Предмет на тп – тп е нов правен отрасъл. До началото на 19в е част от гп и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези отношения

Има се предвид временно отстраняване от работа по чл.199 (Р/С се явява на работа в състояние, което не му позволява да си изпълни тр.задължения, употреби в Работно Време алкохол или др.силно упойващо в-во).

Обезщетението се дължи солидарно от РД и виновните длъжностни лица.

РД дължи издаването на редица документи на Р/С, в които се удостоверяват факти, свързани с ТПО и то своевременно! Такива документи са: за ТВ, трудовия стаж и т.н. Най-често тези документи се издават от РД при поискване от Р/С и те са му необходими, за да ги представи в определен срок. Правонарушението, за което РД носи отговорност, обхваща както неговия неправомерен отказ да издаде такъв документ, така и забавянето при издаването му от момента на поискването и с оглед на необходимостта този документ да бъде представен в определен срок. Неиздаването или несвоевременното издаване на необходимите документи е израз на виновно поведение на работодателя, защото означава, че той съзнателно или по небрежност е отказал или забавил издаването на документи, свързани с ТПО, които Р/С е поискал. От неизпълнението на това задължение на работодателя за Р/С произтичат определени вреди. Те могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. А имуществените могат да бъдат както претърпени загуби, така и пропуснати ползи.

РД е длъжен не само своевременно да издава съответните документи на Р/С, но той трябва да отразява в тях верни данни. Верни са данните, които съответстват на действителността. Вписването в издадените документи на данни, които са неверни – лъжливи, неточни, неистинни, е нарушение на задължението на работодателя. Когато не е изпълнил това свое задължение, той е действал съзнателно или небрежно, т.е. виновно. От неизпълнението на това задължение на работодателя Р/С може да претърпи вреди – имуществени или неимуществени – например не е класиран в проведения конкурс по документи. Вредите могат да бъдат и морални: съдържащите се неверни данни в издадените документи са уронили доброто име на Р/С. Отговорността на РД обхваща всички имуществени (претърпяна загуба и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.

При прекратяване на ТПО РД е длъжен да впише в трудовата книжка на Р/С данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на Р/С (чл.350, ал.1). РД има задължението да уведоми по подходящ начин Р/С, че тр.книжка е оформена!

Основанието за разглежданата тук ИО се състои в неизпълнение на задължението на РД да предаде незабавно след прекратяването на ТПО трудовата книжка на Р/С. От задържането на трудовата книжка за Р/С могат да настъпят и реално настъпват вреди. Те се изразяват в забавяне, затрудняване или осуетяване на постъпването на Р/С на друга работа с всички произтичащи от това неблагоприятни последици. Обезщетяването на тези вреди и дължимото от РД обезщетение за тях се определя в размера на брутното ТВ на съответния Р/С от деня на прекратяването на ТПО до предаването на тр.книжка на Р/С. Р/С е освободен от задължението да установява и доказва конкретния размер на вредите във всеки отделен случай. Достатъчно е той само да установи задържането на трудовата книжка и продължителността на времето на задържането й след прекратяване на ТПО.

ИО на работодателя за нарушаване на трудовите права на Р/С се осъществява по съдебен ред по пътя на осъдителното исково производство. Ищец по тези спорове е Р/С, чиито трудови права са нарушени и е претърпял вреди от това, а ответник – работодателят, който е нарушил трудовите права на Р/С. Спорът е трудов, по смисъла на чл.357 и се разглежда от съда по реда на ГПК и правилата, установени за разглеждане на трудовите спорове по гл. XVIII от КТ.

1. 
   обезопасеността на производственото оборудване;
   
2. 
   чистотата на въздуха, шум, вибрации, осветление и т.н.
   

а) Здравословни са условията, които отстраняват вредностите в трудовата дейност. Те са свързани с химическото, физическото и биохимическото вредно въздействие на работната среда. Произтичат от въздействието на състоянието на въздуха – концентрацията в него над допустимите размери на вредни вещества за човешкия организъм, от неговата температура, влажност и т.н. вредното въздействие на тези фактори на работната среда нарушава нормалното функциониране на човешкия организъм;

б) Безопасни са условията на труда, които запазват физическия и психическия интегритет на Р/С. Те отстраняват и предотвратяват опасните последици за техния живот, здраве и работоспособност, с които е свързана работата на Р/С с машините и съоръженията и създават физическа сигурност при изпълнение на възложената им работа.

ЗБУТ са тясно свързани помежду си и взаимно се преплитат и допълват. Тяхното съчетаване може да осигури опазването на живота, здравето и работоспособността на Р/С. Затова изискванията на закона са едновременно осигуряване на ЗБУТ.

1. 
   КРБ – чл.48, ал.5 издигна правото на ЗБУТ на Р/С в тяхно основно право;
   
2. 
   КТ – нарежда ЗБУТ между основните права и задължения на страните по ТПО (чл.126, 127), а след това ги подлага на обстойна правна уредба в глава XIII “Здравословни и безопасни условия на труда (чл.275-289);
   
3. 
   Закон за здравословните и безопасни условия на труд (ДВ, бр.124, 1997г.);
   
4. 
   Подзаконови нормативни актове: Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използването на работното оборудване (1999г.); Наредба за комплексно оценяване на условията на труд (1991г.) и др.;
   
5. 
   Уредба на безопасните и здравословни условия на труда се съдържа и в КТД и едностранно създавани от работодателя вътрешни правила (арг. чл.50 и 277 КТ).
   

а) Задължението на държавата е в установяването на законова уредба на БЗУТ. Тя се съдържа в гл.XIII от КТ. Най-общата рамка на тези задължения е очертана в чл.275, ал.2 КТ. Изпълнението им е възложено на държавните органи – министри, ръководителите на други ведомства и т.н. Задълженията на тези органи са да съдействат за осигуряването на БЗУТ;

б) Задълженията на РД-те са от двояко естество. От една страна, “работодателят е длъжен да осигури ЗБУТ, така че опасностите за живота и здравето на Р/С да бъдат отстранени, ограничени или намалени”. От друга страна, задължението на работодателя е да осигури тези условия като част от и проява на неговото общо и основно задължение по ТПО да създаде нормални условия за изпълнение на възложената работа на Р/С;

в) Р/С не са ангажирани в установяването на ЗБУТ. Те имат задължение само да спазват установените норми в законите, подзаконовите нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред и т.н.

Участието на различни правни субекти в създаването и спазването на изискванията за ЗБУТ със специфични за тях задължения води до създаването на различни ПО :

1. 
   ПО между държавните органи, на които е възложено съдействието за осигуряване на ЗБУТ и техните висшестоящи органи (чл.275, ал.2). Те са административноправни и изразяват отношения на власт и подчинение;
   
2. 
   ПО между РД и органите на ИВл при изпълнение на задълженията на работодателя по ЗБУТ. Поради обществения интерес, на който служи, и наличието на публичноправни задължения на работодателя към държавата в лицето на нейните органи, и това правоотношения е административно;
   
3. 
   ПО м/у Р/С и органите на държавно управление. То възниква при изпълнение на задължението на Р/С да спазва правилата за ЗБУТ. Това задължение е публичноправно;
   
4. 
   ПО м/у РД и Р/С. При него е налице едностранност на задълженията: работодателят дължи изпълнението на своите задължения по осигуряването на ЗБУТ, независимо от това дали Р/С изпълнява своето задължение да спазва тези правила.
   

• 
  Органи за 3-странно сътрудничество:
  

Б) Отраслови и браншови съвети – включват представители на представителните синдикални и работодателски организации и представители на съответното ведомство. Функции – обсъждане на специфични въпроси на условията на труда в съответните отрасли;

В) Регионални съвети – те се изграждат на областно и общинско ниво и се състоят от представители на представителните синдикални и работодателски организации и представители на областната или общинската организация. Функции – разработват програми за оптимизиране на условията на труда в предприятията на тяхната територия, контролират дейността на контролните органи и т.н.

• 
  Органи за 2-странно сътрудничество:
  

• 
  Комитети по условията на труд – създават се в търговски дружества, предприятия и организации, в които работят повече от 50 Р/С. Състоят се от не-повече от 10 членове при равен брой представители на Р/С и работодателя;
  
• 
  Групи по условията на труда – те се създават в търговски дружества и предприятия с по-малко от 50 Р/С и се състоят от 1 представител на Р/С. Те обсъждат състоянието на условията на труда, разработват програми за обучението на Р/С и т.н.
  

• 
  Специализирани органи на РД за въвеждане и спазване на ЗБУТ са:
  

• 
  Органи за безопасност и здраве при работа – това са длъжностни лица със съответна професионална квалификация, назначени от РД. Те организират и координират дейността по осигуряване на ЗБУТ в предприятието, консултират работодателя по тези въпроси и контролират спазването на техните изисквания от Р/С;
  
• 
  Служби по трудова медицина – консултират и подпомагат РД, комитетите и групите по здравословните условия на труда и укрепване на здравето и работоспособността на Р/С.
  

1. 
   Общи правила за ЗБУТ – глава XIII КТ, ЗЗБУТ;
   
2. 
   Отраслови правила – те се отнасят за определени отрасли на дейност и заетите в тях Р/С: енергетика, минна промишленост, строителство и т.н. Издават се на основание чл.276, ал.3 КТ от министъра или ръководителя на друго ведомство, който ръководи съответния отрасъл.
   

1. Общи правила за безопасна и здравословна работна среда :

• 
  Предварителен контрол при проектиране и строителство. Създаването на БЗУТ започва с проектирането на сградите, машините, и технологиите в предприятията и другите производствени обекти. Чл.5, ал.1 ЗЗБУТ предвижда: в проектите за сгради, машини, съоръжения и други производствени обекти задължително се обособява самостоятелен раздел за БЗУТ; техническите проекти за сгради, машини и технологии не се утвърждават от компетентните технически органи и банките не откриват финансирането на съответните производствени обекти, ако проектите за тях не отговарят на изискванията за безопасни и здравословни условия на труда;
  
• 
  Инвеститорски контрол. Чрез него инвеститорът следи и изисква спазването на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда. Съгласно чл.5, ал.2 ЗЗБУТ той се простира върху процеса на проектирането и строителството;
  
• 
  Въвеждане в експлоатация на новите, реконструирани или модернизирани обекти (чл.6 ЗЗБУТ). При него се прави окончателна проверка, че проектирането и строителството са извършени в съответствие с изискванията на БЗУТ и се удостоверява тяхното надлежно изпълнение. За тази цел се следва специална процедура на приемане на обектите преди реалното им въвеждане в действие. То се извършва от държавна приемателна комисия с участието на специализираните контролни органи – Инспекцията на труда, Държавния санитарен контрол и др. Тя приема решение за въвеждането и действието на новите производствени обекти, когато след надлежна проверка установи, че са спазени правилата за създаване на безопасни и здравословни условия на работната среда;
  
• 
  Действащото законодателство разпростира изискванията за БЗУТ, установени в страната, и за произведените в чужбина и внасяни от други държави машини, съоръжения и технологии;
  
• 
  Мерки за предпазване от най-често срещаните вредности и опасности в производствената работа: вибрации, ел.ток, йонизиращи лъчения, прах, шум и т.н. Тези мерки се предвиждат в чл.284-285 КТ.
  

• 
  Правила, които целят да създадат сигурност, че изпълняваната от Р/С работа е поносима за неговото здравословно състояние. Тези мерки се отнасят до следните въпроси:
  

• 
  Медицински прегледи. Те биват: предварителни – извършват се преди възникването на ТПО и периодични – те се извършват през определени интервали от време на Р/С. Честотата на тези прегледи се определя според възрастта на Р/С – например: ежегодно за Р/С до 18-годишна възраст; един път на две години за Р/С от 18 до 40-годишна възраст и т.н.;
  
• 
  Ограничаване продължителността на работа във вредна или опасна среда. То е установено в чл.286 КТ. Смисълът на това изискване е да не позволи на Р/С да работят продължително време при “особено вредни и опасни за здравето условия и видове работи”, като установява максимален брой години, след които Р/С задължително се премества на друга подходяща работа.
  

• 
  Чл.281 КТ установява изрични изисквания за специална професионална подготовка на Р/С за овладяване на правилата за ЗБУТ. Тя се изразява в:
  

• 
  Изискване за специална правоспособност на Р/С (чл.281, ал.2 КТ). Тя означава придобиване на специални професионални знания и умения на Р/С безопасно да обслужват определени машини и съоръжения с повишена опасност;
  
• 
  Провеждане на инструктаж с Р/С. Той представлява даване на указания на Р/С относно правилата за ЗБУТ, които действат и са задължителни за спазване от Р/С. Инструктажът бива: встъпителен – при постъпване на Р/С на работа; периодичен – провежда се през определени интервали от време за опресняване и повишаване на знанията на Р/С по правилата за безопасни и здравословни условия на труда; извънреден – при въвеждане на нови машини и съоръжения в работата;
  
• 
  Обучение – това е системно запознаване на Р/С със специфичните правила за ЗБУТ и е уредено в чл.281, ал.2 КТ. Провежда се в случаите, когато естеството на работата изисква специални и по-големи познания по безопасните и здравословни условия на труда.
  

