РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ИТС ОТ НЕИСКОВИТЕ ИТСпорове

ИТС са спорове за субективни трудови права. А при неискови (неправни) ИТС спорът не е за съществуващо субективно право, а за бъдещо право, за неговото бъдещо установяване. И страните спорят не какво е правото, както е при индивидуалните правни трудови спорове, а какво да бъде правото, защото то още не съществува. Те се уреждат чрез преговори между страните и завършват със споразумение между тях. Ако страните не могат да се споразумеят, ТПО не възниква.

Правните ИТС могат да бъдат класифицирани според техния предмет на трудови спорове за трудово възнаграждение, отпуск, уволнение и др., т.е. в зависимост от естеството на спорното право.

а) В тяхната подведомственост. Трудовите спорове, като граждански дела, са отнесени за разглеждане в компетентността на съдилищата (чл.360, ал.1). съдилищата, на които са подведомствени тези дела, са общите граждански съдилища в страната.

б) Тр.спорове се разглеждат по реда на ГПК, доколкото в КТ не е предвидено друго (чл.360, ал.1, изр.2).

Важна новост, въведена с измененията на КТ от 2001г., е отнасянето на една значителна част от делата за разглеждане по правилата на “бързото производство”, установени в ГПК. Това производство предвижда съкратени процесуални срокове, което дава възможност за ускорено разглеждане на граждански дела. По този ред се разглеждат следните групи трудови спорове:

а) Исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ (чл.126а, ал.1, б.”м” ГПК). Това са трите основни иска за защита срещу незаконно уволнение: за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради уволнението.

б) Искове за парични вземания по ТПО (чл.126а, ал.1, б.”н” ГПК). Това са исковете за основно и допълнителни ТВ, за обезщетения по ТПО по глава X, раздел III КТ, за имуществената отговорност на работодателя по чл.200-202, за имуществената отговорност на Р/С по чл.203-212 и др.

Бързото производство по ГПК може да се провежда само по искане на ищеца, когато прецени това за подходящо. То се прилага само за първоинстанционното и въззивното производство, а не и за касационното производство.

а) Изборни служители в органите на изпълнителната власт – например: председателят, заместник-председателя и членовете на МС, кметове и др.

б) Изборните служители в обществените организации, политическите партии и движения са платените ръководни служители в тях.

в) Служителите по чл.28, ал.2 ЗАдминистрацията – това са членовете на политическите кабинети на министър-председателя, министрите (пр. началника на кабинета, парламентарният секретар) и др.

Като изключва от съдебния контрол разглеждането на споровете относно освобождаването на посочените служители, КТ не предвижда друг ред за тяхното разглеждане. Такъв ред за изборните служители в обществените организации, политическите партии и движения могат да предвиждат техните устави, но това не правен ред за разглеждане на правни спорове, а част от вътрешния организационен живот на тези обществени и политически образувания.

ОСОБЕНОСТИ В ПОДСЪДНОСТТА НА ТРУДОВИ СПОРОВЕ (чл.361 и 362) :

Като следва поначало общите правила на чл.80-81 ГПК за родовата и местната подсъдност на гражданските спорове, чл.361-362 въвежда и някои особености, които засягат само местната подсъдност. Те са две:

а) Местна подсъдност на тр.спорове с чуждестранни лица (чл.361). Това са споровете между Р/С – чужди граждани и РД – чуждестранни лица или смесени, без да определя техния дял на участие, които имат седалище в РД и когато работата се извършва в страната. В тези случаи местната подсъдност по трудовите спорове може да се уговаря между страните. Ако те не определят компетентния местен съд, тогава местно компетентен ще бъде българският съд според седалището на РД. Само че в случаите, когато страните изрично не уговорят в трудовия договор местната подсъдност на трудовите спорове между тях, съгласно общото правило на чл.361 КТ те ще се разглеждат от българския съд.

б) Местна подсъдност на тр.спорове между Р/С – български граждани, работещи в чужбина, и български РД в чужбина (чл.362 КТ). Когато Р/С е ищец, трудовият спор е местно подсъден на СГС. А когато Р/С е ответник, спорът е местно подсъден на надлежния съд по неговото местожителство в страната.

Правната й уредба се съдържа в чл.358. Общата уредба на давността по чл.110-120 ЗЗД се прилага субсидиарно и за сроковете по чл.358. Съдът не следи служебно за спазването на тези срокове, а се произнася по тях само при възражение на страните. При възражение за изтекла давност съдът отхвърля иска по същество като неоснователен, а не прекратява делото поради недопустимост на иска. Чл.358, ал.1 установява специална уредба на давността на тр.спорове. Тя съдържа особености в 3 насоки:

а) по спорове за ограничена имуществена отговорност на Р/С и за отмяна на дисципл. наказание “забележка” – 1 месец;

б) по спорове за отмяна на дисципл.наказание “предупреждение за уволнение”, изменение на мястото и характера на работата и за прекратяване на ТПО – 2 месеца;

в) за всичко останали трудови спорове – 3 години.

2) Давностните срокове започват да текат от деня, в който на Р/С е връчена съответната заповед за основанието и размера на отговорността на Р/С, а при исковете за прекратяване на ТПО – от деня на неговото прекратяване. Що се отнася до другите искове – давностният срок започва да тече от деня, в който правото – предмет на иска, е станало изискуемо.

3) Давностните срокове по тр.спорове не се смята за пропуснати, ако в рамките на срока ищецът е подал исковата си молба до некомпетентен орган (чл.358, ал.3). В този случай некомпетентният орган, до който неправилно е била отправена молбата, е длъжен да я препрати служебно до съда.

Важна особеност на трудовото правосъдие е безплатността на производството). Чл.359 КТ разширява безплатността, като предвижда, че производството по трудови дела е безплатно за Р/С не само когато са ищци, но и когато участват като ответници. Безплатността на производството означава освобождаване на Р/С от всички държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо дали е ищец или ответник, дали е искът е уважен или отхвърлен! Когато искът на Р/С бъде уважен, разноските са за сметка на РД-ответник. За сметка на РД са и разноските, когато предявеният от него иск срещу Р/С бъде отхвърлен. Когато искът на Р/С бъде отхвърлен, таксите и разноските по производството се понасят от държавния бюджет. ОБАЧЕ - Р/С обаче не е освободен от отговорността за разноските, направени от насрещната страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била представлявана от адвокат, юрисконсулт и др. Р/С дължи на общо основание заплащането на тези разноски на РД, защото това са разходи, направени от другата страна, които не са към съда, и Р/С, който е загубил делото, дължи тези разходи на РД.

Ускоряване разглеждането на тр.спорове за незаконно уволнение - съгласно чл.344, ал.4 трудовите спорове за незаконно уволнение се разглеждат от РС:

 в 3-месечен срок от постъпването на исковата молба в съда; и

 в 1-месечен срок от постъпването на жалбата.

Под “разглеждане на делото” в 3-месечен срок следва да се разбира не само изясняване на делото от фактическа и правна страна, но и постановяване на решението по него и обявяването му от съда заедно с мотивите към него.

Колективният интерес на Р/С се изразява и защитава от синдикалните организации или непосредствено от общностите на Р/С: общите събрания на Р/С и групи от Р/С.

Но общи интереси имат и РД-те. Общите интереси на РД-те са от използването на наемния труд. Това са техните общи интереси от ефективното използване на наемната работна сила за осъществяване на предмета на дейност на съответното предприятие или организация, от нейното разумно и целесъобразно организиране и т.н. Колективните интереси на РД-те се изразяват и защитават от техните работодателски организации или от група РД-и, които имат общи интереси.

Субекти на КТПО са синдикалните и работодателските организации, ОС на Р/С в предприятието, група Р/С и работодатели.

КТПО, в зависимост от вида им възникват:

1) от колективното договаряне и сключения КТД;

2) от принадлежността на Р/С към ОС, което осъществява защитата на техните общи интереси пред РД и държавните органи;

3) от провеждането на предвиденото в закона сътрудничество и консултации при регулирането на ТПО и т.н.

КТПО се реализират като производства. Те са поредица от последователни правни действия, които се осъществяват:

 консултации и сътрудничество;

 преговаряне за уреждане на спорни въпроси;

 защита на общи интереси, участие в обсъждането и решаването на въпроси от управление на предприятието и т.н. Това са все трайни и продължаващи отношения.

Общото в съдържанието на различните видове КТПО се изразява в:

а) От една страна, всички те уреждат въпроси, които се отнасят до условията на труда и произтичащите от тях трудови П и З на всички или на групи Р/С и отделен РД или РД-и.

б) От друга страна, КТПО имат за основно предназначение да защитят ИТПО и Р/С по тях. Това е правна “самозащита” на ТПО.

Основни задължения на Р/С и на синдикалните организации по КТПО са:

1. При възникване на КТСпорове да прибягват първо до способите за доброволното им уреждане и да използват правото на стачка само като крайно средство при условията и по реда за неговото упражняване, предвидени в закона (чл.11-19 ЗУКТС);

2. Да се придържат към взаимно уговорените и приети задължения по КТД за спазване на задължението за мирно уреждане на възникналите спорове при сключените КТД и т.н.

Основни задължения на РД-те и техните организации по КТПО са:

1. Да водят колективни преговори със синдикалните организации, когато им предложат и поискат това;

2. Да им предоставят дължимата необходима информация при колективното преговарян;

3. Да спазват забраната за локаут, да създават условия и да оказват съдействие на синдикалните организации за осъществяване на своята дейност в предприятието и т.н.

Правното положение на ОС е уредено в чл.6-6а КТ. То е орган на трудовия колектив на предприятието. ОС се състои от всички Р/С в едно предприятие. В него не се включват лицата по договори за изработка и други граждански договори, защото те не са негови Р/С по смисъла на КТ. Без значение за включване в състава на ОС е служебното положение на Р/С и характера на изпълняваната от него трудова функция. Няма значение и синдикалната принадлежност на Р/С – в него участват както членуващите в синдикални организации, така и тези, които не членуват в синдикални организации.

ОС действа в пленарен състав, когато в него непосредствено участват всички Р/С. В този състав то действа най-често, когато това е практически възможно, т.е. когато е възможно едновременното събиране на всички Р/С: броят на заетите Р/С в предприятието не е много голям, работят на едно място, работното им време съвпада и т.н. То е израз на пряката демокрация в ТПО. Когато обаче броят на Р/С е голям, работят в териториално отдалечени негови поделения, цехове и др., което прави практически невъзможно или трудно едновременното им събиране, вместо ОС може да действа събрание на пълномощниците /СП/. То може да се създава и всякога, когато Р/С решат, че това е практически целесъобразно. То се състои от делегати – пълномощници, избрани от всички Р/С по бригади, цехове и т.н. Законът не определя нормата на представителството. Не е определен и начинът на избиране и мандатът на пълномощниците.

Поставя се въпросът: Не дублира ли ОС синдикалните организации в предприятието? Такава опасност не съществува. Към ОС Р/С имат възможност да прибягнат, когато в предприятието няма изобщо синдикална организация, когато в него съществуват една или повече синдикални организации, в които членуват незначителен брой Р/С, или когато при съществуващата синдикална обстановка в предприятието общите интереси на Р/С остават без необходимата защита. Редът за работа на ОС не е уреден в закона. Но законът предвижда той да бъде определен от самото ОС.

a. РД

c. 1/10 от Р/С, съответно от пълномощниците в СП.

“РД”, за който тук става дума, е РД в съответното предприятие. Това е неговият представител в лицето на съответния директор, управител и т.н.

ОС на Р/С може да бъде открито, да започне своята работа и да приеме валидни решения, ако на него присъстват определен брой Р/С, т.е. когато има кворум. Той е определен в закона (чл.6а, ал.2 КТ): повече от половината от всички Р/С.

а) Избор на представители на Р/С.

б) Приемане на решения по въпроси от общ интерес за Р/С:

 приемане на проект за КТД, предложен от една или повече синдикални организации, когато синдикалните организации в предприятието не са постигнали съгласие за общ проект;

 определяне начина за използване на средствата за социално-битово и културно обслужване на Р/С в предприятието;

 използване на социалните фондове и формите за социално обслужване на Р/С и от семействата на Р/С;

Най-важните случаи на участие в управлението чрез участие в обсъждането са:

 Участие при обсъждането на решения по трудови и социални въпроси на търговското ООД. ОС на съдружниците, като орган за управление на търговското ООД, взема решения по трудови и социални въпроси след изслушване на представителя на персонала. Изслушването на представителя тук е задължително, т.к. решение по тези въпроси без предварително изслушване е недействително;

 Участие на представители на Р/С със съвещателен глас в ОС на съдружниците на търговските ООД. Право на такова участие с представители е предоставено в ООД – с повече от 50 наемни Р/С. “Участието тук се изразява в присъствие на събранието на съдружниците, във вземане на становище и изразяване на мнение и позиция по обсъжданите въпроси,, но не и в гласуването при приемането на решения.

Признаването на правото на синдикално сдружаване в Европа датира от средата на 19 век. Първите синдикални организации в РБ възникват в края на 19 век: на печатарите – 1891г., на текстилните работници – 1896г. и т.н. Правото на синдикално сдружаване се ползва с широко международно признание – чл.23, ал.4 от ВДПЧовека от 1948г.; чл.8 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и др.

 КРБ – чл.12, 44, 49, ал.1;

 КТ – чл.4, 33, 37, 42, 45, 46 и 49.

Субекти на синдикално сдружаване. По изричния текст на чл.49, ал.1 КРБ и чл.4, ал.1 КТ това право е предоставено на Р/С, т.е. на лицата, които работят по ТПО. Съдържание на правото на синдикално сдружаване :

а) Свободно и по избор образуване на синдикални организации. Това значи право на съответните лица да създават синдикални организации, когато те решат това. Този елемент е юридическата основа на синдикалния плурализъм, т.е. на съществуването на повече от една синдикална организация.

б) Да не изискват от никого предварително разрешение за образуването на замисляната и избрана от тях синдикална организация. Това значи, че те не са длъжни да искат разрешение за това от който и да е държавен – административен, съдебен и др. под. орган, от обществен орган, включително и от органи на съществуващи към този момент синдикални организации.

