяване на няколко етноса в един крупен) и междуетническа интеграция (формиране на културна общност със запазване на основните етнически черти. 2) Индивид и колективност Индивидът не може да съществува без необходимите му за това блага. Производството на такива налага колективния труд и дело. Индивидът не може да задоволява сам своите потребности и затова неговото съществуване е възможно само в определена общност. Исторически общностите създават свои определени условия, които формират индивида. Те налагат определен тип обществени отношения и връзка (тип колективност). Колективността е обединяваща връзка, условие за съществуването на индивида в рамките на общността. Тя е обвързваща връзка, разграничавайки индивида от другите етноси и е определящата връзка, защото от нея следват определени обществени отношения между индивидите. Естественият ход на развитие на етносоциалния организъм е преходът му от племе в народ и от народ в нация. Въпрос 07: Структурно-фукционален подход към етно-социалната общност. Закон за социалната достатъчност Трите исторически етносоциални общности имат обща характеристика на саморазвиващи се, самовъзпроизвеждащи се, саморегулиращи се органични социални системи. Не всеки етнос минава през тези 3 вида общности: племе, народ, нация. Причините за това са комплексни. Всяка етносоциална общност има постоянни възобновяващи се основни потребности и съответни на тях съвместни дейности. Като цяло основните страни на социалния живот са:
Като цяло тези 3 основни страни на обществения живот дават най-общата функционална социологическа структура на всяка етносоциална общност. Тази функционална структура предопределя организационната структура на етноса. В зависимост от трите основни страни на социалния живот съществуват 3 основни функции на етносоциалната общност:
Съответствието между функционалната и организационната структура при отделните етносоциални общности се определя в науката като социална достатъчност. Постигането на социална достатъчност е социологически закон, който гласи: всяка етносоциална общност се стреми към установяване на социална достатъчност. Всяко човешко общество се самоорганизира така, че на всяка от трите основни потребности, дейности и функции на обществото (етноса) да съответства определена структурна (организационна) част от обществото (етноса), която да я реализира. Всяко конкретно общество (етнос) е в едно от двете възможни състояния:
Съответно всяко общество (етнос) се стреми да преодолее социалната недостатъчност и да достигне социална достатъчност. Това става по два основни начина: >> чрез вътрешно структуриране на обществото, като в него се излъчва, обособява съответна структурна част; >> чрез набавяне на необходимата социална структурна част отвън, от друго общество, от друг етнос.  Така социалната недостатъчност се явява двигател на общественото развитие. Ако не се преодолее в исторически разумен период от време, съответното общество загива под напора на вътрешните си противоречия и невъзможност да осъществява своите три основни функции.
Въпрос 08: Изтегляне 1.41 Mb. Сподели с приятели:
|