• 
  Правила за ЗБУТ, свързани с естеството на изпълняваната работа :
  

• 
  Осигуряване на лични предпазни средства – това са средства за защита и предпазване на отделни части на човешкото тяло – ръце, крака, глава, от вредности или опасности, които се съдържат в условията на труда – опасни машини, течности, газове. Личните предпазни средства са: специални ръкавици, ботуши, очила и т.н. Закупуването и снабдяването на Р/С е задължение на работодателя (чл.284 КТ). Личните предпазни средства се ползват от Р/С по време на работа според тяхното предназначение. Това е задължение на Р/С;
  
• 
  Предоставяне на специално работно облекло (чл.284 КТ). То е средство за защита на цялото тяло на Р/С и по това се отличава от личните предпазни средства. То се предоставя при опасни и вредни за здравето условия на труда. И то, както и личните предпазни средства, се предоставя на Р/С безплатно в натура и е забранено неговото парично компенсиране (арг. чл.285, ал.3 КТ);
  
• 
  Противоотрови. Те се предоставят на Р/С, които работят при вредни за тяхното здраве условия на труда. Предназначението им е да противодействат и неутрализират вредното действие на условията на труда върху здравето и работоспособността на Р/С;
  
• 
  Средство за неутрализиране на вредностите в условията на труда е и безплатната предпазна храна. Тя се предоставя, за да се предпази организмът на Р/С от вредностите, които съдържат условията на труда или да се компенсира тяхното неблагоприятно въздействие. Противоотровите и предпазната храна съгласно чл.285, ал.1 КТ се предоставят безплатно на Р/С и е забранено паричното им компенсиране;
  
• 
  Максимални норми за физическо натоварване. Те са норми за максимално допустима тежест за пренасяне. Диференцирани са според физиологическите възможности на Р/С и според пола.
  

Съгласно чл.283 Р/С има право да откаже да започне изпълнението или да преустанови изпълнението на работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска само след отстраняване на опасността по нареждане на работодателя или непосредствения ръководител. Това право се упражнява при наличието на определени предпоставки:

1. 
   Наличие на + сериозна и + непосредствена опасност. Сериозна е опасността, при която възможността от настъпването на отрицателни последици е реална и с висока степен на вероятност за осъществяването й. Непосредствена е опасността, чието настъпване е близко и предстоящо. Тези два белега на опасността трябва да съществуват кумулативно;
   
2. 
   Опасността трябва да се отнася до живота или здравето на Р/С;
   
3. 
   Необходимо е сериозната и непосредствена опасност да е възникнала. Това значи тя да се е появила, да съществува, а не да е възможно или предстоящо нейното появяване.
   

• 
  да установи основателността на отказа. Това ще рече да проучи обстановката, да направи своето заключение за наличието на предпоставките за упражняване на правото на отказ и да я съобщи на работника;
  
• 
  да предприеме необходимите мерки за отстраняване на опасността;
  
• 
  да осигури възможност на работника сам да участва в предотвратяването й.
  

а) спиране на действието на ТПО;

б) право на обезщетение на работника за времето, през което е преустановил изпълнението на възложената му работа.

Размерът на дължимото обезщетение се определя на базата, от която се изчислява, и продължителността на времето, за което се дължи. Базата, от която това обезщетение се определя, е брутното ТВ, което Р/С е получавал през месеца, предхождащ месеца, през който е направил отказа и е преустановил работата (арг. чл.228 КТ).

Категориите Р/С, които са обхванати от специалната закрила, са:

а) непълнолетните;

б) жени;

в) лица с намалена работоспособност.

Основанието за специалната закрила на всяка от тези три категории Р/С е различно: възраст, пол, намалена работоспособност. То определя и различното съдържание на специалната закрила на трите категории Р/С. Но има и нещо общо в нея. А то е, че и в трите случая присъства закрилата от тежки, вредни и опасни условия на труда и видове работи.