Предопределеност



Дата25.10.2018
Размер401.69 Kb.
#97653
П а в л и н а П а в л о в а

Т Ъ Р С А Ч И


Н А З В Е З Д Н И

Г Н Е З Д А
Л и р и к а

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ
Ще те притиска пак като в забавен кадър

оловното небе в житейския театър.


Ще молиш да си млад, но колело годишно

тъй бързо се върти. И всичко е излишно.


Ще търсиш светлина в очите на жените,

но ще те среща хлад под миглите извити.


Приятеля докрай да съхраниш ще искаш.

В нощта, покрита с креп, злорадо кой се киска?


И кой държи в ръка добре наточен меча?

Дали да призовеш на помощ свой предтеча?


Напразно. Покрай теб тъй топла и красива

отива си мечта. Мечтата си отива.


Обезверен и сам, почти достигнал края,

откриваш мъдростта, но другите не знаят.


Те трябва като теб да минат пред съдбата

с небе от дъжд и смях в житейския театър.




ЕСЕНЕН ЕТЮД
Коне, които цвилят в луд галоп.

Копитата им вдигат прашен облак

и той се сляга като златен сноп

върху зелената трева.

Дали ще мога

да нарисувам порива, страстта

и бляскащата пот по гърбовете,

и пяната по техните уста?

Дали ще ми достигнат цветовете?
Но даже малко да пресътворя

от този буен устрем на конете,

картината ще бъде вик трептящ,

преди да ги погълнат дъждовете.

Преди по уморените тела

светкавици камшици да приплъзнат,

ще ги рисувам с четка от ела,

преди в снега конете да замръзнат.



МЪДРОСТТА НА БОЛКАТА
Мистерия е болката. Тя ражда съпротива

или униние, което води към смъртта.

Човекът, впримчен от веригите на суета,

на склад в сърцето

трупа грижите си мълчаливо.

Пропуска изгревите

с песните на пойни птици -

там вятърът издува облачните ветрила

и сякаш, че денят полита, носен от крила,

над храсти от жасмин,

над рози, люляк и лозници.
Пропуска залезите, тежки като медна пита,

събрали хиляди ухания на сладък мед.

В прииждащия мрак запява самоук поет

и песента му със цигулки щурчови се сплита.


А болката дълбае.

Ражда бисер неусетно.

Цената му е равна на пропуснатите дни,

в които щастието вдига ласкави вълни

и слънцето до късна вечер неуморно свети.
Това е болката.

Тя ерозира, но и дава

богатството на опита, извикал мъдростта.

Край теб е пълно с пориви,

с мечти

и с красота.



Въпросът е

кой всъщност тленността ни надживява?...



ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
Затрупа ранен сняг пътеките познати.

Светът притихна сънно, странно се смълча.

Замръзнаха безследно всички аромати,

виелицата рошава глава поклати

и с дъх отслабнал нанагоре изфуча.
Бе бяло, бяло, бяло. С диамантен блясък

сияеше денят, така преобразен.

Прожекторът на слънцето му даде тласък

да заблестят звездички в този снежен пясък,

да вдъхнат пламък на живота вледенен.
Запяха сребърни камбанки и премина

шейна, догоре натоварена с дърва.

Над ниско слязлото небе безброй комини

чертаеха иероглифите си зимни,

в очакване на бистрата му синева.

СМЪРТТА НА ЗМИЯТА
Ти волна птица си,

но змйски съсък ти вгорчава дните.

Не знаеш миг ли те дели от вечността.

Когато си в небето, търсиш висините,

с красива страст изпълваш песента.
Ала когато кацнеш в клоните за отдих

и в дрямка искаш да се унесеш,

и може би ти се присънва подвиг

и те обзема непознат копнеж,


пак този съсък змийски те връхлита,

а към сърцето се протяга раздвоеният език.

Като куршум със разтреперани крила излиташ,

сега превърнал песента в тревожен вик.


Тъй ден след ден прииждат и се стапят

до прага на настъпващата нощ.

През есента листата ще окапят,

през пролетта ще бликнат с нова мощ.


И неочаквано /но не съвсем/ през утро росно

ще зърнеш кожата на пепелянка -

цяла в пъстрота -

сред камъните сиви като цвете омагьосано

да свети със злокобна красота.


ПРОЕКЦИИ
Прашец от сънища плашливи

се стеле по коси, лица и мигли,

тъй както звезден прах

блести във всеки сън.

Венец от думи закачливи

завесите от полумрак повдига

към утрото, разбудено с най-весел звън.
От дъжд или роса измита

природата дъга нагоре вдига,

където облачна флотилия лети.

И сякаш слънчоглед се вплита

в усмивката на слънцето, намига

и като ореол сред синева трепти.


Ехти гората, пълна с птици,

и слънчевите зайчета се гонят,

а пеперудите подхващат нов балет.

Сияят детските зеници

пред чудесата на света огромен

и проектират в него своя силует.




РАЗМИНАВАНИЯ
Защо не можеш вече да споделяш

щастието


на разцъфващото цвете?

Разгледай съвършенството на формата

и цветовете,

от аромата плодоносен спомен запази.

Пак, както някога, наоколо опияняващо

танцуват ветровете,

пак мощният прожектор

на изгряващото слънце свети,

а от дърветата кристалната роса сълзи.
Животът, казваш, те е променил навярно.

Толкова е сложно в него всичко.

Предателства, лъжи, интриги, завист

сякаш са типични.

И вместо радост, болка метастазна те души.

Един след друг във броеница сива

отминават дните -

тъжни и безлични.

Безшумно в тях мечтите

със криле пречупени се свличат,

но никой няма да те приласкае, утеши.
А всъщност, бог е сътворил живота прост,

но с изумителни нюанси.

Той е

изпъстрен с красота,



с хармония,

с кипеж


и с птици пойни.

Нима не искаш в този волен свят

да си щастлив?

Като в амок преследваш кариера,

слава

и пари,


за битки си настроен,

вместо да споделиш цъфтежа на цветя безбройни

и да почувстваш щастието, че си още жив.

СВЕТЛИНАТА НА СПОМЕНИТЕ
Носталгията по отминалите дни

неспирно ще расте.

От много смях бе изтъкана младостта ти.

Смях, който топло през годините звъни,

но колко ли са те? -

годините, превърнали се в черно ято.


Вървеше често без пътека по света,

настръхнал и студен.

Мечтите? - Падащи звезди от небосвода.

Бе изненада срещата със зрелостта,

ти беше уморен

и искаше единствено да си свободен.


А спомени безчет бродират мисълта

в най-пъстри цветове,

обагрят досегашния живот и топлят.

И свети силует на някаква мечта.

За нови светове

навярно богове безсмъртни те подготвят.



НИЩО НОВО
Потъва миналото в пластовете време.

Изчезват цветовете.

Към бъдещето свое всеки устремен е -

мечтите там просветват.


Не искам миналото да се стапя в мрака,

да отзвучават страсти.

И само шепа спомени да бъдат знака

на ярките контрасти.


То, миналото, ми пранадлежи изцяло -

аз себе си раздадох.

Бе отначало празна страница във бяло,

сега е Елдорадо.


Неумолими са законите природни,

вълшебство в тях е скрито.

От векове блестят звездите пътеводни

в небесното корито.


И хората от векове мечтаят страстно

безсмъртни да останат.

Безсмъртието е примамливост опасна,

топи се като пяна.


И затова със радост да посрещнем всяка

секунда от живота.

Какви ли нови изненади ни очакват

по пътя към Голгота?



РАЗМЕНЕНИ РОЛИ
Не знаех, че боли като от удар с нож

спокойно произнесената думичка "р а з д я л а".

Познавах недостатъците, знаех, че си лош,

но те обичах, дявол да те вземе,

без халка венчална.
Горещи сълзи трепнаха във моите очи

и образа ти почна да се издължава.

Когато пред огледалата криви някой сам стърчи,

тъй образа му се размива и гротесков става.


"Не трябва да заплача!" - казах си със яд

и запреглъщах сълзите, докато светна

усмивката, макар и част от този маскарад.

"Е, сбогом!" - кимнах и отминах достолепно.


Това е. Днес съм по-красива от преди

и все ме молиш пак да ти повярвам.

Ти - влюбен, аз пък - безразлична -

тъй съдбата отреди

в досадно скучен от повтаряне сценарий.

ЦЕНАТА НА ЖИВОТА
О, ненаситен дух /човешка ненаситност/

да граби злато, скъпоценности, да трупа

съкровища, да се оглежда апетитно

за още плячка, без да знае, че е глупав.


Защото всичко в крайна сметка е цената,

която се заплаща. Даже да откраднеш,

не бързай придобивките си да пресмяташ,

преди цената им да си приспаднал.


А тя, цената, често е така висока -

заплаща се с предателства и нож в гърдите,

заплаща се със здраве, щастие и болка,

заплаща се с омраза и с мечти разбити.


Поеме ли сам в траурната катафалка,

какво ще отнесе той в святата си вечност?

За скъпи хора шепа спомени са малко,

но те единствени спасяват го от тленност.



РИСКЪТ
Рискувай всеки ден по нещо -

както при игра -

рискуваш и загубваш. Или пък печелиш.

Сред монотонния ти делник

мъничко хазарт

понякога ще ти даде страхотен старт

и затова добре е по-високо да се целиш.
Рискувай храбро.

Без да се страхуваш, заложи

честта, парите, славата или успеха.

Недосегаем за интриги и лъжи

ще видиш, как променчивото щастие кръжи

във орбитите на провал и на утеха.


И щом спечелиш

в най-дългоочаквания миг -

победата при смелите мъже отива -

крещи от радост,

огласи небето с твоя вик.

Късметът днес е твой, ала в живота многолик

открий къде е детската мечта красива.


ПАДЕНИЯ И ВЪЗХОДИ
С очи на ястреб те поглежда

новият ти ден.

Къде, врабченце малко, можеш да се скриеш?

Бе весело в орляка, но сега си разделено

от ятото.

И той навред ще те открие.


Под омърлушени крила

таиш море от скръб,

уплашеното ти сърце в гръдта се мята.

И вече чувстваш ноктите, забити в твоя гръб,

и се сбогуваш със пейзажите познати.
Но чакай!

Чуваш близко чуруликане и глъч.

Безброй врабчета сякаш въздуха люлеят.

Небето се попуква от избягал слънчев лъч -

ти ставаш част от ятото, щастливо пееш.
Живот, живот,

с превратности докрая зареден -

ту в пропасти ни хвърляш,

ту в небето вдигаш.

Ту като ястреб те поглежда новият ти ден,

ту благосклонно,

редом с боговете

те въздига.



РОДИНА
Започнат ли ятата да се връщат

по родните места,

нетърпеливо с погледи прегръщат

те своите гнезда.

А всяко ято бързо се смалява -

хвърчило е, което се раздава.


По двойки птиците си вземат "сбогом"

и след прощален кръг

се спускат, пълни с радостна тревога

към своя древен дълг.

Те малките си трябва да измътят

и как да полетят ще ги упътят.


Настават дни, наситени с умора -

ловуват чак до мрак.

А толкова променчив е простора!

Добре, че дава знак

на всички да се скрият под листата,

преди дъжда да освежи гората.


И щом на лятото настъпи края

в един очакван ден

ятата пак отлитат, то се знае,

по път благословен.

Къде е, всъщност, тяхната родина?

И тук, и там, са все наполовина?!



СВЕТЪТ
Светът е толкова прекрасен.

Виж тревите -

щом слънчев лъч им подаде ръка и хоп -

за часове поникват, не остават скрити,

земята люшва се в зеления потоп.
Светът е толкова прекрасен.

Виж морето -

сред ласкавата му копринена вода

пасажи рибни гонят се безспир, просветват

неуморимите им сребърни стада.
Светът е толкова прекрасен.

Виж горите -

в зелените дворци сред хлад и тишина

е пълно с изненади. Ти за тях не питай,

а сам открий вълшебните им имена.
Светът е толкова прекрасен.

Виж небето -

променя се за миг по някакъв каприз.

И ту е синьо, слънчево, бездънно, светло,

ту руква дъжд в порой с градушка за сюрприз.
Светът е толкова прекрасен.

Опознай го

и обикни заложената простота.

Природата е всемогъща, но е майка

на цялата многообразна красота.

ПРИЗИВ
Брачни двойки, моля ви,

свалете знамената.

Нека вашата спалня от бойно поле,

от арена за гладиаторски битки

се превърне просто в място,

където се зачеват децата -

с много обич и нежност,

като в романтичен етюд.


Брачни двойки,

нима наистина забравихте,

че бяхте влюбени,

преди да се ожените?...



ВЪПРОС БЕЗ ОТГОВОР
Осъдени сме да живеем сред стени -

стени от тухли, от бетон или стъкло,

стени от вятър или дъжд,

или от слънце,

стени от лунна светлина или от мрак,

или от трепкащи звезди...


Стени, стени, стени...
Избира всеки сам стените,

сред които да живее.


Единствено стените след смъртта

са с точни рамки -

два на метър...

Сред тях във вечен сън ще спим...


Защо тогава живите

забравят често да ж и в е я т?




ВСЕЛЕНСКИ ГРАНИЦИ
На границата между залеза и здрача -

там, дето свършва ден, ала започва нощ,

заставам тъжна и готова да заплача,

самотно вгледана към звездния разкош.


Звездите бавно наедряват, стават ярки,

чертаят знаци-символи, потрепват в такт.

Над романтичните глави издигат арки,

понякога към нашата Земя летят.


И уж са страшно близо, а са недостъпни -

светлинните години вечно ни делят.

За нас от векове приятели са скъпи,

но те дали харесват земния ни път?


И вярвам, и не вярвам в тяхната магия.

Фосфоресцират като котешки очи.

Понякога ме плашат - бързам да се скрия,

а те пътуват в своя път неразличим.




ГРАНИЦИ НА ДУШАТА
Душата има свои граници,

в които обичта

с омразата воюва за пространство.

Тя слънчев хоризонт е,

бяла светлина

или мечта.

Тя крие нежност,

с топлота се втурна към света

и търси отклик с вечно постоянство.
Душата има свои граници,

но властва над съдби,

понякога владее милиони.

Опасно става, случи ли се да се озлоби -

тогава всичко светло в нея

ще се похаби,

ще се взривят човешките закони.
Душата има свои граници,

където тя е бог,

за кратко по-висока някак става.

Ще се опитам да се потопя сред нейния амок,

с усмивка мога да посрещна погледа й строг -

та тя самата е една държава.


Душата има свои граници,

в които обичта

с омразата воюва за пространство.

Тя слънчев хоризонт е,

бяла светлина

или мечта.

Тя крие нежност,

с топлота се втурва към света

и търси отклик с вечно постоянство.

НОКТЮРНО
Студеното слънце, което сред клоните голи

дъха ни замръзнал

напразно топеше с лъчи,

бе сякаш гнездото в канадските горди тополи,

което е празно

и вятърът в него мълчи.


Гнездото е пусто.

Къде ли са птиците смели,

които летяха от утрото ранно до мрак?

Сега то е цяло не в пух,

а със сняг на къдели,

а въздуха пълни досадният гарванов грак.


Тъгата те стяга.

Дочуваш как вие протяжно

съседското куче.

А може би вълк изгладнял?

Децата те гледат.

Те вземаш китарата важно

и птиците търси гласа ти,

до плач изтънял.



ЗИМА
Пак тези зимни дни

с дихание на сняг и лед.

Вихрушките, тъй както палави деца, се гонят

и местят преспите,

и ближат вместо сладолед

висулките по стрехите, додето ги оронят.


Изгрява слънцето с корона диамантен скреж.

Дори петелът, с глас пресипнал,

спря да кукурига.

По улиците стъпките издават сух скриптеж,

дантелени цветя в прозорците

глави надигат.


Но виж - сред този зимен свят -

замръзнал и студен,

комините пътечки топли към небето вият.

Там, горе, се събират всички

в облак посребрен

е скриват образите на познатите светии.


И само в сънищата

звънко ромони капчук,

а вятър нежен клоните разцъфнали люлее.

И само в сънищата

пак завръщат се от юг

ятата прелетни и славей денонощно пее.


Ах, тези зимни дни

с дихание на сняг и лед!

Надеждата за близка пролет

като кълн се вдига.

Потоци със какаов цвят ще потекат навред

и топлина живителна до всичко ще достига.


Ала сега вихрушките танцуват своя танц,

дантелени цветя се люшкат по стъклата.

Под слънцето загаснало блести земята в гланц

и вместо птици -

вятърът свирука в тишината.


СНЕЖНО
Дали от този сняг ще си запазиш спомен

за шепота му благ, пленил света огромен?


След поздрава "здравей" и разни думи мили

снегът поляга тих, останал сам без сили.


Той приказки безброй ще ни разказва дълго,

със вятъра дори безкрай ще се надлъгва.


Ще свети в белота, изпратена от бога,

за пъпки, семенца ще тръпне от тревога.


Под броня крехък лед сърцето му горещо

от всяко чака кълн и цвят от всяко нещо.


А в пролетта без страх ще се топи и чезне,

понесъл гордостта, че пак ще е полезен.




ВЕТРОГОНЧЕ
Искам като ветрогонче в шепите на вятър

да се нося волно по света.

Няма километрите зад мене да пресмятам,

нито да почивам през нощта.


Ще се спра, когато трепне в радостна усмивка

някоя полянка и така

ще открия мястото, достойно за почивка,

ще се вкореня като стрелка.


Колко дъждове ще ме прегръщат с нежна ласка,

колко слънце ще насъбера,

докато разцъфна с нежни цветове и блясна,

докато мечта си избера.


Ще дочакам ореол на зрелост да просветне

над безбройните ми семена

и да литнат всички, грабнати от ветровете,

с парашутчета от светлина.


И едва тогава ще ме връхлети умора,

ще ме приласкае снежен пух.

Ще сънувам чак до пролетта как вдигам горе

звездни цветове върху зелен тензух.



МАЙСКИ РОЗИ
Бе месец май

и пъпките на розите таяха пламък,

със който щяха целите да се обвият,

да заприличат на фонтани, бликащи измамно,

но вятърът и птиците уханието им да пият.
Измъквах се от стаята,

задръстена от прашни папки,

и цялата просмукана от вкус цигарен

и от мирис на кафе,

нахлупвах ниско над очите старата си шапка,

запътвах се към розите -

да зърна нежното им кадифе.
И те разцъфнаха за нощ - бе като празник.

Жужаха златните пчели,

привлечени от дъх на мед.

Просветваше росата, сребърна като елмази,

разпръснати от нежната зора навред.
Напразно дъждовете щяха да гасят пожара,

превърнал месец май в червена светлина.

Душата ми ликуваше, но знаех, че коварно

внезапен сняг би стегнал всичко

в бяла пелена.
Ала сега прогоних мрачните си мисли.

Целунах розата,

която украсяваше деня.

А слънцето побърза ласкаво да ме пречисти

и да изтрие всяко чувство за вина.

РОЕНЕ НА КОШЕР
Ще мине слънцето със кошница

да обере росата.

Познатото трептене на пчели

във облак ще кръжи.

Роякът ще си избере гнездо за дом

и над земята

избягалия кошер дълго ще жужи.
Край майката ще искат да застанат всички -

да я опазят от криле на вятър

или птичи клюн.

Задружно е семейството на малките пчелички -

там точен ред цари,

там не познават бунт.


За дни броени ще порастнат

медените пити

и сладък аромат ще натежи със цвят златист.

А гордата царица-майка ще остава скрита -

по своему щастлива,

но и пленник на каприз.


И само нощем ще изпълва тъмнината

глух тътен -

като застрашително пробуждащ се вулкан.

Но този тътен ще е песен

на започващия нов живот в гората,

а утрото ще ни го прожектира

върху своя бял екран.

ПОД ДЪРВЕТАТА
Под пеещите клони на дърветата танцувам,

щастлива, че съм част от този

свят неповторим.

Лъчи от слънце, смесени със сенки,

ме рисуват

как аз, разтворила душата си, танцувам

във ритъм от листа и вятър,

трудно доловим.


Забравям за проблемите,

за грижите,

за риска,

за болката в сърцето,

за предателства и смърт.

Сега над всичко тържествува тази оптимистка,

която щастието към гърди притиска,

като приятел достолепен, верен и добър.


Сърцето пее вдъхновено.

Цялата ликувам.

Усещането е, че птица съм, че тя лети -

лети високо, волно, леко,

с другите палува,

от висините на земята се любува...

Сърцето бие вдъхновено, въздухът трепти...
Под пеещите клони на дърветата

т а н ц у в а м,

щастлива, че съм част от този свят неповторим.

Лъчи от слънце,

смесени със сенки

ме рисуват

как аз, разтворила душата си,

т а н ц у в а м

във ритъм от листа и вятър,

трудно доловим...




В МИГ НА СЛАБОСТ
Щом сънищата се преместят след реалността

и демонични сенки в дните ти нахлуят,

щом призраците нощни раздвояват личността

и се почувстваш сам, захвърлен в края на света .

не чакай помощ. Никой няма да те чуе.
Единственият път е вярата да победиш -

успехът всякога държи цена висока.

Ще трябва със неща любими да се разделиш,

компромиси да правиш, всичко да търпиш,

да потушиш родената в сърцето болка.
Спомни си мъртвите, които кротко вече спят

и имената им се лутат безпризорни.

На тяхните гробове често бурени цъфтят,

а в твоите зеници птици влюбени летят -

какъв по-ярък символ животворен...

ДОКАТО АЗ
В капан съм хваната:

зад мен - стена,

пред мен - стоманените пръчки

на дъжда.

Под стряхата като врабче треперя

и моля бога слънчев лъч да ме намери.

Но ми откликва само

тежката вода,

с хилядогласно ехо капките туптят.

Те няма от страха да ме спасят,

ала сюита борбена ще зародят,

докато аз под стряхата

като врабче треперя.

КАПРИЧИО
Ъгъл.

Нощ.


Светлина, фокусирана в мрака

от самотен в мъглата фенер.

Стъпки.

Вик.


Тишина разтреперано чака

силует да взриви мрака чер.

Ъгъл.

Нощ.


Само стъпки се гонят по морза,

"SOS" - някой праща сигнал.

Удар.

Вик.


И изплува в раздърпана поза

скитник,


който смъртта е видял.

СТАРАТА АРТИСТКА
Рисува сутрин огледалото сълзи,

които по лицето ми се стичат.

С неумолимо темпо времето пълзи,

започвам вече да не си приличам.


Напълно непозната някаква жена

се взира в мене с изучаващ поглед.

Отстъпвам ужасена - сякаш сатана

дошъл е, за да ми направи оглед.


Къде изчезнаха младежките черти?

Защо очите гледат уморено?

Косата в някакъв сребрист нюанс блести,

а огледалото е тъй студено.


Не е възможно времето да надхитриш -

като художник то преобразява

младежа в старец, а момиченцето, виж

в каква дебела лелка предрешава.


Но аз напук с усмивката ще съживя

повяхналата младост и тогава

надявам се любимия да вдъхновя

отново често да ме пожелава.



ВЕЧНАТА ВОЙНА
Животът е война - неистова и страшна.

Наоколо е пълно с трупове. Боли,

щом хора, паднали при схватка ръкопашна,

поемат с траурните обредни коли.


И за какъв ли идеал платиха скъпо?

Не е за свобода, нито за някой бог.

Пред истината поразяваща изтръпвам,

прикрита ловко зад пореден некролог.


Като ловци се целим хищно в плячка тлъста.

О, лакомията не може да се спре!

Парите се превръщат в наш фетиш към кръста

и всеки тайно вярва, че не ще умре.


Пари и лесна слава, власт и празни срещи -

какво зловещо колело върти ни в кръг.

И все по-рядко нещо плахо ни подсеща,

че чувствата ни разпродават се на търг.


До час фатален.

Колко бедни и нещастни

прекрачваме отвъд, подвластни на смъртта.

А този свят изпъстрен е с неща прекрасни,

за Рай създаден той е, не за суета.
Така войната с лудо темпо продължава.

И аз съм воин обикновен. И ти! И ти!

Като звезда любимото лице изгрява

и вече с друго темпо времето лети.


И вече съм щастлива, силна и богата.

Нима е толкова могъща любовта?

Да, само с любовта печелим във войната

и побеждаваме непобедимата - смъртта.



ПЛАЧАТ ЛИ ПТИЦИТЕ?
Плачат ли птиците, както децата? -

чух, че сина ми запита.

Никой не знае, те все чуруликат,

все из небето се скитат.


Плачат ли птиците? Как да му кажа:

болката сълзите ражда.

Плачат дърветата, плачат тревите,

плаче земята от жажда.


Често в смеха се долавя прекършен

полет от светла надежда.

Но и надежда покълва след мъка,

в синия свод се оглежда.


Плачат ли птиците?

Плачат и пеят.

Колко измамно е всичко!

Само децата са май с привилегия

плач и смях да е различен.

БЯГСТВО
На дъното на самотата нощем,

когато всичко спи,

се лута отчаянието като звяр във клетка.

Какво от личността остава още,

душата щом шепти,

докрай разголена и зла под звездната наметка.


Дори да прокънти злокобно ехо

сред лепкавия мрак

и огнена светкавица след миг да се отрони,

как ще откриеш мъничко утеха

в божествения знак,

и как ще се докоснеш до небесните закони?


Излез навън. Огледай се за хора.

Открий една любов.

Втурни се по пътека, начертана от луната.

И трябва само да се взреш нагоре,

към звездния обков,

за да загърбиш отчаянието, самотата.


Дано мечта красива да те води

по трудния ти път,

а паяжините на клопки да не те оплитат.

Наблизо нейде щастието броди,

звънчетата звънят

и всичко в теб,

подобно фойерверк,

натам полита...



КОЙ Е ТОЙ?
Като светулка малка е Поета -

на фона на космическия мрак

просветва ярко, сякаш дава знак

и други като него да засветят.


По морза разговаря със звездите,

за светове незнайни все мълви.

Орисан е на самота, уви,

и самота ми преброява дните.


Като светулка светва и изчезва -

щастлив по своему и неразбран.

Светът остава тъжен и смълчан,

в очакване на светлинките звездни.


Като светулка малка е Поета -

на фона на космическия мрак

просветва ярко - сякаш дава знак

и други като него да засветят.



ТЪРСАЧИ НА ЗВЕЗДНИ ГНЕЗДА
Животът носи толкова несбъднати мечти.

На всеки!

За бебетата със усмивки пълен е света,

но тези бебета, когато почнат да растат,

поемат по познатите, утъпкани от нас пътеки.
И идва ред на болката и сълзите.

Безсилна ярост

на отчаянието често прави реверанс.

Понякога, макар и рядко, има втори шанс,

ала усилията да плениш мечтите, са нахалост.
Огледай се.

Тревата резедава с вятъра си шушне.

Калинка се разхожда по разцъфналия мак.

Липата в нова рокля от листа очаква знак

да затанцува волно.

А в дола реката лъкатуши.


Свят, пълен с красота и радост,

с чувства и контрасти.

Но ти бъди щастлив дори от дребните неща.

Посрещай изгрева, търси звездите през нощта.

Сега поне мечтите няма как да бъдат безучастни.

СЪЗДАЙ СИ ПРАЗНИК
Създай си празник,

ако нещо много ти тежи,

засмей се, отпусни юздите на душата.

Избягай от покоя зъл на тишината,

разкъсай паяжини от интриги и лъжи.

Създай си празник -

потопи се в свободата.
Сред този бяг на времето

загубваш радостта.

Нима животът - сивота и монотонност -

овързан здраво в кабелите телефонни,

е същият, какъвто го в мечтите начерта?

Край теб минават в сън годишните сезони.


А празникът е като островче от топлота -

там има пойни птици и цветя красиви,

там твоята любов те чака мълчаливо,

защото питал ли си се какъв би бил света

без чувствата, показващи ни, че сме живи.
Създай си празник,

ако нещо много ти тежи,

засмей се, отпусни юздите на душата.

Избягай от покоя зъл на тишината,

разкъсай паяжини от интриги и лъжи.

Създай си празник -

потопи се в свободата.

ЧОВЕКЪТ
Човекът е звезда,

на самота осъдена навеки.

И уж живее в град,

но губят се познатите пътеки.


На скоростите в плен

върви след свойте сънища миражни.

Домът е пуст, студен,

а прави се на непристъпно важен.


За него любовта

е някаква измислица нелепа.

Замръква в самота

и в самота се блъска като в клетка.


За онзи жълт метал

продава си на късчета живота.

Понякога медал

цената е на пътя към Голгота.


Задавя ме тъга,

щом се замисля за какво живее.

Неонова дъга

го мами вечер - там певица пее.


Човекът е звезда,

а се превръща в пепел непотребна.

Дано поне следа

остави в този свят, богат и беден.


Дано в едно дете

като във цвете разцъфтят мечтите.

И не сред самота

да идват ида отминават дните.



ВСЕ ОЩЕ
Докато още мога да обичам с огнено сърце,

докато млада кръв ме тласка в авантюри,

докато бръчките не са се врязали

по моето лице

и пламват бузите ми често като два божура,

ще съм щастлива и богата.

Ще съм светлина

в зениците на всяко утро

като стартова площадка.

Смехът ми ще взривява тишината.

Спомен за луна

ще се полюшва в рамка от фенер фасаден.


Ще търся нежността в любимите очи

и целия забързан свят ще се върти

около нашата вселена,

защото и когато дълго трепетно мълчим

в сърцата диша любовта, по равно споделена.
Стрелките на годините ще сочат вечността

и строгата им същност ще извайва

философи и циници.

Но даже и да ме дамгоса старостта

ще преоткривам полета на влюбените птици.
Ала сега все още огнено сърце и страст

ме тласкат сред скандални авантюри.

В живота любовта е точният компас,

а с нея бъдещето слиза -

близко и красиво -

като на гравюра...



ЦЕНТЪР НА ВСЕЛЕНАТА
Приличаше на еделвайс

щърбатата луна -

лъчите сребърни рисуваха сред мрака

кошмарни силуети.

И сред тях - сама жена.

Сред тайнствената нощ

кого ли там очаква.
И той не закъсня. Бе мъж с пропорции на бог

и скоро двамата със сенките се сляха.

Звездите се подреждаха под купола виок

в съзвездия, които ярко засияха.


Минутите се ронеха

в съня


на вечността.

И само нощна птица стряскаше покоя.

Щом сенките започнаха в зора да се топят

запя в гората всяка птица песен своя.


Жената и мъжа си тръгнаха ръка в ръка,

но сякаш стъпваха по път между звездите.

Навярно биха крачили до сетен дъх така

срещу насрещни ветрове и клопки скрити.


Жената и мъжа - докоснати от любовта -

около този център се върти Земята.

Преминат ли отвъд -

в пространствата на вечността,

ще дойдат други влюбени

в нощта крилата.



КРЪСТОНОСЕН ПОХОД
Уж кръстоносците история са само.

Блестящите доспехи са музейни експонати.

Разказват, че на път за Божи гроб

са се превръщали в тирани,

макар Светата Църква да отрича

всички компромати.


Не вярвайте, че миналото е история.

Сега пак идат кръстоносци - този път -

в костюмени доспехи.

Студените очи надменно гледат,

обещават ни успехи -

но ти не вярвай нито дума на това.

В родината ти сам си господар -

бъди такъв докрая,

не се оставяй чужденци да те омаят

със обещания за приказни богатства и пари.

Та те са предрешени кръстоносци, разбери!

БОЛНИЦА
Седях сред множеството -

тъжна и самотна,

в чакалнята на болница седях

и наблюдавах хората с лицата потни -

угрижени, обхванати от страх,

а аз самата бях една от тях.


Ако изчезна,

кой ли ще го забележи -

картината не ще се промени.

Пред погледа на всеки,

в сълзите замрежен,

сега надежда за живот кълни

/тук са еднакви всички земни дни/.
А нейде зад стените бели заотеква

едно родено току-що гласче.

Изправих се,

упътих се навън полека.

От този детски глас като звънче

почувствах силна кръв

през мене да тече.

АЗ ТЪРСЯ
Дори не помня вече броя

на заключените

към сърцата ви

врати.


Дори не искам и да зная

там душата на какъв човек

е скрита.

Защото в ураганния ми устрем

към света

аз търся само ураганни ветрове -

да ги прегърна,

и ураганни чувства -

да се съизмеря с тях.

ПРАЗНИК
По улиците шумна весела тълпа

ще се раздипля, в магазините ще влиза.

На всяка крачка ще те дебне нов капан,

неонът с блясъци очите ти ще близва.


Подаръците бавно ще си избереш,

във всеки ще поставиш по една надежда.

Ще ги посипеш после със изкуствен скреж

и под елхата вкъщи ще ги пренареждаш.


През Коледната нощ ще ги отваряш сам -

най-дълго своя смях ще търсиш да извадиш.

Ще бъдеш малко тъжен, философски ням,

когато с пламък златен всички свещи палиш.


Тържествено дванайсет удара в нощта

ведно с камбанен звън ще огласят небето.

И пак ще преосмисляш хиляди неща

по близки орбити, опарили сърцето.


Ще ти горчи шампанското като пелин

/нали така горчи причастието в храма!/.

Изпей с най-топло чувство българския химн -

това е празникът - надежда за промяна.



АКСИОМА
О, как ме плаши всеки уравновесен живот!

Не съм създадена

в спокойствие да крея.

На мен ми дай опасности,

премеждия и клопки,

бури и насрещен вятър...

За да заври кръвта в артерии и вени.

За да усетя с пулса си

опасните вибрации наоколо;

да се огледам - слаба и безпомощна,

преди да пусна в ход

на мисълта конете бързи,

преди да се почувствам победителка

за кой ли път!

за кой ли път!

за кой ли път!



ОТ СЦЕНАТА
Владея магията древна

да вдъхвам на думите смисъл.

Владея магия, с която

за миг господ бог ме орисал.


В магията влагам по малко

от разум, от опит, от мъдрост,

и само от чувствата слагам

без мярка - граничещо с дързост.


Така се зараждат стохийно

куп стихове с рими, без рими.

И търся с тях отклик в сърцата

на хора, почти анонимни.


Защото животът е сцена,

от нея поета говори.

Слушатели има ли, значи

той с Господ дори ще поспори.



ПОСЛАНИЯ
В паспорта пише "българка",

а във сърцето - "жител на планетата Земя".

Това съм аз - една жена

по християнски кръстена Павлина.

Ала съм сигурна,

че корените ми са нейде в древността,

и че във вените ми

кръв от всички раси има.

И затова съм сигурна:

на който и език да пиша песните си, знам,

ще бъда разбираема,

ще бъда близка и достъпна.

Защото аз говоря вместо вас,

но чувствам като вас,

и като вас съм силна,

но и уязвима.


Сега по-страстно се стремя

към неизвестността

и магнетично ме привличат

нежните светулки на звездите.

Поредната мечта ме вика -

аз съм в нейна власт



и бързам своите послания към бъдещето

да поставя в листа...

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница