ПРЕДСТАВИТЕЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ „КВАДРАТ 500“
-
Eкспозицията е подредена в 28 зали на четири етажа. В нея е показана само част колекцията на Националния музеен комплекс, която наброява над 42 000 единици.
-
Половината от изложените творби са на български автори. Другата половина представя изкуство от Европа, Азия, Африка и Америка.
-
В процеса на подготовка на експозицията близо 60 % от произведенията – живописни, скулптурни, графични и декоративни - са реставрирани. За повечето картини са изработени нови рамки.
-
Началото на българската колекция се поставя през 90-те години на ХІХ век.
-
По-голямата част от чуждестранната колекция е формирана през 80-те години на ХХ век.
==============================
-
Най-ранното произведение в българския раздел на експозицията е „Портрет на Неофит Рилски”, 1838 г. от Захари Зограф.
Около 1840 г. той рисува своя знаменит „Автопортрет”. Тази творба, заедно с графичния архив на художника, са откупени от неговите наследници през 1940 г. за 168 900 лв. „Автопортрет” е оценен на 40 000 лв. и до момента остава най-високо платената живописна творба в колекцията на музея.
-
Със създаването на Народния музей (1892) започва и формирането на сбирката „Ново българско изкуство”. Сред първите откупени произведения между 1896 и 1900 г. и включени в експозицията са: ”Ръченица” на Иван Мърквичка, „Връщане от пазар” и „Контрабандисти” на Ярослав Вешин.
-
През 1897 г. се откупуват и първите български скулптури –„Сатир” на Жеко Спиридонов и „Убийството на Св. Стефан” на Марин Василев.
-
През 1900 г. по поръчка на княз Фердинанд Иван Мърквичка рисува посмъртния портрет на княгиня Мария Луиза, починала през януари 1899 г. Със своите размери – 256 х 193 см – това е най-внушителното платно, създадено от български художник до средата на ХХ век. Особено внимание привлича и рамката на портрета, специално изработена от Борис Шац с монтирани в нея релефи. На 14 от тях са изваяни спецефични национални типажи – българин, шоп, арменец, грък и т.н. Портретът е показан на Световното изложение в Париж през 1900 г. и е награден със златен медал.
-
На същото изложение е включена и „Нимфа” на Жеко Спиридонов. Тя е била поставена в центъра на изкуствено езерце и от нея се е ляла розова вода.
-
През 1922 г. от самостоятелната изложба на Андрей Николов са откупени 5 произведения на особено високи цени. Общата сума е 750 000 лв. В новата експозиция са включени 3 от тях: „Фани“, „Портрет на Никола Петров“ и „Спящо дете“.
-
Пейзажът „Лъвовият мост” на Никола Петров е втори вариант на прочутата картина. Първият е рисуван през 1910 г., показан е на Международната изложба в Рим през 1911 г. и е откупен от Музея на модерното изкуство в Рим.
-
През 1919 г. от посмъртната изложба на Никола Петров са откупени на много високи цени „Портретът на жената на художника”- за 10 000 лв. и „Голо тяло” – за 6 000 лв.
-
През 1923 г. „Йов” на Борис Денев и „Пред огледалото (Приготовление за бал)“ на Елена Карамихайлова са откупени за по 20 000 лв.
-
„Гостенка” на Васил Стоилов е неговата дипломна работа от 1927 г., за която той получава отличие от Художествената академия.
-
През 1937 г. „Дамски портрет” на Бенчо Обрешков е награден със златен медал в Париж.
-
„Футуристична композиция” на Иван Ненов е една от малкото откупки, станали възможни през последните 20 години. За първи път творбата е показана през 2011 г. на изложбата „Поетиката на модернизма (Изкуството на Югоизточна Европа между двете световни войни)“ в Националния музей на Черна гора.
-
В експозицията са включени живописни произведения на Христо Явашев (Кристо) от студентските му години.
-
Най-ранната творба в чуждестранната живописна колекция е “Кръщение Христово” от края на ХV век, най-вероятно излязла от ателието на Андреа дел Верокио (представител на Флорентинската школа по време на Италианския ренесанс).
-
С висока художествена стойност се откроява подписаната и датирана от 1526 г. олтарна композиция “Мадоната с Младенеца, Св. Роко и Св. Себастиан” на Джовани Росо (?-1549) - типична за епохата композиция, поръчана за закрила от честите по онова време и страшни със своите последствия чумни епидемии.
-
Символистичната монументална картина “Луцифер” (1890/91) на Франц фон Щук (1863–1928) дава убедителна представа за особеното място, което творчеството на художника заема в развитието на западноевропейските художествени процеси през 90-те години на ХІХ век. То е близко до английските прерафаелити, френските символисти, немските идеалисти, както и до френския вариант на сецесиона. Картината е закупена лично от цар Фердинанд I през 1890 г., когато той посещава ателието на художника в Мюнхен. Това е и произведението с най-много участия в представителни международни изложби в най-престижните музеи на Франция, Германия, Италия, Швеция, Великобритания и САЩ. В момента творбата се намира в Двореца „Роверела“ в Ровиго (Италия) в изложбата „Демоните на модернизма“, където ще остане до 14 юни 2015 г., след което ще бъде експонирана в София.
-
Живописта на Източна Европа е представена от художници от Русия, Литва, Румъния, Сърбия, Хърватия, Чехия, Унгария, Германия. Консолидирането на богатата колекция (около 350 музейни единици) е резултат от събирателска и организационна дейност през 70-те и 80-те години на миналия век (откупки от биеналета, конкурси, ателиета на художници).
-
Изкуството от Централна Америка включва забележителни керамични произведения от класическия период (200 г. пр. Хр.- 900 сл. Хр.), принадлежали на цивилизацията на маите, колекция керамични фигури от остров Хайна, уникална сбирка от Еквадор от предкласическия период (1200 – 200 г. пр. Хр.), забележителен съд за тамяни и няколко съда от глазирана и оцветена керамика от Перу.
Особено място в колекцията заема ритуалният съд „Инсенсарио“, предназначен за разпалване на благовония и тамян, който е поставян в най-високата част на пирамидата и при началото на жреческите ритуали от комина му се и издигал цветен дим и благовония. Съдът е реставриран от 48 отделни, счупени елементи и възстановен изцяло.
-
Колекцията от японска гравюра проследява основните етапи в развитието на жанра - от монохромни и двуцветни до полихромни гравюри. В нея са представени едни от най-значимите майстори на укийо-е, чиито творби в средата на ХІХ век осъществяват първия контакт на Европа с непознатата дотогава култура на Япония.
-
Гоа е име на индийски щат, разположен по западното крайбрежие на полуострова. През 1510 година португалският флот завладява територията й и превръща град Гоа в столица на източните презокеански територии, принадлежащи на португалската корона. На мястото на унищожените стотици хиндуистки храмове, португалците започват изграждането на християнски църкви и катедрали. Архитектурата, украсата и декорацията на новите постройки е съобразена със строгите правила на католическия канон, но строителите, художниците и скулпторите, участващи в изграждането на църквите, са от местното индийско население. Така се ражда архитектурно-художествен стил, наречен индо-португалски. По форма той е християнски, но в същността си - дълбоко индийски. Подобна колекция от скулптурни изображения днес съществува само в Португалия и именно затова тази част от музейната колекция има уникален характер.
-
Колекцията от африкански фигури и маски е формирана през 70-те години на миналия век. Особена заслуга за това има известният културен деец Богомил Райнов. Част от произведенията са закупени чрез българските дипломатически мисии.
-
Будисткото изкуство на Мианмар (Бирма) е дарение направено през 1987 година от Осман Айди, Исмен Шабан и Стефан Стефанов. Това е един от най-крупните и благородни жестове, правен към български музей.
-
През 1985 г. Фондация „Гуаясамин“ дарява уникална сбирка от 14 пластики от различни култури, процъфтявали на територията на Еквадор в периода 500 г. пр. Хр. – 500 г. сл. Хр.
-
Дарението на сем. Костадин и Клодия Делчеви - колекция с изключително висока музейна стойност, включваща живопис, рисунки, акварели и графика на световноизвестни художници като Йожен Дьолакроа, Огюст Реноар, Анри Матис, Жорж Руо, Жул Паскин и други предимно френски майстори от края на ХІХ - началото на ХХ век. Тези произведения са сред най-скъпите и най-ценните в експозицията.
-
В музея се съхраняват 250 творби на Николай Рьорих от 30-те и 40-те години на ХХ век, дарени от неговия син Святослав Рьорих. Доминиращата част са пейзажи от цикъла „Хималаи”, създавани по времето, когато художникът живее в долината Кулу в подножието на Хималаите (1936-1947).
-
При старта на първия етап от изграждането на новия музеен център в кв. 500 на София през април 2010 г. министър-председателят Бойко Борисов и министърът на културата Вежди Рашидов даряват три графични творби от Марк Шагал, Пабло Пикасо и Салвадор Дали.
-
Последното дарение от две картини на френските художници Ермин Давид и Ролан Дюбюк, е от известния френски галерист Жан-Пол Виллен през месец март 2012 г.
-
Чрез Министерство на културата през месец декември 2012 г. от галерия Антоан Лорентен в Париж са закупени три изключително ценни платна на Жорж Папазов.
Сподели с приятели: |