ОТПУСКИ – понятие, правна х-ка, видове

ОТПУСКИ – понятие, правна х-ка, видове

О.е подчинен на разрешителен режим, но лицето, което разрешава О.не винаги е РД, може да е и лекар или лекар.комисия. В ед.ч.се казва “отпуск”, а в мн.ч. – “отпуски”!

1. 
   О е период от време, през който Р/С е освободен от задължението да изпълнява трудовата си функция и произтичащите от нея трудови задължения;
   
2. 
   О води до съществена промяна във функционирането на ТПО: то преустановява своето активно и пълноценно съществуване;
   
3. 
   През времето на О ТПО на Р/С продължава да съществува между страните;
   
4. 
   Работодателят дължи надлежно поведение към Р/С, който е в О. Той запазва работното му място. Когато О е субективно право на Р/С, работодателят е длъжен да осигури реалното му ползване. Когато О е правна възможност на Р/С – да прецени дали да му го разреши или не, когато го е поискал, и да го уведоми за своето решение;
   
5. 
   Предназначението е разнообразно - то зависи от вида на О и може да бъде както време за почивка и отдих от натрупаната умора, така и време, през което лицето е неспособно да се труди поради временна неработоспособност, причинена от заболяване, трудова злополука и т.н. Но то може да бъде и време за изпълнение и удовлетворяване на негови лични, професионални и обществени задължения.
   

РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ОТПУСКЪТ ОТ ДРУГИ ИНСТИТУТИ :

• 
  Разграничение от ПОЧИВКАТА. Между О и почивките има известна близост: както О, така и почивките са време за отдих, през което Р/С е освободен от задължението да изпълнява трудовата си функция по ТПО. Но различията между тях са повече отколкото приликите:
  

* Почивката се предоставя в рамките на денонощието и седмицата. А правото на О възниква периодично или инцидентно при наличието на специални предпоставки. О е преди всичко освобождаване на Р/С от задължението за изпълнение на трудовата функция през работни дни, т.е. през време, което е работно за останалите Р/С.

* Правото на О възниква при наличието на строго и точно определени предпоставки, които са специфични за различните видове О. А почивките не познават такава детайлна уредба.

* Различно е и предназначението им. Почивката се дава винаги и само за отдих и възстановяване. О има много по-богати и разнообразни функции и предназначение.

• 
  Разграничение от ПРЕСТОЯ. Престоят е спиране на работата. При него Р/С е в състояние на бездействие, на неизпълнение на трудовите задължения. И по това той напомня О. Но различията между тях са съществени:
  

Те могат да бъдат обхванати в две основни класификации: според заплащането и според предназначението.

“Заплащането” тук означава дали Р/С получава или не определена парична сума, съразмерна с неговото ТВ за времето, през което е в О. Според този заплащането, О. се делят на две големи групи – платени и неплатени:

1. 
   Платен О. – през тях Р/С получава определено плащане в пари. То се съразмерява с получаваното от Р/С ТВ през времето, когато ефективно е работил по ТПО. Платени са и О, по които се изплаща обезщетение по обществено осигуряване: при ВНераб.(чл.162 КТ), по майчинство (чл.163, 164 КТ) и др. Плащането в тези случаи е от името и за сметка на осигурителния орган със средствата на общественото осигуряване, защото по силата на закона върху него е прехвърлен рискът от непредоставянето на работната сила от осигурения Р/С;
   
2. 
   Неплатен О. – при тях Р/С не получава ТВ или друго плащане, което замества липсващото ТВъзнаграждение. Правното благо, което Р/С получава в този случай, е преди всичко запазване на ТПО, а в някои случаи и признаване на съответното време или част от него за трудов стаж. Към тези О се отнасят: отпуските за отглеждане на малко дете до 2 г.; неплатени отпуски на учащите се и т.н.
   

1. Платени годишни О;

2. Учебни О;

3. Служебни О;

4. Творчески О;

5. О за изпълнение на граждански и обществени задължения;

6. О за временна неработоспособност;

7. О за майчинство.

а) Те имат едно и също предназначение. А то е осигурят непрекъснато и сравнително продължително време на Р/С, за да си отпочинат и възстановят своите сили и работоспособност, за да продължат да работят и през следващата година.

б) Всички платени годишни О се предоставят за календарна година. Затова и се наричат годишни О.

в) Размерите на платените годишни О се определят в работни дни – чл.155 и 156 КТ.

г) В действащото законодателство са установени само минималните размери на платените годишни О. Това дава възможност да се уговорят в колективните и индивидуалните трудови договори и по-високи размери от установените минимални.

д) Правото на платени годишни О възниква при една обща за всички видове платени годишни О предпоставка: наличието на “най-малко 8-месечен трудов стаж” – чл.155, ал.1 КТ. Този 8-месечен трудов стаж се смята, че е налице, щом като той веднъж е придобит преди това, макар и по предходни ТПО.

* Редовни: основни (чл.155, ал.2 КТ) и удължени (чл.155, ал.3 КТ);

1. 
   Основен платен годишен О (чл.155, ал.2 КТ). Наименованието му “основен”, което сега се употребява в закона (чл.155 КТ), подсказва, че това е обикновеният О, прилаган за най-широк кръг от Р/С. Централно място тук заема размерът на О. Той се определя в закона като минимален размер, който на общо основание може да бъде увеличаван в колективния и индивидуалния трудов договор. Критерий за определяне на размера на платения годишен О – това е едногодишната работа по ТПО, за натрупаната умора от която се предоставя компактно време за отдих, какъвто е основният платен годишен О. А тя е равна величина и еднакъв измерител за всички Р/С. Размерът на основния платен годишен О е най-малко 20 дни (чл.155, ал.2 КТ).
   
2. 
   Удължен платен годишен О (чл.155, ал.3 КТ). Този О се предоставя само на “някои категории Р/С в зависимост от особения характер на работата”. Те се определят от МС. Оттук следват няколко извода: този О се предоставя само на определени категории Р/С, които са изчерпателно изброени в чл.24–31 НРВПО: учители, научни работници и др. Изброяването е направено въз основа на критерия: “особеният характер на работата” (чл.155, ал.3, изр.1 КТ). “Особеният характер на работата” се изразява в по-голямо умствено напрежение при нейното изпълнение, което води до увеличаване на остатъчната умора и изисква и по-продължителен О. Принадлежността на Р/С към някоя от изчерпателно изброените категории е специфична предпоставка, която се прибавя към общата предпоставка – за наличието на най-малко 8-месечен трудов стаж, и заедно с нея образуват основанието, от което се поражда правото на удължен платен годишен О.
   

Действащото право предвижда още два случая на редовен платен годишен О в по-големи размери от основния платен годишен О. по чл.155, ал.2:

• 
  За Р/С със загубена работоспособност 50 и над 50 % (чл. 319 КТ). Достатъчно е инвалидността на съответния Р/С да е определена от ТЕЛК по реда, предвиден за установяване на трайна неработоспособност. О е не по-малко от 26 работни дни;
  
• 
  За непълнолетните Р/С до навършване на 18-годишна възраст (чл.305,ал.4). Минималният размер на техния платен годишен О е 26 работни дни. Размерът на О. по чл. 305(4) се прилага и за календарната година, през която непълнолетният Р/С навършва 18 години.
  

Допълнителен платен годишен е отпускът, който се прибавя към редовния платен годишен О. Действащото право урежда два вида допълнителни платени годишни О:

Особеното тук е, че става въпрос за предприемане на мерки от страна на РД, но тези мерки не са достатъчни за да се отстранят , ограничат или намалеят рисковете за живота и здравето на Р/С. “Вредни за здравето и специфични” са условията, които съдържат: а) йонизиращи лъчения, тежки метали и канцерогенни вещества и др.; б) шум на 85 децибела. Право на О. имат Р/С, които работят не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на РВ по чл.136 или от установеното със закона или по решение на МС намалено работно време по чл.137. КТ определя само минималния размер – най-малко 5 работни дни. По-голям от минималния размер допълнителен О може да се уговаря в колективния или в индивидуалния трудов договор. Видовете работи, за които се установява ДПГО, се определят с Наредба на МС!

Допълнителният платен годишен О по чл.156, т.2 КТ се прибавя към основния платен годишен О по чл.155(2) КТ, както и към О. по чл.305(4) – непълнолтни ползващи основен ПГО в по-голяв р-р, и по 319 – както и Р/С със загубена работоспособ. 50 и повече %!

ВАЖНО: Отпускът не се погасява по давност, а се прибавя към всяка следваща година ! Компенсирането с пари на неизползван ПГО е специфично “плащане вместо изпълнение”!

28