Предмет на тп – тп е нов правен отрасъл. До началото на 19в е част от гп и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези отношения

5) Пето, отговорът на компетентния орган под формата на разрешение или отказ е окончателен и не е необходимо да бъде мотивиран. Той не подлежи на обжалване пред друг държавен – съдебен, административен и т.н., или синдикален орган.

а) Бременна Р/С. Закрилата действа от момента на установяване на бременността от компетентния медицински орган. Тя се удостоверява с медицинско свидетелство. Тя може да бъде уволнена само на основание чл.328,ал.1, т.1, 7-9 и 12 с предизвестие и без предизвестие по чл.330,ал.1 и ал.2,т.6 (по т.6 се иска разрешене на ИТ);

б) Р/С майка на дете до 3г. възраст. Без значение е дали майката използва или не отпуска по чл.164 или по 165 КТ. От закрилата се ползват както рождената майка, така и майката-осиновителка.

в) Р/С чийто съпруг изпълнява наборната си военна служба по ЗОВС. В кръга на тези Р/С не се включват тези, чиито съпрузи са повикани на учебно-мобилизационно мероприятие.

г) Трудоустроени Р/С. Закрилата действа за целия срок на трудоустрояването.

д) Р/С, които боледуват от определени болести. Идеята е да се обхванат болестите, които са поначало тежки, заболяването при които е трайно и при които Р/С изпитва поради това затруднения да си намери след уволнението подходяща работа. Те са изчерпателно изброени в Наредба № 5 на министъра на здравеопазването. За трудоустроените Р/С и за Р/С, които страдат от определени болести, е установена допълнителна закрила. Тя се състои в изискването за тяхното уволнение да се вземе и мнението на ТЕЛК.

е) Р/С, които са започнали ползването на разрешен отпуск. Без значение е видът на отпуска. Тази закрила се прилага от момента, в който реално отпускът започва да се ползва, а не от момента, в който той е разрешен.

ж) Р/С която ползва отпуск за бременност и раждане – може да бъде увол.само по чл.328,ал.1,т.1.

Закрилата по чл.333 има действие към момента на връчване на Заповед за уволнеие!

Закрила на СИНДИКАЛНИ ДЕЙЦИ – чл.333, ал.3. Предварителната закрила за тяхното уволнение се прилага на същите основания, както и за закрилата, която се осъществява от ИТ. Закриляни са определени категории синдикални дейци. Това са синдикалните активисти, които като Р/С в предприятия, учреждения и организации изпълняват и определени синдикални функции, а не щатните изборни синдикални дейци. Те включват:

 членове на ръководен изборен синдикален орган;

 членове на синдикално ръководство в предприятието (това е синдикалният комитет в предприятието, учреждението или организацията).

Закрилата на синдикалните дейци съществува през времето, докато съответният Р/С изпълнява функциите на синдикален деец и 6 месеца след освобождаването му. Ако пък синдикалната организация се е разпаднала поради намаляване на броя на членовете й под определения минимум или изобщо е прекратила съществуването си на основания, предвидени в нейния устав, 6-месечният срок започва да теча от момента на прекратяването й.

Възможно е да съществуват няколко основания за прилагане по отношение на един и същ Р/С както на закрилата по чл.333, ал.1-2, така и по ал.3 на чл.333. Така например бременна е и синдикален деец; трудоустроен е и синдикален деец и т.н. В тези случаи Р/С се оказва закрилян на повече от едно основание, защото на повече от едно основание неговото трудово положение е социално уязвимо. Всяко от тези основания има своето социално и правно оправдание и затова трябва самостоятелно да се приложи по реда, предвиден в него.

Предварителна ЗАКРИЛА по КТД – чл.333, ал.4. Тази закрила се отнася само до уволнението на две основания, изрично посочени в закона: съкращаване на щата и намаляване обема на работата. Закрилата се отнася за всички Р/С, спрямо които действа КТД: към Р/С – членове на синдикалната организация – страна по договора, и към Р/С, които са се присъединили към него по чл.57. По силата на тази закрила, предварителното съгласие се дава от съответния синдикален орган в предприятието. А това е Синдикалният комитет на синдикалната организация – страна по договора.

МОМЕНТ НА ЗАКРИЛАТА - предварителната закрила трябва да бъде осъществена до точно определен момент. Този момент е до връчване на заповедта за уволнение. Дотогава съответното предварително разрешение или съгласие трябва да бъде получено, за да бъде уволнението извършено при спазване на изискванията на чл.333.

Вън от закрилата по чл.333, СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА при уволнение е установена и в чл.35 ЗМСМА, съгласно който, ТПО с общинския съветник не може да бъде прекратявано през времето на неговия мандат в случаите на чл.328, ал.1, т.2, 3 и 4 КТ. Закрилата по чл. 35 ЗМСМА се характеризира с няколко особености:

 от тази закрила се ползват Р/С, избрани за общински съветници, съгласно ЗМИ;

 закрилата се прилага докато трае мандатът на общинския съветник;

 специфични са и основанията за уволнение, при които се прилага чл. 35 ЗМСМА (това са само основанията по чл.328, ал.1, т.2, 3 и 4 КТ) – общинските съветници могат да бъдат уволнявани на останалите основания по чл.328, както и на основанията по чл.330 по общия ред;

 чл.35 ЗМСМА въвежда абсолютна забрана за уволнение на основанията, които изброява.

Общественото и правното предназначение на защитата срещу незаконно уволнение е да осигури защитата на Р/С, след като ТПО е прекратено. Защитата срещу незаконното уволнение е изградена върху две ключови понятия: незаконно уволнение; правна защита.

При незаконно уволнение РД, на който КТ е предоставил правото на уволнение, го е упражнил в нарушение на закона. Незаконността на уволнението се изразява в:

а) уволнение, извършено на несъществуващо в закона основание – например уволнение “по целесъобразност”;

б) уволнение, извършено в нарушение на установената в закона забрана: например уволнение на общински съветници в нарушение на забраната, установена в чл.35 ЗМСМА;

в) уволнение на материалноправно основание, предвидено в закона, елементите от състава на което, така както са установени в закона, не съществуват в конкретния случай. Например: прекратяването на ТД е извършено по взаимно съгласие, но такова съгласие не е постигнато;

г) нарушаване на основни процедурни правила, установени за извършване на дисциплинарното уволнение – РД не е изслушал обясненията или не е поискал писмените обяснения на провинилия се Р/С, не е оценил правилно тежестта на нарушението;

д) неспазване на предварителната закрила при уволнение (чл.333 във вр.с чл.334, ал.3) или на други изисквания за упражняване на правото на уволнение.

Действащото право установява ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА ЗАКОННОСТ НА УВОЛНЕНИЕТО! Тази презумпция е оборима. Тя може да бъде опровергана само като се проведе една успешна правна защита на уволнения Р/С. Незаконността е обективно качество на уволнението. Достатъчно е само то да е извършено в нарушение на закона, за да бъде незаконно. Без значение е дали РД е съзнавал или не незаконността на уволнението.

а) правна защита пред РД, който е извършил уволнението;

б) съдебна искова защита срещу незаконно уволнение.

Оспорване на законността на уволнението пред РД :

Оспорването на законността на уволнението в тези случаи означава право на уволнения Р/С да отнесе пред РД въпроса за извършеното от него уволнение и да предизвика преразглеждането му. Въпросите, по които уволненият Р/С може да поиска преразглеждане на уволнението, са: признаване на незаконността на уволнението и неговата отмяна, възстановяването му на предишната работа, изплащане на обезщетение за времето, през което Р/С е останал без работа поради уволнението, но не повече от 6 месеца, и поправка на основанието за уволнение. Това са същите въпроси, по които Р/С може да потърси и съдебна искова защита. Оспорването на законността на уволнението пред РД се изразява в твърдението на Р/С, че смята уволнението си за незаконно. Той излага и съответните мотиви за това, както и искането си РД да разгледа молбата, да отмени уволнението и да премахне неблагоприятните последици, които е причинил.

Законът допуска на общо основание и отмяната на заповедта за уволнение по почин на РД, който я е издал (чл.344, ал.2). Без значение е дали за това той е бил сигнализиран от трето лице или орган (например синдикален), или сам е установил и е преценил, че издадената от него заповед е незаконна и я отменя с всички произтичащи от това последици. Но тук има едно ограничение: РД може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяване на иск от Р/С пред съда – чл.344, ал.2 in fine. Тази алинея трябва да се тълкува разширително, а именно: По почин на работодателя може и да се възстановява Р/С, заповедта за уволнение на когото е отменена като незаконна, да му се заплаща обезщетение за времето, през което Р/С е останал без работа поради уволнението и т.н. С други думи, работодателят може по свой почин да удовлетвори всички искания на Р/С, които той може да отнесе пред работодателя, като оспори законността на уволнението пред съда.

Правната защита срещу незаконно уволнение, която е предоставена на Р/С пред работодателя, е негова възможност, която е създадена, за да го улесни в защитата му срещу незаконното уволнение. Нейното използване зависи единствено и само от Р/С и от работодателя. Правната защита срещу незаконното уволнение, осъществявана пред РД, има още едно важно предимство, което я поставя и пред съдебната искова защита. То се състои в нейната бързина и икономичност. Отношенията между страните се уреждат, без да се проточват във времето и в съдебните инстанции. Спестява на страните време, усилия и нерви. И не на последно място – запазва или по-точно възстановява техните добри взаимоотношения, които за ТПО имат особено важно значение.

59

ИСК за признаване на уволнението за НЕЗАКОННО И ОТМЯНАТА МУ
Съдебна искова защита срещу незаконно уволнение :

Най-силната част от правната защита срещу незаконното уволнение на Р/С е съдебната искова защита. Тя се състои в предоставеното от закона на уволнения Р/С субективно процесуално право на иск, т.е. право да оспори пред съда законността на уволнението и да поска неговата намеса за установяване на незаконността на уволнението и ако я установи – да го отмени и да отстрани другите последици от незаконното уволнение.

Този иск може да се предяви самостоятелно, когато уволненият Р/С се стреми да установи незаконността на уволнението и неговата отмяна, а не иска завръщането си на предишната работа, било защото междувременно си е намерил друга подходяща работа, било защото по съображения, които той сам преценява, не желае да се върне на предишната работа. Поради самостоятелният характер на този иск, при неговото предявяване съдът не може въз основа само на него да постановява възстановяване на работа, присъждане на обезщетения и др., ако искане за това не е направено, защото съдът се произнася само по въпроси, с които е сезиран !

Този иск е конститутивен. Материалното право, което се предявява с него, е субективно преобразуващо право. С него се иска правна промяна: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Решението, с което искът се уважава, има преобразуващо действие и със СПН произвежда исканата правна промяна: признава уволнението за незаконно и го отменя. А решението, с което искът се отхвърля, има декларативно действие и със СПН нещо потвърждава законността на уволнението. Съдът може само да отменя или потвърждава заповедта за уволнение, но той не може да заменя едно основание за уволнение с друго.

Той е най-същественото и най-важното правно средство за защита срещу незаконното уволнение. Чрез неговото упражняване уволненият Р/С иска “връщането” на най-важното, което неправомерно е загубил – работата, която е изпълнявал. С него се предявява правото на уволнения Р/С да бъде възстановен на предишната работа, т.е. на същата работа, която е изпълнявал преди уволнението. По своята правна природа това е субективно преобразуващо право. От тук се извежда и конститутивният характер на иска, с който се предявява:

Това право на Р/С възниква от незаконното уволнение. Ето защо то предпоставя признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Решението на съда, с което искът се уважава, има преобразуващо действие: със СПН то възстановява прекратеното ТПО. Това е ТПО, което е съществувало между страните преди незаконното уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труда и т.н. Решението на съда, с което съдът отхвърля иска, има декларативно действие: със силата на пресъдено нещо се установява, че Р/С няма субективно преобразуващо право на възстановяване на работа и исканата от него правна защита за възстановяване на работа не му се дължи.

Искът за възстановяване на работа следва да се уважи, щом се установи неговата допустимост и основателност и в случаите, когато междувременно предприятието или част от него е закрито или съответната длъжност е съкратена. При закриване на предприятието ще се окаже невъзможно реалното връщане на Р/С на предишната работа. Но и при това положение за него настъпват някои благоприятни последици: ново уволнение с предизвестие или обезщетение за това по чл.220 и 221, ал.1.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЯ Р/С на предишната работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Но това може да бъде и по решение на РД, с което той “по свой почин” признава уволнението за незаконно, сам отменя заповедта за уволнение и разпорежда възстановяването на незаконно уволнения Р/С на предишната му работа. В този случай заповедта на РД влиза в сила от деня на издаването й.

При тази обстановка ТПО на Р/С се възстановява, ако той се “яви да я заеме”. “Явяването” да я заеме означава, че Р/С се явява при РД в предприятието на мястото на работата и изразява готовност да започне изпълнението на трудовите си задължения, поставя се на негово разпореждане и в негово разположение в изпълнение на възложената му предишна работа. Това той трябва да направи в 2-седмичен срок. Този срок започва да тече от следващия ден на деня, в който е получил съобщението за възстановяване на работа – влязло в сила съдебно решение или заповедта на РД, издадена по негов почин. Този срок е установен, за да даде възможност на възстановения Р/С да се подготви за връщането на работа: да прекрати ТПО, което е възможно междувременно да е създал, да уреди свои лични въпроси и т.н. Във всеки работен ден от този 2-седмичен срок той може да се яви да заеме предишната си работа, на която е възстановен. РД е длъжен да го допусне на работа по силата на задължителността на съдебното решение (чл.220, ал.1 ГПК) или на собствената си заповед.

Решението за възстановяване на работа не задължава възстановения Р/С да се върне и да заеме предишната си работа. Той има само право да стори това. Ако той реши да заеме работата, на която е възстановен, трябва да се яви да я заеме в 2-седмичен срок, освен ако не може да се яви в този срок по “уважителни причини”. Законът не дава определение на това понятие, нито изброява примерно кои причини са уважителни по смисъла на чл.345, ал.1. Това са такива причини, които са попречили, затруднили или направили невъзможно явяването на Р/С да заеме предишната си работа. Например: продължително отсъствие на Р/С от постоянното му местопребиваване, заболяване и т.н. Преценката на “уважителния” характер на тези причини във всеки отделен случай трябва да се извърши конкретно според обстоятелствата. Преценката се прави от РД, а при спор подлежи на съдебен контрол.

Предвиденият в чл.345, ал.1 2-седмичен срок започва да тече от “получаването на съобщението за възстановяване”. Получаването обаче предпоставя и съдържа в себе си като законово изискването за изпращането на съобщение за възстановяване, защото може да бъде получено само съобщение, което е изпратено. А изпращането на такова съобщение е задължение на съда, който е постановил влязлото в сила решение за възстановяване, защото негов е актът, въз основа на който се извършва възстановяването. Съдът е длъжен да изпрати това съобщение на страните по спора за незаконното уволнение – на възстановения Р/С и на РД.

Срокът за завръщане на работа - 14-дневният срок по чл.345, ал.1 се изчислява в календарни дни. Той започва да тече от деня, следва деня, в който е получено съобщението за възстановяване на работа, а не от деня на влизане в сила на съдебното решение за възстановяване на работа или от вписването му в срочната книга.

Възстановяването на работа на Р/С, уволнен поради задържане от властите за изпълнение на влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, представлява една специална хипотеза. Ако след уволнението на този Р/С последва оправдателна присъда, той се възстановява на предишната работа. Възстановяването на предишната работа се извършва по реда на чл.345, ал.1.