в) Доброволно встъпване и излизане от синдикалната организация. То се отнася до случаи, когато синдикалната организация е вече образувана и Р/С я преднамира.

г) Единственото ограничение на субектите на това право е да се съобразяват с устава на съответната синдикална организация. Това се отнася както до реда на встъпване в нея, така и за поведението, към което трябва да се придържат, докато членуват в съответната синдикална организация.

Правото на синдикално сдружаване се упражнява чрез образуване на синдикални организации или встъпване в тях. “Образуването” е първоначалното създаване на синдикални организации на Р/С. Те са нейни учредители и стават нейни членове. Втората форма е последващо встъпване във вече създадена и съществуваща синдикална организация. Общото между двете форми на упражняване на правото на синдикално сдружаване е, че и в единия, и в другия случай Р/С упражнява правото си на синдикално сдружаване. Но между тези две форми съществуват и някои различия: Първоначалното образуване може да бъде упражнявано само съвместно с други Р/С: толкова на брой, колкото е необходимо според устава за създаването на една синдикална организация.

Правото на синдикално сдружаване има определено социално и правно съдържание и предназначение :

 социално предназначение е да създаде у Р/С съзнанието за организирана сила, чрез която отстояват пред РД и държавата своите искания за подобряване на условията на труд и живот;

 правното предназначение на правото на сдружаване е в представителството на интересите на Р/С, което създадените в резултат на упражняването на правото на сдружаване синдикални организации осъществяват. Представителството на интересите се изразява в това, че синдикалната организация изразява тези интереси, прави ги достояние на РД и компетентните ДО, отстоява и защитава тяхното удовлетворяване. Тези интереси се отнасят до ТПО и ОПО и жизненото равнище.

Правото на синдикално сдружаване е субективно публично право на Р/С. То е право, защото предоставя на Р/С определено социално благо със значителна ценност: възможността да се сдружават в организации, да се отстояват и защитават своите общи социално-икономически интереси. То е субективно, защото неговото реализиране е гарантирано от държавата и от правото. А е публично, защото е насочено към държавата. Правото на синдикално сдружаване е едновременно “индивидуално” (защото е предоставено на отделния Р/С като ФЛ) и “колективно” (защото упражняването му води до създаването на и участието в колективни образувания – синдикалните организации).

Синдикалните организации като правни субекти са сдружения с нестопанска цел. Идеалната цел, за която са създадени и на която те служат, е защитата на икономическите и социалните интереси на Р/С. Синдикалните организации придобиват качеството на ЮЛ с вписването им по решение на ОС в регистъра по седалището на организацията. Вписването се извършва по реда, установен за вписване на сдружения с нестопанска цел. В регистъра се вписват: видът, наименованието, седалището, предметът на дейност на организацията, органите и лицата, които я представляват, както и промените в тези обстоятелства.

а) Участие в подготовката на вътрешните актове на предприятието (чл.37). Същността на това право е в участие в подготовката на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения и обсъждането на проектите за тях.

б) Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси (чл.42).

в) Представителство пред съда (чл.45).

Синдикалното процесуално представителство е допустимо по въпроси на ТПО и възникнали трудови спорове. Това са индивидуалните трудови спорове по чл.357, колективни трудови спорове за установяване на незаконността на стачката по чл.17 ЗУКТС и др. Синдикалното процесуално представителство се осъществява от синдикалните организации и техните поделения.

 “Синдикална организация” тук е обобщаващо понятие и е употребено в смисъл на синдикална централа – като КНСБ, КТ ”Подкрепа”;

 “Поделение” на синдикалната организация обхваща организационните образувания, които членуват в съответната синдикална централа: отраслови синдикални съюзи, отделните низови синдикални организации в предприятия и т.н.

Синдикалното процесуално представителство се извършва по искане на Р/С. Искането трябва да бъде направено пред синдикалния орган на синдикалната организация или нейно поделение, което ще го представлява. Синдикалното процесуално представителство е представителство пред съда и за съдебното разглеждане на трудовия спор. Без значение е степента на съда – районен, окръжен, апелативен, ВКС. Синдикалният процесуален представител може да извършва вместо Р/С и от негово име и да приема извършването спрямо него на процесуални действия, като уведоми съда, че е процесуален представител и участва в процеса от чуждо име.

Основно място заема КТ – чл.3-3е КТ. Сред източниците на правната уредба на ТС е и Закона за икономически и социален съвет от 2001г. и др. Подзаконови нормативни актове – Правилник за организацията и дейността на съветите за ТС, издаден от НСТС в изпълнение за законовата делегация по чл.3е, ал.1 КТ (2001г.) и т.н.

Провеждането на ТС е задължително. Тази идея следва от чл.3, ал.1 КТ - “Държавата осъществява регулирането … в сътрудничество и след консултации с …”. Ал.2 на чл.3 потвърждава задължителното провеждане на 3-странното сътрудничество: “ Процедурата по ал.1 задължително се осъществява при приемането на нормативните актове в областта на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и по въпросите на жизненото равнище”.

Какви са последиците за съответния подзаконов нормативен акт, ако процедурата по ал.1 не бъде спазена? Законът не предвижда изричен отговор на този въпрос. Все пак, като се имат предвид категоричните императивни разпоредби н ал.1 и 2, следва, че тяхното неспазване при приемането на съответния нормативен акт води до неговата незаконосъобразност. А законността на актовете на МС и на министрите, включително и на техните подзаконови нормативни актове подлежи на контрол от ВАС, а незаконосъобразните от тях – и на отмяна.

ТС се състои в обсъждането на подзаконови НА от правителството и неговите членове или от местните органи на власт в рамките на тяхната компетентност, или на законопроекти по трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище преди внасянето им в НС, с участието на синдикални и работодателски организации. Това предопределя и ФОРМИ НА УЧАСТИЕ на представителните синдикални и работодателски организации в осъществяването на ТС. Те са “сътрудничество и консултации”. Това значи, че съответните нормативни актове или законопроекти се обсъждат предварително с представителните синдикални и работодателски организации.

Общото в техния състав е:

а) всички те имат 3-странен състав. Те се състоят от представители на изпълнителната власт, синдикалните и работодателските организации;

б) в тях се включват синдикалните и работодателски организации, които са признати за представителни;

в) съотношението между представителите на участващите в него 3 страни е 1:1:1.

Органите за ТС се изграждат на:

а) Национално ниво. На национално равнище е учреден НСТС. Той се състои от заместник-председател на МС и още един член на правителството и от двама представители на всяка представителна и синдикална организация. Основните функции на НСТС се състоят в обсъждане на законопроекти, проекти за подзаконови нормативни актове и решения на МС. Тези обсъждания приключват с изразяване на мнение, становище и предложения за изменение и подобряване на съответните проекти – чл.3в, ал.1 КТ. На НСТС е възложено и едно важно нормотворческо правомощие: да приеме Правилник за организацията и дейността на съветите за ТС (чл.3е, ал.1 КТ). Този правилник е приет през 2001г. С измененията на КТ от 2001г. на НСТС бяха възложени и други нови задължения. Те се състоят в предоставяне на мнения по искане на висши ДО: президента на РБ, председателя на НС и т.н. – чл.3в, ал.1 КТ. Смисълът на исканите мнения е да се подпомогне изработването на по-добри закони и подзаконови нормативни актове по трудовите и осигурителните отношения. НСТС е длъжен да изрази и предостави исканото му мнение.

б) Отраслово ниво. На отраслово ниво се изграждат отраслови съвети. Те се състоят от представители на министерства, държавни агенции и др., на националните отраслови синдикални и работодателски организации. Такива съвети са създадени в транспорта, съобщенията и т.н.

в) Браншово ниво. В КТ браншът се схваща като по-малко поделение, като деление и част, клон от отрасъла. Органите на браншово сътрудничество се изграждат по подотрасли и производства, обособени по основни насоки на производствената дейност. На браншово ниво се изграждат браншови съвети за ТС, в които участват представители на съответните министерства, държавни агенции и др. и представители на представителните синдикални и работодателски организации.

г) Общинско ниво. ОбС се изграждат в общините като основни административно-териториални единици в страната. В общинските тристранни съвети участват представители на общинската администрация и на общинските представителни синдикални и работодателски организации.

Отрасловите, браншовите и общински съвети за ТС обсъждат и дават мнения по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище, които са специфични за съответния отрасъл, бранш или община и засягат интересите на заетите в тях Р/С.

 има договорен характер. Тази му правна природа се отнася до неговото сключване като резултат от постигнатото съгласие на правни субекти на частното право – между страните, чиято воля определя неговото съдържание по въпроси на ТПО и ОПО – предмет на договора;

 е нормативно съглашение, с оглед ПП които поражда. Това значи, че установените с него П и З се прилагат не към поименно посочени и точно определени лица, както е при договорните правни сделки, а спрямо персонално неопределен кръг от Р/С в предприятието, отрасъла и т.н. Това са както лицата, които са Р/С в момента на неговото сключване, така и тези, които постъпват след това на работа при съответния РД, стават Р/С в предприятието или отрасъла, в който се прилага КТД и които заварват неговото действие. Уговореното с КТД се включва в съдържанието на ИТПО между Р/С и РД, спрямо който се прилага.

ПРЕДМЕТ на КТД – това е кръгът от въпроси, които могат да се уреждат с КТД. Те се определят от два основни критерия, които се извличат от чл.50.

а) Първият е: характерът на въпросите, които могат да бъдат предмет на КТД. Това са въпроси на ТПО и ОПО на Р/С. Трябва да се подчертае, че въпросите на жизненото равнище са изключени от колективното договаряне, защото те са включени в обхвата на ТС. Следва да се уточни, че става дума за трудовите и осигурителните отношения на Р/С, от името на които съответната синдикална организация сключва КТД съгласно чл.51, ал.1.

б) Вторият критерий е: въпросите на трудовите и осигурителните отношения, които могат да бъдат предмет на КТД, трябва да “не са уредени с повелителни разпоредби на закона”. Под “закон” тук се разбира не само нормативен акт, приет от НС по установения за това специален ред в КРБ, но и подзаконови нормативни актове, издадени от МС или от отделни министри. Този критерий включва две групи от случаи:

 въпроси на ТОПО, които изобщо не са уредени в закона. Тяхното “идентифициране” е свързано с установяване на непълноти в законовата уредба. Те може да се дължат както на пропуск в законодателството, така и на съзнателно въздържане от законодателя да уреди определени въпроси. Това могат да бъдат въпроси на ПК и преквалификация, на социално-битовото обслужване, които са по-общо уредени в КТ, въпроси на отношенията при структурни промени в производството и т.н.;

 въпроси на ТОПО, които са уредени в закона, но не с повелителни, а с диспозитивни разпоредби, т.е. даващи възможност на страните да се отклоняват от тях. В трудовото законодателство това са най-често норми, които установяват само минималния стандарт на П и З и дават възможност да се предвидят и други по-благоприятни разрешения. Такива са например нормите относно основния платен годишен отпуск – “не по-малко от определен размер” (чл.155 и 156).

КТД е правно средство за подобряване условията на труда. Това е и неговата социална същност и предназначение. Ето защо е недопустимо в КТД да се включват клаузи, които са по-неблагоприятни за Р/С от установените в закона (чл.50,ал.2). Така законът определя равнището, на което могат да се уреждат въпросите на ТОПО в КТД. Тази разпоредба визира случаите. При които законът установява минималните норми за права на Р/С по ТОПО. Ако въпреки забраната, установена в чл.50, ал.2, КТД съдържа по-неблагоприятни разрешения от установените минимални норми в закона, те ще бъдат недействителни поради противоречието им със закона и вместо тях ще се прилагат и действат съответните императивни законови разпоредби. От друга страна, КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за Р/С от установените в “КТД, с който РД е обвързан “(чл.50, ал.2 in fine).

С КТД не може да се предвижда клауза, която забранява на РД да включва в ИТД с Р/С, които не членуват в синдикална организация – страна по КТД, по-благоприятни условия от предвидените в КТД.

Според нивата, на които могат да се сключват, КТД биват четири вида:

1. КТД на равнище предприятие;

2. на равнище отрасъл;

3. на равнище бранш; и

4. на равнище община (чл.51, ал.1).

а) Основното ниво е предприятието - на него се извършва колективното преговаряне и на което могат да се сключват КТД (чл.51а). Предприятието е мястото, където Р/С и РД осъществяват дейността си, там, където синдикалните организации провеждат своята ежедневна дейност. Ето защо е естествено, че на равнище предприятие КТД е най-често използван и прилаган, защото предприятието е “родното място”, където изначало се пораждат и живеят делничните трудови и социални проблеми.

б) Другите нива, на които се провежда колективното договаряне и могат да се сключват КТД, са: отраслово, браншово и по общини. Отрасловото, браншовото и общинското равнище са същите, на които се осъществява и ТС по чл.3б КТ (вж. въпрос № 59).

Страни по КТД в предприятието са:

1) Отделният РД – това е РД в съответното предприятие, ТД, фирма, организация и т.н. по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ.

2) Синдикалната организация в предприятието на РД – това е синдикалната организация на Р/С, които работят по ИТПО с и при РД, с който е сключен КТД. По нашето право само синдикалната организация може да бъде страна по КТД, а не някое друго образувание – например ОС на Р/С, събрание на пълномощниците и др.

На равнище предприятие страна по КТД може да бъде всяка синдикална организация, независимо от това дали е представителна или не. Но се поставя въпросът: а когато в предприятието няма никаква синдикална организация? В тези случаи КТД не може да се сключи, защото колективното договаряне по нашето законодателство е запазена и неприкосновена територия на синдикалната дейност. Изходът от това положение е или Р/С да си създадат синдикална организация като правоспособен субект на колективното договаряне или въпросите, които са предмет на колективното договаряне, да се уговарят с ИТД-ри в преговорите за тяхното сключване между отделния Р/С и РД.

Страни по КТД на отраслово и браншово равнище (чл.51б).

1) Съответните представителни работодателски организации. Това са представителните работодателски организации за дадения отрасъл или бранш. Страна по КТД може да бъде една, повече или всички представителни работодателски организации в съответния бранш или отрасъл.

2) Съответните представителни синдикални организации. Това са организациите на Р/С от дадения отрасъл или бранш. Страна по отрасловия или браншовия КТД може да бъде едната или и двете признати за представителни синдикални организации (КНСБ, КТ”Подкрепа”), в зависимост от наличието на отраслова синдикална организация на съответния синдикален съюз в дадения отрасъл или бранш и постигнатото споразумение за съвместно участие в колективното преговаряне.

Страни по КТД по общини (чл.51в) за дейности, финансирани от общинските бюджети (образование, култура, здравеопазване) са:

1) Представителните работодателски организации в съответните дейности. В тези случаи КТД от името на РД ще се сключва от кмета на съответната община.

2) Представителни синдикални организации. Тяхното наличие по-лесно може да бъде идентифицирано в лицето на представителните синдикални организации на Р/С, заети в осъществяването на съответните дейности – организации на съюза на учителите, на Р/С от здравеопазването, на служителите от културните учреждения и т.н.

Като определи синдикалните и работодателските организации, които могат да сключват КТД, законът им предоставя колективно-договорна правоспособност.

Този факт заслужава специално да се подчертае, защото колективното преговаряне не е юридическо задължение за синдикалните организации, а е ТЯХНО ПРАВО !

Веднъж получил заявлението, РД има две задължения:

1. 
   да преговаря за сключването на КТД. Това значи съвместно с ръководството на съответната синдикална организация да определи времето – датата, часа и мястото на колективните преговори;
   
2. 
   да предостави на ръководството на съответната синдикална организация, при поискване от негова страна, необходимата информация. Тази информация се отнася до два основни въпроса, които са изрично посочени в закона:
   

• 
  Първият от тях е да предостави на ръководството екземпляри от сключените други КТД на отраслово или териториално равнище или на равнище професии, които са свързани с ТОПО на Р/С в съответното предприятие. Смисълът на това задължение е подготвяният проект за КТД и воденето на колективни преговори да се съпоставя и съобразява с вече постигнати договорености със същия РД, за направените вече от него отстъпки при аналогични ситуации и т.н.;
  
• 
  Вторият кръг от въпроси се отнася до информация за икономическото състояние на РД. Исканата информация трябва да се отнася до въпроси, които са “от значение за сключването на КТД”.
  

а) да откаже предоставянето й, като се позове на нейната търговска, фирмена и служебна поверителност;

б) да я предостави, като постави изискване за запазването й в тайна.

Разглежданите задължения са юридически задължения на РД. Санкция за тяхното неизпълнение е имуществената отговорност на РД за виновно причинените от неизпълнението вреди на Р/С (чл.52, ал.2). Неизпълнение на тези задължения ще бъде налице, когато РД

• 
  изобщо отказва да води колективни преговори;
  
• 
  не предоставя необходимата информация;
  
• 
  предоставената информация е непълна, неточна или невярна и т.н.,
  

Независимо от броя на синдикалните организации, чийто проект за КТД се представя, те са една страна по КТД, макар че договорът се подписва от името на всички участвали в изработването и приемането му синдикални организации (чл.57). Когато синдикалните организации не могат да постигнат съгласие и да съгласуват помежду си общ проект за КТД, всяка от синдикалните организации може да подготви свой проект за КТД и да го предложи за обсъждане и приемане от ОС на Р/С.

За приет се смята този ПРОЕКТ, който е приет от ОС на Р/С с обикновено мнозинство от всички Р/С. Този проект се предоставя на РД за обсъждане и водене на колективни преговори за сключване на КТД. Ако ОС приеме с мнозинство повече от един проект, на РД би следвало да се предостави проектът, който е приет с по-голямо мнозинство.

СКЛЮЧВАНЕ на КТД – сключва се в писмена форма. Това е обикновена писмена форма. Тя създава яснота и сигурност в отношенията между страните. Писмената форма на КТД съгласно чл.53, ал.2 е форма за неговата действителност, а не само за неговото доказване. Това значи, че КТД, който не е сключен в писмена форма и не е подписан от страните, е недействителен.

КТД се подписва от страните:

1. 
   Първа страна - за синдикалната организация или за синдикалните организации, от името на която се сключва договорът – от синдикалния комитет или от друг орган на синдикалната организация; и
   
2. 
   Втора страна – за РД – от името на групата РД-и или от ръководителя на съответната работодателска организация.
   

Вписването на КТД е разпределено между различни по степен ИТруда в зависимост от обсега на действие на КТД. КТД, които имат действие само в едно или група предприятия, се вписват в съответната областна инспекция по труда. А отрасловите и КТД с национално значение се вписват в Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” при МТСП.

КТД обвързва РД и работодателската организация – страна по КТД. Това означава, че задълженията и правата, които са установени в него, важат и се прилагат за работодателската организация – страна по КТД, за времето, през което и докато той действа.

Спрямо синдикалната организация КТД действа преди всичко с онези свои клаузи, които уреждат права на синдикалната организация, като например: отпуски на синдикалните дейци (чл.159), предварителна закрила при уволнение (чл.333, ал.3 и 4), съдействие при осъществяване на дейността на синдикалните организации в предприятието (чл.46).

Действие спрямо Р/С – означава, че неговите клаузи и предвидените с тях права и задължения се прилагат в ИТПО на Р/С с РД и стават част от тяхното съдържание. Те могат да бъдат разделени на две групи в зависимост от основанието, на което се отнасят към кръга на лицата, към които КТД има действие.

1) Първата група обхваща Р/С – членове на синдикалната организация – страна по договора (чл.57, ал.1). КТД се прилага към тях на основание на членуването им в тази организация и от момента на влизането в сила на договора;

2) Втората група са всички останали Р/С (чл.57, ал.2). Това са както Р/С, които изобщо не членуват в синдикална организация, така и тези, които членуват в синдикална организация, но това не е синдикалната организация – страна по договора. Действието на КТД спрямо тези Р/С настъпва чрез тяхното присъединяване към КТД, по който страна е техният РД.

Присъединяването се извършва “при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави” (чл.57, ал.2). С тези условия не трябва да се допуска установяването на различия в третирането на Р/С и да се нарушават дискриминационните критерии по чл.8, ал.3 КТ или други императивни норми на закона.

Практически възниква следния въпрос: Може ли като условие за присъединяване да се предвиди ново изискване, като например заплащане на вноска за присъединяване? – НЕ !!!

Уредбата за присъединяването, установена в чл.57, ал.2 действа за в бъдеще. Следователно присъединилите се Р/С по чл.57, ал.2 КТ към заварени и действащи КТД запазват правата си по тях. Новият режим на присъединяване ще започне да действа, след като се сключат КТД по новата уредба.

Срещу неизпълнението на КТД от РД действащото право установява искова защита (чл.59). неизпълнението се отнася до конкретни и точно определени задължения на РД. То може да има различни форми: неточно или частично неизпълнение, забавено изпълнение и т.н., и да се изразява в неизплащане на определени възнаграждения или обезщетения по ТПО, неосъществяването на определени мероприятия по ЗБУТ и т.н. От друга страна, неизпъл. трябва да бъде виновно – умишлено или по небрежност.

С Исковата молба по чл.59 се иска реалното изпълнение на поетите от РД задължения по КТД и се търси отговорност за причинените от него вреди. Правото на иск принадлежи на:

1. 
   Синдикалната организация – страна по договора. Тя може да предяви иска, когато неизпълнението на КТД е по отношение на всички или на голяма група Р/С – както нейни членове, така и тези, които са се присъединили към договора по чл.57, ал.2;
   
2. 
   Всеки Р/С при РД, към когото КТД се прилага съгласно чл.57 КТ. Отделният Р/С може да предяви иска по чл.59, когато неизпълнението на КТД е само спрямо него или отделни Р/С, а също така и когато, макар и да се отнася до по-големи групи от тях, синдикалната организация бездейства и не предявява иска.
   

По правната си природа тези искове са осъдителни: чрез тях ищецът, който ги предявява, иска да бъде осъден съответният РД да изпълни своите задължения по КТД: да изплати съответните суми – ТВ, обезщетения и др. на Р/С и т.н. Исковете по чл.59 КТ са осъдителни искове за реално изпълнение.

По правната си природа споровете за неизпълнение на КТД са трудови правни спорове. Тях визира изрично чл. 357 КТ, когато определя понятието за трудови спорове. Тези спорове са на общо основание граждански дела по смисъла на чл.6, ал.1 ГПК.

Недействителност на КТД :

Обявяването на недействителността на КТД може да се иска на две основания: противоречие със закона и заобикаляна на закона :

• 
  “Противоречие със закона” означава противоречие с императивни разпоредби както на закон в точния юридически смисъл на това понятие, като нормативен акт, приет от НС, така и при противоречие с императивни разпоредби на законосъобразен подзаконов нормативен акт, издаден от компетентен държавен орган (например: постановление на МС);
  
• 
  “Заобикаляне на закона” е налице, когато КТД не пряко, а по околен път, без изрично да се нарушава законът, се постига противозаконен резултат. Например: с КТД се определят за временни или сезонни работи, които имат постоянен характер, за да се заобиколи забраната за сключване на срочни трудови договори, които имат постоянен характер по чл. 68, ал.2 КТ.