КТСпорове – понятие, правна х-ка, видове

КТСпорове – понятие, правна х-ка, видове

КТС е правно понятие. То е въведено в ЗУКТС и многократно се употребява в него, но не е легално определено. Все пак в ЗУКТС и КТ има достатъчно правни норми, чрез анализа на които може да се разкрие неговото съдържание. То се характеризира със страните, между които възниква и спорния предмет, по който се водят тези спорове. Съгласно чл.1, ал.1 ЗУКТС:

В уреждането на КТС участват непосредствено Р/С или техни представители. “Непосредственото участие” означава, че Р/С пряко – със своята воля и действия, отстояват своите искания и вземат участие в уреждането на КТС. Но те могат да правят това и чрез свои представители. А съгласно чл.1, ал.2 ЗУКТС представители могат да бъдат техните синдикални организации или други упълномощени от Р/С лица. “Техните синдикални организации” са представителните или непредставителните синдикални организации, в които Р/С – страна по КТД, членуват.

Могат ли Р/С, участващи в КТС, да бъдат представлявани в спора от лица, които не са Р/С в същото предприятие или от лица от синдикални организации – например от по-горестоящ синдикален орган? Няма пречка за това. Важно е Р/С, участващи в КТС, сами да решат на кого да дадат доверието си при уреждането на спора. Пример за такъв орган, който представлява Р/С и от тяхно име участва в уреждането на КТС, е стачният комитет.

2) Другата страна по КТС е РД. Той е насрещната страна в ИТПО. РД може да осъществява сам своите интереси в ТПО, като лично и непосредствено организира и ръководи трудовия процес на наемните Р/С. Но той може, като собственик, да възложи осъществяването на ръководството на предприятието на специално натоварени за тази цел лица – ръководителя на предприятието, прокуриста, директора и т.н., които от името и за сметка на РД осъществяват ръководството на трудовия процес. Когато ЗУКТС установява процедурите за уреждана на КТС, той има предвид, че тези лица от името на РД участват в преговорите за тяхното уреждане. РД може да възложи представителството си в КТС и на други лица – вън от ръководните служители в предприятието – например на по-горестоящ орган, лица от организацията на РД, на експерти, които наема за случая (чл.3, ал.1 ЗУКТС). Важно е тези лица да имат достатъчно пълномощия да приемат исканията на Р/С и пространство, в което да правят отстъпки.

Другият конститутивен белег на КТС е неговият спорен предмет. Съгласно чл.1, ал.2 ЗУКТС това са “въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище”. Към трудовите отношения по чл.1, ал.1 ЗУКТС се отнасят и “непосредствено свързаните с тях отношения” по смисъла на чл.1, ал.1, чл.2 КТ. Според естеството на въпросите, които са техен предмет, КТС се делят на:

1. 
   Правни КТС – обхващат въпросите, свързани с прилагането на действащото законодателство и другите вътрешни актове на предприятието: КТД, правилника за вътрешния трудов ред и др. Те предвиждат определени субективни права на Р/С, които РД е длъжен да удовлетвори, като подобряване условията на труда, ТВ и т.н. Неизпълнението на тези задължения на РД по ТПО, съответно нарушаването на правата на Р/С от РД, засяга техните общи интереси и предизвиква общи искания за подобряване на условията на труда в съответствие с установените изисквания;
   
2. 
   Неправни КТС – възможни са три хипотези:
   

• 
  Когато съществуват разрешения, установени с императивни правни норми и те се прилагат от РД. Недоволството на Р/С в тези случаи възниква от самото законодателно решение. То се оценява като неправилно, несправедливо, недостатъчно закрилно и се иска неговата промяна. Спорното и конфликтното се отнася до бъдещото право: в каква насока и до какви размери да се промени действащото право, за да се създаде ново право, с нови субективни права и задължения на страните по ТПО;
  
• 
  Когато трудовото законодателство съдържа диспозитивни ПН и Р/С, представлявани от синдикатите, предявяват искания пред РД за конкретното им уреждане чрез колективни преговори и сключването на КТД (чл.50, ал.2 КТ). Такива въпроси са преквалификацията на Р/С при провеждани структурни промени, преминаване към непълно работно време, размерите на различни видове обезщетения и т.н.;
  
• 
  Третата хипотеза обхваща следните въпроси: безработица, инфлация, защита срещу масови съкращения в предприятия и т.н. Преговорите за тях се водят в рамките на тристранното сътрудничество предимно на национално равнище. Нужно е обаче тези въпроси да се превърнат в предмет и на КТС и преговори на отраслово и особено на равнище на отделното предприятие, в отделната община и т.н.
  

Споровете относно неизпълнението на КТД са правни КТС и се разглеждат по съдебен ред (чл.59 КТ). В заключение:

1. 
   Споровете по сключването на тези споразумения (КТД) са неправни !
   
2. 
   Споровете за изпълнение на сключените споразумения са правни КТС !
   

Наличието на множество последователни правни действия във всяка от посочените процедури позволява те да се разглеждат като производство за уреждането на КТС. Това са особени процедури, създадени за уреждане на КТС. Тези процедури са всъщност способи за уреждане на КТС. Според средствата, които използват, те биват два вида:

а) способи за доброволно уреждане на КТС;

б) способи за уреждане на КТС чрез сила и натиск. Към допустимите от тях се отнася стачката, а към забранените – локаутът.

ЗУКТС установява доброволното уреждане на КТС като основен метод за тяхното уреждане. Страните са задължени да прибягнат и да приложат тази правна уредба и чак след това – ако и когато доброволното уреждане не е довело до положителен и взаимно удовлетворителен резултат – може да се пристъпи към обявяване на стачка.

Възникването на КТС се предшества от период н натрупване на недоволството на Р/С от условията на труда, общественото им осигуряване и жизненото равнище. През този период Р/С довеждат до знанието на своите ръководители въпросите, от които са недоволни, а РД ги узнава и се запознава с тях. Така също, този период дава шанс на РД да търси решение на възникващите проблеми в рамките на своите възможности чрез инициативност, активност и предприемчивост още преди да в възникнал КТС и преди да е започнала процедурата за неговото уреждане. Едва когато тези въпроси не са намерили удовлетворително решение по този неформализиран път, Р/С вземат решение да предявят исканията си и да открият процедурата за доброволно уреждане на КТС.

Съгласно чл.3, ал.2 ЗУКТС - Р/С предявяват писмено исканията си и имената на своите представители в преговорите. Тази разпоредба поставя няколко правни въпроса.

Исканията на Р/С се предявяват писмено. Това изискване има двояко предназначение. От една страна, то внася яснота в спорния предмет и определя рамките на спора. От друга страна, то дава възможност на РД да се подготви за непосредствените преговори: да проучи въпросите, да потърси тяхното решаване в кратко време и т.н.

Писменото представяне на исканията означава тяхното изброяване, описание и формулиране. Това може да бъде направено в писмо, протоколно решение на събраните Р/С и др. Не е необходимо исканията да бъдат мотивирани. Но няма пречка да бъде сторено, даже е желателно. Писмено предявените искания на Р/С се отправят към РД. Законът не установява срок, в който тези въпроси следва да бъдат поставени и колко време след поставянето им трябва да започнат преговорите по тях. Идеята на закона е: непосредствените преговори да започнат във възможно най-кратък срок след представянето на исканията, за да се постигне тяхното решаване.

С представянето на исканията Р/С съобщават на РД и имената на своите представители в непосредствените преговори. В закона няма ограничения на броя на представителите, които могат да участват в непосредствените преговори. Броят на представителите, които ще участват в непосредствените преговори и тяхното поименно определяне се решава от Р/С, които са предявили исканията. РД е длъжен да приеме воденето на преговорите с представителите, които са избрани от Р/С, предявили исканията – предмет на КТД. Техният брой и имена не подлежат на утвърждаване или изменение нито от РД, нито от синдикалните организации или техните органи.

Действащата правна уредба, установена в чл.4-4а ЗУКТС, учредява един нов орган – НИПА - ЮЛ със седалище в София с ранг на изпълнителна агенция. НИПА е централен орган на изпълнителната власт. Неговите ръководни органи са: Надзорен съвет, изграден на 3-странна основа с по 2 представители на държавата и на представителните синдикални и работодателски организации, и директор, назначаван от министъра на ТСП след консултации а Надзорния съвет на НИПА. Функции на НИПА – осъществяване на посредничество и/или доброволен арбитраж за уреждане на КТС.

НИПА осъществява посредничество при уреждане на КТС. То се осъществява от посредници, утвърдени от Надзорния съвет, според приетите от него критерии по предложение на синдикалните и работодателските организации и от държавата, т.е. от нейните органи – министъра на ТСП. Посредниците, утвърдени от Надзорния съвет на НИПА, не са единствените органи, които осъществяват посредническа дейност по ЗУКТС. Съгласно чл.4, ал.1 посредничество за уреждане на КТС може да се осъществява и от синдикални и работодателки организации. Това са всички синдикални организации – представителни и непредставителни и на всички организационни равнища – общинско, браншово, отраслово, национално. Към посредничеството по чл.4 ЗУКТС може да се прибегне при наличието на следните предпоставки:

а) Висящ колективен спор – това е спор, който:

 е преминал през преговори по чл.3 ЗУКТС, но по него не е постигнато споразумение между страните;

 не е преминал през преговори, защото една от страните е отказала да участва в тях;

б) Отнасяне на спора пред органа по посредничество – НИПА или пред съответната синдикална или работодателска организация. Законът не установява изрично формата и модалитетите на сезирането. Но за яснота това трябва да стане писмено с кратко изложение на спора и искане на съдействие от органа по посредничество за неговото доброволно уреждане. Спорът може да бъде отнесен пред органа по посредничеството от всяка от страните поотделно и от двете заедно.

Посредничеството се провежда чрез преговори между посредника и спорещите страни. Преговорите се водят с всяка от тях или в общи срещи и с двете, в които органът по посредничеството убеждава всяка от страните да направи известни отстъпки, склонява ги за това, създава обстановка, при която страните възприемат известно консенсусно или сговорчиво поведение на компромиси и т.н. Преговорите продължават 14 дни. При липса на други уточнения това са 14 календарни дни, изчислявани съгласно чл.72 ЗЗД. Този срок се преценява за оптимален. Възможно ли е рамките на своята посредническа дейност НИПА и синдикалните и работодателски организации да извършват и помирение между страните за доброволно уреждане на КТС? ДА !!!

Когато в резултат на осъщественото посредничество или помирение по чл.4 КТ страните постигнат съгласие, КТС е приключил успешно. Това е обществено най-желаният резултат. В този случай се подписва споразумение между страните. Ако обаче въпреки осъщественото посредничество и/или помирение не се постигне съгласие, КТС продължава. Тогава на разположение на страните са следващите две възможности:

 отнасяне на спора за разрешаване от арбитражен орган; или

 обявяване на стачка от Р/С.
ТРУДОВ АРБИТРАЖ за УРЕЖДАНЕ на КТС :

Правната уредба на ТА се съдържа в чл.4, ал.1, чл.4а, ал.2, 7-10 и чл.5-8 ЗУКТС. Новото в нея, въведено с измененията на ЗУКТС през 2001г., е създаването на НИПА (вж. т.7).

ТА е институционализиран чрез създаването на арбитражни органи и опера-ционализиран чрез установяването на процедура за неговата работа. ЗУКТС установява два вида ТА: а) доброволен и б) задължителен.

Доброволният ТА е основният арбитражен способ за решаване на КТС. Той се осъществява от арбитри. Те се утвърждават от Надзорния съвет на НИПА. Законът не определя общия брой на арбитрите. Този въпрос се решава от Надзорния съвет на НИПА. Списъкът на арбитрите се публикува в ДВ. Законът не поставя изрично изисквания за професионалните качества на арбитрите. Той е предоставил решаването на този въпрос на Надзорния съвет на НИПА. Включването на съответните лица в списъка на арбитрите не променя тяхното друго правно положение. За това време (докато осъществяват дейността си като арбитри) за тях настъпват определени благоприятни последици – арбитрите имат право на:

1) право на неплатен служебен отпуск;

2) времето, през което участват в разглеждането на спора, им се признава за трудов стаж;

3) заплаща им се възнаграждение за разглеждането на спора и др.

а) Да е налице висящ КТС, по който страните са водили непосредствени преговори по чл.3 и 4 ЗУКТС и не са постигнали споразумение, било защото след водените преговори различията между тях са останали, било защото някоя от страните е отказала да преговаря.

б) Страните писмено да са поискали разглеждането на КТС по арбитражен ред. Това означава съгласие и на двете страни, за да се отнесе спорът пред арбитражния орган. Искането и от двете страни има характер на сезиране на арбитражния орган.

Тъкмо това искане и на двете страни придава на този ТА характера на доброволен арбитраж. Изисквания за редовност на искането:

1) трябва да изхожда и от двете страни;

2) да формулира ясно искането за решаване на КТС от арбитражен орган;

3) да съдържа изложение на спорните въпроси;

4) да бъде подписано от страните или от техните представители.

След като страните се споразумеят да отнесат КТС за разглеждане по арбитражен ред, страните сами образуват неговия състав измежду арбитрите, включени в списъка на арбитрите. Образуването на арбитражния състав минава през два етапа:

1) Решението на страните относно арбитражния състав – едноличен или колегиален. Те го определят по своя преценка с писмено споразумение помежду си.

2) Вторият етап настъпва, след като страните се споразумеят за вида на арбитража. Ако страните са решили да прибягнат до едноличен арбитър, те определят писмено и арбитъра измежду посочените в списъка.

А когато решат да поверят разглеждането на спора на колегиален арбитражен състав, решават още два въпроса:

 от колко члена да се състои арбитражната комисия; и

 всяка от страните посочва по равен брой арбитри за членове на арбитражната комисия.

Изборът на арбитрите от всяка от страните се извършва свободно и се основава на доверието им в професионалните и морални качества на арбитрите.

3) Едноличният арбитър или членовете на арбитражната комисия да се съгласят да бъдат включени в арбитражния състав. Определеният по този начин колегиален арбитражен състав избира свой председател измежду останалите арбитри, включени в списъка, утвърден от министъра на ТСП.

Но КТС може да се реши и с арбитражно споразумение. То може да се постигне както по правни, така и по неправни КТС. Сключва се между страните с активното съдействие и участие на арбитражния орган и се потвърждава от него. Арбитражното споразумение замества колективния трудов договор между страните, когато с него е приключил неправен КТС. В тези случаи с него се установяват нови права и задължения между страните по спора.

Действащото законодателство предвижда по изключение и един случай на задължителен арбитраж. Той е установен в чл.14, ал.3 ЗУКТС и се отнася за споровете за определяне на минималните дейности, които трябва да се осъществяват през време на ефективна стачка (чл.14, ал.1 ЗУКТС). В тези случаи арбитрите се определят от министъра на ТСП. Страните са длъжни да приемат както вида на арбитража – едноличен или колегиален, така и неговия поименен състав, определен от министъра на ТСП.

Новата обстановка, създадена от стачката, води до промени. Те се свеждат до установяване на нови задължения на стачкуващия Р/С, които имат своя корен в неговите задължения по ТПО от времето преди стачката, когато то нормално и пълноценно е функционирало. Тези задължения са:

1. 
   задължение на стачкуващия Р/С да бъде в предприятието през установеното за него РВ;
   
2. 
   задължение през времето, докато трае стачката, да не предприема действия, с които пречи или създава затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите му задължения;
   
3. 
   забраната да не създава пречки или трудности на нестачкуващите Р/С да продължат да работят.
   

• 
  да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи;
  
• 
  да пази грижливо имуществото, което му е поверено;
  
• 
  да не злоупотребява с доверието на РД; и
  
• 
  да не разпространява поверителни за него сведения и др. (чл.126, т.1, 8 и 9 КТ).
  

КТ, като урежда престоя, предвижда редица правни възможности за противодействие на РД, но нито една от тях не може да бъде приложена в обстановката на стачка.

Упражняването на двете права поставя Р/С в различно правно положение. При правото на стачка Р/С очаква удовлетворяване на предявените колективни искания за подобряване на условията на труд и през времето, докато той участва в стачката, не получава трудово възнаграждение. При отказа по чл.283, Р/С очаква да се отстрани сериозната и непосредствена опасност за живота и здравето му, след което той продължава да изпълнява отново работата си. Но през време на законния си отказ да продължи да работи той получава обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение (чл.219).

а) Правото на стачка е основно право на Р/С. То е признато за основно и е включено в КРБ (чл.50). Признаването на правото на стачка като основно право прибавя към неговата юридическа характеристика и качеството на неотменимост (чл.57, ал.1 КРБ). Това означава, че текущото законодателство не може в бъдеще да отменя това право. То може само чрез закон да установява условията и реда за неговото осъществяване, но не и да изключва съществуването му.

б) Правото на стачка е субективно право на Р/С. То е предвидена и гарантирана от закона мяра на социална свобода.

в) Правото на стачка е субективно трудово право. То е продължение на започнал и нерешен чрез доброволно уреждане колективен трудов спор. От друга страна, правото на стачка има за свой обект защитата на икономическите и социалните интереси на Р/С.

г) Правото на стачка е субективно преобразуващо трудово право. Неговото реализиране внася съществени промени в съдържанието на ТПО: временно преустановяване на изпълнението на трудовата функция непосредствено свързаните с нея трудови задължения на Р/С и др.

д) Правото на стачка е право на организирана самозащита на правата на Р/С.

е) Правото на стачка е индивидуално и колективно трудово право. То е индивидуално, защото принадлежи на всеки Р/С поотделно. Той участва лично и сам за себе си е със своята воля във вземането на решението за обявяване на стачка и в нейното провеждане. Но правото на стачка е и колективно, защото се упражнява заедно с другите Р/С.

ж) Правото на стачка е право с голям социален заряд. То е право за изразяване на открит и съгласуван с другите Р/С протест от съществуващите условия на труда, общественото осигуряване и жизненото равнище.

з) Правото на стачка има важно социално-психологическо значение. То повдига и укрепва съзнанието и самочувствието на трудещите се и т.н.

и) Правото на стачка е част от законовото съдържание на ТПО. То не се уговаря между страните при сключване на ТД, а съществува по силата на КРБ, възниква с учредяването на ТПО и придобиването на правното качество Р/С.

1) Икономически – това са стачките, в които се предявяват искания за защита на икономическите и социалните интереси на Р/С. Това са искания по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище. Тези стачки има предвид чл..50 КРБ, а и само тях урежда ЗУКТС.

2) Политически – стачки, с които се предявяват политически искания. Например: стачка за сваляне на правителството, за произвеждане на предсрочни парламентарни избори и др.

Според непосредственото им предназначение:

1) Основна стачка – това е стачка, която се организира, обявява и провежда от Р/С за защита на техните собствени интереси.

2) Стачка от солидарност – това е стачка за подкрепа на основна стачка на други Р/С.

3) Предупредителна стачка – тя предупреждава РД, че ако не бъдат удовлетворени исканията им, Р/С ще преминат към основна стачка. Предупредителната стачка има фиксирана в закона максимална продължителност – до 1 час. Предупредителната стачка не е еднократна стачка. Тя може да бъде неколкократно и периодично провеждана – например: всяка седмица в продължение на месец и т.н.

1. 
   непостигнато споразумение между страните при водене на непосредствени преговори по ЗУКТС;
   
2. 
   неизпълнение на поети от РД задължения към Р/С.
   

При СТАЧКА ОТ СОЛИДАРНОСТ – положението е по-различно. С тази стачка Р/С не предявяват свои искания и затова не са необходими посочените предварителни условия. Обявяването на стачката се състои във вземането на решение за нейното провеждане и определяне на началото и продължителността й. То се изисква за всеки вид стачка независимо от предназначението й: основна, предупредителна стачка и стачка от солидарност.

1. 
   РЕШЕНИЕ за стачка - необходимо е решението да се вземе с обикновено мнозинство от Р/С в съответното предприятие. Обикновеното мнозинство се изчислява от всички Р/С в предприятието. “Всички работници” са лицата, които са в ТПО с РД независимо от основанието за възникването му, включително и Р/С, които в момента на вземането на решението отсъстват. Това решение се приема чрез гласуване на ОС на Р/С, а при многобройни трудови колективи, при работа на смени и др. под., гласуването може да се извърши и на събрание на пълномощниците. Няма пречка решението за обявяване на стачка да се приеме и чрез “подписка” от Р/С.
   
2. 
   УВЕДОМЯВАНЕ на РД - следващата стъпка в процедурата за обявяване на стачката е писменото уведомяване на РД за решението по чл.11, ал.3 ЗУКТС. Уведомяването е съобщаване на решението на Р/С за обявяване на стачката. То трябва да бъде извършено най-малко 7 календарни дни преди началото на стачката. Предназначението на този срок е да извести РД и да му даде възможност:
   

• 
  да се подготви за стачката;
  
• 
  да проведе преговори за постигане на споразумение за определяне на минималните дейности по чл.14 ЗУКТС.
  

а) посочване на началния момент за започване на стачката – деня и часа;

б) посочване продължителността на стачката. Става дума за приблизителната й продължителност, защото законът не установява максимална продължителност на стачката;

в) органът, който ще ръководи стачката. Това може да бъде съответният синдикален или стачен комитет – избран за целта. Това е необходимо, за да знае РД с кого да преговаря по време на стачката, с кого да установи и поддържа контакти и т.н.

Действащото право обаче не предвижда в писменото уведомяване на РД посочване на исканията, за удовлетворяването на които се обявява стачката. Това е празнота на закона (според проф. Мръчков). Уведомяването се извършва и при обявяването на стачка от солидарност. Предварителното уведомяване обаче е изключено при предупредителната стачка (чл.11, ал.5 ЗУКТС). То е обусловено от кратката продължителност на тази стачка: тя не може да продължи повече от 1 час (според проф. Мръчков би трябвало да се предвиди, че при предупредителната стачка РД следва да бъде уведомен примерно най-малко 24 часа преди нейното начало).
ПРОТИЧАНЕ НА СТАЧКАТА – това е Втората Фаза на стачката:

Участието на Р/С в стачката е доброволно. Това значи, че всеки Р/С решава за себе си дали да участва или не в стачката. Забранена е принудата – физическа или психическа, за участие или против участието в стачката.

След като стачката е обявена, основните усилия на страните следва да бъдат насочени към постигане на споразумение за т.нар. “минимални дейности” (чл.14 ЗУКТС). Неговото предназначение е да ограничи вредните последици от стачката и да осигури, въпреки стачката, функционирането на един минимум от дейности в предприятието, които имат важно значение за обслужването на гражданите, опазването на общественото имущество и имуществото на РД. Споразумението за минималните дейности защитава общите интереси и интересите на граждани. Това са дейности в ограничен обем, в намалени мащаби. От друга страна, има ефективни стачки в предприятия, при които изобщо не се налага определянето на минимални дейности, защото преустановяването на осъществяваната от тях дейност по време на стачка не уврежда обществения интерес и не създава затруднения за широк кръг граждани. Затова чл.14 изброява изрично и изчерпателно минималните дейности, по които трябва да се постигне споразумение. Те са:

1) Дейности за комунално-битово обслужване на населението. Това са дейности, свързани с обществената хигиена и почистване и т.н.

2) Дейности за транспортно обслужване на населението. Тук се включват всички видове транспорт. Р/С и РД са длъжни да осигурят задоволително транспортно обслужване на населението, но не по-малко от 50 % от обема на превозите преди предприемането на тези действия. Но тази разпоредба е задължителна само за стачни действия в железопътния транспорт.

3) Дейности, свързани с телевизионните предавания и радиопредаванията. Идеята на закона е да не се допусне пълното спиране както на техните предавания, така и на необходимите за функционирането им технически и обслужващи ги дейности.

4) Дейности, свързани с опазването на общественото и личното имущество.

5) Дейности, чието спиране може да нанесе непоправими вреди на природната среда: свързана с дейността на пречиствателните инсталации, съоръженията за отпадъчни технологии и др.

6) Дейности, чието спиране или неизпълнение може да създаде опасност за обществения ред. Това са дейности, които изпълняват органите за вътрешния ред в страната, контрола върху движението по улиците и пътищата и т.н.

Определянето на минималните дейности в споразумението означава тяхното индивидуализиране и изброяване заедно с Р/С, които са необходими за поддържането и функционирането им. Това споразумение трябва да се сключи най-малко 3 дни преди началото на стачката, за да позволи ма РД да подготви и приспособи съответните дейности към предстоящата стачка. Ако страните не постигнат съгласие за определяне на минималните дейности, тяхното определяне се извършва по пътя на задължителния трудов арбитраж.

а) През времето, докато трае стачката, Р/С е свободен от задължението да изпълнява трудовата си функция и свързаните с нея трудови задължения.

б) През време на стачката Р/С е длъжен да бъде в предприятието през установеното за него работно време.

в) През времето, докато трае стачката, стачкуващият Р/С е длъжен да не предприема действия, които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на другите дейности в предприятието, както и да създава пречки и затруднения на Р/С, които не стачкуват, да изпълняват трудовите си задължения.

г) За времето, през което Р/С поради участие в стачката е преустановил изпълнението на трудовите си задължения, не получава трудово възнаграждение.

д) През време на участието си в стачка Р/С могат да получават “обезщетение за сметка на специален обособен стачен фонд”. Такива фондове могат да създават и са създадени от големите синдикални централи – КНСБ, КТ “Подкрепа”.

По време на стачката страните полагат усилия за окончателно уреждане на спора чрез непосредствени преговори, посредничество или по друг подходящ начин. Усилията за доброволно уреждане на КТС трябва да се полагат през цялото време на стачката: от приемането на решението за нейното обявяване и уведомяването на РД, през цялото време на нейното протичане до приключването й.
ПРЕКРАТЯВАНЕ на СТАЧКАТА – третата фаза от стачката :

Стачката се прекратява, когато се удовлетворят исканията на Р/С. В тези случаи се подписва писмено споразумение между спорещите страни.

На практика обаче стачката най-често се прекратява, когато страните постигнат споразумение като израз на компромисно решение между тях. То е плод на взаимни отстъпки. И в тези случаи страните сключват и подписват писмено споразумение за постигнатото съгласие между тях и прекратяването на стачката. Това се отнася за прекратяването на основната стачка.

Стачката от солидарност се прекратява след изтичане на срока, за който е обявена. Това са случаите, когато тя е обявена за определен срок. Но когато е обявена за срока, за който е обявена и основната стачка, тя се прекратява с прекратяването на основната стачка. Предупредителната стачка има кратка продължителност – не повече от 1 час. Тя се прекратява с изтичане на времето, за което е обявена – ако то е по-кратко от 1 час или след изтичане на нейната максимална едночасова продължителност.

НЕЗАКОННА СТАЧКА :

Нарушаването на правната уредба на стачката, установена в КРБ и ЗУКТС, прави стачката незаконна. Стачката може да бъде призната за незаконна само при наличието на определени в закона основания, които са изчерпателно изброени в чл.16,т.1-7 ЗУКТС.

Основанията за обявяване на стачката за незаконна, могат да бъдат систематизирани в четири групи.

а) Предявените искания са недопустими, когато противоречат на КРБ.

б) Забранени са и стачките, с които се предявяват политически искания. Това са стачките, с които се предявяват искания за промяна на държавната власт и органите, които я осъществяват, на формата на управление на страната – от република в монархия, за дейността на политическите партии и др.под.

в) Стачки за решаване на ИТСпорове. Тази забрана има своето оправдание в различието между индивидуалните и колективните трудови спорове. Като установява тази забрана, ЗУКТС възприема разбирането, че е обществено неоправдано по повод на индивидуални трудови спорове, които ежедневно възникват, да се обявяват и провеждат стачки, в които участват голям брой Р/С и предизвикват социално напрежение.

а) Нарушаването на изискванията за водене на непосредствените преговори по чл.3 и 14 ЗУКТС. Това са императивни изисквания, които законът установява като етапи, предхождащи стачката в развитието на КТС. Не може при всеки възникнал КТС изведнъж и направо да се преминава към обявяване на стачка, без да се положат усилия за неговото доброволно уреждане чрез непосредствени преговори или без да са уредени въпросите за определяне на минималните дейности.

б) Нарушаване на реда за обявяване на стачка. Това са изискванията за обявяване на стачка в решение, прието с мнозинство от Р/С в съответното предприятие или негово поделение и за писмено уведомяване на РД най-малко 7 календарни дни преди началото на стачката с посочване на нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката.

в) Обявяване и провеждане на стачка в нарушение на постигнато споразумение между страните в хода на непосредствените преговори по чл.3 и 4 ЗУКТС, сключен КТД или арбитражно решение. В тези случаи е налице постигнато съгласие между страните за уреждане на КТС и РД изпълнява поетите от него задължения.

Природни бедствия са: земетресение, наводнение, снежни бури и т.н. Това са непредвидими и непреодолими от волята и силата на човека сили на природата, които имат значението на непреодолима сила. Характерът им на бедствие се дължи на разрушителното и унищожително действие, което засяга голям брой хора. Законът въздига в забрана стачка по време не само на събитието, което в отделни случаи може да има кратковременно или даже мигновено действие – например земетресение, наводнение и др. Забраната продължава и след това: през времето, необходимо за ликвидиране на последиците от природното бедствие, като посочва, че нейното действие се разпростира и върху “свързаните с него неотложни спасителни и възстановителни работи”.

а) Отрасъл “Електростопанство” - дейности, свързани с производството, разпределението и снабдяването с електроенергия от всички видове централи – водни, термични, атомни.

б) Отрасъл “Съобщения”.

в) Здравеопазване –здравното обслужване на населението – медицинско, стоматологично, фармацевтично и заведенията, в които то се осъществява – болници, поликлиники, аптеки.

г) Система на Министерство на отбраната.

д) Системата на МВР.

е) Следствието.

ж) Съдебните органи.

Исковете за установяване на незаконността на стачките са подсъдни на окръжните съдилища. Искът по чл.17 се предявява пред ОС по седалището или местожителството на РД, който най-често е и ищец в процеса, а не по местожителството на ответника, както предвижда правилото на чл.81 ГПК.

а) Дисциплинарна отговорност на Р/С, участвал в незаконна стачка. Необходимо е да се установи и виновното поведение на съответния Р/С при участието му в незаконната стачка.

б) Времето, през което Р/С е участвал в незаконна стачка, не се признава за трудов стаж.

в) За времето, през което Р/С е участвал в незаконна стачка, няма право на обезщетение за временна неработоспособност отДОО. През това време той не е обществено осигурен. Той може да получава обезщетение само от доброволното осигуряване – ако е бил доброволно осигурен.