Предполага се, че Марко получава материал за написване на своето евангелие главно от Петър. По- късно става познат като Петровия преводач



Дата21.01.2018
Размер22.05 Kb.
МАРКО
Макар в книгата да не се казва специално, че Йоан, чието презиме е Марко, я е написал, повечето хора приписват на него авторството на второто Евангелие /Деяния 12:12,25/. Йоан е юдейското му име; Марко /Маркус/ е прието от римляните и става част от неговото цяло име. Йоан Марко е братовчед на Варнава /Колос. 4:10 и син на Мария - жена със значително богатство и положение, която живее в Ерусалим. Тя приема християнството рано и отваря дома си за молитвени събрания и други християнски събирания/Деяния 12:12/. Симон Петър посещава точно такова събиране, след като ангел Господен го извежда от затвора /Деяния 12:1-17/. Твърде вероятно е Йоан Марко да е приел вярата под въздействието на Симон Петър, но това не е сигурно. Така или иначе от Словото става ясно, че между Петър и младия Марко се развива здраво приятелство. След години Петър нарича Марко в своите послания “ Марко, моят син” /1 Петрово 5:13/.

Предполага се, че Марко получава материал за написване на своето евангелие главно от Петър. По- късно става познат като Петровия “преводач.”

Също така Марко има уникалната привилегия да придружава апостол Павел и Варнава при тяхното Първо мисионерско пътуване. По незнайна причина, обаче, той напуска мисионерите в Пергия и се връща в Ерусалим. Апостол Павел не одобрява тази постъпка, така че, когато Варнава пожелава да вземе Йоан Марко при Второто мисионерско пътуване, Павел не се съгласява. Този въпрос става толкова спорен, че Павел и Варнава решават да се разделят. Павел взима Сила, а Варнава остава лоялен към своя братовчед, като по този начин се образуват две мисионерски групи. В последствие Павел променя мнението си за Марко. Когато пише до Тимотей по време на своето затваряне в Рим, апостолът му нарежда да доведе Марко със себе си, като казва:”... понеже ми е полезен в службата” /2 Тим.4:11/.

Евангелието от Марко е най-краткото от четирите евангелия, съдържа 16 глави, и се смята за най-стария документ, описващ живота на Исус. За разлика от Матеевото, това евангелие не е предназначено за юдейска, а за езическа аудитория. Тъй като по всяка вероятност е написано в Рим, то пропуска много от нещата, характерни за юдейското мислене - като цитати от Пророците и родословието на Исус. "Евангелието на Марко" е книга на действието; докато Матей набляга върху проповедите, Марко поставя ударение върху делата. Ключови думи в Марковото евангелие са: “незабавно,” “изведнъж,” “веднага,” които се срещат не по-малко от четиридесет пъти в тази книга.

Темата на евангелието се намира в 10:44,45:”... който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.”

Марко представя Исус като неуморния слуга на Бога, който предава Себе Си за човечеството. Авторът не се опитва да доказва божествеността на Исус, но оставя Неговите дела да я потвърдят. В тази книга са описани повече от 19 чудеса, всяко от които има за цел да демонстрира свръхестествената сила на Господа. Дадени са осем чудеса, демонстриращи Христовата власт над болестта /1:31,41; 3:3-12; 3:1-5; 5:25; 7:32; 8:23; 10:46/; четири чудеса свидетелстват за Неговата власт над демоните /1:25; 5:1-13; 7:25-30; 9:26/; две от тях разкриват победата Му над смъртта/5:42; 16:9/.

"Евангелието от Марко" може да бъде представено чрез следния план:

1. Подготовката на Служителя /1:1-13/

2. Делото на Служителя /1:14 - 10:52/

3. Жертвата на Служителя /1:11 - 15:47/



4. Почитането на Служителя /16:1-20/


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница