Предмет на тп – тп е нов правен отрасъл. До началото на 19в е част от гп и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези отношения



страница18/20
Дата14.08.2018
Размер3.67 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20
КТСпорове – понятие, правна х-ка, видове


Правна уредба на колект.тр.спорове – на 06.03.1990г. НС прие ЗУКТС (ДВ, бр.21 от 13.03.1990г.). ЗУКТС е основен източник на правната уредба на КТС. Този закон съдържа материалноправни норми – определят понятието за КТС, правото на стачка, задълженията на Р/С и РД по време на стачка и т.н. Но ЗУКТС съдържа и чисто процесуални норми (чл.17 ЗУКТС).

Понятие и видове КТС :

КТС е правно понятие. То е въведено в ЗУКТС и многократно се употребява в него, но не е легално определено. Все пак в ЗУКТС и КТ има достатъчно правни норми, чрез анализа на които може да се разкрие неговото съдържание. То се характеризира със страните, между които възниква и спорния предмет, по който се водят тези спорове. Съгласно чл.1, ал.1 ЗУКТС:



КТС са спорове между Р/С-те, от една страна, и РД, от друга. Тази разпоредба определя страните :

1) Р/С са лица, които са в ИТПО. Без значение е основанието, от което е възникнало ТПО: трудов договор, конкурс, избор. За КТС е достатъчно наличието на разногласие по въпросите, посочени в чл.1, ал.1 ЗУКТС. В него са ангажирани група Р/С при РД или всички негови Р/С. Те са трудова общност. От този им характер произтича наличието на общ интерес, който ги свързва при възникналия трудов спор. Р/С, като страна по КТС, са поначало от едно и също предприятие, ТД, организация, фирма или поделение. КТС може да възникне и с участието на Р/С от повече от едно предприятие от един и същ отрасъл или от едно и също населено място, община или област, както и на Р/С в цялата страна.

В уреждането на КТС участват непосредствено Р/С или техни представители. “Непосредственото участие” означава, че Р/С пряко – със своята воля и действия, отстояват своите искания и вземат участие в уреждането на КТС. Но те могат да правят това и чрез свои представители. А съгласно чл.1, ал.2 ЗУКТС представители могат да бъдат техните синдикални организации или други упълномощени от Р/С лица. “Техните синдикални организации” са представителните или непредставителните синдикални организации, в които Р/С – страна по КТД, членуват.

Могат ли Р/С, участващи в КТС, да бъдат представлявани в спора от лица, които не са Р/С в същото предприятие или от лица от синдикални организации – например от по-горестоящ синдикален орган? Няма пречка за това. Важно е Р/С, участващи в КТС, сами да решат на кого да дадат доверието си при уреждането на спора. Пример за такъв орган, който представлява Р/С и от тяхно име участва в уреждането на КТС, е стачният комитет.

2) Другата страна по КТС е РД. Той е насрещната страна в ИТПО. РД може да осъществява сам своите интереси в ТПО, като лично и непосредствено организира и ръководи трудовия процес на наемните Р/С. Но той може, като собственик, да възложи осъществяването на ръководството на предприятието на специално натоварени за тази цел лица – ръководителя на предприятието, прокуриста, директора и т.н., които от името и за сметка на РД осъществяват ръководството на трудовия процес. Когато ЗУКТС установява процедурите за уреждана на КТС, той има предвид, че тези лица от името на РД участват в преговорите за тяхното уреждане. РД може да възложи представителството си в КТС и на други лица – вън от ръководните служители в предприятието – например на по-горестоящ орган, лица от организацията на РД, на експерти, които наема за случая (чл.3, ал.1 ЗУКТС). Важно е тези лица да имат достатъчно пълномощия да приемат исканията на Р/С и пространство, в което да правят отстъпки.

Другият конститутивен белег на КТС е неговият спорен предмет. Съгласно чл.1, ал.2 ЗУКТС това са “въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище”. Към трудовите отношения по чл.1, ал.1 ЗУКТС се отнасят и “непосредствено свързаните с тях отношения” по смисъла на чл.1, ал.1, чл.2 КТ. Според естеството на въпросите, които са техен предмет, КТС се делят на:



  1. Правни КТС – обхващат въпросите, свързани с прилагането на действащото законодателство и другите вътрешни актове на предприятието: КТД, правилника за вътрешния трудов ред и др. Те предвиждат определени субективни права на Р/С, които РД е длъжен да удовлетвори, като подобряване условията на труда, ТВ и т.н. Неизпълнението на тези задължения на РД по ТПО, съответно нарушаването на правата на Р/С от РД, засяга техните общи интереси и предизвиква общи искания за подобряване на условията на труда в съответствие с установените изисквания;

  2. Неправни КТС – възможни са три хипотези:

  • Когато съществуват разрешения, установени с императивни правни норми и те се прилагат от РД. Недоволството на Р/С в тези случаи възниква от самото законодателно решение. То се оценява като неправилно, несправедливо, недостатъчно закрилно и се иска неговата промяна. Спорното и конфликтното се отнася до бъдещото право: в каква насока и до какви размери да се промени действащото право, за да се създаде ново право, с нови субективни права и задължения на страните по ТПО;

  • Когато трудовото законодателство съдържа диспозитивни ПН и Р/С, представлявани от синдикатите, предявяват искания пред РД за конкретното им уреждане чрез колективни преговори и сключването на КТД (чл.50, ал.2 КТ). Такива въпроси са преквалификацията на Р/С при провеждани структурни промени, преминаване към непълно работно време, размерите на различни видове обезщетения и т.н.;

  • Третата хипотеза обхваща следните въпроси: безработица, инфлация, защита срещу масови съкращения в предприятия и т.н. Преговорите за тях се водят в рамките на тристранното сътрудничество предимно на национално равнище. Нужно е обаче тези въпроси да се превърнат в предмет и на КТС и преговори на отраслово и особено на равнище на отделното предприятие, в отделната община и т.н.

При сключване на КТД между синдикалните организации и РД възникват спорове относно тяхното съдържание. Поставя се въпросът: дали тези спорове са колективни по смисъла на чл.1, ал.1 ЗУКТС? ДА !!! Те са КТС, защото се отнасят до общи интереси на Р/С, до техни ТОПО.

Споровете относно неизпълнението на КТД са правни КТС и се разглеждат по съдебен ред (чл.59 КТ). В заключение:



  1. Споровете по сключването на тези споразумения (КТД) са неправни !

  2. Споровете за изпълнение на сключените споразумения са правни КТС !

КТС съгласно закона подлежат на уреждане. Уреждането на КТС е установеният за тях от закона специфичен ред за намиране на удовлетворително за страните решение. Този ред съдържа разнообразни процедури – непосредствени преговори, арбитраж, стачка. С тях се цели приключването на конфликтното състояние на ТПО със състоянието на “правен мир” в отношенията между страните.

Наличието на множество последователни правни действия във всяка от посочените процедури позволява те да се разглеждат като производство за уреждането на КТС. Това са особени процедури, създадени за уреждане на КТС. Тези процедури са всъщност способи за уреждане на КТС. Според средствата, които използват, те биват два вида:

а) способи за доброволно уреждане на КТС;

б) способи за уреждане на КТС чрез сила и натиск. Към допустимите от тях се отнася стачката, а към забранените – локаутът.


71

Доброволни способи за уреждане на КТС
ПОНЯТИЕ – доброволното уреждане на КТС е основният и най-желан способ за тяхното уреждане. То позволява постигането на резултат, без да се увеличава напрежението между страните. Същността на доброволното уреждане на КТС се състои в удовлетворяване на исканията по взаимно съгласие на страните. Това се постига чрез преговори, взаимни отстъпки и компромиси между тях.

ЗУКТС установява доброволното уреждане на КТС като основен метод за тяхното уреждане. Страните са задължени да прибягнат и да приложат тази правна уредба и чак след това – ако и когато доброволното уреждане не е довело до положителен и взаимно удовлетворителен резултат – може да се пристъпи към обявяване на стачка.



ВИДОВЕ способи за добров.уреждане на КТС - установените в ЗУКТС способи за доброволно уреждане на КТС са:

1) непосредствени преговори между страните;

2) посредничество и помирение;

3) трудов арбитраж.

Непосредствени преговори :

Възникването на КТС се предшества от период н натрупване на недоволството на Р/С от условията на труда, общественото им осигуряване и жизненото равнище. През този период Р/С довеждат до знанието на своите ръководители въпросите, от които са недоволни, а РД ги узнава и се запознава с тях. Така също, този период дава шанс на РД да търси решение на възникващите проблеми в рамките на своите възможности чрез инициативност, активност и предприемчивост още преди да в възникнал КТС и преди да е започнала процедурата за неговото уреждане. Едва когато тези въпроси не са намерили удовлетворително решение по този неформализиран път, Р/С вземат решение да предявят исканията си и да открият процедурата за доброволно уреждане на КТС.

Съгласно чл.3, ал.2 ЗУКТС - Р/С предявяват писмено исканията си и имената на своите представители в преговорите. Тази разпоредба поставя няколко правни въпроса.

Исканията на Р/С се предявяват писмено. Това изискване има двояко предназначение. От една страна, то внася яснота в спорния предмет и определя рамките на спора. От друга страна, то дава възможност на РД да се подготви за непосредствените преговори: да проучи въпросите, да потърси тяхното решаване в кратко време и т.н.

Писменото представяне на исканията означава тяхното изброяване, описание и формулиране. Това може да бъде направено в писмо, протоколно решение на събраните Р/С и др. Не е необходимо исканията да бъдат мотивирани. Но няма пречка да бъде сторено, даже е желателно. Писмено предявените искания на Р/С се отправят към РД. Законът не установява срок, в който тези въпроси следва да бъдат поставени и колко време след поставянето им трябва да започнат преговорите по тях. Идеята на закона е: непосредствените преговори да започнат във възможно най-кратък срок след представянето на исканията, за да се постигне тяхното решаване.

С представянето на исканията Р/С съобщават на РД и имената на своите представители в непосредствените преговори. В закона няма ограничения на броя на представителите, които могат да участват в непосредствените преговори. Броят на представителите, които ще участват в непосредствените преговори и тяхното поименно определяне се решава от Р/С, които са предявили исканията. РД е длъжен да приеме воденето на преговорите с представителите, които са избрани от Р/С, предявили исканията – предмет на КТД. Техният брой и имена не подлежат на утвърждаване или изменение нито от РД, нито от синдикалните организации или техните органи.



Работническите представители, за участие в непосредствените преговори за уреждане на КТС, се избират на събрание на Р/С чрез консултации между тях. Имената на така определените представители на Р/С се съобщават писмено на РД. Те са му необходими, за да знае към кого да се обръща за допълнителни пояснения по предявените искания, за допълнително уточняване и проучване на въпросите и т.н.

Другата страна РД – на страната на РД като участник в непосредствените преговори ще бъде ръководителят на предприятието – управителят или изпълнителният директор на ТД, както и посочените от него лица.

ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ – непосредствените преговори се състоят в пряко, в присъствие и на двете страни излагане на спорните въпроси и обосноваване на становищата по тях. Когато непосредствените преговори между страните завършат успешно, КТС е уреден, в смисъл, че е намерено неговото взаимноприемливо решение. Тогава между страните се сключва и подписва споразумение. В него се посочват въпросите, по които страните са постигнали споразумение и съдържанието на постигнатото съгласие по отделните въпроси, срок за тяхното изпълнение и т.н. То подлежи на “незабавно изпълнение”. Това ще рече, че всяка от страните веднага след сключване на споразумението трябва да предприеме съответните действия за реално и фактическо изпълнение, което представлява и същинско удовлетворяване на предявените искания от Р/С в КТС.


ПОСРЕДНИЧЕСТВО и ПОМИРЕНИЕ при уреждане на КТС :
Съгласно чл. 4, ал.1 ЗУКТС - Когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации и/или от Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА).

Действащата правна уредба, установена в чл.4-4а ЗУКТС, учредява един нов орган – НИПА - ЮЛ със седалище в София с ранг на изпълнителна агенция. НИПА е централен орган на изпълнителната власт. Неговите ръководни органи са: Надзорен съвет, изграден на 3-странна основа с по 2 представители на държавата и на представителните синдикални и работодателски организации, и директор, назначаван от министъра на ТСП след консултации а Надзорния съвет на НИПА. Функции на НИПА – осъществяване на посредничество и/или доброволен арбитраж за уреждане на КТС.

НИПА осъществява посредничество при уреждане на КТС. То се осъществява от посредници, утвърдени от Надзорния съвет, според приетите от него критерии по предложение на синдикалните и работодателските организации и от държавата, т.е. от нейните органи – министъра на ТСП. Посредниците, утвърдени от Надзорния съвет на НИПА, не са единствените органи, които осъществяват посредническа дейност по ЗУКТС. Съгласно чл.4, ал.1 посредничество за уреждане на КТС може да се осъществява и от синдикални и работодателки организации. Това са всички синдикални организации – представителни и непредставителни и на всички организационни равнища – общинско, браншово, отраслово, национално. Към посредничеството по чл.4 ЗУКТС може да се прибегне при наличието на следните предпоставки:

а) Висящ колективен спор – това е спор, който:

е преминал през преговори по чл.3 ЗУКТС, но по него не е постигнато споразумение между страните;

не е преминал през преговори, защото една от страните е отказала да участва в тях;

б) Отнасяне на спора пред органа по посредничество – НИПА или пред съответната синдикална или работодателска организация. Законът не установява изрично формата и модалитетите на сезирането. Но за яснота това трябва да стане писмено с кратко изложение на спора и искане на съдействие от органа по посредничество за неговото доброволно уреждане. Спорът може да бъде отнесен пред органа по посредничеството от всяка от страните поотделно и от двете заедно.

Посредничеството се провежда чрез преговори между посредника и спорещите страни. Преговорите се водят с всяка от тях или в общи срещи и с двете, в които органът по посредничеството убеждава всяка от страните да направи известни отстъпки, склонява ги за това, създава обстановка, при която страните възприемат известно консенсусно или сговорчиво поведение на компромиси и т.н. Преговорите продължават 14 дни. При липса на други уточнения това са 14 календарни дни, изчислявани съгласно чл.72 ЗЗД. Този срок се преценява за оптимален. Възможно ли е рамките на своята посредническа дейност НИПА и синдикалните и работодателски организации да извършват и помирение между страните за доброволно уреждане на КТС? ДА !!!

Когато в резултат на осъщественото посредничество или помирение по чл.4 КТ страните постигнат съгласие, КТС е приключил успешно. Това е обществено най-желаният резултат. В този случай се подписва споразумение между страните. Ако обаче въпреки осъщественото посредничество и/или помирение не се постигне съгласие, КТС продължава. Тогава на разположение на страните са следващите две възможности:

 отнасяне на спора за разрешаване от арбитражен орган; или

 обявяване на стачка от Р/С.
ТРУДОВ АРБИТРАЖ за УРЕЖДАНЕ на КТС :

Правната уредба на ТА се съдържа в чл.4, ал.1, чл.4а, ал.2, 7-10 и чл.5-8 ЗУКТС. Новото в нея, въведено с измененията на ЗУКТС през 2001г., е създаването на НИПА (вж. т.7).

ТА е институционализиран чрез създаването на арбитражни органи и опера-ционализиран чрез установяването на процедура за неговата работа. ЗУКТС установява два вида ТА: а) доброволен и б) задължителен.

Доброволният ТА е основният арбитражен способ за решаване на КТС. Той се осъществява от арбитри. Те се утвърждават от Надзорния съвет на НИПА. Законът не определя общия брой на арбитрите. Този въпрос се решава от Надзорния съвет на НИПА. Списъкът на арбитрите се публикува в ДВ. Законът не поставя изрично изисквания за професионалните качества на арбитрите. Той е предоставил решаването на този въпрос на Надзорния съвет на НИПА. Включването на съответните лица в списъка на арбитрите не променя тяхното друго правно положение. За това време (докато осъществяват дейността си като арбитри) за тях настъпват определени благоприятни последици – арбитрите имат право на:

1) право на неплатен служебен отпуск;

2) времето, през което участват в разглеждането на спора, им се признава за трудов стаж;

3) заплаща им се възнаграждение за разглеждането на спора и др.



Арбитражният съд за разглеждане на КТС се налага при наличието на две предпоставки:

а) Да е налице висящ КТС, по който страните са водили непосредствени преговори по чл.3 и 4 ЗУКТС и не са постигнали споразумение, било защото след водените преговори различията между тях са останали, било защото някоя от страните е отказала да преговаря.

б) Страните писмено да са поискали разглеждането на КТС по арбитражен ред. Това означава съгласие и на двете страни, за да се отнесе спорът пред арбитражния орган. Искането и от двете страни има характер на сезиране на арбитражния орган.

Тъкмо това искане и на двете страни придава на този ТА характера на доброволен арбитраж. Изисквания за редовност на искането:

1) трябва да изхожда и от двете страни;

2) да формулира ясно искането за решаване на КТС от арбитражен орган;

3) да съдържа изложение на спорните въпроси;

4) да бъде подписано от страните или от техните представители.

След като страните се споразумеят да отнесат КТС за разглеждане по арбитражен ред, страните сами образуват неговия състав измежду арбитрите, включени в списъка на арбитрите. Образуването на арбитражния състав минава през два етапа:

1) Решението на страните относно арбитражния състав – едноличен или колегиален. Те го определят по своя преценка с писмено споразумение помежду си.

2) Вторият етап настъпва, след като страните се споразумеят за вида на арбитража. Ако страните са решили да прибягнат до едноличен арбитър, те определят писмено и арбитъра измежду посочените в списъка.

А когато решат да поверят разглеждането на спора на колегиален арбитражен състав, решават още два въпроса:

 от колко члена да се състои арбитражната комисия; и

 всяка от страните посочва по равен брой арбитри за членове на арбитражната комисия.

Изборът на арбитрите от всяка от страните се извършва свободно и се основава на доверието им в професионалните и морални качества на арбитрите.

3) Едноличният арбитър или членовете на арбитражната комисия да се съгласят да бъдат включени в арбитражния състав. Определеният по този начин колегиален арбитражен състав избира свой председател измежду останалите арбитри, включени в списъка, утвърден от министъра на ТСП.



Арбитражният орган разглежда КТС на свои заседания. Той определя мястото, деня и часа на заседанията и съобщава за това на страните, за да присъстват на тях. Заседанията са открити. Присъствието на страните е задължително и се извежда от непосредствения характер на разглеждането на КТС, от тяхното изслушване от арбитража. Заседанието започва с изслушване на страните. Спорът се разглежда най-много на две заседания с прекъсване между тях за не повече от 7 дни. Но страните могат да се споразумеят и за друг брой на заседанията и за друг период на прекъсванията между тях. Смисълът на тези изисквания е да се осигури бързото разглеждане и решаване на КТС. Арбитражното решение се взема с обикновено мнозинство от членовете на арбитражната комисия, а в случая на едноличен арбитър – еднолично от арбитъра. То се постановява в писмена форма в 3-дневен срок от деня на последното заседание на арбитражния орган и се подписва от арбитрите, които са го постановили. Решението е окончателно. То не подлежи на съдебен контрол.

Но КТС може да се реши и с арбитражно споразумение. То може да се постигне както по правни, така и по неправни КТС. Сключва се между страните с активното съдействие и участие на арбитражния орган и се потвърждава от него. Арбитражното споразумение замества колективния трудов договор между страните, когато с него е приключил неправен КТС. В тези случаи с него се установяват нови права и задължения между страните по спора.



Арбитражното решение и споразумение са задължителни за страните (арг. § 1, ал.1 ЗУКТС). Задължителната им сила следва от закона. Арбитражното решение и споразумение подлежат на незабавно изпълнение. ТА действа като правораздавателен орган. Той е създаден от закона и действа единствено ако бъде сезиран ! Не са приложими правилата на ГПК. Решенията, които ТА постановява, са правораздавателни и се ползват със СПН.
ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН АРБИТРАЖ :

Действащото законодателство предвижда по изключение и един случай на задължителен арбитраж. Той е установен в чл.14, ал.3 ЗУКТС и се отнася за споровете за определяне на минималните дейности, които трябва да се осъществяват през време на ефективна стачка (чл.14, ал.1 ЗУКТС). В тези случаи арбитрите се определят от министъра на ТСП. Страните са длъжни да приемат както вида на арбитража – едноличен или колегиален, така и неговия поименен състав, определен от министъра на ТСП.



ТА по ЗУКТС не намери практическо приложение. Причините за това са различни – липса на правни традиции, недоверието на РД и синдикатите да предоставят решаването на възникналия КТС на един трети орган, в който те самите пряко не участват и т.н.

СРЕДСТВА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ при доброволно уреждане на КТС. Въздействието може да се изяви в различни организационни форми: организиране на публични събрания, митинги, демонстрации и т.н. Тези събрания, митинги и манифестации се провеждат само в извънработно време. Друга форма за въздействие е информиране на обществеността чрез средствата за масово осведомяване. Към разглежданите средства следва да бъде отнесена и символичната стачка по чл.10 ЗУКТС. Тя се провежда в условията на предявени, но още неуважени искания; провежда се, за да изрази настойчиво волята на Р/С за удовлетворяване на предявените от тях искания. Тя предупреждава РД, че ако предявените искания не бъдат удовлетворени, Р/С ще прибягнат до ефективна стачка. Същността на символичната стачка е в носенето и поставянето на външни символи, които изразяват волята и готовността на Р/С да започнат стачка: подходящи знаци на облеклото или на работното място, протестни плакати, ленти, значки и др. Въпреки това символичната стачка не е стачка в точния юридически смисъл на това понятие. Тя се провежда, без Р/С да преустановяват работа. Тя е по-скоро средство за въздействие върху РД, за да се спре ескалацията на напрежението между страните във възникналия КТС.

72

СТАЧКА – понятие, правна характеристика, видове
ПРАВО НА СТАЧКА – субекти, съдържание и правна същност :

Субекти на правото на стачка са Р/С. Без значение е основанието, от което е възникнало ТПО: ТД, конкурс или избор, както и видът на ТД: срочен, безсрочен и т.н. Следователно това право не принадлежи на други граждани, които макар и да работят, не са Р/С – например членове на производствени кооперации, лица, които упражняват свободна професия, работещи по граждански договор и др.

Съдържание на правото на стачка – това право представлява предвидената и гарантирана от закона възможност на Р/С да преустанови изпълнението на трудовите си задължения, за да защити своите колективни икономически и социални интереси. Това значи: да престане да изпълнява трудовата функция, която му е възложена по ИТПО, да спре да работи през работното време, което му е определено според режима на работното време в предприятието при РД. През времето, когато правото на стачка се упражнява, ТПО продължава да съществува. Но неговото действие е спряно, т.е. временно преустановено. След приключване на стачката Р/С, участвал в нея, продължава да изпълнява нормално и пълноценно трудовите си задължения. Временното преустановяване на изпълнението на трудовата функция при упражняването на правото на стачка се прави с особено намерение и цел – за защита на колективни икономически и социални интереси (чл.50 КРБ), за да се предявят искания за решаване на въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище на Р/С, да се изрази протест срещу съществуващите условия на труда и да се упражни натиск върху РД и компетентните органи, за тяхното изменение към по-добро.

О. Право на стачка – организирано временно преустановяване на изпълнението на трудовите задължения от Р/С за защита на техните икономически и социални интереси.

Новата обстановка, създадена от стачката, води до промени. Те се свеждат до установяване на нови задължения на стачкуващия Р/С, които имат своя корен в неговите задължения по ТПО от времето преди стачката, когато то нормално и пълноценно е функционирало. Тези задължения са:



  1. задължение на стачкуващия Р/С да бъде в предприятието през установеното за него РВ;

  2. задължение през времето, докато трае стачката, да не предприема действия, с които пречи или създава затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите му задължения;

  3. забраната да не създава пречки или трудности на нестачкуващите Р/С да продължат да работят.

Част от трудовите задължения на Р/С по ТПО, които не са свързани с непосредственото изпълнение на трудовата му функция, продължават да съществуват и през време на стачката, в която участва. Това са задълженията му:

  • да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи;

  • да пази грижливо имуществото, което му е поверено;

  • да не злоупотребява с доверието на РД; и

  • да не разпространява поверителни за него сведения и др. (чл.126, т.1, 8 и 9 КТ).


СЪПОСТАВЯНЕ НА СТАЧКА с ПРЕСТОЙ :

Общото между престоя и стачката е, че и в двата случая Р/С не изпълнява трудовата си функция и свързаните с нея други трудови задължения. И в двата случая сме изправени пред бездействие по ТПО. Различия - престоят е наложен от организационни и технически причини. Те са попречили на нормалното протичане на трудовия процес и са довели до спиране на работата. С оглед на субективното отношение на Р/С към причините, довели до престоя, бива: престой по вина на Р/С и престой не по негова вина (чл.267 КТ). При стачката сме изправени пред съвършено друго поведение на Р/С: той бездейства, за да протестира срещу условията на труда, за да упражнява натиск и да иска тяхното изменение и подобряване и защитава заедно с други Р/С исканията си. От друга страна, престоят по вина на Р/С е дисциплинарно нарушение с всички произтичащи от това правни последици за неговото дисциплинарно наказване. А стачката – има се предвид законната стачка, е правомерно поведение, с което се упражнява едно основно право на Р/С, поради което неговото упражняване поначало изключва правонарушение, а от там – и виновно поведение.

КТ, като урежда престоя, предвижда редица правни възможности за противодействие на РД, но нито една от тях не може да бъде приложена в обстановката на стачка.



СЪПОСТАВЯНЕ на стачката с ОТКАЗ НА Р/С да ИЗПЪЛНЯВА ВЪЗЛОЖЕНАТА РАБОТА – тогава при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му показва известни прилики, но и съществени различия с правото на стачка. Общото между тях е, че и в двата случая е налице временно преустановяване на изпълнението на работата от Р/С по негова воля, защото условията, при които той работи, не го удовлетворяват. Различия: правото на стачка е право на защита на колективните интереси на Р/С, които произтичат от трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище, в обстановката на един възникнал, продължаващ и изострен КТС. Правото на стачка се упражнява колективно от Р/С и е израз на тяхната съвместна акция за удовлетворяване на исканията им. Правото на отказ на Р/С да изпълни възложената му работа по чл.283, се упражнява при точно определени в закона предпоставки: наличие на сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на Р/С. Този отказ е израз на индивидуална самозащита на Р/С срещу неговото накърнено право на ЗБУТ по ТПО (чл.127, т.5 и чл.275).

Упражняването на двете права поставя Р/С в различно правно положение. При правото на стачка Р/С очаква удовлетворяване на предявените колективни искания за подобряване на условията на труд и през времето, докато той участва в стачката, не получава трудово възнаграждение. При отказа по чл.283, Р/С очаква да се отстрани сериозната и непосредствена опасност за живота и здравето му, след което той продължава да изпълнява отново работата си. Но през време на законния си отказ да продължи да работи той получава обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение (чл.219).



ПРОЦЕДУРА ЗА СТАЧКА – правото на стачка се упражнява, като се следва нарочна процедура, предвидена в ЗУКТС.
ПРАВНА ПРИРОДА на правото на стачка – тя се характеризира с :

а) Правото на стачка е основно право на Р/С. То е признато за основно и е включено в КРБ (чл.50). Признаването на правото на стачка като основно право прибавя към неговата юридическа характеристика и качеството на неотменимост (чл.57, ал.1 КРБ). Това означава, че текущото законодателство не може в бъдеще да отменя това право. То може само чрез закон да установява условията и реда за неговото осъществяване, но не и да изключва съществуването му.

б) Правото на стачка е субективно право на Р/С. То е предвидена и гарантирана от закона мяра на социална свобода.

в) Правото на стачка е субективно трудово право. То е продължение на започнал и нерешен чрез доброволно уреждане колективен трудов спор. От друга страна, правото на стачка има за свой обект защитата на икономическите и социалните интереси на Р/С.

г) Правото на стачка е субективно преобразуващо трудово право. Неговото реализиране внася съществени промени в съдържанието на ТПО: временно преустановяване на изпълнението на трудовата функция непосредствено свързаните с нея трудови задължения на Р/С и др.

д) Правото на стачка е право на организирана самозащита на правата на Р/С.

е) Правото на стачка е индивидуално и колективно трудово право. То е индивидуално, защото принадлежи на всеки Р/С поотделно. Той участва лично и сам за себе си е със своята воля във вземането на решението за обявяване на стачка и в нейното провеждане. Но правото на стачка е и колективно, защото се упражнява заедно с другите Р/С.

ж) Правото на стачка е право с голям социален заряд. То е право за изразяване на открит и съгласуван с другите Р/С протест от съществуващите условия на труда, общественото осигуряване и жизненото равнище.

з) Правото на стачка има важно социално-психологическо значение. То повдига и укрепва съзнанието и самочувствието на трудещите се и т.н.

и) Правото на стачка е част от законовото съдържание на ТПО. То не се уговаря между страните при сключване на ТД, а съществува по силата на КРБ, възниква с учредяването на ТПО и придобиването на правното качество Р/С.



ВИДОВЕ СТАЧКИ :

Според характера на предявените искания:

1) Икономически – това са стачките, в които се предявяват искания за защита на икономическите и социалните интереси на Р/С. Това са искания по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище. Тези стачки има предвид чл..50 КРБ, а и само тях урежда ЗУКТС.

2) Политически – стачки, с които се предявяват политически искания. Например: стачка за сваляне на правителството, за произвеждане на предсрочни парламентарни избори и др.

Според непосредственото им предназначение:

1) Основна стачка – това е стачка, която се организира, обявява и провежда от Р/С за защита на техните собствени интереси.

2) Стачка от солидарност – това е стачка за подкрепа на основна стачка на други Р/С.

3) Предупредителна стачка – тя предупреждава РД, че ако не бъдат удовлетворени исканията им, Р/С ще преминат към основна стачка. Предупредителната стачка има фиксирана в закона максимална продължителност – до 1 час. Предупредителната стачка не е еднократна стачка. Тя може да бъде неколкократно и периодично провеждана – например: всяка седмица в продължение на месец и т.н.



По своя обхват на действие стачките се делят на стачки в поделение, предприятие, отрасъл, бранш, национална стачка. ЗУКТС урежда само стачките в предприятието или в отделно негово поделение, в които участват Р/С, заети в тях.

73

РЕД И ГАРАНЦИИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СТАЧКА

ЛОКАУТ, ПП от участието в законна и незаконна стачка
Стачката не е еднократен акт, а ПРОЦЕС, в който се реализира правото на стачка. В него се открояват три последователни фази: 1)обявяване, 2)протичане, и 3)прекратяване.
ОБЯВЯВАНЕ на стачка - нейната начална фаза :

Обявяването създава яснота относно предстоящата стачка, фиксира я във времето и дава възможност на страните да се подготвят за нейното протичане. Обявяването на се прави при наличието на определени от закона предварителни условия. Те са установени в чл.11, ал.1 ЗУКТС:

  1. непостигнато споразумение между страните при водене на непосредствени преговори по ЗУКТС;

  2. неизпълнение на поети от РД задължения към Р/С.

Тези две условия са алтернативни - те се изискват и при обявяването на предупредителна стачка. Това е, защото и при нея настъпва временно преустановяване на изпълнението на трудовите задължения на Р/С.

При СТАЧКА ОТ СОЛИДАРНОСТ – положението е по-различно. С тази стачка Р/С не предявяват свои искания и затова не са необходими посочените предварителни условия. Обявяването на стачката се състои във вземането на решение за нейното провеждане и определяне на началото и продължителността й. То се изисква за всеки вид стачка независимо от предназначението й: основна, предупредителна стачка и стачка от солидарност.



  1. РЕШЕНИЕ за стачка - необходимо е решението да се вземе с обикновено мнозинство от Р/С в съответното предприятие. Обикновеното мнозинство се изчислява от всички Р/С в предприятието. “Всички работници” са лицата, които са в ТПО с РД независимо от основанието за възникването му, включително и Р/С, които в момента на вземането на решението отсъстват. Това решение се приема чрез гласуване на ОС на Р/С, а при многобройни трудови колективи, при работа на смени и др. под., гласуването може да се извърши и на събрание на пълномощниците. Няма пречка решението за обявяване на стачка да се приеме и чрез “подписка” от Р/С.

  2. УВЕДОМЯВАНЕ на РД - следващата стъпка в процедурата за обявяване на стачката е писменото уведомяване на РД за решението по чл.11, ал.3 ЗУКТС. Уведомяването е съобщаване на решението на Р/С за обявяване на стачката. То трябва да бъде извършено най-малко 7 календарни дни преди началото на стачката. Предназначението на този срок е да извести РД и да му даде възможност:

  • да се подготви за стачката;

  • да проведе преговори за постигане на споразумение за определяне на минималните дейности по чл.14 ЗУКТС.

Предварителното уведомяване трябва да съдържа и някои допълнителни елементи:

а) посочване на началния момент за започване на стачката – деня и часа;

б) посочване продължителността на стачката. Става дума за приблизителната й продължителност, защото законът не установява максимална продължителност на стачката;

в) органът, който ще ръководи стачката. Това може да бъде съответният синдикален или стачен комитет – избран за целта. Това е необходимо, за да знае РД с кого да преговаря по време на стачката, с кого да установи и поддържа контакти и т.н.

Действащото право обаче не предвижда в писменото уведомяване на РД посочване на исканията, за удовлетворяването на които се обявява стачката. Това е празнота на закона (според проф. Мръчков). Уведомяването се извършва и при обявяването на стачка от солидарност. Предварителното уведомяване обаче е изключено при предупредителната стачка (чл.11, ал.5 ЗУКТС). То е обусловено от кратката продължителност на тази стачка: тя не може да продължи повече от 1 час (според проф. Мръчков би трябвало да се предвиди, че при предупредителната стачка РД следва да бъде уведомен примерно най-малко 24 часа преди нейното начало).
ПРОТИЧАНЕ НА СТАЧКАТА – това е Втората Фаза на стачката:

Участието на Р/С в стачката е доброволно. Това значи, че всеки Р/С решава за себе си дали да участва или не в стачката. Забранена е принудата – физическа или психическа, за участие или против участието в стачката.

След като стачката е обявена, основните усилия на страните следва да бъдат насочени към постигане на споразумение за т.нар. “минимални дейности” (чл.14 ЗУКТС). Неговото предназначение е да ограничи вредните последици от стачката и да осигури, въпреки стачката, функционирането на един минимум от дейности в предприятието, които имат важно значение за обслужването на гражданите, опазването на общественото имущество и имуществото на РД. Споразумението за минималните дейности защитава общите интереси и интересите на граждани. Това са дейности в ограничен обем, в намалени мащаби. От друга страна, има ефективни стачки в предприятия, при които изобщо не се налага определянето на минимални дейности, защото преустановяването на осъществяваната от тях дейност по време на стачка не уврежда обществения интерес и не създава затруднения за широк кръг граждани. Затова чл.14 изброява изрично и изчерпателно минималните дейности, по които трябва да се постигне споразумение. Те са:

1) Дейности за комунално-битово обслужване на населението. Това са дейности, свързани с обществената хигиена и почистване и т.н.

2) Дейности за транспортно обслужване на населението. Тук се включват всички видове транспорт. Р/С и РД са длъжни да осигурят задоволително транспортно обслужване на населението, но не по-малко от 50 % от обема на превозите преди предприемането на тези действия. Но тази разпоредба е задължителна само за стачни действия в железопътния транспорт.

3) Дейности, свързани с телевизионните предавания и радиопредаванията. Идеята на закона е да не се допусне пълното спиране както на техните предавания, така и на необходимите за функционирането им технически и обслужващи ги дейности.

4) Дейности, свързани с опазването на общественото и личното имущество.

5) Дейности, чието спиране може да нанесе непоправими вреди на природната среда: свързана с дейността на пречиствателните инсталации, съоръженията за отпадъчни технологии и др.

6) Дейности, чието спиране или неизпълнение може да създаде опасност за обществения ред. Това са дейности, които изпълняват органите за вътрешния ред в страната, контрола върху движението по улиците и пътищата и т.н.

Определянето на минималните дейности в споразумението означава тяхното индивидуализиране и изброяване заедно с Р/С, които са необходими за поддържането и функционирането им. Това споразумение трябва да се сключи най-малко 3 дни преди началото на стачката, за да позволи ма РД да подготви и приспособи съответните дейности към предстоящата стачка. Ако страните не постигнат съгласие за определяне на минималните дейности, тяхното определяне се извършва по пътя на задължителния трудов арбитраж.



ПРОМЕНИ В ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА Р/С при стачка :

а) През времето, докато трае стачката, Р/С е свободен от задължението да изпълнява трудовата си функция и свързаните с нея трудови задължения.

б) През време на стачката Р/С е длъжен да бъде в предприятието през установеното за него работно време.

в) През времето, докато трае стачката, стачкуващият Р/С е длъжен да не предприема действия, които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на другите дейности в предприятието, както и да създава пречки и затруднения на Р/С, които не стачкуват, да изпълняват трудовите си задължения.

г) За времето, през което Р/С поради участие в стачката е преустановил изпълнението на трудовите си задължения, не получава трудово възнаграждение.

д) През време на участието си в стачка Р/С могат да получават “обезщетение за сметка на специален обособен стачен фонд”. Такива фондове могат да създават и са създадени от големите синдикални централи – КНСБ, КТ “Подкрепа”.

По време на стачката страните полагат усилия за окончателно уреждане на спора чрез непосредствени преговори, посредничество или по друг подходящ начин. Усилията за доброволно уреждане на КТС трябва да се полагат през цялото време на стачката: от приемането на решението за нейното обявяване и уведомяването на РД, през цялото време на нейното протичане до приключването й.
ПРЕКРАТЯВАНЕ на СТАЧКАТА – третата фаза от стачката :

Стачката се прекратява, когато се удовлетворят исканията на Р/С. В тези случаи се подписва писмено споразумение между спорещите страни.

На практика обаче стачката най-често се прекратява, когато страните постигнат споразумение като израз на компромисно решение между тях. То е плод на взаимни отстъпки. И в тези случаи страните сключват и подписват писмено споразумение за постигнатото съгласие между тях и прекратяването на стачката. Това се отнася за прекратяването на основната стачка.

Стачката от солидарност се прекратява след изтичане на срока, за който е обявена. Това са случаите, когато тя е обявена за определен срок. Но когато е обявена за срока, за който е обявена и основната стачка, тя се прекратява с прекратяването на основната стачка. Предупредителната стачка има кратка продължителност – не повече от 1 час. Тя се прекратява с изтичане на времето, за което е обявена – ако то е по-кратко от 1 час или след изтичане на нейната максимална едночасова продължителност.

НЕЗАКОННА СТАЧКА :

Нарушаването на правната уредба на стачката, установена в КРБ и ЗУКТС, прави стачката незаконна. Стачката може да бъде призната за незаконна само при наличието на определени в закона основания, които са изчерпателно изброени в чл.16,т.1-7 ЗУКТС.

Основанията за обявяване на стачката за незаконна, могат да бъдат систематизирани в четири групи.



І – ГРУПА - Предявяване на недопустими искания :

а) Предявените искания са недопустими, когато противоречат на КРБ.

б) Забранени са и стачките, с които се предявяват политически искания. Това са стачките, с които се предявяват искания за промяна на държавната власт и органите, които я осъществяват, на формата на управление на страната – от република в монархия, за дейността на политическите партии и др.под.

в) Стачки за решаване на ИТСпорове. Тази забрана има своето оправдание в различието между индивидуалните и колективните трудови спорове. Като установява тази забрана, ЗУКТС възприема разбирането, че е обществено неоправдано по повод на индивидуални трудови спорове, които ежедневно възникват, да се обявяват и провеждат стачки, в които участват голям брой Р/С и предизвикват социално напрежение.



ІІ – ГРУПА – Нарушаване процедурата са уреждане на КТСпорове :

а) Нарушаването на изискванията за водене на непосредствените преговори по чл.3 и 14 ЗУКТС. Това са императивни изисквания, които законът установява като етапи, предхождащи стачката в развитието на КТС. Не може при всеки възникнал КТС изведнъж и направо да се преминава към обявяване на стачка, без да се положат усилия за неговото доброволно уреждане чрез непосредствени преговори или без да са уредени въпросите за определяне на минималните дейности.

б) Нарушаване на реда за обявяване на стачка. Това са изискванията за обявяване на стачка в решение, прието с мнозинство от Р/С в съответното предприятие или негово поделение и за писмено уведомяване на РД най-малко 7 календарни дни преди началото на стачката с посочване на нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката.

в) Обявяване и провеждане на стачка в нарушение на постигнато споразумение между страните в хода на непосредствените преговори по чл.3 и 4 ЗУКТС, сключен КТД или арбитражно решение. В тези случаи е налице постигнато съгласие между страните за уреждане на КТС и РД изпълнява поетите от него задължения.



ІІІ – ГРУПА – Забрана за стачка по време на природно бедствие, при спасителни и възстановителни работи :

Природни бедствия са: земетресение, наводнение, снежни бури и т.н. Това са непредвидими и непреодолими от волята и силата на човека сили на природата, които имат значението на непреодолима сила. Характерът им на бедствие се дължи на разрушителното и унищожително действие, което засяга голям брой хора. Законът въздига в забрана стачка по време не само на събитието, което в отделни случаи може да има кратковременно или даже мигновено действие – например земетресение, наводнение и др. Забраната продължава и след това: през времето, необходимо за ликвидиране на последиците от природното бедствие, като посочва, че нейното действие се разпростира и върху “свързаните с него неотложни спасителни и възстановителни работи”.



ІV – ГРУПА – Забрана за стачка в определени отрасли и дейности :

а) Отрасъл “Електростопанство” - дейности, свързани с производството, разпределението и снабдяването с електроенергия от всички видове централи – водни, термични, атомни.

б) Отрасъл “Съобщения”.

в) Здравеопазване –здравното обслужване на населението – медицинско, стоматологично, фармацевтично и заведенията, в които то се осъществява – болници, поликлиники, аптеки.

г) Система на Министерство на отбраната.

д) Системата на МВР.

е) Следствието.

ж) Съдебните органи.



Незаконността на стачката се установява по реда на съдебното исково производство. То се поставя в ход с предявяването на иск за установяване на незаконността на стачката. Правото на иск се установява в чл.17, ал.1 ЗУКТС, съгласно който: РД, както и работниците, които не стачкуват, могат да предявят иск за установяване на незаконността на обявена, започнала или завършила стачка. ЗУКТС не установява срок след приключване на стачката, в който искът може да бъде предявен. При липса на такъв срок следва да се прилага общият 3 годишен давностен срок за предявяване на искове по ТПО.

Исковете за установяване на незаконността на стачките са подсъдни на окръжните съдилища. Искът по чл.17 се предявява пред ОС по седалището или местожителството на РД, който най-често е и ищец в процеса, а не по местожителството на ответника, както предвижда правилото на чл.81 ГПК.



ПП от признаване стачката за незаконна от съда – обществените последици се изразяват преди всичко в накърняване на доверието в организаторите на стачката – в съответния стачен или синдикален комитет. А това се отразява и върху престижа на съответната синдикална организация, която е организирала стачката. ПП са неблагоприятни и се понасят от Р/С, участвали в незаконната стачка. Тези последици са:

а) Дисциплинарна отговорност на Р/С, участвал в незаконна стачка. Необходимо е да се установи и виновното поведение на съответния Р/С при участието му в незаконната стачка.

б) Времето, през което Р/С е участвал в незаконна стачка, не се признава за трудов стаж.

в) За времето, през което Р/С е участвал в незаконна стачка, няма право на обезщетение за временна неработоспособност отДОО. През това време той не е обществено осигурен. Той може да получава обезщетение само от доброволното осигуряване – ако е бил доброволно осигурен.



74
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница