Предмет на тп – тп е нов правен отрасъл. До началото на 19в е част от гп и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези отношения



страница9/20
Дата14.08.2018
Размер3.67 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20

39

ОГРАНИЧЕНА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ на Р/С

понятие, предпоставки, размер
Материалноправната уредба на тази отговорност се съдържа в КТ: чл.203(1,3) и чл.204-209. ОИО е призвана да изпълнява важни обществени функции:

а) Възстановителна. Тя е присъща на всяка ИО. Предназначението й е да възстанови причинените вреди на увреденото лице, като върне в неговия патримониум излязлото от него в резултат на повреждане, разпиляване и др. под. имущество.

б) Социално закрилна функция. Тя е специфична за ОИО. Тъй като за наемния Р/С трудовото възнаграждение е основният, а често пъти и единственият източник на средства за неговата и на семейството му издръжка, законодателят установява определени рамки и ограничения за тази отговорност, за да запази трудовото възнаграждение на Р/С.

Интересни въпроси поставя правната природа на тази отговорност. Въпросът е: договорна или деликтна е тази отговорност. Преобладава становището за договорния характер на ОИО.



ВЪЗНИКВАНЕ на ОИО – предпоставки :

  1. Неизпълнение на трудовите задължения – това са задължения, които той има по съществуващото между него и работодателя ТПО. Това негово задължение е формулирано в чл.126,т.8 “да пази грижливо имуществото на работодателя, което му е поверено…”. Неизпълнението на това задължение е дисциплинарно нарушение, което е изрично посочено в примерното изброяване на дисциплинарните нарушения в чл.187, т.9;

  2. Виновно неизпълнение – неизпълнението на трудови задължения за опазване на имуществото на работодателя трябва да бъде извършено виновно. Особеното е, че не всяка форма на вината, а само НЕБРЕЖНОСТ, която е релевантна. Небрежното изпълнение означава неизпълнение на задължението, което се дължи на немарливост, невнимание и т.н. обхваща се както съзнаваната, така и несъзнаваната форма на небрежността. Това е така, защото ако имаме умисъл при вината, то отговорността няма да е ограничена, а само пълна – и ще се реализира еденствено по ЗЗД, на основание чл.203, ал.2 от КТ!

  3. Наличието на вреда – тук става дума за материални вреди, а не за моралните вреди. Това са вреди, които намаляват имуществото на работодателя. Но не всички имуществени вреди, а само претърпените загуби от работодателя са тези, за които Р/С отговаря имуществено. Претърпяната загуба се състои в намаляване на наличното, на съществуващото имущество на работодателя.

В подлежащите на възстановяване имуществени вреди не се включват пропуснатите ползи! Това разпорежда изрично чл. 205, ал.1. От обхвата на вредите, за които Р/С отговаря имуществено, са изключени и вредите, резултат на нормален производствено-стопански риск (чл.204). Той включва три съставни елемента: наличието на риск; производствено-стопански характер на риска; производствено-стопанският риск трябва да бъде нормален, а нормален е обичайният за дадена производствено-стопанска дейност риск, който неизменно съпътства осъществяването й.

4. Наличието на причинна връзка м/у неизпълнение на трудовото задължение (да пази имуществото на РД) и вредата.

ОБЕМ на ОИО. Най-вече в обема на отговорността проличава нейният характер на ограничена отговорност. Тази квалификация е легално установена – чл.210. Обемът на ИО е въпрос за размера на вредите, за които Р/С отговаря и за които дължи обезвреда. Обемът на ОИО е диференциран по категории Р/С:

  • Обикновените Р/С (чл.206,ал.1) – Р/С от тази категория отговарят в пълния обем на причинената вреда, когато тя е до размера на уговореното едномесечно ТВ;

  • Ръководители и непосредствени ръководители (чл.206,ал.2) – отговорността на ръководителите, макар и ограничена, е завишена в сравнение с отговорността на Р/С. Те отговарят в размера на причинената от тях вреда при или по повод на упражняване на ръководните им функции. Размерът на отговорността на ръководителя е до размера на причинената от него вреда при упражняване на ръководните му функции, когато вредата е до трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Оправданието за увеличаване на размера на ОИО на ръководителите е в повишените изисквания за заемане на ръководни длъжности и за тяхното упражняване по начин, който не причинява вреди на РД;

  • ИО на отчетниците (чл.207). Субекти на отговорността са отчетниците. Това са Р/С по смисъла на КТ, които имат специфично трудово задължение и трудова функция. Нейното съдържание е легално определено в чл.207: събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности. КТ изисква това трудово задължение да бъде “възложено” на Р/С. Изпълнението на това задължения може да бъде както временно, така и постоянно. Обемът на отчетническата ИО е поначало по-голям и отговорността по-строга, отколкото е ИО на обикновените Р/С. Той е диференциран в зависимост от характера на причинената вреда:

а) Когато вредата е причинена от Р/С-отчетник при или по повод на изпълнението на трудови задължения да събира, съхранява, разходва и отчита паричните или материални ценности, отговорността е в размера на вредата, но не-повече от трикратния размер на уговореното месечно ТВ – чл.207, ал.1;

б) Липса (чл.207, ал.1, т.2) – това е вредата, произходът на която не може да бъде установен. Тя се изразява в недоимък в касата, в склада и т.н. Отговорността за липса е в пълен размер на липсата.

Тясно свързана с отчетническата отговорност е и т.нар. бригадна отговорност. Всъщност това не е самостоятелен вид ИО на Р/С, а само способ за разпределение на пълната имуществена отчетническа отговорност за липси, причинени от неколцина. При бригадната отговорност целият размер на вредата във формата на липса се разпределя между Р/С, които общо или на смени извършват отчетническа дейност. Предпоставки:

а) Невъзможност да се разграничи личният принос на отделните Р/С за настъпването на липсата;

б) Наличие на писмени договори с работодателя – с него Р/С поемат задължение, че при липса ще отговарят в пълния й размер по правилата на бригадната отговорност.

ПОНАСЯНЕ на ИО :

ИО се понася от Р/С, който виновно е причинил вредата. Когато тя е причинена от един Р/С, той е материално отговорният за възстановяването й. Това е първата група от случаи.



Втората група случаи са, когато вредата е причинена от няколко Р/С. Тогава отговорността се разпределя между тях. Тези въпроси са уредени в чл.208. Прилагат се два способа за разпределяне на отговорността в зависимост от вида на отговорността :

  1. Когато отговорността е ограничена, всеки от причинителите й отговаря съобразно личното си участие в причиняването й. Това означава, че трябва да бъдат установени “степента” и “делът” на съпричиняване. Този въпрос е фактически и се решава от работодателя или в рамките на производството за реализиране на отговорността. Ако това не може да бъде установено, отговорността се поделя и понася от всички причинили я Р/С – пропорционално на уговореното им месечно ТВ. Ограничението все пак е: сборът на дължимите обезщетения не може да надхвърли размера на вредите, за да не се допусне обогатяване на работодателя;

  2. Когато отговорността е пълна, се възприема принципът на солидарността. Това означава, че РД може да поиска от всеки от имуществено отговорните Р/С възстановяването на вредата в пълния й размер, след което Р/С, който е платил обезщетението, да иска от останалите солидарни съдлъжници разпределение на отговорността. Прилагат правилата на чл.121-127 ЗЗД.

40

РЕАЛИЗИРАНЕ на ИО на Р/С
Редът за реализиране на ОИО на Р/С и на ръководителите е един и същ, а на отчетниците – различен от него.

ДОБРОВОЛНО ПЛАЩАНЕ :

Основният способ за реализиране на ОИО на Р/С и на ръководителите (чл.206, ал.1-2) е доброволно плащане. То е уредено в закона производство и обхваща няколко основни момента:

  1. Установяване на увреждането, т.е. на виновното посегателство от Р/С при или по повод изпълнението на негови трудови задължения върху имуществото на работодателя – както основанието, така и размера на увреждането – чл.210, ал.1;

  2. Издаване на писмена заповед от ръководителя на предприятието, респективно от по-горестоящия орган, за осъществяване на отговорността. Тази заповед трябва да се издаде в 1-месечен срок от откриване на вредата, а ако вредата се изразява в плащане от работодателя на определена сума на ТЛ заради причинена от Р/С вреда – от деня на това плащане, но не по-късно от 1 година от причиняване на вредата, респективно от деня на плащането на третото лице. Когато вредата е причинена от ръководител, заповедта трябва да бъде издадена в 3-месечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Като 1-месечният, респективно 3-месечният срок, се включва в 1-годишния, съответно 5-годишния срок.

Със заповедта на работодателя се нарежда извършването на удръжки от трудовото възнаграждение на Р/С, за да се осъществи неговата ОИО. По правната си природа тази заповед представлява едностранно волеизявление на работодателя по ТПО, с което се извършва прихващане между вземанията на две лица, които си дължат взаимно пари. Заповедта за удръжки определя:

  • основанието и размера на ОИО на Р/С;

  • нарежда да се извършват удръжки от ТВ на Р/С в размера на вредата, за да се извърши прихващането между двете насрещни вземания в пари;

  • нарежда касиера-платец да направи удръжките.

  1. Неоспорване на заповедта за удръжки. Това той може да направи както изрично, така и мълчаливо. Неоспорването трябва да бъде сторено в 1-месечен срок от връчване на Р/С на писмената заповед за удръжки. Това време е предоставено, за да даде възможност на Р/С да се запознае със заповедта за удръжки, с основанието и размера на отговорността и да прецени дали да я оспори или не;

  2. Събиране на вземането на работодателя от касиера-платец на предприятието.

Производството по доброволното плащане по правната си природа е рекламационно. Без неговото осъществяване РД не може да предяви вземането си пред съдебните органи за реализиране на отговорността, нито пък да събере претендираното от него вземане, без да следва този ред. То е абсолютна процесуална предпоставка за съдебното разглеждане на отговорността на Р/С по искане на работодателя.

ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО :

Вторият способ за осъществяване на ОИО на Р/С е общото съдебно производство по чл.79-255 ГПК. То се прилага, когато производството по доброволното плащане, предприето от работодателя, се е натъкнало на възражението на Р/С. Пътят към него се открива, когато Р/С в 1-месечен срок от връчване на заповедта за удръжки я оспори – чл.210, ал.3. Оспорването може да обхваща както основанието, така и размера на отговорността, или и на двете заедно.

Не е необходимо Р/С да мотивира възражението си. Достатъчно е писмено да възрази срещу заповедта за удръжки. Това негово възражение е пресичащо изпълнението на заповедта за удръжки и за извършване на прихващането, т.к. липсва съгласието на другата страна за това.

Изправен пред възражението на Р/С, РД има две възможности:


  • Едната е да приеме възражението на Р/С за основателно и производството по реализирането на отговорността да се прекрати;

  • Втората възможност е да не го приеме и тогава може да предяви иск срещу Р/С пред съда. Искът е осъдителен и с него се предявява претенцията на работодателя срещу Р/С, която произтича от увреждането. Работодателят следва да предяви иска в 1-месечен срок от получаване на възражението на Р/С – чл.358, ал.1, т.1. Този кратък срок е предвиден, за да се постигне по-бързо решаване на спора и внасяне на яснота по него. В този спор работодателят е ищец, а Р/С – ответник.

Пълната ИО се осъществява само по съдебен ред – чл.211, изр.1:

  1. Когато пълната ИО е за вреди, причинени умишлено, без това да представлява престъпление, или не при или по повод изпълнението на трудовите задължения на Р/С, отговорността се осъществява по общия исков ред по чл.79-255 ГПК.;

  2. Когато отговорността е за вреди от липси, които са констатирани с акт за начет, отговорността се реализира по особеното осъдително исково производство по чл.299-302 ГПК;

  3. Когато пълната имуществена отговорност е за вреди, причинени от престъпление (чл.203, ал.2), отговорността се реализира чрез гражданския иск в наказателния процес.

Плащането на обезщетението от Р/С се извършва чрез удръжки от ТВ:

  • когато Р/С е в ТПО с РД, в размерите по чл. 341 ГПК;

  • Ако е прекратено ТПО, въз основа на заповедта за удръжки по чл.210, ал.1 се издава изпълнителен лист и вземането се събира от съдия-изпълнител по реда на ГПК.

41

ИО на РАБОТОДАТЕЛЯ при увреждане здравето или смърт на Р/С

- понятие, правна характеристика, общи предпоставки
Понятие и видове ИО на РД :

ИО на работодателя към Р/С е отговорност за вреди, които той му е причинил при изпълнение на задълженията си по ТПО.

Според характера на неизпълненото задължение, предпоставките, при наличието на които възниква и обема й, ИО на РД по ТПО се дели на :


  • ИО при смърт или увреждане на здравето на Р/С;

  • ИО за нарушаване на трудовите права на Р/С по ТПО.

Общото между тези две групи от случаи е :

  1. Субект на отговорността е все РД като страна по ТПО;

  2. Отговорността на РД възниква към Р/С, с който е в ТПО

  3. Основанието, от което възниква ИО на работодателя, е неизпълнено задължение към Р/С.


ИО на РД при СМЪРТ ИЛИ УВРЕЖДАНЕ ЗДРАВЕТО на Р/С :

Тази отговорност на работодателя е уредена в чл.200-202. По правната си същност обаче това не е ИО в традиционния смисъл на това понятие, защото вината на работодателя, която е съществен елемент на ИО, не е необходима предпоставка при възникването на отговорността по чл.200 (арг.чл.200,ал.1-2). При ИО сме изправени пред предвиденото в закона възстановяване на вреди, породени от настъпването на два социални професионални риска – ТЗ или ПБ. Особеното тук е, че обезвредата се отнася само за вреди над тези, които обезщетява осигурителният орган по ОПО между него и осигуреното лице – Р/С. Смисълът е чрез обезвредата по чл.200 пострадалият Р/С да получи по-пълно възстановяване на претърпените от него вреди в резултат на професионалните рискове: трудова злополука и професионално заболяване. Обезвредата по КТ е последица от неизпълнението от работодателя на неговото основно задължение да осигури на Р/С здравословни и безопасни условия на труд като част от обобщаващото му задължение да осигури на Р/С нормални условия за изпълнение на работата по ТПО, за което се е уговорил.



Чл.212 предвижда, че за “неуредените въпроси по ИО на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на Р/С … се прилага гражданският закон”. Приложимият граждански закон за ИО на работодателят е законът, който установява деликтната гражданска отговорност по чл.45-54 ЗЗД.

  1. Основание за отговорността. Тази отговорност възниква при смърт или увреждане на здравето на Р/С. Основанието за отговорността е увреждането на Р/С като ФЛ. Това означава увреждане на неговия физически и/или психически интегритет. Посегателството върху него тук засяга физическото съществуване Р/С, а не неговите имуществени права. То се изразява в смъртта на Р/С или в намаляване на неговата работоспособност, от което той търпи имуществени вреди, пропуска имуществени ползи и понася морални вреди, изразяващи се в страдания, болки и др. Имуществената вреда се изразява в липсата изцяло на ТВ, което Р/С е получавал преди увреждането, или в получаването на по-малки по размер плащания, които го заместват – най-често обезщетения от общественото осигуряване – при ВН или пенсия – при трайна неработоспособност. В последния случай увреждането се изразява в разликата между възнаграждението, което Р/С е получавал преди увреждането, и различните видове обезщетения, получени от общественото осигуряване вместо ТВ;

  2. Увреждането на личността, което причинява имуществени и неимуществени вреди като основание за разглежданата отговорност на работодателя, се изразява в смъртта на Р/С или в накърняване на неговата работоспособност:

  • Смъртта слага край на физическото съществуване на Р/С и следователно край на всякакъв трудов доход от прилагането на работната му сила. Увреждането, което тя причинява, е на лицето, което е починало, защото то е престанало да съществува. Но последиците от това се поемат от живите негови близки – неговите наследници. Това са лицата предвидени в КСО. Вредите, които те търпят от причинената смърт на Р/С, са от двояко естество: имуществени и морални. Имуществените вреди се изразяват в загубата на средства за издръжка, които тези лица са получавали от трудовото възнаграждение на починалия Р/С. Моралните вреди се изразяват в преживяната мъка, страдания и т.н. по загубата на техния починал близък;

  • Неработоспособността е следващата форма на увреждане на Р/С. При нея вредите се понасят пряко и непосредствено от Р/С. Те засягат неговото здраве. То е увредено. Увреждането му се изразява в пълна или частична, временна или трайна липса на физически и/или психически сили за работа. Това е и същността на неработоспособността.

ВЪЗМЕЗДЯВАНЕТО - възмездяват се само претърпените вреди, които се състоят в разликата между причинените вреди и обезщетението, което пострадалият Р/С е получил от общественото осигуряване. Имуществените вреди са пропуснати ползи за пострадалия Р/С. Но те могат да обхванат и претърпените от него загуби в резултат на увреждането: за лекарства, протези и др.под. разходи за лечение, включително и след навършване на пенсионна възраст.

Що се отнася до моралните вреди, понеже те изобщо не подлежат на обезщетяване от общественото осигуряване, тяхната обезвреда се дължи изцяло и само на РД в рамките на неговата имуществена отговорност при смърт или увреждане на здравето на Р/С по чл.200 и съгласно общото правило по чл.52 ЗЗД и се определят от съда по справедливост.

Вредите, чиято обезвреда работодателят дължи на Р/С, се състоят от:

а) имуществени вреди – представляващи разликата между претърпените имуществени вреди и полученото обезщетение от ДОО за временна и/или трайна неработоспособност;

б) претърпените морални вреди от пострадалия Р/С, а при смърт – от неговите наследници.

ОСНОВАНИЕТО за ИО - неизпълнение на неговото основно задължение по ТПО. Най-общо то е формулирано в чл.127,ал.1,т.3 като задължение за създаване на нормални условия за изпълнение на възложената работа за Р/С, като му осигури безопасни и здравословни условия на труда. Неизпълнението на това задължение прави поведението на РД противоправно. То ангажира неговата ИО. Законът не изисква неизпълнението на това основно задължение на работодателя да бъде виновно, за да възникне неговата отговорност. Чл.200, ал.1 КТ предвижда, че тази отговорност на работодателя възниква “независимо от това дали негов орган или друг негов Р/С има вина за това”.

ГРАНИЦИ на ИО – законът поставя известни граници, от които насетне изключва или намалява имуществената отговорност на работодателя. Те са очертани в чл.201 и са разположени на две нива:


  • - на първото ниво законът изключва отговорността на работодателя. Това са случаите, когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – при самоубийство, опит за самоубийство или за умишлено самонараняване (чл.201,ал.1). В тези случаи увреждането е желано и постигнато от пострадалия. То не представлява трудова злополука;

  • - второто ниво е намаляване на размера на отговорността (чл.201,ал.2). То се отнася до случаите, когато пострадалият е допринесъл за ТЗ, като е допуснал груба небрежност. В случая сме изправени пред съпричиняване на вредоносния резултат. Тук намалява размера на дължимото обезщетение. Размерът на това намаление се определя от съда.

РЕАЛИЗИРАНЕ на ИО – тя се реализира по общия исков ред пред съдилищата. Ищци по тези трудови спорове са: при увреждане на здравето на Р/С, довело до временна или трайна неработоспособност – пострадалият Р/С, а при смърт на Р/С – неговите наследници. А ответник е РД. Работодател, който е бил осъден и е изплатил на пострадалия или на неговите наследници обезщетение по чл.200-201, има право на регресен иск срещу виновните Р/С, които са причинили смъртта или увреждането на Р/С (чл.202 КТ). Размерът на тази регресна отговорност се определя по правилата на ИО на Р/С за вреди, причинени на РД, установени в чл.203-212.

42

ИО на РД при НАРУШАВАНЕ ПРАВАТА на Р/С по ТПО
Основанието за тази отговорност е правонарушението, което РД е извършил. То има специфичен обект на посегателство – трудовите права на Р/С по ТПО, произтичащи от предоставянето на работна сила на работодателя. Но това правонарушение разкрива и виновно поведение на РД: умишлено и най-често небрежност.

Наличието на правонарушение, което по дефиниция включва в състава си и вината на извършителя, прави отговорността на РД имуществена. Тук имаме договорна отговорност, защото се основава на съществуващото между страните конкретно ТПО. Това е отговорност за възстановяване на вредите, които РД с извършеното от него правонарушение причинява на Р/С.

Такава ИО на РД е предвидена в 5 случая:


  1. незаконно недопускане от работодателя на Р/С на работа – чл.213;

  2. временно незаконно отстраняване от работа на Р/С от работодателя – чл.214;

  3. неиздаване на необходимите документи на Р/С – чл.226, ал.1, т.1;

  4. вписване на неверни данни в издаваните на Р/С документи – чл.226, ал.1, т.2 ;

  5. незаконно задържане на трудовата книжка на Р/С от работодателя – чл.226, ал.2.


НЕЗАКОННО НЕДОПУСКАНЕ НА РАБОТА :

Недопускането на работа е уредено в две форми:



  • след като ТПО е учредено. Това е непосредствено след възникването на ТПО недопускане на Р/С да започне да работи и да изпълнява трудовите си задължения. Недопускането може да се изразява в отказ на достъп на Р/С до мястото на работа или до работното място, отказ да му се създадат необходимите условия на работа и т.н. Важното е от това поведение на работодателя или действащите от негово име длъжностни лица да се направи извод за невъзможност на Р/С да започне да работи поради създадените пречки за това от работодателя;

  • докато трае съществуването и изпълнението на ТПО. При него ТПО е започнало да се изпълнява и се е изпълнявало нормално, но в един по-късен момент РД или оправомощените от него лица предприемат действия, с които създават пречки на Р/С и не го допускат на работа.

Недопускането на работа е незаконно. Това означава, че е нарушение на основното задължение на работодателя да осигури на Р/С нормални условия за изпълнение на работата по ТПО – чл.127(1). Поведението на работодателя е виновно. То е неизпълнение на неговото основно задължение по чл.127, ал.1 т.1. Вредата, която се причинява на Р/С, се измерва с дължимото трудово възнаграждение за времето, през което трае недопускането. Това е брутното трудово възнаграждение, което Р/С би получавал, ако беше допускан до работа и реално е работел.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница